Решение № 459 от 24.9.2024 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 963/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 108/10.05.2023г., постановено по гр.д. № 1182/2023г. по описа на РС Санднаски, е депозирана пред ОС Благоевград, въззивна жалба с вх. № 5227/22.06.2023г. от Т. И. И., ЕГН ••••••••••, от •••, в частта му в която се признава за установено по отношение на Т. И. И., че дължи на „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД, с ЕИК 13197565, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Силистра №8 вземането, предмет на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 188/2022г. по описа на РС Сандански, а именно: сумата от 5501, 44лв., представляващо част от вземане в размер на 8400лв. по Запис на заповед от 18.10.2020г., с падеж 18.11.2021г., ведно със законната лихва от 22.02.2022г. до окончателното й изплащане и осъжда да заплати направените разноски по делото.

Наведени са с въззивната жалба от Т. И. И., оплаквания за неправилност, необоснованост на обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че решението на РС Санданские е постановено при липса на мотиви, неприлагане на законови презумпции, нарушаване правилата на доказателствената тежест и непълен и неточен доклад на осн. чл. 146 ГПК, както и при незаконосъобразен отказ на първоинстанционния съд да допусне искани и допустими доказателства.

Във връзка с оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилни изводи на състава на РС Сандански, поддържа се че не са обсъдени от съда възраженията по каузалното правоотношение, въз основа на което е издадена процесната менителнична сделка- запис заповед от 18.10.2020г., с падеж 18.11.2021г., наведени своевременно от ответниците с отговорите на исковата молба. Мотивира се, че съдът също така е нарушил правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, уредени с разпоредбата на чл. 154 от ГПК, както и не са обсъдени всички възражения на първия ответник и авалиста включително и за това, че вземането не е изискуемо. Поддържа се с въззивната жалба, че ответникът в качеството му на издател на ценна книга, носи тежестта за доказване на релевираните от него менителнични възражения - арг. от чл. 154, ал.1 ГПК във вр. с чл. 465 ТЗ. Съответно в отговорите на исковата молба се съдържат твърдения и възражения за неизискуемост на вземането, погасяването на сумите предмет на записът и злоупотребата с право и недобросъвестността на приносителя, разбирана като знание за наличието на относителни възражения по каузалното правоотношение с хонората, което подлежи на изрично доказване от авалиста, но новеждат се доводи от въззивната страна, че съдът не ги е обсъдил в решението си, при доклада на делото, а преди това с доклада си по чл. 146 от ГПК, не е дал указания до ответниците относно твърденията и доказателствата за недобросвестност и злоупотреба с право. Сочи се с въззивната жалба, че недобросъвестността и злоупотребата с право на ищцовото дружество се изразява в искане за плащане по запис по заповед, който е издаден като обезпечение по рамков договор и който запис на заповед ищецът е бил задължен да върне съгласно чл. 42 от същия договор на първия ответник, но вместо да изпълни задължението си и върне процесният запис на заповед е злоупотребил с правата по този запис и е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на него и тези обстоятелства са изложени от ответниците в отговорите на исковата му молба.

Изложени са доводи от жалбоподателя, че по делото не е спорно между страните, че процесния Запис на заповед от 18.10.2020г., е издаден като обезпечение на Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и кредити на юридически лица от 18.10.2018г., сключен между „Транскарт файненшъл сървисис“ АД като кредитодател и „Сиг финанс“ ООД като кредитополучател, като съдът е следвало да установи наличието на каузално правоотношение между страните, както и да анализира отношенията между страните по същото. Така поддържа се от жалбоподателят Т. И. И., че ответниците са противопоставили срещу предявеният иск възражение за недобросъвестност и злоупотреба при използването на записа на заповед в производството по чл. 417 от ГПК. Недобросъвестността и злоупотреба с право легитимират авалистът и възиввник по настоящата жалба да противопостави на ищеца-поемател, произтичащите от каузалното правоотношение правопогасяващи възражения на издателя, а именно, че плащането на сумите по каузалната сделка по несъмнен начин води до извода за несъществуване на вземането по записа, но районният съд не е обсъдил в мотивите си пълното погасяване на задължението, съгласно представените от ответниците разписки за банкови преводи чрез Изипей АД, както и изрично признатото от ищецът извършено плащане на сумите по записът на заповед в представено по делото подписано споразумение между „Транскарт файненшъл сървисис“ и „Сиг финанс“ ООД от 19.07.2022г., цитирано от районният съд на стр. 7 от обжалваното решение. Вместо това районният съд е направил извод, че “с плащанията съгласно приетите разписки по делото изпълнението на задължението по едното правоотношение не води до погасяване на задължението по другото правоотношение„. Поддържа се с въззивната жалба, че този извод на първоинстанционния съд е в противоречие със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с ТР № 8 от 02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС с което приема, че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене, което „задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват- например ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска“. Следва, че при преценката за основателността на иска следва да бъде съобразено материалноправното положение към деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, а не към датата на предявяване на иска, а именно, че сумите по процесния запис заповед са заплатени преди подаване на настощият иск.

Оспорва се първоинстанционното решение като неправилно поради това, че съдът е приел за неоснователно възражението на ответниците, че не е спазено изискването на чл. 535 т. 2, 5 ТЗ и неправилно е установил по делото, че записът на заповед съдържа всички необходими реквизити по чл. 535 от ТЗ, поради което е породил валидно менителнично задължение“. Възразява се срещу извода на състава на РС Сандански, че в процесния запис на заповед, търговското дружество е посочено с фирмата му-наименованието(чл.7 от ТЗ), което в достатъчна степен индивидуализира поемателя на ценната книга“. Излагат се съображения от въззивната страна, че в случая поемателят на вземането не е в достатъчна степен конкретизиран, предвид, че е юридическо лице и същото задължително следва да бъде индивидуализирано със седалище и адрес на управление, ЕИК и представител, съгласно изискванията на закона в чл.114 от Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, а именно с единен идентификационен код, от което следва, че документът не е запис на заповед, доколкото е нарушено изискването от чл. 535, т. 5 ТЗ. Записът на заповед е нищожен, тъй като в неговото съдържание издателят не е изписал ЕИК на поемателят.

Оспорва се решението на РС Сандански в обжалваната му част, тъй като първоинстанционния съд не е обсъдил възражението за нищожност на записът на заповед поради липса на реквизит съгл. чл 535, т. 2 ТЗ. Записът на заповед представлява ценна книга и правна сделка, като е частен диспозитивен документ. В качеството си на едностранна сделка, записът на заповед представлява абстрактно едностранно изявление, с което издателят обещава да плати на поемателя или на негова заповед определена сума. Излагат се съображения с въззивната жалба, че законът е предвидил именно изразът обещание за плащане с оглед на разграничението на записът на заповед от менителницата, с която издателят нарежда/задължава платеца да плати определена сума на поемателя. Поддържа се от въззивника, че в конкретния случай липсва императивно посочения реквизит на чл. 535, т. 2 ТЗ за изписване на текстът- обещание за плащане.

Сочи се с въззивната жалба че съдът в гр. Сандански е приел за установено, че валидно задължен като издател на записът на заповед се явява лично подписалият го пълномощник. Съдът се е основал на правилото на чл. 462 ТЗ, че „липсата на представителна власт не прави менителничната сделка недействителна (без правно действие за поемателя), тъй като ефектът се счита за издаден лично от лицето, което го е подписало, съгласно чл.462 от ТЗ“. Поддържа се с въззивната жалба, че правилото на чл. 462 ТЗ е приложимо за действия на пълномощник, но не и за поръчител/авалист. Видно от текстът на чл 462 Който подпише менителница като представител, без да има представителна власт, или като превиши властта си, се задължава лично по менителницата и ако плати, има същите права, каквито би имал представляваният. Оплакването се мотивира с това, че в този случай като издател на записът на заповед в качеството на пълномощник, не са приложими предвидените в закона ограничения във възраженията на авалист по запис на заповед. Възраженията на Т. И. И., в качеството и на пълномощник по каузалното правоотношение, в представения отговор на исковата молба, не са разгледани от първоинстнационния съд, с което е допуснато нарушение на процесуалните правила и е постановено необосновано решение относно задължението на авалистът по вземането по процесният запис на заповед.

Оспорват се с въззивната жалба като неправилни, изводите на състава на РС Сандански, че задължен като издател на записът на заповед е авалистът. Задължението на менителничният поръчител не е самостоятелно и независимо от менителничното задължение. Установено по делото е, че не е възникнал менителничен ефект за издателя и искът по отношение на издателят е неоснователен. Поддържа се от жалбоподателя Т. И. И., че съгласно съдебната практика правилото на чл. 485 ал. 1 и чл. 513 ал. 1 и 2 ТЗ, обосновават извод за акцесорен характер на задължението на авалиста спрямо задължението на издателя (лицето, в полза на което менителничното поръчителство е дадено). Също така, разпоредбите, които въвеждат изключенията, не допускат правилото да се абсолютизира, но и не подлежат на разширително тълкуване, от което да произтича безусловен извод за самостоятелен характер на отговорността на авалиста спрямо тази на длъжника по прекия иск, за когото авалът е даден - Така Решение № 67 от 25.05.2017г. по гр. д. № 60075/2016г. на ВКС, 1-во гр. о. Горното налага изводът че неоснователността на искът срещу издателят на процесният запис на заповед води до неоснователност и на искът срещу авалиста.

Излагат се доводи с въззивната жалба, че записът на заповед в случая представлява обезпечение по реална сделка- договор за предоставяне на платежни услуги между „Транскарт файненшъл сървисис“ АД и „Сиг финанс“ ООД от 18.10.2018г., който договор е нищожен по право и в противоречие със закона в частта на разпоредбите му за предоставяне на обезпечения- чл. 42 и сл. от същия, което води до нищожност и на предоставеното обезпечение по този договор- процесния запис на заповед, което обстоятелство първоинстанционният съд не е обсъдил.

Във връзка с оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, сочи се че съдът не е допуснал доказателствено искане за допълнителна задача на вещо лице по назначена по делото експертиза и е постановил отказ за допускане на гласни доказателства за установяване недобросъвестността и злоупотреба с право от страна на ищцовото дружество. При гореизложеното навеждат се доводи от въззивната страна за липса на надлежен доклад, поради което не е настъпила преклузията на закона. Поддържа се направеното доказателствено искане във въззивната инстанция като допустимо на основание чл. 266 ал. 3 ГПК, поради което, иска се от въззивния съд:

• на основание чл. 176 ГПК да задължи представляващият ищцовото дружество изпълнителен директор или упълномощеният по делото негов процесуален представител, да се яви лично и отговори на следните въпроси в открито съдебно заседание: 1. Подавано ли е искане и на коя дата от „Сиг финанс“ ООД за връщане на процесния запис на заповед от 18.10.2020г. издаден в полза на ищеца от „Сиг финанс“ ООД. 2. Към датата на заявено едностранно прекратяване от ищеца на рамков договор от 12.10.2018г., а именно към 08.12.2021г., върнат ли е на „Сиг финанс“ ООД запис на заповед издаден на 18.10.2020г.;

• да бъде допусната допълнителна съдебно- икономическа експертиза за установяване фактът на извършено плащане на претендираната от ищецът сума на 28.06.2022г чрез банков превод по сметка на ищеца по следните въпроси: 1.Какви суми са постъпили в счетоводството на ищецът чрез превод по банкова сметка на ищеца от Сиг финанс ООД за периода от 22.06.2022г. до датата на предявяване на исковата молба по чл.422 ГПК; 2. Какъв е размерът на общо задължение на „Сиг финанс“ ООД включващо главница, договорна лихва и такси по кредита по рамков договор за предоставяне на платежни услуги и кредити на юридическо лице от 18.10.2018г. към датата на предявяване на исковата молба по чл.422 ГПК;

• да бъдат допуснати гласни доказателства- разпит на свидетел при режим на призоваване на адрес: •••- С. С. П. за установяване на обстоятелството на устно уведомяване на ищецът за оттегляне на пълномощно.

При изложените съображения от жалбоподателя- Т. И. И., иска се от въззивния съд да бъде отменено Решение № 108/10.05.2023г. по гр.д. №1182/2022г. на PC Сандански в обжалваната му част, както и съставът на ОС Благоевград да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск срещу авалиста Т. И. И., като неоснователно.

В предвидения по чл. 263 ал. 1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСЕС” АД, ЕИК 131397565, чрез П. П.- Гл. юрисконсулт, с който се оспорва депозираната жалба като неоснователна и се иска от съда да я остави без уважение. Поддържа се че обжалваното решение на РС Сандански е допустимо, правилно и обосновано, като постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон.

Оспорва се с писмения отговор като неправилно наведеното оплакване от жалбоподателя за липса на настъпила изискуемост на вземанията по процесния запис на заповед. Излагат се доводи, че записът на заповед е издаден от „СИГ ФИНАНС“ ООД в полза на „Транскарт Файненшъл Сървисис” АД на 18.10.2020г. за сумата от 8 400лв., с падеж 18.11.2021г., а на същата дата е авалиран от Т. И. И.. Поддържа се, че към дата 22.02.2022г. когато е било образувано ч.гр.д. № 188/2022г. по описа на PC Сандански, на основание процесния запис за заповед, на падежа менителничния ефект вече е бил настъпил. Сочи се, че първоинстанционният съд правилно е констатирал, че от страна на „ТФС“ АД на 23.12.2021г. кредиторът е предал на управителя на „СИГ ФИНАНС“ ООД- И. Празаров, предходно издадените записи на заповед от 12.10.2018г. и от 24.07.2019г.

Възразява се с писмения отговор на въззивната жалба, че жалбоподателят не отчита, че плащанията по сметката на кредитора са наредени на дата 19.07.2022г., в хода на изпълнително производство, за образуване на което дружеството длъжник и „мнимия“ пълномощник са дали повод. С издадените изпълнителен лист и заповед по ч.гр.д. № 188/2022г. по описа на PC Сандански е образувано ИД № 704/2022г. по описа на ЧСИ А. Ц.. Лицето Т. И. е получила поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело на 22.06.2022г., която е представена като доказателство пред районния съд. В поканата са били посочени дължими суми по ч.гр.д. № 188/2022г., изтеклата законна лихва, разноски по изпълнението както и присъединените по изпълнителното дело публични задължения по удостоверение от НАП. Ето защо твърденията на длъжника, че задължения по процесния запис на заповед са били погасени с частичното плащане са неправилни и не намират подкрепа в представения доказателствен материал.

Оспорва се оплакването наведено с въззивната жалба, като се възразява че в постановеното решение от PC Сандански детайлно са обсъдени всички наведени формални възражения на ответниците, които страната преповтаря във въззивната си жалба. В предходното производство от страна на „ТФС“ АД е представено подробно становище, което се поддържа изцяло и в производството пред въззивната съдебна инстанция.

В разпоредбата на чл. 301 от ТЗ еднозначно е посочено, че когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Въпреки, че упълномощаването е било оттеглено, лицето Т. И. е продължила да действа като пълномощник от името на „СИГ ФИНАНС“ ООД пред „ТФС“ АД. В предходното производство са изложили подробни аргументи, че лицето Т. И. и управителя на „Сиг Финанс“ ООД, са свързани лица, които имат и един и същи постоянен адрес. Госпожа И. е използвала издаденият платежен по договора инструмент (платежната карта) и е извършвала платежни операции за сметка на „СИГ ФИНАНС“ ООД, както дори е отправила искания от името на „Сиг Финанс“ ООД до кредитора за връщане на предходно издадените записи на заповед от 12.10.2018г. и от 24.07.2019г. по сключения договор.

Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба от Т. И. И., че в случая е налице валиден менителничен ефект. Разпоредбата на чл. 462 от ТЗ е ясна, която има за цел да брани интереса на поемателя, в случай че записът бъде подписан от представител, който надвиши правомощията си или действа като „мним“ пълномощник. Излагат се съображения, че стеснително тълкуване относно новелата на чл. 462 от ТЗ, не се прилага при доброволното представителство (по пълномощие), както твърди жалбоподателя и това би било в противоречие с целта и логиката на закона (contra legem). В настоящия случай другата страна не твърди, че не е подписала процесния запис на заповед. В първоинстанционното производство по безспорен начин е проведено пълно и главно доказване, че задължението на „Сиг Финанс“ ООД не е било погасено към датата на образуване ИД № 704/2022 г. по описа на ЧСИ А. Ц. с per. №701 при КЧСИ, поради което възраженията, че сумите са били погасени е неоснователно. В процесният случай жалбоподателят не отчита, че е предявен специален установителен иск по реда на чл. 422 от ТПК, чийто предмет е установяване на съществуването вземането към момента на образуване на незабавното производство по реда на чл. 417 от ТПК.

Досежно направените доказателствени искания от другата страна, изразява се становище че същите не подлежат на разглеждане, тъй като същите са недопустими и неотносими към предмета на спора. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал.1 от ГПК е налице и преклюзия, тъй като длъжницата е имала възможност да направи доказателствени искания в срока до първото по делото заседание пред първата инстанция. В случая искането за допълнителна съдебно-счетоводна експертиза също не е релевантно, тъй като другата страна се опитва да установява частично плащане на суми, което е извършено в хода на изпълнителното производство и не е оспорено от кредитора. Поради тази причина решаващият състав основателно е отхвърлил искането за назначаване на допълнителна счетоводна експертиза. Считаме, че и направено искането за разпит на свидетел- друго свързано лице с дружеството длъжник, не само и за преклудирано, но и направено в противоречие на разпоредбата на чл. 164, ал.1, т. 3 от ГПК. На следващо място, както е ясно от мотивите на първоинстанционното решение, отговорността на лицето Т. И. не е обвързано с оттегляне на упълномощаването от дружеството длъжник и в тази връзка считаме, че е направено искане за събиране на неотносими доказателства във въззивното производство.

Предвид всички изложени съображения, с писмения отговор на въззивната жалба, депозирана от Т. И. И., иска се от въззивния съд да отхвърли изцяло подадената жалба срещу Решение № 108/10.05.2023г. по гр. д. № 1182/2022г. по описа на PC Сандански, като изцяло неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като допустимо, законосъобразно, правилно и обосновано.

Претендира се присъждане на направените по делото деловодни разноски за платените държавни такси и на основание чл. 78, ал. 1 т. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25 ал.1 от и ал. 2 от ИЗПИ, разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 360 лева.

При условията на евентуалност, в случай, че бъдат присъдени разноски за адвокатски хонорар в полза ответника, прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на въззивника в настоящото производство.

Срещу Решение № 108/10.05.2023г. по гр. д. № 1182/2022г. по описа на PC Сандански, е депозирана въззивна жалба от „Сиг финанс“ ООД, ЕИК 200856758, със седалище и адрес на управление: гр. Сандански, ул. „Св.Св. Кирил и Методий“ № 27 А, представлявано от И. И. П., в частта му в която е признато за установено по отношение на Т. И. И., че същата дължи на „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД, ЕИК 13197565, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Силистра“ № 8, вземането предмет на издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 188/2022г. по описа на PC Сандански, а именно: сумата от 5 501, 44лв., представляващо част от вземане в размер на 8 400лв., по Запис на заповед от 18.10.2020г., с падеж 18.11.2021г., ведно със законната лихва от 22.02.2022г. до окончателното й изплащане и осъжда да заплати направените разноски по делото.

Оспорва се вземането на кредитора доколкото се твърди че представения документ за издаване на заповед за изпълнение/ Запис на заповед от 18.10.2020г., не удостоверява подлежащото на изпълнение вземане, тай като същият не и бил предявен на авалиста- Т. И. И., като посочената в записа на заповед сума не е била изискуема и дължима.

С въззивната жалба са наведени доводи за допуснато от съда процесуално нарушение, тъй като видно от мотивите към обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички направени с отговора на ИМ възражения на ответниците, като не е дал указания на ответницата Т. И. И., че следва да наведе доказателства относно твърдените с писмения отговор- недобросъвестност на кредитаро и злоупотреба с право. Така на отвтеницата Т. И. И. не е дадена възможност да наведе възражения във връзка с изпълнението на задълженията по каузалното правоотношение, а първоинстнационният съд не е обсъдил пълното погасяване на задължението от длъжниците, като е приел че е настъпил менителничния ефект на процесния Запис на заповед от 18.10.2020г. и това е довело до неправилност на изводите на съда относно основателността на предявения иск.

С въззивната жалба от „Сиг финанс“ ООД, оспорват се изводите на първоинстанционния съд че процесния Запис на заповед от 18.10.2020г., съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл. 535 от ТЗ, поради което е породил менителничния ефект на ценната книга. Навеждат се доводи от жалбоподателя- „Сиг финанс“ ООД, че в процесния запис на заповед юридическо лице, издател на ценната книга, не е индивидуализирано със седалище и адрес на управление, ЕИК и представител, съгласно изискванията на закона в чл.114 от Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, като не е посочен единен идентификационен код, от което следва, че документът не е запис на заповед, доколкото е нарушено изискването от чл. 535, т. 5 ТЗ. Навадени са и други доводи за нищожност на процесния запис на заповед- в качеството си на едностранна сделка, записът на заповед представлява абстрактно едностранно изявление, с което издателят обещава да плати на поемателя или на негова заповед определена сума. Излагат се съображения с въззивната жалба, че законът е предвидил именно изразът обещание за плащане с оглед на разграничението на записът на заповед от менителницата, с която издателят нарежда/задължава платеца да плати определена сума на поемателя. Поддържа се от въззивника, че в конкретния случай липсва императивно посочения реквизит на чл. 535, т. 2 ТЗ за изписване на текстът- обещание за плащане.

Поддържа се с въззивната жалба, че правилото на чл. 462 ТЗ е приложимо за действия на пълномощник, но не и поръчител/авалист. Оплакването се мотивира, че в този случай като издател на записът на заповед в качеството на пълномощник, не са приложими предвидените в закона ограничения във възраженията на авалист по запис на заповед. Възраженията на Т. И. И., в качеството и на пълномощник по каузалното правоотношение, в представения отговор на исковата молба, не са разгледани от първоинстнационния съд, с което е допуснато нарушение на процесуалните правила и е постановено необосновано решение относно задължението на авалистът по вземането по процесният запис на заповед.

Поддържа се с въззивната жалба от „Сиг финанс“ ООД твърдение за нищожност на Запис на заповед от 18.10.2020г., доколкото договора на който се основава каузалното правооношение е нищожен по право- поради противоречие със закона, в частта на разпоредбите му за предоставяне на обезпечение, чрез издаване на записи на заповед.

С жалбата са наведени оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение, допуснато от съда във връзка с разпределението на доказателствената тежест с доклада по делото, като се възразява че съставът на РС Сандански, в нарушение на нормата на чл. 266 ал. 3 от ГПК, неоснователно е отказал да допусне доказателства, във връзка с установяването на недобросъвестност и злоупотреба с право от страна на поемателя по Запис на заповед от 18.10.2020г., поради което се поддържат доказателствените искания, направени с въззивната жалба от Т. И. И.. При изложените съображения иска се от въззивния съд, да отмени Решение № 108/10.05.2023г. по гр. д. № 1182/2022г. по описа на PC Сандански, в обжалвата му част- с която се признава за установено по отношение на Т. И. И., че същата в качеството и на авалист по Запис на заповед от 18.10.2020г., дължи сумите предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 188/2022г. по описа на PC Сандански.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК, постъпил е писмен отговор на въззивната жалба на „Сиг финанс“ ООД, от „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД, с който се оспорва депозираната въззивна жалба като нередовна и недопустима. Навадени са възражения, че подадената въззивна жалба от дружеството- „Сиг финанс“ ООД е предявена без легитимен правен интерес. От страна на „СИГ ФИНАНС“ ООД е допусната нередовност, като не са наведени доводи в какво се състои порочността на обжалваното решение - аргумент от чл. 260, т. 3 от ГПК. В случая от другата страна не са формулирани конкретни доводи, като не е посочена коя част от мотивите на първоинстанционното решение страната обжалва, а вместо това се преповтаря изложението на първия въззивник Т. И.. На следващо място навеждат се възражения и за нередовност на основание и поради това, че жалбата се подава чрез адв. Т. И., но е подписана от управителя- И. Празаров.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК, намира подадената въззивната жалба от Т. И. И., за редовна и допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 259 ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна с правен интерес и насочена срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол.

Депозирания писмен отговор на тази въззивна жалба е редовен с оглед на изискванията за съдържание и депозиран в установения от закона срок, като изхожда от насрещната страна по въззивната жалба, поради което следва да бъде приет от съда и съобразен при постановяването на съдебния акт.

Въззивният съд е длъжен преди да даде ход на въззивната жалба да извърши проверка за нейната редовност и допустимост, както и за това дали същата не е подадена след изтичането на предвидения в закона процесуален срок. Допустимостта на въззивната жалба се обославя от наличието на предпоставките за възникване на правото на въззивно обжалване, като безспорно една от задължителните предпоставки е наличието на правен интерес. Не е налице наличие на правен интерес тогава, когато въззивната жалба е насочена срещу части от първоинстанционното решение, които са с благоприятен изход за жалбоподателя. Така приема се че липсва активна процесуална легитимация за депозиране на въззивна жалба от ответника срещу частта от първоинстанционното решение, с което предявения иск е отхвърлен като неоснователен/Определение № 122 от 01.03.2016г. по ч.т.д. № 2013/2015г. на II т.о. на ВКС/. Безспорно налице е липса на правен интерес и когато въззивната жалба е насочена срещу част от първоинстанционното решение, с което предявения иск е отхвърлен по отношение на жалбоподателя ответник, а е уважен по отношение на друг ответник, който не е обикновен другар.

Видно е че в настоящия случай предявеният иск по чл. 422 от ГПК е бил отхвърлен по отношение на ответника „Сиг финанс“ ООД, но е бил уважен по отношение на другия ответник- Т. И. И., която е авалист по записа на заповед и не е задължителен другар на издателя на същия. Съгласно установената съдебна практика издателят на записа на заповед и авалистът, подписал записа на заповед, не са необходими другари, а имат положението на обикновени другари в производството по установителния иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането на ищеца по издадената срещу тях заповед за незабавно изпълнение. В този смисъл дружеството жалбоподател- „Сиг финанс“ ООД, е обикновен другар по отношение на вторият ответник- авалиста Т. И. И.. При предявените в субективно съединяване искове за парично вземане срещу солидарни длъжници, каквито в случая са издателят на записа на заповед и авалистът, е налице възможност те да бъдат решени по различен за двамата другари начин./Определение № 314 от 23.05.2014г. на ВКС по ч.т.д. № 661/2014г., II т.о., ТК/ Независимо от качесвото на обикновени другари на ответниците в настоящия процес, издателят на запис на заповед, по отношение на който предявения иск по чл. 422 от ГПК е изцяло отхвърлен, няма правен интерес да предяви жалба срещу благоприятното за него първоинстанционно решение, в частта му в която предявения иск е бил уважен по отношение на авалиста Т. И. И.. Ето защо съставът на ОС Благоеврад намира, че депозираната въззивна жалба от „Сиг финанс“ ООД, насочена срещу частта от обжалваното Решение № 108/10.05.2023г. по гр. д. № 1182/2022г. по описа на PC Сандански, с което е бил уважен същия предявен иск срещу авалиста Т. И. И., е недопустима и следва да бъде върната на жалбоподателя- „Сиг финанс“ ООД.

С Определение № 269 от 12.03.2024г. от закрито съдебно заседание по делото, съдът постановил връщане на въззивна жалба с вх. № 5262/23.06.2023г., депозирана пред съда от „Сиг финанс“ ООД, срещу Решение № 108/10.05.2023г. по гр. д. № 1182/2022г. по описа на PC Сандански, като процесуално недопустима, поради липса на правен интерес. Определението не е било обжалвано в законно установения едноседмичен законов срок от получаването на съобщението за него и е влязло в законна сила.

С въззивната жалба от Т. И. И., навадени са оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд при разпределението на доклада с определението по чл. 146 от ГПК, като твърди се че въпреки своевременно наведеното възражение с отговорите на ИМ от двамата ответници- за недобросъвестност и злоупотреба с право от страна на поемателят на Запис на заповед от 18.10.2020г. и кредитор по каузалната сделка- „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД, съдът не е дал указания на ответниците че могат да навеждат доказателства във връзка с тези свои възражения, като не е разпределил и доказателствената тежест за доказване на тези твърдения от ответната страна. Развити са съображения, че допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като поради това че не са могли да докажат по делото недобросъвестност и злоупотреба с право от страна на поемателят на записа на заповед, ответниците не са могли да противопоставят на ищеца поемател по записа на заповед, произтичащите от каузалното правоотношение правопосяващи възражения, а именно че задължението е било погасено изцяло поради плащане. Поддържа се с въззивната жалба, че това от своя страна е станало причина първоинстанционния съд да не обсъжда в мотивите си пълното погасяване на задължението по каузалната сделка, настъпило в хода на делото и това е обусловило порочност на постановеното решение- неправилността в тази му част.

Видно е от мотивите към обжалваното Решение № 108/10.05.2023г. по гр. д. № 1182/2022г. по описа на PC Сандански, че за да уважи предявения иск срещу авала Т. И. И., първоинстанционният съд е приел че същата не може да противопостави на поемателя по Запис на заповед от 18.10.2020г.- „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД, възраженията на издателя на записа на заповед- „Сиг финанс“ ООД, доколкото правоотношението по авала не е акцесорно на правоотношението по каузалната сделка, която е била обезпечена с издадения Запис на заповед от 18.10.2020г.

На настящия състав на ОС Благоевград е известна установената практика на ВКС на РБ, намерила израз в постановените- Решение № 17 от 21.04.2011г. по т.д. № 213/2010г., ТК, II т. о. и Решение № 5 от 9.02.2010г. по т.д. № 268/2009г., ТК, II т. о., постановени по реда чл. 290 ГПК. С цитираните съдебни актове е прието, че е недопустимо авалистите да противопоставят на приносителя на менителничния ефект възражения, основани на каузалното правоотношение между него и издателя на записа на заповед, като е мотивирано изключение от правилото, съдържащо се в разпоредбата на чл. 485 ал. 2 ТЗ, което изключение се свързва с недобросъвестност или злоупотреба с право на приносителя, изведено от систематичното тълкуване на чл. 8 ЗЗД, чл. 63 ал. 1 ЗЗД, чл. 289, чл. 465 и чл. 485 ал. 2 ТЗ. В същия смисъл е и разрешението, дадено със служебно известното на настоящия състав Решение № 40 от 5.06.2012г. на ВКС по т.д. № 148/2011г., ТК, I т.о., с което след допуснато касационно обжалване по идентични правни въпроси по реда на чл. 290 ГПК е прието, че установената недобросъвестност на приносителя изключва правото на последния да иска изпълнение от авалиста в случаите, когато могат да му бъдат противопоставени личните възражения на хонората, в това число и възражението му за наличие на съдебно признато изпълняемо право в полза на приносителя. В тези случаи, както и в случаите на доказана злоупотреба с право, авалистът може да противопоставя успешно на приносителя и личните възражения по каузалното правоотношение, по което не е страна, макар това право по принцип да не му принадлежи./ Решение № 230 от 11.08.2014г. на ВКС по т. д. № 383/2012г., II т. о., ТК, и Решение № 60081 от 18.06.2021г. на ВКС по т.д. № 1037/2020г., II т.о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова/.

По възраженията, че между лицето, спрямо което е авалиран менителничният ефект, и поемателя съществува правоотношение, което е причина за издаването на ценната книга - каузална сделка, е даден отговор, че авалистът не разполага с възможност да противопостави на ищеца като приносител на ценната книга възражения, които произтичат от каузалното правоотношение между издателя на записа на заповед и приносителя на ценната книга, които съображения са основани на цитирана съдебна практика - Решение № 17/21.04.2011г. по т.д. № 213/2010 на II т. о. на ВКС, Решение № 5/09.02.2010г. по т.д. № 268/2009г. на II т. о. на ВКС. Мотивирано е, че авалът, съобразно чл. 483 - 485 от ТЗ е самостоятелно, неакцесорно задължение, което възниква единствено по силата на едностранно волеизявление на авалиста, независимо от задължението, което обезпечава; че поради автономния характер на задължението на менителничния поръчител, същият не може да противопоставя на приносителя на менителничния ефект възраженията, които самият издател би могъл да противопостави- както абсолютните възражения за недействителност на ефекта, така и неговите лични(относителни) възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. /Определение № 60523 от 30.09.2021г. на ВКС по т.д. № 107/2021г., I т. о., ТК, докладчик съдията Ирина Петрова/ Настоящият състав на ОС Благоевград констатира, че исковата претенция на ищеца „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД, като поемател по Запис на заповед от 18.10.2020г. срещу ответнците „Сиг финанс“ ООД и Т. И. И., е основана на настъпилия менителничен ефект от издадения запис на заповед, с настъпил падеж, като страните не оспорват факта, че Запис на заповед от 18.10.2020г. е издаден за да обезпечи задълженията на кредитополучателя- „Сиг финанс“ ООД, по сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и кредити на юридически лица от 18.10.2018г. с кредитодателя- „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД. С писмените отговори на ИМ по реда на чл. 131 от ГПК и двамата ответници са навели своевременно възражение за погасяване на претендираното от ищеца вземане в размер на 5 501.44лв. чрез плащане извършено с превеждане на суми по банков път от длъжника „Сиг финанс“ ООД. В този смисъл своевременно е наведено възражение за недобросъвестност на кредитора и за злоупотреба с право от страна на „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД, който е депозирал заявление по чл. 417 от ГПК пред съда за издаване на заповед за незабавно изпълнение, позовавайки се на менителничния ефект на издадения Запис на заповед от 18.10.2020г., макар и към този момент да е знаел че претендираното вземане е погасено чрез плащане от длъжника по каузалната сделка- „Сиг финанс“ ООД.

С доклада на съда по чл. 146 от ГПК съставът на РС Сандански не е указал на ответниците по делото, че са длъжни съобразно разпределението на доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК, да доказват в процеса недобросъвесност на поемателя- „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД и злоупотреба с право при позоваването на менителничния ефект от издадения Запис на заповед от 18.10.2020г., като на ответницата Т. И. И., като авалист не е признато правото да противопостави на поемателя ищещ- „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД, възраженията на хонората по каузалната сделка- „Сиг финанс“ ООД, за погасяване на претендираното вземане поради плащане чрез изпълнение на задължението на длъжника по обезпечената каузална сделка. В тази връзка съдът е отказал да уважи исканията на ответницата Т. И. И., по чл. 176 от ГПК, както и за назначаване на съдебно икономическа експертиза за установяване извършено плащане на дължимата сума на 28.06.2022г., както и за допускане на гласни доказателства, извършени с писмена молба с вх. № 3045/11.04.2023г. пред първоинстанционния съд.

Въззивният състав на ОС Благоевград намира, че при своевременно наведени с отговора на ИМ пред РС Сандански възражения от ответниците- „Сиг финанс“ ООД и Т. И. И., за недобросъвестност и злоупотреба с права от ищеца поемател- „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД, основани на доводи за погасяване на претендираното вземане чрез плащане, преди ищецът да се позове на менителничния ефект на Запис на заповед от 18.10.2020г., първоинстанционният съд е бил длъжен да признае на авалиста Т. И. И., правото да навежда срещу поемателя на запис на заповед освен възраженията за нищожност на Запис на заповед от 18.10.2020г. по менителничния ефект и възраженията за наличието на правопогасяващи факти, във връзка с изпълнението на задълженията по обезпечения каузален договор. Първоинстанционният съд е бил длъжен да посочи в доклада си по чл. 146 от ГПК наведеното възражение за недобросъвестност и злоупотреба с права, както и да укаже на ответника авалист- Т. И. И., че същата следва да докаже твърдението от нея факти във връзка с наведените доводи за недобросъвестност и злоупотреба с право от страна на поемателя по записа на заповед. Съставът на РС Сандански е допуснал процесуално нарушение, като не само не е дал указания на страната при разпределение на доказателствената тежест относно тези факти, но по- късно в нарушение на чл. 266 ал. 3 от ГПК, е отказал да допусне поискани с писмена молба доказателства от авалиста Т. И. И. в тази връзка.

Въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай че въззивната жалба съдържа оплакване за допуснато такова от първоинстанционния съд, съгласно т. 2 от ТР № 1/2013г. по т.дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да даде указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност в доклада на на съда и дадените указания.

В настоящия случай допуснато е съществено процесуално нарушение при обявяване на доклада по чл. 146 от ГПК от състава на РС Сандански, като съдът е пропуснал да укаже на ответника авалист- Т. И. И., че във връзка със своевременно наведеното възражение за недобросъвестност и злоупотреба с право от страна на поемателят на Запис на заповед от 18.10.2020г., същата дължи пряко и главно доказване на всички факти във връзка с така наведеното възражение, като такива указания следва да бъдат дадени на жалбоподателя- Т. И. И., от настоящия въззивен състав на ОС Благоевград.

Ответницата Т. И. И., въпреки пропуска на съда да и даде указания за доказване във връзка с наведеното възражение за недобросъвестност и злоупотреба с право, е поискала допускане на доказателства в тази насока с писмена молба с вх. № 3045/11.04.2023г. пред РС Сандански, но първоинстанционния съд в нарушение на разпоредбата на чл. 266 ал. 3 от ГПК е отказал да допусне събирането на същите. Исканията за тези доказателства е направено с въззивната жалба и пред настоящия въззивен състав, като исканията за основателни и следва да бъдат уважени така както са направени с въззивната жалба.

Превид на изложеното, съставът на ОС Благоевград, с Определение № 269 от закрито съдебно заседание, проведено на 12.03.2024г., е допуснал събирането на доказателствата, поискани с писмена молба с вх. № 3045/11.04.2023г. пред РС Сандански- уважил е искането за разпит на представляващия изпълнителен директор на „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД относно предварително хормулираните въпроси към него; допуснал е допълнителна съдебно- икономическа експертиза, като е допуснал разпит на свидетел при режим на призоваване- С. С. П.- за установяване на обстоятелството за устно уведомяване на дружеството ищец за оттегляне на пълномощно.

При устните състезания пред въззивната съдебна инстанция, жалбоподателката Т. И. И., поддържа оплакванията наведени с въззивната жалба, моли състава на ОС Благоевград, да отмени обажлваното решение на РС Сандански и да отхвърли предявения иск като неоснователен. Моли въззивният съд съд съобрази че е налице недобросъвестност на кредитора по смисъла на чл. 465 от ТЗ, която се изразява в знанието на ищеца за факта на плащане на задължението по каузалното правоотношение, за което издадения Запис на заповед от 18.10.2020г. е служил като обезпечение.

В писмени бележки по делото, представени от Т. И. И. в указания от съда срок, развити са правни съображения, че не е спорно между страните по делото, че издадения Запис на заповед от 18.10.2020г. е служел за обезпечаване на вземането на кридотира по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и кредити на юридически лица от 18.10.2018г., сключен между „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД- кредитодател и „Сиг финанс“ ООД- кредитополучател. Излагат се доводи, че за да настъпи претендирания менителничен ефект на ценната книга, следва да е станало изискуемо и дължимо и обезпеченото задължение по каузалното правоотношение. Поддържа се с писменото становище от жалбоподателката по делото, че от доказателствата по делото не се установява, да е достигнал до длъжника- ответник, уведомлението на ищеца кредитор- за обявяването на предсрочната изискуемост на задължението по сключения договор за кредит от 18.10.2018г.

Поддржа се с писменото становище от Т. И. И. по делото, че съгласно чл. 50 ал. 2 от сключения Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и кредити на юридически лица от 18.10.2018г., всяка от страните може да развали договора в случай на неизпълнение, чрез отправяне на предизвестие до другата страна в 14 дневен срок. С писмено изявление с писмо от кредитора до длъжника с изх. № 20211131/14.12.2021г., не е даден уговорения в договор срок за разваляне на сключения договор, а в случая не е приложима разпоредбата на чл. 87 ал.2 от ЗЗД, като договорът не може да бъде развален с едностранно писмено предизвестие до другата страна, без да е даден на длъжника срок за изпълнение. Сочи се още, че писмото е било адресирано до пълномощник с оттегелено пълномощно от „Сиг финанс“ ООД, доказателство за което е нотариално завереното писмено оттегляне на пълномощно от 17.06.2020г., от управителят на „Сиг финанс“ ООД, което вписано в Нотариалната камара- Информационна система- Единство, като всеки може да поиска от нотариуса да провери наличието на представителна власт на пълномощника в този публичен регистър. В този смисъл оспорва се от въззивната страна, твърдението на дружеството ищец, че не е бил известен за прекратяване на пълномощното за Т. И. И., да представлява „Сиг финанс“ ООД във връзка със сключения договор за кредит. Поддържа се че тъй като по делото не се установява знанието на упълномощения за това че са му прекратени пълномощията, поради което същият е действал добросъвестно. Развити са правни доводи, че дори и да са приеме от съда че пълномощникът е бил уведомен от упълномощителя за прекратяване на пълномощията му, то извършените действия от пълномощника, не обвързват упълномощителя до потвърждаването им от представителят на ответното дружество.

Сочи се с писменото становище от жалбоподателят по делото, че съгласно чл. 42 ал.2 от сключения договор за кредит, при продължаване на срока на действие на рамковия договор след първоначално уговорения срок, клиентът предоставя на кредитора „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД, нов запис на заповед с падеж най- малко един месец след новия удължен срок по рамковия договор и в този случай „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД следва да върне първоначално издадения запис на заповед. Поддържа се, че в настоящия случай договорът е продължен на 12.10.2021г. и към тази дата „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД не е изпълнило задълженията си, да върне записите на заповед, поради което следва да се приеме че дружеството ответник, не е неизправна страна по задължението за незабавно изпълнение по смисъла на чл. 42 от сключения договор.

Предвид на гореизложените обстоятелства за неизпълнен договор от страна на ищеца, поддържа се от въззивната страна довод за недобросъвестност на ищеца при упражняване на правата по процесният запис на заповед чрез предявяването на иск. Излагат се доводи, че понятието недобросъвестност не е дефинирано в закона, в тълкувателната дейност на ВКС и съдебната практика недобросъвестността означава знание на приносителя, че са настъпили факти, които пораждат лично възражение срещу кредитора по каузалното правоотношение. Моментът за преценката за добросъвестност е без значение, когато ищецът е и кредитор по каузалното правоотношение с длъжника. Ответниците- издател и авалист са направили възражения по каузалното правоотношение, като за авалистът допустимостта на възраженията следва от установената по делото недобросъвестност на приносителят на процесния запис на заповед / по арг. От чл.465 вр. с чл.485 ал.2 и чл.289 ТЗ вр. с чл.8 и чл.63 ал.1 ЗЗД./ Сочи се в писмената защита от въззивната страна, че с въззивната жалба е направено възражение за недължимост на сумата и недобросъвестност на ищеца в използването на записа на заповед за повторно плащане. Доказателство за това е признанието на ищецът преди предявяване на искът за факта на погасяване на вземането по записът на заповед по отношение на менителничния поръчител в Споразумение от 19.07.2022г., подписано между „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД и Т. И.. Излагат се доводи, че погасяването на задължението по запис на заповед се установява с отбелязване на плащането върху самия запис или с връщането на последния като ценна книга на длъжника след цялостното плащане - чл. 492 ТЗ приложим, на основание чл. 537 ТЗ. Върху процесния запис на заповед няма такова отбелязване за плащане, но с оглед признанието на неизгоден факт, направено от ищеца е основателно правопогасяващото възражение на ответника, че вземането по записа на заповед не съществува. От представените разписки за банкови преводи на „Изипей“ АД, с наредител Т. И. и получател „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД се установява, че на 28.06.2022г. ответникът е внесъл по сметка на ищеца сумата 5674, 12лв., с посочено основание - по договор от 12.10.2018г. Наличието на извършено изпълнение /плащане/ се явява правопогасяващ факт, настъпил преди предявяване на иска, релевантен за спорното право. Ответното дружество не е страна по заповедното производство и не е дало повод за образуването му. Основанието за плащанията не е изпълнителния лист, а задължения за плащане по издадени от ищеца месечни извлечения за периода 01 - 02.2023г., изпратени на предоставен електронен адрес. При този извод за ищеца не е налице валидно вземане по каузално правоотношение и съответно не съществува обезпечителното вземане по записа на заповед.

Развити са съображения с писменото становище на жалбоподателят по делото, че Записът на заповед има обезпечителна функция за задълженията по каузалното правоотношение, следва че са изискуеми само вземания по договора, които са с настъпил падеж към датата на падежа на ценната книга. Съобразно правилата за доказателствената тежест за установяването на изпълняемото му вземане- като съществуване и размер е допусната по искане на ищеца експертиза за установяване на вземане към 14.12.2021г. С определение №801/16.12.2022г. на осн. чл. 146 ГПК първоинстанционният съд се е произнесъл по доказателствените искания на страните. В експертното заключение вещото лице посочва отговори на задачи поставени с молба вх. № 391 от 17.01.2023г., след определението за доклад по делото, поради което експертното заключение не е от допуснатите доказателства и не следва да бъде прието като доказателство по делото. Представената справка, изготвена от главния счетоводител на ищеца има характер на частен документ, съдържащ изгодни за издателя- ищец факти и няма доказателствена стойност за размера на вземането по процесният запис на заповед.

Предвид изложеното, иска се от въззивния съд да бъде отменено Решение №108/10.05.2023 г. по гр.д.№1182/2022 г. на РС Сандански.

Претендират се и сторените разноски пред настоящата въззивна инстанция.

В пледоариите си пред съда, юрисконсулт П., от името на доверителя си- въззиваемото дружество- „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД, оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение, като поддържа че обжалваното решение на РС Сандански е правилно и обосновано. Изказва се становище, че направеното възражение за недобросъвестност на дружеството кредитор, направено от въззиваемата Т. И. И. е неоснователно. Твърди се, че дружеството кредитор не е било уведомено за факта на оттегляне на пълномощното по отношение на въззивницата, като това поведение също съставлява недобросъвестност. Оспорва се и твърдението поддържано с въззивната жалба- че към момента на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, плащане на задължението по обезпечения Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и кредити на юридически лица от 18.10.2018г., не е било извършено. Такова плащане е извършено след обявяване на предсрочната изискуемост на договора и след образуването на изпълнително производство въз основа на издадената заповед за изпълнение. От въззиваемата страна, иска се от състава на ОС Благоевград да потвърди обжалваното решение на РС Сандански, като правилно и обосновано.

С писмена защита по делото, пълномощникът на „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД сочи, че не е спорно по делото, че на 12.10.2018г. между „ТФС“ АД и Т. И. действаща в качеството на пълномощник на „СИГ ФИНАНС“ ООД e бил сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и кредити на юридическо лице. Кредитът е бил усвояван чрез издадена платежна карта, която е била предадена в запечатан плик с пин кодове на пълномощника. Платежният инструмент съответно е преиздаден през 2021г. и отново получен с пин кодовете от лицето Т. И.. С нотариално завереното пълномощно от „Сиг Финанс“ ООД, от дата 12.10.2018г., представителят на дружеството е упълномощил изрично Т. И. да подписва от името на дружеството договора, както и да получи горепосочения платежен инструмент (платежната карта).

Сочи се още че съгласно текста на чл. 42, ал. 1 от договора клиентът издава в полза на „ТФС“ АД запис на заповед в размер на 120% от максималния размер на кредита по чл. 37, ал. 2. Съгласно уговорените условия в същия договор в чл. 42, ал. 2 е уговорена хипотезата, че при продължаване на срока на действие на настоящия рамков договор след първоначално уговорения срок, Клиентът предоставя на ТФС нов запис на заповед с падеж най-малко един месец след новия срок на настоящия рамков договор. По силата на цитираната рапоредба от договора, „СИГ ФИНАНС“ ООД е имало задължение да предостави на Кредитора- „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД, нов запис на заповед след продължаването на сключения договор след дата 12.10.2021г. Предвид това, че договора между страните е бил продължен, но от страна на дружеството не е представен редовно издаден запис на заповед, то настъпили са условия, при които договора може да бъде прекратен, поради това че ищцовото дружество не е предоставило в срок уговореното обезпечение. Съгласно последващият текст от договора, в чл. 43, ал. 1 всички вземания на ТФС, възникнали по силата на рамковия договор, включително вземанията по кредитите, усвоени от Клиента, могат да бъдат обявени за предсрочно изискуеми, ако настъпи от страна на Клиента на което и да е от задълженията му по договора (т.2).

Не се оспорва от въззиваемата страна, че на 17.06.2020г. от името на „Сиг Финанс“ ООД е оттеглено упълномощаването на Т. И.. Оттеглянето на пълномощното е било извършено с нотариална заверка с рег. № 1811/17.06.2020г. по описа на нотариус Р. Б.. Също така от събраните по делото доказателства е видно, че Т. И. е дъщеря на И. И. П. и С. С. П. - свидетел във въззивното производство, които са съответно управител и съдружници в „Сиг Финанс“ ООД. Поддържа се с писменото становище от въззиваемата страна, че дружеството Сиг Финанс“ ООД не е изпълнило своето задължение да издаде валиден запис заповед, като през 2020г. представляващият дружеството И. Празаров е оттглил упълномощаването на Т. И.. След като дружеството е представило издаден запис, който не е подписан от редовно упълномощено лице, това действие е самостоятелно основание, което води до прекратяването на договора, респективно предоставя възможност на кредитора да обяви всички вземания по договора за предсрочно изискуеми.

Излагат се доводи, че действията на страните, които са били извършени от свързаните физически лица с роднинска връзка по права линия, ясно свидетелстват за намерението на длъжниците да увредят интереса на кредитора, като предоставят процесния запис заповед от 18.10.2020г. от името на дружеството, който е издаден от лице действуващо без да притежава представителна власт.

Поддържа се с писмената защита от въззиваемата страна, че от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че на 18.10.2020г. е издадена от „СИГ ФИНАНС“ ООД, ЕИК 200856758, редовна и валидна Запис на заповед, в полза на „Транскарт Файненшъл Сървисис” АД, по силата на която дружеството безусловно и неотменимо се задължава да заплати на поемателя или на негова заповед сумата от 8 400лв. Падежът на плащане е на дата 18.11.2021г., мястото на плащане е гр. София, с уговорка без протест и разноски. Процесният запис на заповед е авалиран от въззивника Т. И. И. на 18.10.2020г., при същите условия. Поддържа се от пълномощника на въззиваемото дружество, че след настъпване на падежа, задължението за плащане на посочената сума в записа на заповед, не е изпълнено нито от „СИГ ФИНАНС“ ООД, нито от Т. И. И.. Поддържа се с писменото становище от юрк П., че дружеството кредитор- „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД, се е възползвало от правото си и на 33.02.2022г. е подало заявление по чл. 417 от ГПК, с което е образувано ч. гр. д. № 188/2022 г. по описа на РС Сандански, което е уважено и е издадена Заповед за незабавно изпълнение от 24.02.2022г. и изпълнителен лист от 25.02.2022г. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано ИД № 704/2022г. по описа на ЧСИ А. Ц. с рег. №701 при КЧСИ, срещу солидарните длъжници. Поддържа се, че към момента на образуване на изпълнителното производство на дата 19.05.2022г. не е имало извършени погасявания от страна на длъжниците. В хода на делото пред РС-гр. Сандански бяха представени доказателства - 2 броя разписки от EasyPay, от които е видно че на 28.06.2022г. Т. И. е превела на по банковата сметка на кредитора сумата от 5 000 лева и сумата от 674, 12 лева. В този смисъл изказва се становище, че длъжниците са дали повод за образуване на изпълнителното производство, а частичното плащане по издадени лист и заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК е било извършено след образуваното изпълнително производство.

Развиват се правни съображения в писмената защита на въззиваемата страна, че съгласно разпоредбата на чл. 462 от ТЗ, който подпише менителница като представител, без да има представителна власт, или като превиши властта си, се задължава лично по менителницата и ако плати, има същите права, каквито би имал представляваният. В настоящия случай твърди се, че първоинстанционния съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 462 във вр. чл. 537 от ТЗ, като е констатирал, че Т. И. се е задължила и лично по процесния запис на заповед, подписвайки се като представител на издателя, но без да има представителна власт. Падежът на менителничния ефект е посочен на точно определен ден, който е отминал, поради което вземането е било изискуемо към момента на образуване на заповедното производство.

При изложените съображения от фактическа и правна страна, иска се от въззивния съд да остави без уважение подадената от Т. И. И., ЕГН •••••••••• въззивна жалба, срещу Решение №108/10.05.2023 г. по гр. д. № 1182/2022г. по описа на РС-гр. Сандански, и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като допустимо, законосъобразно, правилно и обосновано.

За да се произнесе със съдебен акт и изпълни задълженията си на въззивна инстанция, настоящият състав на ОС Благоевград, съобрази следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на предявен пред РС Сандански, иск с правно основание- чл.535 от ТЗ, във вр. с чл. 422 ал. 1, чл. 415 ал. 1 и чл. 417 от ГПК и във вр. с чл.79 от ЗЗД, от ищеца “Транскарт Файненшъл Сървисис“-АД, ЕИК 131397565, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище“, ул.“Силистра“, № 8, срещу „Сиг Финанс“-ООД, ЕИК 200856758, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от управителя И. И. П. и срещу Т. И. И., ЕГН ••••••••••, на адрес: •••, като се иска от съда установяване съществуване на вземане в размер на 5501, 44 лева, представляващо част от вземане в размер на 8400лв.ь по Запис на заповед от 18.10.2020г., с падеж 18.11.2021г., издаден от „Сиг Финанс“-ООД и авалиран от Т. И. И., с поемател- „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 188/2022г. по описа на Районен съд гр.Сандански.

Исковата претенция е основана на издадена на 18.10.2020г. от „Сиг Финанс“-ООД, чрез Т. И. И. в качеството си на пълномощник на управителя И. И. П., в полза на “Транскарт Файненшъл Сървисис“-АД запис на заповед, по силата на който дружеството безусловно и неотменимо се е задължило, без протест и разноски, да заплати на поемателя или на негова заповед сумата от 8 400лева, на падеж- 18.11.2021г., с мястото на плащане- гр. София, който запис на заповед е авалиран от Т. И. И. на 18.10.2020г., при същите условия. Поддържа се от ищеца, че процесния Запис на заповед от 18.10.2020г. е подписан от втория ответник по делото- Т. И. И., освен като авалист и в качеството и на пълномощник на дружеството издател- „Сиг финанс“ ООД, въз основа на изрично нотариално заверено пълномощно с рег. № 3941/2018г. на нотариус Р. Б., от дата 12.10.2018г., което е безсрочно и валидно до отмяната му.

Основанието за предявения иск е твърдението наведено с ИМ пред РС Сандански, че задължението за плащане по издадения запис на заповед не е изпълнено от ответниците след настъпване на падежа/18.11.2021г./, поради което на 23.02.2022г. „Транскарт Файненшъл Сървисис” АД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу „СИГ ФИНАНС“ ООД и срещу Т. И. И. за сумата от 5501, 44 лева, представляваща частично вземане от цялото вземане в размер 8 400 лева по горепосочения запис на заповед, по което заявление е образувано ч.гр.д. № 188/2022г. по описа на РС Сандански. Сочи се с ИМ, че по заповедното производство съдът е издал заповед за незабавно изпълнение от 24.02.2022г. и изпълнителен лист от 25.02.2022 г., въз основа на които на 19.05.2022г. е образувано ИД № 704/2022г. по описа на ЧСИ А. Ц., срещу солидарните длъжници. Поддържа се с ИМ, че към момента на образуването на изпълнителното дело/19.05.2022г./не е имало извършени погасявания на задължението от страна на длъжниците.

Сочи се от ищеца пред първоинстанционния съд, че срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 188/2022г. по описа на РС Сандански, са подадени възражения от длъжниците, като в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК, предявен е пред съда настоящия иск по чл. 422 от ГПК, във вр.с чл. 535 от ТЗ.

С ИМ депозирана пред РС Сандански, сочи се от ищеца „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД, че процесният запис на заповед е издаден във връзка с каузално правоотношение между „ТФК“-АД и „СИГ ФИНАНС“ ООД/клиент/, въз основа на сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и кредити на юридически лица от 18.10.2018г., по силата на който на клиента е отпуснат револвиращ кредит в размер до 3 000 лева. Твърди се, че на 24.07.2019г. между страните е сключен анекс, по силата на който кредитният лимит е увеличен на 7 000 лева. Твърди се, че договорът и анексът са подписани от името на дружеството клиент, чрез Т. И. в качеството й пълномощник. Твърди се, че кредитът е бил усвояван чрез издадена платежна карта, която е била предадена в запечатан плик с пин кодове на пълномощника/втория ответник по делото/. Твърди се, че клиентът е длъжен в срок до 15-то число на всеки месец да издължава минимална погасителна вноска по кредита, посочена в месечно извлечение, което му се изпраща на посочен от него електронен адрес, както и че при неизпълнение на това задължение, считано от 16-то число на месеца, формираното салдо по кредита се олихвява с лихва в размер на 14, 5 % на годишна основа.

Уговорен е със сключения рамков договор- фиксиран лихвен процент по кредита/чл. 1/, който съгласно чл. 41 ал.1 от договора е годишен лихвен процент в размер на 14.5% Сочи се в ИМ пред РС Сандански, че между страните е уговорена и надбавка за забава.

Сочи се още с ИМ пред първоинстанционния съд, че съгласно чл. 42 ал. 1 от договора, клиентът издава в полза на „ТФС“ АД запис на заповед в размер на 120% от максималния размер на кредита по чл. 37, ал. 2, а в чл.2 от анекса от 24.07.2019г. е уредено, че „Сиг Финанс“ ООД издава запис на заповед в размер на 8400 лева, а Т. И. се е задължила да авалира същия. При тези именно условия е издаден Запис на заповед от 18.10.2020г.

Твърди се с ИМ, че след 12.10.2018г. от името на „Сиг Финанс“ ООД са извършвани платежни операции, чрез изпълнението на които са усвоявани суми в рамките на предоставения лимит, а именно многобройни транзакции, изразяващи се в теглене на пари в брой (ATM cash) и покупки POS /ПОС терминални устройства/, както и че са начислявани възнаградителни лихви по кредита. В чл. 42 ал. 2 от Рамковия договор страните са уговорили, че при продължаване на срока на действие на рамковия договор след първоначално уговорения срок, клиентът предоставя на „ТФС“-АД нов запис на заповед с падеж най-малко един месец след новия срок на рамковия договор. Твърди се, че по силата на тази разпоредба „Сиг Финанс“ ООД е имало задължение да предостави на кредитора нов запис на заповед след продължаването на сключения договор след дата 12.10.2021г., както и че това задължение е следвало да се изпълни незабавно след подновяването на договора. Исковата претенция е основана на доводи, че задължението за предоставяне на нов запис на заповед не е изпълнено, поради което и съгласно чл. 43 ал. 1 от договора, задълженията са обявени на 08.12.2021г. за предсрочно изискуеми. Поддържа се от ищцовата страна с ИМ, че за уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост, ищецът е правил многократни опити чрез използване на услугите на лицензирани пощенски оператори, които да доставят до адреса на ответника- покана за доброволно изпълнение с изх. № 20211132/14.12.2021г. Твърди се, че поканата е била връчена на пълномощника Т. И. заедно с отговор от „ТФС“ АД с изх. № 2021131/14.12.2021г.

Поддържа се от ищцовата страна пред първоинстанционния съд, че непогасеното задължение на „СИГ ФИНАНС“- ООД към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ТПК, е в размер на 5 501, 44 лева, произтичащо от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и кредити на юридическо лице и сключения към него анекс. Искането за издаване на заповед за изпълнение е било основано на издадения като обезпечение на вземенето по рамковия договор за кредит- Запис на заповед от 18.10.2020г., с неастъпил падеж, като е заявено частично вземане в размер на 5 501.44лв. По изложените съображения ищецът е предявил установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК пред съда, с който иска да бъде установено по съдебен ред вземането му от ответниците- „Сиг финанс“ ООД и Т. И. И., основано на издадения в негова полза Запис на заповед от 18.10.2020г., което предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 188/2022г. по описа на РС Сандански.

Ответниците- „Сиг финанс“ ООД и Т. И. И., са депозирали по реда на чл. 131 от ГПК отговори на исковата молба, с които оспорват предявения иск по основание и размер. Оспорва се от ответната страна настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, като се поддържа че рамковия договор е действащ и към момента на разглеждане на делото пред съда. Оспорва се с писмения отговор на ИМ, твърдението че е налице неизпълнение на договора от страна на „Сиг Финанс“ ООД. В тази връзка твърдят, че „Сиг Финанс“ ООД е издало и предало на ищцовото дружество записи на заповед последователно всяка година от датата на сключването му, които записи на заповед не са върнати на издателя при поисканото през 2021г. от ищеца издаване на нов запис на заповед. Твърди се от ответната страна, че „Сиг Финанс“ ООД е отправило писмено възражение до ищеца за право на задържане поради неизпълнено условие на договора-ищецът да е върнал предходно издаваните записи на заповед от 2018г., 2019г. и 2020г.

Оспорва се от ответната страна че едностранното прекратяване на рамковия договор е валидно извършено, тъй като не е извършено надлежно уведомяване на кредитополучателя за упражненото от ищеца-кредитодател право да обяви предсрочната изискуемост на вземането. Възразява се, че отразеният в обратната разписка получател на пратката-Т. И., не е упълномощена да получава куриерски пратки, както и че представеното от ищеца пълномощно е оттеглено на 17.06.2021г., а също и че няма отразяване на датата на получаване на пратката.

С отговора на ИМ по реда на чл. 131 от ГПК, оспорва се от ответната страна, твърдението че претендираната от ищеца сума не е изплатена, като се навеждат доводи че чрез извършени преводи по банковата сметка на ищеца на 22.06.2022г.

С писмения отговор на ИМ пред РС Сандански- наведено е възражение за злоупотреба с право от страна на дружеството ищец, основано на доводи че тъй като е извършено плащане на задължението към 22.06.2022г., а поканата за изпълнение е връчена на 29.06.2022г., то управителят на ответното дружество и авалиста, не са станали причина за образуване на изпълнителното дело, поради което не дължат лихви за забава и разноските по ИД № 704/2022г. по описа на ЧСИ А. Ц.. Ответниците правят възражение и за нищожност на записа на заповед поради липса на форма, тъй като не съдържа пълно описание на юридическото лице, на което да се плати, и поради липса на израза „безусловно обещава“. Ответниците са направили възражение за недействителност на записа на заповед и поради липса на съгласие и представителна власт. Твърди се, че управителя на дружеството-издател на процесния запис на заповед не е издал специално и изрично пълномощно за подписването му, а представеното от ищеца пълномощно е оттеглено с изричен акт за оттегляне на 17.06.2020г. Ответниците правят и възражение за нищожност на договора за предоставяне на платежни услуги в частта на разпоредбите му за предоставяне на обезпечение-чл.42 и сл. от същия, като противоречащ на закона. Поради изложеното изказва се становище от ответната страна пред първоинстационния съд, че поради нередовност на изпълнителното основание, отпада отговорността по менителничния ефект, както за дружеството издател на записа на заповед, така и за авалиста- Т. И. И.. Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, приета е съдебно икономическа експертиза.

С обжалваното по настоящото дело Решение № 108/10.05.2023г. по гр. д. № 1182/2022г. по описа на PC Сандански, първоинстнанционният съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК по отношение на първия ответник- „Сиг финанс“ ООД, като неоснователен. Признал е за установено по отношение на Т. И. И., с ЕГН- ••••••••••, с адрес-•••, че дължи на “Транскарт Файненшъл Сървисис“-АД, с ЕИК: 131397565, със седалище и адрес на управление-гр.София, район „Оборище“, ул.“Силистра“, № 8, вземането, предмет на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№ 188/2022г. по описа на Районен съд гр.Сандански, а именно: сумата от 5501, 44 лева (пет хиляди петстотин и един лв. и 44 ст.), представляващо част от вземане в размер на 8400лв. по запис на заповед от 18.10.2020г., с падеж 18.11.2021г., ведно със законната лихва от 22.02.2022г. до окончателното й изплащане.

Присъдил е раноски в полза на ищеца- „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД.

Това е породило за Т. И. И. правния интерес от предявяване на въззивна жалба, въз основа на която е образувано настоящото депо пред ОС Благоевград.

Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства по делото пред първоинстанционния и възизвния съд, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, настоящият въззивен състав на ОС Благоевград, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а установява се по несъмнен начин и от събраните писмени доказателства, че на 12.10.2018г. между “Транскарт Файненшъл Сървисис“-АД, като лицензирана платежна институция- кредитодател, и „Сиг Финанс“-ООД- клиент/кредитополучател/, представлявано от Т. И. И. в качеството й на упълномощено лице, съгласно нотариално заверено пълномощно с рег. № 3941/2018г. на нотариус Р. Б., с рег. № 198 на НК, е сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и кредити на юридически лица, в който са уредени взаимоотношенията им във връзка с издаването, предоставянето и ползването на платежни карти; открИ.ето, обслужването и закрИ.ето на платежна сметка; извършването на платежни и други операции и усвояването, ползването и издължаването на кредити, отпуснати на клиента във връзка с изпълнението на платежни операции чрез платежни карти./чл. 2/ По силата на сключения договор ищецът- „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД, е издал на „Сиг Финанс“-ООД платежна карта, открил му платежна сметка и му е отпуснал кредит в размер до 3 000 лева, със срок на погасяване 12 месеца, считано от датата на усвояване/чл. 37 и чл. 38/, като е уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 14, 5%/чл. 39/, а „Сиг Финанс“-ООД се е задължил до 15-то число на всеки месец да погасява сума, равна или по- голяма от минималната погасителна вноска по кредита, посочена в последното месечно извлечение, а при изтичане на срока на кредита-да погаси общото задължение/чл. 40 ал.1 от договора/. Страните са уговорили, че месечното извлечение се изпраща на посочен от клиента електронен адрес, като неполучаването му не освобождава клиента от задължението да погаси в срок дължимите от него суми, както и че при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на минималната погасителна вноска по кредита се начислява надбавка за забава към годишния лихвен процент по кредита в размер посочен в ценовата листа/чл. 40 ал. 2/. Съгласно чл. 40 ал. 3 от рамковия договор, в случай, че клиентът не изпълни задължението си за плащане на минималната погасителна вноска по кредита в два последователни месеца, “Транскарт Файненшъл Сървисис“-АД има правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно изискуем и при неизпълнение на друго задължение на клиента по рамковия договор (чл. 43 ал. 1 т. 2 от рамковия договор).

Установява се от събраните по делото писмени доказателства и от становището на страните, че страните по рамковия договор са уговорили предоставеният кредит да бъде обезпечен с издаване на запис на заповед за сума, съставляваща 120% от размера на кредита/чл. 42 ал.1/. Съгласно чл. 47 ал. 2 от процесния договор, страните са се договорили действието на договора да се продължава за нов 12-месечен срок в случай, че никоя от страните най-малко 1 месец преди изтичането на текущия срок на рамковия договор не заяви писмено, че желае действието му да бъде прекратено. При продължаване на срока на действие на рамковия договор след първоначално уговорения срок, клиентът предоставя на “Транскарт Файненшъл Сървисис“-АД нов запис на заповед с падеж най-малко един месец след новия срок на рамковия договор, като в този случай “Транскарт Файненшъл Сървисис“-АД връща на клиента първоначално издадения запис на заповед /чл. 42 ал. 2 от рамковия договор/. Издаденият запис на заповед се връща на клиента и при прекратяване на договора и пълно погасяване на всички задължения на клиента по отпуснатия кредит, както и на другите задължения възникнали във връзка с изпълнението на рамковия договор /чл. 42 ал. 3/.

Пред РС Сандански е представено и прието като писмено доказателство- нотариално заверено пълномощно с рег. № 3941/2018г. на нотариус Р. Б., видно от което Т. И. И. е упълномощена от Управителят на „Сиг Финанс“-ООД, да го представлява пред “Транскарт Файненшъл Сървисис“-АД при сключване на рамков договор за предоставяне на платежни услуги и кредити на юридическо лице, включително анекси към него и други документи, както и да подписва записи на заповед във връзка със сключването на рамковия договор. И преди издаване на това пълномощно Т. И. И. е била упълномощена от „Сиг Финанс“-ООД да го представлява пред всички физически и юридически лица, като извършва от негово име всякакви правни и фактически действия (пълномощно с рег. № 2844 от 07.12.2015г. по описа на нотариус Д. Г. с рег. № 498 по регистъра на НК).

В хода на първоинстанционното производство пред РС Сандански, по безспорен начин е установено, че на 12.10.2018г., „Сиг Финанс“-ООД, действащо чрез пълномощника си Т. И. И., е издало Запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се е задължило да плати на поемателя „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД или на негова заповед, без протест и без разноски, сумата от 3600лв. на падеж-12.11.2019г. Този запис на заповед е авалиран същия ден от Т. И. И. при условията, при които е издаден.

Установено е по делото, че между “Транскарт Файненшъл Сървисис“-АД и „Сиг Финанс“- ООД, представлявано от Т. И. И., в качеството й на упълномощено лице, съгласно нотариално заверено пълномощно с рег. № 3941/2018г. на нотариус Р. Б. с рег. №198 на НК, е сключен Анекс № 1 от 24.07.2019г., към сключения между страните рамков договор, с който размера на предоставения кредит е увеличен от 3000лв. на 7000лв., като същият ден „Сиг Финанс“-ООД е издало запис на заповед за сума в размер на 8400лв., авалиран от Т. И. И. в качеството й на физическо лице, като издателят „Сиг Финанс“-ООД, действащо чрез пълномощника си Т. И. И., безусловно и неотменимо се е задължило да плати, без протест и без разноски, на “Транскарт Файненшъл Сървисис“-АД или на негова заповед, сумата от 8400лв., на падеж-24.08.2020г. Така издадения запис на заповед е авалиран от Т. И. И. на 24.07.2019г.

Установява се от писмените доказателства по делото, че на 17.06.2020г. „Сиг Финанс“-ООД е оттеглило пълномощията си от Т. И. И. по пълномощно с рег. № 3941/2018г. на нотариус Р. Б. /нотариално заверено оттегляне на пълномощно с рег. № 1811/17.06.2020г. по описа на нотариус Р. Б./.

Не е спорно между страните по делото, че Т. И. И. е дъщеря на И. И. П. и С. С. П., които са съответно управител и съдружници в „Сиг Финанс“-ООД/представената справка от НБД“Население“ и справка за актуално състояние на ответното дружество пред РС Сандански/.

Пред въззивната съдебна инстанция била е допусната като свидетел- С. С. П., съпруга на управителят на „Сиг финанс“ ООД и майка на ответницата Т. И. И.. Същата сочи че е съдружник в „Сиг финанс“ ООД, като и е известно за сключения рамков договор между дружеството в което е съдружник и „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД. Пояснява че се касае за договор за предоставяне на кредит по дебитна карта. Сочи в показанията си, че когато било оттеглено пълномощното за представителство по отношение на дъщеря и Т. И. И., от тогава тя представлява дружеството, но не може да си спомни точната дата/някъде през 2020г./ Свидетелката сочи че тя лично е уведомила „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД по телефона за оттеглянето на пълномощното, като това станало веднага след като същото било оттеглено. Твърди че говорила със служителка от офис на дружеството, като и било указано да изпрати по куриер документа за оттеглянето на пълномощното по отношение на Т. И. И., но тя отказала да го изпрати и ги уведомила само устно и по телефона. Не може да каже от кой отдел е била служителката с която е разговаряла, нито си спомня нейното име. Запитана за периода през 2021г. знае ли че дъщеря и след като се е легитимирала като пълномощник на „Сиг финанс“ ООД, е извършвала редица действия от името на дружеството, свидетелката отговаря пред съда че тогова не е била пълномощник и не е запозната, но твърди че дъщеря и би следвало да е била упълномощена за да извършва такива действия от името на „Сиг финанс“ ООД.

Установено е по несъмнен начин от доказателствата по делото, че на 18.10.2020г. „Сиг Финанс“-ООД, действащо чрез пълномощника си Т. И. И., съгласно пълномощно с рег. № 3941/12.10.2018г. на нотариус Р. Б., е издадена процесния Запис на заповед от същата дата, с който издателят безусловно и неотменимо се е задължил да плати, без протест и без разноски, на поемателя- “Транскарт Файненшъл Сървисис“-АД, или на негова заповед, сумата от 8400лв., на падеж-18.11.2021г. Така издадения запис на заповед е авалиран същия ден от Т. И. И.. На 20.01.2021г. „Сиг Финанс“-ООД, чрез Т. И. И., е подало заявление за преиздаване на кредитна карта с последни четири цифри от номера 1478, преди изтичане срока й на валидност.

На 03.12.2021г. Т. И., в качеството й на пълномощник на „Сиг финанс“-ООД, е изпратила на “Транскарт Файненшъл Сървисис“-АД съобщение (писмо)- с вх. № 1676/06.12.2021г., във връзка с искането за издаване и предаване на запис на заповед по договора за кредитна карта, в което съобщение пълномощникът на „Сиг финанс“ ООД сочи, че ще бъде изпратен запис на заповед съгласно договора след като предходно издадените до сега запис на заповеди бъдат върнати, както и че е налице забава за връщане на предходно издадени запис на заповед от страна на “Транскарт Файненшъл Сървисис“-АД, което представлява неизпълнение на задължение съгласно договора.

Видно от писмените доказателства, събрани пред РС Сандански- “Транскарт Файненшъл Сървисис“-АД е отговорил на „Сиг финанс“-ООД с писмо изх. № 20211131/14.12.2021г., в което се заявава, че е налице неизпълнение на задължението на „Сиг финанс“-ООД да предостави нов запис на заповед след продължаване на сключения договор след дата 12.10.2021г., което е основание за прекратяване на договора и обявяването на кредита за предсрочно изискуем, както и че с настоящо уведомяват, че прекратяват договора и обявяват кредита за предсрочно изискуем. В дадения отговор от „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД до Т. И. И., сочи се че за обратно получаване на издадените от „Сиг финанс“ ООД записи на заповед, същите могат да бъдат върнати на лице изрично упълномощено да ги получи ценните книги от името на дружеството длъжник. Сочи се, че последно издадения запис на заповед не може да бъде върнат, тъй като не са изпълнени всички изискуеми задължения по рамковия договор, които са обезпечени с него, поради което е направено възражение за неизпълнен договор по реда на чл. 90 ал.1 от ЗЗД.

Към отговора от 14.12.2021г. са приложили покана за доброволно изпълнение с изх. № 20211132/14.12.2021г. Писмото- отговор е изпратено с куриерска пратка- „Еконт Експрес“, и е получено от Т. И. И. /представената пред РС Сандански обратна разписка, на която няма отбелязване на датата на получаване/.

Видно е от разписка за върнат запис на заповед, представена пред първоинстационния съд, че на 23.12.2021г. “Транскарт Файненшъл Сървисис“-АД е предало на „Сиг финанс“-ООД в оригинал запис на заповед, издаден на 12.10.2018г. и запис на заповед издаден на 24.07.2019г., които са получени от управителя на Сиг финанс“-ООД- И. И. П.. Установява се по делото от материалите, представени в заверен препис от ч.гр.д. № 188/2022г. по описа на РС Сандански, че въз основа на издадения на 18.10.2020г. запис на заповед “Транскарт Файненшъл Сървисис“-АД е подало на 23.02.2022г., пред РС Сандански- заявление с вх. № 1240 за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, срещу солидарните длъжници- „Сиг Финанс“-ООД и Т. И. И., за частично заплащане на дължимата сума- в размер на 5501, 44лв. Въз основа на така подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 188/2022г. по описа на РС Сандански. Съдът по заповедното производство е уважил искането, като е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 123 от 24.02.2022г. и изпълнителен лист № 87/25.02.2022г. срещу длъжниците в полза на заявителя.

Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на взискателя „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД от 19.05.2022г. е образувано изп.д. № 704/2022г. по описа на ЧСИ А. Ц., с рег. № 701 от регистъра на КЧСИ. На 07.06.2022г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху недвижим имот, собственост на Т. И. И., която възбрана е вписана в СВ към РС Сандански, на 08.06.2022г. Въз основа на разпореждане на ЧСИ, на 10.06.2022г. съдебният изпълнител е наложил обезпечителна мярка ЗАПОР на банковите сметки на длъжниците. На солидарните длъжници- „Сиг финанс“ ООД и Т. И. И., са изпратени покани за доброволно изпълнение, с приложена към тях заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, с изх. № 6982/10.06.2022г. и изх. № 6988/10.06.2022г. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на „Сиг Финанс“-ООД чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК на 29.06.2022г., а на Т. И. И. е връчена лично на 22.06.2022г.

В законоопределения срок длъжниците са подали по ч.гр.д. № 188/2022г. по описа на РС Сандански- възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, поради което съдът с разпореждания от 30.09.2022г. и от 17.10.2022г. е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Съобщенията с дадените указания са връчени на заявителя- „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД на 10.10.2022г. (относно възражението на Т. И.) и на 27.10.2022г. (относно възражението на „Сиг Финанс“-ООД).

Установява се от писмените доказателства по делото, че на 28.06.2022г., от Т. И. е извършен превод на “Транскарт Файненшъл Сървисис“-АД, за парична сума от 5000лв. и сума от 674, 12лв., на основание „договора от 12.10.2018г. на „Сиг финанс“-ООД, карта 1478“/2бр. разписки от EasyPay- лист 100 и 101 от ИД № 704/2022г. по описа на ЧСИ А. Ц./. Така извършените плащания, както и образуваното изпълнително производство, са коментирани от “Транскарт Файненшъл Сървисис“-АД и Т. И. И., в подписано между тях писмено Споразумение на 19.07.2022г. В последното страните са постигнали договорки във връзка с образуваното изпълнително производство. Приели са съгласно чл. 2 ал.2 от същото, длъжникът следва да изплати на ЧСИ разноските по изпълнителното дело в размер общо на 810.22лв. по посочената банкова сметка. В чл. 3 ал.1 от сключеното споразумение, страните- „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД и Т. И. И. са се споразумели, в случай че бъдат изплатени изцяло сумите по чл. 2 ал.1 от споразумението, на осн. чл. 108 от ЗЗД, кредиторът да опрости останалата незаплатена част от задължението, произтичащо от издадения изпълнителен лист № 87/25.02.2022г. по ч.гр.д. № 188/2022г. по описа на РС Сандански.

Видно е писмените доказателства приети пред РС Сандански, че на 01.03.2023г. Транскарт Файненшъл Сървисис“-АД е изготвило писмо-уведомление с изх. № 20230562/01.03.2023г., изпратено до Т. И. И., с изявление за прекратяване на сключеното между тях споразумение от 19.07.2022г., поради неизпълнение на поетите задължения на длъжника по сключеното споразумение.

Пред РС Сандански по искане на ищеца е била допусната и приета съдебно- икономическа експертиза. Видно от заключението на вещото лице е, че кредитополучателят- „Сиг финанс“ ООД е усвоил средства по предоставения му кредит, в общ размер на 19 419.75лв./подробно описани в Приложение № 1 към експертизата/, а е извършвал погасявания по кредита в общ размер на 14 022.03лв./Приложение № 2 към експертизата/, в хронологична последователност посочена в Приложение 3 към експертизата. Установява се от писменото заключение на вещото лице, че размерът на дължимата главница по процесния рамков договор, към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, е в размер на 5 397, 72лв., а договорената възнаградителна лихва за периода от 19.10.2018г. до 14.12.2021г., дължима към същия момент, възлиза на 92, 62лв. Според експертното заключение, размерът на дължимите такси (такса-известяване чрез SMS, такса за превод по банкова сметка, такса за транзакцията Trans.cash, такса за вноска в офис на EasyPay) по кредита за периода от 19.10.2018г. до 14.12.2021г. възлизат на 11, 10лв.

Въззивната инстанция в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, като съобрази оплакванията във въззивната жалба, при самостоятелен анализ и преценка на събраните доказателства, по вътрешно убеждение на осн. чл. 12 от ГПК, излага следните правни съображения:

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение на РС Сандански е валидно постановено. Издадено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с оглед на обхвата на обжалването е и процесуално допустимо.

Исковата претенция е с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 538 от ТЗ, във връзка с чл. 535 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, за вземане основано на менителничния ефект от Запис на заповед от 18.10.2020г., издадена от „Сиг финанс“ ООД, чрез пълномощник Т. И. И., основано на съществуването на редовна от външна страна ценна книга, подлежаща на изпълнение поради настъпил падеж. Процесният запис на заповед е авалиран от Т. И. И., в качеството и на ФЛ, с което е гарантирано плащането на поетото задължение.

При въведено твърдение от една от страните по делото, че вземането по издадената запис на заповед произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадената ценна книга, не се променя предметът на делото. С въвеждането на конкретни твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на определено каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. Тогава в производството по предявен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 538 от ТЗ, на изследване ще подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл. 154 ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си. При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника-длъжник релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед. В този смисъл по реда на чл. 290 от ГПК са постановени и поредица задължителни актове на ВКС, като Решение № 17/16.02.2015г. по т. д. № 116/2014г. по описа на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 66/28.07.2015г. по т. д. № 378/2014г. по описа на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 179/04.03.2015г. по т. д. № 3747/2013г. по описа на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 12/30.01.2015г. по т. д. № 2714/2013г. по описа на ВКС, ТК, I т. о.

Относно разпределението на доказателствената тежест в процеса, следва да се съобрази и постановеното по реда на чл. 290 и сл. ГПК- Решение № 103/24.06.2009г. по т. д. № 717/2008г. на ВКС, ІІ т. о. Макар и абстрактна сделка, записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума. При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед. В настоящия случай в процесуална тежест на ответника е доказването, че е извършено плащане на задължението по каузалното правоотношение, за което се твърди че е обезпечено с процесния запис на заповед, тъй като погасяването на задължението по каузалното правотношение, би довело и до погасяване на менителничния ефект на предявената за плащане ценна книга.

Въз основа на становищата на страните по делото и анализа на събраните доказателства, въззивният състав на ОС Благоевград намира че не е спорно че процесния Запис на заповед от 18.10.2020г. има обезпечителна функция по отношение на трайните търговски правоотношения, възникнали между „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД, като кредитодател и „Сиг финанс“ ООД, като клиент- кредитополучател, въз основа на приетия като писмено доказателство Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и кредити на юридически лица от 18.10.2018г. Различна е процесуалната позиция на страните по делото във връзка с настъпването на заявения от дружеството ищец менителничен ефект от Запис на заповед от 18.10.2020г. Ищецът се позовава на дължимото плащане по записа на заповед, като поддържа че същият не само е редовен от външна страна, но и обезпечава съществуващите между страните търговски правоотношения във връзка с договора за паричен заем, като възразява че зъдълженията на длъжника по каузалното правоотношение не са изцяло погасени чрез плащане. Обратното- от дружеството ответник и от авалиста, оспорва се вземането основано на менителничния ефект на ценната книга, тъй като се поддържа че вземането по Запис на заповед от 18.10.2020г., е погасено чрез плащане, като наведено е още с отговора на ИМ в срока по чл. 131 от ГПК- възражение за недобросъвестност и злоупотреба с право от страна на поемателя, доколкото поддържа се че към момента на предявяване на иска пред съда, кредиторът е знаел че задължението е погасено поради плащане, но въпреки това е предявил и поддържал иска по чл. 422 от ГПК пред съда.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от въведените във въззивната жалба оплаквания.

Въззивният съд намира за неоснователно възражението за нищожност на процесния запис на заповед, наведено от ответника с отговора на исковата молба и поддържат пред настоящата съдебна инстанция с възината жалба. Въз основа на събраните писмени доказателства, съставът на ОС Благоевград намира, че процесния Запис на заповед от 18.10.2020г. е редовен от външна страна и отговарящ на изискванията на чл. 535 ТЗ за валидност. Същият съдържа всички задължителни реквизити съгласно чл. 535 ТЗ- наименование "запис на заповед" в текста на документа и на езика на който същият е написан; падеж /в случая- на определен ден съгласно чл. 535 т. 3 ТЗ, във вр. с чл. 537 и чл. 486 ал.1 т. 4 от ТЗ/; място на плащане; име на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата на издаване; подпис на издателя. Последният материализира в себе си абстрактното задължение на издателя- „Сиг финанс“ ООД и на авалиста- Т. И. И., да плати посочената в документа парична сума от 8 400лв. на поемателя- „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД. Налице е волеизявление за безусловно и неотменимо задължаване за плащане. По тези съображения менителничният ефект е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Настъпил е падежа посочен в записа на заповед, поради което сумата е дължима и платима от длъжника на посоченото място на плащане- гр. София./чл. 535 т. 4 от ТЗ/.

Неоснователно е възражението, че в записа на заповед не се съдържат индивидуализиращи поемателя данни, тъй като съгласно чл. 535 т. 5 от ТЗ задължително е единствено посочването на името на поемателя, но не и други индивидуализиращи данни, поради което за редовността на ценната книга, са ирелевантни изискванията на чл. 13 от ТЗ/ЕИК, седалище и адес на управление/. Непосочването на ЕИК, както и седалището на дружеството поемател и неговия представител, не могат да обусловят извода за недейсвителност на процесния запис на заповед. Прието е дори че "записът на заповед не е нищожен, ако поемателят, макар и непосочен, е индивидуализиран в достатъчна степен, щом са посочени мястото на плащане и банковата му сметка" /Решение № 1088/07.07.2003г. по гр. д. № 132/03г. V-то г. о на ВКС/.

Неоснователно е възражението за недействителност на процесния запис на заповед поради това че не са спазени изискванията на чл. 535 т. 2 от ТЗ. Законът не изисква в ценната книга задължително да се съдържа израза „безусловно обещава“, а следва да съдържа ясното волеизявление за безуслвно обещание да се плати определената сума пари на падежа, на поемателя на мениталничния ефект.

Неоснователно е възражението на ответниците, навадено с отговора на ИМ пред първоинстанционния съд- че записът на заповед е недействителен, тъй като е подписан от пълномощник, а не от законния представител на юридическото лице- издател. В закона не се съдържа забрана записа на заповед да бъде подписан от пълномощник, тъй като се касае за волеизявление, насочено към възникване на менителнично задължение, т.е. към сключване на сделка. Отделно в процесния запис на заповед изрично е отбелязано, че издателят на записа на заповед действа не чрез представителят си/управителят на дружеството/, а чрез пълномощника си- Т. И. И., съгласно пълномощно с рег. № 3941/12.10.2018г. на нотариус Р. Б.. Въпроса дали упълномощеното лице е било редовно упълномощено за подписване на ценната книга е свързан с настъпването на други правни последици, но не основание за нищожност на издадения запис на заповед.

Установява се по несъмнен начин от писмените доказателства по делото, че с нарочен писмен акт от 17.06.2020г., с нотариална заверка на подписа, са били оттеглени пълномощията дадени на Т. И. И. от управителят на „Сиг финанс“ ООД, въз основа на пълномощно с рег. № 3941/12.10.2018г. на нотариус Р. Б., поради което въззивният съд намира за доказано по делото, че към момента на подписването на процесния Запис на заповед от 18.10.2020г., от името на издателя „Сиг финанс“ ООД, въззивницата Т. И. И. е действала без представителна власт.

Поемането на менителнично задължение възниква в резултат на строго формална абстрактна сделка, при която волеизявлението на издателя е негов пряк източник. То следва да бъде закрепено върху ценната книга/като запис на заповед/, с подписа на лицето или на негов представител. За поемане на менителнично задължение пълномощникът на дружеството издател, следва да е изрично упълномощен от търговеца/чл. 26 ал. 2 ТЗ/, като упълномощаването на търговския пълномощник е формална сделка, необходима е квалифицирана писмена форма за действителност на упълномощителната сделка- с нотариална заверка на подписа /чл. 26 ал. 1 изр. 3 ТЗ/. Липсата на форма прави упълномощаването недействително. Макар писменото пълномощие да не е реквизит на менителничния ефект и да не е част от ценната книга, за да е налице представителство, то трябва да е изрично отбелязано върху документа- представителят да е отразил, че действа от името на представлявания издател. Общите разпоредби на института на представителството в гражданското право /чл. 36- чл. 43 ЗЗД/ намират приложение и при представителството в менителничното право при отчитане на специалните разпоредби на ТЗ /напр. чл. 462 ТЗ, фингираща, че действалият без представителна власт е длъжник по ефекта/. С разпоредбата на чл. 461 ТЗ ясно е дефинирано, че ако менителницата носи подписи на лица, които не могат да задължат лицето, от името на което е подписана, волеизявлението на последното не поражда менителничноправните последици, към които е насочено.

В менителничното право, аналогично на общите правила в гражданското право, действията, извършени от представител без представителна власт, не обвързват мнимо представлявания, но той може да ги потвърди, приемайки настъпилите правни последици. При отсъствие на потвърждаване, липсата на представителна власт не прави менителничната сделка недействителна - т.е. без правно действие за поемателя, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 462 ТЗ, ефектът се счита за издаден лично от лицето, което го е подписало /Решение № 13 от 6.04.2011г. по т. д. № 333/2010г. на I т. о. на ВКС/, но мнимо представляваният не е обвързан - не е длъжник по ценната книга.

Поетото без менителнична представителна власт задължение по отношение търговеца издател на ценната книга, може да бъде потвърдено от него, като ратифицирано следва да бъде задължението по самата ценна книга. Потвърждаването по реда на чл. 301 ТЗ чрез непротивопоставяне на действия по сключване на каузалната сделка без представителна власт не може да се счита разпростряно и по отношение на обезпечаващото я менителнично задължение. Недопустимо е презумпция, касаеща друго правоотношение/търговска сделка/, макар и обезпечено от абстрактното такова/запис на заповед/, да се прилага и към строго формалното и произтичащо едиствено от обективираното в ценната книга изявление, тъй като задължението по нея възниква само по силата и на основата на издадения ефект.

В настоящия казус пълномощникът Т. И. И. е подписала от името на издателя- „Сиг финанс“ ООД, процесния Запис на заповед от 18.10.2020г., като установено е безспорно по делото, че същата е поела задълженията по ценната книга към поемателя- „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД, при липса на надлежна представителна власт. Без значение в случая е добросъвестността на кредитора, тъй като разпоредбата на чл. 41 ал. 2 от ЗЗД е неприложима в менителничното правоотношение. Поетото от името на търговеца издател, чрез неговия търговски пълномощник менителнично задължение, не е възникнало за „Сиг финанс“ ООД и не обвързва търговеца посочен като издател на ценната книга/чл. 461 ТЗ/, а само пълномощника- Т. И. И., която е действала без представителна власт и се е задължила към поемателя при условията посочени в записа на заповед /чл. 462 ТЗ/.

Възражението за недействителност на процесния Запис на заповед от 18.10.2020г., поради липса на съгласие от страна на представителят на дружеството издател- „Сиг финанс“ ООД, поради подписването на ценната книга от пълномощник без представителна власт, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Въззивницата Т. И. И. е подписала процесния запис на заповед, при липса на надлежно пълномощно и в качеството си на авалист, поради което същата лично е поела задълженията към поемателя- „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД, при условията на подписания запис на заповед, а за посочения като издател дружество- „Сиг финанс“ ООД, не са възникнали задължения по предявения менителничен ефект, поради което и предявения иск по чл. 422 от ГПК срещу „Сиг финанс“ ООД е бил правилно отхвърлен от решаващият състав на РС Сандански, доколкото иска по чл. 422 от ГПК е основан само на настъпил менителничен ефект от издадения Запис на заповед от 18.10.2020г.

Не е спорно по делото, че като ценна книга процесния запис на заповед има обезпечителна функция по отношение на вземанията на ищеца- „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД по въведеното с исковата молба каузално правоотношение между него и ответника „Сиг финанс“ ООД, с основание рамков договор за кредит. По този договор авалистът- Т. И. И. не е страна. Задължителната съдебна практика на ВКС по приложението на уреденото в чл. 483-485 ТЗ менителнично поръчителство /авал/ приема неговия самостоятелен и неакцесорен характер спрямо главното задължение, което обезпечава. Поради това приема се от съдебната практика, че авалистът не може да противопоставя на приносителя на менителничния ефект възражения, които би могъл да противопостави издателят на записа на заповед- абсолютни възражения за недействителност на ефекта /с изключение на възражението относно формата, съгласно чл. 485 ал.2 от ТЗ/ и лични възражения, произтичащи от каузалното правоотношение между приносителя и издателя. Противопоставянето на лични възражения от авалиста, основани на каузалното правоотношение между приносителя и издателя, е допустимо, само 1. ако авалистът е страна по каузалното правоотношение или 2. ако приносителят е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право, знаейки за наличието на лични възражения по каузалното правоотношение с издателя /Решение № 120 от 30.07.2010г. по т. д. № 988/2009г. на ВКС, II- ро т. о.; Решение № 17 от 21.04.2011г. по т.д. № 213/2010г. на ВКС, II-ро т. о.; Решение № 26 от 24.04.2014г. по т.д. № 1027/2013г. на ВКС, II-ро т. о., и др./. Само в тези два изрично уредени в закона случаи, авалистът може да противопоставя успешно на приносителя и личните възражения по каузалното правоотношение, по което не е страна, макар това право по принцип да не му принадлежи.

Отговорността на издателя и на поръчителя към поемателя като длъжници по записа на заповед, обаче, е солидарна- чл. 513 ал. 1 ТЗ. Връзката на менителничния ефект с каузалното задължение, гарантирано от издателя със записа на заповед, изключва възможността издателят и поръчителят да отговарят в различен обем по прекия менителничен иск на поемателя. Затова независимо от самостоятелния характер на задължението на авалиста, той дължи същата по обем престация както и издателя, освен ако не е налице предвидено в закона изключение- напр. чл. 484 ТЗ /неспазена форма на авала/; чл. 483, изр. 1, пр. 2 ТЗ /частично поръчителство/, чл. 485 ал. 2 ТЗ /недействителност на задължението на издателя, поради което е дадено менителничното поръчителство/, или не е уговорено изрично отклонение от правилото на чл. 485, ал. 1 ТЗ, че поръчителят отговаря както лицето, за което е поръчителствал. В този смисъл отговорността на поръчителя по записа на заповед не може да е по-голяма по обем от отговорността на издателя, тъй като обратното би довело до неоснователно обогатяване на кредитора. /Решение № 17 от 25.05.2017г. на ВКС по гр.д. № 61283/2016г., I г. о., ГК/ Следователно по прекия менителничен иск на поемателя авалистът разполага с възражения, че каузалното задължение на издателя е погасено-изцяло или отчасти. Той може да се позове на осъществени погасителни способи, но и на действието на упражнените от издателя насрещни права, които също са погасили неговото задължение към поемателя, а с това и прекия менителничен иск /напр. възражение за разваляне на договора или за неизпълнен договор/. Чрез тези възражения поръчителят не упражнява чуждите лични права /на издателя/, а се позовава на обстоятелства, които рефлектират върху прекия иск на поемателя срещу всеки длъжник по записа на заповед. Възраженията авалистът следва да въведе като защита срещу предявения иск/предявения такъв по чл. 422 ГПК/. Негова е тежестта да докаже конкретното каузално правоотношение, поради което записът на заповед е издаден и фактите, които са погасили /изцяло или отчасти/ каузалното задължение на издателя, а с това - и прекия иск на поемателя срещу авалиста.

Не е спорно между страните, а установява се по безспорен и несъмнен начин по делото, че ищецът поемател- „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД и дружеството посочено като издател на процесния запис на заповед- „Сиг финанс“ ООД, са били в трайни търговски отношения, основани на поредица от сключени договори за кредит, въз основа на сключен между тях Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и кредити на юридически лица от 18.10.2018г. В този смисъл въззивният съд намира за безспорно доказано по делото съществуването на валидни търговски правоотношение между ищеца и първия ответник по делото, въз основа на валидно сключвани последодателни договори за предоставяне на парични кредити за суми на различна стойност чрез дебитна карта. Не се оспорва от никоя от страните, че процесния Запис на заповед от 18.10.2020г. е издаден за обезпечение на вземането за последно продестовен кредит в размер на 8 000лв. и съобразно разпоредбата на чл. 42 ал.1 от Рамковия договор.

Независимо коя от страните е въвела каузалните правоотношения в спорния предмет на делото, ищецът по иска носи тежестта да докаже валидното възникване и съществуване на парично вземане, а ответникът - неговото погасяване. В тази насока са и разрешенията, възприети в постановените по реда на чл. 290 ГПК от състави на ВКС, Търговска колегия, решение № 149/05.11.2010г. по т.д. № 49/2010г. на І т. о., решение № 108/22.07.2011г. по т.д. № 813/2010г. на ІІ т. о. и решение № 102/25.07.2011г. по т.д. № 672/2010г. на ІІ т. о.

Въвеждането на твърдения или възражения за наличие на каузални правоотношения, послужили като причина за менителничното задължаване, изисква от съда да се произнесе относно съществуването на спорното вземане, след като изследва не само формалната редовност и действителност на менителничния ефект, а и валидността на сделката, сочена за източник на каузалното правоотношение, и евентуалното погасяване на породените от нея задължения, но и на поетите със записа на заповед менителнични права и задължения. Въведените твърдения или възражения на страните за връзката между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, по повод на което е издадена ценната книга, подлежат на изследване доколкото същите биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. Погасителен ефект за вземането по записа на заповед при въведени възражения за плащане на задължението по каузалното правоотношение настъпва само при доказана обезпечителна функция на ценната книга спрямо изпълнението на конкретни задължения по каузалното правоотношение между издателя и поемателя. От друга страна, вземането на основание на ценната книга, независимо от гаранционно–обезпечителния му характер, възниква на датата на издаване на записа на заповед и изискуемостта му настъпва на падежа на ценната книга. Обезпечението може да е дадено на дата преди или след възникване на задължението по каузалното правоотношение, но с оглед установяване съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, същото следва да е с настъпила изискуемост. Следователно за да са изискуеми и дължими сумите посочени в записа на заповед, следва не само да е настъпила датата на падежа по ценната книга, но следва да е настъпил падежа и на обезпечените с издадения запис на заповед задължения по каузалното правоотношение между страните по делото.

Абстрактният характер на записа на заповед като едностранна правна сделка не следва да се абсолютизира, независимо от редовността на ефекта. Въвеждането на твърдения или възражения за наличие на каузални правоотношения, послужили като причина за менителничното задължаване, изисква от съдът да се произнесе относно съществуването на спорното вземане, след като изследва не само формалната редовност и действителност на менителничния ефект, а и валидността на сделката, сочена за източник на каузалното правоотношение, и евентуалното погасяване на породените от нея задължения. Погасяването на обезпеченото със записа на заповед парично задължение чрез някой от предвидените в закона правни способи /плащане, опрощаване, новиране, погасяване по давност и т. н. / има за последица погасяване и на поетото с гаранционно-обезпечителна цел абстрактно задължение, обективирано в съдържанието на записа на заповед. В процесуална тежест на длъжника по каузалното правоотношени е доказването на въвеведеното възражение в процеса- за погасяване на задължението по каузалното правоотношение, тъй като същото би било основание за ненастъпването на претендирания от ищеца менителничен ефект. В тази насока са и разрешенията, възприети в постановените по реда на чл. 290 ГПК от състави на ВКС, Търговска колегия, решение № 149/05.11.2010г. по т.д. № 49/2010г. на І т.о., решение № 108/22.07.2011г. по т.д. № 813/2010г. на ІІ т.о. и решение № 102/25.07.2011г. по т.д. № 672/2010г. на ІІ т. о.

Не се споделят от настоящия въззивен състав на ОС Благоевград, доводите на първоинстанционния съд наведени в мотивите към обжалваното съдебно решение- че от ответника Т. И. И. нито е наведено възражение за недобросъвестност и злоупотреба с право от страна на поемателя ищец по делото, нито са представени доказателства в тази насока, поради което е направен правния извод, че на ответника не може да бъде признато правото да наведе срещу ищеца по прекия менителничен иск- „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД, възраженията на хонората „Сиг финанс“ ООД по каузалното правоотношение, включително възражение за неговото погасяване чрез плащане.

С отговора на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК и двамата ответници- „Сиг финанс“ ООД и Т. И. И. са навели своевременно и изрично възражение за злоупотреба с право от страна на поемателят ищец, тъй като е блокирана издадената дебитна карта на длъжниците и по този начин е блокирана възможността за извършване на плащане на задължението, както и възражение че задължението по менителничния ефект е погасено, поради плащане от страна на длъжника на задължението по обезпеченото каузално правоотношение. Възражението за недобросъвестност и злоупотреба с право се поддържа и с въззивната жалба пред настоящата съдебна инстация от жалбоподателят Т. И. И., наред с оплакване за допуснато процесуално нарушение, доколкото първоинстанционният съд не е разпределил доказателствената тежест между странит във връзка с така наведеното възражение. Развити са правни доводи с въззивната жалба, че поаметалят ищец е продължил да поддържа предявения иск по чл. 422 от ГПК основан на менителничния ефект от Запис на заповед от 18.10.2020г., макар че към момента на предявяването на иска пред съда, кредиторът е знаел че обезпеченото вземане по каузалната сделка е погасено чрез плащане, извършено от длъжника Т. И. И. в рамките на изпълнителното производство. Въззивният съд с определението си по чл. 267 от ГПК от закрито съдебно заседание е дал указания на жалбоподателят Т. И. И. във връзка с доклада и е допуснал отказаните доказателства, поискани пред първоинстанционния съд, на осн. чл. 266 ал. 3 от ГПК.

Недобросъвестен е онзи приносител на правата по менителничния ефект, който знае какво е каузалното правоотношение, поради което длъжник по прекия иск се е задължил с менителнична сделка, но и знае, че са настъпили факти, които пораждат лично възражение срещу кредитора по каузалното правоотношение. Лични (относителни) са възраженията, които произтичат или са свързани с каузалното правоотношение, поради което длъжникът по прекия иск се е задължил с менителничната сделка. Личните възражения, произтичащи от каузалното правоотношение, са например за унищожаването, за развалянето на договора, за неизпълнен договор или за ненастъпила изискуемост на задължението, покрито с менителничната сделка. Личните възражения, свързани с каузалното правоотношение, са например за компенсация или право на задържане, както и възражението за погасяване на задължението по каузалната сделка.

Злоупотребата с права е особен случай на незаконосъобразност, имащ конкретен фактически състав и последици. Това е проява на правен субект- физическо или юридическо лице, реализирана чрез правни или физически действия, в противоречие със закона, при наличието на вина във формата на умисъл и при осъществяване на конкретен резултат - вреда.

В съдебната практика е прието че недобросъвестност или злоупотреба с право е налице при знание на поемателя по запис на заповед, за наличие на относителни възражения /правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи / на издателя на ефекта, като длъжник по каузално правоотношение, обезпечено с менителничния ефект, по което каузално правоотношение поемателят се явява кредитор / така реш. № 2 по т. д. № 984/2012 г. на II т. о. на ВКС, реш. № 40 по т. д. № 148/2011 г. на I т. о. на ВКС, реш. № 230 по т. д. № 383/2012г. на II т. о. на ВКС и др./. В съответствие с преждецитираната задължителна съдебна практика и съобразно конкретната хипотеза, недобросъвестност и злоупотреба с право ще е налице когато, предявявайки правата си по ефекта поемателят би получил плащане, в противоречие със съществуващи и противопоставими му като кредитор, от длъжника, респ. поръчителите на същия / чл. 142 ЗЗД /, относими към съществуването на задължението факти и обстоятелства/извършени погашения на същото вземане, чрез различни погасителни способи/, за чието съществуване кредиторът знае и което пренебрегва, упражнявайки правата си по ефекта.

С установяване недължимост по каузалното правоотношение се препятства събиране на същото вземане, но на основание абстрактната сделка. Тъй като кредиторът- ищец се позовава на абстрактната сделка, не може в негова тежест да се вмени установяване на вземане по каузалното правоотношение, тъй като би било в противоречие с принципа на диспозитивното начало. Разпределението на доказателствената тежест следва да е в съответствие със задължителните указания в т. 17 на ТР № 4/2014г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Знанието не се свежда до знание, че длъжникът фактически противопоставя възражения, т. е. че има такива и оспорва вземането на кредитора, а в установяване основателността на тези възражения, което е в тежест на носителя на правото на възражение / длъжник или поръчител-страни по менителничен ефект, с поемател кредитора /, с оглед общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като единствено ползващ се от това установяване.

Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК пред заповедния съд/23.02.2022г./, не е било извършено плащане от страна на длъжниците по каузалната сделка, но към този момент процесния Запис на заповед от 18.10.2020г. е бил редовен, а вземането по менителничния ефект- с настъпил падеж, т.е. същото е било изискуемо. Не е било извършено плащане на задължението както по каузалната сделка, така и по записа на заповед, с което същата е била обезпечена и към момента на образуване на ИД № 704/2022г. по описа на ЧСИ А. Ц./19.05.2022г./ По делото обаче са събрани убедителни писмени доказателства за извършено плащане на задължението по каузалното правоотношение/респ. на сумата по менителничния ефект/, чрез платежни нареждания чрез 2бр. разписки от EasyPay- лист 100 и 101 от изпълнитленото дело, на обща стойност 5 674.12лв. За плащането на тази сума е направено признание от ищеца- поемател, с клаузата на чл. 1 ал. 3 от Споразумение от 19.07.2022г., подписано между „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД и Т. И.. Пред съда по заповедното производство по ч.гр.д. № 188/2022г. по описа на РС Сандански, постъпило е възражение от длъжника Т. И. И. на 21.07.2022г., в което същата е възразила че не дължи сумата претендирана от поемателят- ищец по менителничния ефект, тъй като задължението по каузалната сделка която записа на заповед обезпечава е платено изцяло на заявителя на 28.06.2022г. Поради изложеното от фактическа страна, към момента на предявяване на специалния установителен иск по чл. 422 от ГПК пред съда/на 04.11.2022г./, ищецът- поемател „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД категорично е знаел, че заявената сума по менителничния ефект- 5 647.12лв., е платена като задължение по каузалната сделка от длъжника Т. И. И. чрез два парични превода, извършени на 28.06.2022г. Въпреки знанието на кредитора за настъпили правопогасяващи вземането по менителничния ефект обстоятелства, ищецът поемател е предприел правни действия- предявил е иск по чл. 422 от ГПК, за установяване на оспореното му чрез възражение от длъжника вземане по ч.гр.д. № 188/2022г. по описа на РС Сандански, за да преодолее блокирането на издадената в негова полза Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 123 от 24.02.2022г. Въззивният съд намира, че това поведение на поемателят- ищец „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД, съставлява недобросъвестност и злоупотреба с права по смисъла на чл. 8 и чл. 63, ал. 1 от ЗЗД и чл. 289 от ТЗ. Поради установено недобросъвестно поведение, съставляващо и злоупотреба с права от страна на поемателят- ищец, въззивният съд намира че съобразно изложеното по- горе и приетото с разпоредбите на ТЗ, следва да бъде признато в настоящия казус правото на авалиста Т. И. И. да противопостави на поемателят- кредитор, възраженията на хонората по сделката, включително възражението за погасяване на вземането по менителничния ефект поради плащане на задължението по каузалното правоотношение, което е обезпечено чрез издаване на процесния Запис на заповед от 18.10.2020г.

Според константната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 17 от 21.04.2011 г. по т. д. № 213/2010 г. на II т. о., решение № 40 от 05.06.2012 г. по т. д. № 148/2011 г. на I т. о. и решение № 2 от 12.08.2014 г. по т. д. № 984/2012 г. на II т. о., която напълно се споделя от настоящия състав, злоупотребата с право и недобросъвестността на приносителя са знанието му за наличие на относителни възражения по каузалното правоотношение с хонората. В същия смисъл е и разрешението, дадено със служебно известното на настоящия състав Решение № 40 от 5.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 148/2011 г., ТК, I т.о., с което след допуснато касационно обжалване по реда на чл. 290 ГПК е прието, че установената недобросъвестност на приносителя изключва правото на последния да иска изпълнение от авалиста в случаите, когато могат да му бъдат противопоставени личните възражения на хонората, в това число и възражението му за наличие на съдебно признато изпълняемо право в полза на приносителя. В тези случаи, както и в случаите на доказана злоупотреба с право, авалистът може да противопоставя успешно на приносителя и личните възражения по каузалното правоотношение, по което не е страна, макар това право по принцип да не му принадлежи.

С Определение № 314 от 26.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1518/2020 г., I т. о., ТК, прието е че предприемането от страна на приносителя на фактически и правни действия, създаващи реална възможност за получаване на двойно плащане, е недобросъвестно по смисъла на чл. 289 от ТЗ, доколкото представлява аморално упражняване на субективно право.

С друго Решение № 60081 от 18.06.2021г. на ВКС по т.д. № 1037/2020г., II т. о., ТК, е формирана по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС: решение № 475/08.06.2010 г. по гр. д. № 1311/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 98/21.03.2011 г. по гр. д. № 952/2010 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 117/08.07.2011 г. по т. д. № 1076/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 199/05.10.2011 г. по гр. д. № 1171/2010 г. на ВКС, ІІ г. о.; решение № 70/29.05.2013 г по гр. д. № 579/2012 г. на ВКС, II г. о.; решение № 65/30.07.2014 г. по т. д. № 1656/13 г. на ВКС, II т. о. и др. с която еднозначно е прието, че признанието на неизгоден за страната факт се преценява от съда, съобразно правилото на чл. 175 ГПК, с оглед всички обстоятелства по делото. Въззивният съд намира, че в настоящия казус, към момента на предявяване на иска по чл. 422 от ГПК пред съда, поемателят- ищец не само категорично е знаел че е извършено плащане на задължението по каузалната сделка, което респ. води до погасяване и на менителничния ефект по записа на заповед, издаден за нейното обезпечение, но този неизгоден за кредитора факт е бил признат и чрез подписване на писменото Споразумение от 19.07.2022г., между „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД и Т. И. И.. При установена по несъмнен начин по делото недобросъвестност на ищецът- поемател и злоупотреба с право при предявяване на установителния иск по чл. 422 от ГПК пред съда, въззивният съд намира че е налице предвиденото в разпоредбата на чл. 289 от ТЗ основание, на авалиста Т. И. И. да бъде признато правото да противопостави на поемателя възраженията на хонората, включително за погасяване на менителничното задължение поради плащане на задължението по каузалната сделка, което е било обезпечено с издадената Запис на заповед от 18.10.2020г.

Въззивният състав на съда намира за безспорно установено в процеса по делото, че вземането на „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД от „Сиг финанс“ ООД по каузалната сделка, сключена между тях на основание Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и кредити на юридически лица от 18.10.2018г., е погасено чрез извършени от длъжника Т. И. И. плащания на 28.06.2022г./приетите по делото 2бр. разписки от EasyPay- лист 100 и 101 от ИД № 704/2022г. по описа на ЧСИ А. Ц./. Видно от посоченото в разписките основания за плащане на сума в общ размер от 5 647.12лв., същите са извършени за погасяване на задължението по каузалната сделка, а не за погасяване на менителничния ефект от Запис на заповед от 18.10.2020г., на поетото задължение от авалиста Т. И. И.. След като по делото е безспорно, че процесния Запис на заповед от 18.10.2020г., съгласно чл. 42 ал.1 от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и кредити на юридически лица от 18.10.2018г., е издаден като обезпечение на отпуснат кредит на „Сиг финанс“ ООД по каузално правоотношение, въззивният съд намира че погасяването на вземането по каузалното правоотношение, води до погасяване и на предявения по настоящото дело менителничен ефект, на който ищецът- поематал се позовава чрез предявения иск по чл. 422 от ГПК. Да се приеме обратното би означавало да се допусне два пъти плащане за едно и също нещо, а основен принцип в правото е недопускане на неоснователно обогатяване, за което съдът е длъжен да следи. Видно е от заключението на експерта по приетата от първоинстанционния съд СИЕ, че към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК пред РС Сандански, неизплатените суми по задължението на длъжника „Сиг финанс“ ООД към кредитора „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД, по каузалната сделка която е била обезпечена чрез процесния запис на заповед, е в размер на 5 397.79лв. главница и 92.62лв. договорна/възнаградителна/ лихва, както и такси в размер на 11.10лв. Изложеното води на извода, че задължението на „Сиг финанс“ ООД към „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД по каузалната сделка е било погасено чрез плащане, а съдът съобразно разпоредбата на чл. 235 ал.3 от ГПК е длъжен да обсъжда и правно релевантните факти, настъпили след подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК. Погасяването чрез плащане на задължението по обезпечената каузална сделка, несъмнено води до извода че е погасен и менителничния ефект по записа на заповед, издаден като обезпечение на това задължение.

Без значение в настоящия случай е и обстоятелството, че менителничния ефект е за задължение от 8 400лв., тъй като част от поетото задължение по каузалната сделка е било изплатено преди подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК, а отделно следва да се съобрази разпоредбата на чл. 42 ал.1 от рамковия договор, която задължава страната задължила се по каузалното правоотношение, да издаде в полза на кредитора си запис на заповед за сума в размер на 120% от размера на договорения общ максимален размер на отпуснатия кредит. Изложеното ясно сочи, че повторното плащане за погасяване на сумата по менителничния ефект, основан на Запис на заповед от 18.10.2020г., не само ще доведе до неоснователно обогатяване за кредитора „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД, но и ще доведе до заплащане на суми значително по- високи от договорените между страните по каузалното правоотношение.

При изложените съображения и поради извода че менителничние ефект от издадения Запис на заповед от 18.10.2020г. е погасен чрез плащане на задължението по каузалното обезпечение, което същият е обезпечавал, съставът на ОС Благоевград намира, че предявения иск по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 538 и чл. 535 от ТЗ и чл. 79 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен от съда.

След като е неоснователен главния иск по делото, то неоснователен се явява и акцесорния иск за лихва за забава.

При изложените съображения, решението на РС Сандански, следва на основание чл. 271 ал.1 от ГПК да бъде отменено в обжалваната му част като неправилно и постановено в противоречие с материалния закон и установената трайна съдебна практика на ВКС на РБ.

Разноски от ответниците пред първоинстнационния съд, не са направени и не следва да бъдат присъждани.

С оглед на изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция, следва да бъде осъдено въззиваемото дружество- „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД, да заплати на жалбоподателя- Т. И. И., разноските пред въззивната съдебна инстанция, в размер на 112.10лв. за държавна такса.

Водим от горното, Окръжен съд-Благоевград