Решение № 3501 от 16.6.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 499/2026 г.

Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Образувано е по жалба от Б. З. С., [ЕГН], с посочен адрес: [населено място], общ. Петрич, обл. Благоевград, [улица], депозирана чрез процесуалния представител по пълномощие адв. В. П., вписана в АК – Благоевград, с посочен съдебен адрес: [населено място], общ. Петрич, обл. Благоевград, [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1397952 от 06.04.2026 год., издадена от А. Б. З., на длъжност младши полицейски инспектор в Районно управление – Петрич към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Благоевград. В обстоятелствената част на жалбата се сочат факти, относими към обстоятелствата, касаещи издаването на оспорената заповед. Не се оспорва факта, че към момента на извършване на проверката и издаване на заповедта, за процесното МПС не е имало сключена застраховка гражданска отговорност, поради което и автомобилът е бил служебно дерегистриран. Твърди се, че след като не е бил уведомен за прекратената регистрация, деянието за което е ангажирана административно-наказателната отговорност не е съставомерно, поради което и не са налице материалноправните предпоставки за прилагане на процесната ПАМ. Иска се заповедта да бъде отменена. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Ответникът по жалбата, А. Б. З., на длъжност младши полицейски инспектор в Районно управление – Петрич към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Благоевград, в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител и не взема отношение по жалбата. Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна. От приложените към административната преписка доказателства, безспорно се установява, следното: С обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП № GPAM-1397952 от 06.04.2026 год., издадена от А. Б. З., на длъжност младши полицейски инспектор в Районно управление – Петрич към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Благоевград, е наложена на оспорващия Б. З. С., [ЕГН], временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че в [населено място], на [улица], в района на кръстовище образувано BLG 1166 и с посока на движение от спирката на селото към изхода на селото, посока [населено място], управлявал товарен автомобил „Тойота Хайес“ с рег. № [рег. номер], собственост на И. С. В. от [населено място]. При извършената проверка се установява, че към часа и датата на проверката , въпросното МПС няма сключен действащ договор на валидна ГО на автомобилистите от КЗ. В заповедта няма посочена дата и час на установяване на нарушението, включително в същата не е посочено дали е издадена въз основа на конкретен АУАН. Към преписката е приложен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. GA № 402604 от 06.04.2026 год. за извършено нарушение по ЗДвП – чл. 636, ал. 3 от КЗ. Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на оспорващия С. на 06.04.2026 год., лично, което се удостоверява с подписа на последния. Жалбата е подадена в Административен съд – Благоевград чрез административния орган на 07.04.2026 год. Като доказателство установяващо кои длъжности от състава на МВР имат право да издават заповеди за принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП, от страна на административния орган е представено заверено копие от Заповед № 244з-324 от 13.02.2017 г. на директора на ОД на МВР-Благоевград. При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка съгласно чл.168 от АПК, във вр. с чл.146 от АПК и чл.169 от АПК, съдът прави следните правни изводи: По допустимостта: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима за разглеждане. По основателността: Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП, каквато е процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по същия закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Компетентността е властта, която законодателят е предоставил на органа да издаде един конкретен административен акт и чрез него да създаде или да признае права, съответно – да създаде задължения. Липсата на компетентност за издаване на конкретния административен акт значи, че издаденият акт не е носител на държавната власт и поради това държавата не го признава като правно значим. Компетентността на всеки орган е определена в закон. В случая компетентността на органите да издават ПАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП е посочена в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП – от ръководителите на службите за контрол по същия закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Няма спор, че органът, издал процесната ПАМ – А. Б. З. е на длъжност младши полицейски инспектор в Районно управление – Петрич към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Благоевград. С посочената в оспорената заповед, Заповед № 244з-324 от 13.02.2017 г. на директора на ОД на МВР-Благоевград, са определени лицата имащи право да издават наказателни постановления за нарушения по чл. 483, ал 1 и ал. 2 от КЗ и чл. 638, ал. 1 до ал. 6, т.е. по своето съдържание установява делегирана компетентност на лимитативно изброените в нея органи от системата на МВР, имащи право да издават наказателни постановления, но не и заповеди за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП. Налага се извод, че младшите полицейски инспектори в Районно управление – Петрич към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Благоевград, З. не е имал правомощието да налага ПАМ по чл. 171, т.1, б. „е“ от ЗДвП, тъй като такова не му е делегирано с цитираната заповед. При тези данни настоящият състав приема, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1397952 от 06.04.2026 год., издадена от А. Б. З., на длъжност младши полицейски инспектор в Районно управление – Петрич към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Благоевград, е нищожна на основание чл. 146, т. 1 от АПК, като издадена от лице, което няма материална компетентност за това. Доказателства установяващи кои длъжности от състава на МВР имащи право да издават заповеди за принудителни административни мерки по нормативно регламентираните текстове от ЗДвП не се ангажират. Изложеното показва, че оспорената заповед е издадена при драстично нарушение на административнопроизводствените правила, поради което същата следва да бъде обявена за нищожна. В допълнение на гореизложеното, съдът намира за необходимо да посочи и друго допуснато от страна на административния раган съществено працесуално нарушение изразяващо се в следното: Както бе посочено по-горе в оспорената заповед не е посочена дата и час на установяване на нарушението, включително в същата не е посочено дали е издадена въз основа на конкретен АУАН. Въпреки, че към преписката е приложен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. GA № 402604 от 06.04.2026 год. за извършено нарушение по ЗДвП – чл. 636, ал. 3 от КЗ, за съда остава неустановена относимостта на същия към оспорената заповед. Процесуално недопустимо е, включително е в разрез със нормативно регламентираните процесуални норми както издаване на Заповед за налагане на ПАМ предхождащо издаването на АУАН, така и издаването на заповед за налагане на ПАМ, без санкциониране на нарушението посредством издаване на АУАН. Също така, според настоящият състав на съда, неустановеността на датата на установяване на процесното нарушение описано в заповедта и факта дали за същото е издаден АУАН, съставляват пречка за осъществяване на контрол по законосъобразността на същата по отношение на правилното приложение на материалния закон. Изложеното показва, че оспорената заповед е издадена при драстично нарушение на административнопроизводствените правила, поради което същата следва да бъде обявена за нищожна. Изходът от оспорването обуславя възлагане на разноските в процеса върху ответника, предвид своевременно направеното искане от процесуалния представител по пълномощие на жалбоподателя и представените доказателства за реалното им извършване (л. 5 и л. 6 от делото). Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Благоевград следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя претендираната сума от 505. 11 (петстотин и пет евро и 11 евроцента) евро, представляваща заплатена държавна такса за производството в размер на 5. 11 (пет евро и 11 евроцента) евро и адвокатско възнаграждение в размер на 500. 00 (петстотин) евро. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2,във в чл. 143 от АПК и § 1, т.6 от ДР на АПК, Административен съд-Благоевград