Решение № 435 от 21.7.2022 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 521/2022 г.

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от А. Л. Г., ЕГН ••••••••••, срещу решение № 233/ 11.05.2022 г., постановено по гражданско дело № 1944/ 2021 г. на Pайонен съд – Благоевград. Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни съображения по процесуалните действия на страните и събрания доказателствен материал. Твърди се, че решението не съдържа фактически установявания въз основа на обсъждане на свидетелски показания, поотделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото, което е необоснованост на решението. Оспорват се изводите на съда, тъй като не съответстват на доказателствата по делото и на установената съдебна практика. Подържа се, че поради процесуални нарушения съдът е достигнал и до неправилни изводи по спора, които не се подкрепят от доказателствата по спора и които са в противоречие на материалните и процесуални норми на действащото законодателство. Сочи се, че съдът превратно е тълкувал разпоредбата на чл. 19, ал. 4, т. 4 Закона за администрацията, поради което е постановен неправилен съдебен акт. Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 233/ 11.05.2022 г., постановено по гражданско дело № 1944/ 2021 г. на Pайонен съд – Благоевград, като съдът уважи исковете. Претендират се сторените по делото разноски. Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на доказателства. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна Р... - Благоевград. В отговора на въззивната жалба се оспорва като неоснователна въззивната жалба, като се сочи, че е правилна преценката на районният съд, като е свободна преценката на органа по назначаване да прекрати трудовите правоотношения на директора на Р..., тъй като последния се явява ръководител по чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗАдм. И следователно правомощията на директора могат да се прекратяват на основание чл. 19а, ал. 2 ЗАдм.. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна М... - С.. Оспорва се легитимацията на М... – С. като ответник по делото, като се прави искане последния да не се конституира като страна. Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Ищецът А.Г. е предявил исковете по чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ при условията на евентуалност, с предпочитан ответник Р... - гр. Благоевград, и евентуален ответник - М..., чието седалище е в гр. София. Договорът с директор на Р... се сключва и прекратява от министъра на околната среда и водите, по аргумент на чл. 14, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда. Въпреки че трудовият договор с директора на Р... се сключва от министъра на околната среда и водите, работодател на директора е именно Регионална инспекция по околна среда и водите, а не министърът на околната среда и водите, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2, изречение второ от КТ именно в такива случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност и на което се предоставя работната сила. Съгласно задължителното за съдилищата разрешение по приложението на чл. 61, ал. 2 КТ, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. по тълк. д. № 1/ 2010 г. на ОСГК на ВКС, законът овластява по- горестоящия спрямо работодателя орган да сключва трудовите договори с лица, в чиито трудови функции е включено и упражняването на работодателската власт, като трудовото правоотношение се създава с предприятието, на което се предоставя работната сила, в случая Р... - гр. Б.. При тези съображения постановеното от РС – Благоевград не е процесуално недопустимо и не следва да бъде обезсилено, а подлежи на инстанционен контрол по същество. По същество - по преценка на настоящия въззивен състав, решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Предявеният от А.Г. иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението му за незаконно и за неговата отмяна е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. От представените по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен между Министъра на околната среда и водите /М.../ на 02.02.2015 г. трудов договор, по който ищецът Г. е заел длъжността „Директор на Р... - гр. Благоевград.“, считано от 02.02.20215 г. Това правоотношение е прекратено едностранно от работодателя на основание чл. 19а, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията /ЗАдм/ с издадена от Министъра на околната среда и водите Заповед № 882/ 13.07.2021 г., връчена на ищеца на 13.07.2021 г. (според направеното върху приложената заповед отбелязване, неоспорено от ищеца). Правилен е приетият от РС – Благоевград извод, че предпочитаният ответник Р... - Благоевград е работодател на ищеца - съгласно даденото с Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. по тълк. дело № 1/ 2010 г. на ВКС- ОСГК, разрешение по приложението на чл. 61, ал.2 КТ, според което законът овластява по- горестоящия орган да сключва трудовите договори с лица, в чиито трудови функции е включено и упражняването на работодателска власт, като трудовото правоотношение се създава с предприятието, на което се предоставя работната сила, т.е. в случая – Р... - гр. Благоевград. В този смисъл и надлежен ответник по исковете по чл. 344 КТ е работодателят Р..., а не по- горестоящият орган по назначаването - Министър на околната среда и водите, който по силата на чл. 5 от Правилника за устройството и дейността на Регионалните инспекции по околната среда и водите е компетентен да назначава и освобождава директорите на Р.... Приложеното от работодателя уволнително основание е по чл. 19а, ал.2 от Закона за администрацията /ЗАдм/, предвиждащ специално основание за прекратяване трудовите правоотношения на служителите по чл. 19, ал. 4 ЗАдм от органа по назначаването, по преценка на последния. Основният спорен в настоящия случай въпрос е дали ищецът, заемащ длъжността „Директор на Р... “, е служител, попадащ в приложното поле на чл. 19а, ал. 2, вр. чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗАдм или не, и респ. дали органът по назначаването законосъобразно е приложил процесното уволнително основание. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗАдм, към която препраща чл. 19а, ал. 2 ЗАдм, има предвид ръководителите на държавни институции в системата на централната държавна администрация, които осъществяват дейност в определена сфера на държавното управление. Основният критерий, по който законът разграничава този вид държавни институции от останалите, е начинът на тяхното създаване - извършено със закон или с постановление на Министерския съвет. Компетентността на Р... като държавен орган произтича главно от развиваната дейност в определена сфера на държавното управление по опазване на околната среда и водите, възложена със специален закон - Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, в който са очертани властническите й правомощия. Съгласно чл. 14, ал.1 и ал. 2 ЗООС Р... осигуряват провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално равнище и са юридически лица към М... на бюджетна издръжка. В чл. 10, ал. 1, т. 3 ЗООС като компетентни органи по смисъла и за осъществяване целите на закона са посочени директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите. Следователно тези длъжности са създадени със закон и попадат в приложното поле на чл. 19, ал. 4, т.4 ЗАдм като отговарящи на критериите - да са създадени със закон и да имат функции във връзка с осъществяване на изпълнителната власт. Компетентността на министъра на околната среда и водите да издаде правилника по чл. 14, ал. 5 ЗООС за определяне броя, териториалния обхват на дейност, функциите и структурата на регионалните инспекции по околната среда и водите, както и правомощията на техните директори е производна от законовата разпоредба за създаване на посочените длъжности и структури на изпълнителната власт, поради което не може да се приеме, че те възникват по силата на този правилник. Наред с горното директорите на Р... са органи на изпълнителната власт, които не само са създадени със закон, но и чиито правомощия са уредени на ниво законов нормативен акт. Така с отделни разпоредби на ЗООС са предоставени правомощия на директорите на Р... във връзка с функциите им по осъществяване на изпълнителната власт - напр. чл. 84 ЗООС /издават становища по екологична оценка на планове и програми/; чл. 93, ал.3 ЗООС /преценяват необходимостта от извършване на оценка за въздействие върху околната среда в определени случаи/; чл. 94, ал.1, т.2 ЗООС /вземат решения по оценка за въздействието върху околната среда за инвестиционните предложения по чл. 92, т.1 от закона/; и други правомощия по специални секторни закони като Закона за защитените територии /чл. 79, ал.2/, Закона за биологичното разнообразие /чл. 122, ал.2/ и др. Броят, териториалният обхват на дейност и структура, както и правомощията на директорите на Р... са в правилниците за устройството и дейността на Р..., издавани от министъра на околната среда и водите в законовата делегация по чл. 14, ал. 5 ЗООС. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗООС възлага и на Р... осъществяването на държавната политика по опазване на околната среда на регионално равнище. Заключението, което следва е, че и правоотношенията с директорите на Р... могат да се прекратяват при условията и по реда на чл. 19а, ал. 2 ЗА. Те са териториални органи на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА. При горните съображения се налага извод, че Директорът на Р... и в частност- Директорът на Р... – Благоевград е орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4 ЗАдм, поради което и трудовото му правоотношение може да бъде прекратено на основание чл. 19а, ал. 2 ЗАдм по свободна преценка на органа по назначаването, както е сторено в случая с оспорваната заповед на Министъра на околната среда и водите. В този смисъл е и постановената към настоящия момент непротиворечива съдебна практика на ВКС - Решение № 263/ 30.05.2012 г. по гр.д.№ 527/ 2011 г. на ВКС, IV ГО, определение № № 5/ 07.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2871/ 2021 г., ГК, IV ГО. При тези аргументи, предвид установената по делото законност на извършеното от Министъра на М... уволнение, предявените от Г. срещу Р... - Благоевград искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т.3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. Поради съвпадане на изводите, направени от въззивната инстанция с тези на исковия съд, решението му като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. По разноските: На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и направеното искане въззивната страна следва да понесе сторените разноски в настоящата инстанция, които са 50 лв. разноски за юрисконсулт на Р... – Б., както и сумата в размер на 50.00 лв. разноски за юрисконсулт на М..., като над тази разлика следва да се отхвърли, с оглед характера на делото. Съгласно новелата на чл. 280, ал. 2, т. 3 от ГПК, настоящият съдебен акт подлежи на касационен контрол. Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът