Решение № 377 от 20.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 14473/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК. С решение от 28.08.2023г., постановено по гр. дело № 46356/2021г. по описа на СРС, ГО, 57 състав, са отхвърлени предявените от Гаранционен фонд срещу Н. Д. Б. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 288а, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на следните суми: сумата от 7 105, 82 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие травматични увреждания, причинени от пътнотранспортно произшествие на 12.12.2015г. в Република Италия, гр. Батипаля, на ул. „Леонардо Да Винчи“, поради виновното поведение на водача на лек автомобил "Мицубиши", с рег. № ••••, чиято деликтна отговорност не е била застрахована по застраховка “Гражданска отговорност” и за сумата от 5 852, 51 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на велосипед „Da Corsa Pinarello”, причинени от пътнотранспортно произшествие на 12.12.2015г. в Република Италия, гр. Батипаля, на ул. „Леонардо Да Винчи“, поради виновното поведение на водача на лек автомобил "Мицубиши", с рег. № ••••, чиято деликтна отговорност не е била застрахована по застраховка “Гражданска отговорност”. Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца Гаранционен фонд, в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че съдът не е съобразил, че пострадалият в процесното ПТП се е обърнал към националния орган на Италия, който му е изплатил обезщетение, след което по силата на Директива 2009/IОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 год. относно застраховката „ГО“ при използване на моторни превозни средства, която кодифицира материята в автомобилното застраховане и отменя Директива 2000/26 ЕО на Европейския парламент и на съвета от 16.05.2000 год., се е обърнал към българския орган - Националното бюро на българските автомобилни застрахователи - Компенсационен орган по силата на чл. 283 от КЗ , сега 514 КЗ, за възстановяване на платеното. Сочи, че съгласно чл. 285, ал. 6 от КЗ /отм./, действащ към датата на възникване на събитието процесното ПТП, функциите на Компенсационния орган се състоят в уреждане на претенции в случаи, които подлежат на обективно установяване и поради това дейността му се ограничава до проверка дали е отправена претенция за обезщетение по установения ред и в предвидените срокове, без да се прави преценка по същество, доколкото същата принадлежи на съответните органи на дьржавата по местонастъпваие иа ПТП. Сочи, че с оглед обстоятелството, че за управляваното от ответника превозно средство не е имало валидна застраховка „ГО“ на автомобилистите към датата на възникване на събитието, ищецът Гаранционен фонд е възстановил сумата изплатена на италианския компенсационен орган. Съгласно чл. 34, ал. 3 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд (приет с Решение№ 63 - П от 16.08.2006г. на Комисията за финансов надзор, обн., ДВ, бр. 74 от 8.09.2006г., отм., ДВ, бр. 71 от 27.08.2021г.), Фондът възстановява суми, когато Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (бюрото) в съответствие с международните договори, по които е страна, е заплатило обезщетения за вреди, причинени от пътнотранспортни произшествия по чл. 28, ал. 1, т. 1, буква ''б", "аа“, настъпили в друга държава - членка. След заплащане на обезщетението за Гаранционния фонд по силата на чл. 288а ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 3 и чл. 288, ал. 12 от КЗ е възникнало правото да встъпи в правата на увредения срещу прекия причинител на вредата до размера на платеното. На следващо място поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е обсъждал фактическия състав относно настъпването на ПТП, участието на ответника в него и изобщо състава на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, тъй като съгласно цитираните по- горе разпоредби на КЗ при възстановяване на платеното обезщетение на италианския компенсационен орган, българският такъв НББАЗ няма право да извършва преценка на претенцията по същество - чл. 285, ал. 6 от КЗ (отм ). Счита, че в случая и за уважаване на иска е необходимо установяването на следните предпоставки: предявяване на претенция от чуждия компенсационен орган към НББАЗ; възстановяване сумата от страна на НББАЗ на чуждия орган; възстановяване на платената от НББАЗ сума от Гаранционен фонд и липсата на застраховка „ГО“ за увреждащия автомобил, който е с българска регистрация. Излага, че всички тези предпоставки били установени в производството пред СРС, поради което счита обжалваното решение за неправилно. В жалбата са развити подробни съображения, че СРС не е отчел правилно и представените и приети по делото доказателства за настъпване ПТП, както и необосновано е приел, че установяването на приложимото по делото чуждо (в случая — италианско) материално право, е следвало да се възложи в доказателствена тежест изцяло и само на ищеца - Гаранционен фонд, а от друга страна също неправилно е приел и че това право всъщност не е установено по делото с надлежни доказателствени средства. Аргументира и становище, че приложимото чуждо право било установено въз основа на неоспорените от ответника писмени доказателства, включително и представения доклад за ПТП. Навежда съображения, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на съвета от 11 юли 2007 година ("Рим П"), съгласно която, освен ако не е предвидено друго, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настьпват непреките последици от този факт (lex loci delicti commissi). Доколкото в конкретния случай произшествието е настъпило на територията на Италия, приложимо е италианското право относно всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, в това число - относно вината и определяне размера на дължимото обезщетение. Въззивникът твърди, че от представените по делото писмени доказателства безспорно се установява настъпването на ПТП на посочената дата, механизмът, вината на ответника, причинените щети на увредения велосипед и на пострадалия му водач и размерът на сумите, които Фондът е заплатил за обезщетение на причинените на увредения велосипед имуществени вреди, което е било основание съдът да направи извода, че предявеният иск е основателен и доказан в пълния предявен размер. В допълнение счита, че механизмът и причинно- следствената връзка са установени от приетото по делото и неоспорено заключение на автотехническата експертиза. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в пълния претендиран размер. Въззиваемата страна Н. Д. Б. оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни разпоредби. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Ищецът Гаранционен фонд сочи в исковата си молба, че на основание чл. 288а, ал. 1, т. 1 от КЗ , сега чл. 559, ал. 1, т. 1 от КЗ и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. (на основата на чл. 6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕС), е възстановил изплатените от НББАЗ на Национално бюро на Италия обезщетения за имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 12 958, 33 лева, настъпили от ПТП на 12.12.2015г. в гр. Батипаля, Република Италия, от които съответно за имуществени вреди в размер на 5 852, 51 лева за увредения при процесното ПТП велосипед и за неимуществени вреди в размер на 7 105, 82 лева на пострадалото при същото ПТП лице. Твърди, че катастрофата била причинена виновно от ответницата, която управлявайки лек автомобил „Мицубиши“ с рег. № СА •••• РС ударила движещият се в близост до нея и в същата посока велосипедист – Л.Г., в резултат на което били нанесени имуществени и неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания. Излага, че към датата на ПТП увреждащият автомобил бил без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". След покана ответницата Н. Д. Б. не възстановила платеното от ГФ, поради което се претендира ангажиране на имуществената й отговорност. Ответницата е оспорила предявените искове поради недоказаност на кумулативните предпоставки на претенцията. В условията на евентуалност е заявено възражение за погасяване на вземането по давност. Настоящият съдебен състав счита предявените искове за неоснователни по следните съображения: Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 288а, ал. 3 КЗ , във вр. чл. 288, ал. 12 от КЗ . С Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката "Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, с цел да се гарантира, че увреденото лице няма да остане без обезщетението, на което има право, с чл. 10 се предвижда създаването на орган за изплащане на обезщетения, към който увреденото лице да може да предяви претенция, когато не е било изпълнено задължението за застраховане на превозното средство, причинило увреждането. Съгласно чл. 25, ако в двумесечен срок от произшествието не е възможно да се установи застрахователното предприятие, е предвидено право на увреденото лице да предяви претенцията си пред органа за изплащане на обезщетения в своята държава-членка по местопребиваването си. Ролята на органа за изплащане на обезщетения се състои в уреждане на претенцията по отношение на всички претърпени от увреденото лице вреди в случаите, които могат да бъдат обективно установени, поради което дейността на този орган се ограничава до проверка дали е отправено предложение за обезщетение по установения ред и в предвидените срокове, без да се прави преценка по същество - т. 48 от Преамбюла на Директивата. Предвидено е органът за изплащане на обезщетения да има право на суброгация, в случай че е обезщетил увреденото лице, като за да бъде улеснено упражняването на правата на този орган, е предвидено той да има право на автоматично възстановяване на сумата от гаранционния фонд в държавата-членка, в която обичайно се намира превозното средство, който се явява краен платец на сумата, която се изплаща на увреденото лице, като задължението му за заплащане на обезщетението е съчетано със суброгация на гаранционния фонд в правата на увреденото лице, и право на регрес срещу виновното лице. Така приетите насоки с Директива 2009/103/ЕО са имплементирани във вътрешното ни законодателство в КЗ с разпоредбата на чл. 288а на КЗ вр. чл. 288 КЗ , а след това и в чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ, чл. 558 КЗ и чл. 559 КЗ. Настоящият съдебен състав съобразява и споделя приетото в Решение № 20/02.04.2021 по дело № 2695/2019 на ВКС, II ТО, поради което приема, че моментът на възникване на регресното право е моментът на настъпване на вредоносното събитие – 12.12.2015г., (тъй като още в този момент е известно, че увреждащото МПС не е застраховано по застраховка "Гражданска отговорност), като с извършване на плащането от Гаранционния Фонд настъпва изискуемостта на регресното вземане. Съобразно датата на настъпване на процесното ПТП – 12.12.2015г., правоотношенията във връзка с регресното право на Фонда следва да бъдат уредени съобразно отменения Кодекс на застраховането, поради което съдът намира, че предявеният иск е с правно основание чл. 288а, ал. 3 КЗ във вр. чл. 288, ал. 12 от КЗ , който по идентичен начин е уреден и в действащият Кодекс за застраховането с разпоредбата на чл. 559, ал. 3 от КЗ. По делото не е спорно и се установява от събраните доказателства, че Националното бюро на Италия е поискало от НББАЗ реинбурсиране на заплатени от него на увредено лице обезщетения и направени разходи във връзка със същото, като българският компенсационен орган е възстановило претендираните суми. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО и параграф