Решение № 8142 от 10.3.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 7955/2023 г.
Административен съд - София-град10.03.2025 г.докладчик Петър Савчев
Диспозитив
ОТМЕНЯ, по жалба на „АД КАРАВАНИНГ“ ГмбХ, регистрирано в Районен съд Меминген, [държава], ЕИК: , съд. адр. [населено място], [улица], ет. 2, РА № Р-22221022002012-091-001/09.03.2023 г., потвърден с Решение № 958/11.07.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ София, при Централно управление на Национална агенция по приходите. ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на жалбоподателя „АД КАРАВАНИНГ“ ГмбХ, регистрирано в Районен съд Меминген, [държава], ЕИК: , съд. адр. [населено място], [улица], ет. 2, на осн. чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК, сумата от 11 350 лв. деловодни разноски. Решението подлежи на обжалване от страните, пред Върховен административен съд, в четиринадесетдневен срок от съобщението, че е изготвено. Съдия:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК. Производството е образувано по жалба на „АД КАРАВАНИНГ“ ГмбХ, регистрирано в Районен съд Меминген, [държава], ЕИК: , съд. адр. [населено място], [улица], ет. 2 срещу РА № Р-22221022002012-091-001/09.03.2023 г., потвърден с Решение № 958/11.07.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ София, при Централно управление на Национална агенция по приходите. С РА са установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в размер на данъка от 115 924, 77 лв. за данъчни периоди от м. 04.2019 г., м. 06.2019 г. и м. 07.2019 г., както и лихви за забава в размер на 43 416, 55 лв. РА се оспорва като незаконосъобразен, поради противоречието му с материалния и процесуалния закон. Моли отмяна на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – София, при Централно управление на Национална агенция по приходите оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като се приемат съображенията за потвърждаване на РА с горецитираното решение, постановено от него. Претендира деловодни разноски. Контролиращата страна Софийска градска прокуратура не взима становище. Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, поради което следва да се разгледа по същество. Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства, на основание § 2 от ДРДОПК във вр. чл. 168 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна при цялостна проверка на основанията за законност на РА в обжалваната част по чл. 146 от АПК и чл. 160, ал. 2 от ДОПК: Със заповед за възлагане на ревизията № Р-22221022002012-020-001/20.04.2022 г., връчена по електронен път на 25.05.2022 г., изменена със заповед за изменение на ЗВР № Р-22221022002012-020-002/24.08.2022 г., е възложено извършването на ревизия жалбоподателя за определяна на задължения по ЗДДС за периоди от 01.04.2019 г. до 25.07.2019 г. Заповедите са издадени от И. К. А., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Велико Търново, оправомощена с функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 1 от ДОПК със заповед № РД-01-787/08.11.2021 г. на и.д. директор на ТД на НАП София, Заповед № З-ЦУ-3287/08.11.2021 г. и Заповед № З-ЦУ-663 на зам изп. дир. на НАП. За резултатите от ревизията е съставен ревизионен доклад РД № Р-22221022002012-092-001/08.11.2022 г., връчен на 09.02.2023 г., като в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК не са представени писмени възражения. Ревизията приключва с процесния РА № Р-22221022002012-091-001/09.03.2023 г., издаден от И. К. А., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Велико Търново – орган възложил ревизията и Н. Ч. Т., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново – ръководител на ревизията, връчен на 21.04.2023 г. При изложените факти и относно валидността на издадените в ревизионното производство актове от органи при ТД на НАП Велико Търново, настоящият състав приема следното: по горе се излъжи, че органите по възлагане и ръковоство на ревизията И. К. А. и Н. Ч. Т. са на длъжност в ТД на НАП Велико Търново, докато процесната ревизия се извършва от местно-компетентната ТД на НАП София. Установи се, обаче, че функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 1 от ДОПК на А. и Т. са възлажени със заповед № РД-01-787/08.11.2021 г. на и.д. директор на ТД на НАП София в изпълнение на компетентността му по чл. 112, ал. 1 от ДОПК във вр. чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК по отношение на служители от териториално некомпетентна ТД, но която некомпетентност е преодоляна на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК със Заповед № З-ЦУ-3287/08.11.2021 г. и Заповед № З-ЦУ-663 на зам изп. дир. на НАП /л.л. №№ 26-32/. Видно от цитираните заповеди, процесните служителин на ТД на НАП В. Т. надлежно и съобразно разпоредбите на чл. 12, ал. 6 от ДОПК и чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, законно е оправомощен от зам. изп. Директор на НАП, на което такова право за оправомощаване е възложено от изп. Директор на НАП. С това оправомощаване, предвид цитираните разпоредби на чл. 12, ал. 6 от ДОПК и чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, се преодоляват разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК, според които актовете по кодекса се издават само от органи от местно компетентната ТД на НАПП. Такава в случая, и предвид местно компетентната ТД на НАП – София предвид хипотезата на чл. 8, ал., т. 5 от ДОПК /прието е, че жалбоподателят чуждестранно лице извършва търговска дейност на територията на [населено място]/, но предвид цитираните оправомощавания, надлежно компетентни са органите на ТД на НАП – Велико Търново. Видно от приложените по делото материали /л.л. №№ 331-359/, това оправомощаване е наложено от дисбаланса в натовареността на отделните ТД на НАП в държавата, поради което не е произволно направено или самоцелно. Процесната ревизия е извършена изцяло от органи на ТД на НАП-Велико Търново, което не е недопустимо, предвид цитираната практика по организиране на работата на приходната агенция. В този смисъл, неоснователни са възраженията на жалбоподателя за некомпетентност на органите извършили ревизията. Неоснователно е възражението, основано на чл. 112, ал. 2, т.т. 1 и 2 от ДОПК, според която ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията.
Ревизията може да се възлага от: 1. органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция; 2. изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. Цитираната т. 2 урежда изключителното право на изп. Директор на НАП или определено от него заместник изпълнителен директор да възлага ревизии инцидентно и за всяко данъчно задължено лице на територията на държавата. Това не противоречи на горецитираните норми на чл. 12, ал. 6 от ДОПК и чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, с които се преодоляват разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК за местно компетентните органи по приходите, когато това се извършва с цел оптимизирането работата на НАП, а не се възлагат конкретни ревизии от лицата по т. 2. Предвид изложеното до тук съдът няма да излага повече по-надолу в мотивите съображения за валидността на актовете, издадени в процесната ревизия от органите на ТД на НАП-Велико Търново, от гледна точка на компетентността, а ще ги обсъжда, като издадени от надлежен орган. Както вече се посочи по-горе, за резултатите от ревизията е съставен ревизионен доклад РД № Р-22221022002012-092-001/08.11.2022 г., връчен на 09.02.2023 г., като в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК не са представени писмени възражения и ревизията приключва с процесния РА № Р-22221022002012-091-001/09.03.2023 г., с който за жалбоподателя са установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в размер на данъка от 115 924, 77 лв. за данъчни периоди от м. 04.2019 г., м. 06.2019 г. и м. 07.2019 г., както и лихви за забава в размер на 43 416, 55 лв. Както РД, така и РА са издадени във формата по чл. 117 и чл. 120 от ДОПК от надлежни органи. За да издадат този РА, данъчните органи установяват следното от фактическа страна: жалбоподателят е чуждестранно юридическо лице, регистрирано в [държава], поради което би било задължено по ЗДДС само при възникване на условията за регистрацията му по българския закон и само тогава то може да бъде обложено от българските органи по приходите. По смисъла на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик.
Цитирани разпоредби
43- чл. 95, ал. 1
- чл. 146 АПК
- чл. 168 АПК
- чл. 78 ГПК
- чл. 112, ал. 1 ДОПК
- чл. 117, ал. 5 ДОПК
- чл. 12, ал. 6 ДОПК
- чл. 120 ДОПК
- чл. 122, ал. 2 ДОПК
- чл. 124, ал. 1 ДОПК
- чл. 156, ал. 1 ДОПК
- чл. 156 ДОПК
- чл. 160, ал. 1 ДОПК
- чл. 160, ал. 2 ДОПК
- чл. 51 ДОПК
- чл. 8 ДОПК
- чл. 2 ДРДОПК
- чл. 102, ал. 4 ЗДДС
- чл. 13, ал. 1 ЗДДС
- чл. 15, ал. 3 ЗДДС
- чл. 15 ЗДДС
- чл. 3 ЗДДС
- чл. 53, ал. 1 ЗДДС
- чл. 62, ал. 5, т. 3 ЗДДС
- чл. 7 ЗДДС
- чл. 82, ал. 1 ЗДДС
- чл. 84 ЗДДС
- чл. 95, ал. 1 ЗДДС
- чл. 95, ал. 2 ЗДДС
- чл. 96, ал. 1 ЗДДС
- чл. 96 ЗДДС
- чл. 95 ЗЗД
- чл. 10, ал. 9 ЗНАП
- чл. 1
- чл. 112, ал. 2
- чл. 117
- чл. 12
- чл. 122, ал. 1
- чл. 161, ал. 1
- чл. 6, ал. 2
- чл. 7, ал. 1
- чл. 8
- чл. 96, ал. 1