Решение № 4011 от 7.10.2023 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 4679/2022 г.

Производството е образувано по искова молба на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: 201196810, гр. София, против Д. Б. М., ЕГН: ••••••••••, гр. Пловдив, с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 700 лева - главница, дължима по договор за предоставяне на кредит от разстояние № ••••••••• от 03.09.2020 г., сумата от 23.10 лева - договорна лихва, за периода от 03.09.2020 г. до 03.10.2020 г., 60.28 лева – обезщетение за забава за периода от 03.10.2020 г. – 08.08.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 23.09.2021 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 7984/24.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14977/2021 г. на РС - Пловдив, XII гр.с. В исковата молба ищецът сочи, че на 03.09.2020 г. между „Изи Финанс“ ЕООД, като кредитодател и Д. Б. М., като кредитополучател е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние № •••••••••, сключен при условията на ЗПФУР, като сключването се извършвало на база предоставената от ищеца информация в уеб сайт www.minizaem.bg Там били публикувани условията за предоставяне на кредита, като след регистрация и маркиране от страна на клиента на полето „съгласен съм с общите условия“, се получавал е- мейл с преддоговорна информация за условията на договора. След това се провеждал и телефонен разговор с него за потвърждаване на волята му да сключи договора за кредит. Сключването на договор по описания начин било годно да установи наличието на правоотношения между страните по смисъла на чл. 10 ЗПК вр. чл. 9 и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР. Ищецът предоставил на ответника кредит в размер на 700 лева, преведена на ответника по посочен от него начин на каса на „Изи пей“. Посочва се, че съгласно разпоредбите на договора, страните уговорили годишен лихвен процент в размер на 40.15 %, като лихвата за периода 03.09.2020 г. - 03.10.2020 г. била 23.10 лева. Кредитът падежирал с последната вноска на 03.10.2020 г., като се дължала и сумата от 60.28 лева - лихва за забава за периода 03.10.2020 г. - 08.08.2021 г. За посочените суми било образувано заповедно производство, като издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което били дадени указания за предявяване на иск. По изложените съображения се моли за уважаване на исковата претенция. Претендират се и разноски за заповедното и исковото производство. В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника, с който счита същата за неоснователна. Оспорва обстоятелството ищцовото дружество с ответника да се намират в облигационни правоотношения. В тази връзка се твърди, че ищецът не бил установил, че именно ответникът е лицето, което се регистрирало в сайта на кредитора, че то е приело ОУ и че на негова електронна поща са изпращани документите. Липсвали доказателства и относно твърдението на ищеца, че е изпълнил задължението си да предаде реално в заем сумата от 700 лева. Счита, че клаузата, с което е уговорена претендираната договорна лихва, за нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД/, тъй като надхвърля повече от три пъти законната. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното: Със заповед за изпълнение на парично задължение № 7984/24.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14977/2021 г. на РС - Пловдив, ХІІ гр.с., поправена с разпореждане № 9621/27.04.2022 г., е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 700 лева - главница, произтичаща от договор за предоставяне на кредит от разстояние № •••••••••/08.07.2019 г.; сумата от 23.10 лева – договорна лихва за периода 03.09.2020 г. - 03.10.2020 г.; сумата от 60.28 лева – обезщетение за забава за периода 03.10.2020 г. – 08.08.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на заявлението - 23.09.2021 г. до окончателното плащане, както и разноските в заповедното производство в размер на 25 лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение. Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания. Относно тяхната основателност, съдът намира следното: За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: наличието на валидно правоотношение по договор за предоставяне на кредит от разстояние № ••••••••• от 03.09.2020 г., за което е получено съгласие, чрез ел. изявления от ответника при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е предоставена съответната парична сума, която е усвоена и е настъпил падежът за погасяването й; наличието на валидна уговорка за връщане на кредита, ведно с договорна лихва и настъпили предпоставки за начисляването й за исковия период; т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните суми за исковите периоди, както и правомерността на начисляването им; включително и предпоставки за начисляване на обезщетение за забава, като установи наличието на съответен главен дълг и настъпване на падежа за погасяването му. По делото е приет на хартиен носител – Договор за предоставяне на кредит № ••••••••• от 03.09.2020 г. /л.9-13/, неподписан от страните, според който заемодателят предоставя на заемателя кредит под формата на паричен заем, в размер на 700 лева, който следва да бъде издължен на 1 вноска на 03.10.2020 г., при фиксиран ГЛП 40.15 % и ГПР – 48.44 %. Предвижда се и неустойка в размер на 149.52 лева при непредставяне на обезпечение. Към договора за предоставяне на кредит са представени Общите условия към него и погасителен план, и-мейл кореспонденция за одобрение за заем и за извършен превод от ищеца към ответника на сумата от 700 лева по договор за заем № ••••••••• на каса на „Изи Пей“ АД. По делото е приета като писмено доказателство и неподписана от страните разписка за извършено плащане /л.41/ от 03.09.2020 г., с наредител „Изи Финанс“ ЕООД и получател Д. Б. М., за превод в полза на Д. Б. М., с основание „паричен превод към Изипей: Договор •••••••••“, за сумата от 700 лева. По делото е прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че е отпусната на Д. М., сумата по Договор за предоставяне на кредит № •••••••••/03.09.2020 г. в размер на 700 лева – плащане, чрез „Изипей“ на 03.09.2020 г. Вещото лице установява, че по договора за кредит няма извършени плащания от ответника. Вещото лице установява още, че размерът на дължимата сума по Договора по вноски и компоненти, е в размер на 700 лева – главница, 23.10 лева – договорна лихва и 60.28 лева – лихва за забава, за периода 03.10.2020 г. – 08.08.2021 г. По делото е прието заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, от което се установява, че в базата данни на ищеца се открива договор за кредит № •••••••••, като в раздел „Документи по кредита“ се намират основните документи, които се генерират от системата на база попълнените лични данни от клиента и данните за кредита, въведени от него. Установява също, че в раздел „История на статусите“ се намират всички етапи от заявката на кредита до окончателното погасяване и съответно закриване, като след етапа „парите са преведени“, сумата по договора е отпусната. Вещото лице установява още, че в базата данни на ищцовото дружество, фигурира лице на име Д. Б. М., като предвид спецификата на въвеждане на данни в сайта на ищцовото дружество, вещото лице прави заключението, че потребител е въвел тези данни и е натиснал бутон за продължаване. Вещото лице установява също, че от електронната пощенска кутия на info@minizaem.bg са изпратени на електронна пощенска кутия •••••••••••••• във връзка с процесния договор за кредит, одобрение за заем, с приложени два прикачени файла – преддоговорна и Общи условия, като в писмото се съдържа линк към личния профил на потребителя, където, съгласно текста се намира договора; както и съобщение за направен превод от 700 лева на името на ответиника по договор за заем № ••••••••• на каса на „Изи Пей“ АД. Вещото лице сочи също, че са изпратени множеството смс-и до мобилен номер •••••••••, като в един от тях е изпратен код за потвърждаване на сключването на договора. Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна, както и чрез осъществен разговор по телефона, който е записан и е бил предмет на изследване при изготвяне на заключението на съдебно – техническата експертиза. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя. Следователно твърдените от ищеца действия в тяхната последователност биха били достатъчни, за да се установят предпоставките за сключване на процесния договор с ответника, ако се докаже изпълнението на посочените в горната разпоредба условия, но най-вече, че цялата информация, съдържаща се в разпоредбата на чл. 10 ЗПФУР действително е била получена по описания начин от ответника. Тъй като ищецът твърди, че информацията, свързана със сключване на договора и извършените потвърждения от страна на ответника, е извършвано по електронен път на електронните адреси на страните, то за да произведе действие тази размяна би следвало ищецът да докаже, че това е извършвано съобразно изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ, с предишно наименование – Закон за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП//. Според трайната и непротиворечива съдебна практика, разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което връчването на писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните документи. В конкретния случай, с оглед предвиденото в чл. 6 и чл. 7 от същия закон следва, че релевантният момент за преценка на последиците от изявленията, служебната информация и прикачени файлове, е получаването на електронната поща. С постъпването на цялата тази електронна информация, на електронните адреси на страните се счита, че всяко изявление и/или съответния прикачен документ са приети от адресата – чл. 10 ЗЕДЕУУ. Без значение е, дали или кога е отворено съобщението – съдържанието му се счита за узнато от адресата от датата на постъпването, съответно от изтеглянето на електронния документ. Следователно, за да се приеме, че договорът е произвел действие между страните, следва да се установи, съобразно приетия от страните начин на комуникация, че са изпълнени изискванията на посочените разпоредби от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, т.е. че задължителната за сключване на договора информация е достигнала до потребителя. В конкретния случай, от представения по делото договор не се удостоверява авторството на извършеното електронно изявление, за да се приеме, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение. По делото не се удостоверява извършването от ответника на посоченото в исковата молба електронно потвърждение, за да се приеме, че е възникнало твърдяното валидно облигационно правоотношение. Не може да се приеме, че това обстоятелство се установява от представения договор, тъй като ищецът посочва, че същият е част от изпратената на ответника информация, но самото електронното изявление на последния за сключването му се удостоверява с допълнително обстоятелство - активирането на изпратения линк за потвърждение, с въвеждане и на определен код. В Общите условия е предвидено, че кредитополучателят следва да потвърди съдържанието на договора по този начин. Именно потвърждаването има функцията на ел. подпис. От този момент се счита, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка. Доказателства, че именно ответникът е потвърдил договора и последващите му действия, не са ангажирани. Предвид изложеното, съдът приема, че не се установява наличието на валидно облигационно правоотношение. Представените писмени доказателства, в които са обективирани условията за сключване на договора, не съдържат подписи на нито една от страните, поради което не може да се приеме, че е налице връзка между тях. От приетата по делото съдебно – техническа експертиза не се установява, нито с кой точно заемател е проведен телефонен разговор за потвърждаване на волята за сключване на договора за кредит, нито дали е налице потвърждаване за сключване на договора за кредит, тъй като е записан само женски глас, представящ се, че се обажда от името на заемодателя „Изи Финанс“. По делото липсват доказателства, че ответникът е титуляр на мобилен номер •••••••••, още по-малко, че именно с него е проведен телефонен разговор за потвърждаване за сключване на договор за кредит. Освен изложеното, следва да се има предвид, че договорът за заем е реален, поради което елемент от фактическия състав на неговото сключване е действителното предаване на сумата. По делото е представена разписка за извършено плащане за 700 лева, но същата е частен документ, не съдържа подписи - на потребителя или на дружеството издател Изипей, при което и не доказва по никакъв начин реалното получаване на исковата сума. Следователно, ищецът не удостоверява да е било извършено електронно изявление за потвърждение с автор Д. М., за да се приеме, че представеният договор обвързва страните в установеното съдържание, нито доказва реално получаване на сумата от нея. По делото липсват документи, които да носят подписи или да обективират изявления на ответника, за да се приеме, че същият е обвързан от твърдяното правоотношение, с включените в него права и задължения. Отделно, не се установява спазване на изискванията на чл. 18 ЗПФУР, тъй като няма данни кредиторът като доставчик да е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 от същия закон, както и, че е получил съгласието на потребителя за сключването им – чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР. Няма доказателства да е била предоставена преддоговорна информация, както и реално ОУ да са получени, при което и не може да се приеме, че задължението по чл. 18, ал. 1, т.1 ЗПФУР е изпълнено. За сключването на договора потребителят следва да изрази по ясен и недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното от доставчика предложение, при което съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР в тежест на ищеца е да установи получаването на съгласието на потребителя за сключване на договора. Тъй като такова не се установява, нито реално предаване/получаване на сочените кредитни средства, облигационна обвързаност не се доказва. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. С оглед на изложеното, съдът приема, че ищецът не установи елементите от фактическия състав на претенциите си, пълно и главно доказване не е проведено и предявените искове като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени. По отговорността за разноски: На основание чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед изхода на спора се дължат разноски в полза на ответника, който в настоящия случай се представлява от особен представител, чието възнаграждение е заплатено от ищеца, поради и което не се претендират, нито се установява да са направени разноски и такива не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, съдът