РЕШЕНИЕ

гр. Ловеч, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20254310200101 по описа за 2025 година С наказателно постановление № 11 - 2400222 от 15.01.2025 година на Д.Н.К. - Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Ловеч на основание чл.79, ал.4, във връзка с чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е наложена имуществена санкция в размер на 2 000/две хиляди/ лева на „А.“ ЕООД, представлявано от В.С.М., в качеството му на местен работодател по смисъла на §1, т.11 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, за това, че на 24.09.2024 г. е извършена проверка в обект - стопанска база, находящ се в землището между с. Умаревци и с. Йоглав, общ. Ловеч, обл. Ловеч, относно спазване на трудовото законодателство и на законодателните изисквания за наемане на работа и полагане на труд на територията на Република България от чужденци - граждани на трети държави, от „А. ЕООД с ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: обл. Велико Търново, общ. Велико Търново, гр. Велико Търново, п. к. 5000, ул. „И." № б, с код на икономическата дейност „01.47 Отглеждане на домашни птици", представлявано от В.С.М. с ЕГН •••••••••• - Управител. С призовка са изискани за представяне в ДИТ Ловеч документи от „А.' ЕООД с ЕИК •••••••••.

На 30.09.2024 г. в ДИТ Ловеч е извършена проверка на представената документация на „А. ЕООД с ЕИК •••••••••. При проверката е представен трудов договор № 1007/19.09.2024 г. на С.С., гражданин на Индия, с паспорт № V1802250, дата на раждане •• •• •••• г., за работа на длъжност „Общ работник, промишлеността" с определено място на работа с. Умаревци, общ. Ловеч, обл. Ловеч -люпилня, както и уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодека на труда за сключения трудов договор и справка за регистрация на уведомлението в НАП. В уведомлението в точка 14 -код по ЕКАТТЕ (единен класификатор на административно-териториалните и териториалните единици), където се попълва код на населеното място, където е работното място на лицето е посочен код по ЕКАТТЕ 75112, отговарящ на с. Умаревци, обл. Ловеч. От представени книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа е установено, че на лицето на 19.09.2024 г. са проведени начален инструктаж и инструктаж на работното място по безопасност и здраве при работа. В личен картон е документирано, че С.С. постъпил на работа на 19.09.2024 г. е получил работен костюм/гащеризон и гумени ботуши/обувки.

За лицето е подадено в ДИТ - Ловеч уведомление по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ с вх. № ВХ24117519/30.09.2024 г., с посочен адрес на работното място с. Умаревци и дата на започване на работа 19.09.2024 г. При проверката за лицето е представена Виза 006577462 за периода от 29.04.2024 г. до 29.10.2024 г. и разрешение за пребиваване RA0293878 - тип „Единно разрешение за пребиваване и работа", с валидност до 26.08.2025 г. Такова разрешение могат да получат чужденци, които отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно българското законодателство и притежават виза по чл. 15, ал. 1 или разрешение за пребиваване.

Във връзка с проверка на пребиваването и достъпа до пазара на труда от ДИТ Ловеч е направено запитване до ОД на МВР гр. Ловеч. От ОД на МВР Ловеч с писмо № ВХ24125485/22.10.2024 г. е получена информация, че лицето е със статут на продължително пребиваващ чужденец в РБ на основание чл. 24и от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) със срок до 26.08.2025 г. и че документите във връзка с разрешаване статута за пребиваване и работа са в Дирекция „Миграция" - София.

Направени са запитвания до Дирекция „Миграция“ гр.София към МВР и до Агенция по заетостта.

В отговор от Дирекция „Миграция" гр. София към МВР и Агенция по заетостта е предоставен трудов договор, който е приложен от работодателя към искането за издаване на разрешение за продължително пребиваване на лицето С.С. с посочено място на работа с. Вълчин, общ. Сунгурларе, обл. Бургас.

С Писмо № ВХ24139797/05.12.2024 г. от Дирекция „Миграция" е предоставено Писмено становище № СМ-2959/26.02.2024 г. на Агенция по заетостта, с което е дадено положително становище за предоставяне на достъп до българския пазар на труда с „Единно разрешение за пребиваване и работа" за лицето С.С. гражданин на Р. Индия, паспорт № V1802250, роден на •• •• •••• г., за длъжност „общ работник, промишлеността" за срок от 1 (една) година при работодателя „А. ЕООД с ЕИК •••••••••, с място на работа: обл. Бургас, общ. Сунгурларе, с. Вълчин, птицеферма.

От това следва, че С.С. е получил достъп до пазара на труда и има разрешение да работи за „А. ЕООД с ЕИК ••••••••• с място на работа: обл. Бургас, общ. Сунгурларе, с. Вълчин, птицеферма.

Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ работниците - граждани на трета държава, с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по трудово правоотношение на територията на Република България - само за местния работодател, и за посочените в разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на работа.

В резултат на извършената проверка и събраните доказателства е установено, че С.С., с паспорт № V1802250, дата на раждане •• •• •••• г., гражданин на Индия е приет на работа на 19.09.2024 г. по сключен с „А. ЕООД трудов договор № 1007/19.09.2024 г. на длъжност общ работник, промишлеността в стопанска база в землището между с. Умаревци и с. Йоглав, общ. Ловеч, обл. Ловеч, което място на работа е различно от посоченото в издаденото разрешение от компетентните органи - писмено становище СМ-2959/26.02.2024 г. на Агенция по заетостта. Към момента на приемане на работа на 19.09.2024 г. - гражданина на трета държава Република Индия, пребивава законно на територията на Република България.

С оглед на гореизложеното е установено, че „А. ЕООД с ЕИК •••••••••, гр. Велико Търново, в качеството си на местен работодател по смисъла на §1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, е извършило нарушение на изискванията на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, като на 19.09.2024 г. е приело С.С., с паспорт № V1802250, дата на раждане •• •• •••• г., гражданин на Република Индия - чужденец, гражданин на трета държава, по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ, да предоставя работна сила по сключения с него трудов договор № 1007/19.09.2024 г. за изпълнение на длъжността „общ работник, промишлеността" в стопанска база - люпилня, в землището между с. Умаревци и с. Йоглав, общ. Ловеч, обл. Ловеч без съответното разрешение или регистрация в Агенция по заетостта.

С това е нарушен чл. 75а, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Към преписката са приложени: Уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК от 24.09.2024 г., но per, № 13038/16.12.2021 г., призовка № ИЗХ24086519/24.09.2024 г., протокол за оглед от 30.09.2024 г., трудов договор № 00000659/13.07.2023 г. на Ю., заповед № 1/28.11.2023 г., книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа - начален инструктаж и инструктаж на работното място, уведомление по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ № ВХ24117519/30.09.2024 г., писмо № ИЗХ24090602/14.10.2024 г. до ОД на МВР Ловеч, писмо № ВХ24125485/22.10.2024 г. от ОД на МВР Ловеч, писмо № ИЗХ24093365/24.10.2024 г. до Дирекция „Миграция", писмо № ВХ24130598/07.11.2024 г. от Дирекция „Миграция" с приложен трудов договор, писмо № ИЗХ24093301/24.10.2024 г. до Агенция по заетостта, писмо № ВХ24132062/12.11.2024 г. от Агенция по заетостта, писмо № ИЗХ24097939/18.11.2024 г. до Дирекция „Миграция", писмо № ВХ24139797/05.12.2024 г. с приложено писмено становище № СМ-2959 от A3, справка от ЕКАТТЕ, трудов договор № 1007/19.09.2024 г., длъжностна характеристика, паспорт, Виза 006577462, ЕРПР, удостоверение от 18.09.2024 г. за регистрация от НАП за служебен номер, справка от НАП и уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, служебна бележка № 26/19.09.2024 г. за начален инструктаж, личен картон на лицето за отчитане на специално работно облекло, работно облекло и инструменти, покана за съставяне на АУАН № ИЗХ24102744/10.12.2024 г. с разписка за получаване от 10.12.2024 г., протокол за неявяване на съставяне на АУАН № ДОК24019674/13.12.2024 г., справка от Търговски регистър за актуално състояние, пълномощно per. № 11360/16.12.2024 г. Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят „А." ЕООД, представлявано от В.С.М., който го обжалва в срок чрез адв. К. и излага, че е незаконосъобразно. Излага, че съгласно чл. 59 ал.1 от ЗАНН актовете по чл. 58 д от ЗАНН, сред които е наказателното постановление, подлежат на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. Сочи, че в оспореното наказателно постановление и в акта за установяване на административното нарушение не е посочено мястото, където е извършено нарушението, но предвид начина, по който то е описано в тези два документа, доверителят й е санкциониран за това, че на 19.09.2024 г. при сключване на трудов договор № 1007/19.09.2024 г. с чужденеца - гражданин на трета държава е приел той да предоставя работна сила в землището между с.Умаревци и с.Йоглав, общ. Ловеч, обл. Ловеч, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. От което е видно, че според административнонаказващият орган, нарушението е извършено на 19.09.2024 г. при сключване на трудовия договор с чужденеца. Сочи, че трудовият договор е сключен в гр.Велико Търново, което се установява от съдържанието на същия, въпреки, че това не е посочено изрично в НП и в АУАН. Посочено е, че предвид района, в който е извършено твърдяното нарушение -гр.Велико Търново, където на 19.09.2024 г. е сключен трудовия договор с чужденеца, компетентен да разгледа жалбата на доверителя й е Районен съд Велико Търново, до когото тя е адресирана. Сочи, че АНО не е изложил мотиви, че нарушението е довършено на друга дата и на друго място. Сочи, че фактът, че то е констатирано при проверка на документи в гр.Ловеч, не променя мястото на извършването му, с оглед начина, по който нарушението е описано в НП и в АУАН. Сочи, че за определената по закон местна подсъдност е без значение обстоятелството, че в наказателното постановление е посочено, че същото подлежи на обжалване пред Районен съд Ловеч. Сочи, че административнонаказващият орган не може да променя местната подсъдност на спора, тъй като тя се определя съобразно изискванията на закона, а жалбоподателят е в правото си да адресира жалбата до съда, който счита, че е компетентен да я разгледа, както и че жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения 14 дневен срок, считано от датата на връчване на наказателното постановление, от лице, на което е наложена имуществена санкция. Счита, че жалбата е основателна, като излага, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като при издаване на наказателното постановление е допуснато неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че в нарушение на изискванията по чл. 42, ал.1, т. 3 и 4 и чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН в акта за установяване на административното нарушение и в наказателното постановление не е посочено мястото на извършване на нарушението, а самото нарушение и обстоятелствата, при които е извършено не са описани ясно и конкретно и че както е посочено и по- горе, видно от диспозитива на наказателното постановление, административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение с подписване на трудовия договор, с който е приел чужденеца на работа. Сочи, че не е посочено мястото на сключване на трудовия договор, респ. мястото на нарушението. Освен това, в диспозитива на НП е посочено, че приетият на работа чужденец е без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а в мотивите на същото и в АУАН са изложени факти, че чужденецът е получил достъп до пазара на труда и има разрешение да работи за жалбоподателя, но на друго място.

Административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението по два различни начина: по чл. 79 ал.4 във връзка с чл. 75 а ал.2 от ЗТМТМ и по чл. 75 а ал.2 във връзка с чл. 7 ал.2 от ЗТМТ, като излага, че нарушенията по чл. 7 ал.2 от ЗТМТМ и по чл. 75 а ал.2 от ЗТМТМ са различни по вид и изискват наличие на различни предпоставки за ангажиране отговорността на работодателя. Разпоредбата на чл. 7 ал.2 от ЗТМТМ въвежда задължение работниците - граждани на трета държава с разрешен достъп до пазара на труда да работят по трудово правоотношение само за работодателя, който го е приел на работа и при условията, посочени в разрешението на компетентните органи- място, длъжност, срок на работа. Излага, че отклоняването от тези задължения е административно нарушение, но не и такова по чл. 75 а ал.2 от ЗТМТМ. Сочи, че чл. 75 а ал. 2 във връзка с ал.1 от ЗТМТМ предвижда отговорност на работодателя, за който чужденец - гражданин на трета държава предоставя работна сила или който е приел законно пребиваващ чужденец - гражданин на трета държава без съответното разрешение и регистрация в Агенцията по заетостта. Освен това, разпоредбата на чл. 75 а ал.2 от ЗТМТМ предвижда две хипотези за отговорността на работодателя, а именно: за работодател, за който чужденеца- гражданин на трета държава предоставя работна сила и за работодател, който е приел законно пребиваващия чужденец гражданин на трета държава, като в случая, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция очевидно за втората хипотеза - като работодател, приел на работа чужденеца чрез сключване на трудовия договор, въпреки, че това не е посочено изрично в НП и в АУАН. Сочи, че липсата на яснота относно извършеното от доверителя й нарушение и квалифицирането на същото на основание две различни правни норми, обосновава материална незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Счита, че при съставяне на АУАН е допуснато процесуално нарушение, като в противоречие с разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН, в него са вписани данните само на един свидетел – В. Ц., за която не е отразено изрично дали е присъствала при извършване или установяване на нарушението или е присъствала само при съставяне на акта. Излага, че този въпрос е от значение за преценката дали АУАН е следвало да се подпише от втори свидетел, чието име, адрес и дата на раждане е следвало да се впишат в акта. Сочи, че при подписване на АУАН свидетелят се е подписал на две места: като свидетел на установяване или извършване на нарушението и като свидетел при съставяне на акта. Излага, че посоченото противоречие дава основание да твърди, че при изготвяне на АУАН е допуснато процесуално нарушение, като не е посочен втори свидетел и същият не го е подписал. Поддържа и възражение за нищожност на наказателното постановление, тъй като административнонаказателното производство е проведено от служители в Дирекция „Инспекция по труда" гр. Ловеч, които не са териториално компетентни да контролират дейността на жалбоподателя за нарушения, извършени на територията на Дирекцията в гр. Велико Търново. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП, като претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Не се явява адв.К., представено е писмено становище по същество.

Ответникът – Дирекция „ИТ” гр. Ловеч, редовно призовани се представляват от юриск. Д., който който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди НП, като правилно и законосъобразно. Счита, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, извършеното нарушение е безспорно доказано от събраните по делото доказателства, като счита, че изпълнителното деяние на нарушението се състои в приемане на работа на лицето на конкретното работно място в с.Умаревци, а не в сключване на трудовия договор, тъй като акта на приемане на работа е различен от този на на сключване на трудов договор. Трудовият договор може да бъде сключен на една дата, а фактическото постъпване или приемане на работа може да се състои на съвсем различна дата, а може и изобщо да не се състои, ако работникът или служителят не се яви на работа в уговорения в трудовия договор срок. Сочи, че видно от цялата съвкупност от гласни и писмени доказателства е доказано, че лицето е прието на работа в обекта в с.Умаревци, като това са представените книги за начарен инструктаж по безопасност и здраве на работа, както и инструктаж на работното място, личен картон, в който е документирано, че на 19.09.2024 г. лицето е получило работно облекло и обувки. Поради изложеното моли съда да потвърди НП и да присъди разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите П. Н. и В. Ц., както и от становищата на процесуалните представители на страните, изразени в с.з. и в писмените бележки, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 13.12.2023 година бил съставен Акт № 11-2400222 за установяване на административно нарушение от свид. П. Н., в присъствието на свид. В. Ц. срещу „А." ЕООД, в качеството му на местен работодател по смисъла на §1, т.11 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, за това, че на 24.09.2024 г. е извършена проверка в обект - стопанска база, находящ се в землището между с. Умаревци и с. Йоглав, общ. Ловеч, обл. Ловеч, относно спазване на трудовото законодателство и на законодателните изисквания за наемане на работа и полагане на труд на територията на Република България от чужденци - граждани на трети държави, от „А. ЕООД с ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: обл. Велико Търново, общ. Велико Търново, гр. Велико Търново, п. к. 5000, ул. „И." № 6, с код на икономическата дейност „01.47 Отглеждане на домашни птици", представлявано от В.С.М. с ЕГН •••••••••• - Управител. С призовка са изискани за представяне в ДИТ Ловеч документи от „А." ЕООД е ЕИК •••••••••.

На 30.09.2024 г. в ДИТ Ловеч е извършена проверка на представената документация на „А. ЕООД с ЕИК •••••••••. При проверката е представен трудов договор № 1007/19.09.2024 г. на С. С., гражданин на Индия, с паспорт № V1802250, дата на раждане •• •• •••• г., за работа на длъжност „Общ работник, промишлеността" с определено място на работа с. Умаревци, общ. Ловеч, обл. Ловеч -люпилня, както и уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодека на труда за сключения трудов договор и справка за регистрация на уведомлението в НАП. В уведомлението в точка 14 -код по ЕКАТТЕ (единен класификатор на административно-териториалните и териториалните единици), където се попълва код на населеното място, където е работното място на лицето е посочен код по ЕКАТТЕ 75112, отговарящ на с. Умаревци, обл. Ловеч. От представени книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа е установено, че на лицето на 19.09.2024 г. са проведени начален инструктаж и инструктаж на работното място по безопасност и здраве при работа. В личен картон е документирано, че С.С. постъпил на работа на 19.09.2024 г. е получил работен костюм/гащеризон и гумени ботуши/обувки.

За лицето е подадено в ДИТ - Ловеч уведомление по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ с вх. № ВХ24117519/30.09.2024 г., с посочен адрес на работното място с. Умаревци и дата на започване на работа 19.09.2024 г. При проверката за лицето е представена Виза 006577462 за периода от 29.04.2024 г. до 29.10.2024 г. и разрешение за пребиваване RA0293878 - тип „Единно разрешение за пребиваване и работа", с валидност до 26.08.2025 г. Такова разрешение могат да получат чужденци, които отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно българското законодателство и притежават виза по чл. 15, ал. 1 или разрешение за пребиваване.

Във връзка с проверка на пребиваването и достъпа до пазара на труда от ДИТ Ловеч е направено запитване до ОД на МВР гр. Ловеч. От ОД на МВР Ловеч с писмо № ВХ24125485/22.10.2024 г. е получена информация, че лицето е със статут на продължително пребиваващ чужденец в РБ на основание чл. 24и от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) със срок до 26.08.2025 г. и че документите във връзка с разрешаване статута за пребиваване и работа са в Дирекция „Миграция" - София.

Направени са запитвания до Дирекция „Миграция“ гр.София към МВР и до Агенция по заетостта.

В отговор от Дирекция „Миграция" гр. София към МВР и Агенция по заетостта е предоставен трудов договор, който е приложен от работодателя към искането за издаване на разрешение за продължително пребиваване на лицето С.С. с посочено място на работа с. Вълчин, общ. Сунгурларе, обл. Бургас.

С Писмо № ВХ24139797/05.12.2024 г. от Дирекция „Миграция" е предоставено Писмено становище № СМ-2959/26.02.2024 г. на Агенция по заетостта, с което е дадено положително становище за предоставяне на достъп до българския пазар на труда с „Единно разрешение за пребиваване и работа" за лицето С.С. гражданин на Р. Индия, паспорт № V1802250, роден на •• •• •••• г., за длъжност „общ работник, промишлеността" за срок от 1 (една) година при работодателя „А. ЕООД с ЕИК •••••••••, с място на работа: обл. Бургас, общ. Сунгурларе, с. Вълчин, птицеферма.

От това следва, че С.С. е получил достъп до пазара на труда и има разрешение да работи за „А. ЕООД с ЕИК ••••••••• с място на работа: обл. Бургас, общ. Сунгурларе, с. Вълчин, птицеферма.

Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ работниците - граждани на трета държава, с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по трудово правоотношение на територията на Република България - само за местния работодател, и за посочените в разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на работа.

В резултат на извършената проверка и събраните доказателства е установено, че С.С., с паспорт № V1802250, дата на раждане •• •• •••• г., гражданин на Индия е приет на работа на 19.09.2024 г. по сключен с „А. ЕООД трудов договор № 1007/19.09.2024 г. на длъжност общ работник, промишлеността в стопанска база в землището между с. Умаревци и с. Йоглав, общ. Ловеч, обл. Ловеч, което място на работа е различно от посоченото в издаденото разрешение от компетентните органи - писмено становище СМ-2959/26.02.2024 г. на Агенция по заетостта. Към момента на приемане на работа на 19.09.2024 г. - гражданина на трета държава Република Индия, пребивава законно на територията на Република България.

С оглед на гореизложеното е установено, че „А. ЕООД с ЕИК •••••••••, гр. Велико Търново, в качеството си на местен работодател по смисъла на §1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, е извършило нарушение на изискванията на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, като на 19.09.2024 г. е приело С.С., с паспорт № V1802250, дата на раждане •• •• •••• г., гражданин на Република Индия - чужденец, гражданин на трета държава, по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ, да предоставя работна сила по сключения с него трудов договор № 1007/19.09.2024 г. за изпълнение на длъжността „общ работник, промишлеността" в стопанска база - люпилня, в землището между с. Умаревци и с. Йоглав, общ. Ловеч, обл. Ловеч без съответното разрешение или регистрация в Агенция по заетостта.

С това е нарушен чл. 75а, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Към преписката са приложени: Уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК от 24.09.2024 г., пълномощно peг, № 13038/16.12.2021 г., призовка № ИЗХ24086519/24.09.2024 г., трудов договор № 00000659/13.07.2023 г. на Ю. А., заповед № 1/28.11.2023 г., книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа - начален инструктаж и инструктаж на работното място, уведомление по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ № ВХ24117519/30.09.2024 г., писмо № ИЗХ24090602/14.10.2024 г., писмо № ВХ24125485/22.10.2024 г., писмо № ИЗХ24093365/24.10.2024 г., писмо № ВХ24130598/07.11.2024 г. от Дирекция „Миграция" с приложен трудов договор, писмо № ИЗХ24093301/24.10.2024 г. до Агенция по заетостта, писмо № ВХ24132062/12.11.2024 г., писмо № ИЗХ24097939/18.11.2024 г., писмо № ВХ24139797/05.12.2024 г. с приложено писмено становище № СМ-2959/26.02.2024 г. от A3, справка от ЕКАТТЕ, трудов договор № 1007/19.09.2024 г., длъжностна характеристика, паспорт, Виза 006577462, ЕРПР, удостоверение от 18.09.2024 г. за регистрация от НАП за служебен номер, справка от НАП и уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, служебна бележка № 26/19.09.2024 г. за начален инструктаж, покана за съставяне на АУАН № ИЗХ24102744/10.12.2024 г. с разписка за получаване от 10.12.2024 г., протокол за неявяване на съставяне на АУАН № ДОК24019674/13.12.2024 г., справка от Търговски регистър за актуално състояние, пълномощно per. № 11360/16.12.2024 г. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното:

Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съдът намира, че Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, както и че Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок от съставянето на акта.

Неоснователно е възражението за липсата на компетентност РС-Ловеч да разгледа спора, като в тази връзка съдът е изложил подробни съображения в определение от с.з. от 10.07.2025 г. Неоснователно е възражението за липсата на компетентност на актосъставителя и издателя на НП с оглед представените доказателства- заповед №3-0864/17.10.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“/л.58/. Съгласно нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗТМТМ нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи, като чл. 67, ал. 1 от ЗТМТМ възлага на министъра на труда и социалната политика да упражнява цялостен контрол по спазването на закона, а ал. 2 предвижда специализираната контролна дейност да се осъществява от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". С Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", приет с ПМС № 313/05.10.2022 г. (Правилника), се уреждат устройството, дейността, съставът, структурата, функциите и организацията на работа на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Правилника, при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, в Закона за насърчаване на заетостта, в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, в Закона за държавния служител и в други нормативни актове, които възлагат контрол на Агенцията, а съгласно ал. 2 - правомощия на инспектор имат ръководителите на административни звена в специализираната администрация, служителите, назначени на длъжност инспектор, юрисконсултите, както и други служители на Агенцията, назначени на експертни длъжности, които са изрично упълномощени от изпълнителния директор. Съгласно нормата на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Правилника при установяване на нарушение на законодателството контролният орган съставя актове за установяване на административни нарушения и образува административнонаказателно производство. В конкретния случай, свид. Благовест Петров към датата на съставяне на акта е изпълнявал длъжността старши инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" – Ловеч, поради което същият е разполагал с правомощия по силата на чл. 21 от Правилника, а така също с нужната компетентност за съставяне на АУАН. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Правилника, изпълнителният директор ръководи агенцията, а по ал. 3 може да предоставя на служители на агенцията отделни свои правомощия в съответствие с нормативните актове. Така, със Заповед № 3-0864/17.10.2022 г. Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" – гр. София е оправомощил директорите на Дирекции "Инспекция по труда" с правомощията на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ, във връзка с издаване и подписване на наказателни постановления по актове за установяване на административни нарушения по ЗТМТМ от служители от ръководената от тях Дирекция "Инспекция по труда", поради което съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган – директора на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Ловеч. Съгласно разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, наказанието по ал. 1 се налага и на работодател – физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2 000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗТМТМ „Работниците – граждани на трета държава, с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по трудово правоотношение или като командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България – само за местния работодател или местното лице, приело на работа командировани или изпратени работници или служители, и за посочените в разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на работа.“.

От показанията на разпитаните по делото свидетели П. Н. и В. Ц. и приложените по делото писмените доказателства, приети по надлежния процесуален ред, се установява, че на 24.09.2024 г. извършили проверка в обект - стопанска база, находящ се в землището между с. Умаревци и с. Йоглав, общ. Ловеч, обл. Ловеч, относно спазване на трудовото законодателство и на законодателните изисквания за наемане на работа и полагане на труд на територията на Република България от чужденци - граждани на трети държави, от „А. ЕООД с ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление; гр. Велико Търново, п. к. 5000, ул. „И." № 6, представлявано от В.С.М. с ЕГН •••••••••• –Управител, като в хода на извършената на място проверка, с призовка изискали от дружеството стопанисващо обекта да представи в ДИТ Ловеч документи.

Установява се, че на 30.09.2024 г. в ДИТ Ловеч от страна на наказаното дружество бил представен трудов договор № 1007/19.09.2024 г. на С.С., гражданин на Индия, за работа на длъжност „Общ работник, промишлеността" с определено място на работа с. Умаревци, общ. Ловеч, обл. Ловеч -люпилня, както и уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодека на труда за сключения трудов договор и справка за регистрация на уведомлението в НАП, от които установили, че за работното място на лицето е посочен код по ЕКАТТЕ 75112, отговарящ на с. Умаревци, обл. Ловеч. От представените им в хода на проверката книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа установили, че на лицето С.С. на 19.09.2024 г. са били проведени начален инструктаж и инструктаж на работното място по безопасност и здраве при работа, а от представеният им личен картон на лицето установили, че последният е постъпил на работа на 19.09.2024 г., както и че в този ден същия получил работен костюм/гащеризон и гумени ботуши/обувки. Установява се и че е била представена и Виза и разрешение за пребиваване - тип „Единно разрешение за пребиваване и работа", с валидност до 26.08.2025 г., каквото според показанията им получавали чужденци, които отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно българското законодателство и притежават виза по чл. 15, ал. 1 или разрешение за пребиваване. Установява се, че за проверка на обстоятелствата относими към цитираните по – горе документи от Д ИТ Ловеч е направено запитване до ОД на МВР гр. Ловеч, откъдето получили писмо № ВХ24125485/22.10.2024 г., в което се съдържала информация, че лицето С.С. е със статут на продължително пребиваващ чужденец в РБ на основание чл. 24и от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) със срок до 08.06.2025 г. и че документите във връзка с разрешаване статута за пребиваване и работа са в Дирекция „Миграция" - София. В тази връзка е направено запитване до Дирекция „Миграция" гр. София към МВР и до Агенция по заетостта, като в отговор е предоставен трудов договор, приложен от работодателя към искането за издаване на разрешение за продължително пребиваване на лицето С.С. с посочено място на работа с. Вълчин, общ. Сунгурларе, обл. Бургас. С Писмо № ВХ24139797/05.12.2024 г. от Дирекция „Миграция" било предоставено Писмено становище № СМ-2959/26.02.2024 г. на Агенция по заетостта, с което било дадено положително становище за предоставяне на достъп до българския пазар на труда с „Единно разрешение за пребиваване и работа" за лицето С.С., гражданин на Република Индия, за длъжност „общ работник, промишлеността" за срок от 1 (една) година при работодателя „А.“ ЕООД с ЕИК •••••••••, с място на работа: обл. Бургас, общ. Сунгурларе, с. Вълчин, птицеферма. Предвид така събраните данни е прието, че С.С. е получил достъп до пазара на труда и има разрешение да работи за „А.“ ЕООД с ЕИК •••••••••, но за място на работа: обл. Бургас, общ. Сунгурларе, с. Вълчин, птицеферма. С оглед така събраните доказателства, свид.Н. приела, а в последствие и АНО приел, че е допуснато от страна на наказаното дружество „А.“ ЕООД с ЕИК •••••••••, гр. Велико Търново, в качеството му на местен работодател по смисъла на §1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност нарушение на чл.75а, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2 от ЗТМТМ, тъй като на 19.09.2024 г., приело С.С., гражданин на Република Индия - чужденец, гражданин на трета държава, по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ, да предоставя работна сила по сключения с него трудов договор № 1007/19.09.2024 г. за изпълнение на длъжността „общ работник, промишлеността" в стопанска база - люпилня, в землището между с. Умаревци и с. Йоглав, общ. Ловеч, обл. Ловеч без съответното разрешение или регистрация в Агенция по заетостта. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като последователни, логични, безпротиворечиви и в тясно логическо и житейско единство с безспорните факти, както и предвид факта, че показанията на разпитаните по делото двама свидетели са подкрепени и от приетите по делото писмени доказателства, описани изчерпателно в НП, преписи от които са приети и вложени по делото. Съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е променено мястото на работа в отклонение от мястото на работа, за което е издадено разрешението от Агенция по заетостта, с което е допуснато визираното в обжалваното НП нарушение. Безспорно от приетите и вложени доказателства по делото се установява, С.С. е получил достъп до пазара на труда и има разрешение да работи за „А.“ ЕООД с ЕИК ••••••••• с място на работа: обл. Бургас, общ. Сунгурларе, с. Вълчин, птицеферма. Същевременно от представения трудов договор № 1007/19.09.2024 г. сключен между С.С., гражданин на Република Индия - чужденец, гражданин на трета държава и наказаното дружество, се установява, че същият е сключен за изпълнение на длъжността „общ работник, промишлеността" в стопанска база - люпилня, в землището между с. Умаревци и с. Йоглав, общ. Ловеч, обл. Ловеч, а от представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че лицето на 19.09.2024 г. е било прието на работа в стопанска база - люпилня, в землището между с. Умаревци и с. Йоглав, общ. Ловеч, обл. Ловеч. До този извод съдът стигна вземайки предвид приетите и вложени като доказателства по делото извадки от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, от където се установява, че на С.С. са били проведени начален инструктаж и инструктаж на работното място по безопасност и здраве при работа, за изпълнение на работата му в стопанска база - люпилня, в землището между с. Умаревци и с. Йоглав, общ. Ловеч, обл. Ловеч. В подкрепа на горецитирания извод на съда е и приетия и вложен личен картон на лицето, от който е видно, че С.С. е постъпил на работа на 19.09.2024 г. в стопанска база - люпилня, в землището между с. Умаревци и с. Йоглав, общ. Ловеч, обл. Ловеч, на която дата е получил и работен костюм/гащиризон и гумени ботуши/обувки. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че в случая от място на работа - обл. Бургас, общ. Сунгурларе, с. Вълчин, птицеферма, за което е било издадено разрешението на АЗ, мястото на работа на лицето е променено на стопанска база - люпилня, в землището между с. Умаревци и с. Йоглав, общ. Ловеч, обл. Ловеч, поради което се явява доказано твърдението на АНО, че в случая е налице промяна касаеща мястото на работа.

Съдът намира, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и че както АУАН, така и обжалваното НП са съставени в съответствие с изискванията на чл. 42, съотв. на чл.57 от ЗАНН и при спазване на правилата за установяване на административното нарушение и налагане на наказанието. Процесния АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на пълномощник на санкционираното дружество жалбоподател, документирано с подписа му, като акта е връчен на представляващия по пълномощие и съдържа необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на давностния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчено на търговското дружество жалбоподател. Както в АУАН, така и в НП е направено пълно описание на съставомерните обстоятелства, които са достатъчни да индивидуализират извършеното, като нарушение на чл.75а, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2 от ЗТМТМ. След проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, съдът намира, че не са налице основания за неговата отмяна.

Съдът намира, че в случая е налице извършено от наказаното дружество жалбоподател нарушение по чл.75а, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2 от ЗТМТМ, тъй като макар и да е разрешен на чуждия гражданин С.С. достъп до пазара на труда, в случая престирането на работната сила от този гражданин на трета държава не е в съответствие с мястото на работа, за което е издадено разрешение от АЗ. С оглед на това правилно е приложена и санкционната норма на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, тъй като безспорно е установено, че е налице промяна на мястото на работа, без да е налице съответно разрешение, което е равнозначно на липсата на разрешение от АЗ. Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че място на работа, за което е дадено разрешение от Агенция по заетостта е обл. Бургас, общ. Сунгурларе, с. Вълчин, птицеферма, а чуждият гражданин С.С. на 19.09.2024 г. е бил приет на работа в люпилня, находяща се в землището между с. Умаревци и с. Йоглав, общ. Ловеч, обл. Ловеч, стопанисвана от наказаното дружество, съгласно трудов договор №1007/19.09.2024 г. сключен между него и наказаното дружество, където е бил и заварен от проверяващите на 24.09.2024 г. да полага труд. От цитирания трудов договор безспорно се установява, че същият е сключен за изпълнение на длъжността „общ работник, промишлеността" в стопанска база - люпилня, в землището между с. Умаревци и с. Йоглав, общ. Ловеч, обл. Ловеч, за което място на работа за С.С. разрешение от АЗ не е представено по делото. Обстоятелството, че в НП е записано, че С.С. е приет на работа на 19.09.2024 г. по сключен с дружеството жалбоподател трудов договор, с място на работа, различно от посоченото в издаденото разрешение от Агенцията по заетостта, не променя извода, че е налице нарушение. Вярно е, че съгласно чл.5, ал.1, т.1 от ЗТМТМ трудовият договор е едно от условията за получаване на разрешение за достъп. В този смисъл посочването, че е налице сключен трудов договор за място на работа, различно от това посочено в разрешението на Агенцията по заетостта, не представлява нарушение, като записването че е налице сключен трудов договор е само отразяване, че е предоставяна по този договор работна сила, на място различно от посоченото в съответно разрешение на АЗ. Съгласно чл.7, ал.1 и ал.2 от ЗТМТ, чужденеца има право да работи само при условията, посочени в разрешението за достъп до пазара на труда – т.е. за конкретен работодател, на конкретна длъжност, на конкретно работно място /населено място, обект и т.н./. Промяна на което и да е от тези условия изисква ново разрешение или изменение на съществуващото, за което в случая не са били предприети действия от страна на наказаното дружество, което безспорно е негово задължение. С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира описаното в АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушение по чл.75а, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2 от ЗТМТМ за доказано. При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и постановено при пълнота на доказателствата. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата. Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви. Законосъобразно, на основание чл.79, ал.4 във вр. с чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, административнонаказващият орган е ангажирал имуществената отговорност на наказаното дружество жалбоподател. В случая обстоятелствата, на които се основава административната отговорност на наказаното дружество жалбоподател е директното отклонение от разрешеното място на работа, извън рамките на разрешеното място на работа от гледна точка на чл.75а, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2 от ЗТМТМ. Щом е налице отклонение от това разрешение и то именно относно мястото на работа, нарушението е доказано. В случая от самия закон се извличат директно елементите от трудовото правоотношение, за които всяко отклонение от разрешението за пребиваване и работа е административно нарушение. Видно от съдържанието на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ във вр. с чл.7, ал.2 от ЗТМТМ промени ли се мястото на работа в отклонение от даденото разрешение за пребиваване и работа е осъществено административно нарушение на тези разпоредби от които първата освен, че предвижда състав на нарушение е и санкционна норма и предвижда имуществена санкция за юридическите лица 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Видно от съдържанието на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ във вр. с чл.7, ал.2 от ЗТМТМ се изисква съответствие между разрешението на АЗ, дадено на гражданин на чужда държава и мястото и характера на работата на чуждия гражданин за който е издадено това разрешение. Това налага извод, че в санкционната разпоредба на чл. 75а, ал. 2 законът чрез израза "съответното разрешение" навежда на извод са допуснато административно нарушение по тази разпоредба щом за търговското дружество - жалбоподател се предоставя работна сила от гражданин на трета държава, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. Разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗТМТМ сочи както рамките на разрешението, така и елементите на които трябва да съответства престирането на работната сила с даденото разрешение за пребиваване и работа. Това са място на работа, длъжност и срок на работа. В случая наказаното дружество жалбоподател е нарушил един от елементи – мястото на работа, което налага извод, че приемайки на 19.09.2024 г. на работа за изпълнение на длъжността „общ работник, промишлеността" в стопанска база - люпилня, в землището между с. Умаревци и с. Йоглав, общ. Ловеч, обл. Ловеч, С.С. без съответното разрешение от АЗ за това място на работа, от гледна точка на място на работа, за което е издадено разрешение за продължително пребиваване и работа е започнало извършването на визираното нарушение, изразяващо се в промяна на мястото на работа. Обосновано и законосъобразно актосъставителят при съставянето на АУАН и АНО при издаването на НП са посочили, че нарушението е извършено с приемането на 19.09.2024 г. на лицето на длъжността „общ работник, промишлеността" в стопанска база - люпилня, в землището между с. Умаревци и с. Йоглав, общ. Ловеч, обл. Ловеч, да предоставя работна сила по сключения с него трудов договор №1007/19.09.2024 г. за изпълнение на длъжността „общ работник, промишлеността" в стопанска база - люпилня, в землището между с. Умаревци и с. Йоглав, общ. Ловеч, обл. Ловеч, което място е различно от посоченото в разрешението на Агенция по заетостта и е равносилно на липса на разрешение от АЗ.

Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, за допуснато съществено нарушението при съставянето на процесния АУАН, изразяващо се в това, че същият е съставен в присъствието само на един свидетел, за когото не било ясно дали е присъствал при извършване или установяване на нарушението или е присъствал при съставяне на акта. В случая акта е съставен в присъствие на свид. В. Ц., от показанията на която се установи, че е свидетел присъствал на извършената на 24.09.2024 г. проверка в обекта на наказаното дружество – стопанска база в с. Йоглав, общ. Ловеч, на документалната проверка извършена на 30.09.2024 г., както и че е свидетел при съставяне на процесния АУАН, от което следва извод, че процесния АУАН е съставен съобразно разпоредбата на чл. 40 ал. 1 от ЗАНН, регламентираща, че АУАН се съставя в присъствието на нарушител и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Нещо повече в чл. 40 ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на НП. Направено е пълно, ясно и точно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и на доказателствата, които го потвърждават. АУАН и НП съответстват на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Към материалите по преписката присъстват доказателства за надлежно изпратена покана за актосъставяне до дружеството/л.56/, получена от служител на дружеството, на която същият не се е отзовал. При това положение правилно в съответствие с разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН АУАН е съставен в негово отсъствие, но е връчен на упълномощен представител на 16.12.2024 г., видно от приложената към АУАН разписка.

Наложената от административнонаказващият орган имуществена санкция в размер на 2000.00 лева е в минималния, предвиден в закона размер, и не подлежи на преразглеждане от съда. Административнонаказващият орган е отчел в максимална степен всички възможни смекчаващи обстоятелства, които намаляват обществената опасност на доказаното административно нарушение. Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. В конкретния случай нарушението е извършено за първи път, но по делото не се събраха доказателства за липса или по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, и с оглед на горните критерии и съобразявайки фактическите данни по делото, както и с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално правна норма обществени отношения - регулирането на достъпа до пазара на труда на работници граждани на трети държави, конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Като основание да се счита, че нарушението не може да се квалифицира като маловажен случай е и високата, предвидена от закона санкция за това нарушение, с което законодателят е изразил и значимостта на обществените отношения, които се засягат с този вид нарушения.

При определяне размера на санкцията, наказващият орган е съобразил разпоредбите на чл.12 и чл.27 от ЗАНН, както и че нарушението е извършено за първи път, като е наложил санкция в минималния предвиден в закона размер, поради което не са налице основания за изменение на НП.

Поради изложеното съдът намира, че обжалваното НП е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на процеса следва да бъде оставено без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, като неоснователно. Следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и жалбоподателят бъде осъден да му заплати тази сума.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът