Решение № 3510 от 22.7.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 681/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ против Решение №29/11.05.2026 г., постановено по АНД №295/2025 г. по описа на Районен съд – Чирпан, с което е отменено Наказателно постановление №001359/02.09.2025 г. с наложено на И. Й. С. административно наказание глоба в размер на 300 лева на основание чл.179, ал.3 вр. с чл.139, ал.6 от ЗДвП. На 25.03.2025 г., в 09.10 ч. по път І-6, км 325+000 е извършена проверка от контролни органи на ППС с рег. №[рег. номер], марка и модел ФИАТ ДУКАТО с обща технически допустима максимална маса до 3 500 кг, управлявано от И. Й. С.. В хода на проверката е установено, че на 17.03.2025 г., в 11.46 ч., същото ППС с рег. №[рег. номер], попада в категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. Същото ППС е засечено на 17.03.2025 г. в 11.46ч по път №А-1, км.159+028, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата; място на нарушението път №А-1, км.159+028, за който се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – пътна такса, съгласно Приложение №2 към т.2 от Решение №959 на МС от 31.12.2018г. за утвърждаване на списък на Републиканските пътища, за приемане на списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.20 ал.4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища. За извършеното административно нарушение е генериран доклад от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал или динамични изображения – видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство /контролно устройство с идентификатор №10021/ - част от системата. За извършеното административно нарушение е съставен АУАН №001359/17.03.2025 г. от 25.03.2025 г., връчен на нарушителя на 25.03.2025 г., което е удостоверено с негов подпис. Съставен е в присъствието на свидетел, а на нарушителя е предоставена възможността да направи възражения при съставяне на акта, като същият не е вписал такива. Установено е неизпълнение на задължението по чл. 139, ал.6 от ЗДвП, за което е предвидено административно наказание в разпоредбата на чл.179 ал.3 от същия закон. За да отмени НП въззивният съд е приел, че обвинението е непълно и неясно, защото са посочени две различни дати и две различни места на движение на МПС. От една страна се сочи, че нарушението е установено при извършена на 25.03.2025 г. проверка на път І-6, км.325+000, а от друга страна, че същото е извършено на 17.03.2025г в 11.46 ч. на път ІА-1, км.159+028. По този начин административнонаказващият орган е смесил момента и мястото на установяване на нарушението с тези на неговото извършване. Допуснатите нарушения са абсолютно основание за отмяна на НП. Приел е за установено, че действително на 25.03.2025 г. при извършена проверка в 09.10ч. на процесното МПС, което е било управлявано от наказаното лице е установено, че 17.03.2025 г., в 11.46 ч. се е движило по път №А-1, към 150+028, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. С касационната жалба се твърди, че решението за отмяна на НП е постановено при неправилно приложение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като мястото, времето и обстоятелствата по нарушаване на чл.139, ал.6 от ЗДвП са ясно описани в НП, както и мястото, времето и начина при което са установени и предявени на нарушителя, поради което се иска от съда да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за потвърждаване на наложеното административно наказание с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. В писмено становище е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът И. Й. С., чрез редовно упълномощен адвокат в писмен отговор иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение по изложените от районният съд мотиви за отмяна на НП. Позовава се и на решение по дело С-61/23г. на СЕС, според което приложимата национална уредба противоречи на ПЕС, тъй като административните наказания са с фиксиран размер, несъобразен с тежестта на нарушението и дължимата, но незаплатена винетна таска. Претендира присъждане на възнаграждение за един адвокат за касационната инстанция в размер на 205.00 евро. Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна. Действително съдържанието на НП не оставя място за съмнение относно датата, мястото, часа и начина на установяване на административното нарушение, за което на жалбоподателя е наложено административното наказание. О., което отсъства от обвинението, са доказателства за авторството на деянието. Обвинението е за това, че на 17.03.2025 г. МПС е управлявано от И. Й. С. по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа без заплатена пътна такса – винетна, но той е трето за собствеността лице, а нарушението е заснето с техническо средство, каквото е електронната система на АПИ. Следователно приложима е разпоредбата на чл. 187а, ал.1 вр. с ал.4 от ЗДвП, а именно за нарушения на чл.179, ал.3 от ЗДвП, установени с технически средства, каквото е и електронната система на АПИ, отговорността се носи от собственика, освен ако той представи декларация, придружена от копие на СУМПС на лицето, на което е предоставил управлението в съответния 7-мо дневен срок, считано от връчване на АУАН или на ЕФ. Този ред не е спазен и не е установен субектът на задължението по чл.139, ал.6 от ЗДвП, което е абсолютното нарушение, обуславящо отмяна на НП. Наред с изложеното приложение намира и посоченото в писмения отговор Решение по дело С-61/23г. на Съда на ЕС, според което фиксираните размери на административните наказания за неплащане на дължимите пътни такси са в противоречие с правото на ЕС и като такива следва да бъдат оставени без приложение, поради невъзможност за съответно тълкуване и прилагане. Като е отменил НП, въззивният съд е постановил решение при правилно приложение на материалния закон. При този изход от спора на ответника по касация се следва претендираното възнаграждение за един адвокат, което не е прекомерно. Сумата от 205 евро е платена в брой при подписване на договора за правна защита и съдействие срещу касационната жалба на АПИ и макар да не се е явил процесуален представител в открито съдебно заседание, защитата е предоставена с писмен отговор и писмено становище. Явяването пред касационната инстанция, която не провежда съдебно следствие по фактите, а единствено могат да бъдат приети писмени доказателства за установяване на посочени касационни оплаквания, не е абсолютно необходимо. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд