Решение № 1886 от 28.11.2024 г. на Административен съд - Търговище по дело № 512/2024 г.

Производството е по реда на чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация във вр. с чл. 145 и сл.от Административно – процесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Ц. И. Ц., [ЕГН], с адрес в гр. Търговище, [улица], •••••••, против Решение №1 от 15.08.2024 г. на и.ф. административния ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Търговище, с което е постановен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по подаденото от него заявление с вх.№А-102/2024г. по описа на ОП – Търговище. В жалбата се визира незаконосъобразност на обжалваното решение за отказ да се предостави достъп до обществена информация по подаденото от жалбоподателя заявление с вх.№А-102/2024г. по описа на ОП – Търговище, като се твърди, че търсената информация е обществена и се намира у ответника. Жалбоподателят счита, че има право на достъп до тази информация при условията на надделяващ обществен интерес. Ето защо моли съда да отмени оспореното решение и да задължи административния орган да му предостави исканата обществена информация. В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и заявява, че оттегля частично жалбата си, поради което с влязло в сила на 07.11.2024г. Определение от 30.10.2024г. настоящият съд е прекратил производството по делото в частта му относно оспорването на Решение №1/15.08.2024г. на И.Ф.Административен ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Търговище в частта му на отказа да се предостави следната информация, а именно: електронно копие на съдебно-лесотехническа експертиза от 23.02.2020г., приета и приложена по ДП, ведно с доклада към нея и всички приложения; електронно копие на комплексна съдебно-счетоводна и финансова експертиза по ДП №138/2018 г., СО-СП, пр. преписка №431/2016г. по описа на Специализираната прокуратура, ведно с междинните доклади и всички приложени справки - анализи към нея; показанията, дадени от Ц. Ц. пред Специализирания съд по ДП № 138/2018 г. на СО-СП, пр.преписка №431/2016г. по описа на Специализираната прокуратура. В останалата ѝ част жалбата се поддържа от жалбоподателя, който моли за уважаването ѝ по доводи, развити в депозирани писмени бележки. Ответникът по оспорването – И.Ф. Административния ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Търговище Д. С., редовно призован, се явява лично и изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като в случая не бил приложим реда на ЗДОИ, а този на НПК. Според него в случая се касае за информация по досъдебно производство, което е провеждано от Специализирана прокуратура, впоследствие прекратено, изпратено по компетентност след измененията на ЗСВ, поради което подаденото от жалбоподателя искане подлежи на разглеждане по реда на чл. 198 от НПК от съответния наблюдаващ прокурор, а това изключва приложението на чл. 40 от ЗДОИ. Според ответната страна постановеният отказ по ЗДОИ не препятства оспорващия да упражни правата си по реда на НПК. В представен към датата на съдебното заседание писмен отговор ответната страна поддържа становището за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на оспореното решение при липса на отменителните основания по АПК. В Определение №1340/13.09.2024г. по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по изложените в съдебния акт съображения. След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор: В заявление за достъп до обществена информация, заведено с вх.№ А-102/2024г. от 12.08.2024г. по описа на ОП - Търговище, жалбоподателят Ц. И. Ц. е поискал с мотива за надделяващ обществен интерес по смисъла на §6 от ДР на ЗДОИ да му бъде предоставен по реда на ЗДОИ достъп до информация, архивирана към ДП №12/22г. по описа на ОСлО при ОП- Търговище, с цел: пълно запознаване с материалите по прекратеното ДП № 12/22г. по описа на ОСлО при ОП - Търговище и по прекратеното ДП № 138/2018г, по описа на Сл.О СП, пр.пр. № 431/2016г.по описа на СП. Заявителят е поискал да му бъде определено помещение в сградата на Окръжна прокуратура - Търговище, където да прегледа наличните документи и след това да направи допълнително искане за предоставяне на копия от конкретни документи. В заявлението е направено изрично искане за предоставяне на следните документи: Електронно копие на Съдебно лесотехническа експертиза от 23.02.2020 г. приета и приложена по досъдебното производство в едно с доклада към нея и всички приложения; Електронно копие на Комплексна Съдебно-Счетоводна и Финансова експертиза по ДП №138/2018, Следствен отдел, пр. преписка № 431/2016г., по описа на Специализираната прокуратура в едно с междинните доклади и всички приложени Справки-анализи към нея.; Показанията, дадени от заявителя Ц. пред Специализираният съд по ДП №138/ 2018, Следствен отдел, пр. преписка № 431/2016г., по описа.на Специализираната прокуратура.; Електронно копие на издаденото Постановление на прокурор от Специализираната прокуратура за частично прекратяване на наказателното производство от 26.08.2020 г.; Електронно копие на постановление на прокурор от Окръжна прокуратура за прекратяване на наказателното производство от 19.01.2024 г.; Електронно копие на постановление на прокурор от Апелативна специализирана прокуратура от 21.04.2021 г.; Електронно копие на постановление на прокурор от Върховна касационна прокуратура от 11.03.2022 г. Заявителят е уточнил, че желае да получи исканата информацията под формата на електронни копия, предоставени по електронен път на електронен адрес: [електронна поща]. С оспореното Решение №1 от 15.08.2024г. и.ф. административният ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Търговище се е произнесъл по постъпилото заявление, като е отказал да предостави на Ц. И. Ц. достъп до исканата от него информация, посочена в Заявление с Вх. № А-102/2024г. по описа на ОП – Търговище. Ответният орган е приел, че предмет на заявлението е: запознаване на заявителя всички материали по наказателното производство и представяне на изрично посочените в заявлението документи. В мотивите на решението органът е посочил, че заявлението е недопустимо, поради следните съображения: исканата от заявителя информация не е обществена, тъй като водените досъдебни производства, наблюдавани от прокурорите, както и прокурорските преписки при образувано наказателно производство, не попадат в кръга на обществената информация по дефиницията па чл. 2 ЗДОИ, а за същите следва да се прилагат нормите на НПК по силата на чл.4. ал.1 ЗДОИ и общият принцип на правото, че специалният закон дерогира общия, тъй като в случая нормите на НПК се явяват специални по отношение тези на ЗДОИ. Посочено е, че редът за предоставяне на информация, събрана, създадена и съхранена при разследването и действията на прокурора след приключване на разследването, е регламентиран в чл. 198, ал.1 от НПК /каквато е исканата информация/. При тези съждения и на основание чл. 28, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация, както и Вътрешните правила за реда за предоставяне на достъп до обществена информация и за повторно използване на информация от обществения сектор в Прокуратурата на Република България (публикувани на информационния сайт на електронен адрес http: //prb.bg.). утвърдени със Заповед № РД-02-13 от 21.06.2016г. на Главния прокурор на Република България и Заповед № РД-04-208 от 22.06.2020г. на Главния прокурор на Република България, е постановен оспорения отказ. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт в обжалваната му част на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, стигна до следните правни изводи: Оспореният отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в Решение №1 от 15.08.2024г.на и.ф.административния ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Търговище, е постановен от материално компетентен орган по смисъла на чл. 28, ал. 2 във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, чиято компетентност произтича от представената по делото Заповед №РД-04-101/10.04.2024г. на и.ф.главния прокурор на РБългария/т.3/, с която административните ръководители на прокуратурите са определени да вземат решения за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация, както и от Решение по т.8 от протокол №27 от заседанието на Прокурорската колегия, изпълняваща на основание § 23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на КРБ (обн. ДВ, бр. 106/22.12.2023 г.) функциите на Висш прокурорски съвет, проведено на 10 юли 2024 г., с което Д. С. - заместник на административния ръководител - заместник-окръжен прокурор на Окръжна прокуратура-Търговище, е определен за изпълняващ функциите „административен ръководител - окръжен прокурор“ на Окръжна прокуратура - Търговище. При това положение липсва отменителното основание по чл. 146 т.1 АПК. С оспорения административен акт органът се е произнесъл в дължимата според чл. 59 ал.2 АПК и чл. 28 ал.2 от ЗДОИ писмена форма. Именно съгласно изискването на чл. 28 ал.2 ЗДОИ видът на акта е решение, какъвто е и оспореният акт. Издаденото решение притежава съдържанието по чл. 38 ЗДОИ - правното и фактическото основание за отказа по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване. Ето защо съдът намира, че в случая не е налице и отменителното основание по чл. 145 т.2 АПК. При протичане на административното производство, започнало по подаденото от жалбоподателя заявление, не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Подаденото заявление е било редовно като съответстващо на изискванията на чл. 25 ЗДОИ като след приемането му задълженият субект е разгледал същото и е постановил решението си в рамките на регламентирания в чл. 28 ал.1 ЗДОИ 14-дневен срок. При тези констатации липсва и отменителното основание по чл. 146 т.3 АПК. При преценка за наличие на отменителните основания по чл. 146 т.4 и т.5 АПК – противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона, съдът съобрази следното: В оспореното решение изложеното фактическо основание за постановения отказ се състои в извода, че исканата информация не е обществена по смисъла на чл. 2 ЗДОИ и предоставянето ѝ е от компетентността на съответния наблюдаващ прокурор по посочените досъдебни производства при прилагане на реда по Наказателно – процесуалния кодекс /НПК/. Именно във връзка с тези фактически основания са и посочените правни основания за отказа – нормата на чл.4 ал.1 ЗДОИ и Вътрешните правила за реда за предоставяне на достъп до обществена информация и за повторно използване на информация от обществения сектор в Прокуратурата на Република България (публикувани на информационния сайт на електронен адрес http: //prb.bg.). утвърдени със Заповед № РД-02-13 от 21.06.2016г. на Главния прокурор на Република България и Заповед № РД-04-208 от 22.06.2020г. на Главния прокурор на Република България. Съгласно чл.4 ал.1 ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. По същността си подаденото от жалбоподателя заявление цели осигуряване на достъп до материали по досъдебно производство №12/2022г. по описа на ОСлО при ОПТ, което според заявителя било прекратено, както и достъп до досъдебно производство №138/2018г.по описа на СлОСП, което според него също било прекратено. Конкретно посочените в заявлението документи, копия от които заявителят иска да му бъдат предоставени, са само част от материалите по тези дела, като жалбоподателят е заявил правото си след запознаване с делата в тяхната цялост да поиска още копия на други материали по тях. В мотивите на оспореното решение е посочено, че „редът за предоставяне на информация, събрана, създадена и съхранена при разследването и действията на прокурора след приключване на разследването/ каквато е исканата информация /, е регламентиран в чл. 198, ал.1 от НПК“, т.е. касае се за случаи на водено и приключило разследване, стигнало до етап произнасяне на прокурора след приключването на това разследване. От наличните по делото материали не следва извода за архивирани преписки и досъдебни производства, а за такива на етап произнасяне на прокурора след приключване на действията по разследването, който етап е регламентиран в Глава 18 от НПК. За преценка на приложимия ред за предоставяне на търсената информация съдът съобрази и регламентацията, дадена в действащата към момента на подаване на процесното заявление за достъп Инструкция за деловодната дейност и документооборота в Прокуратурата на Република България, утвърдена със Заповед № РД-02-7 от 07.04.2016 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-04-459 от 27.12.2018 г. на главния прокурор/достъпна в ПИС „АПИС“/. Съгласно чл. 74 ал.3 от тази инструкция, външни потребители използват документите, съхранявани в службите "Архив" на съответните прокуратури, след разрешение от съответния административен ръководител или упълномощено от него лице, съгласно разпоредбите на Закона за достъп до обществена информация. Тази разпоредба препраща към процедурата на ЗДОИ относно заявления на външни за прокуратурата лица само по отношение на преписки и дела, които вече са приключили и са архивирани по предвидения ред за архивиране и съхранение на прокурорските преписки и дела. Но по отношение на дела, които не са архивирани, чл. 8 ал.3 от същата инструкция предвижда, че достъп до материалите по конкретно досъдебно производство, постъпило за решаване или решено в прокуратурата, до предаването му в архив, се осигурява с разрешение на наблюдаващия прокурор, както следва: 1. на обвиняемия и пострадалия и техните упълномощени представители – след представяне на документ за самоличност и пълномощно, а в случаите когато упълномощеният представител е адвокат – и адвокатска карта; 2. на адвокат, който не е изрично упълномощен по това производство – след писмено заявление и представяне на адвокатска карта; информация за деловодното движение по досъдебното производство в тези случаи се предоставя на адвокат след представяне на адвокатска карта, без да е необходимо разрешение на наблюдаващия прокурор; 3. извън случаите по т. 1 и т. 2, достъпът се осигурява след писмено мотивирано заявление и представяне на документ за самоличност от заявителя. Приложеният в цитираната регламентация различен подход в зависимост от статуса на преписките и ДП – такива, които са приключили, но се намират на текущо съхранение без да са внесени в архив, и такива, които са архивирани, е в синхрон и с принципа, заложен в чл. 198 ал.1 от НПК, според който материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. В този случай се има предвид разрешение на прокурора, наблюдаващ разследването. При това положение законосъобразен е отказът на ответния орган да предостави достъп до всички материали по посочените две ДП. Самото естество на търсената информация и етапа на двете ДП, които не са архивирани, предполага предоставянето ѝ по реда на НПК, поради което за същата не важи реда по ЗДОИ. Нормата на чл. 4 ал.1 ЗДОИ предвижда, че всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Тази норма е базирана на принципа, че специалният закон дерогира общия. И тъй като в конкретния случай нормите на НПК се явяват специални по отношение тези на ЗДОИ, приложимият ред за предоставяне на достъп до материалите по образувана прокурорска преписка е регламентиран в НПК, а не в ЗДОИ. Конкретно по отношение на прокурорските постановления, визирани в заявлението за достъп, следва да се посочи, че те не представляват материали по разследването в тесния смисъл на израза, употребен в чл. 198 ал.1 от НПК. Същевременно, следва да се отбележи, че именно в тези актове на прокурора се обсъждат събраните в хода на разследването материали, което и не позволява тяхното публикуване по начина, по който се публикуват актовете на съдилищата съгласно изискванията на ЗСВ, като дори и съдебните актове, произнесени по обжалвани постановления на прокурора, са с ограничен режим за публикуване. Ето защо, докато едно ДП не е внесено в архив и се намира на текущо съхранение с оглед вероятността от извършване на процесуални действия по същото, компетентен да се произнесе по искания за предоставяне на достъп до съдържащите се в него материали и актове е наблюдаващият прокурор. В съответствие с изложената теза е и предвиденото в публикуваните на официалната интернет – страница на ПРБ и цитирани като основание в оспореното решение Вътрешни правила за реда за предоставяне на достъп до обществена информация и за повторно използване на информация от обществения сектор в Прокуратурата на Република България. В чл. 1 ал.7 от тези правила е посочено, че достъп до информация, свързана с материали по конкретна прокурорска преписка/досъдебно производство/, не се предоставя по реда на ЗДОИ. А в постановленията на прокурора за прекратяване на едно наказателно производство неизбежно се съдържа анализ на материалите по разследването с цел аргументиране на постановеното прекратяване. Посочените в заявлението прокурорски постановления като актове на прокуратурата при изпълнение на нейните законови правомощия попадат в понятието „официална обществена информация“ по смисъла на чл. 10 ЗДОИ и такава е дефиницията, дадена в чл. 1 ал.4 от Вътрешни правила за реда за предоставяне на достъп до обществена информация и за повторно използване на информация от обществения сектор в Прокуратурата на Република България. Но предвид изложените вече съображения и правилото на чл. 4 ал.1 ЗДОИ достъпът до тази обществена информация не следва да се осъществява по реда на ЗДОИ, а по реда на НПК/в т.см. е и Решение № 13151 от 28.12.2006 г. на ВАС по адм. д. № 7709/2006 г., V о./ Изложената аргументация води до извода, че оспореният отказ е съобразен с материалния закон и съответства на целта му, тъй като достъпът до търсената информация не може да бъде осъществен по реда на ЗДОИ и съответно разрешен от административният ръководител на ОПТ, а следва да бъде преценен от съответния наблюдаващ прокурор по реда на НПК и по правилата, регулиращи деловодната дейност и документооборота в прокуратурата. В този смисъл са и Решение № 7603 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14198/2016 г., V о., Решение № 11752 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8641/2015 г., V о. Предвид изложените съображения, съдът счита, че не са налице отменителните основания по чл. 146 АПК по отношение на оспореното решение, поради което жалбата срещу същото следва да бъде отхвърлена. По отговорността за разноски – Съгласно чл. 143 ал.3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването, ответникът има право на разноски. По настоящото дело жалбата е отхвърлена изцяло и ответната страна има право на присъждане на съдебни разноски. В случая липсва направена претенция в този смисъл от страна на ответника, поради което и съдът не следва да се произнася по въпроса за присъждане на разноски в негова полза. По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, предл.посл., във връзка с 40 от ЗДОИ, съдът