Решение № 3869 от 27.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 48890/2021 г.

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Д. Г. Д., ЕГН •••••••••• и С. Д. Д., ЕГН ••••••••••, с която молба е предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС срещу „Премиер 2007" ЕООД, ЕИК 175294143, за признаване за установено правото на собственост на ищеца Д. Г. Д., ЕГН •••••••••• и предаването на владението на ¼ идеална част и на ищеца С. Д. Д., ЕГН •••••••••• на ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ Реална част с площ от 465 кв.м. (четиристотин шестдесет и пет кв.м.), очертана с цифри 1-2-3-4-5-6-7-1 на комбинирана скица за пълна или частична идентичност, съгласно чл. 16 ал. 3 от ЗКИР, издадена на 03.12.2013 г. от „Геокад 93" ЕООД, от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.4082.706 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка четири хиляди и осемдесет и две точка седемстотин и шест), съгласно Скица на ПИ № 66749/08.11.2013г. на СГКК гр. София, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД РД-18-15/06.03.2009г. на изпълнителният директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 1, ул. Д. Доспевски" № 2 (две), целият с площ от 489 кв.м. (четиристотин осемдесет и девет кв.м.) с трайно предназначение на територията: урбанизирана, при съседи на имота: 68134.4082.5947, 68134.4082.361, 68134.4082. част от 68134.4082.706, 68134.4082.5947, 68134.4082.357, която реална част по документи за възстановяване представлява част с площ 465 кв.м. от поземлен имот № 3732 (три хиляди седемстотин тридесет и две) от кадастрален план от 1939 г., целият с площ от 878 кв.м. (осемстотин седемдесет и осем кв.м.) , находящ се в строителните граници на гр. София, местност „Дервишкото - Грънчаро", при граници по решение за възстановяване Йордан Митрев, от две страни Миленчо Иванов и м. Грънчаро, попадащ съгласно ПУП на гр. София, ж.к. Младост 1 (едно), одобрен със Заповед № РД-50-09-224/25.05.1988г. на Гл. архитект на София в УПИ IV (четири) квартал 21 (двадесет и едно), при съседи: от три страни улици, УПИ II - 357. В исковата молба са налице твърдения, че ищците са придобили твърдените от тях идеални части от собствеността на процесния недвижим имот на основание реституция по Решение № 9576/20 от 09.02.2009 г. на ОСЗ Овча Купел, влязло в законна сила на 23.02.2009 г, издадено въз основа на Решение на СРС от 24.03.2008 г. по гр.д. № 429/2007 г. по описа на СРС, 39 св, евентуално на основание давностно владение за периода 23.02.2009 г. до края на 2019 г. Ищците твърдят, че от края на 2019 г. ответникът поставил колове с нова телена мрежа и по този начин отнел владението на имота от тях. Представят приложени към исковата молба документи, чието приемане като писмени доказателства искат. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника „Премиер 2007" ЕООД, ЕИК 175294143. Ответникът оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения, както и наличието на предпоставки за основателност на предявения иск за спорния имот. Оспорва наличието на предпоставките за реституция на имота, както и прави възражение за нищожност на процесното решение на ОСЗ, като постановено извън рамките на компетентност на административния орган. Оспорва и законността на състава, подписал процесното решение на ОСЗ. Налице е и оспорване на всички елементи на фактическия състав на придобивната давност. Ответникът прави възражение за изтекла придобивна давност като твърди, че е владял имота от 27.08.2007 г., когато е закупен от собствениците му. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: Приложена е пълна административна преписка по заявление за възстановяване на земеделски земи с вх. № 20 от 17.09.1991 г. на наследниците на Д. Гелев Кутев, от която се установяват следните обстоятелства. С постигната спогодба между наследниците на Геле Кутев Величков, за което свидетелства дял III, т. 7 от протокол от 25.08.1955 г., изготвен в производството по дело № 4384 от 1955 г. на Софийския народен съд, нива в местност „Грънчаро“ от 3,5 дка била придобита от Д. Гелев Кутев. Със заявление – декларация до председателя на ТКЗС в с. Дървеница Д. Кутев поискал да стане член на кооперативното земеделско стопанство в с. Дървеница, за което е внесъл описаните в опис-декларация имоти, сред които 3 ливади и 7 ниви, една от които в местност „Грънчаро“ с площ 3,5 дка. Впоследствие, със заявление с вх. № 20/17.09.1991 г. от Д. Гелев Кутев на основание чл. 10, 11 и 12 от ЗСПЗЗ е поискано възстановяване на собствеността върху земеделски земи в землището на Дървеница, ЕКНМ 70857, община Студентски, област София, подробно изброени от заявителя, въз основа на което е образувана и реституционната преписка. С решение № 1501/20 от 15.03.1995 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. София – дървеница ПК - община Студентска е отказано да се възстанови правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 3,960 дка, II категория, находяща се в строителните граници на гр. София – Дървеница, местност „Грънчаро“, имот № 3732 по кадастралния план, изработен 1939 г., при съседи Йордан Митрев от две страни, Миленчо Иванов и Грънчаро, пореден № 7 в заявление, поради предпоставките по чл. 10б ЗСПЗЗ. С решение № 1826/20 от 03.11.1995 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. София – Дървеница ПК в община Студентска е възстановила правото на собственост на наследниците на Д. Гелев Кутев в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 0,245 дка I I категория, находяща се в строителните граници на гр. София, местност „Грънчаро“, имот № 3732 по кадастралния план, изработен 1939 г., при съседи Йордан Митрев, от две страни Миленчо Иванов и Грънчаро, заявен с пореден № 7 и отказва да възстанови правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 3,642 дка, II категория, находящ се в строителните граници на гр. София, местност „Грънчаро“, имот № 3732 по кадастралния план, изработен 1939 г., на основание чл. 10 б ЗСПЗЗ. Междувременно със заповед № РД – 50-09-224 от 25.05.1998 г. на гл. архитект на гр. София е одобрен застроителния и регулационен план, заедно с кадастралния план на .к. „Младост-1“ в граници: бул. „Ленин“, бул. „Л. Живкова“, бул. „Универсиада“, ул. „Дървенишко шосе“, бул. „Алиенде“, бул. „Г.А. Насър“, с поправките в зелен цвят, съобразно протоколи № 31, ст. 6 от 02.07.1987 г. и № 26/21.05.1988 г., ст. 1 на СТСУСА. Приложени на извадки от така описания регулационен план. С решение от 02.07.1998 г. постановено по гр.д. № 702/1998 г. по описа на СРС, по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ жалбата на Д. Гелев Кутев срещу решение № 1826/20 от 03.11.1995 г. на ПК Студентска, с което е отказано възстановяване на собствеността върху нива от 3,642 кв.м. е оставена без уважение. Доколкото Д. Гелев Кутев е починал в хода на процеса (на 24.06.1998 г., видно от приетото по делото удостоверение за наследници), на основание чл. 120 ГПК (отм.) в производството по гр.д. № 218 от 2001 г. са конституирани неговите наследници, като е постановено Решение от 24.01.2002 г., по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, въз основа на което е отменено решение № 1826 от 03.11.1995 г., постановено по преписката по заявление с вх. № 20/17.09.1991 г. на ПК „Студентска“ в частта на отказа от възстановяване и възстановява правото на собственост на наследниците на Д. Гелев Кутев върху части от нива от 3,642 дка, втора категория, находяща се в строителните граници на гр. София, м. „Грънчаро“, имот № 3732 по кадастралния план от 1939 г., при граници: Йордан Митрев, от две страни Миленчо Банов и „Грънчаро“, обозначени на скица, неразделна част от заключението на ВЛ по СТЕ по контура А-Б-В-Г-А, с площ 320 кв.м. и по контура Д-Е-Ж-З-Д с площ 760 кв.м., оцветени в зелен цвят. В останалата част от имота с площ 2,562 дка е признато право на обезщетяване по чл. 10б ЗСПЗЗ. От приложено по делото Определение по гр.д. № 183/2006 г. по описа на СГС, II А отд. се установява, че решението на районния съд е оспорено. С нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ и наследство № 180, том I, рег. № 7256, дело № 164/2002 г. от 19.09.2002 г. на нот. Емануил Каракашев, рег. № 311 на НК, с район на действие – СРС за собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, обозначен като имот пл. № 3350, заснет през 2002 г. и нанесен в кад. лист № 602 по кадастралния план на гр. София от 1975 година, ж.к. „Младост – 1“, стара местност „Грънчаро“, с площ 320 кв.м. са признати С. Д. Д. и Георги Д. Гелев за собственици по наследство и възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, при квоти по ½ ид.ч. за всеки. С Протокол № 10 за въвод във владение на имоти в района на ж.к. „Младост“ се установява, че на 24.10.2002 г. на основание чл. 30, ал. 2 ППЗСПЗЗ във владение на имот с пл. № 3350 – идентичен с част от имот с пл. № 3732 от стар кадастрален план, описан в Нотариален акт № 180, том V, рег. № 4256, дело № 164 от 2002 г. с площ 320 кв.м. били въведени собствениците С. Д. Д. и Георги Д. Гелев. Установява се още, че в имота има няколко магазина и павилиона. Със заповед № РД-09-50-642/29.06.2005 г. на главния архитект на Столична община било одобрено изменение на плана за регулация на м. „Младост - 1“, кв. 21 Преотреждане на УПИ IV – „за пазар“ в УПИ IV – „за хотел“. Заповедта била оспорена, като с решение № 267 от 03.05.2010 г., постановено по адм. дело № 01684 от 2006 г. и адм. дело № 01755 от 2006 г. по описа на СГС, административно отделение, III-Б (бивш III-А закрит) състав по реда на чл. 215 ЗУТ, по жалба на Георги Д. Гелев, С. Д. Д. и др. заповед № РД- 09-50-642/29.06.2005 г., издадена от главния архитект на гр. София била отменена като незаконосъобразна. От мотивите на съдебния акт става ясно, че в производството е започнало от „Ем Джи ЕС“ ООД - праводател на конституирания като заинтересована страна „Премиер 2007“ ЕООД. В административното реституционно производство е постановено решение № 9478/20 от 23.11.2006 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Дървеница на ОСЗГ – Овча купел на наследниците на Д. Гелев Кутев, с което е възстановено правото на собственост върху нива от 1,080 дка, обозначени по скицата по СТЕ по контура А-Б-В-Г-А с площ 0,320 дка, по контура Д-Е-Ж-З-Д с площ от 0,760 дка, IV категория, находяща се в строителните граници на гр. София, местност „Дервишко-Грънчаро“, част от имот № 3732 по кадастралния план от 1939 г., при граници /съседи/: Йордан Митрев, от две страни Миленчо Иванов и Грънчаро, заявен с пореден № 7 от заявлението и установен с опис-декларация за влизане в ТКЗС от 1958 г., Протокол от 25.08.1955 г., както и дял III от съдебно решение от 24.01.2002 г. на СРС по гр. д. № 1218/2001 г., 47 състав. Със същото отказва да възстанови правото на собственост във възстановими стари реални граници върху нива от 2,562 дка, IV категория, находящ се в строителните граници на гр. София, местност „Дервишко-Грънчаро“, част от имот № 3732 по кадастралния план от 1939 г., въз основа на вече посочените актове, както и писмо на СО – Район Младост – АГ – 94-00-121/06/27.03.2006 г., въз основа на което комисията по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ е потвърдила удостоверение – 3732/14.04.1994 г. за имот с пл. № 3732, находящ се в кв. 17 и кв. 21 по плана на ж.к. „Младост - 1“. Доколкото акта на органа по земеделие е бил обжалван, e постановено решение от 24.03.2008 г. по гр.д. № 429/2007 г. по описа на СРС, 39 състав, по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, с което e отменено решение № 9478/20 от 23.11.2006 г. на ОСЗГ Овча купел в частта, в която е отказано възстановяване правото на собственост на наследниците на Д. Гелев Кутев в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 2,562 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на София, м. „Дервишкото- Грънчаро“, част от имот пл. № 3732 по кадастралния план на София от 1939 г., поради писмо на СО, район Младост № АГ-94-И-00-121/06 от 27.03.2006 г., и било постановено възстановяване правото на собственост на наследниците на Д. Гелев Кутев в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 0,878 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на София, м. „Дервишкото-Грънчаро“, част от имот стар пл. № 3732, к.л. 17 от кадастралния план на София, изработен през 1939 г., при съседи по документ за собственост: Йордан Митрев, от две страни Миленчо Иванов и м. „Грънчаро“, обозначен на скицата към СТЕ, неразделна част от решението и заключена в очертанията А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-А, като за отказа в частта му за разликата над 0,878 до 2,562 дка. остава в сила. Към решението е приложена скица към СТЕ. Направено е отбелязване, че решението е влязло в сила на 15.04.2008 г. Съгласно удостоверение, издадено то Столична община, район „Младост“, на основание молба вх. № ОС-07-26/23.05.2008 г. се установява, че за частта от имот стар пл. № 3732, к.л. 17 от кадастралния план на София, изработен през 1939 г., с площ от 878 кв.м., означен с букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-А на скицата към заключение по СТЕ по гр.д. № 429/2007 г., находящ се в сторителните граници на гр. София, местността „Дервишкото – Грънчаро“, попадащ съгласно действащия ПУП на гр. София, ж.к. „Младост – 1“, одобрен със заповед № РД-50-09-224/25.05.1988 г. на гл. архитект на гр. София е УПИ IV, отреден „за пазар“, кв. 21 и в нереализирана улица - няма акт за общинска собственост. Въз основа на съдебното решение с решение № 9576/20 от 09.02.2009 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в земището на Дървеница на ОСЗ Овча купел, което има конститутивно действие, на наследниците на Д. Гелев Кутев е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 0,878 дка, четвърта категория, находяща се в строителите граници на София, м. „Дервишкото-Грънчаро“, част от имот № 3732, к.л. 17 от кадастралния план на София, изработен през 1939 г., обозначен на скицата към СТЕ, неразделна част от решението и заключена в очертанията А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-А, при съседи по документ за собственост: Йордан Митрев, от две страни Миленчо Иванов и м. „Грънчаро“. Върху решението е направено отбелязване, че същото е влязло в сила на 23.02.2009 г. С нотариален акт за собственост на недвижим имот № 33, том V, рег. № 20795, дело 715 от 2009 от 30.12.2009 г. на нот. Валентина Г. № 340 в регистъра на НК, с район на действие СРС, съгласно който като собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.4082.5947, с адрес: гр. София, район „Младост“, ж.к. •••“, с площ 360 кв.м. са признати С. Д. Д. и Георги Д. Гелев – всеки на по ½ ид. ч. на основание възстановяване на недвижим имот по реда на ППЗСПЗЗ, останал в наследство от Д. Гелев Кутев. Установява се, че нотариалният акт касае съседен на процесния поземлен имот. Представена е скица на поземлен имот № 2400/06.08.2009 г., издадена от СГКК – София, с идентификатор 68134.4082.362, с адрес: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“, местност I-71, с площ 320 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), в която като собственици са записани С. Д. Д. – за ½ ид.ч. и Георги Д. Гелев – за ½ ид.ч. Представената скица касае имот, находящ се в района на процесния, като между двата е ПИ 68134.4082.356. От удостоверение за наследници с № 1257 от 06.04.2011 г. се установява, че Д. Гелев Кутев, починал на 24.06.1998 г. е оставил като наследници дъщеря си – С. Д. Д. и сина си – Георги Д. Гелев, починал на 20.01.2011 г., оставил наследници С. Ф. Г. – съпруга, и Д. Г. Д. – син. По делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 178, том IX, рег. № 12543, дело № 1561/2013 от 06.12.2013 г. на нот. Ивайло Николов, рег. № 040, с район на действие СРС, с който като собственици на реална част с площ 465 кв.м., очертана с цифри 1-2-3-4-5-6-7- 1 на комбинирана скица за пълна или частична идентичност, съгласно чл. 16, ал. 3 ЗКИР, издадена на 03.12.2013 г. от „Геокад 93“ ЕООД, от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.4082.706, с адрес: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 1“, ул. „Д. Доспевски“ № 2, целия с площ 489 кв.м. са признати С. Д. Д. – на ½ ид.ч., С. Ф. Г. – на ¼ ид.ч. и Д. Г. Д. – на ¼ ид.ч., на основание възстановяване на недвижим имот по реда на ППЗСПЗЗ, останал в наследство от Д. Гелев Кутев. Към нотариалния акт е приложена комбинирана скица. По делото е приложена скица на поземлен имот № 66749 от 08.11.2013 г. за поземлен имот с идентификатор 68134.4082.706, с адрес: гр. София, район Младост, ж.к. •••, ул. •••, с площ 489 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план: квартал 21, парцел IV – част, в която като собственик е посочено дружеството „ПРЕМИЕР 2007“ ЕООД, съгласно нот. акт № 10, том CXLIII, рег. № 49704, дело 31279 от 12.11.2009 г., издаден от Службата по вписванията, гр. София. От представените от ответника писмени доказателства се установява, че на 18.03.2002 г. собственикът на капитала на „Софийски имоти“ ЕАД – Столична община, чрез общинския съвет, е взела решение за промяна на капитала на дружеството, като в него са включени 34 недвижими имоти, описани в Приложение № 2 към съставения от заседанието на СОС протокол. Сред тях е терен от 530 кв.м., съставляващ парцел ІV, кв.21, м.“Младост-1“, част от описаните в устава непарични вноски (под № 381), АОС № 681. С последния на основание чл. 2, ал. 1, т. 4 и чл. 59 ЗОС е актуван на 21.04.2000 г. като частна общинска собственост парцел ІV от кв.21 в ж.к.Младост-1, с площ от 530 кв.м., отреден за пазар, съгласно заповед № РД-50-09-225/22.05.1988 г и № РД-09-50-529/20.12.1998 г. на гл.архитект на гр.София. Съгласно редакцията на ЗОС, действала към актуването на имота (изм. ДВ. бр.26 от 29 Март 2000 г.) общинска собственост са парцелите и имотите, придобити чрез отчуждителни производства до 1 юни 1996 г., предназначени за жилищно строителство, обществени и благоустройствени мероприятия на общините. Не са налице доказателства за извършена отчуждителна процедура. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 90, том I, рег. № 3011, дело № 79 от 2002 г. се установява, че на 16.09.2002 г. пред нот. Маргарита Гечева, район на действие СРС, рег. № 303 на НК, „Софийски имоти“ ЕАД с общинско имущество продало на „Ем Джи Ес“ ООД недвижим имот, включен в капитала на „Софийски имоти“ ЕАД, а именно: УПИ, незастроен, находящ се в гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост - 1“, съставляващ урегулиран поземлен имот парцел IV, отреден „за пазар“, от квартал 21. В нотариалния акт се забелязват зачерквания. С последваща сделка, обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 129, том IX, рег. № 21920, дело № 1579/2005 г. от 12.12.2005 г. на нот. Валентина Благоева, рег. № 302 в НК, с район на действие СРС „Ем Джи Ес“ ООД продало на Георги Наумов Савов – 25 % ид.ч., Георги Янков Чепанов – 15 % ид.ч., Лазура Йорданова Огнянова – 10 % ид.ч., Виолета Манойлова Петкова – 10 % ид.ч. и Георги Райков Иванов – 20 % ед.ч. от следния недвижим имот – УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, съставляващ парцел IV - за хотел, от квартал № 21 по плана на гр. София, честност „Младост – 1“, с площ 530 кв.м., при съседи: изток - улица с ок-ок 203а-205а, запад – парцел II-отреден за супермаркет, север – улица с ок-ок 203а-203б, юг – улица с ок-ок 205а-207. В нотариалния акт липсва посочване на цена, за която е прехвърлен имота. Представен е Нотариален акт за поправка на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 8, том IV, рег. № 09080, дело № 560/2007 г. от 03.05.2007 г. на нот. Валентина Благоева, рег. № 302 в НК, с район на действие СРС на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 129, том IX, рег. № 21920, дело № 1579/2005 г. в частта за цената на имота. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 190, том IV, рег. № 17500, дело № 733/2007 г. от 27.08.2007 г. на нот. Цветанка Симеонова, вписана под № 030, с район на действие СРС на Георги Наумов Савов, Георги Янков Чепанов, Лазура Йорданова Огнянова, Виолета Манойлова Петкова, Георги Райков Иванов, Ваня Траянова Чепалова, Огнян Асенов Огнянов, Елена Григориева Савова и Магдалена Г. И. продали на „ПРЕМИЕР 2007“ ЕООД съсобствения си УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № IV – за хотел, в кв. № 21 по плана на гр. София, местност „Младост 1“, целия с площ от 530 кв.м. В приложената по делото административна преписка фигурира нотариален акт за собственост на недвижим имот № 92, том I, рег. № 7705, дело № 65 от 2009 г., от който се установява, че на 12.11.2009 г., нот. Красимир Спасов, с рег. № 111, с район на действие СРС е признал на основание чл. 587, ал. 1 ГПК – въз основа на представени писмени доказателства, че „ПРЕМИЕР 2007“ ЕООД е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.4082.706, находящ се в гр. София, район „Младост“, ул. „Д. Доспевски“ № 2, с площ 489 кв.м. Представени са приходни квитанции за платени данъци и такси от ответното дружество за земя, находяща се в гр. София, ж.к. „Младост – 1“. По делото е представено заявление с вх. № 94-179/07.01.2010 г. от С. Д. Д. за изменение на КККР за обект с идентификатор 68134.4082.5947 и имот 68134.4082.706. Във връзка с него е отправено уведомление с изх. № 94-179- 22-10-307/20.01.2010 г. от АГКК до С. Д., Г. Г., „ПРЕМИЕР 2007“ ЕООД и Столична община – район „Младост“ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на част от район „Младост“, като е предоставена възможност на заинтересуваните лица да се запознаят с изменението, както и да подпишат акта за непълноти и грешки. Във връзка с това и проведената процедура по изменение на кадастралната карта е постановен отказ за изменение на кадастралната карта с рег. № 94-179-22-10- 1939/22.03.2010 г. Към проекта за изменение на кадастралната карта е приложен протокол за трасиране, означаване и координиране на проектния имот 4082.5983 от 15.09.2009 г., извършено по поръчка на С. Д.. От представено по делото Определение № 7260/26.05.2011 г., постановено по адм. дело № 5649/2011 г. по описа на ВАС, петчленен състав, I колегия, се установява, че е оставено в сила определение от съдебно заседание на 09.02.2011 г. по адм. дело № 6171/2010 г. на ВАС, IV отделение, тричленен състав, с което е оставена без разглеждане молбата на „Премиер 2007“ ЕООД за отмяна на влязлото в сила решение, постановено по гр. дело № 429/2007 г. по описа на СРС. От представени актове, постановени в производството по гр.д. № 44944/2012 г. по описа на СРС, 39 състав, се установява, че на 24.09.2012 г. ответникът по настоящото дело „ПРЕМИЕР 2007“ ЕООД е предявил искове с правна квалификация чл. 108 ЗС срещу трети за настоящия спор лица по отношение на имот с идентификатор 68134.4082.706 с площ 489 кв.м. Във връзка с молба, депозирана от „ПРЕМИЕР 2007“ от 16.10.2013 г. производството по делото е прекратено поради оттегляне на исковете. Представена е стокова разписка от 22.03.2013 г. в полза на С. Д. Д., съгласно която същата е сторила разход в размер на 275,42 лева за оградна мрежа, тръба ел.зав.поцинкована до.ф.60х1,4 – неразмерна, СВ, рязане и тел поцинкован, ф 1,8/ф 2,5 мм. По делото е представен разписен лист и извадка от плана от 1939 г. Приложен е протокол за трасиране, означаване, координиране на границите на ПИ с идентификатор 68134.4082.706 от 14.10.2013 г., изготвен от „ЕЛВЕРА“ ООД, проектант инж. В. Стрински, с възложител „ПРЕМИЕР 20017“ ЕООД. Съгласно решение № 6888 от 14.11.2019 г., постановено по адм. дело № 1363/2019 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на „ПРЕМИЕР 2007“ ЕООД срещу изменение на данните в кадастралния регистър за ПИ с идентификатор 68134.4082.706, в който ищците по настоящото дело били вписани като носители на вещни права върху имота. Така посочения акт е потвърден с Решение № 13727 от 04.11.2020 г., постановено по адм. дело № 1542/2020 г. по описа на ВАС, второ отделение. Събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите И. К. К., Румяна И. Александрова, Кирил Г. Бетов, Веселин Борисов Стрински, Минка И. Гърдакова. Свидетелят И. К. споделя пред съда, че се е занимавал с търговия на пазара в ж.к. „Младост“, където е имал договор за наем на павилион. Сочи, че заплащал консумативни разноски, както и наем на пазари „Младост“ до прекратяването му около 2007-2009 г., като бил уведомен, че карето има нови собственици, с които следвало да регулират наемните правоотношения. Споделя, че той лично сключил договор за наем на земя със С. и брат Г. Г., но знае, че за други търговци имало договори за доброволно предаване от страна на пазари „Младост“ за павилионите, които продължили да заплащат наем и за павилиона на С. и Георги. Сочи, че след като Г. Г. починал, всичко се водело от сина му – Д. Д., като подписали договора с него и С.. Споделя, че имал павилион до 2017 г. и до този момент заплащал наемни вноски на ищците. Сочи, че лично е изградил павилиона, затова когато напуснал ищците го изкупили от него. Обяснява, че имота се намира на територията на стария корпоративен пазар на „Младост“, който в момента е между „ПроМаркет“ и блок 45, а откъм северната страна граничел с ресторант „Еверест“. Сочи, че първоначално помагал на С. и Георги, след създаването на нова партида за електричество, като прокарал окабеляването, направил нова мрежа с ново захранване на всички павилиони, непосредствено, когато пазарите преминали към тях – около 2010-2012 г. Споделя, че по същото време съдействал на наемодателите за изграждането на ограда в имота от другата страна на този, в който бил павилиона му, който от към север граничил с „ПроМаркет“, от дясната страна срещу входа на магазина, между него и блок 45. В този съседен имот циментирали навсякъде, опънали мрежа от към северната част на „Еверест“, от северната част на блок 45 направили желязна порта, заедно с К. Б.. Споделя, че имало ограда и от другите страни, като към павилионите нямало ограда, за да може да се влиза в имота. Споделя, че оградата съществувала около 2 до 4 години, тъй като първоначално зареждащите в „ПроМаркет“ камиони я закачали, тъй като било тясно, минаващи хора вземали счупените части, след това паркирали коли на това място и така същата била съборена. Сочи, че е работил на мястото 3-5 години преди да дойдат С. и Георги, от около 2006 г. до към 2017- 2018 г. Споделя, че С. и Георги са дошли в имота около 2008 г. – 2010 г. Знае за други договори между ищците и търговци на пазара, защото той е събирал наемите и заплащал тока, като бил като управител на имота, от които „Купон БГ“, „Видар“ от Васил Хинков. Споделя за проблеми между тези наематели и дружеството „Премиер 2007“, дошло в имота през 2013 г. Сочи, че ищците имали около 10-12 павилиона, като по-голямата част от тях функционирали към момента на разпита. Споделя, че оградата била зад павилионите, които не попадали в огражденията, а пътеката била от страната на „ПроМаркет“, където нямало ограда. Споделя, че неговия павилион се намирал зад пътеката, а мястото, претендирано от ответника – от северната страна, като оградата била зад павилионите. Сочи, че не е виждал табела „Премиер“ месец преди разпита, но е виждал направената ограда, която била преносима с квадратни колове. Споделя, че имотът, който е заградил преди за С. и Д., след това бил ограден от ответното дружество, като пространството се намирало след тези павилиони. Свидетелят Р. А. споделя, че познавала Георги Велинов от 25 години. Сочи, че тя е собственик на агенция за недвижими имоти от 2000 г., функционираща и до днес, като през 2006-2007 г. Велинов поискал да закупи парцел за обществено обслужване, който да използва за строителство за хотел. Спомня си, че открила имота през пролетта на 2007 г. на ул. „Сахаров“ до бл. 45, на пазара „Младост“, където собственици били няколко семейства, които отдавали под наем няколко будки. Споделя, че Велинов поискал да закупи имота на името на Мирослава (Мирослава Шопова – управител на ответното дружество). Спомня си, че сделката била сключена в края на лятото, началото на есента на същата година пред нот. Цветанка Симеонова. Сочи, че когато ходи на огледи в района и минава покрай обекта виждала, че била сложена мрежа, ограда, както и табелки „Премиер“. Споделя, че е присъствала на сделката до предаване на владението, като не знае дали Георги Велинов е получавал наеми от търговците в имота. Сочи, че към момента на придобиване на владението, имотът не е бил ограден, а имало функциониращи будки и магазини. Свидетелят К. Б., познат на ищците, сочи, че знае за имота им на пазара на „Младост“, който същите били получили в наследство. Сочи, че павилионите, разположени в имот на ищците били общински, поради което трябвало да се подменят електрическите табла и да бъдат свързани към електро-преносната мрежа отново, за което заедно със свидетеля И. К. съдействали на ищците. Описва имота като граничещ източно с бл. 45, на запад „ПроМаркет“, а от долната му страна се намирал ресторант „Еверест“. Споделя, че е участвал в изграждането на оградата, както и лично направил металната врата. Описва ограждането от метални колове, тръби, оградна мрежа и врата, която била изградена около 2012-2013 г., като преди това имотът не бил ограждан, а имало само павилиони. Споделя, че заедно със съпругата си държат един от павилионите, използван като книжарница, от 2003 г. Обяснява за другите обекти, един от които „Видор“ и ключар, които заплащали наеми, събирани от свидетеля Кирчев за ищците. Виждал е табела на оградата с име „Премиер“, като споделя, че има 10 табели. Споделя, че от 2016-2017 г., в мястото, което било оградено от ответника сега, нямало нито една будка. Свидетелят В. С. обяснява, че знае за имота, защото е трасирал същия по искане на Георги Велинов през 2009 г., а после и през 2013 г., като пояснява, че това е дейност по маркиране ъгловите точки на един имот. Доколкото на мястото настилката била твърда, бил използван спрей, поради невъзможността от забиване на метално или дървено колче. Спомня си, че през 2013 година била настъпила промяна в кадастралната карта и около 40-50 м. от имота били взети. Сочи, че през 2009 г. нямало ограда, но в имота били разположени преместваеми обекти – описаните павилиони, като си спомня за наличието на 1-2 будки. Споделя, че през 2013 г. имало частични елементи – метални пана, както и бетонови фундаменти, върху които били поставени павилионите. Свидетелката М. Г. заявява пред съда, че работи в едно от дружествата на Георги Велинов – „Клима дизайн“, от 2004 г., като така познава и Мирослава Шопова. Знае, че ответното дружество е закупило процесния имот, находящ се в ж.к. „Младост 1“ на пазара, до бул. „Сахаров“, като доколкото била упълномощена да представлява дружеството, посетила имота за първи път през 2009 г. Сочи, че към онзи момент имало останали няколко непремахнати, но нефункциониращи будки. Споделя, че имотът бил трасиран и ограден с метални пана през 2013 г., като имало будки около имота. Споделя, че в имота може да се влезе като се премести металното пано, а от едната страна бил оставен да има достъп, както и врата. Знае за наличието на табели „Премиер 2007“. Не била виждала друга ограда. За оспорване показанията на свидетеля Кирчев по делото е представено писмо с вх. № ••••••••••/05.08.2025 г. от ЕРМ Запад, съгласно което за периода февруари 2009 г. до ноември 2024 г. за УПИ IV, кв. 21 по плана на гр. София, местност Младост 1, отразен в КККР като ПИ с идентификатор 68134.4082.706 няма издадени условия за присъединяване и договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа обект. От съдържанието на писмото се извежда още, че след извършена на 20.08.2025 г. проверка на място не били налице съоръжения за присъединяване и средство за търговско измерване, както и не били открити данни за регистриран обект в клиентската система на посочения адрес. Съдът намира, че доколкото показанията на свидетеля относно промяна на партидата за електричество касаят съседен на спорния имот, в който били разположени павилиони, не може да се приеме, че същите са неверни и не следва да бъдат кредитирани. Свидетелските показания са в насока, че действащите павилиони, били извън оградения имот. Още с исковата молба са налице твърдения, че процесния имот касае поляна, чието ограждане било извършено с помощта на наематели от съседния имот. Допълнително, съдът на основание чл. 172 ГПК преценява показанията на всички свидетели, с оглед целия приет по делото доказателствен материал. По делото е изслушано и прието без възражения от страните заключение по съдебно-почеркова експертиза, съгласно което при сравнително графическо изследване между подписите – обекти на експертизата и саморъчния подпис на Мирослава Благоева Шопова се установява, че на налице пълни различия, заключаващи се в степента на обработеност. С оглед на това вещото лице дава заключение, че подписите, положени в Молба до СГС, АО, III – Ж състав по адм. дело № 1684/2006 г. от 26.10.2007 г. и на Молба по същото дело то 23.01.2009 г. не са положени от Мирослава Благоева Шопова. Съгласно съдебно удостоверение по адм. дело № 01684/2006 г. от 16.06.2025 г. се установява, че дружеството „Премиер“ ЕООД е конституирано като заинтересована страна по делото с определение от о.с.з. на 29.10.2007 г. по молба на самото търговско дружество от 26.10.2007 г., като в съдебното производство същото не е изпратило процесуален представител, а само са подавани молби чрез управителя Мирослава Благоева Шопова. По делото е изслушана и съдебно-техническа експертиза, оспорена от страните, по която вещото лице в открито съдебно заседание, проведено на 14.05.2025 г. пояснява, че са реализирани мероприятия от 1988 г., като имотът попадал в улица с уширение между осова точка от 203 до 205, както и между кварталите 21 и 20, 205 и 207. Съгласно заповед РД – 689 от 10.12.1998 г. процесният имот попадал в УПИ 4, квартал 21 с отреждане за пазар, по-късно отреден за пазар и за хотел. Пояснява, че за 2001 г. съществували ламаринени покриви на леките постройки, които били на мястото и по характера си били временни. Сочи, че УПИ 4 е идентичен с идентификатор, завършващ на 706, като към 2009 г. е имало съществуващи павилиони, но не може да уточни броя им, а протокола за въвод във владение касаел имот 3350, който е най-южния имот в поредицата. По допуснат допълнителен въпрос към вещото лице по делото е приета и допълнителна СТЕ, по което експертът след извършена справка в отдел „Фотогеометрия“ на НАТ – София и ГИС София е установил, че за периода 2008-2009 г. няма ограда в имота. През 2011 г. съществувала ограда в малка част – около 10 м., в северната част на имота. За периода 2011 г. – 2017 г. не може да даде заключение, доколкото представените снимки били с ниска резолюция, а за 2020 г. имало ограда с контур 1-2-3-4-1, както и за 2024 г. Вещото лице обяснява, че е обследвал материалите в кориците на делото, вкл. експертиза, приета по дело 44944/2012 г., поради което прави извода, че процесния имот бил ограден за периода 2013 г. – 2024 г. с ажурна ограда. С оглед оспорванията на приетата съдебно-техническа експертиза, съдът не следва да кредитира допълнителната експертиза. Именно поради наличието на оспорвания е допуснато изготвяне на повторна СТЕ, която да отговори на въпроса дали обектът е бил ограден в периода 2010-2019 г. Експертът, след извършена проверка с ГИС-София, отдел Фотогеометрия и Google Earth и ISOMAP, е дал заключение, че за периода 2010 – 2013 г. липсва снимков материал и други графични – геодезически снимки. В периода между 2013 – 2016 г. липсват данни за друг снимков материал и друг графичен, от който да се прецени дали и как са материализирани границите на имота. От месец септември 2016 г. в Google maps се появява ясно изображение, като били налице обекти с неясен характер, наподобяващи ограничители, ситуирани на север и северозапад от имота. Сочи, че са по-високи от автомобилите и останалите площадки от премахнатите сгради, като наподобявали стълбове с разклонение или метални платна, или врати за входове, стълб от ограда или друг вид стълб. Обектите са намирали в близост до границата на имота, но експертът пояснява, че между тях не се вижда свързваща ги мрежа или метални платна, като в частта по границите на имота север-североизток между точки 1-5 и запад – северозапад – т. 4 до съществуващата ограда, както и т. 5 и 6 липсва оградна мрежа. С оглед паркирани автомобили, прави извод, че липсва оградна мрежа или платна от край до край по границата на имота, тоест може да се приеме, че има ограничители с неясен характер, но имотът не бил ограден от всички страни. От месец 9 през 2019 г. се забелязвало слабо, неясно очертание, успоредно на ул. „Д. Доспевски“, което счита, че може да се определи като налична ограда, както и липсвали паркирали автомобили. През 2020 г. се наблюдавала ограда, която не повтаряла границите на имота с кадастрален идентификатор 68134.4082.706 на запад, както и не повтаряла границата на УПИ IV 706, кв. 21. През октомври 2024 г. се забелязвала ограда, която не е по границите на имот с кадастрален идентификатор 68134.4082.706 на запад, като и не е по границата на УПИ IV 706, кв. 21, м. „Младост 1“. Обяснява, че актуалната ограда към 2025 г. – 2026 г. представлява метални прозирни платна, съединени чрез бетонни блокове с дупки в тях, като бетонната основа е трудно преместваема, но не трайно материализирана за земята. Същевременно в периода 2020-2024 г. съгласно се забелязвала разлика в контура на оградата в приложено към експертизата изобразяване на кадастрален имот. Извежда, че в експертизата се следи основно за наличие на ограда по ул. „Д. Доспевски“, поради ясно видим участък за разлика от много голяма сянка, падаща от съседен блок върху имота и прави невидим този участък от изображенията. Експертизата е приета от съда, като ответника оспорва заключението по същество относно периода 2013 – 2016 г. Въз основа анализа на представените доказателства и твърденията на страните, настоящият съдебен състав приема следните изводи от правна страна: Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 108 от ЗС. Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване с годни доказателства правото си на собственост по отношение на твърдените идеални части от процесния недвижим имот на твърдяното правно основание, а именно реституция, евентуално придобивна давност, както и че ответникът неоснователно осъществява фактическа власт върху имота, а ответникът следва да проведе насрещно доказване, с оглед твърденията си в отговора на исковата молба, както и че е владял имота през твърдения период от време с намерение за своене, с оглед направеното възражение за придобиване на имота по давност. При преценка на представените по делото доказателства, съдът счита, че правото на собственост върху процесния имот е възстановено на наследодателя на ищците с решение № 9576/20 на ОСЗ-Овча купел от 09.02.2009 г., влязло в сила на 23.02.2009 г., издадено въз основа на съдебното решение от 24.03.2008 г., постановено по гр. д. № 429/2007 г. на Софийски районен съд, по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, което е влязло в сила на 15.04.2008 г. С последното е отменен отказа на ОСЗ-Овча купел и е възстановена собствеността върху нива от 0.878 дка, находяща се в строителните граници на гр.София, местността „Дервишкото-Грънчаро“, представляваща част от имот пл.№ 3732 по кадастралния план на гр.София от 1939 г., като имотът е индивидуализиран по скица на вещото лице инж. В. К., която скица е неразделна част от решението и според която имотът е заключен в очертанията А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-А. Предмет на настоящото дело е реална част именно от този имот, доколкото в приетата по делото СТЕ, както и изслушването на вещо лице Д. П. в открито съдебно заседание, се изяснява, че УПИ IV е идентичен с поземлен имот с идентификатор 68134.4082.706. Доколкото в тази си част заключението на вещото лице не е оспорено, съдът намира, че същото следва да бъде кредитирано по отношение на въпроса за идентичността на имота. С оглед на това, съдът намира, че от представените доказателства се установява, че е възникнало право на собственост на ищците върху процесния недвижим имот, в резултат на завършена по административен ред земеделска реституция на наследодателя им, с постановяване на конститутивно решение на ОСЗ-Овча купел, след решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ. В този смисъл е и ТР № 1/1997 г. по тълкувателно дело № 11/1997 г. на ОСГК, според което влязлото в сила решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността на имота в стари реални граници има конститутивно действие. Ответникът оспорва да е обвързан от актовете, постановени в процедурата по реституция, като счита, че същият не е бил земеделска земя към момента на обобществяване, поради което не следвало да се прилага ЗСПЗЗ, респ. че декларацията към ТКЗС не била подадена от Д. Кутев , както и че същият не подал заявление за възстановяване пред службата по земеделие. Съдът намира, че съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 9/2012 г., ответникът може да брани правото си чрез възражения за материална незаконосъобразност на акта на службата по земеделие само във връзка със своите противопоставими права, като не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. На следващо място, съдът намира, че доколкото ответникът черпи правата си от държавата, съгласно задължителните постановки на Тълкувателно решение от 14.01.2013 г. по тълк.д. № 5/2011 г., в случай, че актът на ОСЗ е бил предмет на пряк съдебен контрол по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, какъвто в настоящата хипотеза е проведен, косвен съдебен надзор е недопустим. С оглед на това, че административния акт е бил обжалван пред съда и е постановено решение, което съгласно чл. 302 ГПК е задължително за настоящия съд, не следва да бъде извършван косвен съдебен контрол над решението за възстановяване. На следващо място, доколкото ответникът релевира възражение, че не ищците, а той е станал собственик на процесния имот, съдът счита, че следва да бъде изяснено възражението дали същият е придобит от него. По делото е представен акт за частна общинска собственост № 681 от 21.04.2000 г., съгласно чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗС. Разпоредбата в редакцията към момента на актуване на имота като общински изяснява, че общинска собственост са парцелите и имотите, придобити чрез отчуждителни производства до 1 юни 1996 г., предназначени за жилищно строителство, обществени и благоустройствени мероприятия на общините. Вследствие на така издадения акт за частна общинска собственост, същия е включен в капитала на „Софийски имоти“ АД, който на свой ред е извършил разпоредителна сделка. По отношение на акта за общинска собственост съдът намира, че изрично в мотивите на решението, с което се възстановява правото на собственост на наследниците на Д. Кутев съдът е обсъдил, че не е реализирано мероприятие от страна на държавата и общината и поради това е възстановено правото в част от заявения имот. В допълнение съдът намира, че съгласно приетата СТЕ имотът попадал в улица с уширение между осова точка от 203 до 205, както и между кварталите 21 и 20, 205 и 207. Съгласно заповед РД – 689 от 10.12.1998 г. процесният имот попадал в УПИ 4, квартал 21 с отреждане за пазар, покъсно отреден за пазар и за хотел. Въпреки това от представените по делото решение № 267 от 03.05.2010 г. по описа на СГС, административно отделение, III-Б (бивш III-А закрит) състав по реда на чл. 215 ЗУТ, по жалба на Георги Д. Гелев, С. Д. Д. и др. била отменена заповед № РД-09-50-642/29.06.2005 г., издадена от главния архитект на гр. София, като незаконосъобразна, респ. съдът приема, че издадената заповед за преотреждане на имота не е влязла в сила. При тези данни съдът намира, че имотът неправилно е актуван в цялост като частна общинска собственост, доколкото реализирани към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ – 01.03.1991 г. мероприятия - уширения на улици, го засягат частично. Също така съгласно удостоверение, издадено то Столична община, район „Младост“, на основание молба вх. № ОС-07-26/23.05.2008 г. се установява, че за частта от имот стар пл. № 3732, к.л. 17 от кадастралния план на София, изработен през 1939 г., с площ от 878 кв.м., означен с букви А- Б-В-Г-Д-Е-Ж-А на скицата към заключение по СТЕ по гр.д. № 429/2007 г., находящ се в сторителните граници на гр. София, местността „Дервишкото – Грънчаро“, попадащ съгласно действащия ПУП на гр. София, ж.к. „Младост – 1“, одобрен със заповед № РД-50-09-224/25.05.1988 г. на гл. архитект на гр. София е УПИ IV, отреден „за пазар“, кв. 21 и в нереализирана улица - няма акт за общинска собственост, респ. издадения акт не касае спорната част. Последващото отреждане на имота през 1998 г. за пазар също е незаконосъобразно, тъй като същият е заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и към посочената година е бил все още висящ спора относно наличието на предпоставки за връщането му в патримониума на внеслия го в ТКЗС член-кооператор, респ. неговите наследници. Важно да се отбележи е, че няма данни имотът да е бил отчужден или да е проведено друго мероприятие по смисъла на §1в от ДР на ППЗСПЗЗ, което да е препятствало възстановяването му. С оглед на това, съдът намира, че праводателите на ответника не са станали собственици на спорния имот. Във връзка с това, макар покупко-продажбата да е сключена в законоустановената в чл. 18 ЗЗД нотариална форма, съдът счита, че на основание чл. 21, ал. 1 ЗЗД е настъпил само облигационния, но не и вещнотранслативния ефект на сделката, а собственици на процесния имот от 23.02.2009 г. са ищците. Поради релевираното от ответника възражение, че не ищците, а той е собственик на имота на основание изтекла в негова полза придобивна давност от 27.08.2007 г., когато е сключен договора за покупко-продажба на имота, съдът намира следното. Доколкото се установи, че ответникът не е придобил имота от собственик, е налице задължителна съдебна практика (например: ППВС № 6 от 1974 г., Р № 336 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 322/2009 г. на ВКС, І г.о., Р № 31 от 15.02.2011 г. по гр. д. № 1273/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., Р № 191 от 27.04.2011 г. по гр. д. № 776/2010 г. на ВКС, І г.о., Р № 854 от 29.12.2010 г. по гр. д. № 578/2010 г. на ВКС, ІV г.о.), съгласно която владението, установено при наличието на правно основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС (включително прехвърлителна сделка) при презюмирана от закона добросъвестност (незнание, че е договаряно с несобственик), съставлява елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 2 ЗС. Когато така установената фактическа власт е упражнявана поС.но, спокойно, явно и несъмнително с намерение да се свои вещта (демонстрация на което в случаите по чл. 70, ал. 1 ЗС се явява самото правно основание), същата по принцип е годна да доведе до придобиване на собствеността с изтичането на установения в закона 5-годишен срок, освен когато се касае до вещи, чието придобиване по давност е забранено от закона. В случая се касае за имот, чието придобиване по давност не е забранено от закона. Ищците оспорват презумпцията за добросъвестност, като твърдят, че ответникът е бил недобросъвестен, доколкото още при придобиване на имота е знаел, че праводателите му не са собственици. С оглед на това по делото са събрани доказателства, включващи молба от 26.10.2007 г. за присъединяване като заинтересована страна по адм. дело № 01684 от 2006 г. и адм. дело № 01755 от 2006 г. по описа на СГС, административно отделение, III-Б (бивш III- А закрит) състав, в производство по реда на чл. 215 ЗУТ, за оспорване на заповед № РД-09-50-642/29.06.2005 г., издадена от главния архитект на гр. София, с която процесния имот бил отреден „за хотел“. Съгласно приетото по делото съдебно удостоверение, издадено от СГС се установява, че от страна на дружеството по делото единствено са подавани писмени молби, като същото не е било представлявано. От приетата без възражения от страните съдебнопочеркова експертиза, която съдът кредитира напълно, се установява, че подписите не са положени от представляващия дружеството – Мирослава Шопова. В молбата е посочено, че същата се подава именно от дружеството чрез управителя, а не от трето лице, поради което следва да се приеме, че управителя не е автор на изявленията, отправени до съда. На следващо място, нотариалният акт, обективиращ сделката, въз основа на която ответникът счита, че е придобил имота, е от 27.08.2007 г., а молбата за присъединяване е от по-късна дата. Законът за собствеността урежда, че е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание, респ. дори ответното дружество да е разбрало за претенциите на ищците към процесния имот след сключване на сделката, не може да се приеме, че същото е недобросъвестно. Поради това настоящия състав счита, че ищците не успяха да оборят презумпцията за добросъвестност, като в случая следва да се прилага кратката 5-годишна давност. Ответникът твърди, че същият владее спорния имот от 27.08.2007 г., за което представя доказателства представляващи квитанции за заплащане на данъци за имота. Съдът счита, че заплащането на данъци по същността си представлява изпълнение на задължения, произтичащи от данъчното законодателство, доколкото ответникът е вписан като собственик в АВп., видно от приложените справки, макар и както се установи, да черпи правата си от несобственик. В съдебната практика, обективирана решение № 108 от 30.12.2020 г. по гр. д. № 4611/2019 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, се приема, че действията, изразяващи се в заплащането на данъци за целия имот и на разходите за неговото ползване, могат да съставляват проявна форма на обективиране на намерението за своене, но само една външна проява не може да обуслови такъв извод, а следва да бъде преценена заедно с останалите събрани доказателства. В случая са налице доказателства единствено за заплащане на данъци, но не и други разходи. С оглед на това, съдът намира, че дори да приеме, че с плащането на тези публични задължения дружеството е обективирало намерението си по своене на вещта (animus), то следва да обсъди останалите събрани доказателства, за да се установи осъществяване на фактическата власт върху имота, от кога същият владее вещта, както и дали владението е поС.но, спокойно, явно и несъмнително. Съдът споделя практиката на ВКС, съгласно която придобивна давност не тече до завършване на реституцията, защото до този момент ищците не могат да защитят правото си на собственост (така и решение № 584 от 25.09.2009 г. по гр. д. № 2949/2008 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, Решение № 144 от 15.01.2021 г., постановено по гр. д. № 3694/2019 г. по описа на ВКС, I ГО). В настоящия случай окончателното възстановяването на процесния имот е настъпило на 23.02.2009 г. Съгласно приетите по делото доказателства, сред които свидетелските показания, съдът намира, че не може да се направи категоричен извод, че към 2009 г. ответникът е осъществявал владение върху процесния имот. Съгласно показанията на свидетеля Кирчев, които съда кредитира, доколкото същия не е заинтересован от развитието на спора, както и е бил пряк очевидец, се установява, че през 2009 г. във владението му влезли новите собственици – ищцата по настоящото дело и нейния брат, наследодател на ищеца. Съдът намира, че макар да са налице показания от свидетелката Александрова за владение от страна на „Премиер 2007“, доколкото съдействала при сключване на договора за покупко-продажба на имота на ответника, същата споделя, че е запозната със събитията до предаване на имота на ответниците при покупко-продажбата, тоест към 2007 г., но не и след завършване на реституционната процедура. На следващо място, от показанията на свидетеля Стрински не може да се установи, че след 23.02.2009 г. ответникът е осъществявал фактическа власт върху имота, доколкото същият споделя за трасирането му по поръчение от ответниковото дружество, но на първо място това не означава, че към момента същият владее вещта, както и в тази част са налице доказателства в кориците на делото за трасиране по отношение на проектния имот 4082.5983 от 15.09.2009 г. и по поръчка на ищцата С. Д., а не на дружеството. Съдът счита, че владението върху спорния имот от страна на ответника не може да бъде доказано и чрез представения нотариален акт за собственост на недвижим имот № 92, том I, рег. № 7705, дело № 65 от 2009 г., на нот. Красимир Спасов, с рег. № 111, с район на действие СРС от 12.11.2009 г., доколкото същият е издаден на основание чл. 587, ал. 1 ГПК въз основата на писмени доказателства, но не свидетелства, че фактическата власт е осъществявана от дружеството. На следващо място, дори ответникът да е владял имота в периода от 23.02.2009 г., за което не може да се направи извод, от събраните по делото писмени доказателства, изразяващи се в искова молба от 24.09.2012 г., депозирана от „ПРЕМИЕР 2007“ ЕООД, въз основа на която било образувано производството по гр.д. № 44944/2012 г. по описа на СРС, 39 състав, по искове с правна квалификация чл. 108 ЗС срещу трети за настоящия спор лица по отношение на имот с идентификатор 68134.4082.706 с площ 489 кв.м., съдът счита, че е налице индиция, че в обсъждания период имотът не е бил във владение на ответника. Производството по посоченото дело е прекратено в резултат на молба от 16.10.2013 г., с която исковете са оттеглени, от което съдът прави извод, че безспорно в периода 24.09.2012 г. – 16.10.2013 г. имотът не е бил във фактическата власт на ответника. За 2013 г. свидетелите Кирчев и Бетов споделят, изградили метална ограда с врата по поръчка на ищците, които показания се потвърждават от стокова разписка от 22.03.2013 г., съгласно която С. Д. Д. е сторила разход в размер на 275,42 лева за материали за изграждане на ограда, допълнително се потвърждава, че спорният имот не е бил във владение на ответника, респ. владението не е било спокойно и несъмнено. Установеното се подкрепя и от показанията на свидетелят Стрински, трасирал имота по поръчение на ответника към 14.10.2013 г., който споделя, че на мястото имало частични елементи – метални пана, както и бетонови фундаменти. Свидетелката Гърдакова също споделя, че имота е бил ограден през 2013 г., като с оглед останалите доказателства, съдът не може да приеме, че същия е ограден именно от ответника, с което да е установил фактическата власт върху имота. Поради показания на свидетелите, изградили оградата за ищците, че същата съществувала не повече от 4 години, като след разрушаването , имотът бил ограден от ответниковото дружество, но липсата на доказателства за времето на изграждане на новата ограда, съдът счита, че следва да се позове на експертни знания. Не кредитира експертизата по допуснатата допълнителна СТЕ, доколкото между мотивната и заключителната част са налице противоречия. Именно поради тази причина е допуснато и изготвяне на повторно заключението от вещо лице Р., което е пълно, последователно и обективно и безпристрастно изготвено, и което съдът кредитира, за установяване времето, в което е извършено ограждането, респ. започнало е владението от страна на ответника. От повторното заключението се установява, че налични на данни за ситуиране на ограничители, между които не се забелязва свързваща мрежа или метални платна, тоест в частта по границите на имота на северсевероизток и запад-северозапад и между т. 5 и 6 липсва оградна мрежа, едва от месец септември 2016 г. Експертът извежда, че първите данни за слабо, неясно очертание, успоредно на ул. „Д. Доспевски“, което индицирало наличието на ограда, и поради липсата на паркирали автомобили, от месец септември 2019 г. Установява се, че през 2020 г. има ограда, която не повтаряла границите на имот с кадастрален идентификатор 68134.4082.706 на запад, както и не повтаряла границите на УПИ IV 706, кв. 21, м. „Младост 1“, район „Младост“. Към 2024 г. също била налице ограда, която не е по границите на имота на запад, а актуалната ограда към 2025 г. – 2026 г. представлявала метални прозирни платна, съединени чрез бетонови блокове с дупки в тях, като бетоновата основа била трудно преместваема, но не трайно прикрепена към земята. Доколкото са налице свидетелски показания, че на оградата била налице табела „Премиер 2007“, но съгласно експертизата найранни данни за наличие на ограждане на имота са от месец септември 2019 г., макар не по границите на имота, съдът не може да приеме, че имотът е придобит по давност. За да бъде осъществен фактическия състав на придобивната давност следва да бъдат налице два елемента – упражняване на фактическата власт върху вещта, с намерение да се държи като своя, както и изтичане на предвидения в закона срок – в случая, с оглед необорената презумпция за добросъвестност – 5 години. Съгласно чл. 115, б. „ж“ ЗЗД, към която препраща чл. 84 ЗС, давност не тече докато трае съдебният процес, чийто предмет е връщане на спорната вещ, а в случай на уважаване на предявения иск, давността се прекъсва по арг. от чл. 116, б. “б“ ЗЗД. Производството по делото е образувано по насрещен иск на Д. Г. Д.и С. Д. Д., депозиран на 28.04.2021 г. При всички положения, дори да се приеме, че ситуирането на ограничители, без да е налице свързваща мрежа между тях, представлява действия на ответника, обективиращи упражняване на фактическата власт върху имота, 5-годишния давностен срок отново не е изтекъл преди предявяване на иска. Доколкото не е изпълнен втория елемент от фактическия състав – изтичане на определен в закона срок, съдът намира, че възражението на ответника е неоснователно. В случая, тъй като се установи, че собственият на ищците имот се владее от ответника, доколкото същият е ограден с метални прозирни платна, съединени чрез бетонови блокове с дупки в тях, по която ограда е поставена табела „ПРЕМИЕР 2007“ без основание, съдът следва да уважи иска. Съгласно т. 2А от Тълкувателно решение № 4/14.03.2016, постановено по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, следва да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ищците са собственици на съответстващите им идеални части от процесния имот, както и ответникът да бъде осъден да им предаде владението върху него. По отговорността на страните за разноски: При този изход на спорна на основание чл. 78, ал. 1 ГПК с право на разноски разполагат само ищците. Същите претендират разноски в размер на 4 419,00 лева, заплатени за държавна такса, депозити за СТЕ, както и адвокатско възнаграждение. В кориците на делото са налице доказателства за сторени разходи за държавна такса в размер на 208,50 лева, депозит на вещо лице в размер на 300,00 лева, за което е представено платежно нареждане от 06.11.2024 г., депозит за вещо лице в размер на 100,00 лева, за което е налице платежно нареждане от 16.05.2025 г., както и депозит за ВЛ в размер на 400,00 лева, за което е представено платежно нареждане от 29.10.2025 г., както и договор за правна защита и съдействие от 18.12.2025 г. за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 3 000,00 лева в брой, имащо характер на разписка. С оглед на това съдът намира, че в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата 2 049,51 евро (равняваща се на 4 008,50 лева). Така мотивиран съдът,