Решение № 597 от 20.3.2026 г. на Административен съд - Перник по дело № 33/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.211 от ЗМВР. Образувано е по жалба на И. Б. Б. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. Б. А., № ••, чрез адв. И. Ш. от САК, срещу Заповед № 4078з-1429/16.12.2025 г. на директора на РДГП – Д.•• – ГДГП - МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, считано от връчване на заповедта. С жалбата се иска отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен - издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неизяснена фактическа обстановка, неправилно приложение на материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Оспорва се възприетата и отразена фактическа обстановка. Излагат се аргументи, че поведението на жалбоподателя е съобразено изцяло с действащото законодателство, в т.ч. с Регламент (ЕС) 2016/399 /Шенгенски граничен кодекс/, със ЗМВР, с Инструкция № 8121з-1249/14.10.2025 г. за реда и организацията за извършване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове на министъра на вътрешните работи и др. Сочат се съдебна практика и произнасяния на Върховен административен съд. Излагат се и доводи, свързани с липса на конкретизация относно приетото нарушение, доколкото не е посочено кои текстове от заповедите на министъра на вътрешните работи /Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и Заповед № 8121з-1389/07.10.2024 г./ са приети за нарушени и какво е било дължимото поведение на граничния служител. По горепосочените и други, изложени в жалбата съображения, допълнени в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя адв. Ш. и в представени по делото писмени бележки, се иска отмяна на оспорената заповед. Иска се и присъждане на направените по делото разноски като се представят доказателства, че такива са направени в размера, посочен в представения списък по чл.80 от ГПК /л.92/. Ответникът по жалбата – директорът на РДГП – Д.•• – ГДГП - МВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. В., оспорва жалбата. Представя и писмено становище, в което развива подробно доводите и съображенията си. Твърди, че не са налице сочените от жалбоподателя пороци и счита възраженията му за неоснователни. Поддържа, че същият е извършил описаното в заповедта нарушение на служебната дисциплина, поради което правилно и законосъобразно, на основание чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, му е наложено съответното наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година. Заявява искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от жалбоподателя. Административен съд – Перник, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна: Не се спори по делото, че жалбоподателят И. Б. Б. с [ЕГН] е старши полицай на ГКПП – С.•• от ГПУ – Т.•• при РДГП – Д.••, включително и към момента на издаване на оспорената заповед. Това е видно и от Кадрова справка рег. № 4078р-14782/08.10.2025 г., издадена от началник сектор „Човешки ресурси“ при РДГП - Д.•• /л.83/. Не се спори, че на 09.08.2025 г. И. Б. Б. е изпълнявал служебните си задължения на трасе „изход“ на ГКПП – С.••. В 10:53 ч. и 10:54, той извършил гранични проверки на излизащите от страната български граждани – съответно: А. П. Т. с [ЕГН] и Б. К. Ц. с [ЕГН], но не им връчил издадени и неплатени електронни фишове за извършени от тях нарушения на ЗДвП, въпреки че системата АИС – ГК генерирала съобщения за последваща обработка в АНД. Горните обстоятелства били установени след проверка, инициирана с Докладна записка рег. № 4078р-12336/26.08.2025 г. по описа на РДГП – Драгоман /л.46/ от началника на сектор „Гранични проверки“ до ВПД директора на РДГП Д.••. Проверката била образувана по Заповед № 4078з-925/27.08.2025 г. /л.44/ на директора на РДГП – Д.••. Със Заповед № 4078з-1064/26.09.2025 г. /л.30/ директорът на РДГП – Д.•• преобразувал проверката, разпоредена с негова Заповед № 4078з-925/27.08.2025 г. в дисциплинарно производство по чл.205, ал.1 от ЗМВР за изясняване на данни за извършено дисциплинарно нарушение от инспектор И. Б. Б. по чл.200, ал.1, т.11, предл.2-ро от ЗМВР, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“. В заповедта са описани подробно описаните от Б. действия и е посочено, че с тях той не е изпълнил изискванията на т.1.2.2 от Заповед № 8121з-1389/07.10.2024 г. на министъра на МВР, а именно: „В зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове /ГКПП/, изградени на международните шосейни пътища, от полицейските органи на длъжности „началник група“, „полицейски инспектор VI – V степен“, „полицейски инспектор VI – V степен /началник смяна/“, „командир на отделение“, „полицай/старши полицай“ в ГКПП при РДГ, за дейностите по чл.165, ал.1, т.1, т.2, т.9 и т.11 и т.12 и ал.2, т.1 и т.2 от ЗДвП и за проверка в автоматизираната информационна система на МВР за невръчени електронни фишове, тяхното връчване и отразяване в системата, както и проверка в автоматизираната информационна система на МВР за наложени наказания глоба, които не са заплатени в срока за доброволно плащане и предоставяне на възможност за плащане на глобите на място чрез терминално устройство ПОС“ от МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г., изменена и допълнена с МЗ № 8121з-1389/07.10.2024 г. относно определяне на службите за контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП, да използват технически средства и системи за измервания и контрол и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП. В Заповед № 4078з-1064/26.09.2025 г., въз основа на така отразените данни, деянието на Б. е квалифицирано като нарушение по чл.194, ал.2, т.1, предл. последно от ЗМВР. Посочено е, че то е „съставомерно по чл.200, ал.1, т.11, предл.2-ро от ЗМВР, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание порицание за срок от 6 месеца до 1 година“. Със заповедта е определен състава на комисията, предмета на проверката и срока на завършването й. Със заповедта за започване на дисциплинарна проверка жалбоподателят е запознат на 04.10.2025 г. С Покана рег. № 4078р-14466/03.10.2025 г. /л.40/, връчена му на 04.10.2025 г., той е поканен да направи писмени обяснения или възражения в срок, който не е определен в нея, доколкото е записано: „в срок до ……… 2025 г.“. Видно от Справка рег. № 4078р-14692/07.10.2025 г. „до 10:30 ч. на 07.10.2025 г. в деловодството на РДГП – Драгоман няма постъпили писмени обяснения или възражения от мл.инспектор И.Б. Б.“. В хода на дисциплинарната проверка комисията разгледала Писмо рег. № 5290р-17512/05.09.2025 г., Справка за пътуване на лица на 09.08.2025 г.; Оперативен дневник кон. № 148/2025 г. на ГКПП – Стрезимировци, Сведение от мл.инспектор И. Б., Протокол № 4372р-1568/21.03.2025 г. относно запознаване със Заповед № 8121з-1389/07.10.2024 г. на министъра на вътрешните работи, Протокол № 4372р-7030/03.12.2025 г. относно запознаване със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, Кадрова справка рег. № 4078р-14782/08.10.2025 г., издадена от началник сектор „Човешки ресурси“ при РДГП – Д.* и др. С Протокол рег. № 4078р-14766/08.10.2025 г. /л.43/ като доказателства по дисциплинарното производство са приобщени материалите от проверката, разпоредена със Заповед рег. № 4078з-925/27.08.2025 г. На 22.10.2025 г. дисциплинарната комисия изготвила Справка рег. № 4078р-15569/22.10.2025 г. /л.37/, в която обобщила резултатите от проведеното дисциплинарно разследване. Въз основа на събраните и прегледани документи приела, че Б. е извършил нарушението, така както е описано в заповедта за образуване на дисциплинарното производство и направила предложение да му бъде наложено „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година. С Покана рег. № 4078р-16313/05.11.2025 г. /л.34/ И. Б. е поканен да се запознае с обобщената справка и материалите по дисциплинарното производство и да даде допълнителни писмени обяснения или възражения. Тя му е връчена срещу подпис на 05.11.2025 г. Видно от Справка рег. № 4078р-16474/07.11.2025 г. /л.36/ до 14:30 ч. на 06.11.2025 г. няма постъпили обяснения или възражения от Б.. В Становище рег. № 4078р-16490/07.11.2025 г. /л.32/, дисциплинарната комисия, въз основа на описаното и възпроизвеждайки изцяло посоченото в обобщената справка, предложила на директора на РДГП – Д.••, в качеството му на дисциплинарнонаказващ орган да наложи на мл.инспектор И. Б. Б. дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година за извършено нарушение по чл.194, ал.2, т.1, предл. последно от ЗМВР във връзка с чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР „неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители“. С Покана рег. № 4078р-17661/27.11.2025 г. /л.27/ Б. е поканен от ДНО да даде писмени обяснения във връзка със Становище рег. № 4078р-16490/07.11.2025 г., Справка рег. № 4078р-15569/22.10.2025 г. и материалите от проведеното срещу него дисциплинарно производство. Тя е връчена на адресата срещу подпис в 00:30 ч. на 10.12.2025 г. В Обяснение рег. № 4372р-8154/10.12.2025 г. /л.28/ И. Б. Б. вписал, че изпълнява стриктно законовите разпоредби и подзаконовите нормативни актове, включително и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, изменена и допълнена със Заповед № 8121з-1389/07.10.2024 г. При горните данни, директорът на РДГП – Д.•• издал Заповед рег. № 4078з-1429/16.12.2025 г. /л.22/ - предмет на настоящото оспорване. По изложените в нея съображения, изцяло преповтарящи констатациите на дисциплинарната комисия, приел, че жалбоподателят И. Б. е нарушил т.1.2.2 от Заповед № 8121з-1389/07.10.2024 г. на министъра на вътрешните работи за изменение и допълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. за определяне на служби за контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП, да използват технически средства и системи за измервания и контрол и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, поради което и на основание чл.204, т.4, вр. чл.197, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.2, т.1, предл. последно от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на преките ръководители“ и чл.200, ал.1, т.11, предл.2-ро „неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители“, на жалбоподателя Б. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Прието е, че деянието е извършено поради небрежност като форма на вина, и че не са изтекли сроковете по чл.195, ал.1 от ЗМВР, в които може да се ангажира дисциплинарната му отговорност. Изложени са разсъждения относно тежестта на нарушението, настъпилите последици и цялостното поведение на служителя. Заповедта е връчена на Б.•• лично, срещу подпис, на 07.10.2026 г. Срещу нея е подадена жалбата, по която е образувано настоящото производство. Тя е с вх. № 407800-232/19.01.2026 г. при РДГП – Д.•• – ГДГП – МВР и вх. № 191/23.01.2026 г. при Административен съд – Перник. С административната преписка ответникът е представил Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. /л.69/, издадена от министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП, да използват технически средства и системи за измервания и контрол и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, Писмо рег. № 812100-22588/15.12.2023 г. до народния представител Б. Б. /л.18/, Писмо рег. № 812100-54/04.01.2022 г. /л.20/ до народния представител З. С. и др. При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – Перник, като извърши цялостна проверка по реда на чл.168, ал.1 от АПК за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи: Жалбата, по която е образувано делото, е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от лице по чл. 147, ал.1 от АПК, чиито законни права и интереси са засегнати от оспорения акт, против заповед, подлежаща на пряк съдебен контрол на основание чл.211 от ЗМВР, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Оспорената заповед е издадена от директора на РДГП – Д.•• към ГД „Гранична полиция“ при МВР, който съгласно разпоредбата на чл.204, т.3, вр. чл.37, ал.1, т.1 от ЗМВР е компетентен орган да налага наказания по чл.197, ал.1, т.1 - т.3 от ЗМВР, каквото е и наложеното с процесната заповед. Процесната заповед е обективирана е в изискуемата съгласно чл.204 от ЗМВР писмена форма, с реквизити и съдържание, посочени в чл.210, ал.1 от ЗМВР. В нея са индивидуализирани извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които се твърди и се приема, че е извършено дисциплинарното нарушение и е посочена правната му квалификация. Изложени са мотиви и са обсъдени доказателствата, въз основа на които е установена фактическата обстановка. Индивидуализирано е дисциплинарното наказание и основанието за налагането му. Посочен е срокът за обжалване и пред кой орган. Следователно, не се налага нейната отмяна в условията на чл.146, т.2 от АПК. Проверката по случая е назначена след постъпването на данни за евентуално извършено нарушение от служител на ГПУ – Т.•• при РДГП – Д.••, със заповед на директора на РДГП – Д.••, с която е определен състава на комисията и срока на завършването й. Констатациите на комисията са обективирани в обобщена справка, с която е направено и предложение до дисциплинарнонаказващият орган да наложи на жалбоподателя дисциплинарно наказание „порицание“. В съответствие с чл.206, ал.1 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган е дал възможност на привлечения към дисциплинарна отговорност служител да направи обяснения. Последният се е възползвал от правото си и е представил такива в определения срок. Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл.195, ал.1 във връзка с чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР. Съгласно чл.195, ал.1 от ЗМВР, то се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В нормата на чл.196, ал.1 от ЗМВР е определено, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а съгласно чл.196, ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган. В разглеждания случай е установено, че материалите от дисциплинарното производство заедно с обобщената Справка рег. № 4078р-15569/22.10.2025 г., изготвена от комисията, на която е възложена дисциплинарната проверка, са постъпили при директора на РДГП - Д.•• на дата, не по-рано от 22.10.2025 г., а процесната заповед е издадена на 16.12.2025 г., за нарушение, извършено на 09.08.2025 г. Следователно, към датата на издаване на дисциплинарната заповед не е изтекъл преклузивният срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР, спазени са законовите правила, които регламентират сроковете, в рамките на които ДНО упражнява правомощието си да санкционира дисциплинарно служителите. Относно приложението на материалния закон и съответствието с неговата цел, съдът намира следното: В оспорената заповед дисциплинарно наказващият орган е дал неясна правна [жк], възприемайки че с поведението си жалбоподателят е нарушил т.1.2.2 от Заповед № 8121з-1389/07.10.2024 г. на министъра на вътрешните работи за изменение и допълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. за определяне на служби за контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП, да използват технически средства и системи за измервания и контрол и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, гласяща че: „В зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове /ГКПП/, изградени на международните шосейни пътища, от полицейските органи на длъжности „началник група“, „полицейски инспектор VI – V степен“, „полицейски инспектор VI – V степен /началник смяна/“, „командир на отделение“, „полицай/старши полицай“ в ГКПП при РДГ, за дейностите по чл.165, ал.1, т.1, т.2, т.9 и т.11 и т.12 и ал.2, т.1 и т.2 от ЗДвП и за проверка в автоматизираната информационна система на МВР за невръчени електронни фишове, тяхното връчване и отразяване в системата, както и проверка в автоматизираната информационна система на МВР за наложени наказания глоба, които не са заплатени в срока за доброволно плащане и предоставяне на възможност за плащане на глобите на място чрез терминално устройство ПОС“. От така направеното описание не става ясно в какво точно се изразява извършеното нарушение, още повече че посочената точка от заповедта определя служби /структури на МВР/, които да осъществяват контрол по ЗДвП като ги оправомощава със съответни права. В този смисъл, за основателно се възприема възражението на жалбоподателя, че липсва конкретизация на приетото нарушение, доколкото не е посочено какво е било дължимото поведение на граничния служител и откъде произтича. За основателно се приема и възражението, че при издаване на заповедта ДНО не е изяснил всички относими факти и обстоятелства. Това е така, защото в т.1.2.3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи, е предвидена възможност директорът на ГДНП или оправомощени от него лица, със своя заповед да могат временно да преустановяват изпълнението на дейността по т.1.2.2, когато движението на превозни средства през определен ГКПП е с такъв интензитет, че забавя преминаването им през пункта. Въпреки че в Писмено сведение рег. № 4372р-5610/11.09.2025 г. разследваният служител И. Б. е посочил, че 09.08.2025 г. е бил съботен ден, в който трафикът е бил интензивен, в хода на извършената дисциплинарна проверка не е изследван въпроса за наличие или липса на такава заповед, а неяснотата по този въпрос води и до невъзможност да се прецени дали по време на твърдяното нарушение не е действало изключението по точка 1.2.3 от министерската заповед. Възприемат се като основателни и възраженията, че действията на „Гранична полиция“ по осъществяване на граничен контрол са строго регламентирани, както от националното законодателство, така и от Регламент (ЕС) 2016/399 /Шенгенски граничен кодекс/. В чл.102 до чл.104 от ЗМВР са посочени изчерпателно дейностите по осъществяване на граничен контрол, а действията по проверка за издадени срещу преминаващите лица АУАН, електронни фишове и НП, не представляват граничен контрол и не са сред изброените в посочените законови разпоредби. В чл.9 от Наредба за граничните контролно-пропускателни пунктове /НГКПП/ също са регламентирани видовете граничен контрол, като според ал.1 на с.р., на граничните контролно-пропускателни пунктове на външните граници се извършват граничен паспортно-визов, митнически, ветеринарномедицински контрол и карантина, фитосанитарен контрол и карантина, граничен държавен здравен контрол и контрол на транспортните средства. В Инструкция № 8121з-813 от 9 юли 2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, издадена от министъра на вътрешните работи в чл.2, ал.1 е посочено, че граничната проверка представлява система от последователни действия и организационни мерки по отношение на всяко преминаващо през държавната граница лице с цел установяване на неговата самоличност, наличието на необходимите условия за преминаване през държавната границата и липсата на мерки, ограничаващи движението му през границата на Република България. Граничните проверки включват и проверки на превозните средства и вещите във владение на лицата, които пресичат границата. Съгласно чл.27, ал.1 от Инструкцията, граничният полицай на първа линия осъществява минималната гранична проверка, като приема документа за пътуване от преминаващото границата лице, при което извършва: 1. установяване на самоличността на лицето чрез идентификация; 2. проверка на валидността на документа; 3. проверка за наличието на признаци за фалшифициране или подправяне на документа. Съгласно ал.2, граничният полицай може да извърши проверка на лицето и в АИС „Граничен контрол“ в рамките на минималната гранична проверка, а ал.3 предвижда, че по правило лица, които се ползват с право на свободно движение, съгласно правото на Съюза, подлежат на минимална гранична проверка. В допълнение към изложенотоследва да се посочи, че и по смисъла и критериите на Шенгенския граничен кодекс „Гранична полиция“ и нейните служители нямат право да извършват действия, които по същество не представляват граничен контрол. В горния смисъл са изложени подробни съображения в Определение № 13906/10.11.2020 г. по адм.д. № 8974/2020 г. по описа на Върховен административен съд на Република България - Седмо отделение. Направен е извод, че действията на граничните полицейски служители по извършване на проверки за невръчени наказателни постановления и/или електронни фишове по ЗДвП и неплатени в срока за доброволно плащане на наложени с тях глоби са незаконосъобразни. От всичко гореизложено се налага извод, че жалбоподателят не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение и не е допуснал небрежност в служебната дейност, нито неизпълнение на служебните задължения. Процесната заповед се явява незаконосъобразна и като такава следа да бъде отменена. Предвид направеното заключение относно изхода на спора, искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е основателно. Същият е представил доказателства, че е направил такива в размер на 405,11 евро /четиристотин и пет евро и единадесет цента/, от които: 5,11 евро /пет евро и единадесет цента/ - внесена държавна такса, и 400,00 евро /четиристотин евро/ - платено адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност не се уважава, тъй като платения хонорар съответства на фактическата и правна сложност на случая и положените от адвоката усилия по изясняване на спора. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът