Решение № 328 от 11.2.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 5670/2025 г.

Производството е образувано по искова молба на Н. Д. А. против Г. Р. А., с която е предявен иск с правно основание чл.310, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.243 от ЗЗД. В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който се оспорва иска като неоснователен. В съдебно заседание процесуалните представители на ищеца поддържат иска и молят съда да го уважи иска и да присъди на страната сторените по делото разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли иска и да присъди на страната сторените по делото разноски. Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: С решение № •••/••• г. по гр. дело № •••/2020 г. по описа на БРС, в сила от същата дата, е прекратен бракът между Н. Д. А. и Г. Р. А. по взаимно съгласие, като съдът е утвърдил споразумение между съпрузите, по силата на което семейното жилище, представляващо апартамент, находящ се в гр. Б. •••• (за краткост Жилището), ще се ползва съвместно от двамата съпрузи. Макар и изрично да не е посочено в споразумението, следва, че се има предвид ползване на Жилището след прекратяване на брака. Не е спорно между страните, а и това се установява от доказателствата по делото, че от брака страните нямат родени деца – ответникът има пълнолетни деца, чийто баща не е ищецът. С решение № •••/21.06.2022 г. по гр. дело № •••/2021 г. по описа на БОС, в сила от ••• г., е признато между страните, че Н. Д. А. е изключителен собственик на придобити по време на брака му с Г. Р. А. недвижими имоти, а именно: 2/318 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ••• по КККР на гр. Б., находящ се на ••• както и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.•••, с адрес гр. Б., ••• •••, с предназначение – жилище, апартамент, ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Не е спорно, че решението се отнася за Жилището на страните. Въпреки решението на ОС – Бургас ответникът продължава да живее в Жилището, като ключ и достъп до него има и ищецът. На два пъти през 2025 г. (през пролетта и лятото) ищецът кани устно ответника да напусне Жилището, като първият път госпожа А. нищо не отговаря, а втория път отговаря, че ще напусне, но това не се случва. Чрез частен съдебен изпълнител ищецът прави опит да връчи през декември 2025 г. на ответника покана да напусне Жилището, но такава реално не е връчена на ответника. Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза годишният пазарен наем на Жилището възлиза на 3288 евро. По доказателствата: Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, на показанията на свидетелите Л. Г. А. и Р. М. П. и на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. При така установените факти съдът намира от правна страна следното: Производството е бързо – аргумент от Определение № 597 от 5.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1993/2016 г., III г. о., като предявеният иск е с правно основание чл.243 и сл. от ЗЗД. Според разпоредбата на чл.243 от ЗЗД с договора за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползуване, а заемателят се задължава да я върне. Ако времето на ползване на имота не е определено в договора, заемодателят може всякога да поиска връщането на вещта – чл.249, ал.2 от ЗЗД. Тъй като към момента на постановяване на бракоразводното решение Жилището се счита придобито от съпрузите в режим на съпружеска имуществена общност, то след прекратяване на брака всеки от тях придобива по 1/2 ид.ч. от него. Поради това и поради обстоятелството, че по силата на споразумението за прекратяване на брака двамата бивши съпрузи ще ползват имота след развода съвместно, следва, че волята на съпрузите е ползването да бъде безвъзмездно. Въпросът за ползването на Жилището след развода има временен характер и не поражда никакви вещни последици в отношенията между бившите съпрузи. Това не следва и от клаузите на споразумението. Според Решение № 81 от 7.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на I т. о. на тълкуване подлежат само неясните договорни клаузи и тези, за които е налице спор между страните, като съдът следва да съобрази изявената, а не предполагаемата воля на страните. Изявената воля на страните в споразумението за прекратяване на брака е ясна и тя е за съвместно ползване без уточняване на конкретна цел на ползването (постоянно или временно живеене, отдаване под наем или друга), а не само госпожа А. да ползва имота като „носител на вещно право на ползване“ във вътрешните им отношения. Разпоредбата на чл. 56, ал. 6 СК изрично предвижда, че при изменение на обстоятелствата, които са от значение за предоставяне ползването, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището – в този смисъл Решение № ••• от 23.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3798/2020 г., I г. о. Правилата за предоставяне ползването на семейното жилище в чл. 56 СК установяват конкретните хипотези, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и по аргумент на противното, когато съпрузите нямат родени от този брак деца (каквато е процесната хипотеза), и семейното жилище е собственост на единия съпруг (според решението на ОС – Бургас едноличен собственик на жилището е ищецът), семейното жилище не може да бъде предоставено на другия съпруг – в този смисъл Решение № 540/17.12.2012 г. по гр.д. № 220/12 г., ІV, гр.о. Ето защо, безспорно е налице изменение на обстоятелствата и то се изразява в това, че след бракоразводното решение е постановено друго, по силата на което едноличен собственик на Жилището е само ищецът Н. А.. Вярно е, че той има достъп до имота, но единствено ответникът го ползва, поради което ищецът, който не ползва вещта, следва да се противопостави на ползването на Жилището от бившата съпруга с претенция за наем или за освобождаване на Жилището – аргумент от Определение № 895 от 9.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1408/2013 г., IV г. о. Установи се по делото, че устно ищецът е отправил покана до ответника да освободи жилището, но бившата съпруга продължава да ползва недвижимия имот. Следва изрично да се посочи, че исковата молба също има функцията на покана до ответника да освободи Жилището – в този смисъл Решение № 299 от 29.04.2004 г. на ВКС по гр. д. № 556/2003 г., ГК, II г. о. След влизане в сила на решението на ОС – Бургас и при първоначално непротивопоставяне на собственика А., бившата съпруга продължава да ползва апартамента безвъзмездно по силата на неформален безсрочен договор за заем, който винаги може да бъде прекратен от заемателя на вещта, което е сторено както устно, така и с подадената искова молба за опразване на апартамента, поради което връщането на вещта следва да се осъществи на основание чл. 249, ал.2 от ЗЗД, защото е отпаднало договорното основание на държането на вещта – в този смисъл Решение № 299 от 29.04.2004 г. на ВКС по гр. д. № 556/2003 г., ГК, II г. о. За уважаване на иска е без значение дали ответникът има жилищна нужда и дали заплаща разходите, свързани с ползване на вещта (ток, вода, такси към етажна собственост). Ето защо искът се явява основателен и следва да бъде уважен. По разноските: Договорът за заем за послужване, уреден в чл. 243 и сл. ЗЗД, е по правило неформален и безвъзмезден. Въпреки последната характеристика, той има определена парична стойност, която е равна на цената на договора за наем на заетата вещ, каквато евентуално би била платена за нейното ползване – в този смисъл Определение № 2•••01 от 3.09.2020 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 1970/2020 г. Следователно цената на иска следва да бъде определена на основание чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК – въз основа на наемът за имота за една година. С определение № 4476/07.08.2025 г. съдът определи на основание чл.70, ал.3 от ГПК приблизителна цена на иска от 4800 лева. Според цитираната разпоредба на чл.70, ал.3 от ГПК впоследствие се изиска допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът определя при решаване на делото. Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза годишният наем за Жилището е в размер на 3288 евро. Следователно цената на иска е 3288 евро, а дължимата държавна такса е 131,52 евро. Тъй като ищецът е заплатил първоначално държавна такса в размер на 98,17 евро (192 лева), то той следва да бъде осъден да заплати сумата от 33,35 евро по сметка на съда. С оглед изхода на делото право на разноски има само ищецът, в които се включват – 3489,57 евро (6825 лева) изплатено адвокатско възнаграждение, 98,17 евро държавна такса и 212 евро възнаграждение за вещо лице по назначената съдебно-техническа експертиза. Ответникът е заявил надлежно възражение за прекомерност на изплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, като по неговата основателност съдът намира следното: Видно от договор за правна защита и съдействие, той е сключен от ищеца само с адвокат Е. Т., макар в съдебно заседание тази страна да е представлявана и от още един адвокат. Към датата на сключване на договора за правна защита действа Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (за краткост Наредбата), като в случая с оглед цената на иска би била приложима разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата. Съдът обаче не е обвързан от размерите, посочени в Наредбата, и може да определи възнаграждение и под него – аргумент от Определение № 50004 от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4028/2021 г., IV г. о. и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Проведени са две открити съдебни заседания, като спор по част от фактите няма – чия собственост е Жилището и дали към момента на приключване на устните състезания то се ползва от ответника. Основният спорен въпрос е дали е налице изменение на обстоятелствата след постановяване на бракоразводното решение, които са от значение за ползване на апартамента. Ищецът ангажира гласни доказателства за обстоятелството, че е поканил ответника да освободи Жилището. И в двете съдебни заседания адв. Т. се яви. Предвид изложеното и с оглед извършените от процесуалния представител на ответника процесуални действия съдът намира за справедливо адвокатско възнаграждение в размер на 520 евро. В този смисъл, ищецът има право на разноски в размер на 830,17 евро. Мотивиран от горното Бургаският районен съд