Решение № 2428 от 14.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 14207/2024 г.

Производството е образувано по искова молба на Н. Д. Ц., с която срещу „МОЛ ПЛЕВЕН 2013“ ЕООД са предявени обективно съединени осъдителни искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, ведно със законната лихва от 19.11.2024 г. до окончателното изплащане и за имуществени вреди в размер на 2 740.65 лева, ведно със законните лихви от датата на извършване на разхода за лечение до окончателното изплащане. Ищцата твърди, че на 19.11.2024 г. около 11.48 ч. при влизане в ТЦ „Панорама Мол“ в гр. Плевен, пл. „••••••••, собственост на ответното дружество, била затисната от автоматичната входна врата на гаражно ниво № 1, в резултат на което получила счупване на бедрената кост и множество натъртвания и охлузвания. След хоспитализирането претърпяла оперативна интервенция за открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с костни клампи и дефинитивна фиксация с дълъг реконструктивен бедрен пирон. При изписването на 25.11.2024 г. й били дадени препоръки за придвижване с помощни средства за два месеца. Ищцата имала нужда от непрекъсната помощ в ежедневните хигиеннобитови дейности. Преди инцидента била жизнена, дейна и отзивчива. Въпреки напредналата си възраст, полагала ежедневни грижи за себе си и поддържала домакинството си. След инцидента станала напрегната и изнервена поради зависимостта си от чужда помощ. В резултат на инцидента ищцата търпяла болки и страдания, които оценява на сумата от 60 000 лева. Направила разходи за лечението си в размер на 2 470.65 лева. Моли ответникът да бъде осъден да й заплати исковите суми, ведно със законните лихви, съгласно искова и уточнителна молба от 02.07.2025 г. до окончателното изплащане. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „МОЛ ПЛЕВЕН 2013“ ЕООД е подал отговор, в който оспорва предявените срещу него искове. Описва случилото се съобразно записите от видеокамерите: ищцата е била придружавана от млад мъж, който не й помогнал, а я подканял да върви побързо. Поради забавяне в преминаването, вратата започнала да се затваря и по този начин настъпил ударът. Оспорва претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди като завишен и несъответен на представените по делото доказателства. При условията на евентуалност възразява за съпричиняване на вредите от страна на ищцата, която не преценила правилно възможността си да се придвижва сама и не се съобразила с предупредителните указателни табели за ползване на асансьор. Третото лице помагач на страната на ответника – „СИТИ МОЛ“ ЕООД, изразява становище за неоснователност на предявените от ищцата искове, като поддържа направените от ответника възражения. Оспорва описания в исковата молба механизъм на деянието и навежда твърдения за съпричиняване. Третото лице помагач на страната на ответника - ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, счита предявените срещу „МОЛ ПЛЕВЕН 2013“ ЕООД искове за неоснователни и недоказани. Поддържа направените от ответника възражения. Твърди липса на причинно-следствена връзка между увреждането и действията на ответника и неоснователност на иска за обезщетение на неимуществените вреди в претендирания размер. Оспорва и че застраховката покрива отговорността за рисковете, предмет на спора. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: Не се спори, че ответникът „МОЛ ПЛЕВЕН 2013“ ЕООД е собственик на „МОЛ ПЛЕВЕН-ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАЩА СГРАДА“, за която е издадено разрешение за ползване от 20.02.2014 г. С договор от 21.05.2014 г. стопанисването и управлението на „ПАНОРАМА МОЛ“ е възложено на „СИТИ МОЛ“ ЕООД, като то се отнася до външни и вътрешни общи части и обхваща дейности, описани в чл. 2 на договора. Във връзка с механизма на настъпване на инцидента на 19.11.2024 г. са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели и заключение на съдебно-техническа експертиза. Свидетелят И.Н., внук на ищцата, разказва, че на 19.11.2024 г. я придружавал в търговския център на пл. „•••••••• в гр. Плевен. При влизане в центъра вървял пред нея и след като преминал през автоматичната врата, се обърнал да й подаде ръка, при което я видял да пада на земята. В този момент вратата се е отваряла и затваряла и Н. се опитал да я задържи, за да не удари повторно баба му. Свидетелят М.С. отговарял за поддържане на цялостната инсталация в търговския център, включително на автоматичните врати. На 19.11.2024 г. слязъл заедно с колегата си да огледат вратите, когато видели двама души да държат вратите, за да не се затворят. Възрастна жена лежала на пода. Донесъл столче, а впоследствие разбрал, че е извикана спешна помощ. Пострадалата не показвала признаци на болка. Според свидетеля, вратите били изправни и промени по тях не били правени. Тяхното отваряне и затваряне било според настройките на фирмата производител. Вратата не се затваряла, ако се застане неподвижно до нея. Имало два асансьора за трудно подвижни хора. Имало и табели с указания възрастни хора да не ползват ескалатори и травелатори. Свидетелят В.Б. отишъл на 19.11.2024 г. с колегата си на ниво -1, където видели жена да лежи на пода. Твърди, че настройките на вратите се поддържали от външна фирма. Според Б., най-вероятно жената заблудила сензора, че е преминала, защото не било възможно вратата да притисне човек. За трудно подвижни хора в търговския център имало съоръжения, през които да влязат. Въз основа на видеозаписа от камера на ниво -1 на търговския център от 19.11.2024 г. и на извършен оглед на мястото на инцидента вещото лице инж. Ч. е дал отговор на въпроси относно точния механизъм на настъпване на увреждането. Възпроизведеният видеозапис показва, че в началото се вижда пристигане на автомобил, който спира в близост до входната врата към търговския център, оставя Н. Ц., която се придвиждавала с помощта на бастун и след това паркирал колата на място във вътрешността на паркинга. Ц. изчакала придружителя си в зоната около вратата, отляво по посока на влизане. Докато ищцата изчаквала, през двукрилата плъзгаща врата преминавали посетители. Към 19.11.2024 г. вратата работела в автоматичен летен режим - пълно отваряне на крилата. Придружителят на Ц. (свидетелят И.Н.) приближил вратата и подал знак на баба си да преминат, като самият той продължил движението си към вратата. Ц. се насочила към вратата, а Н. се намирал до линията на отвора (мислената линия на пресичане между вертикалната равнина на вратата и хоризонталната равнина на пода). И двамата посетители били от външната страна на вратата, която била отворена. През това време покрай тях преминал друг мъж, който влязъл в търговския център. Ц. се приближавала към лявото крило на вратата, а Н. бил между двете врати и изчаквал баба си. Върнал се до лявото крило на вратата и застанал почти до нея, но от вътрешната страна на крилото. По същото време в обратната посока през вратата излязла друга жена. Ц. достигнала до равнината на крилата и стъпила с десния си крак върху линията на отвора на вратата. Последвало затваряне на двете крила на вратата, като към този момент тялото на пострадалата било преминало приблизително наполовина от другата страна спрямо линията на отвора. Лявото крило на вратата започнало да докосва лявото рамо на Ц., но затварянето продължило и когато ищцата била почти паднала на земята, приблизително успоредно на линията на отвора. Затварянето на крилата продължило през цялото време, докато пострадалата е била на земята, като внукът и други притекли се на помощ хора се опитвали да я задържат отворена, навлизайки в детекционната зона на вратата. Въпреки това обаче, крилата на вратата периодично се затваряли, особено когато в тази зона хората оставали неподвижни. На видеозаписа се виждала трудно четима сигнализация, която не можела да счете за насочваща или забраняваща движение и ползване на определени съоръжения. При извършения от вещото лице оглед е установено, че в близост до дясното крило върху неподвижната дясна част на вратата под логото на търговския център е поставен стикер стикер: „Моля, използвайте асансьорите!“ и стилизирани изображения на изправен човек, човек в инвалидна количка и детска количка. Сигнализацията имала насочващ, но не и забранителен характер относно ползване на плъзгащата входна врата от хора с детски колички, трудноподвижни лица и инвалиди. Асанцьорите се намирали на около 60-80 м от вратата на ниво -1, като достъпът до асансьорите е осъществявал чрез преминаване през автоматичната врата. По въпроса за механизма на работа на вратата, вещото лице е обследвало нейния модел и настройки. Инж. Ч. е установил, че вратата е марка „DORMA”. В близост до превключвателя на режимите е открил стикер „Dorma Service” с маркировка 4/2016 г. Превключването на режимите - от летен на зимен и обратно, се извършвало със секретно ключе. Инструкцията за обслужване на задвижване се отнасяла за плъзгащи врати тип ES 200. Настройките на работа на вратите следвало да отговарят на изискванията на Европейски стандарт EN 16005, с който търговският център не разполагал. Липсвала и инструкция за безопасност за конкретната марка и модел врата. При извършения оглед са констатирани проблемни настройки, изразяващи се в неефективна безконтактна присъствена защита, съществено време за спиране и твърде голям натиск, оказван от крилата върху препятствието до тяхното спиране и връщане, които според вещото лице не позволяват да се направи конкретен анализ за съответствието с изискванията за безопасна експлоатация. Състоянието на ищцата след инцидента се установява от показанията на нейния внук И.Н.. Разказва, че баба му изпитала силни болки в десния крак и била транспортирана до болница, където се установило счупване на бедрена кост. Претърпяла оперативна интервенция. През периода на възстановяване изпитвала силни болки, не можела да се обслужва сама и разчитала на чужда помощ. Преди инцидента се е придвижвала с бастун, а след него – с проходилка, като поради залежаването получила рани. Н. забелязал, че след инцидента баба му се променила и станала по-мълчалива и по-умислена. Въз основа на наличната по делото медицинска документация, която съдът не обсъжда самостоятелно, и след личен преглед на Н. Ц. на 10.09.2025 г., вещото лице д-р С. е изготвил заключение, според което при падане и притискане от автоматична входна врата ищцата е получила счупване на дясна бедрена кост в горния й край, което е довело до затруднение на движенията на десен долен крайник за повече от 30 дни. Извършена е оперативна интервенция, при която е направена фиксация на фрактурата с костни клампи и с дълъг реконструктивен бедрен пирон. Обичайният възстановителен период при такъв вид увреждания и оперативно лечение включвал оперативно лечение, провеждане на рехабилитация без натоварване за около два месеца и провеждане на рехабилитация с натоварване за около четири месеца. При нормално протичане на лечебния процес периодът на възстановяване отнемал от осем до десет месеца, като след лечението било възможно и ограничаване в обема на движение в тазобедрената става. При извършения на 10.09.2025 г. преглед е установен ограничен обем движение в дясна тазобедрена става, а с оглед давността, тежестта и проведеното лечение, увредата имала траен характер. Установени са и белези по външната страна на дясното бедро. През периода на възстановяване Ц. търпяла болки и страдания за период от около осем месеца, като през първите три от тях болките са били с поинтензивен характер. Пострадалата изпитвала и затруднения в хигиеннобитовото си самообслужване, защото придвижването й ставало само с помощта на проходилка, при изключване натоварването на десния долен крайник. При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Претенцията на ищцата Н. Д. Ц. се основава на твърдения, че е бутната от автоматична плъзгаща врата на ниво -1 в сграда, представляваща търговски център, собственост на „МОЛ ПЛЕВЕН 2013“ ЕООД, в резултат на което е паднала и е получила счупване на дясна бедрена кост. Разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД вменяват отговорността за вреди от вещи на собственика и на лицето, под чийто надзор те се намират. Увреждането е в резултат на състоянието на вещта. В т. 3 на ППВС № 4/75 г. се съдържат указания за разграничаването на отговорността по чл. 50 от ЗЗД от другите хипотези на непозволено увреждане. Така, отговорността по чл. 50 от ЗЗД е основана главно на обстоятелството, че понякога техниката на производство изпреварва техниката на безопасност на производството. Вредата не е основана на противоправно действие или бездействие, а на свойствата на вещта, включително когато е налице невъзможност за нейното обезопасяване. Налице ли е обаче предписано от закона или общоприето правило, отговорността е по чл. 45 или чл. 49 от ЗЗД. В случая мястото на инцидента е при входната врата, тип автоматична плъзгаща врата, от ниво -1 към сградата на търговския център на пл. „•••••••• в гр. Плевен. Източникът на увредата представлява продукт, към който е приложим Закон за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП). С него се цели създаване на условия, гарантиращи пускането на пазара и/или пускането в действие на продукти, които не застрашават живота и здравето на хората, безопасността на домашните животни, интересите на потребителите и опазването на околната среда и вещите, когато продуктите са правилно монтирани, поддържани и се използват по предназначение (чл. 2, т. 1 от ЗТИП). „МОЛ ПЛЕВЕН 2013“ ЕООД е търговец по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗТИП, който участва в процеса по реализация на продукта „плъзгаща се врата“, монтирана на ниво -1 в сградата на пл. „•••••••• в гр. Плевен. В това си качество ответникът е субект на задължението да предлага безопасен за потребителя продукт. В случая са налице множество нарушения на търговеца. На първо място, не се установява ответникът да разполага с каквато и да било документация, идентифицираща модела и годината на производство на процесната врата. На следващо място, липсва изискуемият Европейски стандарт EN 16005, а настройките на работа на вратата не отговарят на този стандарт. В потвърждение на този извод е, че при ползването й е пострадал потребител. Липсва и Инструкция за безопасност. Така установените нарушения се допълват от констатираните при огледа на 19.02.2026 г. от инж. Ч. проблемни настройки - неефективна безконтактна присъствена защита, съществено време за спиране и твърде голям натиск, оказван от крилата върху препятствието, докато те спрат и се върнат. При това, хоризонталният натиск на крилото е осезаем и трудно преодолим, особено за неподготвен за такава ситуация човек. Вратата не е снабдена и със светлинна или звукова сигнализация, която да подпомага преминаващите през нея. Що се отнася до възможността за коригиране на времето за промяна на посоката на движение на крилата с оглед изискването за безопасност, в отговора на въпрос 7 вещото лице е акцентирало, че важно е не само времето за спиране на движението в посока затваряне, но и силата, с която крилото оказва натиск върху препятствието, докато спре, тъй като така се формира съществен импулс на въздействие. Въпреки наличието на хора в защитната зона, по-малка от детекционната зона, крилата започват движение по затваряне, и то след кратък престой в отворено положение. При положение, че в защитната зона има човек или обект, вратата не трябва да започва затваряне или трябва да прекрати затварянето. След като при статично присъствие на лица върху линията на отвора автоматичната врата започва затваряне, това означава, че в защитната зона не действа ефективна безконтактна присъствена защита. Отварянето се задейства при регистриране на ново движение към вратата. То обаче е характерно за активационен, но не и за присъствен (защитен) сензор. Вратата реагира на движение, но не реагира надеждно на присъствие. Следователно, ответникът – търговец е сложил в притежаваната от него сграда продукт, който не е безопасен за живота и здравето на хората, с което е нарушил задължението си по чл. 4б от ЗТИП да предлага продукти с посоченото в разпоредбата съдържание. Не е предприел необходимите действия за обезопасяване на вратата, нито е предупредил посетителите за съществуващата опасност при бавно движение или спиране под нея. Отговорността за безопасната експлоатация на съоръжението е на служителите на ответното дружество, които е следвало да предприемат мерки за ограничаване на риска и да информират посетителите за начина на безопасно преминаване. Вследствие на това противоправно поведение на служители на ответника ищцата е получила телесни увреждания. Не може да бъде споделено възражението на ответника, че такъв тип врати се предлагат и в други търговски центрове. Собственикът отговаря за собственото си противоправно поведение, изразяващо се в бездействие да предлага за ползване безопасен продукт. Горепосоченият Европейски стандарт изисква спиране движението на вратата, докато в защитната зона има обект (в този смисъл поясненията на инж. Ч. при изслушване на заключението в съдебното заседание на 11.03.2026 г.). Дали чрез смяна на вратата или чрез монтиране на допълнителен сензор, който да улавя обект в защитената зона, ответникът е следвало да предприеме мерки, които не позволяват травмиране на преминаващите през плъзгащата врата хора и животни. Инцидентът не може да бъде квалифициран като „случайно събитие“. Подобна квалификация изключва противоправно действие или бездействие, като вредата е в резултат на непредвидимо явление или събитие. Неверен е изводът на третото лице помагач „СИТИ МОЛ“ ЕООД, че е налице „случайно събитие“. Касае се за проява на неизправност и/или ненадеждност на плъзгащата врата на ниво -1, когато през нея е преминавал трудно подвижен човек. Самото дружество признава, че това е „най-неподходящото за преминаване място“. При условието на липсващи забранителни табели, никой посетител на търговския център не може да бъде укоряван, че използва осигурения подстъп към сградата чрез преминаване през автоматична плъзгаща врата. Единствено през нея от ниво -1 е възможно влизане, а след преминаването й са разположени зоните с асансьор, ескалатори и други улесняващи придвижването съоръжения. Обратно, наличието на такива забранителни табели съществено ограничава правото на преминаване на определени категории лица при условията на липса на друг подход от ниво -1. В тази връзка ирелевантна е причината, поради която ищцата и внукът й са решили да влязат в сградата на търговски център. Действително, посочената причина за това – посещение на банка, не се доказа, но тя има характер повече на оправдание. Дори и придружителят на ищцата да е възнамерявал да обиколи търговски обекти, трябвало ли е да се съблюдава несъществуващата забрана да не влиза в сградата заедно с възрастната си баба? Трябвало ли е да я остави затворена в превозното средство, паркирано на подземно ниво? Нелогични и дискриминационни са доводите за недопускане в обществена сграда на лица в неравностойно положение, когато стигат до нея с превозно средство, паркирано на специално отредено за целта място. Освен че съдът не споделя мотивите, с които районният съд е потвърдил постановлението за прекратяване на досъдебното производство, изводите в определението от 26.08.2025 г. не обвързват съда, дължащ да установи дали претърпените от Н. Ц. вреди произтичат от противоправно деяние и в какво се изразява то. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че увреждането на ищцата е настъпило при влизане в търговския център на ниво -1, при първата автоматична входна врата, и вследствие на съприкосновение на вратата с лявото й рамо. При определяне размера на обезщетението в приложение на принципа за справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД следва да се съобразят характера и тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им във времето, възрастта на пострадалия и др. Пострадалата е жена на 85-годишна възраст, която се е придвижвала с помощта на помощно средство – бастун. Счупването на дясната бедрена кост е наложило операция, след която хигиенно-битовото й обслужване е било затруднено и е имала нужда от чужда помощ. За период от три месеца е изпитвала по-силни болки, а възстановяването е отнело около осем до десет месеца. Предвид характера и местоположението на травматичното увреждане, болките ще продължат, а ограниченият обем в движението на дясната тазобедрена става е трайно състояние, с песимистична прогноза за възстановяване. Увредата е настъпила на фона на придружаващи заболявания, като преди 19.11.2024 г. на Ц. е определена трайна неработоспособност от 73.6%. Установи се от видеозаписа, че Ц. е изпитвала известни затруднения в придвижването и е ползвала бастун. Въпреки това, причинената й увреда е влошила качество й на живот. Отчитайки и социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2024 г., съдът счита, че обезщетението за неимуществени вреди в размер на 25 000 лева е справедлив, като за горницата до 60 000 лева искът подлежи на отхвърляне. В причинна връзка с инцидента на 19.11.2024 г. са и имуществените вреди, изразяващи се в разходи за лечение – заплащане на медицински изделия и лекарствени препарати, в каквато насока е заключението на вещото лице. Възраженията на ответника за съпричиняване са неоснователни. Никаква проява в собственото на ищцата поведение не е допринесло за увреждането й, а възрастта и здравословното й състояние преди инцидента съдът съобрази при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Установената липса на обозначения и предупреждения изключва съпричиняване от страна на пострадалата. Присъствието й търговския център е в упражняване на правото й на свободно придвижване на обществено място, което изключва квалифициране на поведението на Ц. като противоправно. Сумата от 25 000 лева (12 782.30 евро) се дължи ведно със законната лихва от датата на увреждането – 19.11.2024 г., съгласно чл. 84, ал. 3 от ГПК, а обезщетенията за имуществени вреди – от дата на извършване на съответния разход. Представителят на ищцата е възразил срещу претендирания от ответника адвокатски хонорар в случай, че надвишава минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в посочения в Наредбата размер, на основание чл. 38, ал. 2, т. 1 от ЗАдв. – оказана безплатна правна защита и съдействие на Н. Ц.. Възражението за прекомерност е неоснователно. Сумата от 5 378 лева е под минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 4 от Наредбата по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева. Следва да се съобрази и обстоятелството, че е предявен и обективно съединен иск за репариране на имуществени вреди в размер на 2 740.65 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска, на ответника „МОЛ ПЛЕВЕН 2013“ ЕООД се дължат разноски в размер на 2 546.23 евро. На процесуалния представител на ищцата следва да се определи възнаграждение за оказана безплатна правна защита и съдействие. При отчитане на фактическата и правна сложност на делото, броя и вида на извършените процесуалния действия, съдът определя възнаграждението на 6 000 лева, 7 200 лева с ДДС. Съразмерно на уважената част от иска, на адв. Г. Р. се дължи 1 627.68 евро адвокатско възнаграждение. Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски. Ответникът дължи по сметка на СГС сумата от 567.34 евро държавна такса и 113.03 евро депозити за експертиза. Претенцията на третото лице помагач „СИТИ МОЛ“ ЕООД за разноски е неоснователна. На основание чл. 78, ал. 10 от ГПК на третото лице помагач разноски не се присъждат. Така мотивиран, съдът