Решение № 4219 от 21.9.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 665/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по жалбата на А. В. Ц., [ЕГН] от гр. Пазарджик, ул. „•••“ № 6, ет. 2, ап. 8, подадена чрез адв. К. от АК - Пазарджик, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1595261/31.05.2026 г. на К. Д. Н. – младши автоконтрольор към РУ – Септември при ОД на МВР Пазарджик. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Моли се да бъде отменена. Претендират се направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Ответникът по жалбата – К. Д. Н. – младши автоконтрольор към РУ - Септември при ОД на МВР Пазарджик, редовно призован, не се явява, не взема становище по жалбата. Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Предмет на обжалване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1595261/31.05.2026 г. на К. Д. Н. – младши автоконтрольор към РУ – Септември при ОД на МВР Пазарджик, с която на А. В. Ц., [ЕГН] от гр. Пазарджик, ул. „•••“ № 6, ет. 2, ап. 8, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.з)гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Посочено е, че на 31.05.2026 г., около 22:04 ч. в обл. Пазарджик, общ. Септември, с. Лозен, на кръстовище образувано от ул. „Пета“ и ул. „Първа“ водачът е управлявал собствения си автомобил Мерцедес ЦЛК 200 с рег. № [рег. номер] като при извършена проверка се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 142, ал. 10 от ЗДВП на 27.05.2026 г. в резултат, на което водачът управлявал МПС, което не било регистрирано по надлежния ред. Представени и приети като доказателства по делото са приложените към жалбата: ЗППАМ № GPAM-1595261 от 31.05.2026 г., Студентска книжка, Изисквания са преддипломен стаж, Декларация заверена от нотариус, както и приложените по преписката GPAM-1595261, АУАН серия GA № 3858057, Мотивирана резолюция № 26-0340-М000071, ДЗ с рег. № 340р-9706, Обяснение, Писмо с рег. № 340р-9735, Приемно-предавателен протокол, Валидна ГО, Справка по история на регистрацията, Справка нарушител/водач на Ц. и Заповед с рег. № 312з-2296/11.09.2026 г. При така установеното от фактическа страна и след като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, Административен съд – Пазарджик обуславя следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспореният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което същата е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения: Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Оспореният акт е издаден в законоустановената писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, в т.ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правнорелевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг)“ от ЗДвП. В разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з“ ЗДвП е предвидено за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, извън случаите по букви а)–ж), който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5. В чл. 175, ал. 3 ЗДвП е предвидено да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба от 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В процесната заповед е прието от фактическа страна, че жалбоподателят на 31.05.2026 г. (неделя), около 22:04 ч. е управлявал моторно превозно средство със служебно прекратена регистрация, като деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. първо ЗДвП. По аргумент от тази разпоредба управлението на моторно превозно средство със служебно прекратена регистрация се приравнява на управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, поради което по принцип е налице фактическата хипотеза на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, която попада в приложното поле на чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг)“ ЗДвП. Обжалваната заповед е издадена на 31.05.2026 г., на която дата е и връчена на жалбоподателя. Видно от представените по делото Контролен талон и Полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ (л. 34 от делото), същата е сключена на 01.06.2026 г. от 09:18 ч. (понеделник), тоест сутринта на първия работен ден, след като адресатът на акта е установил, че управлява автомобил с изтекла регистрация. Датите на прекратяването и на служебното възстановяване на регистрацията на автомобила се установяват и от приетата по делото Справка по история на регистрацията (л. 36). Условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с Наредба №І-45 от 24.03.2000 г. съобразно реда по чл. 140, ал. 2 от ЗДвП. В настоящия случай регистрацията на автомобила е прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, според която разпоредба служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Това действие, обаче, е предшествано от издаване на индивидуален административен акт – волеизявление, с което се преценява налице ли са предвидените в разпоредбата предпоставки – липса на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Именно това волеизявление се обективира чрез служебното прекратяване на регистрацията на ППС. Налице е индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 2 от АПК, като в противен случай би липсвало волеизявление на органа, респ. на правно основание за прекратяване на регистрацията. Вярно е, че в ЗДвП и Наредба №І-45 не е посочено изрично, че този акт подлежи на оспорване пред съда, но по силата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България волеизявлението за служебно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство подлежи на контрол за законност. За да бъде предоставена възможност на адресата на акта да го оспори по съдебен ред, то този акт следва да бъде съобщен на заинтересованото/ните лице/лица. Съобщаването на този индивидуален административен акт не е изрично предвидено в чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, но според чл. 61 от АПК това следва да бъде сторено по отношение на заинтересованите от него лица – какъвто безспорно е жалбоподателят в настоящия случай. Едва след съобщаването му, а при липса на допуснато предварително изпълнение - след влизането му в сила - собственикът на МПС е длъжен да съобрази поведението си с факта на дерегистрация и ако въпреки това продължи да го управлява, то ще бъде субект на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, респективно – на отговорността по чл. 171, т.1 б.“з/гг“ от ЗДвП. Несъобщаването на конкретния индивидуален административен акт за дерегистрация на МПС на адресата му като естествен резултат налага извода за липсата на знание за обективните признаци на състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че този акт не е съобщен на жалбоподателя. Към момента на извършване на нарушението и при издаване на ЗПАМ е действаща разпоредбата на чл.143, ал. 10 от ЗДвП в редакцията й след изменение от 07.09.2025 г., която предвижда служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. С посоченото изменение законодателят е премахнал от ЗДвП задължението да бъде уведомяван собственикът на ППС за служебното прекратяване на регистрацията, като това задължение е останало регламентирано в чл. 18б, ал. 2 от Наредба №І-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи. В този смисъл не е налице колизия между различни по степен нормативни актове – закон и наредба - относно въпроса налице ли е задължение за уведомяване, а напротив – уредбата до измененията на ЗДвП от 07.09.2025г. е била двойствена, а след тях е предвидена в Наредбата. Отделно и независимо от това законодателят е вменил с разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането задължение на Информационния център на Гаранционния фонд да уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява на основание ал. 11 органа, който регистрира превозните средства в Република България - да прекрати регистрацията на превозното средство. По делото не са ангажирани доказателства, че към дата на издаване на процесната ЗППАМ такова уведомление от Информационния център за прекратяване на регистрацията е било изпратено. В тежест на административния орган, издал оспорения акт, е да докаже всички факти и обстоятелства, даващи основание за прилагането на ПАМ. Целта на закона не е произволното отнемане на СУМПС, а реалното съблюдаване на правилата за поведение и охраняване на сигурността и безопасността при движение по пътищата. Законодателят е предвидил процедура и ред за служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства и едва при нейното изпълнение управлението на МПС със служебно прекратена регистрация може да се приравни на управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, съответно да е осъществен фактическия състав на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която попада в приложното поле на чл. 171, т. 1, б. з), гг) ЗДвП. В случая е безспорно установено, че не е изпълнена процедурата на уведомяване, като по този начин собственикът на автомобила е лишен от възможността да предприеме необходимите мерки за предотвратяване на дерегистрацията, вкл. чрез подновяване на застрахователния договор по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ. В случая, както се изясни по-горе такова подновяване е извършено от страна на жалбоподателя в първия работен ден след установения пропуск. В настоящия случай приложимо е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС по т. д. № 3/2022 г., което не е загубило сила, предвид съществуващата нормативна уредба. Прието е в ТП, че уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законодателят е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането в изпълнение на задълженията си по чл. 574, ал. 11 от КЗ. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици. В този смисъл Решение № 1361 от 25.03.2026 г. на АдмС – Пазарджик по адм. д. № 224/2026 г., Решение № 3025 от 25.06.2026 г. на АдмС - Пазарджик по адм. д. № 519/2026 г. и др. Наред с това, обстоятелството, че причината послужила като основание за прилагане на процесната принудителна административна мярка, е била отстранена сутринта на първия работен ден след установяването й, е от съществено значение за преценката дали при конкретните факти прилагането на мярката е било необходимо и дали същата съответства на целта на закона. Принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП имат превантивен и преустановителен характер. Те не представляват санкция за вече извършено административно нарушение, а средство за предотвратяване или преустановяване на нарушение и за гарантиране на безопасността на движението по пътищата. Именно поради това тяхното прилагане следва да бъде съобразено с конкретната фактическа обстановка и с необходимостта от защита на обществения интерес, който законът цели да охранява. В случая установеното нарушение е било преодоляно сутринта на следващия ден, който е и първият работен ден, на който е можело да се поднови изтеклата застраховка. При тези обстоятелства продължаващото действие на мярката „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ не допринася за постигане на целите на закона, тъй като противоправното състояние вече не съществува и липсва опасност от неговото продължаване. Следва да се отчете и че законодателят е предвидил различни правни последици за подобно поведение. При липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ са уредени специални принудителни административни мерки – по чл. 171, т. 1, б. е) ЗДвП спрямо водача и по чл. 171, т. 2, б. в) ЗДвП спрямо самото пътно превозно средство – до отстраняване на нарушението. Отделно от това, при управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, законът предвижда и административнонаказателна отговорност по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, а в определени хипотези подобно поведение може да осъществява и състав на престъпление по чл. 345, ал. 2 от Наказателния кодекс. Наличието на тази многостепенна правна уредба налага принудителните административни мерки да се прилагат с оглед конкретните факти и тяхната превантивна цел, а не механично. Когато противоправното състояние е вече преодоляно и липсва опасност от неговото продължаване, прилагането на мярката по чл. 171, т. 1, б. з), гг) ЗДвП губи своята превантивна и преустановителна функция и на практика се превръща в допълнителна санкция за вече извършеното нарушение, което е несъвместимо с правната природа на принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП. При тази фактическа обстановка следва да бъде съобразен и принципът на съразмерност по чл. 6 АПК, съгласно който административните актове следва да ограничават правата и законните интереси на гражданите само доколкото това е необходимо за постигане на целта, за която са издадени. В конкретния случай противоправното състояние е било преустановено незабавно, поради което продължаващото действие на мярката води до ограничаване на правата на жалбоподателя без да е налице реална необходимост от административна принуда. От изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна. С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответната страна ще следва да бъде осъдена да му заплати направените по делото разноски в размер на 505,11 евро (петстотин и пет евро и единадесет евроцента), от които 5,11 евро – държавна такса и 500 евро – адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението на административния съд не подлежи на обжалване. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав