Решение № 8412 от 8.7.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 703/2026 г.

І. Производството и исканията на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 171 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/.

2. Образувано е по жалба на М. Д. К., [ЕГН], адрес: гр. Баня, [улица], чрез адвокат А. Т., срещу Заповед № ЗЛС-381/29.12.2025 г. на Командира на Сухопътните войски на Република България, с която изменя т. 3 от своя Заповед № ЗЛС-175/16.06.2025г.

В жалбата са изложени съображения за нищожност и незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска нейната отмяна. Моли се на основание 144 АПК във връзка с чл. 17 от ГПК да бъде упражнен косвен съдебен контрол по отношение законосъобразността на Заповед № ЗЛС-175 от 16.06.2025 г. Иска се присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

3. Ответникът – Командира на Сухопътните войски на Република България, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б., поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира са присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

5. По силата на Договор за кадрова военна служба от 29.09.2000 г.; Допълнителни споразумения от 30.06.2023г., 29.12.2005г. към Договор за кадрова военна служба № 61-733/29.09.2000 г.; Договор за кадрова военна служба № 38-322/18.05.2010г.; Допълнителни споразумения от 08.07.2012г., 26.02.2013г., 09.05.2016г., 10.05.2019г., 17.03.2022г., 12.10.2022г. към Договор за кадрова военна служба № 38-322/18.05.2010г., М. Д. К. е постъпила на военна служба във въоръжените сили на Република България с общ срок до 04.01.2026г.

6. С т. 1 от Заповед № ЗЛС-175/16.06.2025г. на Командира на Сухопътните войски на Република България на основание чл. 55, ал. 4 и чл. 146, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 76, ал. 1, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, т. 4.9 от заповед на министъра на отбраната на Република България № ОХ-672/15.08.2023 г., относно оправомощаване на длъжностни лица, изменена със заповед на министъра на отбраната на РБ № ОХ-1051/11.11.2024г. и постъпили документи с писмо рег. № 2СВ-6078/12.06.2025г., М. Д. К. е освободена от заеманата длъжност – редник – 3-ти клас, младши пожарникар в отделение за осигуряване на взвод за подвоз на материални средства в логистична рота на военно формирование 44370 - Карлово и взета в разпореждане по специален щат № А-101, считано от 05.07.2025 г.

Разрешено е на К. да ползва правото си да се обучава в квалификационен курс с продължителност 6 месеца по условията на чл. 226е, ал. 2 и ал. 3 от ЗОВСРБ.

С т. 2 от Заповед № ЗЛС-175/16.06.2025г. на Командира на Сухопътните войски на Република България на основание чл. 226а, ал. 4 от ЗОВСРБ, за времето на обучение в квалификационния курс, на К. е осигурен допълнителен платен отпуск и възнаграждение , съгласно чл. 12 от Наредба № Н-12 от 12.04.2010г. за условията и реда за изплащане на възнаграждения и обезщетения на военнослужещите, както и порционни пари.

С т. 3 от Заповед № ЗЛС-175/16.06.2025г. на Командира на Сухопътните войски на Република България на основание чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3, чл. 162, ал. 1, т. 2 и във връзка с чл. 160, ал. 4 и чл. 170, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ и чл. 76, ал. 1, т. 4 от ППЗОВСРБ, и т. 4.10 от заповед на министъра на отбраната на Република България № ОХ-672/15.08.2023 г., относно оправомощаване на длъжностни лица, изменена със заповед на министъра на отбраната на РБ № ОХ-1051/11.11.2024г., е прекратен договора за военна служба на редник – 3-ти клас М. Д. К., освободена е от военна служба и зачислена в запас, считано от 05.01.2026 г.

Между страните не се повдига спор по това, че Заповед № ЗЛС-175/16.06.2025г. не е обжалвала по съдебен ред, поради което е влязла в сила.

7. От страна на К. бил подаден рапорт от 11.12.2025г. до ВИЗВД Командир на Щабен батальон – Карлово, за удължаване на договора й за кадрова военна служба до 04.01.2028г. на основание чл. 65, ал. 1, ал. 3, т. 10 и чл. 66, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ.

8. Със становище от 22.12.2025г. Командирът на Щабен батальон – Карлово изразил несъгласие да бъде удължен срока на договора за кадрова военна служба на редник – 3-ти клас М. Д. К.. Същото било представено на вниманието на Командира на Сухопътните войски на Република България с писмо рег. № 3-3697/22.12.2025г.

9. Със Заповед № ЗЛС-381/29.12.2025 г. на Командира на Сухопътните войски на Република България на основание чл. 55, ал. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и допълнително споразумение № 51-73/12.10.2022 г. към договор за военна служба № 38-322 от 18.05.2010 г. е изменена т. 3 от Заповед № ЗЛС-175/16.06.2025г. на Командира на Сухопътните войски на Република България като изразът: „чл.162, ал. 1, т. 2 и във връзка с чл. 160, ал. 4 и чл. 170, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България“ се заменя с израза: „чл. 162, ал. 1, т. 1а и чл. 170, ал. 1, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, с изтичане на уговорения срок“, и изразът: „чл. 76, ал.1, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България“ се заменя с израза „във връзка с чл. 66 и чл. 75 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България“. В останалата си част заповед № ЗЛС - 175/16.06.2025 г. остава непроменена.

10. По делото се събраха показанията на свидетеля К. И. П., който заявява, че живее на семейни начела с М. Д. К.. Същият служи в Българската армия от 28 години. Сочи, че за срока на службата си К. е била многократно награждавана. Изразила е и желание да бъде включена в обучение, за което подала документи за достъп до класифицирана информация с цел кадрово развитие, за да стане сержант.

IV. От правна страна:

11. Според чл. 162, ал. 1, т. 2 от ЗОВСРБ, договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба, без която и да е от страните да дължи предизвестие при навършване на пределна възраст от военнослужещия.

Нормата на чл. 160, ал. 4 от ЗОВСРБ предвижда, пределната възраст за военна служба на военнослужещите, неупражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на Кодекса за социално осигуряване, да е с 5 години по-висока от посочената в ал. 1 и 2 и със 7 години по-висока от посочената в ал. 3.

Съгласно чл. 170, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ, при навършване на пределната възраст, договорът за военна служба се прекратява от датата на навършване на пределната възраст.

Според правилото на чл. 162, ал. 1, т. 1а от ЗОВСРБ, договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба, без която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок.

Разпоредбата на чл. 170, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ гласи, че в случаите на чл. 162, ал. 1, т. 1а от ЗОВСРБ договорът за военна служба се прекратява от датата на изтичане на уговорения срок.

Съгласно нормата на чл. 99 и от АПК, влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато:

1. съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му;

2. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство;

3. по надлежния съдебен ред се установи престъпно деяние на страната, на нейния представител или на административния орган, когато е едноличен, или на член от състава му, когато е колективен, което е дало отражение върху решаването на въпроса - предмет на административното производство;

4. административният акт е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен;

5. същият административен орган по същия въпрос и на същото основание е издал по отношение на същите лица друг влязъл в сила административен акт, който му противоречи;

6. страната вследствие на нарушаването на административнопроизводствените правила е била лишена от възможността да участва в административното производство или не е била надлежно представлявана, както и когато тя не е могла да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани;

7. с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Правилото на чл. 100 от АПК предвижда в случаите по чл. 99, т. 1 възобновяването на административното производство да се извършва по инициатива на административния орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, а в случаите по чл. 99, т. 2 - 7 - и по искане на страна в производството.

В случая по делото не се формира спор по това, че от страна на адресата на Заповед № ЗЛС-175/16.06.2025г. на Командира на Сухопътните войски на Република България не е подавано искане за отмяна на влезлия в сила акт на някое от основанията по чл. 99, т. 2 – 7 от АПК.

Производството по издаване на обжалваната Заповед № ЗЛС-381/29.12.2025 г. на Командира на Сухопътните войски на Република България, с която изменя т. 3 от своя Заповед № ЗЛС-175/16.06.2025г., е стартирало по служебен почин, поради което може да попадне единствено в хипотезата на чл. 99, т. 1 от АПК. Въпреки това, в мотивите на Заповед № ЗЛС-381/29.12.2025 г. не се съдържат фактически основания, от които да се формира извод, че волята на издателят й е да отстрани допуснати съществени нарушения на изискванията за законосъобразност на Заповед № ЗЛС-175/16.06.2025г. в частта й, с която е прекратен договорът за кадрова военна служба на жалбоподателя. Цитираните в заповедта нови правни основания сочат на промяна във волята на ответника да прекрати правоотношението с военнослужещия поради изтичане на уговорен между страните срок, като настъпването на тази желана правна последица се обуславя от факта на изтичане този срок и действието на заповедта следва да се обвърже с конкретна дата, каквато не е посочена.

В обратна насока, от съдържанието на изменената Заповед № ЗЛС-175/16.06.2025г., е видно, че ответникът е изразил волята си да прекрати договора за кадрова военна служба на жалбоподателя считано от поради навършване на пределна възраст, като този ефект настъпва от датата на навършване на пределната възраст - 05.01.2026 г.

Без излагането на конкретни мотиви за издаването на Заповед № ЗЛС-381/29.12.2025 г., същата като акт по чл. 99, т. 1 от АПК се явява в съществено противоречие с правилото на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и не отговоря на императивните изисквания за съдържание и форма. При липсата на фактически основания за извършената промяна се прегражда и възможността за провеждане на съдебен контрол по същество.

По тези съображения съдът намира, че обжалваната Заповед № ЗЛС-381/29.12.2025 г. на Командира на Сухопътните войски на Република България е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалноправните норми и целта на закона, поради което подлежи на отмяна.

Възраженията на оспорващия, относно законосъобразността на Заповед № ЗЛС-175/16.06.2025г. на Командира на Сухопътните войски на Република България, попадат извън предмета на настоящия съдебен контрол. Повдигнатите въпроси могат да бъдат предмет на самостоятелно съдебно производство по оспорване законосъобразността на посочения административен акт по реда на чл. 145 и сл. АПК. След като жалбоподателят е имал възможността да оспори тази заповед и не се е възползвал, в съдебното производство по обжалване на заповедта за изменението й, административният съд не може да осъществява косвен контрол за законосъобразност, включително за нищожност, спрямо административен акт, послужил като основание за издаване на обжалваната заповед.

V. По съдебните разноски:

12. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените съдебни разноски съобразно претенцията и представения списък с разноски, които се доказват в размер на 1227,10 евро, заплатени за адвокатска защита.

На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК вр. чл. 60д от ЗОВСРБ разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.

Ето защо, Съдът