Решение № 9877 от 12.11.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1434/2025 г.

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл. 68, ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).

Жалбоподател е община Бургас, с адрес: [населено място], [улица]. В производството жалбоподателят участва чрез кмета Д. Н., в качеството му на законен представител, който се представлява от пълномощник - юрисконсулт С. Д.. Жалбоподател е и общински съвет Бургас, с адрес: [населено място], [улица]. В производството този жалбоподател участва чрез председателя на общинския съвет, в качеството му на законен представител, който се представлява от пълномощник - главен юрисконсулт М. Б.-Т.. Ответник по жалбата е Комисия за защита от дискриминация [населено място]. В производството ответникът участва чрез председателя на комисията, в качеството му на законен представител, който се представлява от пълномощник – главен юрисконсулт Н. К.. Заинтересована страна е К. Д. Г. с [ЕГН], с адрес: [населено място], ж.к. Левски-Г, [адрес]. В производството страната участва лично и чрез пълномощник – адв. К. Т. от АК София.

Предмет на обжалване е решение № 19/17.01.2025г. на петчленен заседателен състав на КЗД, постановено във връзка с образувано производство по жалба на К. Д. Г.. С решението е установено, че „разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.15 от Наредбата за условията и реда за платено и безплатно паркиране и контролиран достъп на МПС в определени зони на територията на община Бургас, приета от общински съвет Бургас, и конкретно „Раздел ІV – Режим на платено локално паркиране на МПС по постоянен адрес“, създават неравно третиране, водещо до ограничаване правата на гражданите собственици на недвижими имоти на територията на община Бургас, в нарушение на чл.4 ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр., на основата на признаците „лично положение“ и „имуществено състояние“.

На основание чл.65 т.5 от ЗЗДискр. с оспорваното решение КЗД е установила, че отказът на община Бургас да бъде издаден стикер за платено локално паркиране на К. Г. е нарушение на чл.4 ал.3 от ЗЗДискр. на основаната на признаците „лично положение“ и „имуществено състояние“ спрямо Г., произтичащо от привидно неутралните разпоредби на чл.13, чл.14 и чл.15 от Наредбата за условията и реда за платено и безплатно паркиране и контролиран достъп на МПС в определени зони на територията на община Бургас.

С обжалваното решение КЗД е отправила препоръка на основание чл.47 т.6 от ЗЗДискр. на общински съвет Бургас и община Бургас да предприемат действия и мерки за отстраняване на вредните последици от установеното с решението нарушение на забраната за дискриминация, както и да предприемат всички необходими мерки за недопускане на дискриминация занапред.

В жалбите на органите, адресати на решението на КЗД, не се оспорват установените факти, не се правят оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения. Правят се подробни доводи за неправилно приложение на материалния закон и се обосновават изводи за липсата на допуснато нарушение на забраната за дискриминация, извършено с посочените норми на общинската наредба, както и с постановения отказ да бъде издаден на Г. стикер за платено локално паркиране. В съдебно заседание, процесуалните представители на жалбоподателите, навеждат допълнителни доводи за недопустимост на производството през КЗД поради липса на правен интерес у заинтересованата страна. Иска се отмяна на оспореното решение и присъждане на разноски.

Органът, издал оспорения акт, е представил заверено копие от преписката по приемането му. В писмено становище по делото процесуалният му представител прави изводи за недопустимост на съдебното производство в частта относно дадената с оспореното решение препоръка на основание чл.47 т.6 от ЗЗДискр. В останалата част изразява становище за неоснователност на жалбите. Моли жалбите да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение над минималния размер.

Заинтересованата страна Г. представя становище, в което навежда доводи за неоснователност на жалбите. Счита, че ограничаването на възможността на лицата с настоящ адрес да получат стикер за локално паркиране за цялата година се явява дискриминационно, с оглед предоставената такава възможност за лицата с постоянен адрес на територията на общината. Иска отхвърляне на жалбите и присъждане на разноски. Сочи доказателства.

Двете жалби са подадени от лица, които са адресати на обжалваното решение и имат правен интерес от оспорването. Съгласно нормата на чл.68 ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), срокът за оспорване на решенията на КЗД е 14-дневен от съобщаването им. Община Бургас и общински съвет Бургас са получили решението на КЗД на 27.05.2025г., видно от приложените известия за доставяне, съответно срокът на двамата жалбоподатели за оспорване на този акт е изтекъл на 10.06.2025г. Видно от жалбата на община Бургас и представената към нея разписка за приемане и доставяне на пощенска пратка, жалбата на общината е изпратена по пощата на 09.06.2025г., съответно същата се явява подадена в срока по чл.68 ал.1 от ЗЗДискр.

Що се отнася до жалбата на общински съвет Бургас, видно от писмото, с което е изпратена до КЗД, същата е предадена на пощенския оператор на 11.06.2025г., т.е. след изтичане на срока за оспорване, поради което, независимо от обстоятелството, че на изходящия номер от деловодството на общинския съвет е изписана дата 10.06.2025г., жалбата се явява подадена след установения в чл.68 ал.1 от ЗЗДискр. срок. При тези съображения, съдът приема, че жалбата на общински съвет Бургас е недопустима, поради което производството следва да бъде прекратено по отношение на този жалбоподател.

На следващо място, съдът констатира, че жалбоподателите оспорват решението на КЗД в неговата цялост, т.е. и в частта относно дадената препоръка на основание чл.47 т.6 от ЗЗДискр.

Препоръката по чл.47 т.6 от ЗЗДискр. представлява волеизявление, което е с препоръчителен характер. Същото не създава права или задължения и не засяга законни интереси на адресата. Самата препоръка не представлява принудителна административна мярка, същата няма правнообвързващ ефект и за изпълнението и не е предвидена държавна принуда. Препоръката има превантивна функция, свързана с правомощието на КЗД да осъществява контрол по спазване на антидискриминационното законодателство, но не е санкция за адресата, към който е отправена. Изцяло във волята на адресата на препоръката е дали ще се съобрази с нея. При тези съображения съдът приема, че препоръката по чл.47 т.6 от ЗЗДискр. не представлява индивидуален административен акт, който да е годен за оспорване. Следователно жалбата на община Бургас следва да бъде оставена без разглеждане в частта, с която се иска отмяна на решението на КЗД, представляващо препоръка по чл.47 т.6 от ЗЗДискр. и производството да бъде прекратено в тази част.

За да се произнесе относно законосъобразното издаване на оспореното решение съдът, въз основа на събраните доказателства и приложимите норми, прие за установено следното:

Комисията за защита от дискриминация е сезирана с жалба с вх. № 44-00-2733 от 16.09.2020г., имаща характер и на сигнал и уточнена с допълнителна молба от 02.11.2020г. от К. Г.. От фактическа страна, жалбоподателят е изложил, че има постоянна адресна регистрация в [населено място], но притежава собствен недвижим имот в [населено място], където живее неговият баща. В хода на производството пред КЗД от Г. е представен нотариален акт за собственост от 1992г. (л.96), от който се установява, че същият притежава недвижим имот на територията на община Бургас. Жалбоподателят разяснява още, че независимо, че постоянният му адрес е в [населено място], често му се налага да пътува до [населено място] и да пребивава известно време в града. Същият сочи още, че има регистрация по настоящ адрес в община Бургас, на адреса на собствения му недвижим имот, за което в хода на производството пред КЗД представя удостоверение от 15.03.2021г., издадено от общината. Жалбоподателят обяснява, че след въвеждането през май 2020г. на синя зона, в района където се намира настоящият му адрес, поискал на основание Наредбата за условията и реда за платено и безплатно паркиране на територията на община Бургас от ОП „Транспорт“ Бургас да му бъде издаден стикер за платено локално паркиране след заплащане на съответната такса, но му било отказано, тъй като нямал регистриран постоянен адрес на територията на община Бургас, каквото било изискването на Наредбата. За постановения отказ Г. представя писмо от директора на ОП „Транспорт“ Бургас от 11.08.2020г. (л.26).

При тези фактически обстоятелства, Г. навежда доводи за проявено неравно третиране по признак „лично положение“, в частност „местожителство“, към него самия и към лицата имащи собствен имот на територията на община Бургас, но регистрирани с настоящ адрес на територията на общината, какъвто е и той, спрямо лицата с постоянен адрес на територията на същата община, произтичащо от текстовете на Наредбата за условията и реда за платено и безплатно паркиране и контролиран достъп на МПС в определени зони на територията на община Бургас, приета от общински съвет Бургас с решение по т.3 от протокол № 27/24.09.2013г., изменена с решение от протокол № 36/19.12.2017г. и последно изменена (в относимите в настоящото производство текстове) с решение от протокол № 7/27.02.2020г. (наричана за краткост в настоящото изложение Наредбата), или по точно чл.13, чл.14 и чл.15 от Наредбата, представляващи Раздел ІV – Режим на платено локално паркиране на МПС по постоянен адрес. Прави искане КЗД да установи дали посочените текстове от Наредбата установяват неравно третиране и съответно да се постанови предотвратяване и преустановяване на нарушението на ЗЗДискр., както и да се наложат съответните административни санкции и да се дадат предписания на общински съвет Бургас, като издател на Наредбата, и община Бургас, като изпълнител, за спазване на ЗЗДискр.

Видно от приложенията към Наредбата, с протокол №8/31.03.2020г. е въведена нова подзона за синя зона, обхващаща района на [жк], в който се намира и собственият на жалбоподателя имот.

Във връзка с така въведените от Г. твърдения, по подадената от него жалба, имаща характер и на сигнал, и след отстраняване на нередовностите по нея, е прието, че с жалбата са изложени оплаквания за дискриминация по признак „лично положение“ по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр, и съответно с разпореждане [номер]/04.11.2020г. на председателя на КЗД е образувана преписка № 564/2020г., която е разпределена за разглеждане на трети специализиран постоянен състав. На 11.11.2020г. на проведено заседание на разпределения състав на КЗД по преписка 564/2020г. са определени председател и докладчик. От своя страна с разпореждане [номер]/11.11.2020 г. председателят на КЗД е определил служител, който да извърши необходимите действия за проучване по преписката, както и с разпореждане от 04.01.2021г. е определен и подпомагащ служител за извършване на проучването.

Уведомления за образуваното производство са изпратени до К. Г. и до община Бургас и общински съвет Бургас, като от вторите е изискано представяне на становище и доказателства относно наведените от Г. доводи за проявена дискриминация.

В указания срок е постъпило становище от общински съвет Бургас, в което са изложени съображения, че нормите в Наредбата, касаещи платеното локално паркиране на територията на общината, не са дискриминационни. В тази връзка е посочено, че на общината като управляваща пътя в населеното място е предоставена възможност да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено паркиране, а общинският съвет има право да определи съответните такси, както и в рамките на оперативна самостоятелност може да въведе условия за лицата, ползващи това право. Изложено е още, че не съществува нормативно изискване за осигуряване на право на паркиране. Отделно от това, са наведени доводи, че регистрацията по постоянен или настоящ адрес не е обективен признак, качество извън личността, което да бъде обект на дискриминация, доколкото правото за избор на адрес е лично, субективно право на гражданите. Посочено е също, че чл.4 от ЗЗДискр. не въвежда местоживеенето като защитен признак. При тези съображения е обоснован извод, че Наредбата, в частност разпоредбите касаещи възможността лицата с постоянен адрес на територията на община Бургас да получат стикер за локално паркиране, за разлика от лицата с настоящ адрес, не са дискриминационни. Към становището е представена и Наредбата за условията и реда за платено и безплатно паркиране и контролиран достъп на МПС в определени зони на територията на община Бургас, приета от общински съвет Бургас с решение по т.3 от протокол № 27/24.09.2013г., изменена с решение от протокол № 36/19.12.2017г. и последно изменена с решение от протокол № 39/27.03.2018г. (актуална към датата на подаване на жалбата), която в относимите текстове, има следното съдържание:

Раздел ІV „Режим на платено локално паркиране на МПС по постоянен адрес и достъп в зона „Боларди“ Чл.13 В зона с въведен режим за платено паркиране, кметът със заповед може да въвежда режим на платено локално паркиране на МПС по постоянен адрес на собствениците им.

Чл.14 (1) Собственици на МПС и лица, ползващи МПС на друго правно основание, регистрирани по постоянен адрес в зона с въведен режим за платено паркиране, имат право да паркират в границите на подзоната, в чиито граници попада постоянният адрес, посочени в Приложение 1.

(2) Регистрираните по постоянен адрес в гранични участъци на подзони, в зона за платено и локално паркиране, имат право да изберат конкретна подзона за паркиране в непосредствена близост до постоянния им адрес.

(3) Правото за платено локално паркиране по ал. 1, се упражнява въз основа на електронен стикер.

(4) (отм. Протокол №7/27.02.2020 г.) (5) Правото по ал. 1, се ползва за 2 (два) автомобила на постоянен адрес, като правото за втория автомобил се удостоверява с документ за собственост на МПС или въз основа на друго правно основание.

(6) Електронен стикер не се издава на лица, притежаващи място за паркиране или гаражна клетка в урегулирания поземлен имот, на който е постоянният им адрес или е било променено предназначението на такива помещения, (7) Забранява се паркирането на МПС със електронен стикер извън границите на неговата подзона.

(8) Забранява се паркирането на МПС с невалиден електронен стикер.

Чл.15. (1) Лицата по чл. 14, ал, 1 подават заявления за издаване на електронен стикер по образец. Към заявлението се представят следните документи:

1. Лична карта за удостоверяване на постоянен адрес;

2. Свидетелство за регистрация на МПС;

3. Документ, удостоверяващ друго правно основание.

(2) Електронен стикер се валидира в 7-дневен срок, след подаване на заявлението и заплащане на определената цена на услугата.

Проучването е приключило с изготвяне на доклад-заключение от определения докладчик по преписката (л.51), в който подробно са пресъздадени твърденията на жалбоподателя и постъпилото становище от общински съвет Бургас, както и представените доказателства. След изготвяне на доклада е насрочено открито заседание на КЗД за 15.03.2021г., за което страните са били надлежно уведомени чрез изпращане на съобщения.

Преди провеждане на първото заседание по преписката са постъпили становище от община Бургас и допълнително становище от общински съвет Бургас (л.56 и л.67).

В становището на представителя на община Бургас, в допълнение към доводите, изложени от общински съвет Бургас, е посочено, че Наредбата не допуска регистрация за платено локално паркиране по настоящ адрес поради специфики от местен характер, свързани с разположението на града, силно ограничените възможности за обособяване на паркоместа. Изложено е, че с оглед ограниченото количество паркоместа в центъра на града, издаването на стикери за платено паркиране на лица с настоящ адрес би обезсмислило концепцията за синя зона, тъй като същата ще се изчерпи и общинското предприятие няма да може да предостави обективна възможност дори на правоимащите да паркират. Отделно от това, е изложено, че Наредбата в относимите към производството разпоредби е в процес на изменение, във връзка с което са представени: предложение на обществен посредник на община Бургас до кмета на общината от 13.10.2020г., както и извлечение от протокол № 18/21.12.2020г., т.36, от заседание на временна комисия за изработване на проект за изменение на Наредбата. Предвид така започналата процедура по изменение на Наредбата е отправено искане за сключване на споразумение, доколкото предвидените изменения въвеждат възможност за издаване на стикер за безплатно паркиране и на лица с регистриран настоящ адрес на територията на общината. В този смисъл е и допълнителното становище на общински съвет Бургас.

Видно от приложения протокол № 18/21.12.2020г., т.36, в процесната Наредба са в чл.13 са създадени нови ал.2, ал.3 и ал.4 и съответно в чл. 15 са създадени нови ал. 2, ал. 4 и ал. 5 и е допълнен текста на ал. 3, със следното съдържание:

Чл. 13. ….

(2) Право на платено паркиране на МПС двукратно в рамките на календарна година за срок от 14 дни имат и физически лица, които нямат постоянен адрес на територията на [населено място], ако са собственици на имот, с предназначение за жилищни нужди, попадащ в района на зоните за платено паркиране. Лицата следва да не са собственици, както и да не са носители на правото на владение, или ползване върху гараж със статут на самостоятелен обект в сградата, или на гараж със статут на обща част в сградата, или на отделно място за паркиране със статут на принадлежност към съответния самостоятелен обект в сградата, попадаща в обхвата на зоната за платено паркиране, включително и на гараж, определен като преместваем обект по смисъла на чл. 56 от ЗУТ.

(3) Правото на платено паркиране за 14 дневен срок през календарната година (двукратно) се предоставя само за едно МПС на един собственик, или съсобственик на съответният жилищен имот, включително и когато имотът е семейна общност. За второ и следващо МПС, както и за втори и следващ собствен, или съсобствен имот, на територията на [населено място] на същото лице, за същия период от време краткосрочен стикер за платено паркиране, не се издава.

(4) МПС, за което се издава краткосрочен стикер, следва да отговаря на следните условия: да е собственост на правоимащия, или съпружеска имуществена общност, или да е закупено от лицето, или съпруга му на лизинг, или да е собственост или закупено на лизинг от родител на правоимащото лице, настойник, попечител, от син/дъщеря на правоимащия.

Чл.15. …..

(2) Лицата по чл.13, ал.2, освен горепосочените документи представят Нотариален акт, или друг документ за собственост на недвижимият имот, заедно със Справка по данни за физическото лице за вписвания, отбелязвания и заличавания, издадена от Служба по вписванията [населено място], не по-късно от 5 дни преди датата на подаване на заявлението и декларация но образец. За установяване на някои обстоятелства могат да бъдат поискани и др. документи, като Договор за лизинг, Удостоверение или акт за раждане, Удостоверение за наследници и др. (3) Целогодишният електронен стикер се валидира в 7-дневен срок, след подаване на заявлението и заплащане на определената цена на услуга, а краткосрочния в три дневен срок, след подаване на заявлението, ведно с изискуемите към него документи и заплащането на съответната цена за услугата.

(4) На лицата по чл. 13, ал. 2, които не отговарят на посочените условия, или които са декларирали неверни обстоятелства и/или са представили към заявлението документи с невярно съдържание, краткосрочен стикер за локално платено паркиране на МПС не се издава.

(5) В случаите на последващо установени декларирани неверни обстоятелства и/или представени към заявлението документи с невярно съдържание, издаденият краткосрочен стикер се анулира, като се информират компетентните органи, а платената сума не се възстановява.

Видно от протокол за проведено заседание от 15.03.2021г. (л.78) определеният състав е достигнал до извод, че ответните страни не са били уведомени, че подадената от Г. жалба има характер и на сигнал, не са събрани относими доказателства, както и че с жалбата си Г. въвежда данни за проявена дискриминация не само по защитен признак „лично положение“, но и по защитен признак „имуществено състояние“. В тази връзка производството е прекратено и е изпратено за разглеждане от петчленен разширен състав.

С разпореждане [номер]/29.03.2021г. на председателя на КЗД е определен петчленен състав, който да разгледа преписка № 564/2020г. Съставът е определил председател и докладчик, на свое заседание, за което е уведомен председателят на КЗД. Определен е и служител за извършване на проучване (разпореждане [номер]/20.04.2021г. на председателя на КЗД).

В хода на допълнителното проучване, от страна на Г. е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот в [населено място] от 1992г. Същевременно от общински съвет Бургас и община Бургас са постъпили писма, с които е отправено искане за прекратяване на производството по преписката, тъй като с решение по т.3 от протокол № 22/26.05.2021г. на общински съвет е прието изменение на Наредбата, регламентираща платеното локално паркиране, влязло в сила на 16.06.2021г. Направен е извод, че искането на Г. било удовлетворено, а също така и че същото засяга нормативен акт, който вече не съществува в действащото право. Към становищата са представени и копия на решението на общински съвет Бургас и на текста на изменената Наредба. Видно от същите приетите промени са идентични с тези приети от временната комисия, описани по-горе в изложението.

След постъпване на посочените становища по преписката е изготвено допълнение към доклада-заключение.

На 20.07.2021г. в КЗД е постъпило писмо от Г., с което същият заявява, че не е удовлетворен от процедираното изменение на Наредбата, като счита, че предоставената възможност за издаване на стикер за краткосрочно паркиране на лица с настоящ адрес не въвежда равно третиране на тези лица с лицата, имащи постоянен адрес на територията на общината и имащи право на стикер за целогодишно паркиране. Становището е изпратено до ответните страни за запознаване, като е постъпил отговор от директора на ОП „Транспорт“ – Бургас (л.124), в който са изложени съображения, идентични с тези във вече представените становища на община Бургас и общински съвет Бургас, като е направено и искане за отвод на докладчика по преписката и нейното прекратяване.

На 30.09.2021г. докладчикът по преписката се е отвел, като съответно с разпореждане [номер]/07.10.2021г. председателят на КЗД е изменил състава на определения петчленен заседателен състав, определени са нов докладчик и председател и съответно служител за извършване на проучване. Изменение на председателя и докладчика по преписката е извършено и на 02.11.2021г. и съответно на служителя за извършване на проучване – на 07.12.2021г.

С молба от 13.12.2021г. Г. е представил пред КЗД копие на мотивите към проект на Наредба за изменение и допълнение на разглежданата Наредба (л.137).

На 19.01.2022г. е проведено следващото заседание на КЗД по разглеждане на преписка №564/2020г., но което е приключило събирането на доказателства и преписката е обявена за решаване.

С решение № 139/01.03.2022г. петчленен състав на КЗД е приел за установено, че общински съвет Бургас не е извършил нарушение на ЗЗДискр. въз основа на признаците „лично положение“ и „имуществено състояние“ и е отправил препоръка към Общинския съвет да прецени и евентуално да предприеме действия за осигуряване на право на платено паркиране на МПС на лица, собственици на имоти и притежаващи настоящ адрес на територията на община Бургас по изключение и за по-дълъг срок в сравнение с предоставения им вече 14-дневен такъв двукратно в рамките на една година.

Решението на КЗД е било оспорено по съдебен ред, като с решение № 6329/31.10.2022г., постановено по адм.д.№ 4111/2022г. по описа на Административен съд София-град, същото е отменено. Административният съд е приел, че решението на КЗД е лишено от мотиви, поради което е върнал преписката на органа за ново решаване при спазване на задължителни указания. Така постановеното решение на АССГ, след потвърждаването му от ВАС и влизането му в сила, е докладвано на председателя на КЗД с доклад от 29.03.2024г. на гл.юрисконсулт в дирекция АПО, в който е отразена молба за възобновяване на производството по преписка № 564/2020г. Съответно с разпореждане [номер]/02.04.2024г. на председателя на КЗД производството е било възобновено и преписката разпределена на 5-членен състав на КЗД, за което страните са били уведомени.

След възобновяване на производството отново са постъпили становища на община Бургас и общински съвет Бургас, в които е застъпена тезата за липса на неравно третиране от текстовете на Наредбата за условията и реда за платено и безплатно паркиране на територията на община Бургас. Несъгласие с тези становище е изразено от К. Г. със заявление от 08.07.2024г. След постъпване на становищата по преписката са изготвени доклад-заключение и допълнение към него и същата е насрочена за разглеждане в открито заседание, за което са били уведомени страните. На проведеното на 18.09.2024 г. заседание на петчленен състав на КЗД преписката е обявена за решаване.

С решение № 19/17.01.2025г. на КЗД, петчленен разширен състав, е прието за установено, че разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.15 от Наредбата за условията и реда за платено и безплатно паркиране и контролиран достъп на МПС в определени зони на територията на община Бургас, приета от общински съвет Бургас, и конкретно „Раздел ІV – Режим на платено локално паркиране на МПС по постоянен адрес“, създават неравно третиране, водещо до ограничаване правата на гражданите собственици на недвижими имоти на територията на Община Бургас, в нарушение на чл.4 ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр., на основата на признаците „лично положение“ и „имуществено състояние“. Прието е за установено още, че отказът на община Бургас, представлявана от кмета на общината, да бъде издаден стикер за платено локално паркиране на К. Г. е нарушение на чл.4 ал.3 от ЗЗДискр. на основаната на признаците „лично положение“ и „имуществено състояние“ спрямо Г., произтичащо от привидно неутралните разпоредби на чл.13, чл.14 и чл.15 от Наредбата за условията и реда за платено и безплатно паркиране и контролиран достъп на МПС в определени зони на територията на община Бургас. Съответно с решението е отправена и препоръка на основание чл.47 т.6 от ЗЗДискр. на общински съвет Бургас и община Бургас за предприемане на действия и мерки за отстраняване на вредните последици от установеното с решението нарушение на забраната за дискриминация, както и предприемане на всички необходими мерки за недопускане на дискриминация занапред.

За да достигне до своя краен извод съставът на КЗД най-напред е разгледал правото на паркиране през перспективата на други права, като правото на собственост. Изложено е, че както Конституцията на РБългария, така и Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, защитават правото на собственост, като приемат, че никой не може да бъде лишен от своето имущества, като е допустимо ограничение на това право единствено в полза на обществени нужди, т.е. обществен интерес, но при спазване изискванията за пропорционалност и справедливост. Направен е също извод, че практиката на ЕСПЧ, ясно показва, същностното значение на „принципът на лична автономия“ в контекста на правото на собственост, личния живот и социални права. Принципът за защита на правата на гражданите срещу необосновани ограничения и дискриминация е същностен в контекста на въпроси касаещи правото на собственост както и при разглеждането на въпроси свързани с въведени регулации, както в случая за паркиране. Изведено е заключение, че всяко ограничение на правото на собственост и достъпа до обществено паркиране трябва да бъде изследвано от гледна точка на въпроса, дали това не е в нарушение на правото на собственост и съставлява ли необоснована дискриминация. По нататък в решението е изложено, че разглежданата Наредба предвижда ограничено право на достъп до ползване на услугата за локално паркиране, спрямо граждани собственици на имоти, които имат настоящ адрес, а именно до определен брой дни в годината, без да са изложени доводи включително и такива в полза на обществения интерес. Според състава на КЗД това означава, че е създадено привидно неутрално правило, за което няма обективно и разумно обяснение, още повече, че изменението на наредбата е именно в посока признаване на тази категория граждани (притежаващи недвижим имот на територията на населеното място, и настоящ адрес) да могат да ползват услугата платено паркиране. Комисията е достигнала до извод, че съгласно процесната Наредба, за жителите на Бургас с постоянен адрес съществуват облекчения/привилегии за паркиране в близост до техните имоти и тези граждани могат да се възползват от по-ниска такса при ползване на услугата право на платено паркиране, за разлика от граждани, които също притежават недвижим жилищен имот и имат настоящ адрес в населеното място, но за разлика от първите са ограничени до пълния обем на достъп до тази услуга, като за тях е предвидено право за много кратък период от време да ползват съответната публична услуга, без това ограничение да е обосновано. В тази връзка е направено заключение, че въведеното ограничение за платено локално паркиране спрямо лицата с настоящ адрес на територията на община Бургас не е съобразено със стандартите защитаващи правото на собственост (международни и европейски) и изискването за осигуряване на баланс между правото на гражданите да използват своето имущество свободно и безпрепятствено и нуждата да се регулира общественото пространство за по-добро функциониране на обществото. Комисията е изложила още, че по преписката липсват становища на ответните страни, обосноваващи необходимостта от въвеждане на разглежданото ограничение., т.е. дали това ограничение представлява обективно оправдана и единствена възможна, съответстваща на принципа на лична автономия, възможност. В допълнение е посочено, че жалбоподателят, като собственик на недвижим имот на територията на община Бургас, е третиран наравно с останалите собственици на територията в качеството на данъкоплатец за съответния имот, но е третиран неравно по отношение на възможността да получи стикер за платено паркиране. Уточнено е още, че правото на паркиране не създава задължение за общината да осигури паркомясто. По-натам в изложението, съставът на комисията е направил и паралел между правото на паркиране и правото на свободно движение на хора в ЕС, залегнало в Хартата на основните права на ЕС, част от който е и мястото на пребиваване, като е навел доводи, че всяко нарушение на тези права може да се счита за дискриминация.

Решението е подписано от всички членове на разширения състав на КЗД, като един от тях го е подписал с особено мнение. В последното е изразено становище, че претендираното право на жалбоподателя не може да обоснове дискриминация по признаците „лично положение“ и „имуществено състояние“. Основание за това са извлечени от обстоятелството, че постоянният и настоящият адрес на лицата не са постоянна същностна характеристика на личността, доколкото са предпоставени от волята и желанията на всеки човек. Изложено е още, че е налице разлика между притежаван имот в дадено населено място и притежавано МПС, като заплащането на данък за МПС следва да бъде разглеждано като водещо при определяне правото на платено паркиране, а не собствеността на недвижимо имущество. В тази връзка е посочено, че не може да се прави сравнение между лица, заплащащи местен данък за недвижими имоти и за МПС и такива заплащащи местен данък и такси само за недвижими имоти, какъвто е жалбоподателя.

Решението е надлежно връчено на страните в производството със съобщения от 21.05.2025г., като същото е получено от община Бургас и общински съвет Бургас на 27.05.2025г., видно от представените известия за доставяне.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган – 5-членен специализиран заседателен състав на КЗД, определен и в последствие надлежно изменян с разпореждания на председателя на комисията, с което са изпълнени особените изисквания на чл.54 вр. с чл.48 от ЗЗДискр. Правилно преписката е била преразпределена на разширен петчленен състав, съобразно нормата на чл.48, ал.3 от ЗЗДискр., доколкото след започване на производството назначеният тричленен състав на КЗД е достигнал до извод, че наведените от жалбоподателя факти касаят повече от един защитен признак, а именно „лично положение“ и „имуществено състояние“, т.е. множествена дискриминация. Тук следва да се уточни, че защитните признаци се определят съобразно изложените в жалбата факти и обстоятелства, като при определяне предмета на производството КЗД не е обвързана от [жк], дадена от жалбоподателя. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Решението е издадено в писмена форма и съдържа изискуемите от закона реквизити. Изложени са фактическите констатации на органа, доказателствата, въз основа на които те са формирани, както и изведените от фактите правни изводи. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Производството пред КЗД е проведено при спазване на общите процесуални изисквания, както и на особените такива по чл.50 и сл. от ЗЗДискр. – образувано е въз основа на постъпила от К. Г. писмена жалба, преписката е разпределена да се разгледа от разширен състав с оглед данните за множествена дискриминация (дискриминация по повече от един защитен признак), след определяне на състава е определен и докладчик. Докладчикът е провел процедура по проучване, в рамките на която е събрал всички необходими доказателства, осигурявайки правото на страните да установят твърденията си с оглед пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата. Докладчикът е изготвил заключение, както и допълнителни такива с оглед представени нови данни и становища в хода на производството, и след дадена възможност на страните да се запознаят с материалите по преписката, същата е внесена за разглеждане в открито заседание от състава на КЗД, за което са изготвени надлежни протоколи. След приключване на проведените заседания и събирането на доказателства, е постановено оспореното решение. Не са били налице основанията за прекратяване на производството по смисъла на чл.52 от ЗЗДискр.

Тук следва да се посочи също, че възражението на процесуалния представител на Община Бургас за недопустимост на производството пред КЗД е неоснователно. За образуване на производство пред Комисията е необходимо и достатъчно условие жалбоподателят/сигналоподателят да изложи фактическите обстоятелства, по отношение на които счита, че е бил дискриминиран и които да сочат на различно третиране на отделни групи лица. Дали изложените факти обосновават действително нарушаването на защитен признак е въпрос по съществото на спора. В случая в сезиращата КЗД жалба са изложени фактически обстоятелства, както и са наведени доводи за нарушен конкретен защитен признак, което съдът, приема, че са достатъчни за иницииране на проведеното производство и решаване на същото по същество.

Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.3 от АПК.

След като направи подробен анализ на относимите доказателства, направените твърдения и възражения от страните в производството, съдът достигна до извод, че при постановяване на оспореното решение органът неправилно е приложил материалните законови разпоредби.

С чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Разпоредбите на чл.4 ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр. съдържат определения на понятията „пряка дискриминация“ и „непряка дискриминация“. Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл.4, ал.1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

Съгласно нормата на §1 т.7 от ДР на ЗЗДискр. „неблагоприятно третиране“ е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл.4 ал.1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. В разпоредбата на §1 т.8 от ДР на ЗЗДискр. е уточнено, че „на основата на признаците по чл.4 ал.1“ означава на основата на действителното, настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията.

Анализът на посочените норми сочи, че във всеки един случай, за да е съставомерно деянието по смисъла на ЗЗДискр., то неравното третиране следва да е обусловено от защитен от закона признак, т.е. проявената дискриминация, независимо от нейната форма следва да е във връзка с някой от защитените признаци по чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. Съответно при непряката дискриминация се изисква това неравно третиране да произтича от привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, които са обективно неоправдани с оглед на законова цел и не въвеждат подходящи средства за постигане на целта или не са необходими. Привидно неутрална разпоредба или практика представлява тази, която на пръв поглед се отнася по един и същ начин към всички лица, без оглед на защитени признаци, но приложена на практика има несъразмерно по-лош ефект върху дадена група, определена по защитен признак, в сравнение с други.

Съгласно чл.8 от ЗОбС общинският съвет ръководи и контролира придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи - общинска собственост, каквито са пътищата и местата за паркиране на територията на населеното място. Той определя с наредба редът за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи-общинска собственост при спазване на разпоредбите на този закон и на специалните закони в тази област. Извън законовите предписания, на които наредбата следва да съответства, общинският съвет е компетентен да установи правила по свое усмотрение. Съгласно чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА именно общинският съвет е компетентен да определи начина и формата на управление на общинското имущество като определи конкретните правомощия на кмета на общината. Разпоредбата на чл.23 във вр. с чл.19, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, също определя управление на общинските пътища от кметовете на общините, а правомощията им да се регламентират с наредба на общинския съвет. С оглед на това и в съответствие с чл.99, ал.1 от ЗДвП именно общинският съвет е компетентен да определи начина на използване на публичната общинска собственост. Следователно в рамките на оперативната самостоятелност на Общинския съвет е да определи освен кръга от лицата и условията, при които да бъде предоставено правото на локално паркиране. В случая Наредбата, от която се претендира, че създава неравноправно отношение спрямо адресатите си относно лицата имащи право на локално паркиране в рамките на годината не противоречи на законовите изисквания за нейното издаване, свързани с персоналната и материалната компетентност на органа.

Оспорваните разпоредби са неутрални по отношение на предвидените в чл.4 от ЗЗДискр признаци, тъй като не засягат никой от тях. Разпоредбите са и обективно оправдани с оглед на законовата цел за приемането им, въвеждат подходящи средства за постигане на целта или са необходими. Действително, както се посочва в оспореното решение, когато дадено административно решение е взето при условията на оперативна самостоятелност, то същото следва да е мотивирано и оправдано, в случая с оглед обществения интерес, който се защитава. Съдът приема, че разглежданата Наредба, по отношение на въведените ограничения за получаване на право на платено годишно паркиране на територията на [населено място], е съобразена с поставените цели и е пропорционална на преследвания обществен интерес. Видно от приложенията към самата Наредба броя на местата за паркиране, обхванати от въведените синя и зелена зона, са силно ограничени. Същите е ясно, че не могат да удовлетворят всички живущи в определените зони, още повече че някои граждани притежават по повече от един автомобил, както и да предоставят възможност за временно паркиране на приходящи граждани. Отделно от това липсва възможност в силно застроените части на града, където са отредени посочените зони, за отреждане на допълнителни места за паркиране. В такъв смисъл са всички предоставени от община Бургас данни и доказателства. Впрочем недостатъчния брой паркоместа в [населено място], както и в повечето големи градове в страната е ноторно известен факт. Касае се за траен териториалноустройствен проблем, който се задълбочава през годините. Това налага стесняване на кръга от лица, на които се предоставят с наредбата възможности за платено годишно паркиране, чрез поставяне на допълнителни условия.

Постоянния адрес е дефиниран с нормата на чл.93 ал.8 от ЗГР като адресът на гражданите, който служи за упражняване или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт. Така законодателят е определил постоянния адрес като условие за упражняване на права (пример: регистрацията на МПС се извършва по постоянен адрес, гласуването се извършва по постоянен адрес и др.). Затова посочването на постоянния адрес като предпоставка за издаване на стикери за преференциално паркиране не може да се разглежда като водещо до дискриминация нормативно решение на общинския съвет. Подобен извод би означавал, че разпоредбата на чл.93 ал.8 от ЗГР е също дискриминационна, което очевидно не е така.

Въвеждането на регистрация на постоянен адрес като условие за закупуване на годишен стикер за платено локално паркиране, не обосновава извод, че е налице непропорционалност на мярката по отношение на защитавания с нормата на наредбата обществен интерес, която да сочи привидна неутралност на разглежданите норми. Както се посочи по-горе, целта на нормата, съответстваща на обществения интерес, е стесняване кръга на правоимащите лица и адаптирането му към реалните възможности за паркиране в градската среда. Именно тази цел се постига с разглежданата мярка.

Съдът не споделя изложените от решаващия състав доводи относно обвързаността на правото на паркиране с правото на собственост, лична автономия и защита на лични данни. Не е спорно, че посочените права са защитими от закона. Основният български закон – Конституцията на Република България, както и ХОПЕС, ЕКПЧ, защитават правото на лицата свободно да ползват своята собственост, както и свободно да избират своето местоживеене (лична автономия). За да попаднат под защитата на антидискриминационните санкции посочените права следва да са нарушени, при това нарушението да е вследствие на признаците по чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. В случая „правото“ на паркиране по никакъв начин няма отношение към посочените защитими свободи на лицата. Това дали едно лице има или не право да паркира на дадено място по никакъв начин не засяга възможността му свободно да ползва своята собственост, както и свободно да избира своето местожителство. Паркирането в близост до притежаван градски жилищен имот, върху имот публична собственост, не е гарантирано от закона право, нито е правомощие, произтичащо от правото на собственост (върху автомобила или върху жилищния имот). Нормативните и фактическите ограничения относно паркирането в градска среда създава трудности за гражданите, но това не може да обоснове извод за ограничаване правото на собственост или правото на избор на местоживеене. В тази връзка следва да се разглеждат като необосновани и доводите за липса на пропорционалност между въведеното ограничение и защитимия обществен интерес. С оспорените разпоредби са въведени нормативни ограничения за паркирането с цел да се ограничат и канализират фактическите трудности за гражданите в тази насока, като е даден приоритет на тези граждани, които са се регистрирали като постоянно живеещи в населеното място. Подобна мярка е разумна, пропорционална и съобразена със закона. Затова съдът приема, че разглежданата адресна регистрация, като въведено от общински съвет условие за получаване на годишен стикер за паркиране, не поставя в по-неблагоприятно положение останалите лица, по предвиден от закона защитен дискриминационен признак.

Съгласно съдържанието на спорните текстове от Наредбата в първоначалната редакция и в последващото им изменение се предоставя право на преференциално паркиране на лица с постоянен адрес на територията на съответната зона за паркиране, чрез заплащане на годишна такса. След изменението на Наредбата от 2021г. е въведено изключение, според което на собствениците на жилищни имоти на територията на съответната обособена зона, но които нямат постоянен адрес, се разрешава да се ползва платено паркиране за срок от по 14 дни два пъти в годината.

В закона липсва легална дефиниция на понятието „лично положение“, поради което във всеки конкретен случай се налага установяване и доказване на значим, обективен, същностен за човека – като индивид или личност, белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния (материален и персонален) обхват на закона, за да се приеме неравно третиране по този признак ( Решение № 5280 от 4.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8855/2019 г., Решение № 6980 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9991/2018 г., Решение № 16064/04.12.2013 г. на ВАС по адм. дело № 4444/2013 г., VII о. и Решение № 10439 от 28.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15050/2013 г., VII о.). От своя страна, признакът „имуществено състояние“ се свързва с притежанията или финансовите възможности на едно лице.

Съдът намира, че в случая се съпоставят следните групи лица – от една страна лицата с постоянен адрес, който имат преференциално право за закупуване на стикер за годишно платено паркиране, и от друга страна лицата с настоящ адрес и лицата с право на собственост върху недвижим имот на територията на [населено място], който нямат постоянен адрес в общината.

Първият отличителен белег между описаните групи лица е именно тяхната адресна регистрация по постоянен адрес. Адресната регистрация е регламентирана в Закона за гражданската регистрация (ЗГР), според който едно лице може да има един постоянен и един настоящ адрес на територията на страната, които могат да съвпадат. В закона е посочено и конкретното съдържание на тези две понятия. Съгласно чл.93, ал.1 от ЗГР постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението, като съгласно ал.7 и ал.8 същият се счита за адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление и за упражняване или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт. От друга страна, съгласно чл.94, ал.1 от ЗГР настоящ адрес е адресът, на който лицето живее. Вписването на постоянен и настоящ адрес в гражданските регистри, както и тяхната промяна, става по заявление на съответния гражданин, при представяне на изискуемите документи, които са идентични и за двата вида допустими от закона адреси.

От изложеното следва извод, който многократно е излаган и от представителите на ответните страни в производството пред КЗД, че адресната регистрация и нейната промяна зависят от волята на лицето, т.е. същата, независимо от проявната и форма, не е трайна величина, която да е част от личността на лицето и да е неотменима и постоянна за него. Правото на избор на адреса е лично, субективно право на гражданите, като те сами посочват и избират своя постоянен и настоящ адрес. При наличие на необходимите предпоставки гражданите могат да имат различни адреси, като сами избират кой адрес по какъв начин да квалифицират – като постоянен или като настоящ адрес, в зависимост от целите, които лицето само задава на съответния адрес. Последното произтича от обстоятелството, че самият законодател е посочил постоянния адрес като официален адрес на лицето. Наред с това, следва да се отбележи, че съгласно чл.35 ал.1 от КРБ всеки има право свободно да избира своето местожителство. Основният закон на страната, а също така и европейското законодателство, защитават свободния избор на местожителство, т.е. всяко лице има право само да избира къде да се установи и да концентрира своите житейски интереси, респективно и собственост, т.е. правото на избор на местожителство също се явява субективно гражданско право, както и изборът на постоянен и настоящ адрес. Местожителството, респективно адресната регистрация, зависят от волята на съответния индивид и взето от него решение на база допълнителни обстоятелства. Адресната регистрация или местожителството не представлява обективен признак, т.е. качество извън личността, което да бъде дискриминационен признак. Адресната регистрация не е определяща за „местожителството“ и обратно, доколкото едно лице може да притежава и различни жилища и да пребивава в жилище, което не е предмет на негов личен постоянен или настоящ адрес. Тази регистрация, респективно постоянният и настоящият адрес, както и местожителството не могат да се разглеждат като обективен, значим, иманентно присъщ на лицето белег, сравним по значение с останалите защитени признаци, които обективно характеризират една личност като такава, за да се приеме, че изпълват съдържанието на защитения признак „лично положение“.

Що се отнася до признака „имуществено състояние“, то съдът намира, че в случая също не е налице съпоставим критерии. Първоначално заложеният в Наредбата критерии за предоставяне на възможност за целогодишно платено паркиране е „постоянен адрес“. Съгласно нормата на чл. 92, ал.3 от ЗГР за извършване на адресна регистрация се представя и писмено съгласие на собственик, когато заявителят не е собственик чрез декларация по образец, подадена лично пред органа по ал. 1, или с нотариална заверка на подписа. Следователно адресната регистрация, в това число и по постоянен адрес, не е пряко и иманентно обвързана с правото на собственост върху недвижим имот, поради което съпоставянето на същите не може да доведе до извод за наличие на неравно третиране по защитния признак „имуществено състояние“.

От друга страна, въведеният в Наредбата критерии „постоянен адрес“ също не е обвързан с правото на собственост на лицата върху недвижими имоти. Напротив, с оглед целите на Наредбата съдът намира, че изискването за постоянен адрес е свързано именно със собствеността върху МПС, които се регистрират по постоянен адрес, а не със собствеността върху недвижими имот. Последното произтича от обстоятелството, че въведените с наредбата ограничения целят създаване на по-благоприятна среда за паркиране на автомобили, а не да обезпечат с места за паркиране живущите в съответната зона за платено паркиране. Този извод следва също и от обстоятелството, че именно лицата с постоянен адрес на територията на общината заплащат на същата годишни данъци за МПС, а не лицата с настоящ адрес, или други собственици на недвижими имоти. За яснота следва да се посочи още, че направеното от Г. възражение и възприето от КЗД становище, че собствениците на имоти с постоянен и настоящ адрес са поставени при равно третиране с оглед заплащането на данъци върху недвижимите имоти, а същевременно се третират различно при уреждане на условията за паркиране, се явяват несъстоятелни. Данъците върху имоти следват самия имот и са дължими във всяка община, в която дадено лице има недвижима собственост. Следователно заплащането на данък върху имотите е обвързано с правото на собственост, а не с постоянния или настоящия адрес на собственика. Този данък е дължим и от лице, което дори няма адресна регистрация в общината, но притежава недвижим имот. При тези съображения, дължимостта на данък върху недвижимите имоти не може да обоснове неравно третиране по признак собственост върху недвижим имот, т.е. „имуществено състояние“, вследствие на въведеното условие за наличие на постоянен адрес за получаване на възможност за преференциално годишно паркиране, до каквито изводи е достигнато в оспореното решение. Изложеното до тук е относимо и по отношение на собствениците на недвижими имоти, които нямат постоянен адрес на територията на общината, и също нямат право на преференциално годишно платено паркиране.

При изложените съображения съдът намира, че не се доказва по-неблагоприятно третиране и или поставяне в по-неблагоприятно положение на различни групи лица, носители на защитените признаци „лично положение“ и „имуществено състояние“. Още по-малко се доказва, че текстовете на Наредбата на общински съвет Бургас, даващи възможност само на лица с постоянен адрес на територията на общината да се ползват от годишно преференциално паркиране, не съответстват на закона и на защитимия обществен интерес, или че дават превес на определена група граждани над обществения интерес, поради което не може да се приеме, че спорните разпоредби от Наредбата са привидно неутрални. Следователно не е налице установеното с процесното решение нарушение на антидискриминационното законодателство, в частност допусната непряка дискриминация на основата на признаците „лично положение“ и „имуществено състояние“.

Що се отнася до констатациите за допуснато нарушение, представляващо пряка дискриминация по отношение на К. Г., произтичаща от отказа на същият да бъде издаден стикер за годишно локално паркиране, на основата на признаците „лично положение“ и „имуществено състояние“, съдът също намира за неправилни. Този извод следва от изложените по-горе съображения относно съдържанието на разглежданите признаци „лично положение“ и „имуществено състояние“. На Г. е отказано предоставянето на посочената услуга в изпълнение на нормативните изисквания по Наредбата, като последната не въвежда дискриминационни правила в тази връзка.

В обобщение на изложеното, съдът приема, че с оспореното решение незаконосъобразно е достигнато до извод, че община Бургас е допуснала и проявила дискриминация по признаците „лично положение“ и „имуществено състояние“ по отношение на К. Г., като му е отказано да получи стикер за годишно локално паркиране на територията на общината, както и че чрез разпоредбите на Наредбата за условията и реда за платено и безплатно паркиране и контролиран достъп на МПС в определени зони на територията на община Бургас, приета от общински съвет Бургас, и конкретно „Раздел ІV – Режим на платено локално паркиране на МПС по постоянен адрес“, се създават неравно третиране на гражданите, обосновано на признаците „лично положение“ и „имуществено състояние“, т.е. непряка дискриминация. В тази връзка следва извод, че оспореното решение на КЗД като незаконосъобразно следва да се отмени.

При този изход от спора и с оглед своевременно направеното от Община Бургас искане за присъждане на разноски, ответникът следва да се осъди да заплати на Общината разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас