Решение № 1250 от 3.12.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 2358/2024 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на адв. В. Ч. като пълномощник на „Билдинг-М“ ЕООД срещу решение №202 от 14.06.2024 г. на Окръжен съд Перник по гр.д. 29/2024. С обжалваното решение е отхвърлен предявения от „Билдинг-М“ ЕООД, представлявано от управителя М. И., против Г. В. Р., иск с правно основание чл. 362, ал. 2 от ГПК за обезсилване на влязлото в законна сила решение № 310/10.08.2015 г. по гр. д. № 314/2014 г. по описа на ОС – Перник. Във въззивната жалба се излагат съображения, че решението е неправилно поради липса на мотиви по доводите и възраженията на страните. Поддържа се, че институтът на погасителната давност е неприложим към потестативните права. Подаден е отговор на въззивната жалба от адв. П., в който се излагат съображения, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, тъй като правилно е прието, че правото да се иска обезсилване на решението по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е погасено по давност. Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. Няма направени доказателствени искания и въззивната инстанция не е събирала нови доказателства. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя излага, че първоинстанционният съд безкритично е възприел тезата на ответната страна, че по отношение на потестативните права са приложими давностните срокове, без да изложи каквито и да е аргументи. Допуснал е несправедливост, която е нарушила основен принцип в гражданските правоотношения, които следва да са равнопоставени. Ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства за отбелязване на влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, по реда на чл. 115, ал. 2 Закона за собствеността. Според ТР №4/2020 по тълкувателно дело № 4/2020 г. на ОСГТК на ВКС когато купувачът, ответник по предварителен договор, не е заплатил цената в срока по чл. 362, ал. 1 ГПК, той понася последиците за своето недобросъвестно и неправомерно поведение, като дава възможност на продавача, който е по предварителния договор, да поиска обезсилване на постановеното и влязло в сила решение за обявяване на предварителния договор за окончателен, като в ТР не са поставени каквито и да било срокове за упражняване на това право. При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. Обжалваното решение е постановено по молба на „БИЛДИНГ – М“ ЕООД, ЕИК 200686943, ответник в производство по иск с правно основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД за обезсилване на постановеното и влязло в сила съдебно решение, с което предварителният договор от 30.09.2010 г. между страните е обявен за окончателен, при условие че ищецът Г. В. Р. плати на продавача неизплатената част от продажната цена в размер на 37 550, 00 евро, с левова равностойност 73 441, 42 лева. Молителят твърди, че в двуседмичен срок от влизане в сила на решение № 310/10.08.2015 г. по гр. д. № 314/2014 г. по описа на ОС – Перник, влязло в сила на 07.10.2015 г., остатъкът от продажната цена не е платен от ищеца, ответник в настоящото производство. По делото не е спорно, че на 30.09.2010 г. ищецът, в качеството на продавач и ответникът, в качеството на купувач са сключили предварителен договор за продажба на недвижим имот и строителство по отношение самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.505.542.1.2 по КККР на гр. Перник, представляващ втори етаж от сграда с идентификатор 55871.50.5.542.1, с адрес; гр. Перник, ул. „•••“ № б, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ по документ; 91.80 кв.м. Съгласно договора, продавачът се е задължил да продаде на купувача имота за сумата от 114 000, 00 евро. Съгласно чл. 3 от договора с подписването му купувачът се е задължил да заплати задатък в размер на 34 200, 00 евро, а остатъкът - на вноски, съобразно погасителен план, който е неразделна част от договора. След като ищецът „БИЛДИНГ – М“ ЕООД не е предприел необходимите действия по прехвърляне на имота в полза на купувача Г. В. Р., същият е предявил иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. С решение № 310/10.08.2015 г. по гр.д. № 314/2014 г. Окръжен съд Перник е обявил за окончателен предварителния договор за продажба и строителство на описания по-горе имот, сключен между Г. В. Р. и „БУЛДИНГ - М“ ЕООД при условие че ищецът Г. В. Р. плати на продавача неизплатената част от продажната цена в размер на 37 550, 00 евро, с левова равностойност 73 441, 42 лева. Не е спорно, че остатъкът от цената не е бил платен в двуседмичния срок след влизане в сила на решението, с което е уважен искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. В отговора на исковата молба обаче е противопоставено възражение за погасяване по давност на правото да се иска обезсилване на решението. Съгласно чл. 362 ал.1 изр. 2 от ГПК ищецът трябва да изпълни задължението си /съобразно условния диспозитив на съдебното решение/ в двуседмичен срок от влизането в сила на решението. Срокът е преклузивен и задължението на ищеца следва да бъде изпълнено изцяло в неговите рамки. Санкцията при неизпълнение на това задължение е посочена в разпоредбата на чл. 362 ал.2 от ГПК и се състои във възникване на право на ответника по иска с правно основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД да иска обезсилване на постановеното съдебно решение. Съдебното решение по иска с правно основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД е влязло в сила на 07.10.2015 г. Съобразно правилата за броене на срокове, установени в нормата на чл. 60 ал.4 от ГПК и чл. 72 от ЗЗД двуседмичният срок е изтекъл на 21.10.2015 г. Следователно от 22.10.2015 г. продавачът по предварителния договор е имал право да поиска обезсилване на решението. Настоящата искова молба е подадена на 17.01.2024 г. - след изтичане на 5-годишния давностен срок. По делото няма твърдения и доказателства давността да е била спирана или прекъсвана, поради което възражението е основателно. В определение № 492 от 8.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 262/2017 г., III г. о. е прието, че решението на съда по чл. 297, ал. 2 ГПК (отм.) следва да се приравни по последици на договора поради неизпълнение и да намерят приложение правилата на чл. 87 ЗЗД и чл. 88 ЗЗД са изведени с съответствие със задължителната съдебна практика установена по чл. 290 ГПК с решения по гр. дело № 1317/2010 г., първо г. о., ВКС; гр. дело № 3526/2008 г., четвърто г. о., ВКС; т. д. № 141/2009 г., второ т. о., ВКС. Това е така, тъй като решението на съда по чл. 19, ал. 3 ЗЗД замества липсващото съгласие за сключване на окончателния договор, предхождан от предварителен договор и последиците на решението не могат да бъдат различни от тези на доброволно сключен договор пред нотариус. Когато предварителният договор е обявен за окончателен с решение на съда, основанието за придобиване на собствеността остава договорно и за правните последици за приложими разпоредбите на ЗЗД. При обявяване на предварителния договор за окончателен с решение на съда, купувачът става собственик от момента на влизане на решението в сила, независимо дали към този момент е изпълнено задължението му да плати уговорената цена. Ако цената или остатъкът на цената се дължи след сключване на окончателния договора, плащането следва да се извърши в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. При неизпълнение на задължението на купувача, решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не се обезсилва по право, а по искане на кредитора с постановяване на решение от съда по чл. 297, ал. 2 ГПК (отм.); , което се приравнява по последици на разваляне на договора поради неизпълнение по правилата на чл. 87 ЗЗД и чл. 88 ЗЗД, затова и срокът да се иска обезсилване на решението е от изтичането на срока за плащане и това право не може да съществува повече от пет години. Плащането след срока не задължава продавача да приеме цената, тъй като в негова полза вече е възникнало правото да иска обезсилване на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като се позове на неизпълнение, но това право може да се упражни до изтичане на петгодишния давностен срок. В случая, както се посочи по-горе, давността почва да тече от изтичането на срока за плащане. С обжалваното решение, като начален срок за давността, съдът правилно е възприел изтичането на двуседмичния срок за плащане от влизане на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД в сила – 22.10.2015 г., а петгодишният срок за подаване на молбата за обезсилване на 22.10.2020 г. Съпоставено с датата 17.01.2024 г., искането за обезсилване правилно е прието за погасено по давност Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че ОС Перник не е изложил мотиви защо приема, че правото да се иска обезсилване е погасено по давност. Действително в доктрината съществува теза, че потестативните права не се погасяват по давност, тъй като чл. 110 от ЗЗД постановява, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а потестативното право не е вземане. В случая обаче съобразно цитираната практика на ВКС при неизпълнение на задължението на купувача, решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не се обезсилва по право, а по искане на кредитора с постановяване на решение от съда по чл. 297, ал. 2 ГПК (отм.), което се приравнява по последици на разваляне на договора поради неизпълнение по правилата на чл. 87 ЗЗД и чл. 88 ЗЗД, а в чл. 87, ал. 5 ЗЗД изрично е предвидено, че правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност, т.е. прилага се този текст, а не общият текст на ЗЗД за погасяване по давност на вземанията. Неоснователно е твърдението в пледоарията на представителя на жалбоподателя, че е нарушен основен принцип в гражданските правоотношения, които следва да са равнопоставени. Вярно е, че следва да има равнопоставеност между участниците в оборота. Погасителната давност обаче е институт, който цели да приравни правното положение на фактическото и извежда на преден план принципа на сигурност в гражданския оборот и също спомага за наличието на равнопоставеност в гражданскоправните отношения. Отбелязването на влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД в имотния регистър би имало значение за противопоставимост на права между последващи приобретатели, но не и за настоящия спор. Вярно е, че В ТР №4/2020 по тълкувателно дело № 4/2020 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че предвид спецификата на производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, в което съдебното решение замества окончателния договор, ответникът – продавач не може да иска осъждане на ищеца да изпълни едновременно с него. С оглед на това в чл. 362, ал. 1 ГПК е уредена правната възможност за уважаване на иска и в случай на постигнато между страните съгласие в предварителния договор за едновременно изпълнение на насрещните им задължения при сключване на окончателния договор, или за заплащане на цената преди сключването му. В тази хипотеза искът ще бъде уважен при условие ищецът – купувач да изпълни задължението в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение. При неплащане в този срок решението може да бъде обезсилено съгласно чл. 362, ал. 2 ГПК. Вярно е също така, че в тълкувателното решение не е определен срок, в който може да се иска обезсилване на решението. Този въпрос обаче изобщо не е поставян на обсъждане и по него няма никакви мотиви, поради което не може да се направи извод, че правото да се иска обезсилване може да се упражни неограничено във времето. С оглед приетото от въззивния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Ответникът по въззивната жалба не е искал присъждане на разноски и такива не следва да се присъждат. По изложените мотиви, съдът