Решение № 786 от 23.1.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2501/2024 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 107 ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по жалба на „ТОПИНВЕСТ БГ“ ООД, ЕИК 202701048, със седалище и адрес на управление с. Брани поле, местност Чиирите 20А, сграда Плодохранилище, представлявано от управителя М. М., чрез адв. К., срещу Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 643583-1/15.09.2020 г., потвърден с Решение № СФД24-РД28-233/12.07.2024 г. на директора на Дирекция „Общински приходи“ при Столична община в частта, с която на задълженото лице са установени задължения за периода 01.01.2015 г. -31.12.2020 г. в общ размер на 16 938, 49 лв. както следва: 7 415, 06 лв. - за данък недвижими имоти /ДНИ/, от които главница в размер на 5 763, 91 лв. и лихви в размер на 1 611, 15 лв., изчислени към 15.09.2020 г. и 9 523, 43 лв. за такси за битови отпадъци /ТБО/ от които главница в размер на 7 418, 75 лв. и лихви в размер на 2 104, 68 лв., изчислени към 15.09.2020 г. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на административния акт като се иска неговата отмяна от Съда. Поддържа се, че съставеният акт е неправилен и незаконосъобразен. Оплакванията се свеждат до липса на компетентност на издателя на акта, както и противоречия с материално правни норми - визирания преклузивен срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК, според който не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичане на годината, в която е подадена декларация или е следвано да бъде подадена декларация, не е спазен. По същество на спора оспорващият не взима становище. В съдебно заседание процесуалния представител на дружеството жалбоподател, поддържа жалбата. Иска се цялостна отмяна на акта. Претендират се разноски. Ответникът - Директорът на дирекция „Общински приходи“ при Столична община, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не взима становище по основателността на жалбата. Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок, срещу годен за обжалване административен акт и от лице имащо правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. С декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 7223002635от 18.10.2013 г., по партида 7223F42329, „ТОПИНВЕСТ БГ“, ЕИК 202701048, е декларирало собствеността си върху недвижими имоти, находящи се в гр. София, район „Студентски град“ [улица], представляващи: - Земя с площ 2800.00 кв.м и застроена площ 1000.00 кв.м., с данъчна оценка на земята към 2024 г. 91 474.90 лв., отчетна стойност 14 948.10 лв. и данъчна оценка 38 419.46 лв. за притежаваната 0.42 идеална част декларирана от лицето в качеството си на собственик; Склад (други нежилищни) - описание СКЛАД 1 с година на построяване 1998 г. с конструкция МЗ-масивни монолитни г. и с РЗП общо 364.50 кв.м, в това число: РЗП на обекта 364.50 кв.м, РЗП на мазе 0.00 кв.м, РЗП на таван 0.00 кв.м., с данъчна оценка на обекта към 2024 г. 18 9334.40 лв., отчетна стойност 149 481.00 лв. и данъчна оценка 189 334.40 лв. за притежаваната 1/1 идеална част декларирана от лицето в качеството си на собственик; Склад (други нежилищни) - описание ХЛАДИЛЕН СКЛАД 2 с година на построяване 1998 г. с конструкция МЗ-масивни монолитни г. и с РЗП общо 359.00 кв.м, в това число: РЗП на обекта 359.00 кв.м, РЗП на мазе 0.00 кв.м, РЗП на таван 0.00 кв.м., с данъчна оценка на обекта към 2024 г. 186 477.50 лв., отчетна стойност 0.10 лв. и данъчна оценка 186 477.50 лв. за притежаваната 1/1 идеална част декларирана от лицето в качеството си на собственик; Други нежилищни обекти - описание ИЗЛОЖБЕНА ЗАЛА с година на построяване 1998 г. с конструкция МЗ-масивни монолитни г. и с РЗП общо 165.21 кв.м, в това число: РЗП на обекта 165.21 кв.м, РЗП на мазе 0.00 кв.м, РЗП на таван 0.00 кв.м., с данъчна оценка на обекта към 2024 г. 107 270.00 лв., отчетна стойност 47 051.94 лв. и данъчна оценка 107 270.00 лв. за притежаваната 1/1 идеална част декларирана от лицето в качеството си на собственик. След извършена служебна проверка от М. Г. И.-Р., на длъжност инспектор в Отдел „ОП Студентска“ на Дирекция „Общински приходи“ при Столична община, в качеството й на орган по приходите по реда на ДОПК, оправомощен със заповед на Кмета на Столична община № СОА20-РД09-1362/14.02.2020 г. и Заповед № РД-15-5260/29.05.2015 г., е установено, че „ТОПИНВЕСТ БГ“ ЕИК 202701048 има непогасени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2020 г., ведно с лихви за просрочие към 15.09.2020 г., за недвижимите имоти находящи се в гр. София, район „Студентски град“ [улица]. При тези данни е издаден обжалвания в настоящото производство Акт за установяване на задължение /АУЗ/ № 643583-1/15.09.2020 г., издаден от М. А. Н., на длъжност инспектор в Отдел „ОП Студентска“ на Дирекция „Общински приходи“ при Столична община, с който на ТОПИНВЕСТ БГ“ ЕИК 202701048 са установени задължения, за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2020 г. за ДНИ и ТБО в общ размер на 16 938, 49 лв., ведно с дължимата лихва към момента на издаване на АУЗ. Този резултат е обжалван от дружеството с жалба рег. № ДСТ24-БК66-71/03.07.2024 по описа на Столична община, като с Решение № СФД24-РД28-233/12.07.2024 г., Директор на Дирекция „Общински приходи“ при Столична община изцяло е потвърдил процесния АУЗ. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: В изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК за служебна проверка на обстоятелствата, дали административният акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, съдът констатира, че оспореният административен акт се явява незаконосъобразен. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, според ал. 3 в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Съгласно чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. Въпреки, наведените от жалбоподателя твърдения за некомпетентност на акта, същият е издаден от надлежно оправомощен служител на Столична община, съгласно заповед СОА20-РД09-1362/14.02.2020 г., при условията на заместване от заместник кмета А. А. в периода от 12. 00 часа на 13.02.2020 г. и на 14.02.2020 г. съгласно заповед № СОА20-РД15-1941/13.02.2020 г.(лист 20). За пълнота е необходимо да се отбележи, че неправилно и в противоречие с доказателствата по делото жалбоподателя счита, че не е доказано отсъствието на кмета на Столична община на 14.02.2020 г., когато е издадена заповедта по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ. По делото от представената служебна бележка № СБ-84/27.02.2023 г. на директора на дирекция „Човешки ресурси“ при Столична община е установено, че в посочения период кметът на СО е отсъствал, поради служебна ангажираност извън общината във връзка с посещение на делегация на кмета на гр. Охрид, Република Северна Македония. Тази служебна ангажираност обективно е препятствала титуляра да изпълнява възложените му от закона функции на кмет. В конкретния случай, заместването от зам. кмета А. е осъществено въз основа на изрична писмена заповед на кмета на Столична община. В случаите на заместване, съгласно тълкувателното решение № 4/2004 г. на ВАС по т. д. ТР 4/2002, заместникът действа от името на замествания административен орган, поради което заповед № СОА20-РД09-1362/14.02.2020 г. на кмета на Столична община подписана от заместник кмета на Столична община - А. е валидна и определя, че служителите на длъжност инспектор в отдел Общински приходи в Столична община упражняват правомощията на орган по приходите по чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 9б ЗМДТ. От представеното по делото допълнително споразумение № СОА23-РД15-2752/18.09.2023 г. към трудов договор РД-15-13692/14.21.2007 г. е установено, че издателят на оспорения АУЗ – М. И.-Р. заема длъжността инспектор в отдел „Общински приходи Студетнски“ към дирекция „Общински приходи“ в Столична община. От тези доказателства следва да се приеме, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла по чл. 9б във връзка с чл. 4, ал. 1 и 4 от ЗМДТ. Както вече се посочи и по-горе, след извършена служебна проверка е издаден процесния АУЗ. Съгласно чл. 107, ал. 1 от ДОПК, когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. Съответно съгласно чл. 107, ал. 2 от ДОПК, задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. И най-сетне, съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК, размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице, като по негово искане органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и, когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия. А съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК, актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. В тези случаи чл. 154 не се прилага. За извършването на преценка обаче дали конкретните задължения за МДТ са дължими и/или недължими, е необходимо преди това същите да бъдат установени по съответния ред – по основание и по размер. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. В чл. 10, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗМДТ са уредени хипотезите, при които имоти не се облагат с ДНИ. Предпоставките за възникване на задължението за внасяне на ДНИ в бюджета са регламентирани в чл. 11 ЗМДТ, като първата от тях е лицето да е собственик на конкретен недвижим имот, ползвател, концесионер или лице, на което имотът да е предоставен за управление. Не е спорно, в случая, че жалбоподателят „ТОПИНВЕСТ БГ“ е собственик на гореописаните недвижими имоти. По отношение на начина на определяне на дължимия данък недвижими имоти следва да се отбележи, че според чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ, данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1, към 1 януари на годината, за която се дължи и се съобщава на лицата до 1 март на същата година, а разпоредбата на чл. 21 от ЗМДТ предвижда, че данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти – данъчната им оценка съгласно приложение № 2. Съгласно чл. 22 от ЗДМТ общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0. 1 до 4. 5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. По отношение на спорния административен акт, на първо място, съдът намира, че не са спазени изискванията за форма, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК приложим по силата на § 2 от ДОПК. При издаването на АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, като основание за определяне размера на задълженията, административният орган се е позовал на законови разпоредби от ЗМДТ, касаещи единствено компетентност на органа (чл.4, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ), но не и правното основание за дължимостта, както на самия данък недвижим имот (чл.10 ал.1 от ЗДМТ), така и ТБО (чл.62 от ЗМДТ), както и, липсва позоваване на решения на Общинския съвет. Способът за определяне размера на публичните задължения, на ставката и на данъчната основа са посочени в Наредба за определяне на размера на местните данъци на Столичен общински съвет. Аналогични са изводите на този състав на съда и по отношение решението на горестоящия административен орган, който също се е позовал единствено на посочените в АУЗ законови норми, без дори също да посочи приетите от Общинския съвет административни актове, както и начина, по който са изчислени, както данъчните оценки на процесните имоти, така и ТБО. Няма причини да се изисква самото пресмятане да бъде детайлно отразено, но в контролния акт следва да бъде посочен начинът на изчисляване на тези публични задължения и основанията за това. На второ място, в оспорения АУЗД действително са посочени данъчните оценки на земята и обектите (2 броя складове и 1 брой нежилищен обект- изложбена зала), но същите са към 2024 г. Дали се касае за очевидна фактическа грешка няма как да се установи от съда без да е проведено производство по чл.62, ал.2 от АПК, още повече при липса на заявено каквото и да е становище по жалбата и при условието на връчен акт четири години след издаването му, което обстоятелство внася допълнителни съмнения относно действителната дата на издаване на акта и фактите, въз основа на които е бил издаден. За наличието на такава не може да се съди и от мотивите в решението на горестоящия административен орган. Така, необосновано се явява АУЗ от 15.09.2020 г. да се основава на преценка на документ, за който е посочено, че е издаден към 2024 г. Също така, въпреки изрично дадените от съда указания за разпределянето на доказателствената тежест, от страна на ответника не е представена справка за начина на изчисляване на задълженията за земята и на всеки един от процесните обекти за съответната година, от която да е видно, че в оспорения акт като облагаема основа за ДНИ и ТБО е посочена стойността на данъчната оценка за всяка съответна година. В конкретния случай от събраните по делото доказателства не може да бъде установено по безспорен начин нито какъв е размерът на задълженията за МДТ на жалбоподателя, нито дали някаква част от тях са били погасени по някой от способите по чл. 168 от ДОПК. Това от своя страна препятства извършването на проверка за тяхната дължимост/недължимост. Всичко казано дотук налага извода, че макар при издаване на процесния АУЗД органът да е спазил процедурата по чл.4 от ЗМДТ и чл.107 ал.3 от ДОПК, налице е драстично нарушение на общото правило на чл.59 ал.4 от АПК за излагане на правни основания в оспорения административен акт. На основание всичко гореизложено, съдът намира оспорения АУЗ № 643583-1/15.09.2020 г. издаден от орган по приходите при Столична община, за незаконосъобразен на основание по чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК, поради което същия следва да бъде изцяло отменен. Предвид изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, съдът намира искането на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на претендираните от него разноски за основателно и като такова следва същото да бъде уважено. Същите се констатираха в размер на 50 лв. за платена ДТ. Водим от горното, Съдът