Решение № 93 от 28.1.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 6444/2025 г.

наказателно дело № 20255330206444 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № РД-04-ІІ-Б-100/14.10.2025г. на Директора на РЗИ - Пловдив, с което на В. С. В. ЕГН •••••••••• са наложени административни наказания,както следва :1. за нарушение по чл.58 ал.1 и ал.2т.1 от Закона за здравето във връзка с чл.2ал.1и ал.2 от Приложение №1 от Наредба №15 за имунизациите в Република България ,обн.в ДВ бр.45 от 31.05.2005год.е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв и 2. за нарушение по чл.58 ал.1 и ал.2т.1 от Закона за здравето във връзка с чл.2ал.1и ал.2 от Приложение №1 от Наредба №15 за имунизациите в Република България ,обн.в ДВ бр.45 от 31.05.2005год.е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. Жалбоподателят В. , по съображения, изложени в жалбата и лично в съдебно заседание, моли съда да отмени процесното наказателно постановление. Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрк.Т. , която пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Пловдивският районен съд - XVІI н. с., като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок ,като разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, но на различни от посочените в жалбата основания . На В. С. В. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 002419 /18.09.2025 година, за това че на 15.09.2025г година, в РЗИ-Пловдив д-р Е. М.-••• и ••• на „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска „Медихоуп“ЕООД е представил на инспектор Ю. К. К. амбулаторен лист № •••от 12.09.2025г. издаден от д-р З. З.-нает ••• в практиката.Видно от същия на 12.09.2025г В. С. В. в качеството си на баща на детето В. В. В. ЕГН•••••••••• е отказал поставянето на следните ваксини- 1.четирикомпонентна ваксина срещу дифтерия,тетанус,коклюш и полиомиелит с търговско наименование “Tetraxim“,която трябва да й бъде приложена съгласно задължителния имунизационен календар на Република България ,като отказът е удостоверен с подпис в амбулаторния лист и 2.проба Манту ,като по този начин отказва поставянето на противотуберкулозна ваксина-БЦЖ,тъй като съгласно изискванията на Наредба №15 от 12.05.2025г за имунизациите в Република България тази ваксина се прилага след изследване на туберколинова чувствителност с проба манту и след отрицателна реакция.Отказът е обективизиран с подпис на бащата в амбулаторния лист.На основание съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление.Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП. Описаната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото, както и от гласните доказателства – показанията на актосъставителя. Св.К. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Ясно и точно описва как е установено самото нарушение, а именно въз основа на съставени и представени й документи.А,именно същата извършва контрол на общопрактикуващите лекари по отношение на обхвата на задължителните имунизации на децата.И в резултат на представен и амбулаторен лист ,в който родителя отказва поставянето на ваксина ,тя в качеството си на контролен орган съставя и акта за установяване на административно н а р у ш е н и е . .Съдът кредитира показанията й като достоверни, последователни, съответстващи на писмените доказателства по делото. При извършената служебна проверка съдът констатира съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Според разпоредбата на Чл. 58, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/ - За предпазване на гражданите от заразни болести се правят задължителни имунизации. Министърът на здравеопазването определя с наредба лицата, които подлежат на имунизации, както и реда, начина и сроковете за извършване на задължителни планови имунизации и реимунизации, включени в имунизационния календар на Република България. Съгласно чл. 209, ал. 3 от ЗЗ - Родители или настойници, които не осигуряват провеждането на задължителните имунизации на децата си, се наказват с глоба от 50 до 100 лв. При повторно извършване на нарушението глобата е от 100 до 200 лв. Анализът на цитираните нормативни разпоредби налага да се приеме, че с разпоредбата н а чл. 58 от ЗЗ е въведено задължение за министъра за здравеопазването да определи задължителните планови имунизации и реимунизации, както и лицата подлежащи на такива. Това е сторено с издадения от него подзаконов нормативен акт, регламентиращ въпросните отношения, а именно Наредба № 15 за имунизациите в Република България. Така с разпоредбата на чл. 2/ в редакцията към датата на издаване на АУАН/ от същата е предвидено, че задължителни планови имунизации и реимунизации са тези срещу туберкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, морбили, епидемичен паротит, рубеола, вирусен хепатит тип В, хемофилус инфлуенце тип В (ХИБ) и пневмококови инфекции. Същите по силата на чл. 2 се извършват съгласно имунизационния календар на Република България (приложение № 1). За осигуряване имунизацията е въведено, чрез разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от ЗЗ, и задължение за отделните граждани подлежащи на имунизация, да се явят за извършването й, а с нормата на ал. 3 на чл. 209 от ЗЗ, е регламентирана и отговорност за родители или настойници, които не осигуряват провеждането на задължителните имунизации на децата си. Ето защо, всяко неявяване от страна на подлежащото на имунизация /реимунизация лице, респективно неосигуряване от страна на родителите на възможност, посредством явяване на детето, за извършване на имунизация, представлява административно нарушение. Последното обаче ще бъде извършено не когато компетентните за това органи установят неизвършване на съответната имунизация/реимунизация, а на датата, на която е изтекъл определения в имунизационния календар на Република България (приложение № 1 от Наредбата) срок за извършването й. В настоящият случай, в АУАН и НП са посочени отделни заболявания за които не е проведена реимунизация, но не и датите на които същите е следвало да бъдат извършени,като в този смисъл не е посочена дата, на която се твърди, че е извършено нарушението. За такава дата не може да се приеме датата на която родителят изрично е отказал провеждане на съответната имунизация/реимунизация - последната е без значение за датата на извършване на нарушението, още по-малко пък за такава дата. Ето защо ,настоящия съд счита ,че с е касае за допуснатото нарушение на административно производствените правила по смисъла на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което е съществено, тъй като от една страна е препятствало възможността на привлеченото към отговорност лице да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност и какви са точните му индивидуализиращи белези, в частност датата на която се твърди, че то е извършено, за да организира адекватно защитата си, а от друга, същото е препятствало съдебния контрол върху законосъобразността и правилността на наказателното постановление, с оглед съблюдаване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановеният от административно-наказващия орган резултат. В този казус и в двата акта на административнонаказателното производство нарушението не е индивидуализирано с основен негов съставомерен признак, а именно дата/период на извършване на твърдяното нарушение, което в процесния случай представлава всяко едно неизпълнение на всяка една от задължителните имунизация /реимунизация според определените в имунизационния календар на Република България (приложение № 1 от Наредбата) срокове. Все в обсъжданата насока, следва да се посочи, че датата на извършване на административното нарушение, без всякакво съмнение има съществено значение, както за индивидуализация на нарушението, така и с оглед преценка за спазването на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство, и при липса на посочена дата на извършване на нарушението, не е възможно да се извърши преценка, с оглед спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. За пълнота на изложението следва да се посочи, че липсват противоречия на норма с акт от по-висока степен – на Закона за здравето, с Конституцията на Република България и с Хартата на основните права на Европейския съюз, касаеща налагане на необходими и жизненоважни ограничения, които са в общ интерес и отговарят на целите за постигане благосъстоянието на нацията и важна част от нея - децата. Превантивната защита на децата от заразни болести е от съществено значение за здравето им в ниска възраст и изграждане на имунитет в бъдеще срещу остри заразни болести. Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство, с чл. 26, ал. 1, допуска ограничения в прилагането й, когато те са установени от националното законодателство в защита на здравето или правата и свободите на другите - разпоредбата на чл. 58, ал.1 и ал.2 от ЗЗ, с цел предпазване на гражданите от заразни болести, предвижда точно с тази цел да се правят, и то задължителни, имунизации, като министърът на здравеопазването определя с наредба лицата, които подлежат на имунизация, реда, начина и сроковете за извършването й - Наредба № 15/2005 г. Предвид всичко гореизложено ,обаче обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. ПО РАЗНОСКИТЕ : Искане за присъждане на разноски от жалбоподателя не са направени ,поради което и съдът не дължи произнасяне.