Решение № 1304 от 28.7.2017 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 1132/2017 г.

Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 13214 / 07.0 3.2017г., подадена от И.А.К., А.К.С., С.С.С. и Ю.Т.К. – К., чрез адв. К.К., срещу решение № 733 / 23.02.2017г., постановено по гр.д. № 1 3031 по описа за 201 4 г. на ВРС, 2 5 -ти състав, в неговите отхвърлителни части, с които първоинстанционният съд:

• отхвърля предявения от И.А.К. срещу С.Г.П. иск с правно основание чл.86 ЗЗД за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 3100, 00 лева, претендирана като обезщетение за забава в плащането на главницата от 13 600 лева, представляваща за платена стойност на строително монтажни работи по общите части на сграда, находяща се на ул.” Бачо Киро” 22, вход А и притежаваните от ответницата обекти в същата сграда, извършени през 20 11 г. - 20 14 г., за периода 31.07.2013г. до 17.10.2014г;

• отхвърля предявения от А.К.С. срещу С.Г.П. иск с правно основание чл.86 ЗЗД за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 660, 00 лева, претендирана като обезщетение за забава в плащането на главницата от 13 600, 00 лв., представляваща за платена стойност на строително монтажни работи по общите части на сграда, находяща се на ул.” Бачо Киро” 22, вход А и притежаваните от ответницата обекти в същата сграда, извършени през 20 11 г. - 20 14 г., за периода 31.07.2013г. до 17.10.2014г.;

• отхвърля предявения от С.С.С. срещу С.Г.П. иск с правно основание чл.86 ЗЗД за осъждане на ответницата да й заплати сумата от 660, 00 лева, претендирана като обезщетение за забава в плащането на главницата от 13 600 лева, представляваща за платена стойност на строително монтажни работи по общите части на сграда, находяща се на ул.” Бачо Киро” 22, вход А и притежаваните от ответницата обекти в същата сграда, извършени през 20 11 г. - 20 14 г., за периода 31.07.2013г. до 17.10.2014г.

• отхвърля предявения от Ю.Т.К. - К., срещу С.Г.П. иск с правно основание чл.86 ЗЗД за осъждане на ответницата да й заплати сумата от 660 лева, претендирана като обезщетение за забава в плащането на главницата от 13 600 лева, представляваща за платена стойност на строително монтажни работи по общите части на сграда, находяща се на ул. ”Бачо Киро” 22, вход А и притежаваните от ответницата обекти в същата сграда, извършени през 20 11 г. - 20 14 г., за периода 31.07.2013г. до 17.10.2014г.

Против същото решение № 733 / 23.02.2017г., постановено по гр.д. № 1 3031 по описа за 201 4 г. на ВРС, 2 5 -ти състав, е постъпила и въззивна жалба с вх. № 10 803 /2 4.0 3.2017г., подадена от С.Г.П., чрез адв. З.С. и адв. Дойчин Панайотов, с която се атакуват неговите осъдителни части, с които първоинстанционният съд е:

• осъдил С.Г.П. да заплати на И.А.К. сумата от 13 600 лева, представляваща за платена стойност на строително монтажни работи по общите части на сграда, находяща се на ул.” Бачо Киро” 22, вход А и притежаваните от ответницата обекти в същата сграда в периода 20 11 г. - 20 14 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.10.2014г., на основание чл.61 ЗЗД;

• осъдил С.Г.П. да заплати на А.К.С. сумата от 2940, 00 лева, представляваща за платена стойност на строително монтажни работи по общите части на сграда, находяща се на ул.” Бачо Киро” 22, вход А и притежаваните от ответницата обекти в същата сграда, извършени в периода 20 11 г. - 20 14 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.10.2014г. на основание, чл.61 ЗЗД;

• осъдил С.Г.П. да заплати на С.С.С. сумата от 2940, 00 лева, представляваща за платена стойност на строително монтажни работи по общите части на сграда, находяща се на ул.” Бачо Киро” 22, вход А и притежаваните от ответницата обекти в същата сграда, извършени в периода 20 11 г. - 20 14 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.10.2014г. на, основание чл.61 ЗЗД.

• осъдил С.Г.П. да заплати на Ю.Т.К. - К., сумата от 2940, 00 лева, представляваща за платена стойност на строително монтажни работи по общите части на сграда, находяща се на ул.” Бачо Киро” 22, вход А и притежаваните от ответницата обекти в същата сграда, извършени в периода 20 11 г. - 20 14 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.10.2014г., на основание чл.61 ЗЗД, както и в частите на решението, с които са уважени претенциите за присъждане на сторените от ищците разноски в производството, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.

В жалбата от И.А.К., А.К.С., С.С.С. и Ю.Т.К. – К. се поддържа, че обжалваните части на решението са неправилни и незаконосъобразни, поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че правната квалификация по главните искови претенции е с основание чл.62 ЗЗД, тъй като ответницата е одобрила управлението на работата, предприета от ищците в нейна полза. Сочи се, че в конкретния случай важат правилата за пълномощието, според които страната е длъжна при поискване да заплати на довереника направените разходи заедно с лихвите и вредите, следователно лихви се дължат още от момента на плащане на главното задължение. Моли се предявените искането за заплащане на лихви да бъде уважено. Претендират се сторените в настоящата инстанция разноски.

В срока по реда на чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от С.Г.П., чрез нейните пълномощници, с която се твърди неоснователност на жалбата и правилност на изводите на районния съд.

Във въззивната жалба, подадена от С.Г.П., чрез адв. З.С. и адв. Д. П., се навеждат твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в неговите осъдителни части. Твърди се, че по делото не са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на исковите претенции. Сочи се, че в момента на завършване на конструкцията на сградата и издаването на акт образец 14, въззивницата е придобила право на собственост върху съответстващи на нейните имоти идеални части от цялата сграда, състояща се от три входа, поради което, ако евентуално същата следва да дължи суми за довършителни дейности, то такива следва да бъдат определени до размера, съответстващ на придобитите идеални части от общата сграда, а не само спрямо идеалните части на отделния вход. Оспорва се изводът, че на обектите, собственост на ответницата, принадлежат 12, 2189% ид. части от общите части на вх. „А”. Оспорват се и заключенията по назначените и проведените експертизи. Навежда се, че по процедурата за промяна на инвестиционните намерения, вкл. изменението на инвестиционното намерение за етапно изграждане, така и по процедурата за изменение на броя на сградите в имота, ответницата не е участвала – нито лично, нито чрез пълномощник и не е давано нейното съгласие. Поддържа се, че не съществува проект за разделяне на сградата, който да е от одобрен от оторизиран орган. Твърди се, че липсват данни за проведено ОС на етажните собственици, от което да се установи уговорката за довършване на СМР. Оспорват се и приетите по делото писмени доказателства от л. 65-66 и л. 75 по делото, които били написани на ръка върху бял лист данни, които следва да се изключат от доказателствения материал. Сочи се, че към момента вх. „А” не е самостоятелен обект, а е част от цялата сграда, включваща три входа. Оспорва се и приетото по делото доказателство – писмо с изх. Номер ВН-18-00-199/05.04.2016г. от РДНСК – Варна, тъй като за представянето и приемането му е била налице преклузия. Навежда се, че въпреки откритото производство по реда на чл. 193 ГПК не се е доказала истинността на представения документ – акт обр. 15, поради което същият представлява документ с невярно съдържание и не следва да се цени като годно доказателство. С оглед на изложеното моли обжалваните части на решението да бъдат отменени, а вместо тях да се постановят други, с които предявените от ищците осъдителни искове да бъдат изцяло отхвърлени. Претендират се сторените в двете инстанции съдебно деловодни разноски.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подадена от С.Г.П., с който се твърди, че вх. „А” от сградата е бил самостоятелен обект още при проектирането й и като такъв е изграден. Сочи се, че този извод се потвърждава и от събраните по делото доказателства. Навежда се, че управлението на работите е извършвано с най – голяма грижа. По повод оспорването на писмените доказателства се застъпва становище, че след като не е направено оспорване на тяхното съдържание още с представянето им пред първата инстанция, то същите имат нужната доказателствена сила.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по предявени субективно и обективно кумулативно съединени искове от И.А.К., А.К.С., С.С.С. и Ю.Т.К. - К. срещу С.Г.П. с искане ответницата да бъде осъдена да заплати на ищците суми, изразходвани по завършване на строежа на сграда, находяща се в гр. Варна, ул. ” Бачо Киро" № 22 А, за периода 2011-2014г., обективирани подробно в сезиралата съда искова молба.

Ищците излагат, че заедно с ответниц ата са част от етажните собственици във вход "А" от сградата, находяща се в гр. Варна, ул. ” Бачо Киро" № 22 А. Твърдят, че строителството на сградата в груб вид е осъществено от ЕТ „Микра-Добрин Дикиджиев” пре з периода 1994-2000г. Сочат, че поради невъзможност с троителят да завърши обекта, самите те предприели действия по завършването на строежа със свои средства. Твърдят, че през периода 2011г.- 2014г. съгласно решение на ОС на ЕС ищците и други етажни собственици платили работите и услугите, необходими за завършване на строителството и въвеждането на сградата в експлоатация, които излагат подробно в исковата молба по пера. Твърдят, че ответницата е знаела за извършваните СМР и не им се е противопоставила, както и че одобрила извършената работа с подписване на акт обр.15. Сочат, че ответни цата дълж и на ищц и т е част от изразходваните средства за тези работи, съответстваща на идеалните части от общите части на сградата, които принадлежат на притежавани те от нея обекти - 12.2189 %. Твърдят, че ответницата, към момента на извършване на ремонтните дейности, притежава следните обекти: апартамент № 7 на шести етаж с площ 99.89 кв.м.; апартамент № 8 на шести етаж с площ от 54.64 кв.м.; магазин № 2 на партерен етаж с площ от 29.34 кв.м.; ½ ид.ч. от апартамент /ателие/ № 18 в подпокривното пространство с площ от 30.38 кв.м. и гараж № 7 в сутерена. Посочват притежаваната ид.ч. от общите части на сградата за всеки от ищците: И.К. – 28.2322 %; А.С. – 5.4677 %; С.С. – 5.4674 % и Ю.Т.К.-К. – 5.4776 %.Твърдят, че сумата, която дължи Съпрухи П. общо на ищците и другите етажни собственици е 38 256, 00 лева.

В срока по чл.131 ГПК ответницата С.Г.П. не е депозирала отговор. В проведеното о.с.з. от 07.12.2016г. оспорва да е провеждано общо събрание, на което да са вземани твърдяните от ищците решения, както и че не е уведомявана и не е взела участие в общо събрание. Оспорва СМР да са били необходими за въвеждане на сградата в експлоатация. Твърди, че вход „А” не е самостоятелна, отделна сграда. Твърди, че не е знаела, не е възлагала и не е одобрила извършените СМР.

От събрания по делото доказателствен материал, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за отстъпено право на строеж от 24.07.1995г., обективиран в НА №71, том XXIV, дело №7409/1995г. на нотариус О. Стефанов се установява, че собствениците на дворно място, находящо се в гр. Варна, ул.”Бачо Киро” 22, 22 А и 24 и ул.” Козлодуй” 58, цялото с площ от 974 кв.м., съставляващо имот парцел X – 11 А, 11, 12, 13 в кв. 133 по плана на 7 – ми подрайон на гр. Варна, измежду които С.П., са отстъпили право на строеж за подробно посочени в акта обекти на ЕТ „Микра”. Уговорено е, че при съставяне на разпределителния протокол всеки от учредителите ще получи в дял право на собственост върху описаните в акта самостоятелни обекти. Установявая се, че на С.П. се поставят в дял Ап. № 7 на четвърти етаж във вх. „А” с площ от 99, 98 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна, кухня, столова с лоджия, спалня, спалня с балкон, баня и тоалет, ведно с изба 7, Ап. № 8 на четвърти етаж във вх. „А” с площ от 54, 64 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна, кухня с лоджия, спалня с лоджия, баня и тоалет, ведно с изба 8, Гараж № 7 в сутеренния етаж на вх. „А” с площ от 16, 76 кв.м., Магазин № 2 на партерен етаж във вх. „А” с площ от 29, 34 кв.м., ведно със съответните идеални части от сградата, както и в общ дял с Крикор Задикян апартамент /ателие/ № 18 в подпокривното пространство на вх. „А” с площ от 30, 38 кв.м., състоящо се от дневна /ателие/, баня и тоалет, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата.

От Констативен протокол, издаден на 02.05.2001г. от РДНСК – гр. Варна, се установява, че построената в поземлен имот на ул.”Бачо Киро” и ул.”Козлодуй” жилищна сграда е завършена в груб строеж.

От договор за покупко-продажба от 18.05.2005г., обективиран в НА №197, том II, рег. №2052, дело №330/2005г. на нот. №12-Д.Б., вписан в СВ под акт № 76, том XXXVIII, дело №8816, вх.рег. №11327/19.05.2005г. се установява, че Д. С. А. е продал на Ю.Т.К.-К. Ап. №15- тип мезонет, изграден на терасовиден шести етаж със застроена площ от 131.29 кв.м. във вход ” А ” на жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул.” Бачо Киро” 22, 22а, 24 на ъгъла с ул.” Козлодуй” 58, ведно с Изба №15 с площ от 2.54 кв.м. Установява се, че с договор за покупко-продажба от 29.10.2009г., обективиран в НА №21, том 3, рег. №10945, дело №382/2009г. на нот. №196-О. С., вписан в СВ под акт №167, том LXI, дело №13246, вх.рег. №21615/29.10.2009г. Н. А.К. е продал на И.А.К. ½ ид. ч. от Магазин №1 на две нива, находящ се в жилищна сграда в гр.Варна, ул.” Бачо Киро” 22А, на партерен етаж, целият с площ от 103.55 кв.м. по документ за собственост, а по схема - с площ от 101.82 кв.м. Видно от д оговор за строителство от 12.09.2012г. А.К.С. и К. Г. К., в качеството им на представители на етажната собственост на сграда в гр.Варна, ул.Бачо Киро 22а, са възложили на „Мибис ДВ„ ЕООД изпълнението на строително монтажни работи, под ро бно описани в Приложение №1 за обект, находящ се в гр.Варна, ул. „ Бачо Киро ” 20, които представляват довършителни работи до предаване на сградата с Акт обр.15 по Наредба №3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Страните са уговорили предварителна обща стойност на договора в размер на 65648.77 лева, която включва цялостно изпълнение на договорените СМР, вложени материали и труд. Посочено е, че изразходваното количество ел.енергия от изпълнителя е за сметка на Въ зл ожителя и че с анекс страните ще уточнят окончателната обща стойност с оглед на действително изпълнените СМР.

В Приложение № 1 към договора от 12.09.2012г. са посочени детайлно видовете СМР по количество и стойност, които включват СМР по общите части и стълбищната клетка; партерен етаж –магазин 2; магазин 3; магазин 1; проход; фасада; мансарден етаж; апартамент № 11; апартамент № 8; апартамент № 12; апартамент № 9, апартамент първи етаж.

С приемо-предавателен протокол от 28.11.2012г. е приета извършената работа по общите части – стълбищна клетка, за която е определена стойност 6 078.22 лева; партерен етаж магазин 2, за която е определена стойност 1350.38 лева; партерен етаж магазин 3, за която е определена стойност 488.86 лева; партерен етаж магазин 1 на стойност 639.37 лева; мансарден етаж среден – 2138.92 лева; пети етаж апартамент среден на стойност 3579.11 лева; пети етаж апартамент десен на стойност 5 194.84 лева; четвърти етаж апартамент среден на стойност 3518.33 лева четвърти етаж апартамент десен на стойност 5078.70 лева; първи етаж апартамент на стойност 7916.11 лева, почистване на сградата преди започване на работа – 300, 00 лева, пазач до 30.11.2012г. – 300, 00 лева с обща стойност за плащане с ДДС 43 899.29 лева.

С приемо-предавателен протокол от 17.12.2012г. е приета извършената работа по общите части – стълбищна клетка, за която е определена стойност 4397.97 лева; партерен етаж магазин 2, за която е определена стойност 924.39 лева; партерен етаж магазин 3, за която е определена стойност 1887.57 лева; партерен етаж магазин 1 на стойност 962.07 лева; мансарден етаж среден –442.36 лева; пети етаж апартамент среден на стойност 1609.44 лева; пети етаж апартамент десен на стойност 2493.19 лева; четвърти етаж апартамент среден на стойност 1609.44 лева; четвърти етаж апартамент десен на стойност 2493.19 лева; първи етаж апартамент на стойност 2875.02 лева, проход партерен етаж – 1224.54 лева, с обща стойност за плащане с ДДС 23 004.50 лева.

С приемо-предавателен протокол от 10.01.2013г. е приета извършената работа по общите части – стълбищна клетка за доставка и монтаж на алуминиева врата с витрина с автомат, за която е определена стойност 353.33 лева; СМР по партерен етаж магазин 3, за която е определена стойност 1229.70 лева; партерен етаж магазин 1 на стойност 539.78 лева; партерен етаж магазин 2, за която е определена стойност 873.55 лева; проход партерен етаж – 840.02 лева, натоварване, транспорт, такса строителни отпадъци на стойност 450 лева; пазач до 31.12.2012г. и празнични дни – 200 лева, с обща стойност за плащане с ДДС 4935.01 лева.

С приемо-предавателен протокол от 06.02.2013г. е приета извършената работа, изразяваща се в направа на външна вароциментова мазилка по фасада, топлоизолация по таван; ръчен изкоп; настилка тротоарни плочи; настилка граниторгрес тераси арменци; первази от гранитогрес тераси; шапки по парапети на тераси; зидария; циментова мазилка по стени; циментова замазка на под; доставка и монтаж на вътрешна врата магазин 2; натоварване, транспорт, такса отпадъци в общ размер на 6661.01 лева с ДДС.

Видно от представеното извлечение от банковата сметка на К. Г. К. в периода 22.02.2011г. - 23.01.2013г. по сметката на „Мибис ДВ” ЕООД е била преведена сумата от общо 67 520, 00 лева с посочено основание Договор за строителство от 12.09.2012г.

Представени са 10 броя квитанции от „Мибис ДВ” ЕООД и управителя Д. Д., които установяват извършени плащания в периода 05.11.2012г. - 23.01.2013г. с основания - аванс по договор и довършителни работи - ул. „Бачо Киро” в общ размер на 37 796.38 лева.

От представените 13 броя Протоколи за извършена работа през 2012г. с изпълнител „Аква Мастер” ЕООД се установява, че са били извършени подробно описаните в тях по видове и стойност СМР по ВиК в обекти: етаж сутерен ляво; етаж сутерен дясно; етаж сутерен среда; етаж две десен апартамент; етаж три десен общи части; етаж партаре дясно магазин Коко; общи части; етаж седем ляв апартамент; етаж пет среден апартамент; етаж пет десен апартамент; етаж партер С. магазин; етаж четири десен апартамент; етаж четири среден апартамент на обща стойност 7354.48 лева.

От приходен ордер от 12.11.2012г. се установява, че В. С. С. е удостоверил, че е получил от А.К.С. сумата от 3000, 00 лева аванс за ремонт и изграждане на ВиК инсталация за жилищна сграда на ул. „Бачо Киро” 22а.

От приходен ордер от 07.01.2013г. се установява, че В. С. С. е удостоверил, че е получил от А.К.С. сумата от 2703.07 лева за ремонт и изграждане на ВиК инсталация за жилищна сграда на ул. „Бачо Киро” 22а.

Установява се от приемо-предавателен протокол от 10.01.2013г., че А.К.С., след проверка на място по възлагане на Етажна собственост на ул.”Бачо Киро” 20 и изпълнение на Л. П., е констатирал, че са изпълнени и подлежат на заплащане описаните в протокола СМР.

Приложена е разписка за получена сума от 4 020, 00 лева от 23.01.2013г. от Л. П. за довършване на ел.инсталации за процесния обект.

Видно от приходен касов ордер от 06.02.2014г. И.А.К. е заплатил на СД „Мива Старт Попови и сие” сумата от 300, 00 лева с вписано основание „протоколи измервания”.

В оферта, издадена „НБС Инженеринг” ООД – консултант строителен надзор до възложителите на жилищна сграда вх. А, ул.”Бачо Киро”, парцели X-11, 11A. 12, XI-13, кв. 133 относно консултантска дейност на строеж е предложена цена от 6 000 без ДДС за съставяне на документи по Наредба № 3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството – оформяне на екзекутивна документация и съставяне на технически паспорт на строежа съгласно Наредба № 5/28.12.2006г., в която оферта не се включват такси или хонорари, дължими на контролните органи за издаване на документация и становища за въвеждане на обекта в експлоатация и цена за лабораторни измервания.

Съгласно приходен касов ордер от 10.03.2011г. К. Г. е заплатила на „НБС Инженеринг” ООД сумата от 1000, 00 лева за изготвяне на документи.

В комплексна оферта от „НБС Инженеринг” ООД до И.К. относно строеж жилищна сграда вх. „А” за изготвяне на окончателен доклад за въвеждане на обекта в експлоатация и получаване на разрешение за ползване, съставяне на технически паспорт на обекта и въвеждане в експлоатация и управление на проекта и координация между участниците в инвестиционния процес, е посочена стойност 1 800, 00 лева без ДДС, в която не се включват такси или хонорари дължими на контролните органи за издаване на документация и становища за въвеждане на обекта в експлоатация и цена за лабораторни измервания.

От фактура № 8/31.10.2013г., издадена от Б. П. П. – проектант с получател И.А.К. се установява, че е начислена стойност 1800, 00 лева за консултантска дейност на обект Жилищна сграда в УПИ Х-11, 11а, 12, XI-13, кв.33 гр.Варна.

Видно от служебна бележка, издадена на 16.05.2012г. от Община Варна, р-н “ Одесос ” И.А.К. е вписан като председател на УС на етажна собственост с административен адрес гр.Варна, ул.Бачо Киро 22, вх.”А”.

От представения п риемо-предавателен протокол от 30.03.2013г. с възложител А.С. и К.К. се установява, че изпълнителят ЕТ ”Руми Каменов” е извършил стъкларски услуги в обект – жилищна сграда, находяща се на ул.”Бачо Киро” 22А на етаж 4, 5, 7, на обща стойност 949.59 лева. В приходен касов ордер 28/30.03.2013г. е отразено плащането на сумата от 949.59 лева.

Установява се от договор от 11.08.2011г., че И.А.К., в качеството му на председател на УС на ЕС – вход А от жилищна сграда в УПИ Х-11, 11а, 12 и 13, кв.133 гр. Варна, е възложил на ЕТ ”Булис – Георги Минчев” изготвянето на екзекутивни чертежи – част Архитектурна за жилищна сграда на ул.”Бачо Киро” 22, вх.А и ул.”Козлодуй” 58 в гр. Варна. С вносни бележки от 20.09.2011г. и 04.10.2011г. А.К.С. е превел по сметката на ЕТ ”Булис –Георги Минчев” сума в общ размер 1200 лева.

С две вносни бележки от 15.03.2012г. се установява, че К. Г. е внесла в полза на Община Варна сумата от 500, 00 лева за заверяване на екзекутивна документация.

С договор за изпълнение на строително-монтажни работи от 19.09.2013г. И.А.К. ••• ООД извършването на СМР на водоснабдителни и канализационни съоръжения за процесния обект срещу цена от 7 957.34 лева без ДДС, съгласно количествено-стойностна сметка, като окончателната стойност е уговорено да се определи в акт образец № 19.

Видно от преводно нареждане от 19.09.2013г. К. Г. К. ••• ООД сумата от 6684.17 лева по договор от 19.09.2013г.

Видно от преводно нареждане от 31.10.2013г. К. Г. К. ••• ООД сумата от 3716.55 лева.

От приходна квитанция от 18.09.2013г. се установява, че И.А.К. ••• сумата от 105, 00 лева за съгласуване на проекти за ползване на части от тротоари.

С Договор за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа за присъединяване на ниско напрежение за обекти, които се изграждат или преустройват по реда на ЗУТ от 01.06.2012г., сключен между „ЕОН България Мрежи” АД и К. И. Г., А.К.С., И.А.К., И. М. Б., К. З. Р., К. Г.П., Н.С.С., Н. А.К., П. Г.З., С.С.С., С. Г. Д., С.Г.П., Т. Д. К. Т. Г. Т.и Ю.Т.К. са определени условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на „ЕОН България Мрежи” АД на обект жилищна сграда – вход А с местонахождение гр. Варна, ул.”Бачо Киро” 22, 22а, 24, ул.”Козлодуй” 58.

Видно от фактура № 1318022610/17.01.2012г. с получател К. И. Г. и издател ЕОН България Мрежи АД е начислена стойност от 56.88 лева за техническа консултация и съгласуване проекти - част ел.снабдяване с адрес на обекта гр.Варна, ул.”Бачо Киро” 22, 22а, 24, ул.”Козлодуй” 58, която сума е заплатена видно от приложения фискален бон.

От фактура № 1318031194/01.06.2012г. с получател К. И. Г. и издател ЕОН България Мрежи АД се установява, че е начислена стойност от 17592, 00 лева за присъединяване на мощност на процесния обект.

С Допълнително споразумение от 26.09.2012г. към Договор за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа страните са приели стойността на променливата компонента за допълнително разстояние до мястото на присъединяване над 25 метра в размер на 4 720, 00 лева с ДДС.

Съгласно проформа фактура № 1312006564/19.11.2012г. с получател К. И. Г. и издател „Енерго Про Мрежи” АД е начислена стойност от 4719.53 лева по допълнително споразумение и присъединяване на мощност, която стойност е заплатена видно от преводно нареждане от 21.12.2012г.

Издадени са три броя стокови разписки от 28.05.2013г., 12.06.2013г., 17.06.2013г. за закупени стоки - сиенит акрил, акрилен грунд, декранит в цвят от Кооперация Варна, ул.”Бачо Киро” 22 от „Колор КАТ” ЕООД на обща стойност 995.03 лева.

Видно от приходен касов ордер, издаден на 19.06.2013г. от „Тоблер скеле” ООД А.К.С. е заплатил сумата от 385, 00 лева за наем и транспорт на скеле.

От квитанция от 24.03.2014г., издадена от Я. Д., се установява, че А.С. е заплатил сумата от 655, 00 лева за документация за попълване на регистри на АК сградата.

С преводно нареждане от 21.03.2014г. К. Г. К. е превел по сметка на Агенция по ГКК сумата от 780, 00 лева.

Съгласно извлечение за фактури и плащания, издадено от „Енерго Про Продажби” АД за периода 20.12.2012г. - 31.12.2014г. по клиентски № 1100303577 са заплатени 3 218.33 лева.

Съгласно писмо изх. № ВН-18-00-199 /05.04.2016г. на ДНСК, адресирано до С.П. и И.К. относно изпълнение на строеж „Жилищни сгради”, находящи се УПИ Х-11, 11а, 12, XI- 13, кв.133 по плана на 7-ми м.р. на гр.Варна с административен адрес ул.” Бачо Киро”22, 22а, 24 и ул.”Козлодуй” 58 след извършена проверка на строежа от служители на РДНСК на 23.03.2016г. и 25.03.2016г. и от представените строителни книжа с е установ ява, че в УПИ Х-11, 11а, 12, XI- 13, кв.133 са проектирани сгради в три тела – първо тяло /вх.А/, второ тяло / вх.Б и вх.В/ и трето тяло /подземен гараж/, разделени конструктивно с фуги. Установява се, че проверяваният вход „ А ” се състои от избен етаж, партер, пет жилищни етажа, терасовиден етаж и подпокривно пространство. Установ ява с е, че фасадите на вход „ А ” са довършени, монтирани са парапети по стълбището, по терасите и лоджиите. Инсталациите са завършени. Различните апартаменти са в различен етап на изпълнение на довършителните работи. Изпълнени са сградните ВиК връзки за входа. Сградното електрозахранване е реализирано, като за целта е изградено външно ел.захранване 0.4 кV от трафопост 1094 до кабелен шкаф тип ШК-4А, въведено в експлоатация с Разрешение за ползване. В заключение с е установява, че вход „ А ” на строеж Жилищни сгради, находящи се УПИ Х-11, 11а, 12, XI- 13, кв.133 по плана на 7-ми м.р. на гр.Варна с административен адрес ул.” Бачо Киро”22, 22 а, 24 и ул.” Козлодуй” 58 е извършен в съответствие с действащия подробен устройствен план, с издадените строителни книжа, както и с наличната за строежа екзекутивна документация.

От свидетелските показания на Т. Г. Т. и М. И. Д. се установява, че описаните в исковата молба СМР са извършени през посочения исков период на обект – процесната сграда.

От заключението на извършената единична СТЕ от в.л. Е. В.се установява, че извършените СМР са предпоставка и задължително условие за въвеждане на обекта в експлоатация. Установява се, че са извършени в посочения в исковата молба срок. Освен това се установява и:

• извършените от „Мибис ДВ”ЕООД и заплатени съгласно договор от 12.09.2012г. и отразени в протоколи от 28.11.2012г. 17.12.2012г., 10.01.2013г. и 06.02.2013г. СМР са на обща стойност 81 666 лева, от които 20 460 лева са заплатени за работи по ап. № 7 и № 8 на пети етаж, магазин № 2 на партерен етаж и ½ ид.ч. от ателие № 18 в подпокривното пространство, а 5 100 лева представляват 12.2189 % от разходите за работа по общите части на сградата. Вещото лице е посочва, че при математическа проверка на актуваните СМР в посочените договор и протоколи за работите, извършени по собствените обекти на ответницата стойността е 17 989.08 лева, 2 272.24 лева представляват 12.2189 % от разходите по работата в общите части.

-извършените от „Аква Мастер” ЕООД СМР по ВиК, описани подробно в 13 бр. протоколи са на обща стойност 5 703.07 лева, като от тях 1 795 лева са платени за работа по притежаваните от ответницата обекти и притежаваните от нея ид.ч. от общите части на сградата. Вещото лице е посочва, че при математическа проверка на актуваните СМР в посочените протоколи общата им стойност възлиза на 5005.13 лева, от които стойността на работите, извършени по собствените обекти на ответницата е 1184.66 лева, а 611.57 лева представляват 12.2189 % от разходите по работата в общите части.

• за СМР по ел.инсталации, извършени от „Електра-2001”ЕООД, описани в приемо-предавателен протокол от 10.01.2013г. са на обща стойност 13 232, 00 лева, а измерванията на ел.инсталацията от СД ”Старт Попови и Сие” - на стойност 300, 00 лева. От общата сума, 3880, 00 лева са заплатени за работи по обектите на ответницата и по притежаваните от нея 12.2189 % ид.ч. от общите части на сградата.

• за консултантска дейност и съставяне на документи по Наредба № 3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството – оформяне на екзекутивна документация и съставяне на технически паспорт на строежа съгласно Наредба № 5/28.12.2006г. от „НБС Инженеринг” ООД са платени 2800, 00 лева, от които ответницата съобразно притежаваните от нея 12.2189 % ид.ч. дължи 342, 00 лева.

• за работи по остъкляване на жилищата на ответницата на основание приемо-предавателен протокол от 30.03.2013г. са заплатени 451, 00 лева.

• за материали и работи по дограмата към фасадата на сградата в жилищата на ответницата, включително прогонване, китосване, поставяне на стъкла, маджун, полагане на боя в периода 01.07.2012г. – 31.12.2012г. са платени 600, 00 лева.

• за изготвяне на екзекутивни чертежи са заплатени на ЕТ ”Булис-Георги Минчев”, съгласно договор от 11.08.2011г., 1200, 00 лева, а за заверка на екзекутивната документация от Община Варна – 500, 00 лева, от които ответницата дължи 208, 00 лева.

• за изграждане на връзка между външна ВиК мрежа и ВиК на сградата, съгласно договор от 19.09.2013г. са платени общо 10 505.72 лева, от които ответницата дължи 1 284 лева.

• за присъединяване към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи” АД са платени общо 22 373, 00 лева, от които ответницата дължи 2 727 лева.

• за работи по фасадата на сградата и други външни стени са платени 3 920, 00 лева, от които ответницата дължи 479, 00 лева.

• за попълване на кадастралната карта и кадастралните регистри с обектите на етажните собственици са платени общо 1 430, 00 лева, от които ответницата дължи 174, 00 лева.

• от 01.01.2013г. до предявяване на иска са платени 2 220, 00 лева на лице, което обитава сградата и я пази от кражби и разрушения 2 200, 00 лева /по 100 лева месечно/, от които ответницата дължи 268, 00 лева.

• за нуждите на строителството и пазача на сградата е платена ел.енергия на стойност 4 000, 00 лева, от които ответницата дължи 488, 00 лева.

Установява се и че:

• съгласно приложение № 5 – сравнителна количествено-стойностна таблица на претендираните и действително извършените СМР по част Архитектура ответницата дължи 20 023.59 лева с 10 % печалба и 20 % ДДС за собствените си обекти и 2 436.92 лева с 10% печалба и 20 % ДДС за общите части.

• За СМР по ВиК, извършени от „Аква Мастер” ЕООД ответницата дължи 2 764.68 лева с ДДС.

• За СМР по част ВиК съгласно Приложение 1 към СТЕ ответницата дължи 1076.34 лева.

• За СМР по ел.инсталации, извършени от „Електра 2001”ЕООД ответницата дължи 4 876.32 лева с ДДС.

• За СМР по фасада запад и фасада изток ответницата дължи 615.63 лева.

Установява се размер ът на притежаваната ид.ч. от общите части на сградата за всеки от ищците: И.А.К. – 17.3720 %; А.К.С. – 5.4677 %; С.С.С. – 5.4574% и Ю.Т.К. –К. – 5.4776 % размера на ид.ч. на ответницата – 12.2189 %.

Вещото лице посочва формула за изчисление на процесните суми, вземайки предвид размер на притежаваните ид.ч. от етажните собственици, участвали в разходите, равняващ се на 63. 0193 %.

От заключението на извършената тройна СТЕ се установява, че описаните в исковата молба по вид и количество СМР са изпълнение във вход “ А” на жилищна сграда в гр. Варна, ул. „Бачо Киро” 22А. Установява се, че изпълнителите на СМР са същите, описани подробно в исковата молба. Установява се, че всички строително-монтажни работи са необходими за завършване на строежа и въвеждането му в експлоатация. Установява се, че изложените в исковата молба СМР са извършени за периода 2012г. – 2013г. Установява се, че ид. част., собственост на ответницата, само за вход „А” е 12, 363 %.

Пред първоинстанционният съд ищците представят Приложение 15 за строеж – Жилищна сграда – вход „А”, с местонахождение УПИ Х-11, 11А, 12, ХI-13, кв. 133 / по плана на 7-ми м.р., гр. Варна, ул. Бачо Киро 22А и ул. Козлодуй 58. В представения констативен акт за установяване годността за приемане на строежа са обективирани извършените СМР, датата на подписване на акта от възложителите, проектантите, строителя и консултантите (строителен надзор). Същият е подписан от ответницата. В о.с.з. С.П. оспорва съдържанието на представения от ищците Акт 15 с твърдения, че не е подписала екземпляр, съдържащ текста, представен от ищците, както и че е подписала такъв акт 15 в един много по-ранен момент, като представя Акт 15, за който твърди, че е подписала. Във връзка с оспорването е открито производство по чл.193 ГПК и е изискан и представен от Община Варна екземпляра на съществуващия Акт 15 за процесната сграда, след прочита, на който се установява, че представеният документ е със същата датата и съдържание с екземпляра, представен от ищците, като заверката върху него е „вярно с копието”.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в съответния законовоустановен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за допустимо.

Първоинстанционният съд правилно е определил, че за изложената в исковата молба фактическа обстановка приложение намира в правният институт, определен от законодателя, като „водене чужда работа без пълномощие”, т.нар. гестия. При гестията се разместват блага, но отношенията между страните се уреждат според интереса, в защита на който е предприета работата. В тези отношения са приложими и чужди правила - тези на договора за мандат (когато заинтересованият одобри управлението на работата), както и тези за неоснователно обогатяване (когато гесторът е действал въпреки волята на заинтересования), но основанието за разместването на благата остава да е гестията – само приложимите правила са различни.

По делото е представено писмено доказателство от ищците, а именно Приложение № 15 за строеж – Жилищна сграда – вход „А”, с местонахождение УПИ Х-11, 11А, 12, ХI-13, кв. 133 по плана на 7-ми м.р., гр. Варна, ул. „Бачо Киро” № 22А и ул. Козлодуй 58. В представения констативен акт за установяване годността за приемане на строежа са обективирани извършените СМР, датата на подписване на акта от възложителите, проектантите, строителя и консултантите (строителен надзор). В настоящия случай следва да се изследва въпросът за вида на представения документ, с оглед неговата доказателствена стойност. Представеният от ищците акт № 15 е частен документ по своя характер, доколкото строителния надзор е осъществяван не от държавен орган, а от „НБС – Инженеринг” ООД, гр. Варна. Освен това този акт се съставя от участниците в строителния процес, като същият е основание за съставяне на окончателен доклад от лицето, упражняващо строителния надзор. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че представеното писмено доказателство е документ от частен характер, който е подписан от всички страни в производството. По същество, той има формална доказателствена сила, т.е. съставлява доказателство, че изявленията обективирани в неговото съдържание, са направени от подписалите го лица. Ответницата в о.с.з. пред първоинстанционния съд е оспорила неговото съдържание, твърдейки, не че подписът не е неин, а че подписаният от нея документ е с друго съдържание. В откритото производство от районния съд по реда на чл. 193 ГПК, неистинността на представения документ не беше доказана. Оспорващата страна следваше да докаже твърдението за неистинност на представения от ищците констативен акт. Представеното от същата доказателство в тази насока обаче, не е достатъчно, за да се приеме, че презумпцията, уредена в чл. 180 ГПК е оборена. Следва да се приеме, че с полагането на своя подпис върху писменото доказателство, ответницата е приела извършената работа, обективирана в него. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 62 ЗЗД, с оглед на което и в случая важат правилата за пълномощието (мандат).

От събраните свидетелския показания на Тодор Георгиев Тодоров и Милчо Иванов Димитров, които съдът кредитира като непротиворечиви, логични, последователни и допълващи се, се установява, че описаните в исковата молба СМР са извършени през посочения исков период на обект – процесната сграда.

По делото са изготвени две заключения по назначените единична СТЕ и тройна СТЕ, които съдът кредитира като професионално изготвени, даващи обоснован отговор на поставените въпроси и допълващи останалите доказателства. От тях се установява, че обективираните в сезиралата съда искова молба СМР са извършени така, както са изложени в претенцията. Освен това се установява, че същите са били необходими за завършване на строежа и въвеждането му в експлоатация, т.е. че са извършени уместно.

Ответницата е направила възражение, че вход „А” не е самостоятелен обект, а е обособено тяло от цялата сграда, поради което твърди, че следва да отговаря за извършените СМР само до размера на притежаваните от нея ид.ч. в цялата сграда. Това възражение е неоснователно поради следните причини:

От събраните по делото доказателства - писмо изх. № ВН-18-00-199 /05.04.2016г. на ДНСК, адресирано до С.П. и И.К. относно изпълнение на строеж „Жилищни сгради”, находящи се УПИ Х-11, 11а, 12, XI- 13, кв.133 по плана на 7-ми м.р. на гр.Варна с административен адрес ул.” Бачо Киро”22, 22а, 24 и ул.” Козлодуй” 58, и заключенията по назначените единична и тройна СТЕ се установява, че проверяваният вход „ А ” се състои от избен етаж, партер, пет жилищни етажа, терасовиден етаж и подпокривно пространство. Установ ява с е, че фасадите на вход „ А ” са довършени, монтирани са парапети по стълбището, по терасите и лоджиите. Инсталациите са завършени. Изпълнени са сградните ВиК връзки за входа. Сградното електрозахранване е реализирано, като за целта е изградено външно ел.захранване 0.4 кV от трафопост 1094 до кабелен шкаф тип ШК-4А, въведено в експлоатация с Разрешение за ползване. В заключение с е установява, че вход „ А ” на строеж Жилищни сгради, находящи се УПИ Х-11, 11а, 12, XI- 13, кв.133 по плана на 7-ми м.р. на гр.Варна с административен адрес ул.” Бачо Киро”22, 22 а, 24 и ул.” Козлодуй” 58 е извършен в съответствие с действащия подробен устройствен план, с издадените строителни книжа, както и с наличната за строежа екзекутивна документация. Вход „А” е отделен с фуга от останалите два входа и е въведен в експлоатация. Т.е. той е самостоятел ен обект, поради което и за извършените по него СМР се дължат разноските, съобразно притежаваните ид.ч. само в него.

По отношение на начина на определяне на площообразуването и изчисляването на ид.ч. на собствениците в етажната собственост на вх. „А” и вида и стойностите на извършените СМР, съдът кредитира изготвената тройна СТЕ, предвид това, че вещите лица са обосновали изводите си въз основа извършени допълнителни справки и оглед на строежа. В своето заключение са посочили, че на ответницата, съобразно притежаваните от нея самостоятелни обекти във вх. „А”, принадлежат 12.363 % ид.ч. от общите части на сградата. С този процент ответницата следва да участва в разходите по извършените СМР по общите части на сградата, които съобразно експертизата възлизат на 30769, 00 лв. Стойността на извършените СМР в личните обекти на ответницата според заключението е в размер на 25506, 82 лв. Освен това етажните собственици са извършвали разходи за заверка на екзекутивната документация, за попълване на КККР с обектите на сградата и за пазач по време на строителството – общо 9330, 00 лв.

В исковата молба е посочено, че за извършените СМР всички етажни собственици са заплащали суми, разпределени пропорционално на идеалните части от общите части. Посочено е и че всеки от ищците е поел дела на ответницата. С.П. не е оспорила това обстоятелство.

С оглед на гореизложеното правилно районният съд е приел, че предявените претенции за заплащане на търсените суми, разходвани за извършени работи по завършване на строежа на сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Бачо Киро” 22А за периода 2011г. – 2014г. следва да бъдат уважени изцяло както са направени от ищците в исковата молба. Предвид това въззивната жалба, подадена от С.П. се явява неоснователна, а атакуваното решение в осъдителните му части – правилно и законосъобразно, поради което и в тази му част следва да бъде потвърдено.

Ищците претендират присъждане на лихви, съобразно дължимите главници. Следва да се обсъди, че има разграничение между възнаградителна лихва и законна лихва за забава по чл. 86 ЗЗД. Възнаградителни са лихвите, уредени в хипотезите на чл. 61 ЗЗД, чл. 143, ал. 1 ЗЗД, чл. 285 ЗЗД, чл. 364 ЗЗД. Заплащането на възнаградителна лихва не е обвързано с неизпълнение на главното задължение, а същите се дължат дори главницата да е върната своевременно на падежа. По своята същност възнаградителната лихва представлява цената, която една от страните заплаща на другата страна за това, че последната със свои средства е извършила нещо. (Решение № 211 от 26.01.2017г. на ВКС по гр.д. № 958 /2016г., ГК – постановено по реда на чл. 290 ГПК). С оглед на обстоятелството, че в настоящата хипотеза е приложима разпоредбата на чл. 62 ЗЗД, която урежда, че в такива случаи се прилагат правилата за пълномощието, т.е. мандат, то следва да се приложи разпоредбата на чл. 285 ЗЗД. Както беше отбелязано, дължимата лихва при приложението на тази норма има възнаградителен характер, поради което за нейната дължимост не е нужно да е отправена покана към длъжника за заплащане на главното задължение.

Като взе предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба, подадена И.А.К., А.К.С., С.С.С. и Ю.Т.К. – К., чрез адв. К.К., срещу решение № 733 / 23.02.2017г., постановено по гр.д. № 1 3031 по описа за 201 4 г. на ВРС, 2 5 -ти състав, в неговите отхвърлителни части, е частично основателна. Поради това, ответницата С.П. дължи на ищците и съответните лихви върху сумите, разходвани от последните във връзка извършените СМР за периода 2011г. – 2014г. на процесния имот от момента на всяко плащане до датата на подаване на исковата молба – 17.10.2014г.. С оглед на това, обжалваното решение в тези му части следва да бъде частично потвърдено и частично отменено, съобразно определения и претендирания размер на искането.

След като извърши служебно изчисление за дължимия лихвен размер, ВОС намира, че съобразно на ид.ч., собственост на ответницата, последната дължи общ лихвен размер върху всички извършени плащания от посочени от ищците в исковата молба дати, вземайки предвид, че по делото безспорно се установи, че всички описани в исковата молба СМР са били извършени така, както са обективирани в нея. Общият размер лихви, дължим от С.П. на всички ищци е в размер на 3363.22 лв. Следователно, за да се определи каква част от сумата се дължи на всеки един от тях, общата сума следва да се раздели съобразно на притежаваните от всеки ищец ид.ч., уравнени към 100 %. С оглед на изложеното, ответницата дължи на: И.К. лихва в размер на 1506, 72 лв., на А.С. – 291.93 лв., на С.С. – 291.93 лв. и на Ю.К. – 291.93 лв.

По разноските в настоящото производство:

Съдът, като взе предвид частичната неоснователност на въззивната жалба, подадена от И.А.К., А.К.С., С.С.С. и Ю.Т.К. – К., чрез адв. К.К. и пълната неоснователност на жалбата, подадена от С.Г.П., чрез адв. З.С. и адв. Дойчин Панайотов, намира, че разноските следва да се определят по следния начин:

• в полза на И.К. следва да се присъдят сторените разноски в размер на 799, 03 лв.;

• в полза на А.С. следва да се присъдят сторените разноски в размер на 375.73 лв.;

• в полза на С.С. следва да се присъдят сторените разноски в размер на 375, 73 лв.;

• в полза на Ю.К. – К. следва да се присъдят сторените разноски в размер на 15, 07 лв.;

• в полза на С.Г.П. следва да се присъдят сторените разноски в размер на 323, 00 лв.

С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът оставя без уважение направените и от двете страни възражения за премерност на претендираните адвокатски възнаграждения.

Направено е искане от защитника на Ю.К. – К., да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. С оглед изхода на спора в негова полза следва да се присъди сумата от 347, 04 лв., съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По разноските в първоинстанционното производство:

Съдът, като взе предвид, че неправилно районния съд е отхвърлил изцяло предявените от ищците претенции за заплащане на лихви върху дължимите от ответницата главници, намира, че следва да се произнесе и по разноските, сторени от страните в производството пред първата инстанция. С оглед на изхода на спора, разноските следва да се определят по следния начин:

• в полза на И.К. следва да се присъдят сторените разноски в размер на 1662, 76 лв.;

• в полза на А.С. следва да се присъдят сторените разноски в размер на 891, 24 лв.;

• в полза на С.С. следва да се присъдят сторените разноски в размер на 891, 24 лв.;

• в полза на Ю.К. – К. следва да се присъдят сторените разноски в размер на 459, 24 лв.;

• в полза на С.Г.П. следва да се присъдят сторените разноски в размер на 280, 50 лв.

• в полза на адв. К.К. следва да се присъду сумата в размер от 347, 04 лв. съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 38, ал. 1 ЗАдв.

Водим от горното, съдът