Решение № 651 от 18.5.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 1946/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК. С решение № 266653/24.11.2021г, постановено по гр.д.№ 5777/2020г по описа на СГС, ГК, I ГО, 13-ти състав, е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482, да заплати на М. К. М. -А. с ЕГН •••••••••• на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД сумата от 26 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане и имуществени вреди в размер на 583.82лв., настъпили при ПТП на 12.01.2019г, ведно със законната лихва върху тези суми от 29.10.2019г до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над 26 000лв. до пълния размер от 40 000лв. като неоснователен. Осъдено е ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на адв.П. И. от АК-Варна, адвокатско възнаграждение в размер на 1328лв. и на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 1064лв.-държавна такса и сумата от 70лв. за депозит за експертиза. Осъдена е М. К. М. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД съдебно-деловодни разноски в общ размер на 810лв. Осъден е Г. А. М. с ЕГН •••••••••• да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД на основание чл.500, ал.2 КЗ сума в размер на 26 000лв. за застрахователно обезщетение, дължимо от дружеството на М. К. М. по иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва от 12.01.2019г до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2840лв.-разноски. Посочено е, че решението е постановено при участието на трето лице-помагач-Г. А. М.. Решението е обжалвано с въззивна жалба от М. К. М., чрез адв. П. И. от САК, в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД за разликата над 26 000лв. до 40 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 29.10.2019г до окончателното им изплащане, с доводи, че е неправилно поради това, че е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Възразява, че съдът не е преценил всички събрани по делото доказателства за определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди. Не са съобразени показанията на свидетеля В. А., че пострадалата е носила медицински корсет в продължение на два месеца, което обстоятелство е съществено, тъй като установява допълнителни физически болки и неудобства. Същият е дал показания за настъпила промяна в характера й, че е станала нервна и сприхава, в резултат на търпените болки и затруднения, като същите са останали извън обхвата на неимуществените вреди, за които е присъдено обезщетение. Възразява, че съдът е определил занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, в противоречие на чл.52 ЗЗД, като не е отчетена тежестта на претърпените телесни увреждания-счупване на гръден прешлен и увреждане на поясно-сакралния плексус, което е довело до затруднение на движенията на левия долен крайник, постелен режим за 30 дни, неудобства в битовите и ежедневни нужди. Не е съобразена възрастта на пострадалата-56г, която е повлияла върху продължителността и трудното протичане на възстановителния период. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се уважи изцяло исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди. Ответникът по жалбата-ЗД „Бул Инс“ АД, представляван от адв.М.Г. от САК, е оспорил въззивната жалба. Изложил е доводи, че определеното обезщетение е справедливо, съгл. чл.52 ЗЗД. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди решението в обжалваната му част. Третото лице помагач-Г. А. М. не е ангажирал становище по въззивната жалба. Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Ищцата по делото-М. К. М. е посочила в исковата молба, че е пострадала при ПТП, настъпило на 12.01.2019г, около 8.30ч, в гр.София, ул.“Гео Милев“, на кръстовището с ул. „Слатинска“. Пътният инцидент е бил причинен от Г. А. М., при управление на л.а. „Мерцедес“, модел „Е 220 ЦДИ“, рег. № ••••••••, който се е движил по ул.“Слатинска“, с посока на движение от ул.“Боян Магесник“ към ул.“Слатинска река“. На кръстовището с ул. „Гео Милев“, при извършване на ляв завой, Г. М. я е ударил с управлявания от него автомобил, като пешеходка, пресичала пешеходна пътека на зелен сигнал на светофара. За настъпилото ПТП е бил съставен констативен протокол № К-17/12.01.2019г по описа на СДВР, образувано е съдебно производство по НОХД № 18210/2019г по описа на СРС, НО, което е приключило със споразумение по чл.391, ал.1 НПК от 20.11.2019г, с което обвиняемият Г. А. М. се е признал за виновен за извършено от него престъпление по чл.343, ал.3, пр.предпоследно и пр. последно, б.“а“, пр.2, вр.с ал.1, б.“б“, пр.2, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 НК. Посочила е още, че след ПТП е била приета в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД, където е била на лечение с аналгетици и постелен режим до 15.01.2019г. Установено е, че е получила фрактура на 11-ти гръден прешлен, която травма по своя медикобиологичен характер представлява трайно затруднение на движението на снагата за повече от 30 дни и е съпроводена със силни болки в покой и при движение. Била е изписана с указание да носи медицински корсет за срок от два месеца. Не е могла да се грижи за малолетното си дете и да работи. Търпяла е силни физически болки и страдания, било е затруднено движението на тялото и крайниците й, придвижвала се е бавно и трудно. Развила е страх от превозни средства, не е излизала сама на улицата, изпитвала е липса на апетит, имала е неспокоен сън, избягвала е срещи с близки и приятели и се е чувствала неудобно в обществото. Поради това, че е била на възраст 55г, възстановителният период е бил дълъг и сложен. Няколко месеца след ПТП продължавала да страда от болки в гърба при изправяне и движение и се налагало да приема обезболяващи медикаменти. Извършила е значителни разходи за прегледи, изследвания, закупуване на лекарства и медицински консумативи на стойност 583.82лв. Посочила е, че отговорността на виновния за настъпилото ПТП водач на лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е 220 ЦДИ“, рег. № ••••••••, е била предмет на застрахователен договор /полица/ № BG/02/118001125758, валидна от 15.04.2018г до 14.04.2018г, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което следва да се ангажира отговорността му за понесените неимуществени и имуществени вреди. По предявената претенция пред застрахователното дружество е била образувана щета, по която не е отговорено. Претендирала е да бъде осъден ответника да заплати на основание чл.432, ал.1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв., сумата от 583.82лв. за обезщетение за имуществени вреди за разходи за лечение, ведно със законната лихва върху сумата от 40 583.82лв. от датата на ПТП-12.01.2019г до окончателното й изплащане. Ответникът по делото-ЗД „Бул Инс“ АД, представляван от адв.М.Г. от САК, е оспорил исковите претенции като неоснователни. Заявил е, че не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния автомобил. Оспорил е твърденията за получените увреждания, болки и страдания, че оздравителният процес е бил продължителен. Оспорил е твърденията за изживян стрес и душевни страдания, като е заявил, че същите са резултат от лабилна психика и предходна обремененост. Оспорил е исковите претенции по размер. Третото лице помагач на ответника-Г. А. М. не е ангажирал становище по исковите претенции. С решението на първоинстанционният съд е уважена частично исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 26 000лв., ведно със законната лихва от 29.10.2019г до окончателното изплащане, като е отхвърлена исковата претенция за разликата до 40 000лв. Прието е, че е установено, че на 12.01.2019г е настъпило ПТП, при което са причинени телесни увреждания на ищцата, че за гражданския съд е задължително на осн. чл.300 ГПК споразумението от 20.11.2019г по НОХД № 18210/2019г по описа на СРС, което има значението на влязла в сила присъда, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди-болки и страдания от телесните увреждания. С решението е уважена исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за имуществени вреди в размер на 583.82лв., както и предявеният по реда на чл.219, ал.3 ГПК обратен иск от ответника-ЗД „Бул Инс“ АД срещу Г. А. М. с правно основание чл.500 КЗ за сумата от 26 000лв., ведно със законната лихва от 12.01.2019г до окончателното изплащане, като по тези искове решението е влязло в сила като необжалвано. Между страните по делото не се спори пред въззивната инстанция, че на 12.01.2019г е настъпило ПТП между автомобил „Мерцедес“, модел „Е 220 ЦДИ“, рег. № ••••••••, управляван от Г. А. М., и ищцата М. К. М., като пешеходка, като с влязло в сила споразумение по НОХД № 18210/2019г по описа на СРС, НО, по чл.391, ал.1 НПК от 20.11.2019г, обвиняемият Г. А. М. се е признал за виновен за извършено от него престъпление по чл.343, ал.3, пр.предпоследно и пр. последно, б.“а“, пр.2, вр.с ал.1, б.“б“, пр.2, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 НК. При ПТП са били причинени телесни увреждания. Поради това, въззивният съд приема, че са налице условията за ангажиране на отговорността на ответника по заявения срещу него иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, уреждащ правото на увреденото лице на обезщетение от застрахователя, чрез предявяване на иск срещу него в границите на застрахователната сума, определена в договора за застраховка „Гражданска отговорност”. Спори се между страните по делото относно размера на обезщетението за неимуществени вреди. По спорния въпрос за размера на обезщетението съдът съобрази Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС по чл.290 от ГПК-напр. решение №130/8.07.2013г. на ВКС по т.д.№669/2012г., № Т.О., решение №151/12.11.2013г. на ВКС по т.д.№486/2012г, ІІ Т.О., ТК, решение №88/9.07.2012г. на ВКС по т.д. №1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение №199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ Т.О, в които се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания. От представеното по делото заключение по съдебно-медицинска експертиза се установява, че на М. М. са били причинени-счупване на XI-гръден прешлен, увреждане на поясно-сакралния плексус, като същите са в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Проведено е било болнично лечение-от 12.01.2019г до 15.01.2019г-3дни и домашно- амбулаторно-15.01.2019г до 6.03.2020г-14 месеца. Претърпяла е болки с голям интензитет, непосредствено след ПТП, около 2 месеца, болки с умерен интензитет за 5-6 месеца, след което болките са намалели постепенно. При влажно и студено време, при по-продължително ходене и стоене права, изпитва болки, каквито ще изпитва с непериодичен характер до 3 години след ПТП. Като трайна последица има ограничение на движенията в поясния отдел на гръбначния стълб с 20%, като не може да настъпи възстановяване. Не се налага извършване на нови операции, като за преодоляване на болковия симптом е подходящо провеждане на рехабилитация, физиотерапия и балнеолечение. Не е имала придружаващи заболявания. Продължителният възстановителен процес е бил обусловен от местоположението на счупването и настъпилото увреждане на лумбосакралния нервен сплит. Нормалният възстановителен период за такива травматични увреждания като при ищцата е продължил около 10-12 месеца. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че непериодични болки означават, че поне един път в седмицата ще изпитва болки, както и след третата година от увреждането, ако не проведе лечение. По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит свидетеля В. Т. А., съпруг на ищцата, който е дал показания, че я е видял след ПТП в болницата. Казала му, че има фрактура на 11-ти прешлен. Имала е синини от лявата страна на левия хълбок, лежала по гръб, не е можела да става. Изпитвала е болки. Била е в болницата около 2 дни. Имала е нужда от помощ около 1-2 месеца, като свидетелят й е помагал. Около 20 дни след инцидента са продължили проблемите във връзка с травмата й, като продължавала да изпитва болки в гърба и кръста, скованост и тежест. Изпитва болка всеки път като се навежда, кляка, става, когато седи на едно място дълго време. Една година след инцидента е станала по-раздразнителна и сприхава. За да се определи размера на обезщетението следва да се отчете, че пострадалата е била на 56 години към датата на ПТП, вида на телесните увреждания- счупване на XI-гръден прешлен, увреждане на поясно-сакралния плексус, периода на възстановяване – 10-12 месеца. Изпитвала е силни болки първите 2 месеца, а после болки с умерен интензитет за 5- 6 месеца, след което са намалели, но при промяна на времето до 3 години може да изпитва непериодични. Налице е трайна последица-малък процент-20%-ограничение в движенията на поясния отдел на гръбначния стълб, като е невъзможно да настъпи възстановяване, което ограничение е отразено в медицинската документация без уточнение на процента, а само като дефицит на обема на движение. Имала е кратък престой в болница- 3 дни, и домашно лечение- 14 месеца. Не е извършвана оперативна намеса, като е отразено, че пострадалата е отказала предложената й. Нуждаела се е от чужда помощ. Носела е медицински корсет в продължение на 2 месеца. Настъпила е промяна в емоционалното й състояние-станала е сприхава, раздразнителна. При съобразяване на изложените съображения, както и на нивата на застрахователните обезщетения и икономическите условия, въззивният съд приема, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи на 26 000лв., ведно с дължимата законна лихва. Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдена М. К. М. с ЕГН •••••••••• да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482 сумата от 1500лв. за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за пред въззивната инстанция. Мотивиран от горното, съдът