Решение № 7657 от 26.6.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1358/2025 г.

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

2. Образувано е по жалба, предявена от П. И. Б., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.1, чрез адвокат С. С., служебен адрес: [населено място], бул. ’’Руски” №15, против Мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация от Сдружение „Наследство Хисаря”, [ЕИК], представлявано от А. М. Л., в качеството му на председател на УС, по депозирано заявление за предоставяне на ЗДОИ от дата 22.05.2025година. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания мълчалив отказ и се иска неговата отмяна и връщане на преписката на административния орган за произнасяне с надлежен акт по конкретното искане. Подробни съображения са изложени в представена по делото писмена защита.Претендират се разноски.

3. Ответникът по жалбата-П. НА УС НА СДРУЖЕНИЕ „НАСЛЕДСТВО ХИСАРЯ“ ГР. ХИСАРЯ, чрез управителя А. Л. и адв. А. Ч., в представен писмен отговор и о.с.з. изразяват становище за недопустимост, в условията на евентуалност - за неоснователност на жалбата, и молят като такава да бъде оставена без разглеждане, в условията на евентуалност - отхвърлена. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Подробни съображения са изложени в представени писмени бележки.

ІІ. За допустимостта:

4. Жалбата е подадена от надлежна страна и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Относно срочността на оспорването, съдът намира следното: заявлението е подадено по пощата, на 20.05.2025 г. и е получено от ответника на 22.05.2025г., видно от представените обратни разписка, като срокът за произнасяне е изтекъл на 05.06.2025г., предвид разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ.

Едномесечният срок за обжалване на мълчаливия отказ е изтекъл на 05.07.2025г., следователно жалбата, депозирана до съда на 24.06.2025 г., е в законоустановения срок, предвиден с чл. 149, ал. 2 от АПК (в приложимата разпоредба).

5. Административното производство е започнало по заявление за достъп до обществена информация от 22.05.2025г., подадено от П. И. Б. до Председателя на СДРУЖЕНИЕ „НАСЛЕДСТВО ХИСАРЯ“, с което е поискано следното:

„1. Участвало ли е в периода от 01.01.2018 година до 19.05.2025 година ЮЛНЦ Сдружение „Наследство Хисаря", [ЕИК] в проекти, с възложител О. Х. или проекти, финансирани/съфинансирани от О. Х. или в проекти, финансирани от О. Х. със средства на българската държава и структурните фондове на Европейския съюз, които са били разпределени на Общината за разходи, делегирани от държавата и за местни дейности по смисъла на чл.45 ал.1 точка 2 от Закона за публичните финанси ?

2.1. Съществуват ли одобрени и спечелени проекти с бенефициент по тях Сдружение „Наследство Хисаря”, [ЕИК] в периода от 01.01.2018 до 19.05.2025 г., по които възложител е О. Х. или проекти, финансирани или съфинансирани от О. Х. или проекти, финансирани от О. Х. със средства на българската държава и структурните фондове на Европейския съюз, които са били разпределени на Общината за разходи, делегирани от държавата и за местни дейности по смисъла на чл.45 ал.1 точка 2 от Закона за публичните финанси ?

2.2. Ако са били осъществени такива проекти, моля да бъдат посочени по години имената и предметите на одобрените и финансирани проекти, а също така и финансираната стойност на всеки един проект с разбивка по реализирани дейности?

3. Колко и какви парични суми са били предоставени и изплатени в периода от 01.01.2018 година до 19.05.2025 година от О. Х. на Сдружение „Наследство Хисаря”, [ЕИК]. Моля да бъдат посочени размерът на конкретните суми по години и събития /мероприятия/, в които сдружението е участвало, основанието за изплащането на всяка една парична сума?

4.1. Колко и какви парични суми са били предоставени и изплатени в периода в периода от 01.01.2018 година до 19.05.2025 година от О. Х. на Сдружение „Наследство Хисаря”, [ЕИК] за участието на сдружението в културния календар на О. Х. в посочения по-горе период ? Моля да бъдат посочени размерът на конкретните суми по години и събития /мероприятия/, в които сдружението е участвало, основанието за изплащането на всяка една парична сума?

4.2. Въз основа на какви законово регламентирани обективни критерии, методика или други нормативни актове и правни доводи, са били одобрени от Общинския съвет Хисаря, респективно са били изплатени от О. Х. паричните суми за участие в културния календар на О. Х. на Сдружение „Наследство Хисаря”, [ЕИК] в периода от 01.01.2018 до 19.05.2025 г.

5. Моля да бъдат предоставени незаверени преписи от сключени договори в периода от 01.01.2018 година до 19.05.2025 година между О. Х. и Сдружение „Наследство Хисаря”, [ЕИК] за организираните и осъществени от сдружението мероприятия и дейности, като част от културния календар на общината, като бенефициент на спечелени и финансирани проекти от Общината или като участник в събития, които са били финансирани от общинския бюджет на друго правно основание?

6. В периода от 01.01.2018 година до 19.05.2025 година били ли са закупени материали и реквизити под формата на униформи, облекла, носии, обувки, ботуши, цървули, огнестрелни и хладни оръжия или друго оборудване с финансови средства, получени от О. Х.?“

Желая да получа исканата от мен информация в следната форма: копие, предоставено по електронен път чрез изпращането й на електронен адрес: и електронна поща.

От страна на ответната страна се възразява, че жалбата е недопустима, тъй като се твърди, че ответникът не е задължен субект по смисъла на чл. 3 и чл. 3а от ЗДОИ, а частноправно ЮЛ, което не упражнява публични функции, делегирани от държавата или общината и не се финансира от държавния или общинския бюджет.

В тази връзка към писмения отговор на ответника е приложено писмо с изх. № 94-00-А-224 от 20.01.2025г. от Кмета на О. Х., в което е посочено, че за периода от 01.01.2018г. до 19.10.2025г. Сдружение „Наследство Хисар“ не е участвало в проекти, с възложител О. Х. нито в проекти, финансирани/съфинансирани от О. Х. или в проекти, финансирани от О. Х. със средства на българската държава и структурните фондове на Европейския съюз, които са били разпределени на Общината за разходи, делегирани от държавата и за местни дейности.

Твърди се, че в посочения период от 01.01.2018 г. до 19.10.2025г. от О. Х. не са предоставяни, нито са изплащани парични суми по сметка/и на горепосоченото юридическо лице - Сдружение ,,Наследство Хисаря“.

В горецитираното писмо от Кмета на О. Х. е посочено също, че във връзка с осъществяването на събитията от културния календар за съответната година, О. Х. е участвала с разходи при съвместното със Сдружение ,,Наследство Хисаря“ за провеждане на мероприятия от културния календар.

Участието на Сдружение „Наследство Хисаря“ в културния календар на О. Х. е само с доброволчески характер като на членовете му не са изплащани възнаграждения или субсидии.“

Приложени по преписката са също Приходи и разходи на сдружението, неразделна част от Годишни финансови отчети за периода 2019-2024 г., публикувани в ТРРЮЛНЦ към АВ; Копие от Решение за достъп до обществена информация № РД-05-427/03.06.2025г., издадено от общинската администрация на О. Х. (л. 20-31).

Допуснато и прието без възражение от страните е заключение по ССчЕ, ВЛ по която в отговор на поставените задачи е дало следното заключение:

Гласуваните от Общински съвет Хисаря парични суми за провеждане на събития от културния календар на общината, за провеждането на които организатор е сдружение „Наследство Хисаря“, не са предоставяни директно под формата на парични преводи или пари в брой срещу разходен касов ордер.

За извършване на разходите за отделните дейности, материали и консумативи, инициативата е от страна на организаторите на събитието в конкретния случай Сдружение „Наследство Хисаря“.

С гласуваните парични средства се разплащат директно разходи /материали и услуги/ за провеждане на съответното събитие, след представяне на фактури от страна на организаторите /изпълнителите на услугата/.

В календара на културните събития на О. Х. за 2024 година за периода 20-22.09.2024 година и 13-14.09.2025 година относно провеждане на събитие - събор „Хайдут Генчо“ с предложение на кмета са гласувани съответно 20 000 лева за 2024г. и 25 000 лева за 2025г.

Съгласно отчет на календара на културните събития на Община Хисаря за 2024 година за събитие - събор „Хайдут Генчо“ са отчетени извършени разходи в размер на 19 928,87 лева.

Съгласно отчет на календара на културните събития на Община Хисаря за 2025 година за събитие - събор „Хайдут Генчо“ са отчетени извършени разходи в размер на 26 575,00 лева.

От счетоводството на Община Хисаря са представени счетоводни документи, описани в заключението.

Експертът е посочил, че общо осчетоводена сума за периода 01.01.2024 година - 31.12.2024 година е в размер на 19 928,87 лева, като в табличен вид е описано осчетоводяването на разходите за съответния период, както и съответните първични счетоводни документи.

Според заключението на ВЛ общо осчетоводена сума за периода 01.01.2025 година - 31.12.2025 година е в размер на 26 575,00 лева, като в табличен вид е описано осчетоводяването на разходите за съответния период, както и съответните първични счетоводни документи.

На следващо място ВЛ е посочило, че първичните счетоводни документи, с които се отчитат направените от общината разходи, са фактури, издадени на името на Община Хисаря. С гласуваните парични средства се разплащат директно разходи /материали и услуги/ за провеждане на съответното събитие, след представяне на фактури от страна на организаторите /изпълнителите на услугата/.

В о.с.з експертът е дал обяснения, че средствата на Община Хисаря, ползвани от СДРУЖЕНИЕ „НАСЛЕДСТВО ХИСАРЯ“ [населено място], според културната програма на кметското мероприятие, в случая „Хайдут Генчо“, както и направените разходи, свързани с изпълняване на определени функционалности и закупуване на определени материали, са разплащани директно от общината, срещу представяне на първичен счетоводен документ, оправдателен – фактура, която е осчетоводявана по съответния начин по тези две сметки, като разход за външни услуги и материали в счетоводството на кметството.

Посочено е, че са предоставени парични средства от община Хисаря на СДРУЖЕНИЕ „НАСЛЕДСТВО ХИСАРЯ“ [населено място] за организиране на събор „Хайдут Генчо“. Не са превеждани пари по банков път, директно пари на сдружението не са представени

Разпитан като свидетел в хода на съдебното производство е Г. И. А., която е дала показания, че е председател на читалищното настоятелство на Народно читалище „Гео Милев“, [населено място]. Посочила е, че читалището им би трябвало да е включено в културния календар на община Хисаря, както всички други читалища. Спомня си, че предходната година до 10 ноември, се прави културен календар, който се подава към общината, за да може на следващата година сумите, които искат за читалището в [населено място], да бъдат отпускани към читалището. Според показанията на свидетелката, когато имат мероприятие, със средства на читалището се закупува каквото е нужно, с лични средства. Фактурата, която е издадена за закупените от тях неща се носи в счетоводството на общината, и задължително се подписва от кмета или зам. кмет на общината. Свидетелката сочи, че с касовия ордер, който им е издаден от счетоводството, с още един документ, се ходи при касиерката и тя им изплаща парите и тя ги носи в читалището. Според показанията на свидетелката фактурата е издадена на името на Народно читалище „Гео Милев“. Заплатили са ги с лични средства на читалището и фактурата е на името на читалището.

Представени по преписката и в хода на съдебното производство са също писмени доказателства по опис в Становище с вх.№18414 от 03.11.2025г. (л. 51 и сл.). Представени и приети по опис са доказателства към молба с вх. № 6197 от 24.03.2026г. (л. 110 и сл.).

Представените писмени и гласни доказателства ще бъдат коментирани в хода по същество на спора.

С оглед изложеното относно допустимостта на жалбата, следва да се посочи, че в случая адресат на заявлението е Председателят на СДРУЖЕНИЕ „НАСЛЕДСТВО ХИСАРЯ“.

Основният и спорен въпрос по делото е дали Председателят на СДРУЖЕНИЕ „НАСЛЕДСТВО ХИСАРЯ“, е "задължен субект" по смисъла на ЗДОИ като ответникът счита, че не е такъв, поради което е и не е следвало да предоставя поисканата от жалбоподателя информация и съответно, не е формиран мълчалив отказ.

Съдът намира, че Председателят на СДРУЖЕНИЕ „НАСЛЕДСТВО ХИСАРЯ“ представлява "задължен субект" по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДОИ.

Съгласно чл. 3 от ЗДОИ този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Този закон се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от: 1. публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации; 2. физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми.

Според § 4, б „А“ от допълнителните разпоредби на ЗДОИ "публичноправна организация" е юридическо лице, за което е изпълнено някое от следните условия: повече от половината от приходите му за предходната бюджетна година се финансират от държавния бюджет, от бюджетите на държавното обществено осигуряване или на Националната здравноосигурителна каса, от общинските бюджети, от възложители по чл. 5, ал. 2, т. 1 – 14 от Закона за обществените поръчки, от Министерския съвет или от орган на местното самоуправление.

Съдът приема, че СДРУЖЕНИЕ „НАСЛЕДСТВО ХИСАРЯ“ е създадено за задоволяване на обществен интерес.

Съгласно нормата на чл. 2, ал. 3 ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, след възникването си подлежат на вписване в Централен регистър.

Самият законодател в Закона за юридическите лица с нестопанска цел използва с равностоен смисъл изразите "осъществяване на дейност в обществена полза" - чл. 2, ал. 1, и "осъществяване на общественополезна дейност" - в останалата част от закона. Важното, решаващото, същностното и на двата израза е, че целта на тези дружества е задоволяване на общия, не на частния интерес. Макар законодателят да не е дал изрично легално определение на общественополезната дейност, съответно на дейността в обществена полза, то в чл. 38, ал. 1 ЗЮЛНЦ чрез определянето на целите, за които юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, могат да разходват имуществото си фактически е определил и съдържанието на понятията.

Според чл. 7 от Устава на СДРУЖЕНИЕ „НАСЛЕДСТВО ХИСАРЯ“, вписан в ТР и регистъра за ЮЛНЦ, „Сдружението осъществява своята дейност в обществена полза се самооопределя като организация за осъществяване на дейност в обществена полза.

Една от същностните разлики между сдруженията с нестопанска цел, които осъществяват дейност в обществена полза и сдруженията с нестопанска цел, които осъществяват дейност в частна полза се изразява в правата, които сдруженията имат и съответно - в кръга на правните субекти, чиито права и законни интереси могат да защитават. В тази връзка, сдруженията с нестопанска цел в обществена полза, могат да действат в обществена полза именно за осъществяване на целите, които са обявени, като по този начин защитават права и интереси на по-широк кръг правни субекти, докато сдруженията в частна полза могат да защитават интересите само на своите членове.(Решение № 9913 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2027/2013 г.,; Решение № 16514 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8713/2011 г.,)

Това че е задължен субект по чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗДОИ следва и от европейската практика, според която кръгът на задължените лица е доста разширен. Аналог може да се направи и със случаите, когато е установено, че жалбоподателят е сдружение, за които в практиката на ЕСПЧ е посочено, че когато една неправителствена организация се занимава с въпроси от обществен интерес, тя упражнява своята роля като обществен пазител с важност, подобна на тази на пресата. (A Ds I. v. the U. K. GC, № 48876/08, § 103, 22 април 2013 г.; V A. K. v. L., № 57829/00, § 42, 27 май 2004 г.; T. a S. v. H., № 37374/05, § 27, 14 април 2009 г.; Y. I. for H. R. v. S., № 48135/06, § 20, 25 юни 2013 г.; Ц. V. zur E., S. und S. v. A., № 39534/07, § 34, 28 ноември 2013 г.). Дейностите на сдружението, свързани с въпроси от обществен интерес, следователно оправдават подобна защита на тази, предоставяна на пресата (Y. I., цитирано по-горе, § 20; T. a S., цитирано по-горе, § 27). С цитираните решения, ЕСПЧ признава, че обществото има право да получава информация от общ интерес, като освен това е постановил, че функцията за създаване на различни платформи за обществен дебат може да се упражни и от неправителствени организации, чиято дейност е съществен елемент на информирания обществен дебат. Съдът е приел, че неправителствените организации, могат да се характеризират като социални "пазители". В тази връзка дейностите им гарантират защита в рамките на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, подобна на тази, предоставяна на пресата (T. a S., цитирано по-горе, § 27; Ц., цитирано по-горе, § 34; A D I GC, § 103; Y. I., § 20).

С оглед горното настоящият съдебен състав приема, че СДРУЖЕНИЕ „НАСЛЕДСТВО ХИСАРЯ“, представлява задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗДОИ, поради което дължи произнасяне по заявленията, съдържащи искане за достъп до обществена информация.

Представените по преписката докладни записки, приети с Решения на Общински съвет Пловдив, с които са приети суми за финансиране на културни събития на територията на Община Пловдив, видно и от заключението на ВЛ са доказателство, че ответникът е "публичноправна организация" по см. на §1, т.4 б."в" ДР на ЗДОИ, поради което се явява задължен субект на основание чл. 3, ал.2, т. 1 ЗДОИ и е активно легитимиран да предоставя обществена информация по реда на този закон.

В този смисъл е и заключението на ВЛ, видно от което на сдружението е финансирано със средства от общинския бюджет във връзка с направени разходи за участие в мероприятия.

Свидетелските показания са неотносими към спора, доколкото се касае до различен случай, с оглед на което същите не следва да бъдат обсъждани.

V. По основателността на жалбата.

6. С оглед разрешаването на настоящия административноправен спор, следва преди всичко в случая да се посочи, че съгласно правната доктрина и съдебна практика мълчалив отказ е налице тогава, когато компетентният административен орган е задължен по силата на законова регламентация да се произнесе в предвидения срок, като в този случай, при липсата на произнасяне, е налице мълчалив отказ. Съгласно правилото на чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акта. Мълчаливият отказ е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК. Същият подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, но следва да се има пред вид, че не всяко бездействие на администрацията е мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Мълчалив отказ е налице само тогава, когато искането е отправено до компетентния административен орган и се отнася до издаване на индивидуален административен акт или до отказ на административния орган да извърши или да се въздържи да извърши определено действие, т. е. когато органът има задължение да се произнесе по направеното искане. Разбира се, задължението и правомощието на административния орган трябва да е нормативно предвидено, тоест, искането за издаване на претендирания административен акт следва също да е допустимо, тъй като само тогава се засягат признати права и интереси на заинтересованата от издаването му страна. По принцип мълчалив отказ е налице само тогава, когато органът има задължение да се произнесе по направеното искане.

В конкретния случай искането следва да бъде съобразено с формулировката на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ за това що е "обществена информация", както и с обхвата на нормата на чл. 3, ал. 2, т. 2 по отношение на вида обществена информация.

По смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Върховният административен съд в своята практика е отбелязал, че понятието "обществена информация" следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или за нещо, свързано с обществения живот в страната, респективно за дейността на задължените по чл. 3 ЗДОИ субекти. Според цитираната разпоредба юридическите лица са задължен по закона субект да предоставят достъп до обществена информация само относно извършваната от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет.

Постъпилото заявление съдържа описание на исканата обществена информация.

Редът и условията за предоставяне на обществена информация са подробно регламентирани в глава ІІІ на ЗДОИ. В чл. 28, ал.1 ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите по чл. 3 да разгледат подадените до тях заявления за достъп до обществена информация, като това задължение е скрепено със срок- не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба в определения от закона срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или отказ на исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. Чл. 37- чл. 39 ЗДОИ императивно регламентират основанията за отказ, съдържанието на решението за отказ, както и редът за съобщаването му на заявителя.

С оглед на изложеното, настоящия съдебен състав приема, че единствената призната от закона възможност за процедиране на отправеното до председателя на сдружението искане за достъп до обществена информация е да постанови изричен акт-решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на исканата обществена информация. Изискването за мотивирано произнасяне е гаранция за законосъобразността на акта.

Предвид характера на уредените обществени отношения и целта на приложимия материален закон, при условие, че разпоредбата на чл. 39 ЗДОИ императивно задължава субектите по чл. 3 да се произнесат с мотивирано решение, особено в случаите на отказ да бъде предоставена исканата информация, Председателят на Сдружение „Наследство Хисаря“ е бил длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по така подаденото от жалбоподателя заявление от 22.05.2025г., като издаде акт по чл. 34 ЗДОИ или акт по чл. 38 ЗДОИ. Като не се е произнесъл в законоустановения срок по депозираното до него заявление същият е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, установени в чл. 38 и чл. 39 ЗДОИ. Съгласно цитираните разпоредби отказът да бъде предоставен достъп до обществена информация може да бъде само изричен и се постановява с мотивирано решение, в което се посочват правното и фактическо основание за това и се връчва лично на искателя.

Съгласно чл. 41 от Конституцията на Република България на всеки гражданин е гарантирано конституционно закрепеното право да търси, получава и разпространява информация от държавните органи.

Чрез процесуалното си бездействие и неизпълнение на законово определените си задължения, ответната страна освен, че е нарушила ЗДОИ недопустимо е накърнила конституционното право на жалбоподателя, включително и по начин, че е препятствала възможността неорганичен брой български граждани да си съставят собствено мнение относно дейността на задължения по закона субект.

Мълчаливият отказ по ЗДОИ е недопустим, поради което само на това основание същият подлежи на отмяна. Преписката следва да бъде върната на ответника за произнасяне по заявлението с надлежен акт, удовлетворяващ изискванията за съдържание по чл. 34 ЗДОИ в случай, че органът реши да предостави достъп до поисканата информация, или по чл. 38 ЗДОИ в случай, че се реши да се постанови отказ за предоставяне на информацията.

Неоснователни са възраженията на ответника, че същата информация вече е предоставена с Решение за достъп до обществена информация № РД-05-427 от 03.06.2025г. на и.д. Кмета Община Хисаря, доколкото това не отменя задължението на ответника, в качеството си на задължено лице по чл. 3 от ЗДОИ, да предостави исканата информация

В допълнение следва да се посочи, че ако ответният орган прецени, че предметът и/или обемът на исканата информация са формулирани общо и неясно, има възможност да приложи чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ, според който, в случай че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и има право да уточни предмета на исканата обществена информация, като срокът по чл. 28, ал.1 започва да тече от датата на уточняването на предмета на исканата обществена информация. Цитираната разпоредба е частен случай на установеното от чл. 30, ал. 2 от АПК общо правило за отстраняване на недостатъци в искането за издаване на административен акт. Задължение на административния орган в производството по ЗДОИ е да изиска от заявителя допълнителна информация, обуславяща преценката му относно съществуването на материалноправните предпоставки за нейното предоставяне. Като не е сторил това, административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а съдът не може да осъществи дължимите от ответника процесуални действия.

7. При тези установени обстоятелства по делото, и преценявайки основателността на жалбата на основание доказателствата по делото и становищата на страните, съдът намира, че в случая мълчаливият отказ е постановен при съществени нарушения на процедурата, предвидена в ЗДОИ за предоставяне на достъп до обществена информация, като административният орган е нарушил и приложимия материален закон, в частност разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗДОИ, като не се е произнесъл писмено по подаденото заявление за достъп до обществена информация в искания обхват.

8. Изложените до тук съображения, обосновават крайният извод на съда за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ, поради което същият ще следва да бъде отменен.

На основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на П. НА УС НА СДРУЖЕНИЕ „НАСЛЕДСТВО ХИСАРЯ“ ГР. ХИСАРЯ, за изрично произнасяне по заявление от 22.05.2025г., подадено от П. И. Б. при съблюдаване на указанията по тълкуването и прилагането на закона дадени в мотивната част на настоящото решение.

С оглед разпоредбата на чл.174 от АПК, следва да се определи и срок за новото произнасяне от 14 - дни, съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗДОИ.

9.Това налага крайният извод за основателност на жалбата, с която е сезиран съда.

IV. За разноските:

10. С оглед изхода на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят претендираните разноски по делото в размер на 925,44 евро, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, от които 5.11 евро-заплатена Д.Т, 153,39 евро-депозит за ВЛ и 766,94 евро-заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК и чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав