Решение № 36 от 6.3.2026 г. на Районен съд - Разград по дело № 78/2026 г.
Районен съд - Разград06.03.2026 г.докладчик КОНСТАНТИН ПЕТРОВ КОСЕВ
Диспозитив
На основание чл.156, ал.1 от Закона за здравето ПОСТАНОВЯВА спрямо С. П. И., ЕГН ••••••••••, от гр. Р., с адрес: ЖК. „О.“, бл. № *, вх. *, ап. извършване на ЗАДЪЛЖИТЕЛНО АМБУЛАТОРНО ЛЕЧЕНИЕ в Медицински център „Ре Спиро“ – гр. Разград под наблюдението на доктор Д. К. за срок от ТРИ МЕСЕЦА. ПОРАДИ ЛИПСА на способност същата да изразява информирано съгласие за лечение, на основание чл. 162, ал. 2 от ЗЗ НАЗНАЧАВА лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на С. П. И., а именно нейната дъщеря Н. И. И. с ЕГН ••••••••••. РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, като при евентуално обжалване изпълнението се спира. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред Окръжен съд-Разград. ПРЕПИС от решението да се изпрати до МЦ „Ре Спиро“ – гр. Разград. Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Мотиви
Мотиви към Решение №36/06.03.2026г., постановено по ЧНД №78/2026г. по описа на Разградския районен съд . Производството е по реда на чл.157 пр.2 във вр. с чл.155 и сл. от Закона за здравето, образувано по искане на Районна прокуратура гр.Разград, за задължително настаняване на лечение на лицето С. П. И. от гр.Р.. В съдебното заседание искането се поддържа от представителя на Районна прокуратура гр.Разград – изтъква, че са налице предпоставките за предприемане на лечение спрямо лицето по задължителния ред предвиден в Закона за здравето, за срок от три месеца, според заключението на вещото лице. Защитникът на настаняемото лице намира, че действително е налице необходимост от лечение на лицето в амбулаторни условия, съобразно заключението на вещото лице. Настаняемото лице С. И. в съдебното заседание заявява, че е обект на неоснователни обвинения от съседите си, с които била във влошени отношения. Сочи, че е готова да посещава психиатър за лечение. Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното: Освидетелстваното лице С. П. И., видно от данните по делото и конкретно според заключението на назначената психиатрична експертиза, страда от Органично налудно разстройство. Същото се явява психоза по смисъла на чл.146, ал.1, т.1 от Закона за здравето и подлежи на задължително лечение. Представлява опасност по-скоро за нея самата, но и за околните, тъй като поведението е подчинено на болестни изживявания, в случая сетивни измами и налудности от параноидния кръг. Нуждае се от невролептично лечение, каквото вече е започнала и с оглед заявено сътрудничество и установена известна редукция на болестната симтоматика, вещото лице предлага лечението да продължи в амбулаторни условия под контрола на близки в семейна среда за срок от три месеца, при регулярни посещения два пъти месечно. Освидетелстваната, както се установява от заключението, не е в състояние да изразява информирано съгласие за лечението си. Изложените данни се установяват и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели –Ш. О., Д. Д., Н. Г., Ст. И., Н. И., които описват поведението на освидетелстваната – вдигала шум от апартамента си, удряйки с ламарина по терасата – най–често през ноща, викайки отправяла обвинения към съседите си, че я обгазяват. Разпитани са и свидетели, имащи поглед върху освидетелстваната /например нейната дъщеря/, които сочат, че не знаят за подобни нейни прояви. Изложената фактическа обстановка се установява от назначената експертиза, писмените доказателствени материали, свидетелските показания и съдът я намира за безспорно установена, доколкото няма данни, които да поставят под съмнение някои от изложените обстоятелства. Освидетелстваната е започнала лечение и явно има отчетено подобрение, както сочи вещото лице. Но и при това положение състоянието на освидетелстваната явно крие риск и за нея, и донякъде за околните. В крайна сметка назначената психиатрична експертиза разкрива състоянието на настаняемото лице и не оставя никакво съмнение относно характера на заболяването й. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че са налице предпоставките на чл.155 във връзка със чл.146, ал.1, т.1 от Закона за здравето за предприемане на задължително лечение спрямо С. П. И.. Настаняемата страда от заболяване по смисъла на чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗ и конкретното състояние на настаняемото лице е такова, че се явява опасност най- вече за нея самата. Видно от данните по делото настаняемата би могла да извърши проява, носеща опасност за околните или за нея и то проява която би се характеризирала като такава с криминогенен характер /чл.155 от ЗЗ/. Ето защо спрямо С. И. следва да бъде осъществено задължително лечение. С оглед становището /препоръка по смисъла на чл.160, ал.3 от ЗЗ/ на вещото лице, извършило съдебно – психиатричната експертиза, както и с оглед останалите данни по делото, лечението следва да е в условията на амбулаторен режим и следва да се проведе в Медицински център „Ре Спиро“ гр. Разград, според препоръката на вещото лице д-р. Д. К. и под нейно наблюдение, за срок от три месеца. Тъй като в хода на процеса се установява липса на способност на настаняемата сама да изразява информирано съгласие за своето лечение, то по реда на чл.163, ал.2 от ЗЗ следва да бъде назначено лице, а именно дъщерята на настаняемото лице, която да изразява информирано съгласие за лечението на настаняемата. Мотивиран така съдът постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Цитирани разпоредби
9- чл. 155
- чл. 146, ал. 1, т. 1 ЗЗ
- чл. 155 ЗЗ
- чл. 160, ал. 3 ЗЗ
- чл. 162, ал. 2 ЗЗ
- чл. 163, ал. 2 ЗЗ
- чл. 146, ал. 1, т. 1
- чл. 156, ал. 1
- чл. 157