Решение № 24 от 18.1.2024 г. на Районен съд - Велинград по дело № 17/2022 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс Образувано по подадена жалба от С. Р. Ч. срещу Решение № 484А/23.11.2021 г. на ОСЗ гр. Сърница, с което е отказано възстановяване правото на собственост на наследниците на Р.А- Ч. в съществуващи стари реални граници на следните имоти: № по КВС 000591 с площ от 1, 869 дка., категория десета, в местността Лочките в землището на гр. Сърница, общ. Велинград, с начин на трайно предназначение -дървопроизводителна горска площ; № по КВС 000509, с площ 1, 594 дка., категория десета, в местността Джелджилери в землището на гр. Сърница, общ. Велинград, начин на трайно предназначение -дървопроизводителна горска площ; № по КВС 000615, с площ от 1, 383 дка., категория десета в местността Кутлата в землището на гр. Сърница, общ. Велинград, начин на трайно предназначение - дървопроизводителна горска площ; № по КВС 000704 с площ 5 дка., категория десета, в местността Кутлата в землището на гр. Сърница, общ. Велинград, начин на трайно предназначение-горска ливада. Твърди се, че с влязло в сила Решение № 484/12.11.2013г. на ОЗС гр. Сърница е възстановено правото на собственост в стари реални граници на наследниците на Р.А- Ч., без посочване на граници и съседи, поради което била предприета процедура по индивидуализирането на имота и отразяването му в Картата на възстановената собственост на гр. Сърница, с което реституционната процедура е следвало да приключи. Сочи, че с Решение № 65/13.03.2020 г. по гр. д. № 78/2019 г.по описа на Районен съд Велинград и потвърдено с Решение № 752/07.10.2020 г. по ад.д. № 777/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик е отменено Решение № 484/07.08.2018 г. на ОСЗ гр. Сърница, като административната преписка е върната на ОСЗ гр. Сърница за продължаване на процедурата по реституция, при съобразяване указанията на съда, дадени в мотивите на Решение № 65/13.03.2020 г. по гр. д. № 78/2019 г., по описа на Районен съд Велинград и при прилагане на ЗВСГЗГФ, както и Правилника по прилагането на този закон. Излага, че с обжалваното решението, с което е отказано възстановяване, с доводи, че анкетираните имоти попадат в държавния горски фонд и са отразени като държавна собственост, е в противоречие със ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, както и че нарушава на чл. 6 от ЕКПЧ. Оспорва компетентността на органа, издал обжалвания акт. Сочи, че не са посочени фактическите и правни основания за неговото постановяване. Иска се отмяна на решението. Претендира разноски. В постъпило становище по депозираната жалба ОЗС оспорва наведените в жалбата доводи и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Настоящият състав на Районен съд Велинград, като взе предвид доводите на страните и като прецени представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна: Жалбоподателя С. Реджеп Ч. е наследник на Р.А- Ч., починал на 20.07.2009г., съгласно удостоверение за наследници /л.16/. С решение № 484/03.12.1992 г. на ПК-Велинград е възстановено правото на собственост на Реждеп Ахмедов Ч. на земи в стари реални граници върху следните имоти: ливада с площ от 15, 000 дка, находяща се в землището на град Сърница, местността „Студената вода”, заявена с пореден № 6 от заявление и установена с клетвена декларация и ливада от 5, 000 дка, находяща се в землището на град Сърница в местността „Под питата”, заявена с пореден №9 от заявление. За тези имоти, след постановени съдебни решение по гр.д.№ 1138/2012г. на РС Велинград и по к.н.а.х.д.№600/2012г. на АС Пазарджик, е постановено и последващото Решение № 484/12.11.2013г. на ОСЗ-Велинград, с което е възстановено правото на собственост на Р.А- Ч. на същите имоти в точки 4 и 5 от него в стари реални граници. Решението е влязло в сила. За същите два имота – ливади, по решение № 484/12.11.2013г., жалбодателят е заявил до началника на общинска Служба по земеделие гр.Велинград със заявление вх.№РД-13-1932/18.11.2013г., извършване на административни услуги – изработване на скица; въвеждане на промени в регистрите на имотите и регистъра на собствениците; трасиране и/или заснемане и координиране на границите на имотите. Проведено е анкетиране от фирмата „ГЕОБИБ” ООД – Велинград, поддържаща КВС на гр.Сърница, в присъствието на представители на ТП на ДГС „Селище” –Сърница и е изготвен протокол. След образуване на новата община Сърница и създаване към нея на ОСЗ-Сърница, жалбоподателят подава заявление вх.№ РД- РД-13- 234/25.11.2015г. за извършване на административни услуги, поискани със заявление вх.№РД-13-1932/18.11.2013г. – изработване на скица и издаване на Решение по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ за следните имоти: им.пл.№ 000591 в местността Лочките; им.пл.№ 000509 в местността Джелджилери; им.пл.№ 000615 в местността Кутлата и им.пл.№ 000704 в местността Кутлата. В последствие отново със заявление до Началник Общинска служба „Земеделие” гр. Сърница вх.№ РД-13-234/25.02.2016г. жалбоподателят С. Ч. е иска издаване на скици и решение по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, позовавайки се на възстановените му в т.4 и т.5 с Решение № 484/12.11.2013г. имоти, а именно: им.пл.№ 000591 в местността Лочките; им.пл.№ 000509 в местността Джелджилери; им.пл.№ 000615 в местността Кутлата и им.пл.№ 000704 в местността Кутлата. Видно от представения протокол за анкетиране на терен, извършено по преписка № 484 и съгласно чл.18д, ал.5 от ЗСПЗЗ в землището на гр.Сърница /л. 93/, анкетирани са следните имоти: в местността „Студената вода“ имоти с №№ 091037, 063175, 063174, 063186, 000571, 000509, 000615 и в местността „Под питата“ им.№ 000704. За първите три от тях с №№ 063175, 063174, 063186, находящи се и трите в местността „Кутлата“ землище на Сърница, по силата на Решение № 78 на ОС Велинград, взето с протокол № 5/27.02.2014г., имотите са предоставени като обезщетение за недвижимите имоти Ливада от 15, 000 дка, находяща се в землището на град Сърница, местността „Студената вода” и Ливада от 5, 000 дка, находяща се в землището на град Сърница в местността „Под питата”. За възстановяването на собствеността върху тях е издадено и Решение № 484/02.04.2014г. на ОСЗ –Велинград. За имот. № 091037 е направено на 01.04.2016г. искане от ОСЗ-Сърница до ОбС –Сърница, за произнасяне с решение за предоставяне на този имот с площ от 1, 630дка, представляващ част от им.№ 091010 в м.“Лочките“ с НТП „пасище-мера“, предаден на общината по реда на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. Не е проведена процедура по установяване собствеността на анкетираните имоти с №№ 000571, 000509, 000615 и 000704. Според находящото се в административната преписка № 484 заявление по чл.12 и клетвена декларация от 1992г. имота Ливада с площ от 15, 0 дка в местността студента вода е при съседи: Хавальови, реката и път, а ливадата от 5, 0 дка е при съседи – гори и попадат в горски фонд. С Решение № 484/07.08.2018г. на Общинска служба „Земеделие” гр.Сърница е постановен отказ. Като мотиви се сочат, принадлежността на имотите към горския фонд и отразяването им в Картата на възстановената собственост като собственост на Министерство на земеделието, храните и горите. Изтъкнато е, че законова предпоставка за възстановяване на собствеността върху имотите е същите да принадлежат към общинския поземлен фонд, съгласно § 27, ал.1 ПЗР ЗИДППЗСПЗЗ /ДВ бр. 62/2010г./. Органът по реституция се позовава на чл. 45д, ал. 3 ППЗСПЗЗ, съгласно който Общинската служба по земеделие се поизнася с решение за възстановяване правото на собственост след установяване границите на имотите и предоставянето им от общинския съвет по реда на § 27, ал.2 ПЗР на ЗИД /ДВ бр. 62 от 2010г./, но предвид че идентифицираните от заявителя имоти са в патримониума на Държавата и е невъзможно отправяне на искане до Общинския съвет Сърница за предоставянето им, е налице отрицателна предпоставка за възстановяване на заявените имоти. С Решение № 65/13.03.2020 г., по гр. д. № 78/2019 г., по описа на Районен съд Велинград и потвърдено с Решение № 752/07.10.2020 г. по ад.д. № 777/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик е отменено Решение № 484/07.08.2018 г. на ОСЗ гр. Сърница, като административната преписка е върната на ОСЗ гр. Сърница за продължаване на процедурата по реституция, при съобразяване указанията на съда, дадени в мотивите на Решение № 65/13.03.2020 г., по гр. д. № 78/2019 г., по описа на Районен съд Велинград и при прилагане на ЗВСГЗГФ, както и Правилника по прилагането на този закон. С Решение № 484А/23.11.2021 г. на Общинска служба „Земеделие” гр.Сърница е постановен отказ. Като мотиви се сочат, че съгласно получените от ДГС „Селище“ становища изх. № 0436/12.02.2021 г. и изх. № 3606/16.11.2021 г., имотите принадлежат към категорията гори и земи от горския фонд описана в чл. 4 от ППЗВСГЗГФ, а именно гори в защитени територии, определени със закон – Натура 2000 и са държавно собственост, попадащи в отдел 79“а“ с площ 22 дка. Според приетите по делото съдебно-лесотехническа експертиза и допълнение към нея имот с идентификатор по КК № 70648.91.591 с площ 1 869 кв. м. по Лесоустройствена ревизия на г.с.е. „Селищенска“ от 1951 г. е незалесена площ – нива; имот с идентификатор по КК № 70648.74.509 с площ 1 594 кв. м. по Лесоустройствена ревизия на г.с.е. „Селищенска“ от 1951 г. е незалесена площ – поляна; имот с идентификатор по КК № 70648.63.615 с площ 1 383 кв. м. по Лесоустройствена ревизия на г.с.е. „Селищенска“ от 1951 г. е незалесена площ – поляна, като имоти с идентификатори по КК № 70648.91.591; № 70648.74.509 и № 70648.63.615 не попадат в отдел 79 „а“ по Лесоустройствена ревизия на г.с.е. „Селищенска“ от 1951 г. Проектен имот с номер по КВС 000704 /част от имот с номер по КВС № 000639, който е с идентификатор по КК № 70648.330.639/ с площ 5.000 дка не може да се определи върху кой подотдел попада по Лесоустройствена ревизия на г.с.е. „Селищенска“ от 1951 г.. Във възможните отдели 76, 77, 78, 80 по Лесоустройствена ревизия на г.с.е. „Селищенска“ - 1951 г., в които може да попада проектният имот, има подотдели които са залесени територии и подотдели които са незалесени земи - поляни и ниви. В Лесоустройствена ревизия на г.с.е. „Селищенска“ - 1951 г. не е описано дали включените отдели с подотделите са държавна или не собственост. От заключението на вещото лице се установява, че актуалното състояние на процесиите имоти към момента на изготвяне на експертизата е следното: Имот с идентификатор по КК № 70648.91.591 с площ 1 869 кв. м. е изцяло залесен с иглолистна растителност от вида Бял бор на възраст 80 г. с подраст от вида смърч на възраст 40 г.; Имот с идентификатор по КК № 70648.74.509 с площ 1 594 кв. м. е залесен с горскодървесна растителност от дървесен вид Смърч на площ 2/3 от имота. Останалата част 1/3 от имота не е покрита с горскодървесна растителност, а е голо пространство в южната част и навлизащи редове на трайно насаждение в югозападната и част от западната страна на имота; Имот с идентификатор по КК № 70648.63.615 с площ 1 383 кв. м. е абсолютно гола поляна, без дървета и храсти, а Проектен имот с номер по КВС 000704 /част от имот с номер по КВС № 000639, който е с идентификатор по КК № 70648. 330.639/ с площ 5.000 дка не съществува с идентификатор по ККР и не може да бъде проверено сегашното му състояние. От допълнението към съдебно-лесотехническата експертиза се установи, че след извършен оглед на място относно актуалното състояние на имотите, е както следва: Имот с идентификатор но КК № 70648.91.591 с площ 1 869 кв. м. е изцяло завесен с иглолистна растителност от видовета Бял бор и Смърч. Ориентировъчната възраст дърветата е от 60 до 80 години. Имотът представлява стръмен бряг на реката, минаваща до него, като наклона е над 12 градуса. Дърветата в тези терени служат за противоерозионни цели и предотвратяват свличането на земните маси в коритата на реките. Имот с идентификатор по КК № 70648.74.509 с площ 1 594 кв. м. половината от него е залесен с дървета от вида Бял бор и Смърч на възраст около 100 години. В тази част на имота има следи под формата па останали дънери от изрязани във времето назад дървета. Имотът се използва за складиране на селскостопански ръчен инвентар и препарати за растителна защита, необходими за отглеждането на съседните две градини, засят с малини. Другата половина от имота е засята с малини, като редовете са продължение на малиново насаждение, отглеждано в съседния имот. В редовете на малините личат следи под формата на останали дънери от изрязани назад във времето дървета. Имот с идентификатор по КК № 70648.63.615 с площ 1 383 кв. м. не е залесен с дървесна растителност. Върху имота е имало няколко десетки единични дървета, които са изрязани назад във времето и от тях са останали само дънерите. Върху имота личат и остатъци от неподдържано малиново насаждение, което е било създадено в съседен имот и навлиза в процесния. Достъпът и до трите имота е силно ограничен, тъй като в имотите се гледа голямо куче (Каракачанска овчарка), на което е направена дървена колиба, но кучето е пуснато без повод и е оставено без надзор. От скица-проект предоставена от ОСЗ Сърница, с помощта на директора на общинската служба беше намерен и проектен имот с номер по КВС 000704 /част от имот с номер по КВС № 000639, който е с идентификатор по КК № 70648. 330.639/ с площ 5.000 дка.Имотът е затревена горска поляна, обградена от горски масив от Смърч и Бял бор на възраст 100 — 120 години, като до поляната се стига по второстепенен черен горски път, минаващ през горския масив. С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните прани изводи: Решението е постановено от компетентен орган, в пределите на предоставените му правомощия, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Компетентността на Началника на Общинска служба земеделие произтича от закона. Доколкото лицето, подписало заповедта, в качеството на началник заема съответната длъжност, същото се счита компетентно, поради което възраженията в тази насока следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Видно от заключението на вещото лице, което съдът кредитира, като обективно и безпристрастно, имотите към момента на колективизацията са със статут на земеделски земи и не попадат в горския фонд. След колективизацията, част от тях са се самозалесили и понастоящем върху част от тях попада дървесна растителност, като по действащия ЛУП са част от горския фонд. Първоначалното законодателно решение за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, залесени или самозалесили се, както и тези, които са били включени в държавния горски фонд, е това да става по реда на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, съгласно изричната разпоредба на чл.10, ал.5 от ЗСПЗЗ, в редакцията след изменението с ДВ бр.98/1997г. С приемането на ЗВСГЗГФ /ДВ бр.110/25.11.97г./ се възприема друго разрешение. Съгласно §9 от ПЗР на ЗВСГЗГФ, възстановяването става по реда и условията на този закон. С приетата впоследствие ал.2 на §9 /ДВ бр.26/2001г./ е уточнено, че заявленията за възстановяване на собствеността върху тези земи, подадени пред общинските служби по земеделие по реда на ЗСПЗЗ, се считат за заявления за възстановяване на гори и земи по чл.1 от ЗВСГЗГФ. Като фактическо основание за издаване на оспорения акт е посочено, че имотите са държавна собственост, попадащи в отдел 79“а“ с площ 22 дка. С оглед данните от лесотехническата експертиза, че имоти с идентификатори по КК № 70648.91.591; № 70648.74.509 и № 70648.63.615 не попадат в отдел 79 „а“ по Лесоустройствена ревизия на г.с.е. „Селищенска“ от 1951 г., съдът намира становището на ДГС „Селище“, обективирано в становища изх. № 0436/12.02.2021 г. и изх. № 3606/16.11.2021 г., за неоснователно. В този смисъл следва да се счита и за незаконосъобразен отказът на Общинска служба „Земеделие” гр.Сърница на посоченото основание. Съгласно чл. 3, ал.1 от ЗБР държавата изгражда Национална екологична мрежа, включваща: 1/защитени зони, като част от Европейската екологична мрежа "Натура 2000", в които могат да участват защитени територии и 2/защитени територии, които не попадат в защитените зони. Защитените зони, попадащи в посочената екологична мрежа се включват в списък на защитените зони, който се разглежда от Националния съвет по биологично разнообразие и се внася в МС, който взима решение и обнародва списъка. Териториите, включени в списъка се обявяват за защитени зони по см. на чл. 11, ал.1 от закона, които зони се обявяват със заповед на министерството на околната среда и водите /вж. чл. 12, ал.1 от закона/. Такава заповед по делото не е представена. По-важното в случая е, че съгласно чл. 13 от ЗБР обявяването на защитената зона не променя собствеността върху земите, горските територии и водните площи в тях. Целта на защитената зона е опазване и поддържане на местообитанията на определените видове птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние и възстановяване на местообитания на определените видове птици, за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние. Забраните са свързани с фактически действия по опазване на природата в зоната, а не с промяната на собствеността върху имотите, попадащи в зоната. Следователно, в позитивното право, уреждащо посочената материя, не съществува забрана за промяна на собствеността върху имотите от защитените зони. Единствената забрана за промяна е когато в зоната попадат защитени територии, чиито режим се урежда от ЗЗТ / чл. 14 от ЗБР/. Такива територии, с оглед изключването от чл. 4 ППЗВСГЗГФ са парковете с национално значение и природните резервати- изключителна държавна собственост, включени в Приложения № 1 и 2 към чл. 8 от ЗЗТ. Не се сочи, нито се доказва процесните имоти да са включени в подобни защитени територии. Като фактическо основание за издаване на оспорения акт е посочено, че имотите попадат в обхвата на екологична мрежа "НАТУРА 2000". В приложимия материален закон обаче липсва законово ограничение такива имоти да бъдат обект на възстановяване правото на собственост върху тях. Условията и реда за обявяване и защита на Европейската екологична мрежа "НАТУРА 2000" са регламентирани в Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/. В случая процесните имоти няма данни да са включени в посочената мрежа, което безспорно се установява и от публичните регистри, но дори и да се намираха в защитена зона това не ограничава правото на собственост върху такива земи. Такова ограничение не се съдържа в ЗБР. Съгласно разпоредбата на чл. 13 ЗБР обявяването на защитената зона не променя собствеността върху земите, което означава, че няма ограничения относно собствеността на процесните имоти. Единственото ограничение, което законодателят е предвидил е в ползването им и е свързано с необходимостта по опазване на местообитания на видове по Директива 79/409/ЕИО на Съвета относно опазването на дивите птици - за видовете птици, посочени в приложение № 2 и опазване на територии, в които по време на размножаване, линеене, зимуване или миграция се струпват значителни количества птици от видове, извън тези, посочени в приложение № 2. Ето защо съдът счита, че дори и да бе доказано в настоящото производство процесните имоти да са част от екологична мрежа "НАТУРА 2000", то това не е основание да се откаже възстановяване правото на собственост върху тях. Видно от публично известните регистри за защитени територии в община Сърница има обявени три защитени зони, от които защитена местност “Чибуците” и природните забележителност “Скално образувание – Жабата” в близост до с. Медени поляни и “Побит камък” в землището на с. Побит камък. Местността „Чибуците“ е обявена за защитена със Заповед № 25 от 09.01.1989 г. на Комитета за опазване на природната среда при Министерския съвет, обнародвана в бр. 7/1989 г. на Държавен вестник, като по делото не се установява процесните имоти да се намират в защитената местност, нито да попадат в територията на природните забележителности. Ето защо по отношение на тях е неприложима защитата по Закона за защитените територии /ЗЗТ/, и по- конкретно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗТ, съгласно която защитените територии, сред които и защитените местности по смисъла на чл. 33, ал. 1 от ЗЗТ, са публична държавна собственост. При това положение следва извод, че е незаконосъобразен отказът на Общинската служба земеделието и горите Сърница, мотивиран с това основание. От приетата по делото експертиза се установи безспорно, че те са в местностите „Лочките“, „Делджилерите“ и „Кутлата“, при това положение следва да се приеме, че процедурата по реституция на посочените имоти следва да бъде продължена, а обжалвания отказ да бъде довършена като незаконосъобразен следва да бъде отменен. След отмяната на обжалваното решение като незаконосъобразно и предвид обстоятелството, че възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи и гори и земи от горския фонд е от изключителната компетентност на съответната Общинската служба по земеделието и горите, то административната приписка следва да бъде върната на административния орган. По разноските Предвид изхода на делото ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати сторените от ищеца разноски или сума в размер на 205 лв., съгласно представените по делото доказателства. От друга страна ищецът е останал задължен за разноски, а именно за сумата от 400 лв., представляваща допълнително възнаграждение за вещото лице, която сума на основание чл. 77 ГПК следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Велинград.