Решение № 260130 от 19.3.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1096/2017 г.

производството е прекратено, като към настоящия момент по данни от ТРРЮЛНЦ към АВ по партидата на търговеца - дружеството „Б. БГ“ АД е заличено. В изпълнение Определение от 05.12.2019 г., от страна на адв. Николай Генов ( бивш синдик на „Б. БГ“ АД (н)), в настоящото производство са представени: ГФО на „Б. БГ“ АД (н) за 2010 г.; ГФО на „Б. БГ“ АД (н) за 2011 г. ведно с ГДД за 2011 г.; ГФО на „Б. БГ“ АД (н) за 2012 г.; ГФО на „Б. БГ“ АД (н) за 2013 г. В молбата вх.№ 15547/27.12.2019 г. е направено уточнението, че по описа на СГС няма ГФО и Данъчни декларации за други периоди. Междувременно, на 20.12.2017 г., т.е. в хода на настоящото дело, на основание чл. 80 ЗБН е направена пазарна оценка на кредитната експозиция на “Б. БГ“ АД. Същата е била оценена на 7 280 лв. Съгласно постановление № 7-0060/02.02.2018 г. на ФГВБ имуществено правното вземане на „КТБ“ АД (н) към „Б. БГ“ АД, произтичащо от Договор за банков кредит от 30.05.2011 г. и Анекси с №№ 1/24.06.2011 г.; 2/19.02.2014 г.; 3/27.03.2014г. и 4/17.06.2014 г. е възложено на купувача „С.“ ЕООД за сумата в размер на 11 998 лв. На основание горепосоченото, купувачът на вземането – „С.“ ЕООД, е заменил „КТБ“ АД (н) като кредитор в производството по несъстоятелност на „Б. БГ“ АД. В тази връзка по делото е представена Молба – уведомление вх.№ на СГС 60774/09.05.2019 г. От данните по делото става ясно, че по н.о.х.д. № 2209/2018 г. на Специализирания наказателен съд, 8 състав, свързано с повдигнати обвинения на Прокуратурата на РБ срещу бившите администратори на „КТБ“АД, между които и ответниците няма повдигнато обвинение относно договора за кредит от 30.05.2011., сключен между „КТБ“ АД и „ „Б. БГ“ АД. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Съдът е сезиран с осъдителни искове, които намират правното си основание в разпоредбата на чл.57, ал.3 ЗБН. Нормата е обща и предоставяща възможност да се търси обезщетение от лицата, които имат качество на администратори по смисъла на § 1, т.2 и § 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗБН, съответно - параграф 1, ал.1, т.1 и 2 от ЗКИ, като в настоящия случай за ответниците е безспорно установено, че имат това качество към момента на сключване на процесните договор за банков кредит от 30.05.2011 г. и анексите към него. Заеманата длъжност е основание за ангажиране на гражданската им отговорност за причинените вреди на банката, изразяваща се в задължение за тяхното поправяне. Отговорността е предопределена не само от заеманата длъжности и от това дали от действията/бездействията им са настъпили неблагоприятни имуществени последици за банката. Както при всяка гражданска отговорност за вреда и елементите от фактическия състав на чл. 57, ал. 3 от ЗБН включват вреда, противоправно причиняване, вредоносно деяние (действие или бездействие) и причинна връзка между деянието и вредата. Това е специална имуществена отговорност, която произтича едновременно от договорното правоотношение на администратора с банката (мандат) и от разпоредба на закона - като негов органен представител, натоварен с функциите да организира и управлява добре дейността и имуществото на банката. Тя е неограничена и резултатна - възниква и подлежи на ангажиране за обезщетяване в пълен размер на вредите, които банката реално е претърпяла вследствие на лошото управление. В това число се включва и хипотезата, когато вследствие конкретни действия или бездействия, намиращи израз в неупражнен контрол от страна на администратори на банката, е причинен неоправдан разход, загуба или липса на парични средства. При всички случаи, съобразно общите правила на гражданската отговорност за вреди, последните следва да бъдат установени по вид и размер, като реално отразили се върху патримониума на банката (в този смисъл е Решение №2695/22.12.2017 г. постановено по в.т.д.№4423/2017 г. на САС). Искът е предявен в законоустановения срок, поради което същият е допустим. Както бе посочено, в случая се касае се за самостоятелна отговорност, която възниква от момента на откриване производство по несъстоятелност на една банка, поради което евентуалното наличие на предходно освобождаване от отговорност на ръководителите, членовете на управителните органи, т.е. на администраторите на банката по см. на пар.1, т.2 на ЗБН е неотносимо към предпоставките, обуславящи допустимостта и/или основателността на същата. Ищецът твърди, че ответниците - И.А.З., Г.П.Х. и А.М.П. са причинили вреди на банката при извършване на действия по сключване на договор за кредит, които са осъществени в качеството им на членове от състава на един от управителните органи на банката, а именно като членове на управителния съвет. Доколкото правноорганизационната форма на ищеца е акционерно дружество, то на основание чл. 7, ал.1 от ЗКИ относими към специалната имуществена отговорност на членове на управителния съвет, на надзорния съвет и на съвета на директорите на акционерно дружество се явяват правилата на чл. 240, ал.2 от ТЗ. В този смисъл, същата възниква при следния фактически състав: 1) виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на член на управителния съвет по осъществяване на управлението на търговското дружество; 2) настъпване на вреди за дружеството; 3) наличие на пряка причинна връзка между неизпълнението и претърпените вреди. Що се отнася до ответника А.П., за едно от дейтвията му, и по конкретно – подписване на процесния договор за банков кредит от 30.05.2011 г., в качеството му на прокурист, в процеса се претендира ангажиране на неговата договорна отговорност, за чието настъпване е необходимо: 1) наличие на договор за прокура, сключен между „КТБ” АД /н/ и А.П.; 2) виновно неизпълнение от прокуриста на негово договорно задължение; 3) наличие на имуществени вреди за „КТБ” АД /н/, които да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и да са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението; 4) причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилите вреди. По отошение ответника Г.З., ищецът твърди, че същият е причинили вреди на „КТБ” АД /н/ с действия, които са извършили във връзка с възложената им работа по сключени между него и банката трудови договори. Отношенията между работника и неговия работодател, които възникват по силата на сключен трудов договор, са регламентирани с КТ. В КТ са налице и специални норми, които уреждат случаите, при които може да бъде ангажирана отговорността на работника за причинени на неговия работодател вреди. В чл. 203, ал. 1 от КТ е предвидено, че работникът или служителят отговаря имуществено съобразно правилата на тази глава за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения. Съгласно чл. 203, ал. 2 от КТ за вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон. Доколкото ищецът твърди, че действията на Г.З., са извършени от него при изпълнение на трудовите му задължения, като не се сочат обстоятелства за това, че те са извършени умишлено, то трябва да се приеме, че с предявените срещу тези лица искове се претендира ангажиране на отговорността им за вреди, която възниква по силата на чл. 203, ал. 1 КТ. За да бъде ангажирана тази отговорност, по делото следва да се установи настъпването на следните елементи от фактическия състав на посочената правна норма, а именно: 1) наличие на трудов договор, сключен между „КТБ” АД /н/ и ответника З.; 2) извършване на противоправно поведение от ответника при или по повод на възложената им по трудовото правоотношение работа; 3) това нарушение да е извършено виновно при небрежна форма на вина; 4) наличие на имуществени вреди за „КТБ” АД /н/; 4) причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди. Във връзка с изложеното по – горе и при анализиране на отделните предпоставките от съответния фактически състав, изискуеми към различните по вид отговорности, съдът намира следното: · ОТНОСНО ОТГОВОРНОСТТА НА ОТВЕТНИЦИТЕ И.А.З., Г.П.Х. и А.М.П. като членове на управителния съвет на „КТБ” АД /н/, както и на А.М.П. - като прокурист на ищцовото дружество. Както бе установено при изясняване на делото от фактическа страна, И.А.З. е сключил с банката Договор за управление на 21.07.2003 г., Г.П.Х. е сключил с банката Договор за управление на 15.12.2008 г., А.М.П. е сключил на 03.12.2009г. с банката Договор, с който е назначен за прокурист, като на 18.10.2012 г. последният е сключил с банката Договор за управление. Съгласно сключените договори за управление от ответниците, изпълнителният директор като член на Управителния съвет, управлява заедно с друг изпълнителен директор или друго легитимирано лице /прокурист, търговски пълномощник и др./ Банката, като: упражнява цялостен оперативен контрол върху текущата дейност на Банката; решава дали да сключи и сключва от името на Банката договори и сделки и определя тяхното съдържание, освен в случаите, когато сключването на договори и други сделки се решава от Надзорния съвет или Управителния съвет или съдържанието на техните клаузи се определя от тях; управлява имуществото на Банката, като съгласно закона, решенията на Общото събрание на акционерите, тези на Надзорния съвет или на Управителния съвет, се разпорежда с нейните финансови средства и упражнява контрол върху операциите на Банката в страната и чужбина и върху нейното счетоводство. Правната регламентация на основните задължения на членовете на всеки от органите на управление на едно търговско дружество с правноорганизационна форма акционерно дружество се съдържа в разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ТЗ. За да е налице неизпълнение, което да представлява противоправно поведение, трябва да се установи, че те (или конкретно един от тях), не е извършил действие, което е трябвало да осъществи, за да изпълни общото си задължение по закон да организира и ръководи търговската дейност на дружеството с грижата на добрия търговец, в интерес на дружеството и акционерите му, като запазва имуществото му и осигурява изпълнението на спекулативната цел, с оглед на която то е създадено и съществува, или че те (съответно - един от тях) е извършил действие, което няма за цел осъществяване на търговската дейност на дружеството, а с него се цели само да бъдат увредени интересите на последното като от патримониума му се извади имущество или се създадат предпоставки то да бъде лишено от имущество. Неизпълнение на задълженията на член на управителния съвет, което е основание за ангажиране на отговорността му по реда на чл. 240, ал. 2 от ТЗ, е налице и тогава, когато се установи, че от върховния орган на дружеството е взето решение, с което се дават конкретни указания за това в каква насока да бъдат управлявани дружествените работи, какви конкретни действия да бъдат осъществявани в тази връзка, с което решение членът на управителния съвет не се е съобразил или когато се установи, че е налице приет от съответния компетентен орган вътрешнонормативен акт, в който са регламентирани определени правила, които трябва да бъдат спазвани от членовете на управителния съвет при извършване от тях на конкретни действия по управление на търговската дейност на дружеството, които членът на управителния съвет е нарушил. От представения по делото Договор за търговско управление, сключен на 03.12.2009 г. между „КТБ” АД и прокуриста А.М.П. се доказва, че по силата на този двустранен договор в тежест на посоченото физическо лице е възникнало задължение да осъществява управление на търговското предприятие на банката с грижата на добрия търговец, като при извършване на тази дейност той е длъжен да спазва и вътрешните правила на банката (чл. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 3 и чл. 9, ал. 1 от договора). При това положение, в тежест на прокуриста А.М.П. е възникнало задължение да извършва с грижата на добрия търговец всички необходими действия по управление на дейността на „КТБ” АД, включително и тези, които са предвидени в закона и във вътрешните актове на банката, с които се създават определени правила за поведение. · ОТНОСНО ПРОТИВОПРАВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ОТВЕТНИЦИТЕ И.А.З., Г.П.Х. и А.М.П.: По делото е установено, че на 30.05.2011г. е сключен договор за кредит, същият е изменян последвователно с четири Анекса. Според чл. 44, ал. 3 от ЗКИ, когато от името на банката се приема решение, което води до формиране на голяма експозиция то трябва да се взема от управителния съвет, съответно от съвета на директорите. Дефиниция на понятието голяма експозиция е дадено в чл. 392 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Тя е определена като експозиция на институция към клиент или група от свързани клиенти, чиято стойност е по-голяма или равна на 10 % от приемливия капитал на институцията. От заключението на изготвената в производството съдебно-счетоводна експертиза е видно, че към датите на подписване, както на основния договор, така и всеки от 4 бр. анексите експозицията на банката към „Б. БГ“ АД, е под 10 % от собствения капитал на банката. При това положение, в случая очевидно не се е стигнало до формиране на голяма експозиция по смисъла на това понятие в ЗКИ, поради което и приемането на решение за сключване на процесната сделка не е в компетентността на управителния съвет на банката съгласно чл. 44, ал. 3 от ЗКИ.. В производството ищецът се позовава на едно и също поведение на И.А.З., Г.П.Х. и А.М.П.. Твърди се, че поведението на ответниците И.А.З. и А.М.П., се изразява в извършени действия по сключване на договор за банков кредит, между „КТБ” АД и дружеството „Б. БГ“ АД, като кредитополучател, за предоставяне на кредит в размер на 1 350 000 евро, без да е спазена процедурата, предвидена в Правилника за кредитна дейност, за проучване на имущественото състояние на лицето, подало искане за кредит и за извършване на анализ на способността му да изпълнява задълженията си към банката, ако исканият кредит бъде отпуснат, както и за извършване на анализ и оценка на предлаганото обезпечение. От доказателствения материал по делото се установява, че на 30.05.2011 г. е сключен договор за банков кредит, като лицата, изразили воля по процесната сделка от името и за сметка на банката, са И.А.З., като изп.директор и А.М.П. в качеството му на прокурист. Констатира се също така, че към процесния период, кредитната дейност на банката е следвало да бъде осъществявана въз основа на условията, залегнали в Правилник за кредитната дейност /ПКД/, ведно с всички методики за извършване на определени дейности и общи условия за сключвани кредитни сделки, представляващи приложения към него. Видно от съдържанието на този вътрешно служебен акт, със същият са били предвидени редица правила, сред които: такива относно разглеждане и проучване на направени искания от правни субекти за отпускане на кредит; правила за определяне на кредитен рейтинг на клиенти и оттам на степента на кредитния риск; правила относно изисквания, на които следва да отговарят обезпеченията, които се дават от кредитополучателя, който е отправил искане до банката за отпускане на кредит; правила за документите, въз основа на които се анализират предложените обезпечения; правила, касаещи реда за приемане на решение от компетентния орган на банката за сключване на конкретен договор за кредит, реда за усвояване и издължаване на кредита, както и реда за извършване на контрол на вече предоставените кредити. Анализът на правилата в съвкупност сочи, че изпълнението на процедурата по проучване и разглеждане на отправено от едно юридическо лице искане за отпускане на кредит, включително определянето на кредитния му рейтинг, на кредитния риск от сключване на сделката, анализът и оценката на предлаганото обезпечение и изготвянето на становище относно сключване на кредитната сделка и изготвянето на проекто-договор, са действия, които са възложени в тежест на определена категория служители в „КТБ” АД /н/, за които възникват и редица конкретни задължения в тази връзка, но те са различни от членовете на Управителния съвет на банката. Според Правилника, за лицата, които представляват „КТБ” АД в отношенията ѝ с трети лица, които са както изпълнителните членове на Управителния съвет, така и прокуристът, също възникват определени задължения в процедурата по отпускане на кредит на лицето, направило искане за това и те са да обсъдят предлаганата кредитна сделка и да вземат решение за нейното сключване или за постановяване на отказ същата да бъде сключена. За да се приеме, че при произнасянето по искането за отпускане на кредит от банката лицата, които я представляват, са изпълнили тези свои задължения, трябва да се докаже, че те са положили грижата на добрия търговец при проучване на предоставените им становища и анализи, които са изготвени от служители на банката в изпълнение на предвидената в Правилника процедура за разглеждане на искания за сключване на договори за кредит, както и че въз основа на тези анализи и установените в тях факти са достигнали до мотивиран извод, че тази сделка с оглед предлаганите параметри, при които следва да бъде сключена, е в интерес на банката и на всички акционери, а няма за цел да увреди същата, като извади от патримониума ѝ парични средства, без да са налице гаранции, че кредитополучателят има финансова възможност да върне същите след изтичане на уговорените в договора срокове за тяхното ползване и без да е осигурено учредяването от кредитополучателя на обезпечение, от което банката да може реално да се удовлетвори, в случай на допуснато неизпълнение на задълженията по кредитната сделка. От приетите като доказателства по делото писмени документи е видно, че към 30.05.2011 г. от служители на банката са съставени част от изискуемите съгласно разпоредбите на Правилника документи, които са необходими на представляващите банката лица, за да вземат решение за одобряване отпускането на искания кредит. Не се доказва към датата на подписване на договора за кредит от служителите на банката, на които е възложено това задължение съгласно Правилника (ПКД), да е направена оценка на предлаганите от „Б. БГ“ АД обезпечения по кредита и такава да е предоставена на прокуриста и изпълнителните членове на управителния орган за обсъждане. В изготвеното от служители на Дирекция „Кредитен риск“ и Управление „Кредитиране“ становище не е направен и анализ на степента, до която би бил обезпечен кредита с обезпечението, което се предлага да бъде учредено, което е особен залог на вземания по реда на ЗОЗ, тъй като в него обезпечението само е посочено като вид, като липсва конкретизиране на имуществените права, които ще бъдат предмет на предлагания особен залог, както и какъвто и да е анализ на това дали „Б. БГ“ АД притежава имуществените права, които се предлага да бъдат предмет на учредения залог – становището не съдържа информация за това колко и какви вземания се предлага да бъдат предмет на залога, с който ще се обезпечат задълженията по договора за кредит, каква е тяхната стойност, а липса и информация дали са представени документи, от които да е видно, че тези вземания са възникнали за дружеството-кредитоискател. Предвид горното, И.А.З., като изп.директор и А.М.П. в качеството му на прокурист са взели решение за сключване на процесния договор за кредит с „Б. БГ“ АД при липса на оценка и анализ на предлаганото от това дружество обезпечение на задълженията, които ще поеме по силата на тази сделка. Посоченото е в противоречие с правилата за извършване на кредитна дейност от банката, установени в Правилника, като липсата на тези документи прави невъзможно за представляващите банката да определят дали обезпеченията, които се съгласяват кредитополучателят да бъде задължен да осигури, отговарят на основните принципи, залегнали в Методиката за оценка на обезпечения, а именно - достатъчност и ликвидност на приетите обезпечения, съответно, че банката приема обезпечение, след като се увери, че лицето, което го предоставя, е безспорен титуляр на правата върху вещта или вземането. Това води и до невъзможност за тези лица да вземат решение за отпускане на искания кредит при съществуваща сигурност за това, че интересите на банката и нейните акционери биха били обезпечени дори и при настъпил случай на неизпълнение от кредитополучателя на поетите от него задължения със сключения договор за кредит. По делото липсват данни, при обсъждане и/или вземането на решението, ответниците да са констатирали, че към кредитното досие не са представени всички необходими документи от лицето, което го е подало или че не са им представени всички становища и анализи, които се изискуеми в процедурата по проучване на искането, установена с Правилника, съответно – да изискат същите да бъдат изготвени. В свое обобщение изложенето до момента сочи, че за сключването на процесният договор за кредит ответниците И.А.З. и А.М.П. не са положили грижата на добрия търговец, като И.А.З. е нарушил общото си задължение по чл. 237, ал. 2 ТЗ да изпълнява функциите си като член на Управителния съвет с грижата на добър търговец и в интерес на банката и на всички акционери в нея, а А.М.П. е нарушил задължението си, поето с договора за прокура, да осъществява управление на търговското предприятие на банката с грижата на добрия търговец, както и с грижата на добрия банкер. В исковата молба като основание на предявените искове за заплащане на обезщетение са посочени и други действия на ответниците И.А.З. и А.М.П., с които се твърди, че представляват противоправно неизпълнение на задълженията им да ръководят и организират дейността на „КТБ” АД и които се изразяват в това, че са подписали договор за предоставяне на кредит на „Б. БГ“ АД, без в неговото съдържание да са включени клаузи, които да предвиждат, че сумите по кредита се усвояват след учредяване от кредитополучателя на надлежно обезпечение. Така застъпените доводите на ищцовата страна не могат да бъдат споделени. Освен, че подобна клауза липсва в договора, следва да бъде оттбелязано, че не съществува и законова норма, според която включването на задължение за кредитополучателя да учреди обезпечение преди да усвои отпуснатия му кредит да е част от задължителното съдържание на договора за банков кредит. В ЗКИ няма и норма, която да разрешава сключването на договор за кредит и неговото усвояване само след като задълженията на кредитополучателя, които ще възникнат по силата на тази сделка, бъдат предварително обезпечени с учредяване на обезпечения върху негово имущество. Това какво имущество ще бъде предоставено от кредитополучателя за обезпечаване на задълженията му към банката, които ще възникнат по сделката за банков кредит, кога ще бъде сключен договорът, с който то се учредява – преди, след или едновременно с главния договор, както и кога уговорените парични средства ще бъдат предоставени за ползване от банката на кредитополучателя – преди или след учредяване на обезпечението, са въпроси, които се решават по обща воля на двете страни по това облигационно отношение, които са банката и кредитополучателя, а не са регламентирани в императивни правни норми, с които да се създават и определени задължения в тази връзка за лицата, които са избрани за членове на управителните органи на банката и като такива имат правомощието да организират и ръководят търговската ѝ дейност. В продължение на горното, но по отношение на ипотечното обезпечение, в допълнение следва да бъде отбелязано, че за да бъде надлежно учредена ипотека върху недвижим имот, трябва да бъде спазено правилото, регламентирано в чл. 167, ал. 3 ЗЗД, в която разпоредба е предвидено, че ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява. С оглед на това и доколкото имотът, който е одобрено да бъде предмет на ипотеката, която кредитополучателят се задължава да учреди за обезпечаване на задълженията си по договора за кредит, не е собственост на това дружество към датата на сключване на кредитната сделка, а се предвижда да се придобие чрез средствата отпуснати от банката в изпълнение на тази сделка, т.е. след това, то трябва да се приеме, че е невъзможно договореното обезпечение да бъде учредено преди или към момента на подписване на договора за кредит. Това може да стане само след като „Б. БГ“ АД придобие вещното право на собственост върху имота, което следва по време сключването на договора за кредит, защото само след сключване на този договор дружеството ще има осигурено финансиране за заплащане на покупната цена за придобиване на недвижимия имот, върху който се задължава да учреди ипотека. Ето защо и определянето на срок, до който кредитополучателят се задължава да учреди ипотека върху придобития с отпуснатия кредит недвижим имот, който е след датата на подписване на договора за кредит, само по себе си не просто не представлява противоправно поведение и не създава условия предоставеният от банката кредит да остане необезпечен, а напротив то е съобразено с правилото на чл. 167, ал. 3 ЗЗД, което забранява на несобственик на един недвижим имот да учредява ипотека върху него. Следователно по отношение на договореното с процесния договор задължение за учредяване на обезпечение от кредитополучателя ответниците са действали съгласно закона и не са създали предпоставки да бъдат засегнати интересите на банката и на нейните акционери. Като основание на предявените искове срещу ответниците И.А.З., Г.П.Х. и А.М.П. ищецът въвежда и поведението на тези лица, което се изразява в това, че те са сключили четири анекса към процесния договор за кредит. Както бе посочено, съдържанието на процесния договор за кредит от 30.05.2011 г. е изменено по силата на 4 анекса, сключени между „КТБ” АД /н/ и Б. БГ“ АД. За производството няма спор, че при тяхното подписване „КТБ” АД /н/ е представлявана от двама от изпълнителните директори – И.А.З., съответно - Г.П.Х. и А.М.П.. С анексите към договор за кредит от 30.05.2011 г., сключени между „КТБ” АД /н/ и „ Б. БГ“ АД на 24.06.2011 г., на 19.02.2014 г., на 27.03.2014 г. и на 17.06.2014 г. страните по тази сделка са постигнали съгласие за това на кредитополучателя да бъдат предоставени в заем допълнителни парични средства, като съгласно последния анекс те достигат до сумата от 15 269 354 евро. Следователно с подписването на тези анекси реално се стига до отпускане на нови средства като кредити в полза на дружеството „ Б. БГ“АД, което означава, че при приемане на решение за подписване на тези анекси за лицата, които представляват банката като изпълнителни членове на нейния управителен орган, са възникнали идентични задължения, като тези, обсъдени в изложението по-горе и относими при приемане на решение за сключване на първоначалния договор за кредит. В този смисъл и както вече се посочи, за да се приеме, че при вземане на решение за подписване на четирите анекса към договора за кредит от 30.05.2011 г. изпълнителните членове на управителния съвет на банката са изпълнили тези свои задължения, трябва да се докаже, че те са положили грижата на добрия търговец при проучване на предоставените им становища и анализи, които са изготвени от служители на банката в изпълнение на предвидената в Правилника (ПКД) процедура за разглеждане на искания за сключване на анекси към договора за кредит, както и че въз основа на тези анализи и установените в тях факти са достигнали до мотивиран извод, че отпускането на кредитополучателя на допълнителни парични средства е в интерес на банката и на всички акционери, а няма за цел да увреди същата, като извади от патримониума ѝ парични средства, без да са налице гаранции, че кредитополучателят има финансова възможност да върне същите след изтичане на уговорените в договора срокове за тяхното ползване и без да е осигурено учредяването от кредитополучателя на обезпечение, от което банката да може реално да се удовлетвори, в случай на допуснато неизпълнение на задълженията по кредитната сделка. По делото отново няма представени доказателства, от които да се установява, че към момента на подписване на който и да е от анексите към договора за кредит от 24.06.2011 г., на 19.02.2014 г., на 27.03.2014 г. и на 17.06.2014 г., ответниицте са разполагали с оценка и анализ на обезпеченията във връзка със задълженията на „ Б. БГ“АД по кредитната сделка. Липсва и анализ дали тези обезпечения, с оглед увеличения размер на задълженията на кредитополучателя да върне дадените в заем средства и да заплати възнаградителна лихва, биха били достатъчни, за да може в случай на неизпълнение банката да събере своите вземания чрез реализиране на учреденото обезпечение. Така изложеното сочи, че и тези действия са предприети в противоречие с правилата за извършване на кредитна дейност от банката, установени в Правилника (ПКД), тъй като липсата на тези документи на практика създава невъзможност за представляващите банката да определят дали обезпеченията, които се съгласяват кредитополучателят да осигури, отговарят на основни принципи, залегнали в Методиката за оценка на обезпечения, а именно принципът на достатъчност и ликвидност на приетите обезпечения, съответно - че банката приема обезпечение, след като се увери, че лицето, което го предоставя, е безспорен титуляр на правата върху вещта или вземането. Това води и до невъзможност за тези лица да вземат решение за отпускане на искания кредит при съществуваща сигурност за това, че интересите на банката и нейните акционери биха били обезпечени дори и при настъпил случай на неизпълнение от кредитополучателя на поетите от него задължения със сключения договор за кредит. За да се приеме, че ответниците са изпълнили задълженията си като членове на управителния орган на банката с грижата на добрия търговец в посочената хипотеза същите е следвало при обсъждане на искането за увеличаване на размера на отпуснатия кредит чрез подписване на анекси към вече сключената банкова сделка да констатират, че не са им представени всички становища и анализи, които се изисква да бъдат изготвени от служители на банката в процедурата по проучване на исканията, установена с Правилника (ПКД) и да изискат същите да бъдат изготвени, за да може решението за подписване на анексите към договора за кредит, което те трябва да вземат като изпълнителни членове на управителния съвет, да бъде мотивирано и да бъде прието в защита на интересите на банката и на нейните акционери. Доколкото в производството не се релевират доказателства за това, че ответниците са предприели това поведение, се налага изводът, че при сключване на анексите към процесния договор за кредит с „ Б. БГ“АД те не са положили грижата на добрия търговец и са нарушили общото си задължение по чл. 237, ал. 2 ТЗ да изпълняват функциите си като членове на управителния съвет с грижата на добър търговец и в интерес на банката и на всички акционери в нея. · ОТНОСНО ОТГОВОРНОСТТА И ПОВЕДЕНИЕТО на ответника Г.К.З.. За производството са наведени твръдения, че поведението на ответника Г.З. в резултат на което са причинени вреди на „КТБ” АД /н/ се изразява в това, че той е дал становище за отпускане на кредит на „Б. БГ“ АД, , както и за подписване на първия анекс за увеличаване на предоставената в заем сума по сделката без да изпълни своите задължения по длъжностна характеристика и без да бъде спазена процедурата за това, установена в Правилника за кредитна дейност, както и в това, че при подписване на останалите четири анекса към договора за кредит от ръководеното от него управление в банката не е изготвено изобщо становище съгласно изискването в Правилника. Видно от съдържанието на длъжностната характеристика за длъжността Директор на Дирекция „Анализ и обработка на кредитните сделки“ в Управление „Кредитиране“ в „КТБ“ АД, на лицето, заемащо тази длъжност, е възложено да организира и контролира процеса на проучване и анализ на искания за кредитни сделки по ред, регламентиран в Правилника за кредитната дейност, да организира и контролира процеса по преглед на кредитните преписки, изпращани от Финансовите центрове, да организира и контролира процеса на изготвяне на мотивирани становища пред Кредитния съвет за разрешаване, респективно за отказване на дадена кредитна сделка в резултат на оценка на кредитоспособността на кредитоискателя, обезпечеността и степента на риска в съответствие с правилата за кредитна дейност. Според длъжностната характеристика за длъжността Началник на Управление „Кредитиране“ в „КТБ“ АД е видно, че на лицето, заемащо тази длъжност, е възложено да организира и контролира процеса на проучване, отчет и мониторинг на кредитните сделки в банката, както и да внася пред управителния съвет мотивирани становища за разрешаване, респективно отказване на дадена кредитна сделка, в резултат на оценка на кредитоспособността на кредитоискателя, обезпечеността и степента на риска. В Правилника (ПКД) се съдържат разпореди, с които се регламентира детайлно процедурата по проучване и разглеждане на отправено от едно юридическо лице искане за отпускане на кредит, като се въвеждат конкретни задължения за служители в отделни структурни отделения на банката. В него е предвидено, че за служителите от Управление „Кредитиране“ в Централно управление възникват задължения да изискват конкретни документи от лицата, подали искания за отпускане на кредит, да направят анализ на данните от тези документи и събраните допълнително сведения относно финансовото състояние на кредитоискателя, предмета и целта на кредитирането, предлаганото обезпечение, икономическата свързаност на кредитоискателя, както и изготвения правен анализ, като за резултатите от своя анализ тези служители са длъжни да изготвят писмено становище. С оглед на посоченото и при съобразяване на обстоятелството, че в длъжностната характеристика както за длъжността Директор на Дирекция „Анализ и обработка на кредитните сделки“, така и в тази за длъжността Началник на Управление „Кредитиране“ се включват задължения по организация, ръководство, контрол на всички дейности, включени във функциите на дирекцията и на цялото управление, следва да се приеме, че в тежест на лицето, което ги заема по силата на трудовото правоотношение с „КТБ“ АД, възникват задължения да извършва контрол дали кредитните специалисти в Дирекция „Анализ и обработка на кредитните сделки“ и в Управление „Кредитиране“ изпълняват точно задълженията си да направят анализ на всички данни за финансовото състояние на лицето, подало искане за отпускане на кредит, както и на предлаганото обезпечение и да изготвят писмено становище за това съгласно предвиденото в Правилника. Доколкото по делото се установи, че към 30.05.2011 г. и към 24.06.2011 г. ответникът Г.З. е заемал длъжността Директор на Дирекция „Анализ и обработка на кредитните сделки“ в Управление „Кредитиране“, а за времето от 19.02.2014 г. до 17.06.2014 г. е заемал длъжността Началник на Управление „Кредитиране“ в „КТБ“ АД, предвид изложеното по-горе, то е безспорно, че за него по силата на трудовото му правоотношение с банката са възникнали задължения да организира, ръководи и контролира изпълнението от служителите в оглавяваната от него дирекция, която е част от Управление „Кредитиране“, както и на служителите в цялото Управление „Кредитиране“ на задълженията им по извършване на анализ на финансовото състояние на лицето, подало искане за отпускане на кредит, както и на предлаганото обезпечение и по изготвяне на писмено становище, съдържащо изводите от този анализ. Събраният в производството доказателствен материал сочи, че във връзка с постъпилото искане за отпускане на кредит от „Б. БГ“ АД на 30.05.2011 г. от Управление „Кредитиране“ е изготвено становище, което е подписано от лицето, заемащо към този момент длъжността Директор на дирекция в това управление, а именно Г.З.. В него е направен анализ на финансовото състояние на дружеството-кредитоискател, на поведението му по изпълнение на задълженията му по сключени преди това с банката договори за кредит и е формулирано предложение до управителния съвет на банката да се обсъди сключването на договор за предоставяне на кредит в размер на 1 350 000 евро като са посочени условията за връщане на кредита и размера на предлаганата възнаградителна лихва. Това становище обаче не съдържа конкретен анализ на предлаганите от лицето, подало искане за отпускане на кредит, обезпечения, доколкото те само са описани в него като вид, но липсва индивидуализация на имуществените права, които се предлага да бъдат предмет на учреден особен залог, извод дали те съществуват, който е техният титуляр, каква е тяхната стойност, както и обобщаващ извод дали предлаганите обезпечения отговарят на прилагания от банката принцип за достатъчност и ликвидност на обезпечението, посочен в Методиката за оценка на обезпеченията. Не се твърди и не се представят доказателства, от Г.З. или от друг служител от Управление „Кредитиране“ да е изготвена отделна от писменото становище оценка на предлаганите от дружеството „Б. БГ“ АД обезпечения. Същото по съдържание становище е изготвено от Г.З. и на 24.06.2011 г. във връзка с направено искане за сключване на първи анекс към договора за кредит, подписан с кредитополучателя, с което се предлага да бъде сключен анекс за увеличаване на размера на предоставената в заем сума, но в което също липсва какъвто и да е анализ за това дали с оглед промените в съдържанието на кредитната сделка вече учреденото от длъжника обезпечение ще отговаря на прилагания от банката принцип за достатъчност и ликвидност на обезпечението, посочен в Методиката за оценка на обезпеченията. Такъв анализ не е изготвян и преди сключване на всеки един от последващите още два анекса към кредитната сделка с „Б. БГ“ АД, като по отношение на исканията за подписване на тези анекси не е изготвяно изобщо становище, анализиращо финансовото състояние на кредитополучателя и съдържащо мотивирано становище за отпускане или за отказ от отпускане на допълнителен кредит. Това означава, че ответникът Г.З. не е изпълнил възникналите в негова тежест задължения във връзка с постъпили от „Б. БГ“ АД искане за отпускане на кредит и последващи искания за увеличаване на предоставената в заем сума да осигури изготвянето от служител в ръководените от него дирекция и след това управление в банката на анализ и оценка на предлаганото от това дружество обезпечение, който се изисква да бъде съставен по отношение на всяко едно искане за отпускане на кредит съгласно вътрешните актове на „КТБ“ АД. Това неизпълнение на трудовите задължения на ответника представлява противоправно поведение. В свое обобощение изложеното до мемента сочи, че ответниците И.А.З., Г.П.Х. и А.М.П. и Г.К.З. са допуснали противоправно неизпълнение на задълженията си, произтичащи от осъществяване на управлението на банката като членове на управителния съвет, съответно - като прокурист и по сключените с банката трудови договори. Наличието на противоправно поведение обаче не е достатъчно основание за уважаване на процесните искове за обезщетение. Това е така, тъй като е необходимо още да се установи, че е настъпила вреда, която стои в причинна връзка именно с конкретно установеното противоправно поведение на ответниците. По отношение вредата и причинна връзка между нея и установеното противоправно поведение на ответниците, съдът намира следното: Ищеът излага твърдения, че с оглед противоправното поведение на ответниците от сключения при тяхно съгласие с дружеството „ Б. БГ“ АД договор за банков кредит от 30.05.2011 г., ведно с Анексите към него, Банката е претърпяла, вреди, представляващи неизплатени остатъци на задълженията по процесния договор (главници и лихви). Относно самото неизпълнение на задължението за плащане, следва да има предвид, че същото е вид договорно неизпълнение, като отговорността за същото се носи от кредитополучателя. От друга страна, въпреки установеното с доказателствата по делото, в частност ССчЕ, наличие на непогасена главница по Договор за банков кредит от 30.05.2011г. и четирите Анекса към него – в размер на 15 269 354 евро, съдът счита, че вредите за банката не могат да се състоят в неизпълнение от страна на кредитополучателя на паричните му задължения по договора за кредит. Това е така, тъй като дори да няма плащане, банката има вземания срещу кредитополучателя по договора. Имуществените вреди представляват сигурната невъзможност вземанията на кредитополучателя да бъдат събрани - положение, при което изпълнение на задълженията е невъзможно дори при осребряване на цялото имущество на кредитополучателя. Т.е. кредитният риск по сключения договор за банков кредит е реализиран и за банката е налице имуществена вреда от загубената главница, лихви и неустойки по договора. Горният извод на съда се основава на общата разпоредба на чл. 133 от ЗЗД, съгласно която цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане. Същевременно за относимостта само на окончателно несъбраните вземания в случая е и съдебната практика - Решение № 60154 от 05.01.2022 г. по т.д. № 2272/2020 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., както и Определение № 60443 от 26.07.2021 г. по т.д. № 1858/2020 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение № 203 от 26.03.2021 г. по т.д. № 2993/2019 г. на ВКС, ТК, І т.о. и др. Видно от данните по делото, просрочената главницата по Договор за кредит от 30.05.2011 г., ведно с Анексикте към него е с начален период 23.09.2014г. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем през месец 11.2014 г. Едва шест месеца по-късно, т.е. на 30.05.2015 г., „КТБ“ АД(н) подава молба с правно основание чл. 625 от ТЗ като с Решение № 1171/10.06.2016 г. т.д. № 3408/2015г. по описа на СГС, ТО, 11 състав е открито производството по несъстоятелност на кредитополучателя „Б. БГ“ АД, като е определена и началната датата на наплатежоспособността, а именно: 25.09.2014 г. Към гореупомените периоди обаче, ответниците И.А.З., Г.П.Х. и А.М.П. вече не са имали качеството на представляващи банката, защото считано от 20.06.2014 г., когато „КТБ” АД /н/ е поставена под специален надзор с решение на Управителния съвет на БНБ, а те са отстранени от длъжност като членове на управителния съвет. Прекратено е и правоотношението с ответника Г.З.. Предвид горното, предприемането на надлежните действия за удовлетворяване на неизпълнените вземания на „КТБ” АД /н/ по договора за кредит от 30.05.2011 г. не е било задължение на ответниците, а на назначените квестори на банката и след откриване на производство по несъстоятелност по отношение на нея, на назначените синдици. От данните по делото се установява, че в срока по чл. 685 ал.1 ТЗ „КТБ“ АД (н) е предявила в производството по несъстоялност на „Б. БГ“ АД вземане в общ размер на 20 868 784, 79 евро, което почти изцяло е претендирано с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ на основание Договор за особен залог от 30.05.2011 г. Факт е също така, че за паричната си претенция в пълния й (извън разноските) размер, ищецът е включен в Списъците по чл. 686, ал.1, т.1 от ТЗ, изготвени от синдика на дружеството. Същевременно с последващо решение от 09.06.2021 г., постановено по реда на чл. 632, ал.4 от ТЗ, производството е прекратено, като към настоящия момент по данни от ТРРЮЛНЦ към АВ по партида на тъговеца - дружеството „Б. БГ“ АД е заличено. В действителност по правилото на чл.739 ал.1 от ТЗ следва да се считат за несъбираеми, но тяхната несъбираемост, която представлява вреда за банката, не може да се приме, че стои в причинна връзка с поведението на ответниците. Това е така, тъй като към момента, в който е инициирано универсалното принудително изпълнение на кредитополучателя, правоотношенията с ответниците вече са били прекратени, а по делото липсват доказателства за това, оправомощението към този момент лица да са предприели, както адекватни действия по издирване, уточняваване, респективно – осребряване на активите (движими, недвижи вещи и взмения), от масата на несъстоялността на „Б. БГ“ АД, така и за действия във връзка с нейното попълване – чрез осъдителни искове или реализация на правата по чл. 649 от ТЗ, съответно - по чл. 135 ЗЗД, доколкото приетите в настоящото производството доказателства, в частност - Справки в ИМ, както и Договор за встъпване в дълг от 16.07.2012 г., сочат наличие на извършени от длъжника разпоредителни сделки, съответно солидарност във всички задължения ва кредитополучателя, в това число – главницата в размер на 7 350 000 евро, комисионни, евентуално наказателни лихви, неустойки, разноски и др. В продължение, следва да бъде посочено още, че в хода на настоящото производство бе установено, че вземанията на банката, възникнали от процесния договор за кредит от 30.05.2011 г., са осребрени като актив в производството по несъстоятелност на самия ищец. Това е осъществено след иницииране на настоящото поризводство, поради което, същото не води до ограничаване на процесуалната лигитимация на ищеца, но рефректира върху основателността на иска. Това е така, тъй като фактът на разпореждане с актива, включително и принудително, сам по себе си означава, че вземанията имат стойност и към тях има интерес. Това от своя страна изключва заключението, че вземанията са били несъбираеми, в който и да е момент от датата на сключване на договора за кредит до датата, на която са придобити от трето лице, т.е. 02.02.2018 г. Същевременно, самото обстоятелство, че вземанията на „КТБ“ АД /н/, възникнали от договора за кредит, сключен на 30.052011г., към момента не се притежават от ищеца, означава, че дори и да се приеме, че са несъбираеми, това вече не представлява вреда за ищеца, а за лицето, което е техен титуляр към момента. С оглед изложеното, съдът намира, че в производството не се установи кумулативното наличие на всички елементите на деликтната отговорност на ответниците, които да обусловят солидарната им такава за обезщетяване на увреденото лице, поради което предявените главни осъдителни искове настоящият съдебен състав намира за неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. Като неоснователни подлежат на отхвърляне и предявените в условията на евентуалност субективно съединение осъдителни искове за причинени имуществени вреди, поради неизпълнение на договорно задължение при заявена солидарна отговорност на ответниците. Неоснователни по същите съображения се явяват и евентуалните искове, предявени при разделна отговорност срещу всеки от ответниците. Доколкото отхвърлянето на исковете е поради недоказаност на фактическия състав за претендираната отговорност на ответниците, съдът не следва да излага мотиви за начина, по който евентуално би се реализирала същата – солидарно или разделно. ПО РАЗНОСКИТЕ: При изхода на делото разноски на ищеца по чл. 78, ал. 1 от ГПК не следва да се присъждат. Ответниците не установяват направени по делото разноски и съдът не се произнася по чл. 78, ал. 3 от ГПК с присъждане на такива разноски. Тъй като предявените по делото искове се отхвърлят, от масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н) е дължима държавна такса по исковете в размер на 1 186 747, 11лв., като същата определена в съответтвие с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 57, ал. 6 от ЗБН. Водим от горното, СЪДЪТ