Решение № 1975 от 21.5.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 10501/2025 г.

Производството е образувано предявен от И. Ц. Д., ЕГН:••••••••••, с административен адрес: град •••, ул. „•••“ № 27, вх-А, ет.1, aп.1, чрез адвокат К. Д. Д. от •••ската адвокатска колегия, против П. Ц. Д., ЕГН:•••••••••• с постоянен административен адрес: град •••, ул. „•••“ •••, ап.3 иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр.чл. 59, ал.3 от ЗС за приемане на установено между страните, че вещното право на ползване, което П. Ц. Д., ЕГН:•••••••••• си е запазила с нотариален акт нотариален акт •••, том •••, дело ••• по описа на Служба по вписванията при PC - •••, върху следните имоти: 220/420 (двеста и двадесет от четиристотин и двадесет) идеални части кв.м. от застроено и незастроено ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ 420 (четиристотин и двадесет) кв. м., находящо се в село •••, община град •••, област Варненска, представляващо парцел ••• (четири - седемдесет) в квартал 6 (шест) по плана на село •••, в едно с ВТОРИ ЕТАЖ от МАСИВНА ДВУЕТАЖНА ВИЛА, състоящ се от: две спални, баня и тоалетна, както и 1/2 (една втора) идеална част от коридор за втория етаж, заедно с цялото стълбище за втория етаж, с ГАРАЖНА КЛЕТКА със застроена площ 18 кв. м., построени върху гореописаният парцел с право на бъдещо надстрояване и пристрояване, при граници: от две страни улици, ••• и парцел П-71, е погасено поради неупражняването му в 5-годишния срок по чл.59, ал.З, предд.2 ЗС. В условия на евентуалност предявява иск с правно основание чл. 61 от ЗС, да бъде прекратено вещното право на ползване, което П. Ц. Д., ЕГН:•••••••••• си е запазила с нотариален акт нотариален акт •••, том •••, дело ••• по описа на Служба по вписванията при PC - •••, върху следните имоти: 220/420 (двеста и двадесет от четиристотин и двадесет) идеални части кв.м. от застроено и незастроено ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ 420 (четиристотин и двадесет) кв. м., находящо се в село •••, община град •••, област Варненска, представляващо парцел ••• (четири - седемдесет) в квартал 6 (шест) по плана на село •••, в едно с ВТОРИ ЕТАЖ от МАСИВНА ДВУЕТАЖНА ВИЛА, състоящ се от: две спални, баня и тоалетна, както и 1/2 (една втора) идеална част от коридор за втория етаж, заедно с цялото стълбище за втория етаж, с ГАРАЖНА КЛЕТКА със застроена площ 18 кв. м.,построени построени върху гореописаният парцел с право на бъдещо надстрояване и пристрояване, при граници: от две страни улици, ••• и парцел П-71, поради нарушаване на съществени задължения за ползвателя, произтичащи от чл. 57, ал.1 ЗС - да заплаща разноските, свързани с ползването, както и данъците и таксите за имотите, да поддържа същите и да ги застрахова. Ищецът твърди, че на 07.12.1998 година, ответницата, която е негова майка и баща му ••• И.ов Д., който е покойник от ••• година чрез нотариален акт •••, том •••, дело ••• по описа на Служба по вписванията при PC - ••• му продават недвижим имот, придобит в семейна имуществена общност по време на брака си, а именно: 220/420 (двеста и двадесет от четиристотин и двадесет) идеални части кв.м. от застроено и незастроено ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ 420 (четиристотин и двадесет) кв. м., находящо се в село •••, община град •••, област Варненска, представляващо парцел ••• (четири - седемдесет) в квартал 6 (шест) по плана на село •••, в едно с ВТОРИ ЕТАЖ от МАСИВНА ДВУЕТАЖНА ВИЛА, състоящ се от: две спални, баня и тоалетна, както и 1/2 (една втора) идеална част от коридор за втория етаж, заедно с цялото стълбище за втория етаж, с ГАРАЖНА КЛЕТКА със застроена площ 18 кв. м.,построени построени върху гореописаният парцел с право на бъдещо надстрояване и пристрояване, при граници: от две страни улици, ••• и парцел П-71, за сумата 700 000 (седемстотин хиляди) лева, която сума беше изплатена напълно и в брой от мен на продавачите. Със същия нотариален акт ми беше учредено право на ползване върху 186/220 (сто осемдесет и шест от двеста и двадесет) идеални части квадратни метра незастроено място от източната страна на ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ 420 (четиристотин и двадесет) квадратни метра, находящо се в село •••, община град •••, област Варненска, представляващо парцел ••• (четири - седемдесет) в квартал 6 (шест) по плана на село •••, при граници: от две страни улици, парцел II - 71 и къща и дворно място на •••, както и това, че продавачите си запазиха правото да ползване на прехвърления имот заедно и поотделно до края на живота си на всеки от тях безвъзмездно. Твърди, че баща му починал на ••• година, поради което неговото право на ползване се погасило, считано от тази дата. Твърди, че ответницата по настоящето дело не е ползвала имота описан по горе още от датата на прехвърлителната сделка, което е повече от пет години. Твърди, че ответницата и баща не се интересували от имота, не са го е посещавали, съответно - не са упражнявали правото си на ползване. Твърди, че и двамата не са предявявали претенции за ползване, нито писмено нито устно. Твърди, че в разговори, които са водили им е предлагал да се възползват от правата си, но и двамата са отказвали. Един от мотивите, които изтъквали, е че с оглед възрастта им е трудно качването на стълбите за втория етаж. Твърди, че ответницата живее в град ••• и понякога ходи на гости при сестрата на ищеца, която е собственик на първия етаж от застроения имот, но никога не била проявявала желание да го посещава. Дори след прехвърлянето на имота взела своите вещи, дрехи, посуда и не е оставила нищо в него. Приема, че в случая не е налице упражняване на правото на ползване на ответницата поне още от 1998 година, което по своята същност означава, че към сегашния момент пет годишният срок по чл. 59, ал.3, пр.2 ГПК вече е изтекъл и правото на ползване е погасено по давност. В срока по чл.131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от П. Ц. Д., в който не оспорва твърденията, че ищецът е син на ответницата, роден от брака й с ••• И.ов Д., починал на ••• г., както и че на 07.12.1998 г. между ищеца и родителите му е извършена разпоредителна сделка с техен, придобит по време на брака им недвижим имот, при която те са запазили за себе си правото на ползване заедно и поотделно до края на дните на всеки един от тях и безвъзмездно. Ответницата оспорва всички останали твърдения в исковата молба, като твърди, че по време на брака й с ••• И.ов Д. са придобили място в с. •••, Варненска област с площ от 1000 кв.м., върху което са построили двуетажна вилна сграда и гараж. Чрез последователни сделки, извършени на ••• г. и на 07.12.1998 г. родителите са се разпоредили с придобития от тях в СИО имот в полза на двете си деца, съответно: първият етаж от вилната сграда е прехвърлен в собственост на дъщеря им •••, а вторият етаж и гаража- на сина им И. Д.. Твърди, че преди около 20 години е било извършено преустройство на гаража и обособяването му като трапезария, от която е осъществяван достъпа до втория етаж- родителите са искали всяко от децата им да има самостоятелен достъп до етажа, който им е прехвърлен. Твърди, че и до 1998 г. и след това ответницата и съпругът й са ползвали целия имот на основание запазеното си вещно право на ползване. Ежегодно са пребивавали в с. ••• от м. април до м. октомври/ноември, като са ползвали сградата и мястото. През отделни дни от посочения период ползването е осъществявано съвместно със семействата на двете им деца, т.е. ищецът е бил допускан от родителите си, а след смъртта на баща му- от майка си да ползва етажът, за който тя е имала запазено право на ползване. Твърди, че след смъртта на съпруга й през 2021 г., синът й започнал да й заявява, че понеже е сама „няма работа в с. •••“ и да я убеждава „да не ходи там“, но въпреки това тя е продължила ежегодно да посещава имота и да го ползва през периода април- до края на октомври. Твърди, че до м. април 2025 г. е разполагала с ключ за втория етаж и с възможността безпрепятствено да ползва и двата етажа. Твърди, че през м. април т.г. когато заедно с внука си е отишла в имота за летния си престой, е заварила в него ищеца. Установила е, че той е сменил катинара на портата на дворното място и е предприел действия за премахване на гаражната врата, представляваща входна врата за трапезарията и за втория етаж и за поставяне на нейно място на нова врата и прозорец. На искането й да й даде ключ от новата врата, ищецът първоначално отговорил „нека да завършим поставянето й и после ще видим“, но впоследствие е отказал. Твърди, че е влязла в имота и е останала в него до м. ноември. През м. юни ищецът отново посетил имота и е заключил хидрофора към кладенеца, от който ответницата ползвала вода за полИ.е на насажденията й в дворазеленчуци и цветя. Заради възникналия между двамата спор за ползване на водата от кладенеца на 11.08.2025 г. тя подала жалба в РПУ •••. На 17.08.2025 г. след проява на агресия към нея от страна на ищеца и неговият син, е потърсила съдействие от полицията чрез обаждане на тел. 112. На място пристигнал екип на полицията, полицаите разговаряли с ищеца и първоначално единият от тях й казал, че „нищо не може да направят тъй като ищецът е техен колега- работи като следовател към ОП •••, а и кладенецът бил негов“, но впоследствие са разговаряли и с двамата и са предотвратили ескалацията на възникналото напрежение. Твърди, че за действията на ищеца е подала жалба и в ОП- ••• с молба за съдействие за защита на правата й, произтичащи от сключената със сина й сделка. Жалбата й е препратена по компетентност на РП-•••, която с постановление от 04.12.2025 г. я е препратила по компетентност на Софийска градска прокуратура. Приема, че е упражнявала правото си на ползване до момента, когато през лятото на 2025 г. ищецът без основание и не зачитайки вещното й право е предприел действия за препятстване на фактическото ползване на втория етаж. Заявява също, че е заплащала разноските за имота-консумативните разходи и е предоставяла на ищеца сумите, дължими за заплащане на данъка за имота. Документите за разходите са издавани на името на ищеца, поради това, че той е титуляр на данъчната партида и на партидите за ел.енергия и вода. За избягване на бъдещи спорове, с настоящия отговор отправя покана към ищеца да й предостави банкова сметка, по която да му превежда сумите, дължими за данък сграда и такса смет, както и за консумативните разходи. Заявява също, че с оглед съдържанието на исковата молба, възприема същата като предупреждение за изпълнение на задължението си да застрахова вещта, неизпълнението на което има последиците на чл.61 от ЗС. Твърди, че е предприела съответното действие и на 4.12.2025 г. е застраховала имота.С оглед приетото в Решение №•••/24.11.2021 по дело №1217/2021 на ВКС- 1-во гражданско отделение, моли съда предвид изпълнението на законовото й облигационно задължение, направено след предявяването на иска по чл.61 ЗС да приеме, че то удовлетворява интереса на собственика на вещта. След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните писмени доказателства: Нотариален акт •••, том •••, дело ••• по описа на Служба по вписванията при РС - •••; Скица за разпределение на право на ползване; Удостоверение за наследници с изх. № •••г., издадено от Община •••; Приходни квитанции за платен данък и такса смет за имота предмет на делото, Нот. акт ••• том ІХ дело No ••• от20.09.1982 г. на нотариус при РС •••; Нот. акт ••• том I рег. No ••• дело№ ••• от ••• г. на нотариус ••• на НК; застрахователна полица; Постановление на РП ••• по преписка 12363/2025 г., постъпилите с писмо изх.№ ••• от05.03.2026 г. с приложена данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ •••/14.08.1998 г., НА за дарение ••• от 1998 г., и НА покупко-продажба №••• 1998 г. С влязло в законна сила Определение №376/12.01.2026г. съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че въз основа на Нотариален акт •••, том •••, дело ••• по описа на Служба по вписванията при РС – ••• ищецът е собственик на 220/420 (двеста и двадесет от четиристотин и двадесет) идеални части кв.м.от застроено и незастроено ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ 420 (четиристотин и двадесет) кв. м., находящо се в село •••, община град •••, област Варненска, представляващо парцел ••• (четири - седемдесет) в квартал 6 (шест) по плана на село •••, в едно с ВТОРИ ЕТАЖ от МАСИВНА ДВУЕТАЖНА ВИЛА, състоящ се от: две спални, баня и тоалетна, както и 1/2 (една втора) идеална част от коридор за втория етаж, заедно с цялото стълбище за втория етаж, с ГАРАЖНА КЛЕТКА със застроена площ 18 кв. м.,построени построени върху гореописаният парцел с право на бъдещо надстрояване и пристрояване, при граници: от две страни улици, ••• и парцел П-71. В полза на ищеца е учредено право на ползване върху 186/220 (сто осемдесет и шест от двеста и двадесет) идеални части квадратни метра незастроено място от източната страна на ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ 420 (четиристотин и двадесет) квадратни метра, находящо се в село •••, община град •••, област Варненска, представляващо парцел ••• (четири - седемдесет) в квартал 6 (шест) по плана на село •••, при граници: от две страни улици, парцел II - 71 и къща и дворно място на •••. Със същия нотариален акт в полза на ответницата и на бащата на ищеца е учредено безвъзмездно право на ползване на имотите, предмет на сделката за покупкопродажба обективирана в Нотариален акт •••, том •••, дело ••• по описа на Служба по вписванията при PC – •••. По искане на страните бе допуснато събиране на гласни доказателства, посредством разпити на свидетели. В полза на ищеца показания дадоха ••• /неосъждана, предупредена за наказателната отговорност по чл.290 НК. Обещава да говори истината. Съжителства на семейни начала с ищеца И. Д. от 2003 г./ и ••• /без родство и дела със страните, неосъждан, предупреден за наказателната отговорност по чл.290 НК. Обещава да говори истината/. В показанията си св.••• заявява, че ответницата П. Д. е майка на И. Д., с когото съжителстват от 2003г. Заявява, че имота в село ••• го посещавали от2007 г. всяко лято, поне по 10 дни в периода на отпуските. Отделно през празнични дни и уикенди също. Имота е двор, с къща на две етажа и гараж прикрепен към къщата. Не се обитава целогодишно. Лятно време те използвали гаража и втори етаж, а П. Д. и дъщеря й, използва ли първия етаж. Гаража и втория етаж били на И.. Категорично заявява, че на втория етаж няма лични вещина ответницата от 2007 г. насам, защото т я обзавеждала етажи и всичко в помещенията е подреждано от нея и И.. Извършвани били ремонтни дейности периодично, винаги са инициирани и плащанията са извършвани от И.. Разходите за ток и вода били заплащани от И.. Заявява, че от 2007 г. ходи с И. в къщата и не е виждала П. и съпруга й, да ползват втория етаж, защото са се аргументирали с това, че първия етаж е удобен, а втория има стълби, което ги затруднявало, а те ползвали двора и не ползвали втория етаж, заради трудното качване на стълбите. И бащата на И. приживе и майка му не са ползвали втория етаж. Заявява, че вече имат големи деца, които са пълнолетни и искат с част от имотите да се разпоред ят, да ги дарят. Като разговарял и със сина на И., той казва л, че би се съгласил да поеме дарение илипокупко-продажба на имот, който няма тежести. Той знаел, коя е тежестта. Не желаел да се ангажира предварително с имот, който не е по негови думи изчистен да е само негова собственост. Той можел да ползва имота, но иска нещата да са уредени по документи, така че да е сигурен, че имота може да се ползва само от него. Към момента нямали намерение за продажба. Твърди, че към 2007 г. били построени и двата етажа. Гаража към 2007 г. си б ил гараж. В последствие се сложила маса и столове. Те с И. ги сложили и там сядали да вечерят. Канили са майка му и баща му да вечеря т. Към момента не се използвал като гараж от една или две години. Баща му почина л преди 5 години. Било гараж с гаражни врати, но когато се съберели всички слагали маса и столове и сядали, после ги махали ако се наложи. Имало мивка, която била изградена преди. До втория етаж се минавало през гаражната врата, която била сменена и отделно имал о врата. Входа за втория етаж бил само през гаража, а за първия етаж е от друго място. Дали са ключ на майката на И. за тази врата. Заявява, че когато са присъствали, тя не се качва на втория етаж, но не може да каже през останалото време, но с оглед консумацията на ток и вода, не били установили такова нещо. На втория етаж имало само две спални, затова слагали маса в гаража. Нямали обособена кухня. Хладилникът също бил там, котлона бил преносим, който изнасяли навън. Преди 2025 г. имали ключ майка муи баща му на И., за тази врата, като майка му и към момента имала ключ. Сметките били плащани през Изипей. В показанията си св.••• заявява, че е баджанак със сина на И. Д.. Посещавал имота през лятото. Последно миналата година бил там. Бил е и преди, не всяка година, но по веднъж в годината го посещавал. Там виждал родителите на И., които обитавали първия етаж на къщата и като били там се събирали в гаража, който е бил обособен като кухня. За първи път се събрали през 2010 г. и тогаво гаража се ползвал като кухня. На първия етаж не е влизал, не знае дали там има кухня. Когато е ходил, родителите на И. винаги са били там. Не бил виждал майка му и баща му да си готвят в този гараж. Заявява, че не е виждал родителите му да се качват на втория етаж, когато е бил там. Виждал ремонти в имота, като включително миналата година при едно от посещенията му участвал в транспортирането на строителни материали за ремонт на гаража, който се ползва като кухня. Ремонтите ги организирал И. и съответно той заплащал. Когато посещавал имота в ••• е нощувал на втория етаж. Там имало две стаи, а се хранели в кухнята долу. Двора бил поддържан. В полза на ответницата бяха разпитани ••• /неосъждана, без родствени връзки със страните, предупреден за наказателната отговорност по чл.290 НК. Обещава да говори истината/ и ••• /дъщеря на ответницата и сестра на ищеца. Предупредена за наказателната отговорност по чл.290 НК. Обещава да говори истината/. Св.Вълчева заявява, че познава повече П., И. идвал по рядко и не го познавала толкова добре. Съседи са в с.•••, където те имали вила. Те имали имота над 35 години. Собственици били П. и •••. Като семейство имали имота. Т е не живеели постоянно там, идвали само сезона. Идвал и април и стоели до края на октомври. Идва ли от •••. ••• починал преди 5години. Вилата строили П. и •••. Вилата е на два етажа, като ••• и П. обитавали долния етаж - първия, а И. обитавал втория етаж. И. влизал през един гараж, където си е обособил вход и стъпала за да се качи на втория етаж. Гаража се ползвал като кухня. Сега направили ремонт, но от преди има л о мивка, хладилник, печка и дИ.. Не помни да го ползват като гараж, не е виждала да вкарват кола вътре. Заявява, че са се събирали в тази кухня П. и ••• и тя и съпруга й. Когато ••• починал се събирали по женски там, не само тя и П., а и други съседки. За втория етаж се влизало през гаража. От там имало врата за втория етаж. Преди от първия етаж имало стъпала, но била зазидана вратата. Иначе от там се е влизало преди, но зада се отделят двата етажа, да нямат достъп един с друг, била зазидана тази врата. Знае, че ••• и П. са го прехвърляли на децата имота. Долния етаж на дъщеря им, а горния на И.. След като починал •••, П. продължила да посещава имота по същото време. Идвала през април месец. Вече не можела да шофира сама, но внука й я придвижвал до село - сина на дъщеря й. Докарва л я с колата до село, оставял й колата, защото тя можела да ходи до съседното село, да си пазари, а той се прибирал с влак до •••. П. карала колата. Имала градинка, в която сеела зеленчуци. Имало дръвчета, астма, цветя. До миналата година докато не станал проблема имала свободен достъп до гаража и втория етаж. По нейните приказки имало един период, когато в село няма много хора и като има сами жени изпитвала страх, като види някой да ходи и тя за по сигурно се качва ла на втория етаж, защото е по-защитена, защото долния е на две стъпала. Когато И. и семейството си тръгвали през лятото, П. прибирала прането им и го качвала на втория етаж. Правела си зимнина и я нареждала в гаража. Понеже имало дълга маса в гаража, там си суш ала билки, ябълки. Миналата година възникнал проблем с ключ, понеже И. сменил дограмата на гаража и тя искала д а й дадат ключ, като при нужда да се качва да ползва втория етаж . Те отказали и от там възникнал проблем и се скарали. П. извикала полиция, защото се е почувствала застрашена от И. и неговия син. Станал конфликт. П. повикала и съседи и са й помогнали. Дали са й вода да пие. Тя била много разстроена. След това тя останала в имота, а И. и сина му си замина ли. П. останала след конфликта и късно есента се прибрала. Заявява, че д отогава П. свободно си ползвала лятната кухня и втория етаж. По принцип тя ползвала първия етаж, но се налагало понякога, като е притеснена, да се качва горе да спи. За това ползвала втория етаж. Преди няколко години сменили покрива. Миналото лято оправили на този гараж покрива. Покрива като го сменяли било 2016 - 17 г. ••• б ил жив. Били наели бригада и ••• се занимавал с ремонта, защото те били постоянно там. На гаража до колкото знае И. правил ремонт, а на покрива знае, че са си поделили парите И., сестра му и •••. Св. ••• заявява, че П. й е майка, а И. й е брат. Вилата в ••• я построи ли родителите й през 83 - 84 г.. Там било гола поляна. Родителите й постоянно посещавали имота. След като се пенсионирали били цяло лято там, от края на март, началото на април, до октомври, ноември и след това се прибира ли в •••. Вилата била на два етажа, всеки си е самостоятелен, не много голям. По план трябвало да има вътрешно стълбище. Реално било с вътрешно стълбище, като на втория етаж се качваш през първия, като този коридор, който е общ е общ и на двата етажа е неин и на брат й, не е разделен. След това брат й решил, че не е удобно така и си проби л през гаражната клетка врата, която води до втория етаж само и изградил стена пред вътрешното стълбище. Сега били с отделен достъп двата етажа, това е така от 10 години. Този гараж бил използван като гараж в началото, а от 12 - 13 г е кухня, има мивка, хладилници, маса, може да се храни човек там. Има едно легло, има печка. Заявява, че след смъртта на баща й, майка й е постоянно тук на •••, всяка пролет идвала и е тук до есента. Основно ползвала първия етаж, който свидетелката притежава. Това било през активния сезон, защото има ли едно споразумение, че И. ще си ползва етажа през лятото, нищо че е с право на ползване, ще си ползват етажа, но като започне сезона, в който няма много курортисти и селото обезлюдява и започва да се страхува за сигурността си майка й, защото ходят непознати по улицата, да се качва на втория етаж за нейна сигурност. Майка й ползвала трапезарията докато не и отнели правото. Миналата година хладилника й стоял в трапезарията и тя ставала сутрин, влизала вътре, правила си чай, закусвала. Имало кухня на първия етаж, но когато хладилника и е там, ползвала гаража. Заявява, че данъците двете са плащали. Ходили заедно в ••• в кметството и тя плащаше данъка на свидетелката, понякога на брат й и на едни нейни роднини. По отношение на разходи за ток и вода ги плащали по Изипей, но не знае майка й да е плащала на брат й сметките. Заявява, че миналата година брат й я помолил, сина й да спре да води майка им до тук. Заявява, че са о тделени са за двата етажа ел. и ВиК партидите от много години. Не е виждала да плаща на втория етаж ел. и ВиК майка й. Съдът изцяло кредитира показанията на всички свидетели, съобразявайки евентуални мотиви за заинтересованост от св.••• и св.•••. Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна: Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове по чл. 59, ал. 3 от ЗС- главен и при условията на евентуалност иск по чл. 61 пр. 2 от ЗС. От приложените писмени доказателства съдът приема, че безспорно се установява ползване от страна на ответницата на дворното място, първия етаж и гаража от вилната сграда, т.е. не споделя твърдението на ищеца, че от повече от 5 години майка му/ответницата/ не е посещавала имота. По делото са приложени квитанции за заплащане от страна на ищеца на данък сгради и такса смет за процесния имот. Представена е застрахователна полица, сключена от ответницата за застраховка на имота, за период след завеждане на исковата молба. От събраните гласни доказателства съдът приема, че ответницата реално е ползвала гаражната клетка, трансформирана в кухня и трапезария, както и макар и по-рядко и втория етаж от вилната сграда. Безспорно е, че това ползване е осъществявано и през процесния период от 5 години, считано от 2020г. до 10.09.2025г. Съдът не кредитира показанията на св.••• и •••, че ответницата не е посещавала и ползвала втория етаж от вилата. На първо място следва да се отчете, че самите свидетели заявяват, че спорадично са посещавали вилата по няколко дни годишно, докато ответницата е живеела в имота по няколко месеца непрекъснато всяка година. Св.•••, която е съжител на ищеца заявява, че са посещавали имота основно през лятото, когато ползват отпуск. В същото време се установява, че ответницата практически всяко лято е живяла в този вилен имот в с.•••. Съдът приема, че е логично, когато сина й пристигне със семейството си, ответницата да не му пречи, а през това време да ползва единствено първия етаж, в който също има учредено право на ползване. Безспорно е обаче, че дори и в тези периоди тя е ползвала собствения на сина й гараж. Безспорно е и от показанията на св.•••, че ответницата е разполагала с ключ от гаража и втория етаж от сградата до 2025г. Съдът намира, че ответницата не е преустановила ползването на процесния имот. Правото на ползване на недвижим имот е субективно потестативно право от характера на абсолютните права съгласно правната теория. То представлява признато от правната норма право на облагодетелстваната страна да ползва по всяко време когато поиска процесния имот и задължение на другите лица, включително собствениците на имота да се въздържат от правни и фактически действия, които да препятстват упражняването на правата на ползвателите. Това упражняване на права в случая е осъществено чрез реални фактически действия - ползване на имота като жилище. Законът не определя колко време реално следва носителят на правото на ползване на недвижим имот да го ползва. Св.••• и св.Вълчева свидетелстват, че ответницата редовно е ползвала гаража, като дори в него е съхранявала своя зимнина, а втория етаж от вилата е ползвала основно извън летния сезон, когато селото частично обезлюдява и се е страхувала от евентуални посегателства на преминаващи през селото непознати хора. Ищецът при разпределение на доказателствената тежест следваше да докаже при пълно и главно доказване твърдяното неползване на имота от ответницата повече от 5 години. Ответницата доказва твърдяното ползване на и м о т а в процесния 5-годишен период. Съдът намира от събраните доказателства, че предявеният главен иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. По отношение на предявения евентуален иск по чл. 61 пр. 2 от ЗС, вр.чл. 57, ал. 1 и ал. 4 от ЗС. Правото на ползване е абсолютно вещно право върху чужд имот, като същото включва право на ползвателя да използва вещта и да получава добивите от нея, без да се накърняват субстанцията и предназначението й. Вещното право на ползване не изчерпва правата и задълженията, които възникват с неговото учредяване. Наред с него от този акт се пораждат и насрещни права и задължения между собственика на обременения имот и носителя на вещното право на ползване, които не се включват в състава на правоотношението по вещното право на ползване. Те обвързват собственика и титуляра на вещното право на ползване във взаимните им отношения и нямат вещно правен характер. В този смисъл за собственика на обременения имот възникват задължения да предаде имота във владение на ползвателя, да не му пречи при използването на вещта и при извличането на доходи от нея, респективно да му заплати обезщетение за вреди, ако наруши тези задължения. Съответно, носителят на вещното право на ползване има към собственика задължения да съхранява вещта, да я използва и стопанисва с грижата на добър стопанин, да заплаща разноските, свързани с ползването, включително данъци и други такси – чл. 57, ал.1 ЗС. Длъжен е и да застрахова имота в полза на собственика и да заплаща премиите, ако не е уговорено друго – чл.57, ал.4 ЗС. Осъществяването на сложния фактически състав на чл. 61 от ЗС е в зависимост от наличието на следните предпоставки, като елементи от състава му: валидно учредено право на ползване от собственика на имота, съществено нарушаване от страна на ответника-ползвател на задължения поети с договора; покана от страна на възложителя ищеца до ответника за преустановяване на нарушението и не отстраняване на установеното нарушение на задълженията по договора от ответника ползвател. За успешното водене на иска за прекратяване на учреденото право на ползване, ищецът следва да установи наличието на някое от основанията за прекратяване на правото на ползване, както и че ползвателят не е преустановил нарушението, след като е бил предупреден. Разпоредбата на чл.61 от ЗС сочи, че собственикът, какъвто безспорно е ищеца, може да иска прекратяване на правото на ползване по съдебен ред, ако ползвателят си служи с вещта по начин, който я застрашава с разрушаване или повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или извършва действия, с които съществено промяна вещта. Ищецът претендира прекратяване на учреденото в полза на ответницата – майка му П. Ц. Д. право на ползване на процесните имоти – 220/420 (двеста и двадесет от четиристотин и двадесет) идеални части кв.м. от застроено и незастроено ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ 420 (четиристотин и двадесет) кв. м., находящо се в село •••, община град •••, област Варненска, представляващо парцел ••• (четири - седемдесет) в квартал 6 (шест) по плана на село •••, в едно с ВТОРИ ЕТАЖ от МАСИВНА ДВУЕТАЖНА ВИЛА, състоящ се от: две спални, баня и тоалетна, както и 1/2 (една втора) идеална част от коридор за втория етаж, заедно с цялото стълбище за втория етаж, с ГАРАЖНА КЛЕТКА със застроена площ 18 кв. м.,построени построени върху гореописаният парцел. Развалянето на един договор е крайно средство, което не може да бъде предпочетено пред изпълнението. Законодателят е възпроизвел това свое разбиране в нормата на чл. 61 ЗС, която по аналогия с нормата на чл. 87, ал.1 ЗЗД изисква собственикът /кредиторът/ да предупреди ползвателя /длъжника/, преди да упражни правото да прекрати /развали/ договора. Правото да се развали договора не възниква, ако неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора, тоест при несъществено нарушение – чл. 87, ал.4 ЗЗД. Законът не определя кога неизпълнението е незначително или кога нарушението е несъществено. Този въпрос се преценява въз основа на фактите по делото, като съдът следва да вземе предвид както конкретното съдържание на договора, така и общите принципи на изпълнението, установени в чл.63, ал.1 и ал.2 ЗЗД. В исковата молба ищецът разяснява разпоредбите на чл. 61 от ЗС и чл. 57, ал.1 ЗС и задълженията на ползвател на имот. В същото време не излага каквито и да са факти или обстоятелства, дори твърдения, които да сочат конкретни действия/бездействия/ на ответницата, с които тя да е нарушила тези разпоредби. Едва в хода по същество и приложената след приключване на съдебните прения писмена защита, процесуалният представител на ищеца излага твърдения, че единствено ищеца е заплащал данъците на процесната част от имота и разходите за ел.енергия и вода. Съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 61 от ЗС собственикът може да иска от съда да прекрати правото на ползване, ако ползвателят въпреки отправеното му предупреждение, продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване или със значително повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или ако съществено променя вещта. Ищецът твърди, че ответницата-ползвател на имота не изпълнява задълженията си по чл. 57, ал. 1 и ал. 4 от ЗС, а именно заплащане на данъци, разноски, ремонти, не е застраховала имота. По делото не се събраха доказателства какви точно ремонти е следвало да се извършат, кога са извършени, от кого, кой е заплатил същите. Св. ••• заявява, че периодично били извършвани ремонти, като не уточнява кога и какви ремонти са били извършвани, но заявява, че винаги били плащани от ищеца. Не твърди ищецът да е отправял покана до ответницата да заплаща изцяло, или частично тези ремонти. Св.••• заявява, че през 2025г. е видял, че се извършва ремонт на гаража, като този ремонт бил организиран и заплатен от ищеца. Съдът приема за безспорно от гласните доказателства, че ответницата се грижи за имота, като е облагородила, поддържа и обработва дворното място и явно се грижи за собствеността на ищеца, която тя ползва-прибира в неговия етаж прането на самия ищец, след като той и семейството му си тръгнат. Събира плодове и зеленчуци, които е произвела в двора и приготвя зимнина, която складира в собствения на ищеца гараж. Там също суши билки и плодове. На следващо място, във връзка със застраховката на имота, следва да се отбележи, че съгласно практиката на ВКС, за да може да се изисква изпълнението на вмененото задължение по чл. 57, ал. 4 от ЗС от ползвателя на конкретен недвижим имот, собственикът следва да е уточнил параметрите на искането си за застраховка в смисъл на рисковете, които желае да бъдат покрити от същата и периода на действие /Решение № 70 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 31/2014 г., II г. о. /. В случая такова уточнение на изискването си ищеца не е отправял спрямо ответницата. В хода на производството е представено доказателство за сключена застрахователна полица от страна на ответницата, с която през 2025г. е застрахован процесния имот. От събраните в производството гласни и писмените доказателства се установи по категоричен начин, че от страна на ответницата не е налице поведение и служене с имота, което да създава опасност за имота и за гражданите. При това положение, дори и да се приеме, че е налице от страна на ответницата нарушаване на разпоредбата на чл.61 ЗС, съдът намира с оглед изложеното по-горе, че това не може да обоснове извод за предсрочното прекратяване на правото й на ползване. Като предпоставка за прекратяване по съдебен ред на учреденото право на ползване следва да бъде установено и, че след отправяне на предупреждението по чл. 61 ЗС, нарушаването на задълженията е продължило. Ищецът не представя доказателства за отправяне на подобни предупреждения, а дори и не навежда твърдения да е отправял подобни спрямо ответницата. Поради това съдът намира, че не е налице изискуемата законова предпоставка за прекратяване на правото на ползване поради неплащане на разноските, данъците и таксите за имота, а именно, че ищеца не може да иска прекратяване на правото на ползване на това основание, тъй като не е отправил предварително писмено предупреждение и не е дал срок на ползвателката за изпълнение на тези нейни задължения. В този смисъл следва да се приеме, че съществено неизпълнение на задълженията от страна на ползвателя по смисъла на чл.61 ЗС не е налице, поради което и исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на делото следва ищецът да заплати на ответницата направените разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК , а именно направените от нея разноски за адвокатски възнаграждения по представени списъци по чл. 80 от ГПК, а именно сумата от 1022,58 евро. Ищецът отправя възражение за прекомерност на претендираното от ответницата адвокатско възнаграждение. Съдът съобразява фактическата и правна сложност на казуса и обстоятелството, че ответницата се защитава против два самостоятелно заведени против нея искове, поради което намира, че заплатеното от нея и претендирано от ищеца адв. възнаграждение съответства на положения от процесуалния й представител труд в това производство, поради което следва да бъде репариран в пълния му размер. Водим от горното съдът