Решение № 142 от 13.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 10370/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на ••••• , ЕИК •••••••••, представлявано от П. Д. П. – управител, депозирана чрез адв. К. Г., срещу Наказателно постановление № 830633-F812247/09.06.2025 г., издадено от Изпълнителен директор на НАП, с което на основание чл. 98 от Закон за хазарта на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 10000,00 (десет хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 9, ал. 5, предл. второ от Закон за хазарта. В жалбата се релевират пространни доводи в подкрепа на обстоятелството, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и поради несъответствие с целта на закона. Конкретно се поддържа, че наказателното постановление подлежи на отмяна, тъй като не съдържа задължителен реквизит, който чл. 57 ЗАНН изисква, а именно – дата и място на извършване на нарушението. Акцентира се, че административнонаказващият орган се е задоволил да посочи само, че крайният срок за заплащане на дължимия данък по ЗКПО за четвъртото тримесечие на 2024 г. е до 15-то число на месеца, следващ периода, а именно до 15.01.2025 г., но в същото време никъде в обстоятелствената част на акта не е конкретизирана датата, на която се приема, че дружеството е извършило деянието по чл. 9, ал. 5 от ЗХ. На следващо място се сочи, че в АУАН е посочена датата 25.02.2025 г. за извършване на проверката, като в същото време в НП тази дата е определена като 18.02.2025 г. Счита се, че визираното несъответствие между изложеното в АУАН и в НП значително накърнява правото на защита на жалбоподателя, тъй като възпрепятства неговата подготовка за събиране на надлежни доказателства, както и за установяването на действителната фактическа обстановка. Сочи се също така, че към датата на съставяне на процесния АУАН – 27.02.2025 г., дружеството – жалбоподател не е използвало игрално оборудване, за което дължимият данък по ЗКПО не е бил платен, поради което АУАН не е следвало да бъде съставян, а съгласно нормата на чл. 54, ал. 1, т. 1 от ЗАНН административнонаказателното производство е следвало да бъде прекратено с мотивирана резолюция на наказващия орган. Отделно от изложеното се навежда, че в Закона за хазарта липсват разпоредби, обявяващи за противоправно поведение на организатор в ситуация на използвано от него игрално оборудване, за което същият е внесъл дължимия данък по ЗКПО, макар и със закъснение, а само по себе си плащането на данък по ЗКПО от организатор на хазартни игри след срока по чл. 247 във връзка с чл. 246, ал. 1 от ЗКПО, не се явява съставомерен фактически състав на административно нарушение нито по ЗКПО, нито по ЗХ. Отделно от изложеното се поддържа, че наказващият орган е приложил неправилно закона, тъй като наложеното наказание е явно несправедливо и несъобразено с материалния закон поради наличие на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. По изложените съображения се релевира искане към съда за отмяна на наказателното постановление изцяло. В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Г., с доказателства за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло. Претендират се сторените по делото разноски, за което се представя списък по реда на чл. 80 ГПК. В проведеното по делото съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.И., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител поддържа становище за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството и се релевира възражение за прекомерност на размера на разноските на въззивника. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното: На 18.02.2025 г. в 13:35 часа била извършена проверка от служители на НАП по Закона за хазарта (ЗХ) на обект – игрална зала за организиране на хазартни игри, находяща се в •••••••••••, в която се организирали хазартни игри с игрални автомати от •••••, ЕИК •••••••••, съгласно Удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри № ••••••• от 10.07.2024 г., издадено от Изпълнителния директор на НАП. В хода на извършване на проверката било установено, че в игралната зала за организиране на хазартни игри ••• имало монтирани 50 броя игрални автомата с 50 броя игрални места, с 2 броя системи за формиране на премия джакпот, както и бил изискан платежен документ за платен окончателен данък за четвърто тримесечие на 2024 г. по реда на ЗКПО, който за монтираните в игралната зала 50 броя игрални автомата с 50 броя игрални места възлизал в размер на 40000,00 лева, платим до 15.01.2025 г. От страна на •••••, ЕИК ••••••••• не било представено платежно нареждане за заплащане на дължимия окончателен данък за четвърто тримесечие на 2024 г. Съгласно последното било установено, че дружеството •••••, ЕИК •••••••••, в качеството си на организатор на хазартни игри, стопанисващ игрална зала за организиране на хазартни игри •••, находяща се в •••••••••••••, не е изпълнило задължението си да внесе в пълен размер и в срок дължимия данък по ЗКПО за горепосоченото игрално оборудване до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, а именно до 15.01.2025 г. Предвид констатациите от проверката, свидетелят В., на длъжност „инспектор по приходите“ в Национална агенция за приходите, съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F812247/27.02.2025 г. срещу •••••, ЕИК ••••••••• за извършено нарушение на чл. 9, ал. 5 от Закон за хазарта. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството и връчен на същия срещу подпис. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не били депозирани конкретни писмени възражения срещу констатациите в АУАН. Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното Наказателно постановление № 830633-F812247/09.06.2025 г., издадено от Изпълнителен директор на НАП, с което на основание чл. 98 от Закон за хазарта на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 10000,00 (десет хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 9, ал. 5, предл. второ от Закон за хазарта. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител В.. Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право. От показанията на св. В. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля В. С. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло. Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. На първо място настоящият съдебен състав намира, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална и местна компетентност. Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и са връчени надлежно на санкционираното лице. От доказателствата по делото безпротиворечиво се установява, че дружеството – жалбоподател •••••, ЕИК ••••••••• организира хазартни игри с игрални автомати в игрална зала, находяща се в •••••••••••, като за монтираните в тази зала 50 броя игрални автомата с 50 броя игрални места дължи окончателен данък за четвърто тримесечие на 2024 г. в размер на 40000 лева, които е следвало да бъдат платени до 15.01.2025 г. Като не е изпълнил това свое задължение, дружеството – въззивник е извършило нарушение на чл. 9, ал. 5 от ЗХ на дата 16.01.2025 г. Ирелевантно се явява обстоятелството, че дължимият данък е бил внесен в по – късен момент и преди съставяне на АУАН, след като е бил заплатен след срока, в който е бил дължим. В тази връзка следва да се посочи, че съдът не споделя доводите на въззивника, че след като данъкът е бил внесен към датата на съставяне на акта със закъснение, то не е налице административно нарушение. Доколкото за дружеството е било налице задължение, което е трябвало да бъде изпълнено до определен срок, след изтичането на този срок същото вече е било в нарушение. Въпреки тези констатации обаче съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено поради съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на определяне на датата на нарушението от страна на наказващия орган. Разпоредбата на чл. 9, ал. 5 ЗХ задължава дружеството, в качеството му на организатор на хазартни игри въз основа на получено Удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри, въз основа на чл. 34, ал. 1 ЗХ, актуално към момента на проверката, да не използва игрално оборудване, за което не е внесен дължимият данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (съгласно чл. 246, ал. 1 от ЗКПО в срок до 15-о число на месеца, следващ тримесечието). В конкретния случай и в противоречие с чл. 42, т. 3 ЗАНН и с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в процесните АУАН и НП изобщо не е посочена дата на извършване на нарушението (с оглед посочената крайна дата, на която жалбоподателят е можел да изпълни правомерно – 15.01.2025 г.). В случая АНО твърди да е налице административно нарушение, което се осъществява чрез бездействие. Макар и да има продължителен характер, поради своето естество, нарушението чрез бездействие има начален и краен момент. В конкретния случай осъществяването на нарушението чрез бездействие е започнало на деня, следващ този, на който изтича срокът за изпълнение. Този ден е следвало да бъде посочен в АУАН и в НП като дата на начало на извършване на нарушението. Съгласно приетото от съда това е датата 16.01.2025 г. (четвъртък – работен ден). Обстоятелството, че последният ден, в който жалбоподателят е могъл законосъобразно да изпълни, е бил присъствен – 15.01.2025 г. (сряда), обуславя като дата на нарушението деня, следващ посочения краен срок. Ето защо нарушението е следвало да се счита за извършено на 16.01.2025 г. – първия работен ден след изтичането на срока, в който дружеството е можело законосъобразно да изпълни задължението си, какъвто ден изобщо не е посочен от административнонаказващия орган и в каквато връзка са и възраженията на дружеството – жалбоподател. Административното нарушение, предмет на НП, се изразява в неизпълнение на скрепено със срок законово задължение и се осъществява чрез бездействие. Датата на извършване на нарушението е датата, следваща последния ден от срока за изпълнение на задължението (датата, на която е можело правомерно да се изпълни). Нарушението е извършено в първия ден след изтичането на срока и създава трайно противоправно състояние /продължено нарушение/. В случая, продълженото нарушение е извършено юридически на конкретна дата – датата след изтичането на законовия срок, в който е следвало да се внесе дължимият данък по Закона за корпоративното подоходно облагане за игралното оборудване. Касае се за нарушение, чието изпълнително деяние е под формата на бездействие и същото следва да се характеризира с начален момент – денят след срока за изпълнение на задължението до краен такъв, в който нарушението е довършено или констатирано. От това, че нарушението е продължено не следва обаче, че датата на нарушението не е съществена част от административнонаказателното обвинение. Затова тук следва да се посочи първо, че чл. 53, ал. 2 ЗАНН касае само нередовност в АУАН, но не и в НП. Второ, датата на нарушението не е сред нередовностите, които могат да бъдат надлежно преодолени чрез правилото на чл. 53, ал. 2 ЗАНН. Следователно, липсата на посочване на датата на извършване на нарушението в НП е в нарушение на изискванията чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Процесуалният пропуск е съществен, защото в хода на съдебното следствие не могат да се установяват факти, с които да се допълва, коригира или конкретизира административнонаказателното обвинение, а посоченият реквизит – „дата на нарушението“ е съществен такъв, респективно следва да бъде изрично посочен, а не да бъде извличан от доказателствата по делото, или пък да е просто „определяем“. Касае се за правораздавателна административнонаказателна дейност, която е изцяло подчинена на ЗАНН, а за неуредените случаи – на НК и НПК (на основание препращащите норми на чл. 11 и чл. 84 ЗАНН). Допуснатият порок несъмнено нарушава правото на защита на санкционираното лице да разбере административнонаказателното обвинение, респ. води до невъзможност да се определи по недвусмислен начин предметът на доказване /чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН/, което е в правомощията единствено на административнонаказващия орган. Съобразно гореизложеното, в административнонаказателното производство е било допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, което е неотстранимо и на това основание атакуваното наказателно постановление подлежи на отмяна /в този смисъл Решение № 1698 от 9.03.2020 г. на АдмС - София по адм.д. № 141/2020 г., Решение № 7699 от 9.12.2015 г. на АдмС - София по адм. д. № 9008/2015 г., Решение № 2922 от 28.04.2016 г. на АдмС - София по адм. д. № 12447/2015 г., Решение № 3614 от 04.06.2021 г. по к. а. н. д. 3327/2021 по описа на АССГ 11- ти касационен състав и други/. Неспазването на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е винаги съществено нарушение, доколкото води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Нещо повече, неправилното определяне/липсата на определяне на датата на нарушението пречи да се определи началният момент, от който започват да текат сроковете по чл. 34 ЗАНН и абсолютната погасителна давност за административнонаказателното преследване. Ето защо, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено на посоченото основание, като обсъждането на останалите въпроси и доводи, релевирани от страните, които иначе биха се явили релевантни за делото, се явява безпредметно. Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски. Съгласно отразеното в представения по делото Договор за правна защита и съдействие, процесуалното представителство по делото е осъществено от страна на адвокат Г. срещу заплатено по банков път договорено възнаграждение в размер на 1560,00 лева, за заплащането на което са представени и съответни доказателства. От насрещната страна е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което задължава съда да се произнесе по този въпрос, съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН. Като съобрази даденото в Решение по дело С-438/22 на СЕС тълкуване на чл. 101, параграф 1 ДЕС, настоящият съдебен състав намира, че адвокатското възнаграждение, което се претендира в конкретния случай, не съответства на вида, количеството и сложността на извършената работа от адвоката и в този смисъл се явява прекомерно. По делото е проведено едно съдебно заседание, в което не са представени от страните допълнителни доказателства и не са направени доказателствени искания, а предметът на делото не представлява фактическа и правна сложност в сравнение с други подобни. С оглед на това, настоящият съдебен състав като прецени вида на спора /дело от административнонаказателен характер/, интереса /с обжалваното НП е наложена глоба в размер на 10000,00 лева/, вида и количеството на извършената работа /процесуално представителство в едно съдебно заседание/ и най-вече фактическата и правна сложност на делото /без фактическа и правна сложност, приключило в едно съдебно заседание/, като съобрази за ориентир и разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, намира, че в конкретния случай, на посочените характеристики съответства справедливо възнаграждение в размер на 500 (петстотин) евро. Следователно до този размер следва да се намали претендираното адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът