Решение № 3 от 29.6.2026 г. на Районен съд - Ивайловград по дело № 2/2026 г.

Производството е по глава III, раздел V, чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания. Обстоятелства по жалбата: Жалбоподателят „Б.“ ООД, ЕИК ••••••••, седалище и адрес на управление – град Ивайловград, ул. И.В. №••, обжалва наказателно постановление № НП - 2 от 12.01.2026 г. на административнонаказващ орган (АНО) – Кмет на Община И., връчено му на 13.01.2026 г. като постановено в нарушение на закона, необосновано, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Излага доводи от фактическа и правна страна. Твърди, че в конкретния случай законът е приложен неправилно, тъй като на дружеството – жалбоподател е наложена глоба, докато в чл. 83, ал. 1 ЗАНН е предвидено, че на юридическите лица се налагат единствено имуществени санкции. Налагането на непредвидено по закон наказание представлявало абсолютно нарушение на закона и основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Освен това и в чл. 40, ал. 1 ЗСПЗЗ, на който се позовава АНО, като състав на административно нарушение и санкционна норма се предвиждало наказание „глоба“. От това следвало, че на жалбоподателя като юридическо лице не можело да се търси отговорност по този текст. ЗСПЗЗ в административно-наказателните разпоредби изрично разграничавало отговорността на физически и юридически лица нарушители, и това сочело, че по този текст не можела да се реализира отговорност на субект – юридическо лице. Също така не били представени и никакви доказателства за Община И. като правоимащ субект по този текст. Допълнително се отбелязва, че не било конкретизирано по надлежен начин мястото на евентуалното нарушение. В АУАН и НП имало позоваване на замерване с техническо средство, което не било предвидено по закона начин за установяване на имотни граници. За самото замерване имало единствено изявление от актосъставителя и то не можело да се приеме за обективно, доколкото за него нямало представени никакви доказателства. Жалбоподателят посочва, че не било проверено и подаденото срещу АУАН възражение, че се е извършвало укрепване на коларски път, а не се касаело за изхвърляне на отпадъци. С тези аргументи моли атакуваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят „Б.“ ООД, редовно призован, не се явява лично техен представител, за тях се явява адв. Н. К. от ХАК. Поддържа жалбата. АНО – Кмет на Община И., редовно призован, представлява се от юрк. К. К.. Оспорва жалбата. В с.з. е приета като доказателство пълната административна преписка по издаване на оспорвания административен акт. РП – Хасково, ТО – Ивайловград, уведомена на осн чл. 62 от ЗАНН, не встъпва в процеса. Факти от съдебното дирене: С наказателно постановление № НП – 2 от 12.01.2026 г. на търговско дружество „Б.“ ООД, ЕИК •••••••, седалище и адрес на управление – град Ивайловград, ул. И.В. №••, с управител С.И.Г. на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН и чл. 40, ал. 1 ЗСПЗЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2600 евро за това, че на 24.11.2025 г. в 11.15 часа при извършена проверка от М. Н. А. – на длъжност главен инспектор в Дирекция „Административно, правно, информационно обслужване и човешки ресурси“ към Община И. в присъствието на свидетелите Х. Д. И. – специалист „Други дейности по икономика“ при Община И. и С. Д. Б. – горски стражар в Община И., на общински поземлен имот с идентификатор 80995.64.75 (номер по предходен план 000075), с начин на трайно ползване – пасище, общинска собственост с площ 43 715 кв.м., находящ се в землището на село Черни рид и общински поземлен имот с идентификатор 80995.64.74 (номер по предходен план 000074) с начин на трайно ползване за селскостопански, горски, ведомствен път с площ 4811 кв.м., находящ се в землището на село Черни рид, община Ивайловград, е установено, че в поземлен имот с идентификатор 80995.64.75 (номер по предходен план 000075) с начин на трайно ползване пасище, общинска собственост с площ 43 715 кв.м., находящ се в землището на село Черни рид, са насипани минни отпадъци, представляващи парчета от гнайсови камъни и парчета от дебели гнайсови плочи за настилка. В наказателното постановление са описани фактическите обстоятелства по извършване на констатираното нарушение. Посочено е, че с техническо средство на община Ивайловград, джипиес марка Trimble, модел Juno SB, е измерена точно площта, върху която са складирани и разстелени минните отпадъци. Общо е засегната площ от 247 кв.м. при посочени координатни точки, представляваща част от общински поземлен имот с идентификатор 80995.64.75 (номер по предходен план 000075) с начин на трайно ползване пасище – общинска собственост с площ от 43715 кв.м. в землище на село Черни рид, община Ивайловград. На терен е присъствал А.М., живущ в град Ивайловград, който се представил като работник в „Б.“ ООД. Посочено е, че при служебно извършена проверка по документи в архива на Община Ивайловград се установило, че за описания общински поземлен имот, дружеството няма разрешение за струпване на минни отпадъци, няма договор за ползване на имота, няма учредени права на преминаване и сервитут, няма разрешение за промяна на земеделска земя на неземеделски цели. АНО е посочил в НП, че с ползването без правно основание на 247 кв..м. при посочените координатни точни, представляващи част от общински поземлен имот с идентификатор 80995.64.75 дружеството „Б.“ ООД е нарушило чл. 40, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Констатирано е, че от нарушението не са претърпени имуществени вреди. При съставянето на АУАН са направени писмени възражения от управителя на дружеството, с което се твърди, че от "Б." ООД са положени минни отпадъци на площ от 24 кв.м. в основата на коларски път, попадащ в поземлен имот № 80995.64.75, а останалата част с площ 247 кв.м. не са положени от тях. Във възражението се посочва, че била извършена кражба на гориво, която възпрепятствала извозването на отпадъците. Възразява се също така, че в измерването на площта на натрупаните от "Б." ООД отпадъци и границите на посочените в АУАН поземлени имоти. Във възражението се посочва, че на 24.11.2025 г. в 14.00 часа отпадъците били извозени от имота. АНО е приел, че направените възражения са неоснователни, а установеното нарушение и авторството на извършителя са потвърждават. Прието е, че не са налице основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН – маловажен случай на административно нарушение. С тези съображения в мотивната част на наказателното постановление АНО е постановил налагането на административно наказание „глоба“ в размер на 2600 евро за извършеното нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗСПЗЗ. В АУАН са описани идентични обстоятелства. По делото бяха допуснати до разпит актосъставителя и свидетелите по съставянето на АУАН – М. Н. А., Х. Д. И. и С. Д. Б.. От техните показания се установява, че св. А., в присъствието на св. Б. и св. И., извършили на 24.11.2025 г. в 11:15 часа проверка в общински поземлен имот 80995.64.75 в землището на село Черни рид. Имотът граничел с общински път 64.74. При проверката се установило, че в имота, който е с предназначение пасище, имало разстелени, насипани минни отпадъци, които се водели изрезки. Те представлявали парчета от гнайсови камъни и парчета (описани от А. като „крайчета“) от дебели гнайсови плочи. От същия материал имало купчини и в общинското пасище в близост до новата площадка на кариерата, която представлявала концесионна площ на "Б." ООД. Св. А., с помощта на И. и Б. и техническо средство „джипиес“ измерил мястото, върху което имало такива отпадъци, като измерванията показали, че то е с площ от 247 кв.м. Слоят от отпадъците бил с дебелина около 10 см, по думите на св. А.. На мястото заварили и работник на дружеството, на име А.М., който управлявал трактор и също присъствал на проверката. Св. А. разговарял с М. който казал, че около 6 камиона „Камаз“ изсипали минни отпадъци на описаното място. Според свидетеля отпадъците от гнайс са били разположени върху общинския поземлен имот. От друга страна, той пояснява, че в общинския поземлен имот имало на място фактически прокаран път, който не е отразен и не е обозначен, но се ползвал от много време. Получавала се ситуация, при която този път се намирал в самото пасище, макар да не бил предвиден и отразен кадастрално. При зададени уточняващи въпроси в с.з., св. А. е категоричен, че отпадъците са се намирали именно в пасището. В показанията си св. И. пояснява, че когато са отишли на мястото в общинския поземлен имот, парчетата гнайсови камъни са били така разположени, че си е личало, че е минато отгоре, за да бъдат притиснати и да бъдат по-уплътнени. По думите й, проверката е протекла по следния начин – св. А. замервал с джипиес площта, върху която били разхвърляни парчетата гнайсови камъни, казвал данните на св. Б., който от своя страна ги диктувал на св. И. и тя ги записвала в бележника. Показанията на св. Б. съответстват и се припокриват изцяло с тези на св. И.. Правни съображения: Настоящото НП подлежи на обжалване в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, жалбата се явява процесуално допустима. Обжалваното наказателно постановление № НП – 2 от 12.01.2026 г. на Кмет на Община И. е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 41, ал. 1, предл. второ ЗСПЗЗ, доколкото се касае до имот – пасище от общинския поземлен фонд. НП е връчено на жалбоподателя на 13.01.2026 г., като жалбата е постъпила в Община И. на 15.01.2026 г. и е изпратена в РС – Ивайловград на 22.01.2026 г. Жалбата, преценена по същество, е основателна. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗСПЗЗ гласи, че лице, което без правно основание ползва земеделски имот с възстановено право на собственост, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв. Видно от съдържанието на НП, с него се налага наказание „глоба“, като санкционираното лице е търговско дружество. В тази връзка следва да се има предвид, че съставите на административните нарушения и предвидените за тях административни наказания винаги са определени с нормативен акт. Това положение е проявление на принципа за законоустановеност противоправните деяния и санкцията, предвидена за тях, и е намерило израз в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗАНН, съгласно който деянията, които съставляват административни нарушения, и съответните за тях наказания, се определят със закон или указ. Системата на административните наказания е регламентирана в чл. 13, ал. 1, б. „а“ – „в“ и ал. 2 ЗАНН, като изброяването е изчерпателно – не могат да се налагат други по вид наказания извън тези, които са посочени от законодателя, а именно – обществено порицание, глоба, временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност и безвъзмезден труд в полза на обществото. От друга страна, съгласно чл. 24, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична, а за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. В тази връзка разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН предвижда изключение - в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Следователно, за юридическите лица е предвидена друг вид административно наказание, извън посочените в чл. 13 ЗАНН и то представлява имуществена санкция. В настоящия случай като нарушител в наказателното постановление е посочено търговското дружество "Б." ООД, което безспорно е юридическо лице, а в качеството на представляващ е посочен управителя на дружеството С.Г. . С наказателното постановление е било наложено наказание „глоба“ на юридическото лице, а не „имуществена санкция“, каквато е допустимо да се наложи на този вид правен субект. Следователно, в нарушение на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН на юридическо лице е наложено административно наказание „глоба“, което е съществено нарушение на процесуалните правила. Наказанието „глоба“ е предвидено като наказание за физически лица в чл. 13, б. „б“ от ЗАНН с оглед на това, че административнонаказателната отговорност е лична по смисъла на чл. 24, ал. 1 от ЗАНН. Ето защо само пълнолетни лица, навършили 18 години, които са извършили административни нарушения в състояние на вменяемост (чл. 26, ал. 1 ЗАНН) могат да бъдат санкционирани с административно наказание „глоба“. Разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е изключение от общото правило, като имуществена санкция може да се налага само в предвидените и изчерпателно изброени случаи, т.е. само когато в правната норма, с която е въведен състава на конкретното административно нарушение, изрично е предвидено, че на ЮЛ се налага „имуществена санкция“ именно за този вид нарушение. Правните норми, уреждащи видовете административни наказания, винаги са императивни по своя характер и несъобразяването с тях е съществено нарушение на процесуалните правила. Анализът на цитираната в НП разпоредба на чл. 40, ал. 1 ЗСПЗЗ, показва, че предвидената в нея санкция е глоба, което означава, че тя може да се наложи само на физическо лице, но не и на юридическо лице. Правилното определяне вида на наказанието (чл. 57, ал. 1, т. 7 ЗАНН) е съществен елемент от административнонакзателното обвинение и засяга правото на лицето да разбере това обвинение и съответно да се защити. Следователно, в случая не само е наложено наказание на юридическо лице от вид, който не може да бъде налаган на такъв правен субект, но това рефлектира и върху правото на защита, тъй като се създава неяснота какво точно е имал предвид АНО – дали е възнамерявал да санкционира юридическото лице или физическото лице, което го управлява и представлява. Между административнонаказателната отговорност на юридическото лице и представляващото го физическо лице не съществува идентичност, поради което наказващият орган е бил длъжен да установи по несъмнен начин, че нарушението е извършено във връзка именно с дейността на юридическото лице с оглед диференциране на административното наказание. АНО не е сторил това, поради което процесното НП се явява незаконосъобразно, тъй като е издадено при неизяснена фактическа обстановка и липса на безспорни доказателства кой е реалният извършител на нарушението и съответно носител на административнонаказателната отговорност. В тази насока АНО е следвало да изясни какъв кръг от обществени отношения е засегнат (свързани с ползване на земеделски имот от общинския поземлен фонд, с депониране на минни отпадъци, с ползване на обект на концесия и др.) и да прецени дали е предвиден в съответен нормативен акт състав на административно нарушение, по който отговорността се носи от юридическото лице, на което може да бъде наложена само имуществена санкция, или се носи от физическо лице, което заема ръководна длъжност и е наредило или допуснало извършването на съответните противоправни действия. За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че останалите възражения на жалбоподателя са неоснователни. Възразява се, че не било конкретизирано мястото, на което е извършено нарушението, като замерването с техническо средство не било предвидено в закона за установяване на имотни граници. Всъщност, в наказателното постановление изрично е описан поземления имот, представляващ пасище, с посочване на трайно ползване, местоположение (землище) и площ. С използването на техническо средство „джипиес“ не са установявани имотни граници, а са установени само координатните точки в границите на общинския поземлен имот, за да се уточни и конкретизира площта, върху която е имало насипани минни отпадъци. Не се споделят и аргументите на жалбоподателя, че възраженията на управителя в АУАН за укрепване на коларски път не били проверени. Възраженията на управителя на дружеството са обсъдени в НП и АНО е достигнал до извода, че същите са неоснователни, с което това изискване на закона е изпълнено. По изложените съображения, съдът намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, поради което същото подлежи на отмяна. По разноските: На осн. чл. 63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В ал. 2 от същия член се посочва, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В конкретния случай в представеното по делото адвокатско пълномощно е посочена сумата от 700 евро (1369,08 лв.). Не се представят доказателства за други разноски. В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя претендира присъждането на сумата от 700 евро, а процесуалният представител на АНО отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 18, ал. 2, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, а чл. 7, ал. 2, т. 2, сочи, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 лв. до 10 000 лв. е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. Следователно, с оглед наложената санкция в размер на 2600 евро (5085,16 лв.), размерът на адвокатско възнаграждение следва да бъде 808,52 (с равностойност 413,39 евро). Ето защо, съдът счита, че исканото адвокатско възнаграждение е прекомерно и с оглед искането на насрещната страна, следва да бъде редуцирано до размер от 413,39 евро. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В конкретния случай съобразно изхода на делото, разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от Община И.. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът