Решение № 422 от 6.12.2024 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 486/2023 г.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т.Г.Х.“ АД - гр. С., р-н Т., ул. ••••, ЕИК ••••, чрез адвокат С. К. от САК, със съдебен адрес: град С., бул. •••• против О.С.З., с адрес: гр. С.З., ул. ••••, БУЛСТАТ •••, представлявана от кмета Ж.В.Т. с правно основание на иска чл. 266, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗЗД и цена на иска 3 690 680, 36 лева (след изменение на иска, направено в открито заседание на 04.11.2024 г.).

В исковата молба се твърди, че на 27.05.2021 г. „Т.Г.Х.“ АД е сключило с О.С.З. Договор № 857/27.05.2021 г., съгласно който Общината в качеството й на възложител възлага на ищцовото дружество в качеството му на Изпълнител да изпълни дейностите по обществена поръчка с предмет „Ново строителство, основен ремонт, рехабилитация, реконструкция, текущ ремонт на уличната мрежа, общинските пътища, републикански пътища /при споразумителен протокол с фонд Републиканска пътна инфраструктура/, текущ ремонт и ново строителство на тротоарни настилки и други съпътстващи дейности на територията на О.С.З.." Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора, конкретната работа по вид и обем се възлагала с възлагателно писмо от възложителя. На основание ал. 6 на същия член от договора, възложителят заплаща на изпълнителя извършените дейности на основание двустранно подписан констативен протокол от представители на двете страни след издаване на фактура.

На 18.08.2022 г., страните по Договора подписали Допълнително споразумение № 2071/18.08.2022 г., съгласно което в обхвата на действие са запазени дейностите по довършване на обектите, изброени в чл. 1, ал. 1 от него. На основание същата алинея 1, изр, последно, срокът на действие на договора е до завършване на изброените в допълнителното споразумение дейности.

На 27.09.2022 г., Министерски съвет приел Постановление №290/27.09.2022 г., с чийто член единствен одобрил и въвел Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация.

Съгласно чл. 1 от методиката, с нея се регламентира начинът за изменение на цената на договор за обществена поръчка и рамково споразумение в резултат на инфлация. Следващите разпоредби описват начина, по който се изчислява съответното изменение на цената на договорите.

На основание § 4 от ПЗР на методиката, на изменение подлежат цените за извършени дейности, приети след 30.06.2021 г. по договори за обществени поръчки и рамкови споразумения за строителство.

Ищецът твърди, че с оглед така приетата методика, е изпратил писмо до О.С.З. с негов изх. № TGH-OUT/23-02-17/0305 и вх. № на Общината 10-02- 1469/20.02.2023 г. С писмото ищецът поискал изменение на цените за извършените дейности по договора и допълнителното споразумение, приети след 30.06.2021 г. на основание приетата методика. Към писмото била приложена и подробна обосновка с описание на всяка една фактура, издадена за дейностите, приети след 30.06.2021 г., описание на съответните дейности по обекти, стойност на фактурата, стойност на индекса към 31.12.2020 г., индекс за тримесечието, когато са приети дейностите, тежестен коефициент и размер на изменението на цената за приетите дейности, изчислена по реда на приложимия чл. 4 от методиката. Твърди, че общият размер на така изчисленото увеличение е 1 452 280, 36 лв. В отговор, Общината възразила за основателността на търсеното увеличение.

На 30.03.2023 г., ищецът изпратил ново писмо до О.С.З. с негов изх. № TGH-OUT/23-03-23/0553, входирано в деловодството на Общината с № 10-02- 2862/31.03.2023 г., с което се противопоставил на възраженията на Общината и поискал допълнително увеличение на цената по договора и допълнителното споразумение за дейностите, приети в рамките на четвъртото тримесечие на 2022 г. и невключени в предходното искане.

Писмото е било придружено както от подробна обосновка на размера на увеличението относно дейностите, приети през четвъртото тримесечие на 2022 г., така и обобщена справка за размера на търсеното увеличение по тримесечия съгласно първото искане и настоящото второ искане. Общият размер на търсената индексация е бил изчислен на 3 301 361, 94 лв.

В продължение на кореспонденцията до момента на подаване на исковата молба, през месец септември 2023 г., ищецът допълнил искането за увеличение на цените на приетите след 30.06.2021 г. дейности с писмо с негов изх. № TGH-OUT/23-09-21/1760 и вх. № на Общината 10-02-7925/25.09.2023 г. С така отправеното трето искане ищецът представил подробна обосновка на начина на изчисление на извършените и приети дейности по договора и споразумението към него за периода на първото и второто тримесечие на 2023 г. Към същото била приложена и обща справка за направените до момента 3 броя искания, като бил посочен общия размер на начислената индексация - 4 014 178, 50 лв. Със същото ищецът отправил покана към възложителя на дейностите - О.С.З. със срок от 15 работни дни за подписване на споразумение към договора /което да отразява дължимата на ищцовото дружество сума на основание чл. 117а ЗОП във връзка с методиката. Алтернативно, поканил Общината да предприеме действия за плащане на дължимата сума в срок от 30 дни, считано от изтичането на срока от 15 работни дни за подписване на споразумение. Било отправено и предупреждение, че в случай на непредприемане на действия в посока на изплащане на дължимите суми, ищецът ще е принуден да се защити по съдебен ред.

Отбелязва, че третото искане е било получено в ответната община на 25.09.2023 г. В този смисъл срокът от 15 работни дни за подписване на допълнително споразумение изтекъл на 16.10.2023 г., а срокът за получаване на плащане на дължимите суми - на 15.11.2023 г. Междувременно, „Т.Г.Х.“ АД получило писмо от О.С.З. с изх. № 10-11- 13097/17.10.2023 г., с което ответинкът уведомявал, че в бюджета на Общината не са предвидени исканите суми, но „по прогнозни данни в бюджета на О.С.З. може да се заложат средства за индексация на договора в размер до 670 000 лв… за 2024 г." и предвид, че Общината не разполага с търсената от изпълнителя сума, отправя покана за подписване на допълнително споразумение, с което страните да уговорят пределен размер на индексацията - 670 000 лв. Със същото писмо се правят възражения и по някои от редовете на изчисленията на сумите за индексация - таблиците, приложения към трите искания на „Т.Г.Х.“ АД.

В отговор, ищецът изпратил писмо с негов изх. № TGH- OUT/23-10- 26/1957, с което категорично отказал да се съгласи да ограничим сумата на дължимата се индексация от 4 014 178, 50 лв. на 670 000 лв., но възприел част от възраженията по отношение на отделните дейности. Със същото писмо ищецът изпратил калкулация справка за дължимите суми с основание чл. 117а от ЗОП във връзка с методиката, съгласно която Общината остава да дължи на „Т.Г.Х." АД сумата в размер на 3 690 680, 36 лв.

Ищецът посочва, че за основанието и размера на дължимите суми свидетелстват: приетите дейности с Констативни протоколи за извършените и подлежащи на плащане натурални видове СМР, издадените от ищеца фактури, както и направените плащания по приетите и фактурирани дейности.

Твърди, че от страна на ответника не е постъпило оплакване за ненадлежно извършена работа или за неизвършването й, като последният е платил дължимите суми на основание същото правоотношение.

Твърди, че въпреки проведените множество разговори и опити за събиране на дължимите суми по доброволен път, до момента плащане по дължимата индексация, не е постъпвало.

С оглед на гореизложената фактическа обстановка и на основание чл. 266, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗЗД, във връзка с чл. 117а от ЗОП, ищецът твърди, че има право да получи от ответника по делото заплащане на възнаграждението за приетата работа след 30.06.2021 г. съгласно утвърдената с Постановление № 290/27.09.2022 г. Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация.

Счита, че основателността на иска по чл. 266, ал. 1 във вр. с ал. 2 ЗЗД изисква между страните да е налице възникнало валидно правоотношение, съгласно което изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна; изпълнение на възложената работа; изменение на цената на материала или работната ръка.

Също така счита, че между страните е налице възникнало валидно правоотношение Договор № 857/27.05.2021 г. По силата на това правоотношение, на ищцовото дружество - изпълнител му е възложено на свой риск и със свои материали да изпълни дейностите по обществена поръчка с предмет „Ново строителство, основен ремонт, рехабилитация, реконструкция, текущ ремонт на уличната мрежа, общинските пътища, републикански пътища /при споразумителен протокол с фонд Републиканска пътна инфраструктура/, текущ ремонт и ново строителство на тротоарни настилки и други съпътстващи дейности на територията на О.С.З.." Ищецът „Т.Г.Х.“ АД твърди, че е изпълнило надлежно, точно и в срок възложените дейности, за което свидетелстват приетите дейности с Констативни протоколи за извършените и подлежащи на плащане натурални видове СМР, издадените от него фактури, както и направените от страна на възложителя плащания на приетите и фактурирани дейности.

На първо място посочва, че за прилагане на чл. 266, ал. 2 ЗЗД, не се изисква да е налице съгласие между страните за изменение на уговореното възнаграждение. Достатъчно е да настъпи изменение на цената на материала/работната ръка, което да обуслови и заплащането на възнаграждение в различен от договорения размер.

Излага съображения, че в процесния случай, договорът за изработка е сключен на основание чл. 112 от ЗОП след провеждане на процедура за обществена поръчка. Поради това, изменение на договора с основание чл. 266, ал. 2 от ЗЗД, е допустимо само и единствено при изпълнение на задължителните условия за изменение на договорите за обществена поръчка, предвидени в съответните норми на ЗОП.

Съгласно чл. 117а от ЗОП, договорът се изменя, когато в резултат на инфлация цените на основни стоки и материали, които формират стойността на договора са съществено увеличени. Съгласно водената от Националния статистически институт (НСИ) статистика на разходите в строителството, същите в действителност са съществено увеличени спрямо датата на сключване на договора.

При тези обстоятелства, ищецът счита, че за надлежното изчисление на размера, с който се увеличава възнаграждението при приложение на чл. 117 а от ЗОП, изпълнителят не следва да доказва стойността на изменение на цените на материалите, нито размера на извършените от него реални разходи.

Изменението на цената по договора по размер се изчислява по формула, предвидена в чл. 4 на Методиката.

Счита, че така предвидения в Методиката начин за определяне на размера на дължимото възнаграждение за работи приети след 30.06.2021 г., както и задължението за нейното прилагане на основание чл. 117а от ЗОП кореспондира с предвидения в нормата на чл. 266, ал. 2 ЗЗД принцип за еквивалентност на насрещните престации. Този принцип въвежда задължение за заплащане на фактически извършените работи по действителни цени, стойността на които в процесния случай и с оглед спецификата на правоотношението, се определят по реда, предвиден от законодателя в чл. 117а от ЗОП.

Поради описаното по-горе ищецът претендира заплащането на възнаграждение за изпълнение на възложените дейности по обществена поръчка с предмет „Ново строителство, основен ремонт, рехабилитация, реконструкция, текущ ремонт на уличната мрежа, общинските пътища, републикански пътища /при споразумителен протокол с фонд Републиканска пътна инфраструктура/, текущ ремонт и ново строителство на тротоарни настилки и други съпътстващи дейности на територията на О.С.З." в размер на 3 690 680, 36 лв. (три милиона шестстотин и деветдесет хиляди шестстотин и осемдесет лева и тридесет и шест стотинки), представляващо изменение на цената на Договор № 857/27.05.2021 г. в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки и материали, които формират стойността на договора и изчислено по формулата на чл. 4 от Методиката.

Посочва, че с Искане с негов изх. № TGH-OUT/23-09- 21/1760 и вх. № на Общината 10-02-7925/25.09, 2023 г., ищецът поискал с ответната община да подпишат споразумение към договора, което да отразява дължимата на ищцовото дружество сума на основание чл. 117а ЗОП във връзка с методиката в срок до 15 работни дни от получаването му. Алтернативно, предоставил на общината срок от 30 дни от изтичане на срока за подписване на споразумение да предприеме действия за плащане на дължимата сума.

Горното искане е било получено от ответника на 25.09.2023 г. В този смисъл срокът от 15 работни дни за подписване на допълнително споразумение изтекъл на 16.10.2023 г., а срокът за получаване на плащане на дължимите суми - на 15.11.2023 г. С оглед гореизложеното, ищецът счита, че има правен интерес, а съответно и процесуална легитимация за предявяване на осъдителен иск на основание чл. 266, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 117а от ЗОП на обща стойност на 3 690 680, 36 лв. (след изменение на иска, направено в открито заседание на 04.11.2024 г.).

Моли съда да постанови решение, с което да осъди О.С.З. да заплати сумата от 1 128 782, 22 лв. (един милион сто двадесет и осем хиляди седемстотин осемдесет и два лева и двадесет и две стотинки), представляваща част от дължимо и неизплатено възнаграждение на основание чл. 266, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 117а от ЗОП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Моли да осъди О.С.З. на основание чл. 78 ГПК да заплати направените от „Т.Г.Х." АД съдебни разноски за такси, адвокатско възнаграждение и други съдебни разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба от О.С.З., с който ответникът на първо място взема становище за нередовност на исковата молба. Посочва, че сумата на предявената част в размер на 1 128 782, 22 лв. е посочена в петитума на исковата молба. Не е посочен в петитума обаче пълният размер на иска. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че общото вземане на ищеца било 3 690 680, 36 лв., но в петитума тази сума не е посочена. Счита, че това създава неяснота по отношение на въпроса - част от каква сума се явява предявената претенция. Също така посочва, че не е ясно как е формирана и какво представлява частичната претенция. Към исковата молба е приложена изискуемата от закона справка по чл. 366 ГПК, но в нея като обща сума е посочена сумата 3 690 680, 36 лв., която е сбор от различни суми, описани в таблица с 128 отделни позиции.

Твърди, че не е възможно да се определи каква точно част от тази обща сума се явява предявената претенция от 1 128 782, 22 лв. Счита, че в представения вид таблицата по чл. 366 ГПК не отговаря на целите на закона, от нея не става ясно как е формирана исковата претенция, заплащане на част от кои СМР се претендира. Тази таблица не кореспондира с размера на посочената претенция в петитума на иска.

На следващо място ответникът взема становище, че предявеният иск е неоснователен, като заявява че оспорва същият изцяло. Излага съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 266 ал. 1 и 2 ЗЗД.

Както е посочил самият ищец предявеният иск е с правно основание чл.266 ЗЗД, ал. 1 във вр. с ал. 2, като с него се претендира изменение /увеличение/ на цената за извършената работа по договор 857/27.05.2021 год. с предмет „Ново строителство, основен ремонт, рехабилитация, реконструкция, текущ ремонт на улична мрежа, общинските пътища, републиканските пътища/ при споразумителен протокол с Републиканска пътна инфраструктура/, текущ ремонт и ново строителство на тротоарни настилки и дръги съпътстващи дейности на територията на О.С.З.“.

Ответникът посочва, че този договор е сключен след проведена процедура по Закона за Обществените поръчки въз основа на Решение на Възложителя D5746913, видно от преамбюла на самият договор.

Твърди, че Законът за обществените поръчки се явява специален по отношение на Законът за задълженията и договорите. Lex specialis derogat generali - специалния закон отменя (замества) общия с принцип на правото, датиращ от римско време и възприет изцяло от нашето законодателство.

Излага съображения, че целта на ЗОП е осигуряване ефективност при разходване на публични средства, поради което законодателят е въвел редица правила и условия при обявяване, сключване и изпълнение на договорите, доколкото се касае за охраняване на обществения интерес при съответствие с принципите, предвидени в чл. 2, ал.1 ЗОП. Така се ограничава и договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, тъй като сключването на договор при разходване на публични средства, следва да отговаря на въведените в ЗОП императивни правила. В ЗОП не съществува възможност за едностранно изменение на сключен договор за обществена поръчка от страна на изпълнителя, респективно задължение за възложителя да заплати по – висока от договорената цена, каквото задължение е вменено за поръчващият в чл.266 ал. 2 ЗЗД. Напротив, ответникът посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 184 30П (1) възложителят може да изменя договор за обществена поръчка при условията на чл. 116.

Следователно инициативата и правото за изменение на договора при наличие на предвидените в закона предпоставки, зависи изцяло и само от волята на възложителя.

В разпоредбата на чл. 116 ЗОП са изрично отразени възможностите за изменение на сключен договор за обществена поръчка, като законодателят отново е посочил, че евентуалното изменение на договора при наличието на законовите предпоставки за това, зависи от волята на страните. „Договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни когато: ...“ Посочва, че цитираната от ищеца разпоредба на чл. 117 а ЗОП всъщност представлява допълнителна гаранция при разходване на публични средства, с цел тяхната целесъобразна трансформация от фискален ресурс в материални блага за обществото. В случая е важно да се отбележи, че нито разпоредбата на чл. 116, ал.1 ЗОП, нито тази на чл. 117а, ал.1 ЗОП съдържат субективни права и задължения за адресатите си, а създават ред за упражняване на вече съществуващи такива, а именно - субективната възможност на страните да изменят вече съществуващо помежду им правоотношение, съгласно чл. 8 ал.1 ЗЗД. В този смисъл следва да се има предвид, че съгласно принципа на договорната свобода, инкорпориран в чл. 9 ЗЗД единствено страните по договора са тези, които могат да изменят съществуващо помежду им съглашение, като тази промяна следва да се случи при взаимно съгласие на страните, тъй като изменението на вече съществуващ договор по своята природа представлява нов договор, съгласно определението на чл. 8 ЗЗД.

Излага доводи, че разпоредбата на чл. 120 ЗОП препраща към разпоредбите на ТЗ и ЗЗД за неуредените въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за обществени поръчки. Субсидиарното им прилагане следва да съответства на целите и принципите на специалния закон, предвиждащ уредбата на процедурите по възлагане на обществените поръчки с императивни правни норми, изключващи приложението на общия закон /напр. чл. 9, чл. 14, ал. 1 ЗЗД - правилото за сключване на договори с постигане на съгласие между страните не може да намери приложение при договора за обществено поръчка с оглед уредените в специалния закон процедури по възлагане, както е прието в решение № 162 от 28.01.2013 год. по т. д. № 453/2012 год. I т. о. на ВКС/.

Поради това неприложима в договори по ЗОП е разпоредбата на чл. 266, ал. 2 ЗЗД, предвиждаща при изменение на надлежно определената цена на материала или на работната ръка през време на изпълнението на договора да се измени съответно възнаграждението, макар и да е било уговорено изцяло.

В тази връзка моли съда да има предвид Решение № 31 от 27.04.2017 г. по к.гр.д. № 60023 / 2016 г. на ВКС представляващо задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК.

Ответникът навежда доводи и за неприложимост на чл. 117а ЗОП и Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация. Посочва, че методиката с която обосновава размера на претенцията си ищеца е приета с Постановление № 290 на МС от 27.09.2022 г. за приемане на Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация и е влязла в сила на 30.09.2022 год. С обнародването си в ДВ, бр. 78 от 30.09.2022 г. Същевременно с допълнително споразумение № 2071/18.08.2022 год. страните са прекратили действието на сключеният между тях договор 857/27.05.2021 год.

В тази връзка ответникът счита, че е невярна интерпретацията на ищеца, която същият прави на правното действие на това допълнително споразумение, твърдейки че срока на действие на договора бил продължен до завършване на дейностите посочени в чл. 1, ал. 1 от споразумението.

Посочва, че в чл. 1 на споразумението страните изрично и недвусмислено са заявили „Договор 857/27.05.2021 год. се прекратява по взаимно съгласие, считано от датата на подписване на настоящото споразумение, при следните условия: „ и по нататък в 5 точки са посочени условията на споразумението, в които са отразени задълженията на двете страни.

Твърди, че договорът между страните е прекратен от 18.08.2022 год. В това споразумение, имащо правният характер на Спогодба по чл. 365 ЗЗД, страните са се съгласили „Т.Г.Х.” АД да изпълни определен вид дейности, останали неизпълнени след прекратяване на договор 857/27.05.2021 год., а О.С.З. да ги заплати събразно посочените в споразумението цени /като единичните цени всъщност са значително по-високи от тези договорени в прекратеният договор/. Страните са се съгласили във връзка с изпълнението, отчитането заплащането, санкциите и гаранционната отговорност на тези СМР да се прилага редът разписан в прекратеният договор, което по никакъв начин не удължава действието на същия, а препраща към определени текстове от него, които да се считат част от самото споразумение.

Посочва, че ищецът не оспорва и не твърди, че има извършени от него СМР по договор 857/27.05.2021 год. които да не са му платени.

Това е така, защото О.С.З. изцяло е заплатила всички извършени по договор 857/27.05.2021 год. СМР по издадените от ищеца фактури, както и е заплатила изцяло и всички извършени по допълнителното споразумение 2071/18.08.2022 год. СМР по издадените от ищеца фактури.

Посочва, че в исковата молба не се спори че към 18.08. 2022 год. и двете страни са престирали изцяло и точно съответните си престации. В периода от датата на сключване на договора до датите на прекратяването му не се твърдят претенции на едната към другата страна за изменение на сключения договор по отношение на цената. С настоящата искова молба се претендира допълнително заплащане на СМР по договор/за изменение на цената на СМР по договора/, искането за което обаче е направено от изпълнителя след прекратяване на договора - 18.08.2022 год.

Едва на 20.02.2023 г. е изпратено предложение от ищеца до Общината за сключване на допълнително споразумение за индексация на цената по първоначалния договор. Самият договор е прекратен много преди това и преди приемане и влизане в сила на Методиката въз основа на която, такова изменение въобще би било възможно от правна страна.

Следователно в рамките на действащият между страните договор 857/27.05.2021 год. до прекратяването му на 18.08.2022 год. не е съществувала правна възможност за изменение на сключеният договор, чрез увеличение на цената на договорените в него СМР. След прекратяването на договора на 18.08.2022 год. пък е обективно невъзможно каквото и да било негово изменение, доколкото това правоотношение вече не съществува в правният мир.

С оглед на гореизложеното ответникът счита предявената от „Т.Г.Х.” АД за неоснователна, като моли съда да постанови решение, с което същата да бъде отхвърлена изцяло.

Моли да бъдат присъдени извършените от О.С.З. деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищецът, с оглед гарантиране възможността за защита на ответника, моли да се вземе предвид, че размерът на заведения иск е 1 128 782.22 лв., представляващ част от дължимо и неизплатено увеличено възнаграждение за изпълнение на възложените дейности по обществена поръчка с предмет „Ново строителство, основен ремонт, рехабилитация, реконструкция, текущ ремонт на уличната мрежа, общинските пътища, републикански пътища /при споразумителен протокол с фонд Републиканска пътна инфраструктура/, текущ ремонт и ново строителство на тротоарни настилки и други съпътстващи дейности на територията на О.С.З." в общ размер на 3 690 680.36 лв.

Посочва, че претендираната част с настоящият иск се отнася до периода на извършени и приети СМР, описани в писмо от „Т.Г.Х.“ АД до О.С.З. с негов изх. № TGH-OUT/23-02-17/0305 и вх. № на Общината 10-02- 1469/20.02.2023 г. с първо искане за изменение на цените по договора, а именно - 01.06.2021 г. - 30.06.2022 г. С оглед горното ищецът прилага коригирана искова молба и списък по чл. 366 ГПК, относим само и единствено за претендирания частичен размер.

Моли да се има предвид, че на основание чл. 120 от ЗОП, за всички неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за обществени поръчки се прилагат разпоредбите на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите.

В този смисъл и съгласно задължителната практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, нормите на ЗОП се прилагат дотолкова, че когато договорът е сключен по реда на ЗОП, изменението му не може да нарушава параметрите на обществената поръчка - условията при които е открита, проведена и обявена за приключила с одобряването на кандидата за изпълнението й. Същата тази практика, обаче допуска и решава положително искове с основание чл. 266 ЗЗД за изменение на договорите за СМР, сключени по реда на ЗОП.

С оглед гореизложеното и във връзка с така направените възражения на ответника счита, че следва да се имат предвид три обстоятелства:

• при наличието на определени предпоставки, искът по чл. 266 ЗЗД за допълнително заплащане на възнаграждение по договор, сключен по реда на ЗОП, е допустим;

• съгласно практиката по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищецът не е длъжен да сочи претендираното от него правно естество на правото, т. е. да квалифицира правото. Достатъчно е с исковата молба да индивидуализира спорното право, чрез спорен предмет и посочване в какво се състои искането.

В своята задължителна и константна практика ВС и ВКС последователно се придържат към становището, че определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд, а посочената от страната правна квалификация не е задължителна за съда;

• независимо от възможността да бъде приложена разпоредбата на чл. 266 ЗЗД, основание за иска може да бъде намерено в чл. 117а ЗОП или самата Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, приета с Постановление № 290/27.09.2022 г. на Министерски съвет, като в този смисъл се позовава на съдебна практика.

Посочва, че именно Методиката, вземайки предвид ефективността при разходване на публични средства, установява определени условия и начин за определяне увеличението на цените по договори за изпълнение на CMP, сключени на основание ЗОП. Методиката е приета с идеята да бъде защитен икономическия интерес на операторите на пазара и да предотврати изпълнението на договори при условията на стопанска непоносимост за изпълнителя, като отчита именно и защитата на публичния интерес при разходване на средствата. Същото не представлява едностранно изменение на договора, а изплащане на дължими суми, произтичащи от разпоредбите на закона и принципа за справедливост и равнопоставеност на страните в договорните отношения.

С оглед гореизложеното, независимо от нормата, под която бъде подведен като основание за завеждане на настоящия иск, ищецът счита, че неговата основателност не е предпоставена от посоченото основание за завеждането му. Основателността не отпада и поради приложимостта на Закона за обществени поръчки, тъй като, договорът, сключен по ЗОП не изключва общите приложими принципи за справедливост и равнопоставеност на договарящите страни, чието изражение намират основанията за приемане на Методиката, чл. 117а от ЗОП и чл. 266 ЗЗД и други.

Ищецът изцяло оспорва твърдението за прекратяване на сключения Договор № 857/27.05.2021 г. по силата на Допълнително споразумение № 2071/18.08.2022 г. Изцяло оспорва така направеното тълкуване на действителната воля на страните, изразена в Допълнителното споразумение относно действието на Договора. В този смисъл се позовава на чл. 20 ЗЗД. Счита, че тези условия изискват предстоящо извършване на продължаващи във времето действия.

Т.е. очевидно страните не целят прекратяването на действието на Договора, след като условие за това прекратяване е тепърва да бъдат изпълнявани задължения и да бъдат упражнявани права по него като извършване на CMP[1]та, тяхното приемане, заплащане и т.н. За това, че Договорът продължава своето действие поне до изпълнение на задълженията по Допълнителното споразумение, свидетелства препратката на чл. 1, ал.5 от него. Съгласно нея, за отговорността, санкциите, изпълнението, отчитането гаранционната отговорност и заплащането с прилага Договора. Така тълкуването, проведено от процесуалния представител на ответната Община, изложено на стр. 5 от Отговора, че с оглед прекратяването на Договора с Допълнителното споразумение, противоречи изцяло на волята на страните. Последните от своя страна са предвидили именно това „правоотношение [което] вече не съществува в правния мир“, да се прилага между страните по отношение на изпълнението на Допълнителното споразумение на основание чл. 1, ал. 3 от него. С оглед гореизложеното, ищецът счита, че се налага единствения правилен извод, а именно, че действителната воля на страните по Допълнителното споразумение, е да прекратят действието на Договора по отношение на договорените и неизпълнени до момента работи, с изключение на тези, изрично описани в Допълнителното споразумение, както и на тези, които вече са били изпълнени.

По отношение на приложението на Методиката и съответно чл. 117а ЗОП, ищецът счита, че следва да се вземат предвид изричните нормативни разпоредби в този смисъл, а именно:

• съгласно § 3. на Преходните и заключителни разпоредби на Методиката, дата за определяне стойността на строително-монтажни работи, предмет на изменение на формиране на стойността на договора, е датата на офертата за участие в обществена поръчка. Последната не може да бъде по[1]рано от 31.12.2020г. Видно от събраните до момента доказателства, в т.ч. и приложеното към отговора ценово предложение на ищцовото дружество, датата на офертата в процесния случай е след 31.12.2020 г., а именно 19.02.2021 г. - съгласно следващия § 4. на Преходните и заключителни разпоредби на Методиката, за да подлежат на изменение цените на извършените дейности, последните трябва да бъдат извършени и приети след 30.06.2021г. Видно от представените с исковата молба и неоспорени от ответника констативни протоколи, ищецът посочва, че претендира увеличение на цената на работи извършени и приети след 30.06.2021 г., като най-ранният констативен протокол за приемане на извършените СМР е от 04.08.2021 г. Посочва, че Методиката не поставя каквито и да е други изисквания като задължителни условия за нейната приложимост. Без значение дали работите са платени или не, нито дали договорът, по който са извършени е в сила към датата на приемане на Методиката или към която и да е друга по[1]късна дата. Единствените условия, за да подлежат цените на договорените СМР на увеличение по правилата на Методиката са: - за основа да бъдат взети цените към датата на офертата или най-рано 31.12.2020 г. и дейностите да бъдат приети от възложителя след 30.06.2021г.

С оглед гореизложеното и събраните до момента доказателства, ищецът счита предвидените в Методиката задължителни условия за изпълнени, което обуславя безспорност на нейното приложение. Твърди, че същото е възприето и по отношение на вече наличната съдебна практика по приложение на Методиката.

Ищецът твърди, че са налице всички законови и фактически основания, за „Т.Г.Х.“ АД да предяви настоящата искова претенция.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди О.С.З. да заплати сумата от 1 128 782, 22 лв., представляваща част от дължимо и неизплатено увеличено възнаграждение - въз основа на изменение с основание Методиката и чл. 117а ЗОП, за изпълнение на възложените дейности по обществена поръчка с предмет „Ново строителство, основен ремонт, рехабилитация, реконструкция, текущ ремонт на уличната мрежа, общинските пътища, републикански пътища /при споразумителен протокол с фонд Републиканска пътна инфраструктура/, текущ ремонт и ново строителство на тротоарни настилки и други съпътстващи дейности на територията на О.С.З.“ в общ размер на 3 690 680, 36 лв., на основание чл. 266, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 117а от ЗОП и ПМС № 290 от 27.09.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, Моли да бъде осъдена О.С.З. на основание чл. 78 ГПК да заплати направените от „Т.Г.Х.“ АД съдебни разноски.

Постъпил е допълнителен отговор, с който ответникът посочва, че с допълнителната искова молба ищецът е уточнил предявения частичен иск. От приложената към коригираната искова молба коригирана справка по чл. 366 ГПК, става ясно също, че предявената претенция от 1 128 782, 22 лв. е сбор от сумите от 1 до 97 позиции /включително/ отразени в табличен вид. Счита, че по този начин исковата молба вече е редовна.

Поддържа възражението си за неприложимост на разпоредбата на чл. 266, ал. 2 ЗЗД.

Твърди, че цитираните от ищеца в т. 2.1 от стр. 3 на ДИМ решения на ВКС касаят съвсем различни казуси, а именно когато по договори за обществени поръчки са извършени дейности извън приложената КСС, без които изпълнението на поръчката би било невъзможно. Счита, че настоящият случай е абсолютно различен - претендира се увеличаване на цената на предварително договорени и отразени в КСС към договора за обществена поръчка дейности, чиято договорна стойност освен това е и са платена към датата на подаване на исковата молба.

Твърди, че единственото решение на ВКС касаещо идентичен казус и представляващо задължителна практика, е цитираното от ответника в отговора на исковата молба Решение № 31 от 27.04.2017 г. по к. гр. д. № 60023 / 2016 г. на ВКС, което изключва прилагането на чл. 266 ал. 2 ЗЗД при промяна на цените на предварително договорени дейности по договор сключен по реда на ЗОП.

Поддържа и останалите възражения по същество изложени в отговора на исковата молба изключващи приложението на чл. 266 ал. 2 ЗЗД.

Поддържа възражението си за неприложимост на чл. 117а ЗОП и Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация.

Счита, че тълкуванието на волята на страните, което ищеца прави е неправилно, а неговите изводи от това тълкуване противоречат на текста на приложеното към исковата молба допълнително споразумение 2071/18.08.2022 год.

Посочва, че в споразумението конкретно ясно и без необходимост от тълкуване е посочена датата, на която се прекратява сключеният между страните договор 857/27.05.2021 год., а именно датата на подписване на споразумението или 18.08.2022 год. След тази дата между страните няма действащ сключен договор по реда на ЗОП.

Счита за неправилно твърдението на ищеца, че ретроактивното действие на Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация било приложимо и за договори, които към датата на обнародването й са били приключили. След прекратяването на договора на 18.08.2022 год. е обективно невъзможно каквото и да било негово изменение, доколкото това правоотношение вече не съществува в правният мир.

Счита за неправилно твърдението на ищеца, че разпоредбите на тази Методика могат да бъдат самостоятелно правно основание за предявяване и уважаване на иск.

Излага съображения, че разпоредбите на Методиката представляват несамостоятелни правни норми, които могат да проявят своето правно действие само във връзка с други правни норми. В настоящият случай само с чл. 117а ЗОП във вр. с чл. 116 ЗОП.

В тази връзка счита, че цитираното решение на БОС, с което е разгледан и уважен иск с правно основание пар. 4 от Методиката, е абсолютно неправилно и незаконосъобразно. Отделно от това посочва, че решението касае договор по ЗОП, който е бил действащ по време на приемане на Методиката, а не както в настоящият случай прекратен, поради което е и несъотносимо с процесният спор.

Твърди, че не са налице предпоставките на пар. 4 от Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация.

Дори да се приеме че разпоредбите на пар.4 от Методиката са приложими и относно прекратен преди обнародването й договор за обществена поръчка, то не са налице предпоставките изискуеми от закона за прилагането му. Позовава се на разпоредбата на чл. 117а. ЗОП. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 116 ал. 1, т.2 и 3 ЗОП „Договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни когато:

• поради непредвидени обстоятелства е възникнала необходимост от извършване на допълнителни доставки, услуги или строителство, които не са включени в първоначалната обществена поръчка, ако смяната на изпълнителя;

• е невъзможна поради икономически или технически причини, включително изисквания за взаимозаменяемост или оперативна съвместимост със съществуващо оборудване, услуги или съоръжения, възложени с първоначалната поръчка, и - би предизвикала значителни затруднения, свързани с поддръжката. експлоатацията и обслужването или дублиране на разходи на възложителя;

• поради обстоятелства, които при полагане на дължимата грижа възложителят не е могъл да предвиди, е възникнала необходимост от изменение, което не води до промяна на предмета на договора или рамковото споразумение: “ Посочва, че ищецът не твърди да са били налице някакви допълнителни обстоятелства и необходимост от извършване на допълнителни СМР, които не са включени в първоначалната поръчка. Ищецът твърди, че е налице съществено изменение на цената на основните стоки и материали, които формират стойността на договора, което не е могъл да предвиди при сключване на договора. По същество ответникът заявява, че оспорва това твърдение. Твърди отрицателният факт, че цените на основните стоки и материали, които формират стойността на процесният договор не са се изменили съществено от сключване на договора на 27.05.2021 год. до прекратяването му на 18.08.2022 год., като счита, че е изцяло в тежест на ищеца с пълно и главно доказване, да установи наличие на твърдяното от него съществено изменение.

Счита, че приложената таблица на стр. 6 от исковата молба по никакъв начин не може да бъде съотнесена към стоките и материалите на процесния договор.

Ответникът твърди, че следва също да се направи следното важно разграничение: Претендираните СМР от позиция 1 до позиция 96 /включително/ са изпълнени по време на действие на договор 857/27.05.2021 год., а именно преди 18.08.2022 год. по цени, заложени в приложеното към договора ценово предложение, съответно изцяло заплатени от О.С.З. по тези цени.

Претендираните СМР от позиция 97 до 128 /включително/ са отразени в споразумение 2071/18.08.2022 год., цените им са определени към датата на споразумението съобразно КСС приложено към него и са различни/по[1]високи/ от цените по приложеното към договора ценово предложение.

Следователно тези отразени в споразумението СМР с различни от договора цени априори не кореспондират с нормата на чл. 116 ал.1 т.3 ЗОП, касаеща единствено цената на договора за обществена поръчка към момента на сключването му.

Твърди, че тези суми също са изплатени изцяло на ищеца преди подаване на настоящата искова молба.

Посочва, че за да възникне правото на страните да сключат споразумение за индексиране на цените на извършени по договора дейности, е задължително тези дейности да са извършени и приети след 30.06.2021 год.

В тази връзка ответникът оспорва твърдението на ищеца, че всички от претендираните от него дейности са извършени преди 30.06.2021 год.

Действително актовете, с които тези дейности са приети са след 30.06.2021 год., но част от самите дейности са извършени преди тази дата.

Посочва, че това е видно от съдържанието на констативните протоколи за позиция едно и две от справката към допълнителната искова молба, от което е видно че към 30.06.2021 год. тези дейности по тези два акта вече са били извършени. Това автоматично изключва и тези СМР от приложението на Методиката.

Ответникът твърди и отрицателния факт, че О.С.З. е нямала и няма финансов ресурс за индексация на цените на дейностите по договор 857/27.05.2021 год.

Счита, че от гореизложеното е видно, че не е налице нито една от изискуемите от закона предпоставки за извършване на предвидената в Методиката възможност за индексция на цените. Не е била налице формирана обща воля от двете страни за такова изменение, което също е едно от задължителните предпоставки за прилагането на Методиката.

Отбелязва, че към настоящия момент „Т.Г.Х.“ АД изпълнява идентични СМР по друг последващ договор с О.С.З. по цени в пъти по - ниски от претендираните с настоящата искова молба, което само по себе си води до извода, че с настоящата претенция ищеца не цели репариране на действително понесени вреди вследствие на инфлация, каквато е целта на промените в ЗОП, а неоснователно обогатяване с нереално високи цени, което е в пълно противоречие с духа и буквата на закона и с основният принцип на ненакърняване на морала и добрите нрави.

С оглед на гореизложеното и изложеното в отговора на исковата молба, ответникът отново заявява, че предявената от „Т.Г.Х.” АД претенция се явява неоснователна, като моли съда да постанови съдебно решение, с което същата да бъде отхвърлена изцяло.

Моли да бъдат присъдени извършените от О.С.З. деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

Страните не спорят и съдът приема за безспорно, че с Договор № 857/27.05.2021 г. О.С.З. възлага на „Т.Г.Х.“ АД да изпълни дейностите по обществена поръчка с предмет „Ново строителство, основен ремонт, рехабилитация, реконструкция, текущ ремонт на уличната мрежа, общинските пътища, републикански пътища /при споразумителен протокол с фонд Републиканска пътна инфраструктура/, текущ ремонт и ново строителство на тротоарни настилки и други съпътстващи дейности на територията на О.С.З.." Съгласно чл. 3 от Договора, стойността на договорените СМР/СРР е до 20 833 333 лв без ДДС.

На 18.08.2022 г., страните по Договора подписали Допълнително споразумение № 2071/18.08.2022 г., с което на основание чл. 11 от договор №857/27.05.2021 г., изпълнителят се задължава да довърши обектите изброени в чл. 1, ал. 1 от споразумението при посочено възнаграждение за всеки един от обектите.

Не е спорно, че възложените СМР по договора и споразумението са извършени, приети от възложителя въз основа на приложените към исковата молба Констативни протоколи и изцяло заплатени.

С писмо негов изх. № TGH-OUT/23-02-17/0305 и вх. № 10-02- 1469/20.02.2023 г. на О.С.З., ищецът поискал от общината изменение на цените за извършените дейности по договора и допълнителното споразумение, приети след 30.06.2021 г. на основание Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, приета на основание на основание чл. 117а от ЗОП с ПМС № 290 от 27.09.2022 г., обн ДВ, бр. 78 от 30.09.2022 г. Към писмото е приложена подробна обосновка, като общият размер на претендираното увеличение е 1 452 280, 36 лв.

С писмо изх. № 10-11-3274/09.03.2023 г. О.С.З. отказала исканото индексиране, като неоснователно.

На 30.03.2023 г., с ново писмо, входирано в деловодството на Общината с № 10-02-2862/31.03.2023 г., ищецът се противопоставил на възраженията на Общината и поискал допълнително увеличение на цената по договора и допълнителното споразумение за дейностите, приети в рамките на четвъртото тримесечие на 2022 г. и невключени в предходното искане. Писмото отново се придружавало както от подробна обосновка на размера на увеличението относно дейностите, приети през четвъртото тримесечие на 2022 г., така и обобщена справка за размера на търсеното увеличение по тримесечия съгласно първото искане и настоящото второ искане. Общият размер на търсената индексация е изчислен на 3 301 361, 94 лв.

С писмо изх. № 10-11-13097/17.10.2023 г. от страна на О.С.З. индексирането отново е отказано, като са изложени аргументи относно неоснователността на искането.

С писмо от 21.09.2023 г., ищецът допълнил искането за увеличение на цените на приетите след 30.06.2021 г. дейности с писмо с негов изх. № TGH- OUT/23-09-21/1760 и вх. № на Общината 10-02-7925/25.09.2023 г. като отново представил подробна обосновка на начина на изчисление на извършените и приети дейности по договора и споразумението към него за периода на първото и второто тримесечие на 2023 г., като посочил общ размер на начислената индексация - 4 014 178, 50 лв. Със същото ищецът отправил покана към възложителя на дейностите - О.С.З. със срок от 15 работни дни за подписване на споразумение към договора /което да отразява дължимата на ищцовото дружество сума на основание чл. 117а ЗОП във връзка с методиката. Алтернативно, поканил Общината да предприеме действия за плащане на дължимата сума в срок от 30 дни, считано от изтичането на срока от 15 работни дни за подписване на споразумение.

С писмо изх. № 10-11-13097/17.10.2023 г. О.С.З. уведомила „Т.Г.Х.“ АД, че в бюджета на Общината не са предвидени исканите суми, но „по прогнозни данни в бюджета на О.С.З. може да се заложат средства за индексация на договора в размер до 670 000 лв. за 2024 г." и предвид, че Общината не разполага с търсената от изпълнителя сума, отправя покана за подписване на допълнително споразумение, с което страните да уговорят пределен размер на индексацията - 670 000 лв.

В отговор, ищецът изпратил писмо с негов изх. № TGH- OUT/23-10- 26/1957, с което категорично отказал да се съгласи да ограничим сумата на дължимата се индексация от 4 014 178, 50 лв. на 670 000 лв., но възприел част от възраженията по отношение на отделните дейности. Със същото писмо ищецът изпратил калкулация справка за дължимите суми с основание чл. 117а от ЗОП във връзка с методиката, съгласно която Общината остава да дължи на „Т.Г.Х." АД сумата в размер на 3 690 680, 36 лв.

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, на която е възложено да извърши анализ на единичните цени без включен ДДС на работи и дейности, оферирани от „Т.Г.Х.” АД в Ценово предложение от 19.02.2021 г. към Договор № 857/27.05.2021 г. и единичните цени без включен ДДС на същите работи и дейности от Количествено - стойностните сметки от Допълнително споразумение № 2071/18.08.2022 г. към Договор № 857/27.05.2021 г. При извършеното сравнение на единичните цени без включен ДДС на едни и същи работи и дейности вещото лице е установило, че не са налице различия в цените по ценовото предложение, приложено към Договор 857/27.05.2021 год. и цените по КСС приложени към Споразумението от 18.08.2022 год.

Експертът също така е сравнил цените на едни и същи дейности по приложената към исковата молба справка по чл. 366 ГПК - Приложение 2 към Исковата молба, с която е изчислено изменение на цената на фактури издадени от „Т.Г.Х.” АД, в които са фактурирани извършени СМР, съгласно Договор № 857/27.05.2021 г., възлагателни писма и констативни протоколи за извършени видове работи и ценовото предложение, приложено към Договор № С76669 от 06.01.2023 год. с предмет „Ново строителство, основен ремонт, рехабилитация, реконструкция, текущ ремонт на уличната мрежа, общинските пътища, републикански пътища /при споразумителен протокол с фонд Републиканска пътна инфраструктура/, текущ ремонт и ново строителство на тротоарни настилки и други съпътстващи дейности на територията на О.С.З.". Експертизата е завишила единичната цена на работите и дейностите в Ценово предложение от 19.02.2021 г. към Договор № 857/27.05.2021 г. с коефициент Кп за периода от трето тримесечие на 2021г. до второ тримесечие на 2023 г., както следва: Трето тримесечие 2021 г. - с 6, 94%; Четвърто тримесечие 2021 г. - с 9, 18%; Първо тримесечие 2022 г. - с 16, 48%; Второ тримесечие 2022 г. - с 45, 92%; Трето тримесечие 2022г. - с 62, 96%; Четвърто тримесечие 2022г. - с 65, 61%; Първо тримесечие 2023г. - с 66, 28%; Второ тримесечие 2023г. - с 65, 87%;

Единичните цени без включен ДДС на видовете работи и дейности по Договор № С76669/06.01.2023 г. са в Ценово предложение от 10.10.2022г. към Договор № С76669/06.01.2023 г. /https: //арр.eop.bg/todav/236669/.

Видно от извършения анализ на единичните цени без включен ДДС не се наблюдава по-висока стойност на повечето от работите и дейностите по Ценово предложение от 19.02.2021 г. към Договор № 857/27.05.2021 г., завишени с коефициент Кп за съответното тримесечие и единичните цени без включен ДДС на същите работи и дейности в Ценово предложение от 10.10.2022г. към Договор № С76669/06.01.2023 г., като при-голямата част от позициите е изчислената стойност е по-ниска.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

В настоящия случай спорният въпрос е налице ли са основания за индексация на цените по Договор № 857/27.05.2021 г. и Допълнително споразумение № 2071/18.08.2022 г. към него.

С оглед разпоредбата на чл. 120 от ЗОП, съгласно която за всички неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за обществени поръчки се прилагат разпоредбите на Търговския закон и Закона за задълженията и договорите, към настоящия казус следва да се приложат правилата на гражданското законодателство, тъй като безспорно въпросите относно изменението на цената на договора са въпроси по изпълнението му.

Разпоредбата на чл. 117а от ЗОП предвижда възможност за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки и материали, които формират стойността на договора, се извършва съгласно методика, одобрена с акт на Министерския съвет. Това изменение е допустимо само при наличието на условията по чл. 116, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗОП. Посочените разпоредби, определят условията, при които могат да бъдат изменяни договорите за обществените поръчки, както и начинът за изчисляване на увеличението на цената на договора при инфлация, като същите не въвеждат задължение за възложителя за индексиране на цената по договора. Не е предвидено той да издава решение за изменение на цената на договора и затова се приема, че договорът може да бъде изменен само по общо съгласие на страните - чл.20а ЗЗД (така решение № 8826/16.07.2024 г. на ВАС по адм.д.№ 5575/2024 т., IVо.).

Безспорно договорът за обществена поръчка е формален и за неговата правна валидност е необходимо сключването му в писмена форма. Доколкото договорът по ЗОП с оглед страните по него, е търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ, спрямо него намират приложение и разпоредбите на Търговския закон. Разпоредбата на чл. 293, ал. 6 от ТЗ повелява, че, когато за сключването на търговска сделка е предвидена определена форма, тя се отнася и за измененията и допълненията на сделката. Тази законова норма предвижда, че изменението на договора за обществена поръчка също следва да е в писмена форма, която е форма за действителност по смисъла на ЗОП.

Установи се по делото, а и такива са твърденията на страните, че споразумение между О.С.З. и „Т.Г.Х.” АД за изменение на цените по Договор № 857/27.05.2021 г. и Допълнително споразумение № 2071/18.08.2022 г. към него в резултат на инфлация не е сключвано. От представената с исковата молба кореспонденция между страните не се установява да е налице и съгласие за това. Напротив О.С.З. се противопоставя на искането на ищеца за индексация на цените, като в няколко поредни писма излага съображения за неоснователността на искането. В този смисъл не може решението на съда да замести липсващото съгласие между страните. Подобна теза е несъвместима с основните принципи на облигационното право и по-конкретно принципа за свобода на договаряне. Договорът за обществена поръчка не води до дерогиране на тези основни положения, а и специалният закон – ЗОП не предвижда това. Освен това всички предвидени в чл. 116 ЗОП основания за изменение на договора са само възможности за неговото изменение, които могат да се реализират само, ако двете страни постигнат съгласие за подобно изменение, което е видно и от използваната от законодателя в чл.116, ал. 1 ЗОП формулировка – „Договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни когато“. Нито чл. 116, нито в други разпоредби от същия закон е установено задължение за изменение на сключен договор за обществена поръчка – има само възможности за такова по взаимно съгласие.

Предвид изложеното, предявения от „Т.Г.Х.“ АД срещу О.С.З., иск за осъждане на О.С.З. да заплати сумата от 3 690 680, 36 лв. (три милиона, шестстотин и деветдесет хиляди шестстотин и осемдесет лева и тридесет и шест стотинки), представляваща възнаграждение на основание чл. 117а от ЗОП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, право на присъждане на разноските в производството се поражда за ответника.

От страна на ищеца е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника.

Възражението е неоснователно. В контекста на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, с оглед фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител на ответника действия и направените възражения, съдът намира, че няма основания да определи различно от претендираното адвокатско възнаграждение в полза на О.С.З.. По делото е представен договор за правна помощ от 15.03.2024 г. в който е уговорено възнаграждение в размер на 96 012 лв., както и доказателства за заплащането му.

С оглед изхода на делото „Т.Г.Х.“ АД следва да заплати на Община Стара направените разноски по т.д. № 486/2023 г. по описа на Окръжен съд – Стара в размер на 96 312 лв., включващи 96 012 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение и 300 лв. – възнаграждение за вещо лице.

Водим от изложеното, съдът