Решение № 2370 от 10.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 5078/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК С Решение № 20002240, постановено по гр. д. № 34354 по описа за 2020 г. на СРС, 4 9 състав, е отхвърлен, предявеният от Га. П. Б. срещу "Частно средно училище У.“ ООД, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД за сумата от 2581 лв., представляваща недължимо платени суми – такси за обучение за периода от 13.03.2020 г. до 15.06.2020 г. на детето М.Д.С., като и предявеният като евентуален иск по чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД за сумата от 2581 лв., представляваща платени суми на неосъществено основание - такси за обучение за периода от 13.03.2020 г. до 15.06.2020 г. на детето М.Д.С.. В тежест на ищцата са възложени разноските по делото. Подадена е въззивна жалба от Га. П. Б., ищец пред СРС. Решението се обжалва изцяло. В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост и материална незаконосъобразност. Посочва се, че със Заповед № РД-01124/13.03.2020 г. на МЗ е забранено на ответното дружество да провежда присъствени занятия и да предоставя дневни грижи, което е предмет на договора между него и ищеца. Твърди се, че ответникът е бил в обективна невъзможност да престира по сключения договор това, което е било уговорено. Тази невъзможност продължавала до 15.06.2020 г. Не се спори, че дружеството е положило усилие да предостави онлайн обучение. Сочи се, че спорът е по въпроса дали ищцата е била длъжна да приеме престация, различна от уговорената в договора й с ответника. Твърди се, че никой не може да бъде задължен да приема изпълнение, различно от уговореното. Счита, че СРС се е съсредоточил само до въпроса за обучението в електронна среда без да изложи мотиви по отношение на задължението на ответника да престира в пълен обем на договореното. Сочи, че анализираното от СРС плащане на 09.06.2020 г. на сумата в размер на 1727 лв.- такса за транспорт и храна на детето, било извършено след настъпването на основанието по чл.89 ЗЗД и се явявало плащане при условията на чл.55, ал.1, предл.1, евентуално второ ЗЗД- при начална липса на основание или при неосъществено основание, т.е. към момента на плащането договорът вече бил развален поради настъпилата невъзможност от изпълнението му, предвид Заповед № РД- 01124/13.03.2020 г. на МЗ. Видно било, че самото плащане е за услуги, които не може да бъдат предоставени и не се твърдяло и не се доказвало да са извършени, а именно транспорт и храна. Иска с е отмяна на първоинстанционното решение и вместо това постановяване на друго с което да бъде уважена исковата претенция. Претендират се разноски. Въззиваемият ответник - "Частно средно училище Ув." ООД, е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с която оспорва изцяло същата. Счита, че обжалваното решение е правилно, както и че не били допуснати сочените от въззивницата нарушения на материалния закон. Сочи, че при обявена Ковид пандемия било предприело мерки за осъществяване на дейността и изпълнение на договореното в неприсъствена форма на обучение. Училището било положило свръх усилия да предостави адекватно обучение, вкл. и на детето на ищцата. Това се установило от гласните доказателства. Иска от съда да остави без уважение жалбата. Претендира разноски. По допустимостта на въззивната жалба: За обжалваното решение въззивницата е уведомена на 07.02.2022 г. Въззивната жалба е подадена на 21.02.2022 г., следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК. С първоинстанционното решение, което се обжалва, са отхвърлени претенциите на ищцата; следователно е налице правен интерес от обжалване. Въззивната жалба е допустима. По основателността на въззивната жалба: Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. След служебно извършена проверка настоящата инстанция приема, че обжалваното решение валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. По доводите във въззивната жалба: За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че на 05.09.2019 г. Д.М.С. е заплатил в полза на ответното училище сумата от 8 038 лв. за обучението на М.Д.С. за 2019/2020 г. Ответникът не оспорвал заплащането на сумата. Въз основа на издаденото удостоверение от ответното училище се установявало, че М.Д.С. е завършил втори клас за учебната 2019/2020 г. Това означавало, че е налице сключен договор за обучение на М.Д.С. за учебната 2019/2020 г. Договорът бил сключен в хипотезата на чл.32, ал.1 СК от двамата родители на детето. Съгласно чл.20, ал.1 от Закона за извънредното положение до края на втория учебен срок на учебната 2019-2020 обучението на учениците, записани в дневна, вечерна, задочна индивидуална и комбинирана форма на обучение и в дуална система на обучение, както и подкрепа за личностно развитие, се осъществявало доколкото и ако е възможно от разстояние в електронна среда чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии.Обучението включвало дистанционни учебни часове, подготовка, текуща обратна връзка за резултатите на обучението и оценяване. Съгласно чл.103, ал.3 от Закона за предучилищното и училищното образование общият брой задължителни и избираеми часове за една учебна седмица не можел да е по-малък от 22 и по-голям от 32 учебни часа. От представената програма за II клас било видно, че са предвидени 30 часа седмично, по 6 часа на ден. С оглед на което според СРС било спазено изискването на чл.103, ал.3 от Закона за предучилищното и училищното образование. От свидетелските показания се установявало, че обучението в периода от 13.03.2020 до 15.06.2020 на II клас, включително на М.С. било проведено от ответника. От показанията на св. С. се установявал начина на провеждане на обучението, а именно: в дистанционна форма на обучение децата имали онлайн часове, а през останалите часове били качвани задания през платформата гугъл класрум, използван е и гугъл мийт за онлайн часовете.Програмата включвала 6 учебни часа на ден като два или три били онлайн, а останалите за самостоятелна работа в качените задания на гугъл класрум.Заданието трябвало да се направи за срок от 2-3 дни и върнато за проверка.Въз основа на свидетелските показания на св. С. се установявало, че заданията по български език, математика и немски език, които били качвани в платформата, имали задължителен характер и били проверявани, а по изобразително изкуство, музика, физическо имали креативен характер и не били задължителни. От показанията на св.С. се установява, че класът бил разделен на две групи от 13 деца /т.е. по 6 деца/, както и че М. се включвал в учебните часове и се справял сам.От показанията на св. С. се установява, че М. вземал участие в часовете, като си предавал заданията редовно и в срок и дори станал по-активен. Въз основа на показанията на св. С. и на представената програма съдът е приел, че часовете започвали в 9 часа с четири учебни часа, като при тях имало 10 минути почивка, след това имало почивка за обяд от 1 час и след това имали още 2 часа според програмата, единият онлайн, а другият за задания, като реално учебният ден приключвал в 15 часа. От показанията се установявало, че часовете били 6 часа, а не 8 часа, както преди пандемията, тъй като в училището спазвали заповедта на министъра на образованието, че не може да има повече от 6 часа пред компютрите. Въз основа на свидетелските показания на св.С., съдът е приел, че обучението продължило онлайн до 29 май 2020, а след това до 15 юни само качвали задания, които проверявали и връщали с обратна връзка. От показанията на св. Й. се установявало, че за часовете по физкултура и спорт ръководството им било възложило да изпращат задачи в платформата класрум. От показанията на св. Й. се установявало, че имало практически задания-практически упражнения, които децата разучавали от видеото и когато децата били готови, заснемали видео, което тя преглеждала и написвала препоръка, похвала или какво да се подобри за следващия час.От показанията на св. Й. се установявало, че втората задача в часовете била теоретична- презентация за правилата на даден спорт и викторина в платформата под формата на игра. От показанията на св.Й. се установява, че М.. е взел участие само в една задача, като върнал видео в края на годината, когато това било задължителна задача за оценка.Съгласно показанията на св. Й. тя получила много добър коментар от майката на М..От показанията й също се установявало, че финалната задача била края на май, а след това продължили още две седмици като изпращали още задачи. Въз основа на представената програма и свидетелските показания, СРС е приел, че училището е провело обучението на втори клас, включително и на М. С. до края на учебната година, включително за периода от 13.03.2020 до 15.06.2020. От свидетелските показания се установявало, че част от часовете били онлайн, а други с изпълнение на задания. От показанията на св.С. се установявало, че М. се включвал в часовете по български и математика, които били задължителни. От показанията на св. Й. се установявало, че М. се включил във финалната задължителна задача за оценка по физическо възпитание. Доколкото физическото възпитание не бил задължителен предмет, СРС е достигнал до извода, че ученика е имал възможност да избира да се включи или не в обучението, като невключването му било вследствие на негово и на родителите му решение, а не поради непровеждане на часовете по физическо възпитание и спорт. При тези си мотиви СРС е приел, че ответника е изпълнил задължението си по договора като е провел обучението на учениците от II клас, включително и на М.С.. Доказателство за това било и издаденото удостоверение за завършен II клас на М.С. за учебната 2019/2020г.. Следователно договорът за обучение на М.С. не бил развален на основание чл.89 от ЗЗД, считано от 13.03.2020. Съгласно чл.89, ал.1 от ЗЗД при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът са развалял по право. В случая не било налице невъзможност за изпълнение на договора за обучение, доколкото обучението било проведено в електронна среда чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии в съответствие с чл.20, ал.1 от Закона за извънредното положение. Поради това според СРС, договорът не бил развален, считано от 13.03.2020 и същият продължил да действа между страните. От доказателствата по делото се установявало, че ответника е изпълнил задължението си по договора, т.е. явявал се изправна страна. Освен това с плащането на сумата от 1727 лева от 09.06.2020г. представляваща годишна такса за транспорт и храна, родителите на М.С. били направили извънсъдебно признание, че договорът за обучение за учебната 2019-2020 г. не бил развален, а действал между страните. Доколкото договорът не бил развален, както и с оглед изпълнение на задълженията по договора, СРС е достигнал до извода, че претенцията по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е неоснователна и като такава е била отхвърлена. Отхвърлянето на главния иск е обусловило произнасяне на съда по евентуално предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД като СРС е препратил към гореизложените мотиви. С оглед на същите евентуално предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД бил неоснователен и следвало да бъде отхвърлен. С оглед отхвърлянето на исковете съдът не дължал произнасяне по възражението на ответника за прихващане. Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното: С исковата молба ищцата сочи, че страните са били обвързани от договор за обучение на детето М.С. като ответника се бил задължил да предостави целодневна образователна услуга, съобразна с държавните образователни изисквания за периода от 15.09.2019 г. до края на учебната година за второкласниците – 15.06.2020 г., както и следобедни занимания на детето до 16.00 ч. Освен обучение на детето, ответното училище следвало да осигури и транспорт от дома до училището, храна, учебни материали и пособия. Твърди се, че на 05.09.2019 г. за тези услуги бащата на детето заплатил следните суми: 7745 лв.- такса за обучение за учебната 2019/2020 г. и 293 лв.-разходи за материали за учебната година или общо в размер на 8038 лв. Предвид пандемията от коронавирус след 12.03.2020 г. детето не било присъствало в училището. Затова ответника намалил таксите за храна и транспорт на общата сума от 883 евро или 1727 лв. Последната била заплатена на 09.06.2020 г. Признава, че с оглед заповед № РД-01- 124/13.03.2020 г. на МЗ ответното дружество нямало възможност да предоставя услуги по обучение за периода след 13.03.2020 г. до края на учебната година. Затова ищцата счита, че ответника следва да й възстанови пропорционално предплатената му такса, съответстваща на периода, в който училището било преустановило дейността си, до края на учебната година. Тази сума ищцата определя в размер на 2581 лв., която представлявала извършено предплащане за обучение за периода от 13.03.2020 г.- 15.06.2020 г. В петитума на исковата молба се иска ответника да бъде осъден да й заплати сумата в размер на 2581 лв., която представлявала извършено предплащане за обучение за периода от 13.03.2020 г.- 15.06.2020 г., поради неосъществено основание. В молбата от 02.10.2020 г. ищцата е уточнила, че следва да й бъде възстановена част от заплатената по договора такса, тъй като дружеството не било предоставило договорените услуги за периода от 13.03.2020 г.- 15.06.2020 г., респ. налице било плащане по неосъществено основание, съгласно чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД. В отговора по исковата молба се сочи от страна на ответника, че с оглед обявеното със заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, извънредно обучение е било налице нормативна забрана за присъствено обучение. Затова училището незабавно предприело мерки за дистанционно обучение. Твърди се, че ученика М.С. е участвал активно в така проведеното дистанционно обучение; изпращал редовно домашните си работи. Липсвало каквото и да е изявление на родителите му, че той няма да участва в онлайн обучението. В резултат на проведеното дистанционно обучение на ученика М.С. било издадено удостоверение за завършено ниво на обучение-втори клас, което било условие за записването му в следващото образователно ниво. Сочи, че издаването на тази диплома било възможно само поради завършения етап на обучение на ученика, вкл. поради осъщественото обучение през периода от 13.03.2020 г. до 26.05.2020 г., през който период обучението било провеждано неприсъствено. Сочи, че реализирането на дистанционното обучение било свързано с усилия за търсене на нови иновативни подходи, разходи, мотивиране и обучение на учителите, осигуряване на съдействието на компютърни специалисти, за да може обучението да се осъществи на задоволително ниво. Като допълнителен довод за добросъвестността си сочи, че учебната година вместо на 24.05.2020 г. приключила на 15.06.2020 г. Направено е и възражение за прихващане с вземането му за законната лихва за забавено плащане на таксата за обучение, която вместо на 31.03.2019 г. била платена чак на 05.09.2019 г. или с 5 месеца забава, която лихва възлизала на 337, 77 лв. Съгласно чл. 55, ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. По главния иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД: Съгласно чл. 89 ЗЗД при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Ако предметът на сделката стане невъзможен след нейното сключване, при вече породено задължение, сделката подлежи на разваляне поради невъзможност за изпълнение, която погасява задължението. Когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение. Въззивната инстанция приема, че с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства /пред СРС/ ответното дружество е изпълнило задълженията си по договора за представяне на обучение на ученика М.С.. В случая не се касае до „невъзможност за изпълнение“, а за промяна на формата на изпълнение, доколкото, ако приемем, че е уговорено присъствено обучение, тъй като договор не е представен по делото, е проведено обучение в онлайн среда. Не се спори, че обучението е било проведено в електронна среда чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии в съответствие с чл.20, ал.1 от Закона за извънредното положение. Действително, по силата на правилото в чл. 65 от ЗЗД, кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото. В случая от страна на ищцата не се твърди, а и не се доказва, същата да се е противопоставила на промяната на формата на обучение – от присъствена на дистанционна. Напротив съдът приема, че е налице съгласие с това: Видно от показанията на свидетелката С., л.41 по делото пред СРС, същата е виждала и майката на М., т.е. ищцата да се включва и да му помага в онлайн обучението. Също така е посочено, че майката /ищцата/ е направила много добър коментар във връзка с презентацията, както и, че било много интересно и М. се бил много запалил. Настоящата инстанция приема, че стореното на 09.06.2020 г. плащане на сумата в размер на 1727 лв./л.6 по делото пред СРС/ представлява своеобразно „съгласие“ относно престирането на нещо друго от уговореното. При това положение налага се извода, че ищцата се е съгласила да приеме в изпълнение „нещо, различно от дължимото“. Тезата в исковата молба се съсредоточава до това, че за периода след 13.03.2020 г. до края на учебната година, която в случая е продължила до 15.06.2020 г. от страна на ответника не били предоставяни услуги по обучение на ученика М.С.. Това се опроверга от събраните по делото гласни доказателства, както и от представеното от ответника удостоверение за завършен втори клас от началния етап на основното образование, виж л.22 по делото пред СРС. От практиката на ВКС може да се извлече, че за да се приеме за заместваща престация, даденото вместо уговореното следва да е в такъв размер, който да съответства на вида и на обема на първоначално дължимото, така в решение № 161 от 14.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5917/2007 г., I г. Настоящата инстанция намира, че в случая заместващата престация съответства на обема на първоначално дължимото. По отношение на таксите за храна и транспорт не се спори, че същите са преизчислени и са били или върнати, или приспаднати. След като се установи, че договора не е бил развален по право/чл.89 ЗЗД/, както и с оглед приетото изпълнение на задълженията по договора, правилен се явява извода на СРС, че претенцията по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е неоснователна и като такава правилно е била отхвърлена. По евентуалния иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД: В конкретния случай се установи, че стореното плащане не е при неосъществено основание. При това положение правилно от СРС евентуално предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД е приет за неоснователен и като такъв е бил отхвърлен. Налага се извод, че първоинстанционното решение е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено. По разноските: Пред първата съдебна инстанция: При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските. Пред въззивната инстанция: На въззивницата разноски не се следват. Въззиваемият претендира разноски и такива са сторени за адв.възнаграждение в размер на по 350 лв., които следва да му бъдат присъдени. Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД