Решение № 9895 от 3.10.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2809/2023 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.68, ал.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/.

Образувано е по жалба на жалбата от УМБАЛ „Света М.“ Е., ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор проф. д-р С. А. - А., против Решение № 392/27.11.2023г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, Втори специализиран постоянен заседателен състав в част І, в която е прието, че е налице дискриминация от лечебното заведение спрямо заинтересованото лице Д. Ж. по признак „членуване в синдикална организация“, съгласно влязло в сила Определение № 1409/09.02.2024г. по настоящото дело, с което е определен предмета на спора.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Подробно, в т.ч. и в допълнително депозирани писмени молби, са изложени съображения, които общо в своята съвкупност се свеждат до това, че ответникът едностранчиво и при несъобразяване на всички събрани по делото доказателства е установил неправилна фактическа обстановка, което е довело до незаконосъобразния извод за допусната дискриминация спрямо лицето Ж. по признак „членуване в синдикална организация“. Сочи се, че комисията е отделила изключително голямо внимание на неотносими към спора обстоятелства, като е разгледала подробно въпроси, свързани с правомерността на процедурата по водене на преговори и подписване на колективен трудов договор със съответната синдикална организация, в която членува и се ръководи от заинтересованата страна Д. Ж.. Неглижиран е и важен въпрос, а именно, че въпросното допълнително трудово възнаграждение е от категорията на възнагражденията с непостоянен характер и неговото изплащане става по преценка на работодателя. Поддържа се, че в случая са налице основания за неизплащане това ДТВ на Ж., а именно докладна от главната сестра Г. И... Сочи се, че съобразно действащите Вътрешни правила и Методика е била определена комисия, която е обсъдила случаите и е определила лицата, които да не получат това ДТВ. Тези лица са определи по няколко критерия, като Ж. е в група от общо 14 лица, които са с „недостатъчен принос“ към болничното заведение, като за част от тях също е имало докладни. Твърди се, че лечебното заведение не разполага с данни и не се интересувана от синдикалната принадлежност на предложените служители. В заключение се поддържа, че не са събрани доказателства установяващи дискриминация по посочения признак.

По същество се моли отмяна на решението в оспорената част.

В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез процесуален представител – гл. ю.к. П.Р., жалбата се поддържа и се моли нейното уважаване. Претендират се съдебно-деловодни разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по жалбата – Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, в съдебно заседание, чрез процесуален представител – „регионален представител на КЗД“ с юридическо образования – О.К., оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна, доколкото събраните по делото доказателства установяват дискриминация по посочения признак, тъй като от общо 2 200 души служители на лечебното заведение само 14 не са получили ДТВ, сред които са и трите ръководни лица на синдикалната организация, в т.ч. и Ж.. Последната до този момент не е имала наказания и констатирани нарушения на трудовата дисциплина. Н. изложените основания моли отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Д. И. Ж., чрез пълномощника адв. Вл.Д., оспорва жалбата. Счита, че събраните по делото доказателства обуславят извод за законосъобразност на Решението на КЗД в частта по т.1, тъй като всички останали лица от тези 14, които са лишени от ДТВ, с изключения на нея и колежката й синдикален лидер са хора, които нямат пълен цикъл на изработване за цялата календарна година, предхождала този стимул, по различни причини. Сочи, че по делото няма данни тя да не е била на работа през този период. През целия си трудов стаж над 23 години, винаги е получавала ДТВ, като и единственото нововъзникнало обстоятелство в случая е това, че от началото на 2020г. е станала синдикален лидер. И само тя и нейната колежка - също синдикален лидер, които са работили през целия период, предхождащ даването на ДТВ, не са го получили. Счита, че тези, както и други факти, установени от доказателствата в преписката, обуславят извод за законосъобразност на оспореното решение КЗД. Моли да се отхвърли жалбата срещу това решение. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа и правна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е депозирана пред компетентия съд, от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорeния административен акт. Потестативното право на жалба е реализирано в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.149, ал.1 от АПК, във връзка с чл.68, ал.1 от ЗЗДискр /Решение № 392/27.11.2023г. на КЗД е връчено на жалбоподателя на 04.12.2023 г., видно от приложената на стр.296 от адм. преписка обратна разписка на известие за доставяне, а жалбата до съда е подадена на 15.12.2023 г. видно от поставения върху нея печат на КЗД/, с оглед на което съдът приема, че жалбата, инициирала настоящото производство, е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество в част І от решението. Относно частичната допустимост на жалбата съдът се е произнесъл с Определение № 1409/09.02.2024г., оставено в сила с Определение № 5140/24.04.2024г. по адм. дело № 3707/2024г. на ВАС.

По основателността на жалбата:

Представените по делото писмени доказателства обуславят следната фактическа обстановка:

Производството пред КЗД е започнало по жалба вх. № 44-00-2833/13.05.2021 г. /стр.1-3 от адм. преписка/ от Д. И. Ж., с оплаквания за дискриминация, осъществена по смисъла на чл.4. ал.1 от ЗЗДискр., вр. чл.8. ал.3 от КТ по признак „членуване в синдикална организация“. В същата Ж. е посочила, че работи като медицинска сестра при УМБАЛ „Света М.“ Е. и през цялата си професионална кариера като здравен работник не е била наказвана за допускани нарушения при изпълнение на трудовия си договор и етичните правила за поведение. През 2019г. в качеството й на синдикален член е участвала в редица протестни действия на професионалната им общност срещу неглижиране на редица тежки проблеми, а от 19.01.2020г. е председател на Синдиката на българските медицински специалисти /СБМС/. Счита, че именно поради тези причини тя и другите две ръководни лица на организацията, са лишени през 2020г. от допълнително възнаграждение, давано повече от 10 години за празника на болницата – 17 юли. В получения от изпълнителния директор на болницата отговор на отправеното писмено запитване, не са били посочени конкретни причини за лишаването им от ДТВ. Ж. е приела, че се касае за субективно отношение, което не е свързано с изпълнение на трудовите им задължения, а с членството на трите в новосъздадения СБМС и активното им синдикално поведение. В подкрепа на това твърдение е посочила подписването на новия Колективен трудов договор /КТД/ без участието на тяхната синдикална организация, въпреки отправеното от името на същата искане.

По повод връчено от КЗД уведомление, от Ж. на 07.10.2020г. е подадена декларация по чл.6, ал.2, т.2 от Правила за производство пред КЗД /л.9/, че няма заведено друго дело или висящо производство по същия спор и е отправила искане жалбата й да се разгледа индивидуално. /Отделно от образувана на същото основание по жалба от С. П. преписка № 534, приключила с Решение 384/05.11.2023г. на КЗД, с което е прието наличието на дискриминация по посочения принцип, отменено с Решение № 7542/19.07.2024г. по адм.д. № 2736/2023г. на Адм.с., невлязло в сила/.

С разпореждане [номер]/12.10.2020г. на П. на КЗД, въз основа на жалбата от Д. Ж., с оглед направените оплаквания за дискриминация, осъществена по смисъла на чл.4. ал.1 от ЗЗДискр., вр. чл.8. ал.З от КТ по признак „членуване в синдикална организация“, е образувана преписка № 535/2020г. по описа на КЗД за производство по глава ІV от ЗЗДискр. и същата е разпределена за разглеждане от Втори специализиран постоянен заседателен състав. Н. свое заседание, съставът е определил председател на същия, както и докладчик по преписката /л.18/. Н. страните е изпратено Уведомление за образуваното производство /л.22/.

При първоначалното разглеждане на жалбата от КЗД са представени:

Трудов договор и допълнителни трудови споразумения /л.73, л.72, л.15/, видно от които Д. И. Ж., считано от 03.07.2008г. и към настоящия момент изпълнява длъжността медицинска сестра при МБАЛ /сега УМБАЛ/ „Св. М.“ Е., с място на работа: 211 отделение за приемо-консулт. дейност, приемно-спешно педиатрично отделение, а в последствие – мултипрофилно спешно отделение.

С жалбата до КЗД, както и с допълнителни молби от 02.11.2020г. /л.24/ и от 09.03.2021г. /л.101/, от жалбоподателката Ж. са представени:

-Решение № 5/28.11.2019 г. по ф.д. № 3/2019 г. на ОС – Перник за вписване в регистъра на синдикални и работодателски организации при ОС – Перник – СБМС; Удостоверение от Агенция по висванията за съществуването и представителството на СБМС към 03.12.2019г.; Удостоверение № 6/19.01.2020г. от председателя на СБМС вх. № ВК-276/23.01.2020 г. в УМБАЛ „Св. М.“ Е., че Д. Ж. е председател на СО на СБМС в УМБАЛ „Св. М.“ Е. и СО придобива всички права и задължения по КТ и действащото законодателство; Удостоверение № 4/08.01.2021 от председателя на СБМС вх. № ВК-209/15.01.2021 г. в УМБАЛ „Св. М.“ Е., че Д. Ж. е председател на СО на СБМС в УМБАЛ „Св. М.“ Е. и СО придобива всички права и задължения по КТ и действащото законодателство; Протокол от събрание на СБМС от 19.01.2020г., в който е посочено, че за секция на СБМС в УМБАЛ „Св. М.“ Е. с мнозинство са избрани Д. Ж. - председател, С. П. – секретар и К. И. – секретар, с присъствали на събранието общо шест члена /л.л.105-113/;

• Покана вх. № ВК-191/02.06.2020 г. от СБМС до Федерацията на синдикати в здравеопазването към КНСБ на УМБАЛ „Св. М.“ Е., на основание чл.52, ал.1, т.2 от КТ, с която е поискано започване на водене на колективни преговори за сключване на КТД; приемо-предавателен протокол от същата дата за представен от синдиката проект на КТД /л.117, 118/;

-Фиш за работна заплата на Ж. за м.07.2020г., видно от който в същия не е начислено ДТВ; Запитване вх. № ВК-2710/31.07.2020г. от Ж. до ИД на УМБАЛ „Св. М.“ Е., като е поискано да се посочи, защо тя, С. П. и К. И. не са получили бонус по случай празника на „Св. М.“, Отговор № АД 2857/03.08.2020 г. от УМБАЛ „Св. М.“ Е. до Д. Ж., връчен на същата на 04.08.2020 г., в който е посочено, че тя, г-жа П. и г-жа И., са получили в пълен размер полагащото се трудово възнаграждение, определено съобразно клаузите на съответния трудовия договор, подписано от работодателя и всяка от тях /л.120, 121/.

От УМБАЛ „Св. М.“ Е., чрез изпълнителния директор С. А. – А., е представено Становище вх. № 18-00-155/07.12.2020 г. /л.32-36/, в което не се оспорва, че на Ж. не е изплатено ДТВ в размер на една основна заплата за 17.07.2020г. – ден на „Св. Великомъченица М.“, но се възразява, че неизплащането е в резултат на дискриминация. Сочи се, че редица други лица са били лишени от ДТВ. Разяснява се, че получаването на целеви награди е уредено в чл.35 от Вътрешните правила за работната заплата /ВПРЗ/, приети от СД на 16.01.2020г. Общият размер и критериите за персоналното разпределение се предлага от нарочна комисия и се одобрява от Съвета на директорите /СД/, както е станало и в случая. Уточнява се, че жалбоподателката е получила в пълен размер трудовото си възнаграждение за м.07.2020г., както й е разяснено и в отговора до нея. ДТВ не се дължи задължително, а само по преценка на СД, въз основа предложение на комисията.

Към становището са представени следните писмени доказателства:

-ВПРЗ на УМБАЛ „Св. М.“ Е., считано от 01.01.2020г. /л.38-55/, приети от Съвет на директорите с Протокол № 01/16.01.2020 г. от заседание на СД /л.55/; Методика за допълнително възнаграждение на щатния персонал, представляваща неразделна част от ВПРЗ, съгласно чл.32 от последните /л.56-65/; Протокол № 13/10.07.2020г. от заседание на СД /л.67, 68/, на което въз основа Доклад от Директор „ИД“, Ръков.напр.“Чов р-си“ и Гл. счетоводител /л.66/, е взето решение да се начисли ДТВ. В изпълнение на това решение, комисията изготвила доклада, в Протокол от 13.07.2020г. /л.69/ е предложила на изпълнителния директор: т.1 да се начисли допълнително трудово възнаграждение /ДТВ „Св. М.“/ в размер на договорената основна заплата за м.06.2020 г., т.3. ДТВ – Св. М. да получат всички щатни служители, които имат не по-малко от един отработен или в платен годишен отпуск ден през м. юни 2020 г., т.4 да се начисли допълнително трудово възнаграждение /ДТВ-персонална награда/ съгласно приложен списък. т. 6 ДТВ – персонална награда да получат служителите съгласно приложения списък, които имат не по-малко от един отработен ден или в платен годишен отпуск през м.06.2020 г., т.7 от ДТВ – Св. М. и ДТВ – персонална награда да бъдат лишени: т.7.4 „Лицата, за които Комисията по настоящия Протокол предлага да бъдат лишени от ДТВ „Св. М.“ и „ДТВ – персонална награда“, поради недостатъчен принос за резултатите на дружеството. Приложение № 3“; Представен е Списък на лицата с недостатъчен принос за резултатите на дружеството, Приложение № 3 /л.70/, в който е включена медицинска сестра Д. И. Ж. и още 13 лица, които са посочени с имена и длъжност, като в същото приложение, под таблицата е вписано мнение на комисията: „Гореизброените лица да на получат „ДТВ Св. М.“; Заповед № 457/16.07.2020г. на Изп.директор на УМБАЛ „Св. М.“ Е. /л.71/, с която са утвърдени предложенията в Протокол от 13.07.2020 г. на тричленната комисия, Приложения от № 1 до № 5 и съответните решения на комисията към тях.

• Писмо № 11-2183/16.06.2020г. от УМБАЛ „Св. М.“ Е. до СО на СБМС /л.81/, с което е приветствано искането на СБМС от 02.06.2020г. да се включат в процедурата по колективното договаряне, като е посочено обаче, че последно проведената процедура, стартирана съгласно изискванията на чл.54 ал.3 от КТ, е приключила успешно на 01.06.2020г. с подписването на нов КТД. В тази връзка са представени: Покана за преговори за сключване на КТД от председателя на Федерацията на синдикатите в здравеопазването № ВК-1126/25.03.2020г. /л.83/, с което е стартирана процедурата и Заявление изх. № АД 1995/03.06.2020 г. от УМБАЛ „Св. М.“ Е., до директор на „ИА - ГИТ“ – Варна /л.84/ с искане за вписване на влезлия в сила КТД. По-надолу в писмото от 16.06.2020г. е даден отговор и разяснения на поставени от синдикалната организация с Искане вх. № ВК-1910/02.06.2020г. /л.78/ въпроси и искана информация.

В преписката са налице доказателства, че във връзка с неизплатеното ДТВ и твърдението за дискриминация, в т.ч. и при сключване на КТД, Ж. е подала: 1. жалба до Омбудсмана на РБ, от където е получила отговор, че правилно се е насочила към КЗ /л.122/; и 2. сигнал до ИА „Главно инспекция по труда“, от където с Писмо изп.№ 20060129/31.07.2020г. /л.126-130/ й е отговорено, че при извършена проверка не са установени нарушения по КТ. Посочено е, че за работодателя МБАЛ „Св.М.“ Е. не е възникнало задължение за предоставяне на информация и за водене на преговори за сключване на КТД със синдикалната организация СБСМ по реда начл.52 от КТ, поради липса на проект към момента на стартиране на процедурата.

След редовно проведено заседание на Втори специализиран постоянен състав на КЗД по Протокол от 09.03.2021г. /л.134-145/ и дадени на това заседание указания към страните, от УМБАЛ „Св.М.“ Е., чрез пълномощник - адв.С. е депозирано допълнително писмено становище вх.№ 18-00-41/26.03.2021г. /л.149-151/, в което са дадени разяснения по представени от Ж. доказателства и наведени от същата твърдения, които се оспорват. По т.3 от становището е направено изложение на начина, по който е бил измерен приносът на служителите, получили ДТВ, както и на тези, за които е прието, че нямат достатъчен принос към лечебното заведение. Уточнява се, че общият принцип е, че всичко служители имат принос за резултатите на дружеството, с изключение на тези за които има основание да бъдат изключени. Тези основания са различни и се съдържат във ВПРЗ и в Методиката, като за посочените в т.7.4 служители /с недостатъчен принос/ може да се обобщи, че макар и да са участвали в дейността на дружеството, същите със своето поведение показват недостатъчно отговорно отношение към изпълнение на трудовите си задължения, уронват доброто име на съответното отделение, клиника или на болницата, или влияят негативно на работния климат и среда, което пречи на спокойното и качествено изпълнение на работата на останалите служители. Преценката става на база доклад, заповед или др. документ. Излага се, че в конкретния случай по тази точка са лишени 14 служители. За част от тях има започнали или приключили дисциплинарни производства, но за други /както е и при Ж./ все още не е образувано такова производство, но има натрупани достатъчно факти, даващи основания да бъдат лишени от ДТВ.

Със становището са представени 7 доклада до ръководството на лечебното заведение от лица завеждащи съответните служби, касаещи поведението на различни служители; 2 покани за изискани писмени обяснения във връзка с започнали дисциплинарни производства; 2 заповеди за налагане на дисциплинарни наказания; трудов договор и доп.тр.споразумение на лица, които са с намалено работно време от по 2 часа /л.153-174/.

Конкретно за Д. Ж. е представен Доклад № 5193/23.03.2020 г. от Главна медицинска сестра Г. И.. В същия е посочено, че при извършена проверка на 29.11.2019г. в Спешно отделение „деца“, където дежурна е била сестра Ж., били установени консумативи с изтекъл срок на годност и медикаменти с неясен произход, което обстоятелство м.с. опитала да прикрие. По тази причина и във връзка със Заповед на изп.директор, на 19.03.2020г. била извършена допълнителна проверка. Н. това обстоятелство Ж. реагирала грубо, каквото поведение имала и в хода на проверката. Същата представила наличните лични предпазни средства и материали, но заявила, че болницата е предоставила такива с лошо качество, което е равностойно на липса на такива в спешно отделение. Също така е отправила нападка, че ръководството не се грижи за служителите на СО, защото нямало диспенсър. В заключение Главната сестара е дала заключение, че Д. Ж. с поведението си създава напрежение и настройва колегите си срещу усилията на ръководството на болницата да се справи със създалата се ситуация /в условията на пандемия/.

Въз основа на събраните в хода на производството доказателства, с Решение № 719/04.10.2021 г. на КЗД е установено, че ответната страна - С. А. – Изп.директор на УМБАЛ „Св. М.“ Е. е осъществила дискриминация спрямо Д. Ж., въз основа признака „членуване в синдикална организация“; на същата е наложена глоба и са дадени предписания /л.193-201/.

След оспорване по съдебен ред с Решение № 90/01.02.2022г. по адм.д. № 2425/2021г. на Адм. съд – Варна /л.207-216/, решението на КЗД е отменено изцяло по мотиви, че събраните доказателства не обуславят извод за допусната дискриминация спрямо Ж. по този признак. С Решение № 10878/29.11.2022 г. по адм. дело № 4148/2022г. на ВАС /л.217-223/ първоинстанционното решение е потвърдено като краен резултат, по съображения, че в производството пред КЗД не е била конституирана и участвала надлежна страна, поради което преписката е върната на комисията за ново произнасяне.

В изпълнение на дадените от ВАС указания, с разпореждане [номер]/29.12.2022г. на П. на КЗД производството по преписка № 535/2020г. на КЗД е възобновено и същата е разпределена на Втори специализиран постоянен заседателен състав. Във връзка с дадени указания от Ж. е депозирана уточняваща молба вх.№ 44-00-709/20.02.2023г. /л.233/, в която е посочила, че жалбата е насочена срещу работодателя й - УМБАЛ „Св. М.“ Е., представляван от С. А. – А. и моли да се установи, че ответника е осъществил спрямо нея дискриминация само по признака „членуване в синдикална организация“. Заявила е, че поддържа всички наведени при предходното производство обстоятелства, както и представените писмени доказателства.

УМБАЛ „Св. М.“ Е. е уведомена за възобновеното производство, предоставен й е срок за становище /л.238/. В отговор вх. № 18-00-32/31.03.2023 г. /л.240/ е заявено, че се поддържа становището дадено при първоначалното разглеждане на преписката. Направено е искане да се приемат представените доказателства при първото разглеждане на преписката.

Въз основа на Доклад – заключение от председателя на състава е насрочено и проведено заседание на КЗД /л.267-284/ С оспореното пред настоящия съд Решение № 392/27.11.2023г. на КЗД в състав председател З. Д. и членове А. Д. /докладчик/ и Б. Х. в част І, е установено, че УМБАЛ „Св. М.” Е. – Варна е осъществила дискриминация спрямо С. Н. П. по признак „членуване в синдикална организация” по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация във вр. с чл. 8, ал. 3 от КТ. Съставът се е мотивирал на първо място с това, че съобразно представената кореспонденция между Синдикалната организация СБМС и изпълнителния директор на болницата, последният в нарушение изискванията на чл.52 от КТ е игнорирал СБМС, като същите дори не са били уведомени за започналите преговори. Сочи се, че ръководството е било уведомено за учредяването на СО на 02.02.2020г., както и че работодателят няма право да избира с коя СО да води преговори, тъй като същите са равнопоставени. Изложено е, че актът на дискриминация на 17.07.2020г. се предхожда от тези изострени отношения във връзка с неучастие на СО на СБМС в преговорите за подписване на КТД.

Н. следващо място е прието, че Ж. е била лишена от ДТВ за първи път в нейния трудов стаж, като заедно с нея са били лишени и още две лица членове и ръководни органи на СО. Отбелязано е, че за другите лишени служители /от общо 14 бр./ са налице данни за пропуски в работата им, образувани са дисциплинарни производства, или с наложени дисциплинарни наказания, докато Ж. и другите две лица, синдикални лидери няма дори устни или писмени забележки по отношение изпълнение трудовите им задължения. Съставът е приел, че докладната записка от Гл. сестра Г. И. изразява само нейно лично мнение, предвид и липсата на доказателства за предприети последващи дисциплинарни или други мерки. В този смисъл съставът на КЗД е счел, че ответната страна УМБАЛ „Св.М.“ не е спазила собствения си правилник, като е допуснала прекият ръководител на Ж. – Гл. сестра И., да прояви спрямо нея пряка дискриминация, въз основа на собственото си лично отношение, като не я е третирала еднакво с останалите служители от нейния екип.

Отбелязано е в решението, че действително дружеството има приети правила, въз основа на които работодателят решава изплащането на ДТВ, но остава неясно как точно е преценено от въпросната комисия какъв обем е приносът и липсата на такъв от посочените лица. Посочено е, че не са налице доказателства някой от другата синдикална организация КНСБ да е лишен от ДТВ.

При гореустановената факическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Относно валидността на акта:

Обжалваното решение е издадено от компетентен административен орган – състав на КЗД, на когото е разпределена преписката с разпореждане [номер]/08.06.2021 г. на П. на КЗД, съгласно изискванията на чл. 54 от ЗЗДискр. В хода на производството, по надлежния ред - със Заповед № 12-11-1605/13.09.2023г. на П. на КЗД, е извършена смяна на член на състава за проведеното на 19.09.2023г. заседание. Решението е подписано единодушно от членовете на заседателния състав, съобразно нормата на чл.64 ал.1 от ЗЗДискр. Същото е издадено в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му, съгласно разпоредбата на чл.66 от ЗЗДискр.

Относно процесуалната законосъобразност на акта:

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на акта. Производството пред КЗД е образувано въз основа на подадена от Д. Ж. жалба и уточнение към нея. За изясняване на фактическата обстановка е извършена процедура по проучване по смисъла на чл.55 от ЗЗдискр. Изискани са становища и обяснения по посочените от жалбоподателката оплаквания в производството по реда на чл.55–59 от ЗЗДискр. Дадена е възможност за представяне на доказателства. В съответствие с чл.60, ал.1 от ЗЗДискр докладчикът е изготвил доклад-заключение. Страните са били надлежно уведомени за насрочените заседание, като им е дадена възможност за надлежно участие и защита на правата и интересите им.

Неоснователно е възражението в жалбата, че е налице съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно кредитиране на събраните по преписката писмени доказателства. Оценката на доказателствената съвкупност в административното производство се извършва от компетентния административен орган /в случая КЗД/. Дали извършената от административния орган преценка е обоснована и мотивирана и дали въз основа на нея се е стигнало до правилно решение по съществото на спора, е предмет на проверка относно съответствието на акта с материалноправните разпоредби /чл.146, т.4 от АПК/, но сама по себе си същата не представлява съществено процесуално нарушение, поради което оспореното решение на страда от порока по чл.146, т.3 от АПК.

Относно съответствието на акта с материалноправните разпоредби, съдът приема следното:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Решение № 392/27.11.2023г. на КЗД, Втори специализиран постоянен заседателен състав в част І, в която е прието, че е налице дискриминация от лечебното заведение спрямо заинтересованото лице Д. Ж. по признак „членуване в синдикална организация“, по смисъла на чл.4 ал.1 от ЗЗДискр, , вр. чл.8 ал.3 от КТ.

Нормата на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр установява забрана за всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. По силата на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр „пряка дискриминация“ е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

Н. основание §1, т.7 от ДР ЗЗДискр „неблагоприятно третиране“ е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл.4, ал.1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл.4, ал.1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица.

Проява на пряка дискриминация, е налице когато са осъществени всички елементи от фактическия състав на нарушението: различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от ЗЗДискр, в случая „членуване в синдикална организация“, тъй като съгласно чл.8, ал.3 от КТ при осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно и материално положение, наличие на психически или физически увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на работното време.

Н. основание чл.14 ал.1 и ал.2 от ЗЗДискр, работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, като това правило се прилага за всички възнаграждения, плащани пряко или непряко, в брой или в натура, независимо от срока на трудовия договор и продължителността на работното време. А съгласно ал.3 критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за оценяване на служителите в държавната администрация без оглед на признаците по чл.4, ал.1. Т.е. макар и ДТВ да е по преценка на работодателя, то на основание чл.14, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗДискр и при предоставяне или лишаване на ДТВ също е допустимо да е налице дискриминация.

Дискриминация е налице, при прилагане на различни правила за сходни положения или при прилагане на едно правило при различни положения, като това различно третиране следва да е извършено съзнателно по признаците на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.

От изложената нормативна уредба следва, че в настоящия случай, за да е налице пряка дискриминация по признак „членуване в синдикална организация”, следва да се установи, че членуването на Д. Ж. в СБМС е оказало пряко влияние при приемане на Решение от 13.07.2020г., т.7.4 на тричленна комисия и издаване на Заповед № 457/16.07.2020 г. от ИД на УМБАЛ „Св. М.” Е. – Варна, с които е прието, че Ж. е с недостатъчен принос към УМБАЛ „Св. М.“ Е. и на база това установяване е лишена от ДТВ „Св. М.“.

Н. основание чл.9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Заинтересованата страна Ж., жалбоподател пред КЗД обосновава твърдението за дискриминация по признак „членуване в синдикална организация”, поради неизплатеното ДТВ през м.07.2020г. Принципът на разпределение на тежестта на доказване в областта на дискриминацията е залегнал в правото на Европейския съюз и в Европейската конвенция за защита на човешките права и основните свободи и според него: жалбоподателят трябва да предостави достатъчно доказателства, за да се направи изводът, че е налице дискриминационно третиране. В резултат се приема презумпция за наличие на дискриминация, която предполагаемият извършител трябва да обори. Съотнесено към настоящия казус, жалбоподателят следва да докаже, че при изплащане ДТВ, респ. при изключване на лица Ж. е била третирана еднакво с останалите. Съдът намира, че в случая е проведено такова доказване.

Противно на приетото от КЗД, доказан е по преписката факта, че в УМБАЛ „Св. М.“ Е. са приети правила и критерии въз основа на които работодателят решава изплащане на допълнителни трудови възнаграждения - това са приложените ВПРЗ и Методика, неразделна част от правилата, приети от СД с протокол № 01/16.01.2020 г. В т.6 на чл.35 от ВПРЗ /действащи от 01.01.2020г. е предвидено, че „ДТВ целеви награди“ за сметка на средствата за заплати на щатния персонал, работещ в Дружеството могат да се изплащат като награда за отбелязване на празнично събитие – с общонационално значение с локално значение /за дружеството/, за съсловието. Изрично е уредено, че общият размер на наградата и критериите за персоналното разпределение се предлагат от комисия и се одобряват от съвета на директорите /след предварително разрешение от последния/, като в състава на комисията влизат икономически директор, ръководител направление „Управление финансови ресурси“ и ръководител направление „Човешки ресурси и СДО“.

Н. основание чл.11, т.7 от Методиката индивидуално възнаграждение за допълнително възнаграждение над основното зависи от личния принос за постигнатите резултати на структурата.

В случая, при спазване процедурата по чл.35, т.6 от ВПРЗ и от надлежна комисия, е изготвен доклад, въз основа на който СД е взел решение за предоставяне на ДТВ в размер на договорената основна работна заплата за м. юни 2020г. /т.1/. Въведеното общо изискване е да го получат всички, които имат не по-малко от един отработен или в платен годишен отпуск ден през м.юни 2020г. /т.3/. В т.7 са посочени категориите лица, които са изключение и няма да получат ДТВ, като в под т.7.5 това са лица, за които комисията е предложила да бъдат лишени поради недостатъчен принос за резултатите на дружеството, описани в Приложение № 3, в което фигурира и Д. Ж.. Последвало е издаване на Заповед № 457/16.07.2020г. от ИД на УМБАЛ „Св. М.“ Е., с която са утвърдени предложенията от протокола от 13.07.2020 г., ведно с приложенията.

От установеното следва, че СД в дружеството, съобразно чл.35, т.6 от ВПРЗ е определил критериите за получаване и лишаване от „ДТВ – Св. М.“, като една от предпоставките за лишаване е била недостатъчен принос в УМБАЛ през периода 01.01.2020 – 16.07.2020 г., поради която и Ж. е лишена от ДТВ. Действително, предложенията на Комисията и решението на СД не съдържат дефиниции за понятието „принос за резултатите на дружеството“ и не посочват начин за измерването му, но този дефицит в регламента не е равнозначен на липсата на въведен критерий, а по-скоро сочи на съществуването при така утвърденият ред за изплащане на ДТВ „Св. М.“ на възможност за непряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. Дали такава обаче е била извършена на практика, решаващият състав на КЗД не е коментирал в решението си, включително по причина, че такова оплакване не е било заявено с жалбата на Ж. – цялостното съдържание на жалбата, а и уточняващата молба депозирана от лицето при второто разглеждане на преписката от КЗД, сочат само на оплакване за осъществена от работодателя пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр – твърди се, че с лишаването й от ДТВ „Св. М.“ тя е по-неблагоприятно третирана на основата на признака „членуване в синдикална организация“ в сравнение с останалите получили такова ДТВ служители на УМБАЛ, с които по сходен начин е изпълнявала трудовите си задължения.

Не се спори между страните, че освен Ж., П. и И. още 11 бр. лица, посочени в Приложение № 3, са лишени от процесното ДТВ, като за същите не се твърди да са членове на СБМС в УМБАЛ „Св. М.“ Е.- Варна.

Доколкото вмененото в доказателствена тежест на жалбоподателя предположение обхваща и фактите, определени в чл.4, ал.2 от ЗЗДискр като сравними сходни обстоятелства, то в жалбата на Ж. е изложено твърдението, че е полагала равностоен труд като всички работници в болницата, без налагани наказания и оплаквания по неин адрес. Това твърдение, възприето и като извод от КЗП, съдът намира за несъстоятелно.

Констатацията на КЗД за липсата на налагани на Ж. дисциплинарни наказания е вярна, но не съответства на събраните доказателства другата такава - за липсата бележки по отношение изпълнението на трудовите й задължения – такива има и те са обективирани в представеният по преписката доклад от Главна медицинска сестра Г. И. с вх. № 5195 от 23.03.2020 год. Същият съдържа твърдения за грубо отношение от страна Ж. и поведение, създаващо напрежение и настройващо колегите й срещу усилията на ръководството на болницата да се справи с проблемите при условията на пандемия. В доклада се твърди и предходна проверка, установила съхранение на консумативи с изтекъл срок на годност и медикаменти с неясен произход, обстоятелства които Ж. се е опитала да прикрие. Този доклад е представен от ИД на УМБАЛ „Св. М.“ Е. още при първото разглеждане на жалбата от Ж. в КЗД, като нито тогава, нито пред съда както докладът, така и твърденията в него са оспорени, поради което и не съществува основание да се приемат за неверни сочените в него обстоятелства.

Мотивите на КЗД за лично отношение на Г.сестра И. спрямо Ж., не почива на обективни данни. А с твърдението си, че „ответната страна УМБАЛ „Св.М.“ не е спазила собствения си правилник, като е допуснала прекият ръководител на Ж. – Гл. сестра И., да прояви спрямо нея пряка дискриминация, въз основа на собственото си лично отношение, като не я е третирала еднакво с останалите служители от нейния екип“, съдът намира, че ответникът е излязъл извън предмета на спора, поради което и в тази част не се дължи съдебен контрол.

Освен това, от представените от ответника по преписката писмени доказателства се установява, че сред 14 бр. лишени от ДТВ лица има и други, които не са дисциплинарно наказвани или няма започнато срещу тях дисциплинарно производство, като това са: д-р С. М. П., д-р Д. Д. Х., мед. сестра Е. С. В., д-р И.. Х. М., д-р Ц. Л. Т., портиер И. Г. В. и работник поддръжка К. М. Р.. Така установените факти, противно на приетото от КЗД налагат извода, че обстоятелствата за наличието на дисциплинарно производство съвсем не са определящи за приетият от работодателя критерий за изплащане на ДТВ „Св. М.“ - принос за резултатите на дружеството.

Противно на твърденията на ответника по спора и на заинтересованата страна, за част от останалите лица от Приложение № 3, също са били лишени от ДТВ само въз основа на изготвени до ръководството доклади. Н. Д. от Доц. д-р Д. А. за нарушаване вътрешния ред на клиниката и неизпълнение на поставени задачи от Д. И. М.; Доклад от Г. експ. СДО за получени оплаквания от поведение на специализанти от Клиниката по лицево-челюстна хирургия, ръководена от Д. Ц. Т.. Доклад от Нач.отдел ВВС за еднократно установено неизпълнение на задължение от страна на портиера И. В.. Не са наведени твърдения и не са представени доказателства спрямо тези лица да са предприети в последствие някакви дисциплинарни или други мерки, поради което не може да се приеме, че Ж. е третирана различно, доколкото се касае за сходни, сравними обстоятелства, довели до еднакъв резултат за тези лица.

Вярно е Ж., при [възраст] стаж, през м.07.2020 г. е лишена от ДТВ за пръв път, но това не води до извод, че лишаването от ДТВ е поради членуване в синдикална организация. Тук следва да се отчете и изявлението на ответника, направено във връзка с изискана от съда информация, че лечебното заведение не разполага с данни относно синдикалната принадлежност на своите служители.

Гореизложеното е предпоставка да се приеме, че към 02.07.2020г. са били налице основания да се приеме, че Ж. има недостатъчен принос към дружеството. Обстоятелството, че на същата е връчен благодарствен адрес, за работата си по време на КОВИД /л.123/ не променя горни извод. Комплексният характер на оценката за приноса, предоставя обусловена от правния характер на ДТВ свобода на работодателя при нейното извършване. Определящо в тази връзка за правната същност и природа на процесното ДТВ е обстоятелството, че получаването му не представлява регулирано от сключения трудов договор право на съответния служител. Изхождайки от тази даденост и възприемайки отразената в посоченият доклад негативна оценка на главната сестра за работата на Ж., работодателят и то съгласно направеното от комисията и одобрено от СД, е преценил липсата на достатъчен принос за резултатите на дружеството, която според горецитираните ВПРЗ и обратно на приетото от КЗД, представлява легитимно основание за решението Ж. да бъде лишена от ДТВ „Св. М.“ по повод празника на здравното заведение. Установеното наличие на това основание изключва съществуването на каквато и да било причинна връзка между членството на Ж. в синдикалната организация и факта за неплащане на ДТВ „Св. М.“.

Независимо от горното, съдът намира за необходимо да посочи, че не може да сподели и другото основание, въз основа на което КЗД е достигнала до извод за дискриминация по посочения признак. Събраните по делото доказателства изобщо не сочат на „изострени отношения“ между О. С. /в частност Ж., като неин председател/ и ръководството на УМБАЛ „Св. М.“ Е., във връзка с неучастие на синдикалната организация в преговорите за сключване на КТД. Дори да се приеме, че лечебното заведение е уведомено за съществуването на СО с входиране на Удостоверение № ВК-276/23.01.2020г., то това е едно обстоятелство, което само по себе си не води до никакъв извод, доколкото не се спори, че в лечебното заведение действат и други СО, по отношение членовете на които, не са налице данни да са лишени от ДТВ. Категорични данни за узнаване на ръководството на лечебното заведение са налице едва към 02.06.2020г., когато СО на СБМС е подала до Изп. директор на УМБАЛ „Св. М.“ Е. искане за предоставяне на информация за нуждите на колективните трудови договори и покана започване на водене на колективни преговори за сключване на КТД. С отговор от 16.06.2020г. ръководството е приветствало желанието на се включат в процедурата по колективно договаряне, като е посочено, че последната е започнала много по-рано – през м.03.2020г. с представен проект за КТД от друга СО и е приключила с приемането на КТД на 01.06.2020г.

В случая няма данни за изострен тон, а за обективни факти. Освен това, съгласно чл.51а, ал.2 от КТ проектът за КТД се изготвя и представя от синдикалната организация, а когато в предприятието има повече от една синдикална организация, те представят общ проект. Разпоредбата сочи, че инициатива за сключване на КТД е следвало да предприеме СБМС, като осъществи първо среща с другата СО, за изготвяне и представяне на общ проект, като в тази дейност на синдикалните организации не е предвидено работодателя да посредничи. В хипотезата на чл.51а, ал.3 от КТ е предвидено, че когато синдикалните организации не могат да представят общ проект, работодателят сключва колективен трудов договор със синдикалната организация, чийто проект е бил приет от общото събрание на работниците и служителите (събрание на пълномощниците) с мнозинство повече от половината от неговите членове, от което следва, че работодателят отново не посредничи в преговорите между синдикалните организации.

О. П. № ВК-1126/25.03.2020 г. от председателя на федерацията на синдикатите в здравеопазването, с което е отправена покана до УМБАЛ „Св. М.“ Е. за сключване на КТД /л.77 адм. пр./ се установява, че друга синдикална организация много по-рано е отправила покана за сключване на КТД и не са налице доказателства, че ИД на УМБАЛ „СВ. М.“ Е. или друго лице е препятствало СБМС да участва в започналата процедура по сключване на КТД.

В преписката няма доказателства за активна синдикална дейност през периода от създаване на СО на СБМС до момента на депозиране на искането и поканата от 02.02.2020г. В тази насока са и констатациите на ИА „Главна инспекция по труда“, дадени във връзка с извършената по сигнал на Ж. проверка /л.128/. При проведена лична среща, същата в качеството й на председател на СО на СБМС, е уведомила контролните органи, че след входирането през м.01.2020г. на удостоверението за представителност и легитимност в лечебното заведение, тя не е търсила контакт с ръководството на УМБАЛ „Св.М.“ Е. поради пандемията, нито с новия председател на СО на КНСБ към УМБАЛ „Св.Марина“ Е.. Уведомила е контролните органи на ИА „ГИТ“ през м.06.2020г., когато е разбрала, че вече е сключен КТД.

Последното, както и обстоятелството, че към 02.02.2020г. е бил сключен КТД, води до извода, че не е било препятствано желанието на СО на СБМС да участва в сключването на КТД.

Горните обстоятелства не водят до извод за влошени отношения по повод изявеното желание на СО на СБМС за участие при сключване на КТД, още по-малко пък за лишаване на това основание на Ж. като синдикален лидер от ДТВ на 17.07.2020г. Напротив, по делото са налице данни за последвал конструктивен диалог. В отговор на писмо вх. № ВК-3812/19.10.2020г. от Д. Ж., което е отправила покана до Изп.директор на УМБАЛ „СВ. Марина“ Е. за среща, с цел запознаване с организацията, в израз на желанието да изградят надеждно сътрудничество, е изпратено писмо № АД-3912/21.10.2020 г., с което Изп.директор е поканил същата на среща на 23.10.2020 г. в 15 ч. в кабинета си, за да бъде представена организацията и в детайли нейните задачи.

Всичко гореизложено води до извода, че не са налице доказателства установяващи дискриминация от жалбоподателя УМБАЛ „Св.Марина“ Е. спрямо заинтересованата страна Д. Ж., по признак „членуване в синдикална организация“, по смисъла на чл.4 ал.1 от ЗДДискр, вр. чл.8 ал.3 от КТ. Оспореното решение е незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния закон, поради което по арг. на чл.146, т.4 от АПК е налице основание за отмяната му.

При този изход на правния спор и по арг. на чл.143 ал.3 и ал.4 от АПК претенциите на ответника и на заинтересованата страна за присъждане на разноски са неоснователни. С оглед направеното своевременно искане и на основание чл.143, ал.1 от АПК, КЗД следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя, направените от него съдебно-деловодни разноски. Съобразно списък по чл.80 от ГПК се претендира държавна такса от 50 лв. и ю.к.възнаграждение. Извършено е процесуално представителство от гл.ю.к. Р., поради което съобразявайки разпоредбата на чл.24 от НЗПП, съдът определя дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. КЗД следва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя сумата от 150 лева.

Воден от горното, съдът