Решение № 570 от 7.7.2023 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1138/2021 г.

Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК. Образувано е по жалба от Д.Т.К. •••, с посочен съдебен адрес: •••, подадена чрез пълномощник, против Ревизионен акт (РА) № Р-16001620004549-091-001/02.03.2021г., потвърден с Решение №536/12.10.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – гр.Пловдив, относно допълнително установени задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО в общ размер 2 240, 56 лв, ведно с лихви за просрочие в общ размер 602, 8 8 лв. Жалбоподателят счита РА за незаконосъобразен и неправилен. Счита, че доколкото доходът, за който в РД се предлага да бъдат установени данъчни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017г. и 2018г. е получен от извършване на транспортни услуги, а тази услуга е подвид на договора за изработка, който е вид граждански договор по смисъла на ЗДДФЛ, то неправилно е предложено данъчните задължения да бъдат установени като на ЕТ. Излага съображения, че не е регистриран като ЕТ, поради което за него не е приложим редът за определяне на данъчната основа по чл.26 от ЗДДФЛ. Твърди, че същата следва да се определи по реда на чл.29 от ЗДДФЛ, респ. че е приложима хипотезата на чл.29, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ, при което при определяне на данъчната основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица следва да се приспадната предвидените в тази норма 25% разходи, свързани с дейността, което в случая не е сторено и само на това основание РА следва да се отмени изцяло като незаконосъобразен. Наред с горното, дори и да се приеме, че се касае за дейност на ЕТ, счита, че установените данъчни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017г. и 2018г са неправилно определени по размер. Твърди, че неправилно за двете ревизирани години при изчисляване на разходите за дейността, за притежавания от ревизираното лице товарен автомобил „ЗИЛ 157“ е определена разходната норма за гориво – 43, 20 л/100 км. Не било отчетено, че автомобилът е с три, а не с две оси, при което разходната норма за горива била по-висока, както и че по-голямата част от разстоянията автомобилът е изминавал по горски пътища, движейки се на първа или втора предавка, или на бавни обороти. Жалбоподателят се позовава на разпоредбите на чл.3, ал.2 и чл.18, т.1 от Наредба №3/25.09.1998г. на Министерство на транспорта / Наредба №3/25.09.1998г. / като твърди, че към основната разходна норма за товарен автомобил „ЗИЛ 157“, изчислена по Приложение №2 към посочената наредба, следва да се прибавят и 40 % за движение по пътища по планински терен, съгласно Приложение №4 към същата. Следвало да се извърши корекция на основната разходна норма и съгласно чл.18, т.4, б“а“ от Наредба №3/25.09.1998г. – съобразно степента на натоварване, като се вземат предвид превозваните количества дървен материал и товароподемността на товарния автомобил. Към получените след съответните корекции суми следвало да се прибавят и разходите за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, както и за винетка. Жалбоподателят счита, че определените в РД разходи за винетки са неправилно изчислени, тъй като автомобилът „ЗИЛ 157“ е с три, а не с две оси, при което годишната винетка е 1200, 00 лв, а не 808, 00 лв, както било прието в РД. Неправилно били изчислени и разходите за гориво. Същите били пресмятани за разстояние от 50 км., а при приетото от ревизиращия екип, че разстоянието е от 50 км до 70 км, следвало да се вземе предвид средното разстояние от 60 км. Неправилно към разходите на жалбоподателя не били взети предвид тези за ремонт и техническо обслужване на товарния автомобил „ЗИЛ 157“, вкл. за смазочни материали. Предвид така изложеното, жалбоподателят счита, че следва да се преизчислят разходите му за двете ревизирани години и същите да се извадят от приходите, за да се изчислят данъчните основи за облагане с годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, в резултат на което ще се променят и размерите на останалите установени задължения за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващи се, за здравно осигуряване за самоосигуряващи се и за УПФ за самоосигуряващи се. По изложените в жалбата и в писмени бележки от процесуален представител съображения, жалбоподателят моли да се отмени изцяло РА. Претендира разноски. Ответникът - Директор на Дирекция ОДОП – гр.Пловдив, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена по съображенията, изложени в потвърждаващото РА решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В случай на отмяна на РА, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16001620004549-020-001/29.07.2020г., издадена от Г.П.Й. на длъжност Началник сектор при ТД на НАП Пловдив, е възложено да се извърши ревизия на Д.Т.К., с адрес •••, с обхват на задълженията: 1. Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ; 2. ДОО за самоосигуряващи се; 3. Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се и 4. Универсален пенсионен фонд /УПФ/ - за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2018г. Със ЗВР е определен ревизиращият екип, ръководителят на ревизията, както и срокът за извършването ѝ – три месеца от връчване на ЗВР. За ръководител на ревизията е определена С.М.И. – гл.инспектор по приходите. ЗВР е връчена на пълномощник на ревизираното лице на 20.08.2020г., видно от приложената разписка. Във връзка с извършваната ревизия до ревизираното лице е изпратено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ№ Р-16001620004549-040-001/04.08.2020г., връчено на негов пълномощник на 20.08.2020г., видно от приложената разписка. В отговор Д. К. е представил писмени обяснения с вх.№16156/21.08.2020г., към които не е приложил документи. Със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №Р-16001620004549-020-002/20.11.2020г. е определен нов срок за завършването на ревизията - до 18.12.2020г. ЗИЗВР е връчена на ревизираното лице по електронен път на 14.12.2020г., видно от приложеното удостоверение. Издадена е и последваща ЗИЗВР №Р-16001620004549-020-002/18.12.2020г., връчена на ревизираното лице по електронен път на 23.12.2020г., с която срокът за завършване на ревизията е удължен до 20.01.2021г. В хода на ревизионното производство е отправено Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения № Р -16001620004549 -041-001/10.09.2020г. до „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“АД – София, относно сключени застраховки „Гражданска отговорност“ и КАСКО за автомобил ЗИЛ 157 с рег.№••••••• за периода 01.01.2017г. – 31.12.2018г. Поискано е представяне на копия от застрахователни полици, както и информация, съотв. документи за изплатени на Д.К. застрахователни щети. Исканата информация е представена с писмо вх.№19053/07.10.2020г. Отправено е и Искане за извършване на действия от други контролни органи № Р -16001620004549 -032-001/25.09.202г. до Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, за предоставяне на информация относно закупени винетни стикери за товарен автомобил ЗИЛ 157 с рег.№••••••• за периода 01.01.2017г. – 31.12.2018г., съотв. за номер и цена на закупените винетки. В отговор е постъпило писмо вх.№18791/05.10.2020г., видно от което за визирания период няма данни за издавани електронни винетки за посоченото ППС, а за периода преди 01.01.2019г., когато е въведена Електронната система за събиране на пътни такси на база време и изминато разстояние, с възможност за закупуване на електронни винетки от декември 2018г., АПИ няма задължение да поддържа регистър на продадени хартиени винетки. С Протокол №Р-16001620004549-ППД-001/26.10.2020г. са присъединени доказателствата, събрани в хода на извършена проверка на Д.Т.К., приключила с Протокол № П -16002618222854 -073-001/27.08.2019г., а именно: Искане за извършване на действия от други контролни органи № П -16002618222854 -032-001/31.01.2019г., адресирано до „Югоизточно държавно предприятие“ ДП –Сливен, ДГС-Ивайловград и изпратеното в отговор писмо вх.№ ВхР-1286 #1 /10.06.2019г., ведно с приложени към същото заверени копия от превозни билети на Д.Т.К. за периода 01.01.2017г. – 31.12.2018г. С Протокол №Р-16001620004549-ППД-002/26.10.2020г. към ревизионното производство са присъединени доказателства, събрани в хода на извършена предходна ревизия на Д.К., касаещи изискана и предоставена от ДГС – Ивайловград информация относно фирми, извършващи превози на дървесина от горскостопански обекти на ТП ДГС-Ивайловград за периода 01.01.2017г. – 31.12.2018г., както и изискана и предоставена информация от две дружества, извършващи такива превози, относно цената на превозите / на дърва от временен склад – временен горски път до физически лица, получатели на дървесина/ за същия период и начина на формирането й. До ревизираното лице е изпратено Уведомление № Р-16001620004549-113-001/09.11.2020г., с което на основание чл.124, ал.1 от ДОПК е уведомен, че са установени данни за укрити приходи – недекларирани приходи от извършване на търговска дейност – превоз на дървесина, представляващи обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, поради което основата за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за период 01.01.2017г. – 31.12.2018г. и осигурителният доход за установяване на задълженията за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ за: здравно осигуряване за самоосигуряващи се, ДОО за самоосигуряващи се и УПФ за самоосигуряващи се за периода 01.01.2017г. – 31.12.2018г., ще бъде определена по реда на чл.122-124а от ДОПК. С уведомлението е предоставен 14-дневен срок от връчването му за представяне на доказателства и за вземане на становище. Уведомлението е връчено на ревизираното лице на 14.12.2020г. като в указания срок от ревизираното лице не са представени доказателства. На същата дата е връчено и уведомление по чл.17, ал.1 т.2 от ДОПК. До ревизираното лице е изпратено ИПДПОЗЛ № Р-16001620004549-040-002/09.11.2020г., ведно с образец на Декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК, връчено електронно на 14.12.2020г. Изготвен е Ревизионен доклад (РД) № Р-16001620004549-092-001/03.02.2021г., връчен електронно на лицето на 04.02.2021г. Констатирано е, че като местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ Д.Т.К. е задължено по закона лице на основание чл.3 и чл.6 от ЗДДФЛ за доходите, получени през периодите, попадащи в обхвата на ревизията. Установено е, че последният не е регистриран като ЕТ или като лице, упражняващо свободна професия, занаятчийска или земеделска дейност, няма регистрация по ЗДДС, че е едноличен собственик на капитала и представляващ дружеството „ДК-08“ ЕООД, че за периода м.01.2017г. - м.05.2017г. има подадени декларации обр.1 с код на осигуряване „12“ - като самоосигураващо се лице чрез ЕИК на посоченото дружество, за периода 01.06.2017г. – 31.12.2018г. са декларирани данни за дължими осигурителни вноски по ЗЗО на основание чл.40, ал.5 от ЗЗО /вноски за лица, неосигурени на друго основание/, считано от 01.06.2027г. – до 15.10.2019г. В РД, въз основа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства е прието, че от ревизираното лице за периода 01.01.2017г. – 31.12.2018г. е извършвана търговска дейност – продажба на транспортни услуги по превоз на дървесина по превозни билети на ДГС – ТП Ивайловград, изискваща водене на счетоводна отчетност, съобразно ЗСч, каквато лицето не е водило. В РД са изложени обстоятелствата, довели до облагане по реда на чл.122 от ДОПК. Прието е, че са налице данни по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК - за укрити доходи или приходи от извършени от Д. К. транспортни услуги на физически лица на територията на гр.Ивайловград и населени места в община Ивайловград, представляващи превоз на дървесина със собствено превозно средство – товарен автомобил „ЗИЛ 157“ с рег.№•••••••, за което не е отчел приходи/доходи по регламентирания законов ред и не е декларирал същите пред приходната администрация, което обстоятелство е възприето като основание основата за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2017г. – 31.12.2018г. да се определи по реда на чл. 122 от ДОПК, съотв. като основание за определяне основата за облагане с дължимите задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по КСО и ЗЗО за периода 01.01.2017г. – 31.12.2018г. по реда на чл. 124а от ДОПК. Извършен е анализ на относимите към РЛ обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК. При съобразяване вида и характера на извършваната дейност, е прието, че за ревизирания период лицето дължи авансови вноски по фонд на ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗЗО и окончателни такива при годишното изравняване. Изследвани са присъединените документи, събрани в хода на извършена ПУФО и в хода на предходно ревизионно производство, представената информация и документи от други контролни органи, както и от трети лица. Съобразено е търговското значение на мястото на извършване на дейността, събрана е информация за продажните цени и себестойността на транспортните услуги по превоз на дървесина от фирми с аналогична дейност в региона - общ.Ивайловград. За определяне на брутните приходи/доходи на РЛ за ревизирания период е възприета средна продажна цена на транспортната услуга от 12, 00 лв на доставен кубичен метър дървен материал. Въз основа на представените превозни билети е установено, че брутните приходи/доходи на РЛ за ревизирания период възлизат на 600, 00 лв - за 2017г. и на 10 518, 00 лв - за 2018г. Предвид липсата на водена счетоводна отчетност, извършените разходи за гориво са определени на основание Наредба №3/25.09.1989г. за нормите за разход на горива и смазочни материали на автомобилите и мотоциклетите на Министерство на транспорта / Наредба №3/25.09.1989г. / като е приета основна разходна норма от 43, 20 л/100 км за гориво Бензин. Съобразно публикуваните в конкретно посочен сайт данни за средноседмични цени на гориво Бензин, от ревизиращия екип е определена средна покупна цена на гориво – Бензин от 2, 08 лв за 2017г. и 2, 20 лв – за 2018г. Съобразени са експлоатационните разходи, свързани с реализиране на превоза при автомобилен транспорт – разходи въз основа на реализиран пробег в зависимост от условията, при които се осъществява превоза, както и постоянни разходи, свързани с регистрацията на автомобил в зависимост от вида и характеристиките на конкретното ППС – винетни такси и разходи за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и/или „Каско“. В тази връзка са взети предвид публикуваните на интернетстраницата на АПИ цени на винетки за 2017г., а именно: 808, 00 лв - годишна винетка и 21, 00 лв - дневна винетка, съотв. за 2018г.: 808, 00 лв - годишна винетка и 23, 00 лв - дневна винетка, както и предоставената информация от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД – София за дължими суми по сключени застраховки за ПС с рег.№•••••••, а именно: застрахователна сума за 2017г. – 112, 83 лв и застрахователна сума за 2018г. – 127, 60 лв. Изчислени са и разходите за вложеното за извършване на коментираните транспортни услуги гориво при съобразяване на: превозените тонове дървесина по издадените превозни билети в зависимост от характеристиките и спецификацията на конкретното превозно средство: товароносимост 10 170т. – максимална допустима маса на товар; средно изминато разстояние в км – 50 км; изминатите км за година, определената разходна норма на гориво за товарния автомобил, изразходваното гориво и средната покупна цена на гориво Бензин за съответния ревизиран период. В резултат, присъщите разходи за дейността /гориво, застраховка „ГО“, винетки/ за ревизирания период са определени в размер на 508, 40 лв за 2017г. и в размер на 5 687, 60 лв за 2018г. Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства и установеното, че извършваната от РЛ за ревизирания период дейност, свързана с реализиран автомобилен транспорт на стоки /дървен материал/ е осъществявана редовно, по занятие, а не еднокрано и инцидентно, и доколкото РЛ не е регистрирано като ЕТ, е прието, че на основание чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ доходите от стопанската му дейност следва да се обложат по реда на гл. пета, раздел II от закона т.е. смятат се за доходи от стопанска дейност като ЕТ и следва да се облагат съгласно чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, и в тази връзка облагаемият доход следва да се формира по реда на чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ. Прието е, че облагаемият доход на РЛ от извършваната дейност като търговец е равен на стойността на укритите приходи, а именно: 600, 00 лв - за 2017г. и на 10 518, 00 лв - за 2018г. При липса на представени от РЛ документи за извършени разходи е прието, че същите за ревизирания период са равни на експлоатационните разходи за формиране себестойността на транспортната услуга – реализацията на превоза и възлизат на 508, 40 лв за 2017г. и в размер на 5 687, 60 лв за 2018г., при което данъчната основа за доходи от стопанска дейност като ЕТ определена в размер на 91.60 лв – за 2017г. и в размер на 4830, 40 лв – за 2018г. След намаляването й със сумите за задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по КСО и ЗЗО/определени по реда на чл.124а от ДОПК/, годишната данъчна основа от стопанска дейност като ЕТ за облагане с данък върху доходите е определена в размер на 0, 00 лв за 2017г. и в размер на 3129, 04 лв – за 2018г., при което е прието, че РЛ не дължи данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2017г., а дължимият такъв за 2018г. е в размер на 469, 36 лв. На основание чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ вр. чл.1 от ЗЛДТДПДВ, за дължимия за 2018г. данък е начислена лихва за просрочие, за периода от 02.05.2019г. до 03.02.2021г. в размер на 83, 97 лв. Във връзка с установеното, че РЛ се е осигурявало за периода от 01.08. 2008г. до 31.05.2017г. като едноличен собственик на „ДК-08“ ЕООД при деклариран осигурителен доход - минималния такъв за съответната година /за 2017г. – 460, 00 лв/, като е внесло част от дължимите авансови осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ на ДОО, декларирани за периода м. 01.2017г. – м.05.2017г., в размер на 317, 40 лв върху минималния годишен осигурителен доход / 5520, 00 лв. за 2017г./ и въз основа на установения по реда на чл.122-124а от ДОПК годишен осигурителен доход за 2017г. от 91, 60 лв, е прието, че РЛ дължи авансово осигурителни вноски за м.09.2017г, м.11.2017г. и м.12.2017г. Доколкото установеният годишен осигурителен доход на РЛ за 2017г. е под минималния такъв за същата година, е прието, че не е дължима окончателна осигурителна вноска за фонд ДОО. За установените като дължими авансови осигурителни вноски за м.09.2017г, м.11.2017г. и м.12.2017г. / 13, 08% върху минимален месечен осигурителен доход от 460, 00 лв - 63, 48 лв/, са начислени съгласно чл.113 от КСО лихви за просрочие в размер на 60, 63 лв. При съобразяване на минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващи се лица за 2018г. – 510, 00 лв, осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ за 2018г. – 14, 08%, установеният годишен осигурителен доход на РЛ за същата година - 4830, 40 лв, размерът на дължимите авансово осигурителни вноски за периода м.01.2018г. – м.12.2018г. е изчислен на 905, 76 лв., върху който размер на основание чл.113 от КСО са начислени лихви за просрочие в размер на 228, 39 лв. Доколкото установеният годишен осигурителен доход на РЛ за 2018г. е под минималния такъв за същата година, е прието, че не е дължима окончателна осигурителна вноска за фонд ДОО. Прието е също, че за м.09.2017г, м.11.2017г. и м.12.2017г. се дължат и авансови вноски за фонд ДЗПО – УПФ в общ размер 69, 00 лв, а за периода м.01.2018г. – м.12.2018г. се дължат такива в размер 306, 00 лв като на основание чл.175 от ДОПК вр. чл.113, ал.1 от КСО вр. чл.158 отКСО са начислени и лихви за просрочие в размер на 21, 97 лв, съотв. в размер на 77, 19 лв. Доколкото установеният годишен осигурителен доход на РЛ за 2017г., както и за 2018г. е под минималния такъв за съответните години, е прието, че за ревизираните периоди не са дължими окончателни осигурителни вноски за фонд ДЗПО – УПФ. В частта по ЗЗО е прието, че за м.09.2017г, м.11.2017г. и м.12.2017г. се дължат авансови осигурителни вноски за здравно осигуряване /ЗО/ като самоосигуряващо се лице в общ размер 110, 40 лв, ведно с лихва в размер на 35, 15 лв, дължима на основание чл.107 от ЗЗО, а за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. се дължат такива в общ размер 489, 60 лв, ведно с лихва в размер на 123, 46 лв съгласно чл.107 от ЗЗО. Доколкото не е установен годишен осигурителен доход, по-висок от минималния за 2017г., както и за 2018г., е прието, че РЛ не дължи окончателни осигурителни вноски за двете ревизирани години. С РД в резултат на извършените процесуални действия, приетите за установени факти и обстоятелства и направените изводи, ревизиращият екип е предложил по отношение на ревизираното лице за ревизирания период 01.01.2017г. – 31.12.2018г. да бъдат установени размери на задължения и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 03.02.2021г. както следва: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017г. – 0, 00 лв, съотв. лихва – 0, 00лв; Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018г. – 469, 36 лв, ведно с лихва – 83, 97 лв; за ДОО за самоосигуряващи се за 2017г. – 507, 84 лв, ведно с лихва 76, 57 лв; вноски за ДОО за самоосигуряващи се за 2018г. – 905, 76 лв, ведно с лихва 228, 39 лв; за Здравно осигуряване за самоосигуряващи се за 2017г. – 368, 00 лв, ведно с лихва 65, 97 лв; за Здравно осигуряване за самоосигуряващи се за 2018г. – 489, 60 лв, ведно с лихва 148, 52 лв; за УПФ за самоосигуряващи се за 2017г. – 184, 00 лв, ведно с лихва 26, 23 лв; за УПФ за самоосигуряващи се за 2018г. – 306, 00 лв, ведно с лихва 77, 19 лв. След приспадане на внесени от лицето суми за ДОО, здравно осигуряване и УПФ, както и за лихви върху тях, общият размер на задълженията /главница плюс лихви/ възлиза на 2871, 32 лв. РД е връчен на ревизираното лице електронно на 04.02.2021г. От РЛ чрез пълномощник, извън сока по чл.117, ал.5 от ДОПК е депозирано възражение с вх.№94-00-1679/04.03.2021г. срещу РД. Не са приложени доказателства. При възприемане на констатациите и изводите в РД, е издаден е Ревизионен акт /РА/ № Р-16001620004549-091-001/02.03.2021г., с който са установени данъчните задължения на ревизираното лице във вида посочен в Приложението към РА, ведно с лихви към 02.03.2021г. След приспадане на внесени от лицето суми за ДОО, здравно осигуряване и УПФ, както и за лихви върху тях, общият размер на задълженията по ЗДДФЛ и на задълженията по КСО и ЗЗО за довнасяне /главница плюс лихви/ е определен на 2843, 44 лв, от които: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018г. – 469, 36 лв, ведно с лихва – 87, 49лв; вноски за ДОО за самоосигуряващи се за 2017г. – 190, 44 лв, ведно с лихва 62, 05 лв; вноски за ДОО за самоосигуряващи се за 2018г. – 905, 76 лв, ведно с лихва 235, 20 лв; за Здравно осигуряване за самоосигуряващи се за 2017г. – 55, 20 лв, ведно с лихва 27, 30 лв; за Здравно осигуряване за самоосигуряващи се за 2018г. – 244, 80 лв, ведно с лихва 88, 88 лв; за УПФ за самоосигуряващи се за 2017г. – 69, 00 лв, ведно с лихва 22, 48 лв; за УПФ за самоосигуряващи се за 2018г. – 306, 00 лв, ведно с лихва 79, 48 лв. След приспадане на внесени от лицето суми за ДОО, здравно осигуряване и УПФ, както и за лихви върху тях, общият размер на задълженията за довнасяне /главница плюс лихви/ възлиза на 2843, 44 лв. РА е връчен електронно на РЛ на 08.03.2021г. на електронния му адрес. На 15.04.2021г. от Д. К. чрез пълномощник е подадена жалба срещу РА, депозирана чрез ТД на НАП- Пловдив, офис Пазарджик. С писмо от 21.04.2021г., жалбата е изпратена на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, където е постъпила на 23.04.2020г. /вх.№20-33-24/. Видно от приложеното Определение №48/20.08.2021г., постановено по ч.адм.д.№701/2021г. по описа на Административен съд – Хасково, жалбата срещу РА е била оставена без разглеждане като просрочена и производството е било прекратено, което е било сторено с Решение №247/19.05.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив. С посоченото определение съдът е приел, че не е осъществено надлежно връчване на РА по смисъла на чл.30, ал.6 вр. чл.28, ал.2 от ДОПК и предвид липсата на доказателства, че актът е връчен по някой от другите законоустановени способи, е отменил Решение №247/19.05.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив като е върнал на последния жалбата срещу РА за продължаване на административнопроизводствените действия по разглеждането й. Определение №48/20.08.2021г., постановено по ч.адм.д.№701/2021г. по описа на Административен съд – Хасково е постъпило в Дирекция „ОДОП“ – Пловдив на 26.08.2021г. Издадено е Решение №536/12.10.20202г., с което Директорът на Дирекция ОДОП – Пловдив е потвърдил РА. Решението е връчено на Д. К. чрез пълномощник на 26.10.2021г., видно то приложената разписка. Жалбата срещу потвърдения РА е подадена на 01.11.2021г., видно от входящия номер на Дирекция ОУИ – Пловдив. По делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза. Във връзка с отговора по задача №1 вещото посочва, че по данни на НСИ средните цени на бензина за 2017г. и за 2018г. са съответно – 2, 03 лв и 2, 20 лв. Доколкото тези цени са по-ниски от използваните в РД, при изчисленията си вещото лице използва цените от РД. Във връзка с изчисляването на разходите за горива и смазочни материали /ГСМ/ вещото лице уточнява, че всички модификации на ЗИЛ 157 са с три оси, а в Наредба №3/25.09.1998г. е посочен еднакъв разход за тях – 43, 2%. При позоваване на чл.14, ал.1, т.4 от Наредба №3/25.09.1998г., вещото лице посочва, че разход за смазочни материали се полага на пробег от всеки 8000 км., като с оглед установения общ пробег за двете ревизирани години – 5300 км, не се полага смяна на масла и филтри. На основание чл.15 от Наредба №3/25.09.1998г., вещото лице посочва, че се полага разход за моторно масло за доливане. При липса на статистически данни за моторните масла, вещото лице при изчисленията си ползва цените на моторни масла от ниския ценови диапазон, /предвид марката и модела на МПС/, от конкретно посочен интернетсайт - 7 лв за 1 литър. Изхождайки о така посочените цени на бензина и моторното масло, от горевизираните разпоредби и от средно изминатото разстояние в км, определено в РД, вещото лице определя какви биха били разходите за ГСМ за процесния товарен автомобил, а именно: 277, 73 лв – за 2017г. и 4888, 08 – за 2018г. като онагледява изчисленията в табличен вид. Предвид горното, в отговор на задача №1 вещото лице посочва, че средните цени на бензина за 2017г. и за 2018г. са неправилно изчислени в РД, ако се изхожда от данните на НСИ, според които цените са по-ниски спрямо използваните от данъчните органи. Същевременно в разхода на РЛ не са включени полагащите му се разходи за смазочни материали в размер на 8, 16 лв за 2017г. и в размер на 136, 08 лв – за 2018г. В отговор на задача №2, при изчисляване на разходите за ГСМ на база средно разстояние от 60 км за курс, вещото лице посочва, че изминатото разстояние съобразно броя на осъществените курсове е 360 км за 2017г. и 6000 км за 2018г. При това положение преизчислява разходите за ГСМ, а именно: 333, 28 лв – за 2017г. и 5865, 70 – за 2018г. Онагледява изчисленията в табличен вид. Отговорът на задача №3, вещото лица дава в пет варианта, при приемане на хипотезите, че изминатото от процесния автомобил разстояние за всеки от извършените курсове е било съответно 90%, 80%, 70%, 60% и 50 % за движение по планински терен, съобразно регламентацията по Приложение №4 към Наредба №3/25.09.1998г., и при прибавяне за двете ревизирани години на увеличение от 40% от разходната норма от 43, 20% за среден разход на гориво по планински терени, съгласно Приложение №2 от същата наредба. Изчисленията онагледява в таблици. Отговорът на задача №4, вещото лица дава в пет варианта в табличен вид, изхождайки от изчислените в отговора на задача №3 разходи за гориво /в пет варианта/. Изчисленията на разходите за гориво по планински терени, вещото лице, съобразно поставената задача, прави като увеличава средния разход за гориво с 20% от определената разходната норма 43, 20%, както и на база отчитане, че 65% от половината от изминатото от автомобила разстояние за всеки от курсовете, е било изминато с товар. При отговор на задача №5, вещото лице след посочване цените на дневна и годишна винетка за ЗИЛ 157 с три оси, разработва два варианта. При цена на дневна винетка от 21 лв за 2017г., съотв. от 23 лв за 2108г. и съобразно броя на извършените курсове, вещото лице посочва, че разходите за винетки за 2017г. са в размер на 126, 00 лв, а за 2018г. – 2300, 00 лв. При цена на годишна винетка о т 1743 лв за 2017г. и за 2108г., вещото лице посочва, че разходите за винетки за съответните месеци, в които е извършвана дейност са в размер на 435, 75 лв за 2017г., а за 2018г. – в размер на 1743, 00 лв. По задача №6 вещото лице препраща към отговора по задача №1, в частта му относно разходите за смазочни материали. В отговор на задача №7, вещото лице посочва, че за 2017г. не се дължи данък върху доходите, тъй като е реализирана данъчна загуба. Според вещото лице, при пренасяне на основание чл.70, ал.1 от ЗКПО, на данъчната загуба от 2017г. към данъчната печалба за 2018г., облагаемият доход, е в размер на 1143, 40 лв. При намаляването му с дължимите осигурителни вноски от 1701, 36 лв, не остава доход за облагане, съотвев. Не се дължи данък върху доходите и за 2018г. В отговор на задача №8, вещото изчислява размера на дължимите осигурителни вноски за фонд „Пенсии, за ДЗПО и за здравно осигуряване за двете ревизирани години, изцяло съвпадащи с изчислените такива в РД. В тази връзка вещото лице потвърждава и установения от приходните органи размер на дължимите лихви за закъснение за времето от възникване на съответните задължения до 03.02.2021г. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си като прави уточнения и дава допълнителни разяснения относно възприетите констатации по заключението. Заключението е прието при оспорване от страна на ответника на отговорите по задачи №, № 3, 4, 5 и 7. При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима. Същата изхожда от лице с правен интерес, насочена е срещу РА, потвърден от решаващия орган, който от своя страна се е произнесъл в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК, а с оглед окончателното Определение №48/20.08.2021г., постановено по ч.адм.д.№701/2021г. по описа на Административен съд – Хасково, следва да се приеме, че е своевременно подадена. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. При извършване на служебната проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган, видно от Приложение №1, т.11 към Заповед №РД-09-2433/16.12.2019г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив. РА изхожда от компетентни органи по чл.119, ал.2 от ДОПК – Г.П. Й. на длъжност Началник сектор при ТД на НАП Пловдив - възложител на ревизията и С.М.И. – гл.инспектор по приходите, ръководител на екип, съгласно Приложение №1 /в частта му относно ИРМ-Пазарджик/ към Заповед №РД-09-2428/13.12.2019г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив, определена за ръководител на ревизията съгласно ЗВР №Р-16001620004549-020-001/29.07.2020г. РА е обективиран в писмена форма при спазване на изискванията по чл.120 ал.1 от ДОПК и е подписан от издателите си с квалифицирани електронни подписи /видно от приложения С D /. Неразделна част от същия е РД, издаден в срока по чл.117 ал.1 от ДОПК, подписан от издателите си с квалифицирани електронни подписи /видно от приложения С D / като ревизията е завършила в рамките на максималния 5 – месечен срок по чл.114 ал.1 и ал.2 от ДОПК. Предвид гореизложеното не се установява да е допуснато нарушение на процесуалните правила по възлагане и продължаване на ревизията. Съдът счита, че потвърденият от решаващия орган РА, е издаден в съответствие с материалния закон. В случая ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 – 124 ДОПК. Задължително условие за провеждане на ревизията по особения ред е наличието на една или повече от изчерпателно изброените предпоставки в чл. 122, ал. 1, т. 1 - 8 ДОПК. Само при това положение съгласно чл. 122, ал. 1 ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определената от него по реда на ал. 2 данъчна основа.