Решение № 5416 от 19.7.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 870/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) и е образувано по повод жалбата на А. В. М., гражданка на Украйна, родена на [дата]., с ЛНЧ 7003135939, представлявана от пълномощника адв. Д. Г. О., против Заповед № ЗСПД/Д-А-П/1559 от 02.05.2024 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“- Поморие, с която е отказана на жалбоподателката еднократна помощ при раждане на дете. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради противоречие с материалния закон. В нея се сочи, че по силата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците жалбоподателката има право на социално подпомагане, като чужд гражданин с предоставена временна закрила. Наред с това се сочи, че отпускането на социални помощи за лица с предоставена временна закрила е предвидено в Закона за социалното подпомагане, а претендираната помощ представлява вид социално подпомагане, тъй като отговаря на законовата дефиниция в чл. 2, ал. 2 от ЗСП. Н. следващо място се сочи, че разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД противоречи на чл. 2 и чл. 27 от Конвенцията за правата на детето и не е съобразена с чл. 28, § 1 на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година. Отбелязано е, че Република България като държава-членка е обвързана по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат с посочения акт, а именно получаване на необходимото социално подпомагане, което да е равностойно на предвиденото за гражданите на държавата членка. По същество се иска отмяна на заповедта и изпращане преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението. В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателката поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на оспорената заповед по съображенията, изложени в жалбата. Претендира разноски. Пълномощникът на ответната страна заявява становище за неоснователност на жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата, като сочи, че жалбоподателката е със статут на временно пребиваващ в Република България чужденец и не са налице законоустановените предпоставки за отпускане на помощта. Подробни съображения излага с писмено становище. Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното: Жалбоподателката А. В. М. е депозирала в ДСП- Поморие заявление-декларация с вх. № ЗСПД-ДАП/1559/26.04.2024 г., с искане да бъде отпусната еднократна помощ по чл. 6 от Закона за семейните помощи за деца, за раждане на детето М. М., род. на 06.10.2023 г. В заявлението същата е посочила, че е гражданин на Украйна и има регистриран настоящ адрес в курортен комплекс „Слънчев бряг“. След запознаване със съдържанието на заявлението-декларация и приложените към него писмени доказателства, на 30.04.2024 г. социален работник отразил върху заявлението, че заявителката не отговаря на условията на чл. 3, т. 5 от ЗСПД. Отбелязал също, че между Република България и Украйна не е сключена спогодба. След проведен предварителен контрол относно съответствието на заявлението с нормативните изисквания и спазването на нормативно регламентираните срокове, директорът на Д. „Социално подпомагане“- Поморие издал оспорената заповед № ЗСПД/Д-А-П/1559 от 02.05.2024 г., с която отказал исканата еднократна помощ, по съображения, че: семейството не попада в обхвата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД; между Република България и Украйна няма сключена спогодба в областта на семейното подпомагане; заявителката не е в кръга на лицата по чл. 11, ал. 2, т. 3 от ППЗСПД; майката и детето са със статут на временно пребиваване в Република България. При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното: Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 10, ал. 4 от ЗСПД. Издадена е в предвидената от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Според разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Конституцията на Република България гражданите имат право на социално подпомагане, а на основание чл. 26, ал. 2 от КРБ чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права по Конституцията с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство. Кръгът от лицата с право на семейни помощи за деца е очертан с нормата на чл. 3 от ЗСПД. По отношение на семействата на чужди граждани е въведено с т. 5 на същата норма изискване да пребивават постоянно и да отглеждат децата си в страната, както и получаването на такива помощи да е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Така предвиденото ограничение не съответства на минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица от трети страни, които не са в състояние да се върнат в страната по произход, посочени в Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 година. Според нормата на чл. 13, т. 2 на същата държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила. Предвидените с директивата минимални стандарти са въведени с § 1а от ПЗР на ЗУБ, а с разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от същия закон изрично е предвидено правото на социално подпомагане на чужденците с предоставена временна закрила. Доколкото семейните помощи за деца са елемент на социалното подпомагане (в този смисъл Решение № 3 от 27.06.2013 г. на КС по к. д. № 7/2013 г.), следва да се приеме, че по отношение на лицата- чужди граждани с предоставена закрила по реда на ЗУБ не следва да се прилага ограничението на чл. 3, т. 5 от ЗСПД. С нормата на чл. 6 от ЗСПД е предвидено отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете, независимо от доходите на семейството, когато детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. От представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че детето М. О. М. е родено на 06.10.2023 г. в [населено място] от майка А. М. и баща О. М.. Видно от съдържанието на заявлението-декларация с вх. № ЗСПД-ДАП/1559/26.04.2024 г., детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. При тези данни следва да се приеме, че са налице установените в чл. 6 от ЗСПД материалноправни предпоставки за отпускане на поисканата еднократна помощ. Ето защо, оспорената заповед се явява незаконосъобразна, поради противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, и следва да бъде отменена, като на основание чл. 173, ал.2 от АПК, доколкото естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество от съда, административната преписка следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне по заявлението на А. М. с вх. № ЗСПД-ДАП/1559/26.04.2024 г., при спазване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед формирания извод за основателност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят на жалбоподателката направените разноски по делото в размер на 10 лева- заплатена държавна такса за производството. Следва да бъде уважено и искането на пълномощника на същата за присъждане на адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно нормата на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист. Когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като размерът му не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В случая тези предпоставки са налице- осъществена правна помощ от адв. Д. Г. О. и постановено позитивно решение за представляваната от него страна, поради което и с оглед своевременно заявеното искане, следва да се определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер, не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 1000 лева. Разноските за адвокатско възнаграждение следва да се възложат върху юридическото лице Агенция за социално подпомагане, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, поради неоснователно предизвикания от последния правен спор. Мотивиран от горното, съдът