Решение № 67 от 29.5.2026 г. на Районен съд - Силистра по дело № 138/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63д ЗАНН. Образувано е по жалба на П. Г. В. от с.П., обл. Р., ЕГН ••••••••••, срещу Наказателно постановление № 26-1099-0000123/29.01.2026г., издадено от началник - сектор „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Силистра, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 500 лева / 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок шест месеца. В жалбата е изразена позиция, че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изрично се подчертава, че не се оспорва констатацията в административното обвинение, че на процесните дата и час управляваният от жалбоподателя автомобил е бил със служебно прекратена регистрация, но се подчертава, че това обстоятелство не е било известно на наказаното лице, а едва от спрелите го за проверка полицейски служители узнал за същото. Изложени са обстоятелства във връзка с първоначалната регистрация на 10.06.2025г. при вноса на автомобила в страна и извършената му регистрация с налична застраховка „Гражданска отговорност“. Иска се отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно поради липса на виновно поведение от страна на жалбоподателя. Пред съда жалбата се поддържа чрез пълномощник, който изразява становище, че от страна на АНО не е съобразено Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегии на ВАС, че не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 ЗДВП наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е била прекратена служебно по реда на чл.143, ал.10. ЗДВП, без за това да е бил уведомен собственикът на моторното превозно средство, като в случая се сочи, че липсват доказателства за последното. Поддържа се искането за отмяна на НП, като не се прави такова за присъждане на разноски. Административно-наказващият орган се представлява от упълномощен процесуален представител – гл.юрисконсулт А., оспорваща основателността на жалбата. В писмено становище излага доводи за правилност и законосъобразност на НП, за установеност на нарушението и неговото авторство предвид изпратеното уведомление от ГФ до жалбоподателя с изрично предупреждение за последиците от несключване на застраховката. Моли за потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Районна прокуратура – Силистра, при редовност на призоваване, не се представлява в съдебно заседание и не депозират становище. Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима. Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, приема за установено следното: На 12.12.2025 г. в ранните следобедни часове жалбоподателят В. управлявал собствения си лек автомобил „Ауди А 6“ с рег. № РР 0358ВТ в гр. С. по ул. „Д.“ в посока бензиностанция „П.“. Спрян бил за проверка от полицейските служители при ОДМВР – Силистра – Р. Д. и св. П., които чрез служебен достъп до информационната система АИС видели, че регистрацията на посоченото МПС била служебно прекратена на основание чл.143, ал.10 ЗДВП на 04.11.2025г. поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“, която информация била подадена до органите на МВР от Гаранционен фонд. Пред служителите водачът - жалбоподателя заявил, че не е знаел за това обстоятелство, тъй като не е бил спиран за проверки от доста време и не е бил уведомяван, че срокът на застраховката му е изтекла и регистрацията на колата прекратена. В съставения на място АУАН серия GA № 4833421/12.12.2025г. за нарушение по чл.140, ал.1 ЗДВП били отразени горепосочените обстоятелства, като с резолюция от 15.01.2026г. АНО прекратил административно-наказателното производство за това нарушение и последвало сезиране на РП - Силистра за предприемане на действия по компетентност за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК. С Постановление от 26.01.2026г. бил постановен отказ на прокурор при РП – Силистра да образува ДП поради несъставомерност на деянието заради липсата на субективна страна – незнанието на жалбоподателя В. на факта на прекратената по служебен път регистрация на автомобила му, водещо до липса на осъществен състав на престъпление. Преписката била изпратена на АНО с оглед преценка на последния за евентуално реализиране на административно-наказателна отговорност. С позоваване на постановлението на прокурора наказващият орган е издал процесното Наказателно постановление № 26-1099-000012/29.01.2026г., с което на основание чл.175, ал.3, предл.1 ЗДВП на жалбоподателя са наложени административните наказания 500 лева/255.65 евро глоба и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС. Съдът констатира, че са спазени относимите към настоящото административнонаказателно производство процесуални правила за налична териториална и материална компетентност на съответните длъжностни лица, за съдържанието на наказателното постановление като реквизити и формулиране на словесните и правни рамки на административното обвинение с оглед издаването му в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН. От изяснените по делото фактически данни на база събраните писмени и гласни доказателства еднопосочно се очертава, че след първоначалната регистрация на л.а. „Ауди А 6“ с рег. № РР 0358ВТ на 10.06.2025г. в сектор „ПП“ ОДМВР – Р. при платена застраховка „ГО“, жалбоподателят не е бил известяван – с получаване на нарочно уведомление, че срокът на посочения договор е изтекъл и следва да го поднови иначе ще настъпят посочените неблагоприятни последици. Видно от писмения отговор на ГФ по настоящото дело, ангажиментът им опира само до изпращане на уведомлението, „без процедурата по уведомяване да е обвързана с получаване на уведомителното писмо“. Доказателства, че това писмо е било получено от наказания водач не са налице. В тази връзка Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023г. изрично визира, че „собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание“. С изменението на чл. 143, ал.10 ЗДВП, в сила от 07.09.2025г., е предвидено, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, а съгласно чл. 574, ал. 10 КЗ, Информационният център на Гаранционния фонд уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Доказателствата по настоящия случай разкриват, че не е било спазено законовото изискване да нарочно уведомяване на собственика – жалбоподател да е достигнало до него, за да знае той, че при неизпълнение да сключи застраховката регистрацията ще се прекрати служебно. „Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици" (тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., I и II колегия на Върховния административен съд)“ – Решение № 382/24.03.2026г. по адм.д. № 405/2025г. на Административен съд – Силистра. При така установеното се налага извод за неосъществен състав на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДВП поради липсата на субективна страна на деянието респ. виновно поведение, водещо до отпадане санкционирането на жалбоподателя. С оглед изхода на делото искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение. Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН и чл. 63д, ал.1 ЗАНН, съдът