Решение № 14 от 20.3.2026 г. на Районен съд - Мездра по дело № 18/2026 г.

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на Глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия Г № 0061846/01.11.2023 год. на ОД на МВР гр.В., с който на нарушителя Н. И. П. от с. Д. К., общ.М., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА в размер на 127.82 ЕВРО/СТО ДВАДЕСЕТ И СЕДЕМ ЕВРО И 82 ЦЕНТА/, 250 /ДВЕСТА И ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА, превалутирана съгласно чл. 11 ал.2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, вр. с чл.638 ал.4 вр. с чл. 638 ал.1 т.1 вр. с чл. 461 т.1 от КЗ, като законосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. с чл. 58д т.4 от ЗАНН. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС. РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОТИВИ: Н. И. П. от с. Д. К., общ.М. е обжалвал в срок Електронен фиш за налагане на Глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия Г № 0061846/01.11.2023 год. на ОД на МВР гр.В. Жалбоподателят се явява лично и се представлява в последното по ред съдебно заседание от адв. К. Т. от ВАК. Взема се становище за отмяна на атакувания ЕФ, като неправилен и незаконосъобразен и се иска присъждане на деловодни разноски съгласно приложен по делото списък. Акцентува се, че ЕФ е с дата 01.11.2023 г., а връчен на 21.12.2025 г. извън срока по чл. 82 ал.1 от ЗАНН. На следващо място с депозираната по делото жалба се претендира, че ЕФ е издаден две години и един месец и двадесет дни след датата на нарушението, след изтичане на предвидения в ЗАНН давност срок по чл. 34 ал.1 от ЗАНН.На последно място се акцентира, че размерът на наложената глоба е неправилно определен и не е извършено описаното в ЕФ административно нарушение. Ответникът ОД на МВР гр.В. редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото. Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН. Електронният фиш е връчен лично на жалбоподателя на 21.12.2025 г., видно от приложената по делото разписка . Съответно жалбата е входирана пред ответника на 30.12.2025 г., респективно изпратена на 29.12.2025 г., като в тази насока по делото е приета като писмено доказателство товарителница на „Спиди“ под № ....и безспорно е в срок. Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна: На 01.11.2023 год. в 12:29 часа в област В., община М., Главен път /Е- 79/, км.161+260 , с посока на движение от гр.В. към гр.М., извън населено място , служителят на РУ гр.М. свидетелят Г. Г. с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол ТFR1-M-515 заснел МПС лек автомобил „Опел Астра 1.7 ТД“ , с рег.№ ...., със скорост от 60 км/ч при разрешена скорост от 40 км/ч. Същият не е спрян, като МПС-то е заснето, след което в сектор “Пътна полиция” гр.В. в отсъствие на свидетеля и в отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е издаден Електронен фиш серия К № 8525077/01.11.2023 г. на собственика на автомобила, в случая това е жалбоподателя. Свидетелят уточнява, че работи по предварително утвърден график със системата за видеоконтрол, като мобилната камера е монтирана в служебния автомобил и последната автоматично засича нарушението. Функциите на свидетеля се изчерпват с това да закара автомобила на мястото, да въведе настройките за контрол на скоростта, като посока на движение, допуск на надвишение на скоростта и ограничението, което е за мястото, след което системата започва да работи автоматично. Последвало издаването на обжалвания ЕФ серия Г № 0061846/01.11.2023 г. на ОД на МВР гр.В. за нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, вр. с чл.638 ал.4 вр. с чл. 638 ал.1 т.1 вр. с чл. 461 т.1 от КЗ , в който е отразено, че МПС, а именно лек автомобил „Опел Астра 1.7 ТД“ , с рег.№ ..., което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение няма към 01.11.2023 г. в 12.29 часа сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Безспорно служителя не стои до техническото средство и не наблюдава установяването на нарушения от него. В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е издаден процесния Електронен фиш на собственика на автомобила, в случая това е жалбоподателя. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: товарителница на „Спиди“ под № ..., Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия Г №0061846/01.11.2023 г., Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №8525077/01.11.2023 г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 на Председателя на Българския институт по метрология гр. С., Протокол №4-13-23 от проверката на мобилна система за видеоконтрол „TFR- 1М“ от 30.08.2023г., Заповед №8121з-172/29.02.2016г. на Министъра на вътрешните работи ведно с Приложение, Инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол на нарушението на правилата за движение TFR1-M, Клип №31797- радар №515 от 01.11.2023 г.,карта на мястото на нарушението, Регистрирани нарушения на максимално разрешена скорост от TFR касателно 01.11.2023г., Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от под рег. №300р-15968/02.11.2023 г., Справка за собствеността на МПС с рег. № ..., Справка за нарушител/водач от 08.01.2026 г.,Справка от Гаранционен фонд от 23.01.2026 г., Справка от „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД под вх. №426/23.01.2026 г. ведно с два броя заверени преписи от полици Гражданска отговорност, два броя заверени преписи на сметки и два броя справки от Гаранционен фонд, Справка от Изпълнителния Директор на Гаранционен фонд под вх. №560/29.01.2026 г., ведно със Справка от база данни на Информационен център към Гаранционен фонд, Справка от Директора на ОПУ-В. под вх. №563/29.01.2026 г., ведно с два броя скици на участъка и Справка от Началника на РУ-М. под вх. №623/02.02.2026 г. ведно с заверено копие на ЕФ Серия К №4732373/20.04.2025 г., Справка от АИС-АНД „Преглед на фиша“ от която е видно, че фиш Серия Г №61846/2023 г. е връчен на 21.12.2025 г., Справка от АИС-АНД „Преглед на фиша“ от която е видно, че фиш Серия К №4732373 г. е връчен на 21.03.2023 г.,Карта на мястото на нарушението №31797/2023 г. и Справка от Директора на Дирекция „Активна корпоративна сигурност“ на „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД под вх. №627/02.02.2026 г., ведно с два броя заверени преписи от полици Гражданска отговорност на автомобилистите, два броя заверени преписи на сметки, един брой справка от Гаранционен фонд касателно 01.11.2023 г., Справка от Директора на Дирекция „Активна корпоративна сигурност“ на ЗК „Лев Инс“ АД под вх.№1239/04.03.2026 г. и Справка от Началника на РУ-М. под вх. №1459/17.03.2026 ., ведно с Разписка за връчен електронен фиш серия Г № 61846 на името на лицето Н. И. П. от 21.12.2025 г. и Справка от АИС-АНД „Преглед на фиш" от която е видно, че електронен фиш серия Г № 61846 е издаден на 08.01.2024 г., за извършено нарушение на 01.11.2023 г. в 12:29 ч. по чл. 483, ал. 1, т. 1 по Кодекса за застраховането,както и от гласните доказателства, в лицето на разпитания по делото свидетел Г. А. Г.. Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Видно от приложения към административнонаказателната преписка Електронен фиш Серия Г № 0061846 от 01.11.2023 г. за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система , издаден от ОД на МВР гр.В., в същия е отразено, че на 01.11.2023 г., в 12:29 часа в област В., община М., Главен път /Е-79/, км.161+260 с посока на движение от гр.В. към гр.М., извън населено място жалбоподателя, който притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р България и не е спряно от движение, не е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 515. В ЕФ е описано МПС, а именно лек автомобил „Опел Астра 1.7 ТД“ , с рег.№ ... , собственост на жалбоподателя. Нарушението е квалифицирано по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ и това е нарушената законова разпоредба. Въз основа на последната и във връзка с чл. 638 ал.4 вр. чл.638 ал.1 т.1, вр. с чл.461 т.1 от КЗ е наложена Глоба в размер на 250 лева, като са указани срока за доброволно плащане и начините за това. Към Електронния фиш е приложен снимков материал – 1 брой снимка, която е получена в централната система чрез импорт на файл - нарушение от камери и същата е с № 31797, направена на 01.11.2023 г. в 12:29 часа. На снимката фронтално се вижда МПС, а именно лек автомобил „Опел Астра 1.7 ТД“ , с рег.№ ..., пътуващ през посочена локация, като са посочени и GPS координатите на мястото и са отразени данни за измерената скорост на движение и разрешената такава в пътния участък. На следващо място, преценката на наказващия орган досежно установената скорост на движение на процесния лек автомобил се явява обоснована, като в хода на съдебното производство издателят на електронния фиш - ОД на МВР В. са представили Протокол № 4-13-23/30.08.2023 год. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“ с идентификационен № 515/07 и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, от което по безспорен начин се установява, че срока на валидност на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип “TFR1-M” е със срок на валидност 24.02.2020 год. при дата на издаване на удостоверението за одобрен тип на 24.02.2010 год.Неразделна част към удостоверението е техническото описание и инструкцията за експлоатация. Тук е мястото да се обърне внимание, че техническото средство е от одобрен тип за измерване съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 със срок на валидност до 24.02.2020г. Съгласно разпоредбата на чл.30 ал.5 от Закон за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. В тази връзка, след като средството за измерване, с което е извършено заснемането на нарушението TFR1-M, е било от одобрен тип и е в употреба, то на основание чл.30 ал.3 от Закон за измерванията не е имало пречки за неговото използване. Видно от приложения протокол от ГД Национална полиция № 4-13-23 на л.11 мобилната система за видеоконтрол TFR1-M №4835, с която е заснето нарушението, е преминала последваща проверка след ремонт за изправност на 30.08.2023 г. и в заключението на същия е посочено, че съответства на одобрения тип, което е преди датата на констатиране на нарушението. Предвид посоченото съдът намира, че изводите на жалбоподателя за липса на техническа годност на използваното АТС, с което е установено нарушението за неправилни, същото съответства на одобрения тип като проверката е извършена на 30.08.2023г., което означава, че към датата на нарушението 01.11.2023 г. е отговаряла на условията на чл.43 от Закон за измерванията . Безспорно установено е, че на 01.11.2023 год. в посочения час при ограничение на скоростта от 40 км/ч нарушителят е реализирал превишение на скоростта, което е намерило отражение и в Разпечатка от мобилно техническо средство “TFR1-M 515”, където са отразени регистрационния номер на процесното МПС, наказуемата скорост и наказуемото превишение, както и съответната преписка, радара и клипа. Налице е и попълнен от служителя на РУ гр.М., работещ със системата за контрол – мл. автоконтрольор Г. А. Г. Протокол за използване на автоматизирано техническо средство TFR1–М 515 от 01.11.2023 г. по чл.10 от посочената Наредба, в който е посочено началото и края на измерването като часове, мястото за контрол, максимално разрешената скорост, броя и номерата на клиповете, заснети с техническото средство, режима на измерване – стационарен, посоката на задействане – приближаващ, разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до автоматизираното техническо средство за измерване, регистрационния номер на служебния автомобил, в който е било позиционирано средството за измерване. Предвид всичко изложено съдът приема, че използването на заснемащото автоматизирано техническо средство е станало по нормативно определена процедура, при спазване на нормативно поставените изисквания и технически инструкции на производителя на измервателния уред.Към преписката е приложена справка от АИС-КАТ за МПС с рег. №..., което е собственост именно на жалбоподателя. Обсъждайки събраните по делото доказателства, съдът намира жалбата за неоснователна. Разпоредбата на чл.647, ал. 3 Кодекса за застраховането гласи: „Когато чрез автоматизирани технически средства или системи по смисъла на § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата или чрез технически средства на електронната система по чл. 167а, ал. 3 от Закона за движението по пътищата е заснето управление на превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, с който се налага глоба или имуществена санкция, в размер, определен за съответното нарушение. В 14-дневен срок от получаването му собственикът, на когото е издаден електронният фиш, заплаща глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 или 6. По отношение на електронните фишове се прилагат условията и редът за издаване, връчване, възражение, обжалване и заплащане, предвидени в Закона за движението по пътищата, без възможността за подаване на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението по чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата.“. Тази разпоредба е процесуално – правното основание за издаване на Електронен фиш за установено нарушение по КЗ, като предвид регламентацията на тази разпоредба предвидената в нея процедура се прилага само за нарушения по чл.638 ал.4 от КЗ и по чл.638 ал.6 от КЗ. Относно процедурните изисквания към издаването на Електронния фиш цитираната норма препраща към ЗДвП, в т.ч. и по отношение реквизитите на Електронния фиш, регламентирани в чл.189 ал.4 от ЗДвП, съгласно който „Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане“. Поради своята специфика Електронния фиш се приравнява на Наказателно постановление, съставено по реда на ЗАНН, само по правното му действие /чл.189 ал.11 ЗДП/, но не и по отправените към същия изисквания за форма, реквизити, съдържание и процедура на издаване. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. на ВАС. Автоматизираното издаване на Електронния фиш предпоставя и реализирането на административнонаказателната отговорност на нарушителя по реда на съкратеното във времето производство по чл.189 от ЗДвП. Началото на производството по издаване на Електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение, посредством техническо средство, което замества етапа на съставяне на АУАН. Специалният начин на установяване на административното нарушение е в съответствие с разпоредбата на чл.165 ал.2 т.6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си по този закон определените от Министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. А съгласно чл.189 ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, т.е. възможно е нарушението да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен носител. Обжалваният Електронен фиш съдържа всички визирани в чл.189 ал.4 изр.ІІ от ЗДвП реквизити и поради това е редовен. Направените от жалбоподателя възражения, относно липсата на данни за годността на ползваното техническо средство, относно състоянието на МПС в момента на заснемането/в движение или в покой/, както и относно непосочването на мястото на извършване на нарушението са неоснователни. Законодателят не е поставил изисквания в Електронния фиш да се впишат данни за годността на АТСС, но относно това са налице съответните документи в приложената административнонаказателна преписка, които установяват техническата годност на използваното в случая АТСС. По отношение състоянието на МПС в момента на фиксираното нарушение приложената към преписката снимка, отпечатана от записващото устройство, ясно показва, че визирания в Електронния фиш автомобил се намира в дясна лента за движение по пътно платно, с включени светлини, като колелата му са стъпили на асфалта и не са върху платформа на автомобил за пътна помощ, поради което следва, че МПС е било в движение. В Електронния фиш е дадено и словесно фактическо описание на нарушението, от което става ясно, че физическото лице – собственик на МПС, което е регистрирано надлежно в страната и не е спряно от движение, не е сключило договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По ясен и недвусмислен начин е посочено и мястото на нарушението, с посока на движение към гр.М., което напълно се подкрепя от наличните по преписката снимки и протокол за използване на АТСС, както и от Справка от Директора на ОПУ гр.В. под вх.№ 563/29.01.2026 г., ведно с два броя скици. При тези констатации съдът прави извода за пълно съответствие на обжалвания Електронен фиш с реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДвП, а от наличните по преписката документи следва, че не са налице пропуски и допуснати нарушения в процедурата по установяване на описаното в Електронния фиш нарушение. По административнонаказателната преписка, както се посочи е налице снимков материал – снимка, направена на датата и в часа, посочени в Електронния фиш, на посоченото в Електронния фиш място, на която се вижда ясно посочения в Електронния фиш автомобил. Относно типа на снимащото АТСС в Електронния фиш е отразено изрично, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство TFR1–М 515, а в номера на приложената снимка е интегриран и фабричния номер на това АТСС. Изготвеният протокол за използване на АТСС също доказва, че на посочената дата и място е ползвано АТСС TFR1–М 515. Като нарушена законова норма в Електронния фиш е посочен чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, съгласно който договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. За доказване на нарушението по административнонаказателната преписка е приложена Справка от централната база на КАТ, от която следва, че собственик на описания в Електронния фиш автомобил е жалбоподателя . От приложените по делото Справки от ЗК „Лев Инс АД“ под вх. № 426/23.01.2026 г. и под вх. №627/02.02.2026 г. потвърдени и от Справка на Изпълнителния Директор на Гаранционния фонд под вх. №560/29.01.2026 г. се установява по отношение на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № .... на дата 20.03.2023г е сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № BG/.... в Застрахователна компания „Лев Инс" АД. Премията по полицата е била разсрочена на 4 равни вноски. По тази полица са били платени първите две вноски. Поради неплащането на трета поредна вноска, след изтичане на 15-дневния период за плащането й, полицата е била прекратена, считано от 05.10.2023г. Считано от 18.12.2023г. по отношение на същия автомобил е сключена нова застраховка „Гражданска отговорност", полица № BG/....., премията по която е разсрочена отново на 4 вноски. В периода от 05.10.2023 до 17.12.2023г включително за автомобил „Опел Астра“ рег. № .... е нямало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност" в Застрахователна компания „Лев Инс" АД. От извършени справки в масивите на Гаранционен фонд по номер на шаси и регистрационен номер на горепосочения автомобил се установява, че по отношение същия към дата 01.11.2023г няма валидна застраховка „Гражданска отговорност".В тази насока са приложени 2 бр. заверени преписи на полици Гражданска отговорност, 2 бр. заверени преписи на сметки и 2 бр. справки от Гаранционен фонд. От приложената по делото Справка на Изп.Директор на Гаранционния фонд гр.С. под изх.№ 10-00-15/28.01.2026 г. се установява, че за посочения автомобил не е имало активна застраховка „Гражданска отговорност“ към дата 01.11.2023 г. Безспорно установено е по делото, че Полица BG/..... е подадена като прекратена в Информационния център към Гаранционния фонд на 05.10.2023 г. в 21:29 часа. Като причина е посочено прекратяване, поради невнесена вноска. От представените полици действително е видно, че процесното МПС е имало сключена „Гражданска отговорност” с начало 20.03.2023 г. и край 19.03.2024 г., но е прекратена на 06.10.2023 г. в 00:00 часа, поради невнесена вноска. Прави впечатление, че едва на 18.12.2023 г. е сключена нова застраховка и този случай безспорно не може да бъде категоризиран като маловажен. Така установените факти доказват категорично реализираното административно нарушение, което правилно е квалифицирано по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ. В Електронния фиш точно е посочено и правното основание за наложената санкция, а именно чл.638 ал.4 , вр. с чл.638 ал.1 т.1 от КЗ, който представлява материално-правна разпоредба, комуникираща с регламентиращата процедурата по установяване на нарушението с АТСС норма на чл.647 ал.3 от КЗ и представляваща основанието за ангажиране административнонаказателната отговорност на собствениците на моторните превозни средства, управлявани без сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Тази норма препраща досежно вида и размера на наказанията към чл.638 ал.1 т.1 от КЗ, която в случая е изрично посочена в Електронния фиш и напълно правилно е определено наказанието – Глоба във фиксиран по закон размер от 250 лева, приложима по отношение на собствениците – физически лица, какъвто е конкретния, съгласно чл.638 ал.1 т.1 от КЗ. Съдът не намира за основателно оплакването на жалбоподателя за неправилно посочване на санкционната разпоредба, въз основа на която се налагало наказанието. Изискване за посочване на санкционната норма липсва както към наказателните постановления предвид нормата на чл.57 от ЗАНН, така и към Електронния фиш предвид лимитираното му съдържание съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП, към която препраща в случая чл.647 ал.3 от КЗ. В настоящия случай определената санкция като вид и размер наказание е това, което законът предвижда за установеното в Електронния фиш административно нарушение. Разпоредбата на чл.638 ал.4 вр. с чл.638 ал.1 т.1 от КЗ /посочена като основание за реализиране на административнонаказателна отговорност на жалбоподателя в случая/ е категорична, че при установено управление на МПС без сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, отговорността се понася от собственика на МПС под формата на налагане на глоба. Началният текст на нормата на чл.638 ал.4 от КЗ/“ Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено…“/пък дава отговор на въпроса за формата на акта, с който следва да се реализира административнонаказателна отговорност на съответното лице, а именно Електронен фиш. В настоящия случай е налице управление на описаното в Електронния фиш МПС в момента и на мястото, посочени в този Електронен фиш, което се установява от наличните по преписката документи, като за целите на производството не е наложително да се установява конкретното лице – водач. Разпоредбата на чл.647 ал.3 от КЗ също подкрепя правния извод за правилно ангажираната с Електронния фиш отговорност на собственика на МПС, независимо от вида на субекта/физическо или юридическо лице и ЕТ/. Съдържащата се в тази разпоредба изрична забрана за прилагане на разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП при издаден Електронен фиш за нарушение по КЗ е крайно показателно, че законодателят при установяване субекта на нарушенията по чл.638 ал.4 и 6 от КЗ не отдава значение на фигурата на водача, управлявал МПС в конкретния момент, а определя като субект на това нарушение собственика на това МПС. Именно определянето на собственика на МПС като субект на нарушенията по чл.638 ал.4 и 6 от КЗ позволява тези нарушения да бъдат установени с АТСС. Докато извършителят на нарушението по чл.638 ал.3 от КЗ, който не е собственик на управляваното от него МПС, би могъл да се установи не с АТСС, а чрез пряка проверка от контролните органи и съставяне на АУАН. В случая не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Нормата е императивна и възвежда задължително поведение за водачите на МПС. От друга страна съдът намира, че фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характерът на този вид административно нарушение. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не се ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи. Безспорно по делото бе установено извършеното от жалбоподателя нарушение и не бяха представени никакви доказателства от страна на жалбоподателя, за да оспори Електронния фиш. В тази насока, следва да се отбележи, че извършеното от жалбоподателя деяние не е маловажен случай, тъй като то засяга обществените отношения, свързани със съществуващата вероятност от увреждане на имуществено или неимуществено благо, което се гарантира именно от закона. Съдебния състав намира за основателно да отбележи и акцентира следното: Действително процесното МПС е било застраховано със застрахователна полица № BG/....., сключена със застрахователя „Лев Инс“ АД на 20.03.2023 г. с период на валидност от 09:15 часа на 20.03.2023 г. до 23:59 часа на 19.03.2024 г., включително, тоест с действие и по време на извършената инцидентна проверка при заснемането с техническо средство на 01.11.2023 г. Въпреки това обаче от застрахователната полица е видно, че при сключването на застраховката е уговорено плащането на дължимата застрахователна премия да стане на четири вноски. Първата от тях, в размер на 62.79 лева е внесена при самото сключване на застрахователната полица – 20.03.2023 г. А за втората, в размер на 62.81 лева, застрахованият е поел задължението да я заплати до 20.06.2023 г. и го е сторил, за третата в размер на 62.81 лева застрахователя е поел задължението да я заплати до 20.09.2023 г. В полицата изрично е записано също така, че в случай на разсрочено плащане, вноските от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния договор, като при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия, застрахователният договор се прекратява автоматично с изтичане на 15-дневния срок от датата на падежа на разсрочената вноска в съответствие с чл. 368, ал. 4, във връзка с ал. 2, т. 3 от КЗ. Подобно разсрочено плащане е изрично предвидено от закона – чл. 368, ал. 1 от КЗ, който гласи, че в случаите на разсрочено плащане вноските от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния договор, като при неизправност от страна на застрахования на застрахователя са дадени правата да намали застрахователната сума по договора, да измени условията на договора или да прекрати договора – чл. 368, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от КЗ. Предвидено е, че също така в разпоредбата на чл. 368, ал. 4 от КЗ , че в случаите на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и задължителна застраховка "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз ал. 2, т. 1 и 2 не се прилагат. Застрахователят може да прекрати договора, но не по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено уведомление от страна на застрахователя. Писменото уведомление се смята връчено и договорът се прекратява автоматично, когато застрахователят е избрал правото по ал. 2, т. 3 и изрично е посочено в полицата, че договорът ще се смята за прекратен след изтичането на определен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, който не може да бъде по-кратък от 15 дни. В случаите на изречение трето допълнително изрично писмено изявление от страна на застрахователя до застрахования не е необходимо. Предвид изложеното явно е, че ако застрахованият не е платил разсрочена вноска в уговорения срок – договорът му е бил прекратен към процесната дата, предвид посочената разпоредба на чл. 368, ал. 4 от КЗ и изричното упоменаване в застрахователната полица, че в случай на разсрочено плащане, вноските от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния договор, като при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия, застрахователният договор се прекратява автоматично с изтичане на 15-дневния срок от датата на падежа на разсрочената вноска в съответствие с чл. 368, ал. 4, във връзка с ал. 2, т. 3 от КЗ. Това фингирано връчване на известие за прекратяване е нормативно установено и е уговорено между страните предвид записаното в полицата. Съдебния състав приема, че доказателствената съвкупност по делото навежда на категоричен и несъмнен извод за доказаност на нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ , вр. 1 и чл. 461, т. 1 КЗ – управление на МПС без задължителната по чл. 461, т. 1 КЗ застраховка "ГО" (действаща към процесния момент). От приложените по делото 3 броя справки от ЗК "Лев Инс" АД се установява, че сключеният на 20.03.2023 г. застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение на процесния лек автомобил е бил прекратен на основание чл. 368, ал. 2, т. 3 от КЗ след изтичане на 15 дни от падежа на втората вноска по договора, а именно на 05.10.2023 г. Следва да се посочи, че с оглед разпоредбата на чл. 368, ал. 3, изр. 2-ро КЗ писменото уведомление от застрахователя до застрахования се смята за връчено и договорът се прекратява автоматично, когато застрахователят е избрал правото по чл. 368, ал. 2, т. 3 КЗ и изрично е посочено в полицата, че договорът ще се смята за прекратен след изтичането на определен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, който не може да бъде по-кратък от 15 дни. В приложената по делото застрахователна полица № BG/22/123000862935 от 20.03.2023 г. се установява, че е вписано именно горепосоченото условие за автоматично прекратяване на застрахователния договор, а именно с изтичане на 15 дни от датата на падежа на неплатената разсрочена вноска. С оглед на това и съобразно разпоредбата на чл. 368, ал. 3, изр. последно КЗ за прекратяването на процесния застрахователен договор не е било необходимо допълнително писмено изявление от страна на застрахователя до застрахования. В този смисъл се явява неоснователно възражението на жалбоподателя, че застрахователният договор от 20.03.2023 г. със ЗК "Лев Инс" АД не е бил прекратен към момента на извършване на процесното административно нарушение – 01.11.2023 г. За собственика на всяко МПС е ноторно известно задължението му да има сключена действаща застраховка "ГО". Следва да се съобрази целта на императивното задължение за наличие на застраховка "ГО", която е в защита не само на конкретния нарушител при евентуална щета, но най-вече на самите пострадали субекти, като гарантира репариране на вредите. Допускането да се движат МПС в противоречие на посочената норма, не само накърнява обществените интереси, но и разкрива от страна на собственика на автомобила крайно незачитане на тези интереси и погазване на правилата, което е недопустимо. Следва де се отбележи, че разпоредбите на чл. 354, ал. 1 и чл. 368 от КЗ уреждат отношенията между застрахователя и застрахования при прекратяване на застрахователния договор поради неплащане на дължимата премия. Те имат за цел да защитят интересите на застрахования в отношенията му със застрахователя, но не засягат публичноправното задължение на всеки собственик на МПС да поддържа валидна застраховка "Гражданска отговорност". Административнонаказателното производство се основава на обективния факт за липса на валидна застраховка към момента на проверката. Ако жалбоподателят смята, че застрахователят неправомерно е прекратил договора или не е спазил процедурата по уведомяване, той разполага с отделни правни средства за защита срещу застрахователя по общия исков ред. Тези евентуални спорове между застрахования и застрахователя не могат да бъдат разглеждани в рамките на административнонаказателното производство и не влияят върху факта на извършеното административно нарушение. Съдебния състав намира за неоснователно и възражението в насока, че ЕФ е издаден след изтичането на всички законоустановени преклузивни срокове. Това е така, съгласно разпоредбата на чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания не се образува административнонаказателно производство, ако е изтекла една година от извършване на нарушението, тоест – електронен фиш за нарушение на ЗДвП следва да бъде издаден в срок от една година от извършване на нарушението. Тъй като заснемането на нарушението съвпада с извършването, поради спецификата на процедурата по издаване на електронни фишове, то фиш следва да бъде издаден не по-късно от една година от заснемане на нарушението. В случая, ЕФ е издаден на 08.01.2024 г., видно от справка АИС -АНД, за извършено нарушение на 01.11.2023 г., т. е. в едногодишния, указана от закона срок. Електронният фиш се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 от ЗДвП /собственика на МПС-то или представляващия юридическото лице, което е собственик на МПС-то/ с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. Законът не предвижда срокове за връчването на фишовете, тук отново следва да се има предвид срокът за образуване на административнонаказателно производство, предвиден в чл. 34 от ЗАНН – до една година от извършване на нарушението следва да бъде издаден електронен фиш.Срокът, в който може законосъобразно да се образува административнонаказателно производство въз основа на електронен фиш, е една година от извършване на нарушението. Ако след този срок бъде издаден електронен фиш, то той, след обжалване, следва да бъде отменен от съда като незаконосъобразен.Давността за изпълнение на постановената с електронен фиш глоба се определя отново от ЗАНН, като срокът започва да тече от влизане в сила на електронния фиш. Влизат в сила електронните фишове, които: 1. не подлежат на обжалване; 2. не са обжалвани в предвидения срок; 3. са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда.Влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, съответно, подлежи на изпълнение по предвидения в закона ред за принудително изпълнение. Административното наказание глоба /което се налага с електронен фиш/, не се изпълнява, ако са изтекли две години от налагането му. Както предвижда разпоредбата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН - Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност, като, независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1, т. е. – наложеното наказание "глоба" не може да бъде изпълнявано, ако са изтекли три години от налагането му, съответно, от влизане в сила на електронния фиш, с който е наложено това наказание. Давността не се прилага служебно и, за да бъде приложена, административнонаказаното лице следва да направи изрично искане в този смисъл. По силата на задължителните указания в т. 2 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. В мотивите на Тълкувателното постановление е посочено, че понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността на административнонаказващия орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение /по чл. 34 от ЗАНН/ и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция /чл. 82 от ЗАНН/, като изпълнителската давност е обикновена /по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН / и абсолютна /по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН /. С оглед на изложеното, неправилно жалбоподателя и неговия процесуален представител смесват двата вида давност, формирайки изводи за погасителната давност от изпълнителската давност. В случая по делото, изпълнителската давност е неприложима, т. к. няма влязъл в сила електронен фиш по арг. от чл. 82, ал. 2 във вр. с чл. 64 от ЗАНН. Относимият въпрос е дали е изтекла давността за преследване по правилата на чл. 80, ал. 1, т. 5 и ал. 3 във вр. с чл. 81 от НК по препращане от чл. 11 от ЗАНН.Неправилно се приема, че е изтекла обикновената давност за преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК от 3 /три/ години. Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК тази давност започва да тече от довършване на деянието. Това ще рече от датата на извършване на нарушението по фиша, тъй като същото е довършено на 01.11.2023 г. По този начин, обикновената давност за преследване ще изтече на 01.11.2026 г., но по правилото на чл. 81, ал. 2 от НК давността е прекъсната с издаването на фиша, което е осъществено на 08.01.2024 г. Датата на издаване на фиша е надлежно отразена в справката на л. 93-94 от делото. Датата на издаване на фиша представлява действие на надлежен орган / административнонаказващия орган/, предприето за административнонаказателно преследване срещу дееца по смисъла на чл. 81, ал. 2 от НК. След издаване на фиша, т. е. след 08.01.2024 г. е започнала да тече нова 3-годишна давност, която не е изтекла до действието по връчване на фиша на 21.12.2025 г. С връчването на фиша давността отново е прекъсната, тъй като връчването на фиша е дейност по разследване на административнонаказващия орган срещу дееца по смисъла на чл. 81, ал. 2 от НК. Следователно, не е налице изтекла обикновена давност за преследване на деянието по оспорения електронен фиш и не се опровергава от приложените по делото доказателства, които не се оспорени от нарушителя. По делото не е изтекла и абсолютната давност за преследване по правилото на чл. 81, ал. 3 от НК. За да се приложи тази давност следва да изтече срок от 4 години и половина, считано от извършване на деянието. Това означава, че абсолютна давност е започнала на 01.11.2023 г. и ще изтече на 01.05.2028 г.С оглед на изложеното, административнонаказателното преследване за деянието по оспорения електронен фиш не е изключено по давност към датата на постановяване на настоящия съдебен акт. Отново следва да се подчертае, че в конкретния случай изпълнителската давност е неприложима, тъй като няма влязъл в сила ЕФ по аргумент от чл. 82 ал.2 вр. с чл. 64 от ЗАНН, в каквато насока са твърденията на жалбоподателя и неговия процесуален представител. В мотивите на Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. на ВКС по Тълкувателно дело №1/2024 г. на ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. В мотивите на Тълкувателното постановление е посочено, че по настояще в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност с изтичането, на която се погасява възможността на административнонаказващия орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение по чл. 34 от ЗАНН и изпълнителска давност с изтичането, на която се погасява възможността компетентния орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция. Съгласно чл. 82 от ЗАНН изпълнителската давност е обикновена по силата на чл. 82 ал.1 от ЗАНН и абсолютна по чл. 82 ал.3 от ЗАНН. Както многократно бе посочено изпълнителската давност в конкретния случай е неприложима. Не е изтекла и давността за преследване по правилата на чл. 80 ал.1 т.5 и ал.3 вр. с чл. 81 от НК по препращането от чл. 11 от ЗАНН. Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. с чл. 58д т.4 от ЗАНН, съдът ПОТВЪРДИ Електронен фиш за налагане на Глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия Г № 0061846/01.11.2023 год. От страна на жалбоподателя и неговия процесуален представител се претендират разноски по делото, но същите не се дължат с оглед изхода на делото. По гореизложените съображения съдът постанови решението си. Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________