Решение № 5428 от 16.12.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 9723/2024 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН. Производството е образувано по подадена жалба от „Т. •••“ ЕООД срещу Наказателно постановление (НП) № •••/19.10.2021 г., издадено от председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) и с което за административно нарушение по чл. 32, ал. 1, изр. 1, предл. 3, вр. чл. 19, ал. 5, т. 4 от ЗКФН на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 4000, 00 лева. С Решение № 10627/03.07.2024 г., постановено по КНАХД № 4152 по описа за 2024 г. на АССГ, VIII к.с., касационният съд е отменил Решение № 3854/14.08.2023 г. и Определение № 1058/20.03.2024 г., постановени по НАХД № 16766/2021 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав, при предходното първоинстанционно разглеждане на делото и е върнал за ново разглеждане делото от друг състав на районния съд. В подадената жалба за изложени оплаквания, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Твърди се, че практиката на КФН да отправя „всеобхватни“ и общо определени искания за предоставяне на документи и информация като предпоставка за ангажиране на отговорност на поднадзорните лица по чл. 32 от ЗКФН е незаконосъобразна. Обемът на политики на дружеството – инвестиционен посредник бил голям, но разнороден, сложен и труден за проследяване в кратките срокове и при натиска от обемни искания на КФН за всякакъв друг вид информация. Твърди се, че дружеството е предоставило основен каталог политики в рамките на процесната проверка. Непредставената политика била второстепенна. Посочва се, че работата по исканията при проверката отнело ангажирането на множество служители, които имали и ежедневни задачи, но на жалбоподателя, въпреки пълното съдействие и спазване на сроковете по исканията, както и с оглед предоставянето на огромни масиви от информация, без да се предостави дори повторен опит за събиране на определена информация, била ангажирана отговорност, неотговаряща на целта и логиката на чл. 32 от ЗКФН. Твърди се наличието на технически пропуск за непредоставяне своевременно на политиката, като се подчертава, че и на служителите на КФН отнело време от няколко месеца да установят липсата. Поддържа се, че няма как на жалбоподателя да се ангажира отговорност за непредоставяне на нещо, което не му е било изрично поискано. Посочва се, че началната дата на твърдяното нарушение била неправилно определена, доколкото срокът за предоставяне на документите бил до 17, 30 часа на 28.09.2020 г. Твърди се, че към момента на издаване на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) бил изтекъл срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, доколкото същият започвал да тече от откриване на нарушителя и нямало значение дали е довършено нарушението, още повече че нарушението е можело да стане известно още на следващия ден след изтичане на срока. Поддържа се, че посоченото в НП нарушение не е продължено, а е довършено с изтичане на срока по искане № 1. Посочва се, че липсва и твърдяната от наказващия орган повторност, доколкото в настоящия случай нямало административно нарушение от един и същ състав и нарушенията не били идентични, както и липсвала обосновка в НП за това дали двете нарушения са от един и същи вид, въпреки различната им правна квалификация. Сочи се, че разпоредбата на чл. 32 от ЗКФН е бланкетна, макар наказващият орган да е възприел противното. Твърди се и неправилно дадена правна квалификация на нарушението. В депозирани до съда писмени бележки административнонаказващият орган твърди неоснователност на жалбата. Подчертава се големия обем от материали, които проверяващите експерти са следвали да проверят до приключване на проверката. В искане № 1 било изискано представянето на всички вътрешни правила, политики и процедури на инвестиционния посредник. Сочи се, че в искането бил предоставен срок за отговор до 28.09.2020 г., но изпълнителният директор на дружеството –жалбоподател направил искане за удължаване на срока с още един ден на 28.09.2020 г. в 15.49 часа, като на 28.09.220 г. в 16, 46 часа е изпратен отговор, че срокът бива удължен до 12, 00 часа на 29.09.2020 г. Сочи се, че съгласно разпоредбите на ЗАНН часът на нарушението е ирелевантен. В случая било необходимо нарушението да бъде доказано с всички негови обективни признаци, а не просто да са съществували съмнения за евентуалното извършване на нарушение, което да можело да бъде преценено най-рано на 22.01.2021 г., когато в КФН е постъпила процесната политика. Процесното нарушение е извършено в период от време, тъй като в рамките на целия посочен период дружеството е възпрепятствало проверяващия орган да осъществи правомощията си в рамките на назначената проверка чрез непредставяне на политиката. Твърди се правилно даване на квалификацията за повторност, предвид разпоредбата на параг. 1, т. 6 от ДР на ЗКФН и това, че с НП № •••/22.08.2024 г. същото дружество е било наказано за същото по вид нарушение и постановлението влязло в сила на 03.07.2020 г., като процесното нарушение било извършено в едногодишния срок от влизането му в сила. Твърди се несъществено различие в правната квалификация в двете наказателни постановления, което обаче не променяло характеристиките на нарушението. Поддържа се, че нарушението не съставлявало маловажен случай, тъй като касаело продължителен период от време, било отстранено едва след като проверяващият екип е изпратил до посредника искане № 12, а не по инициатива на посредника. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, предходно развилото се първоинстанционно производство и касационно такова. Направено е възражение за прекомерност. В депозирани до съда писмени бележки жалбоподателят поддържа, че на 28.09.2020 г. в 17, 31 часа следвало посредникът да е вече в нарушение, противно на приетото в наказателното постановление. Когато нарушеният срок бил определен не само с дата, но и с конкретен час, часът бил съществен елемент при определяне на датата на нарушението, като в настоящият случай часът на изтичане на срока предопределял самата дата на нарушението. Подчертава се отново направилната квалификация на нарушението по чл. 32 от ЗКФН, като се твърди пропуск в комуникацията с комисията и работна грешка, която била преодоляна в хода на проверката, но не и администранивно нарушение по чл. 32 от ЗКФН. Посочва се, че разпоредбата на чл. 32 от ЗКФН е бланкетна, а разпоредбата на чл. 19 сочила правомощията на КФН. Предвид това се твърди, че наказващият орган не е дал правилна правна квалификация на деянието и е посочил по некоректен начин възпрепятстваните надзорни правомощия, като е допуснал съществен порок на НП. Бланкетно в обжалвания акт се сочило, че случаят не е маловажен. Посочва се, че процесната политика е второстепенна, единствено бил забавен във времето изводът за изрядност на посредника, няма данни за предприети действия от КФН във връзка с нарушението, непредставянето на документа се дължало на технически пропуск, срокът, в който Комисията е попаднала в заблуждение относно положението, бил кратък, не са възникнали вреди. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, за предходно развилото се първоинстанционно производство и касационно такова. В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, са били представлявани. На етап съдебни прения процесуалният представител на жалбоподателя отново е подчертал, че вписаната в НП дата на нарушението не кореспондира с изтичането на дадения срок. Посочено е, че фактическата обстановка е непълна, като в нея не е посочено удължаването на срока за изпълнение. Порокът в НП не можел да бъде преодолян чрез изменение на постановлението. На етап съдебни прения процесуалният представител на въззиваемата страна е адресирал до съда отново искане за потвърждаване на обжалвания акт, като е посочил, че се придържа към до момента релевираните в писмената защита доводи. Отново в заявил искане за присъждане на разноски, като е инвокирал и възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя. Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят осъществява дейност като инвестиционен посредник. Съобразно Заповед № З-211/16.09.2020 г. на зам. - председателя на КФН и на основание чл. 19, вр. чл. 18, ал. 1, ч. 15, ал. 1, т. 6 и т. 20 от ЗКФН в рамките на осъществяване проверка спрямо „Т. •••“ ЕООД е отправено Искане № 1 за предоставяне на визираната в искането информация и посочените документи до 17, 30 часа на 28.09.2020 г. С имейл от 28.09.2020 г. е поискано удължаване на срока от инвестиционния посредник, в отговор на който е изпратен имейл от 28.09.2020 г. от 16.46 часа за уведомяване на молителя, че срокът е удължен до 12, 00 часа на 29.09.2020 г. С обективираното по т. 3 от Искане № 1 проверяващият екип е изискал предоставяне на всички вътрешни правила, политики и процедури, действащи за периода от 01.01.2019 г. до датата на предоставяне на документите. До 12, 00 часа на 29.09.2020 г. не била представена наличната у дружеството „Политика за определяне базата за включване на позиции към търговския портфейл на ИП „Т. •••“ ЕООД и неговото управление“, приета с решение на управителите от 15.11.2019 г. На 19.01.2021 г. до дружеството жалбоподател е изпратено и Искане № 12. С т. 4 от него проверяващият екип е изискал предоставяне на политиките и процедурите за установяване на това коя позиция следва да бъде включена в търговския портфейл в чл. 39, т. 3 от „Правилата, свързани с рисковете и други политики, планове, системи, процедури и механизми по Наредба № 50 на КФН при ИП „Т. •••“ ЕООД“. В изпълнение на указанията на 21.01.2021 г. била представена от дружеството „Политика за определяне базата за включване на позиции към търговския портфейл на ИП „Т. •••“ ЕООД и неговото управление“, приета с решение на управителите от 15.11.2019 г. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С. Н. П. се установява, че при изискването на информацията от Комисията документите, предмет на проверка, не се назовават по конкретен начин, а с оглед нормативната уредба, в изпълнение на която се приемат. Свидетелят посочва, че след изтичане на срока – чак на 21.01.2021 г., е представена на Комисията политиката, касаеща рисковете и приета в изпълнение на Регламент № 575/2013 г. и Наредба № 50 на КФН (дружеството„Политика за определяне базата за включване на позиции към търговския портфейл на ИП „Т. •••“ ЕООД и неговото управление“, приета с решение на управителите от 15.11.2019 г.). Проверяващите органи установили, че същата е била действаща към 2019 г., но не е била предоставена своевременно съгласно определения срок. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като счита, че същите не се характеризират с тенденциозност, въпреки заеманата от свидетеля длъжност, доколкото показанията му се отличават с последователност и подробност, и кореспондират с останалата събрана доказателствена маса. За констатираното нарушение бил издаден АУАН № •••/20.04.2021 г., в който било посочено, че с поведението си жалбоподателят нарушил разпоредбата на чл. 32, ал. 1, изр. 1, предл. 3, вр. чл. 19, ал. 5, т. 4 от ЗКФН, а самото нарушение било извършено в периода от 30.09.2020 г. до 21.01.2021 г. По делото е налице Заповед № 3-63/18.03.2021 г. за определяне на компетентните лица, които могат да съставят АУАН, сред които и актосъставителят по процесния АУАН. Актът бил връчен на представител на дружеството – нарушител срещу подпис. За санкциониране на нарушението било съставено обжалваното наказателно постановление, в което била възприета същата правна квалификация на нарушените разпоредбите и това, че нарушението е извършено в периода от 30.09.2020 г. до 21.01.2021 г., заради възпрепятстване на служителите на КФН при осъществяване на надзорните им правомощия по назначената проверка, непредоставяйки в срок „Политика за определяне базата за включване на позиции към търговския портфейл на ИП „Т. •••“ ЕООД и неговото управление“, представена едва на 21.01.2021 г. В издадения акт било прието, че нарушението е извършено при условията на повторност – налице било издадено НП № •••/22.08.2019 г. за същото нарушение. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 25.10.2021 г. Спрямо „Т. •••“ ЕООД има влязло в законна сила на 03.07.2020 г. НП № •••/22.08.2019 г. на председателя на КФН, с което на основание чл. 32, ал. 3 от ЗКФН е наложена имуществена санкция на същия в размер на 2000, 00 лева за извършено нарушение на чл. 32, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗКФН, извършено на 21.01.2019 – 05.02.2019 г. Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. В синхрон със същите се явяват и гласните доказателства. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка. С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е основателна. След служебно извършена проверка съдът счита, че АУАН е съставен от оправомощено лице, а НП - от компетентно длъжностно лице. Според разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗКФН възпрепятстването на Комисията за финансов надзор, нейните органи или надлежно упълномощени служители от нейната администрация при осъществяване на техните надзорни правомощия, възложени им със закон, се явява подлежащо на санцкиониране, като съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗКФН е предвидена възможността възпрепятстването да бъде осъществено от страна на юридически лица. При осъществяване на финансов надзор, възложен на КФН, съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗКФН, КФН и органите са овластени с правомощията по чл. 18, ал. 1 от ЗКФН да извършват проверки, при които, съгласно разписаното в чл. 19, ал. 3 и ал. 5 от ЗКФН поднадзорното лице е длъжно да осигури всички условия за нормално протичане на проверката, като оказва съдействие на комисията и длъжностните лица от администрацията и, като предоставя място за извършване на проверката, както и да се яви при поискване в сградата на комисията; определя свой служител за контакти и оказване на съдействие на проверяващите длъжностни лица; предоставя достъп до служебни помещения и до информационни системи; предоставя всички счетоводни, търговски и други документи, необходими за установяване на факти и обстоятелства, свързани с обхвата на проверката; при поискване предоставя заверени копия от счетоводни и други документи; заверката се извършва с полагане на надпис „Вярно с оригинала“, дата, подпис и печат от упълномощен представител на проверяваното лице; дава писмени обяснения при поискване от длъжностното лице. На първо място, съдът не счита, че дружеството-жалбоподател е извършило наказуемо поведение с оглед установената по делото фактическа обстановка и горепосочените законоустановени параметри за дължимо поведение за съдейсвтие от страна на проверяваното лице. В случая не е налице възпрепятстване на органите на КФН - проверяващия екип от експерти на Комисията, въз основа на възложена проверка със заповед № З- 211/16.09.2020 г. на зам. - председателя на КФН. Поднадзорното лице е предоставило надлежно всички данни, документи и сведения, които са били поискани по общ и неконкретизиран в детайли начин, като информацията е била за съответния период и съобразно предмета и съдържанието на искането, доколкото по делото се установява, че документацията, която следва да се предостави не се назовава с абсолютната конкретика, а с известна степен на по-общ обхват, позволяващ впоследствие и допълнително изискване на информация и документи и доуточняване. От последващото поведение на проверяваното лице е видно, че каквито данни и документи да е поискала КФН, те са били предоставени на проверяващия екип. В сроковете административнонаказаното лице е предоставило изисканата от проверяващите информация, а допълнително, след посочения срок е предоставила и процесната политика. Видно от Искане № 1 не е налице завишена формална конкретизация, за да се очаква от адресата на проверката да подходи със същата пунктуалност при предоставянето на документацията. С оглед на това не може да се приеме, че дружеството-жалбоподател в хода на проверката на КФН е възпрепятствало проверяващите в срока на неприключилата проверка от тях и е осъществило визирания санкционен състав. Дори да се приеме обратното, съдът счита, че е налице и друго основание за отмяна на процесното НП. В АУАН и НП в разрез с разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН неправилно е посочена датата на санкционираното нарушение. В наказателното постановление е възприето, че нарушението е извършено през цялото време в периода от 30.09.2020 г. до 21.01.2021 г. Не може да се приеме, че се касае за продължаващо във времето административно нарушение, доколкото поведението на жалбоподателя е било свързано с изпълнение в срок, след изтичането, на който настъпва неизпълнението. Проверяващите са задали първоначално срок за предоставяне на политиката до 17, 30 часа на 28.09.2024 г. (съвпадащо със стандартното работно време на администрацията). Впоследствие и в рамките на този срок е поискано и разрешено продължаване до 12, 00 часа на 29.09.2024 г. Следователно срокът е изтекъл именно на 29.09.2024 г., като жалбоподателят е изпаднал в неизпълнение след изтичане на изрично определения му с час краен срок. В допълнение следва да се посочи, че независимо дали се счете, че това неизпълнение е настъпило в 12, 01 часа на 29.09.2024 г. или 30.09.2024 г., евентуалното нарушение би настъпило именно на някоя от тези две дати, доколкото краяният срок за изпълнение обуславя неизпълнението в срок, а оттам и довършеността на нарушението. Приемането на обратното би създало правна несигурност, доколкото би обусловило възможността за продължаване за неопределен период - до евентуалното бъдещо констатиране на пропуска, което е изцяло в дискрецията на наказващия орган, на подобно положение на незнание дали е налице надлежно изпълнение на дадените указания. Отделно от това, би се обезсмислило и обвързването на задължението за изпълнение на указанията към проверяващия орган с определен срок. Нещо повече, предвид изложеното и визираният в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок, който тече за съставяне на АУАН от твърдяното откриване на нарушителя, следва че към 20.04.2021 г. преклузивният срок за съставяне на АУАН е бил изтекъл и не е следвало да се образува административнонаказателно производство, а съставянето на АУАН след този срок съставлява грубо нарушаване на процесуалните норми. Предвид изложеното съдът счита, че са налице такива съществени пороци, които обуславят отмяна на обжалваното постановление, без да е необходимо обсъждането на останалите оплаквания на жалбоподателя и доводи на въззиваемата страна в тази връзка. При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя се дължат разноски, като страната претендира адвокатско възнаграждение както за настоящата инстанция, така и за производствата, развили се пред СРС и АССГ във връзка с първоначалното обжалване на наказателното постановление. Предвид развилите се до момента производства и правния резултат от тях, настоящият съд следва да се произнесе по искането както за разноски, сторени пред настоящия съд, така и за тези, сторени при първоначалното обжалване на процесното наказателно постановление. За всяка инстанция се претендира хонорар в размер на от по 1408, 20 лева с ДДС, за уговарянето и заплащането на който се представят доказателства. Направено е своевременно възражение за прекомерност от насрещната страна за претенцията пред всяка инстанция. Предвид размера на наложената имуществена санкция, фактическата и правна сложност на делото и приключването на производството пред всяка инстанция в рамките на едно открито съдебно заседание, съдът счита, че следва да уважи направените възражения за прекомерност, като адвокатското възнаграждение за осъществената защита пред всяка инстанция бъде намалено до сумата в размер на 400, 00 лева или 480, 00 лева с ДДС, доколкото предвид Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г. съдът не е обвързан от минималните размери, предвидени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при определяне на размера на адвокатското възнаграждение. В този смисъл в полза на жалбоподателя следва да се присъди адвокатски хонорар в общ размер на 1440, 00 лева за процесуално представителство по настоящото съдебно производство, КНАХД № 4152 по описа за 2024 г. на АССГ, VIII к.с., и НАХД № 16766/2021 г. по описа на СРС, НО, 18 състав. Така мотивиран, съдът