Решение № 21 от 18.5.2026 г. на Районен съд - Пещера по дело № 14/2026 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Постъпила е жалба от И. Н. П. с ЕГН-••• от гр.••••,чрез адв.А. против Наказателно постановление №330 от 07.01.2026 година на ИФ Директора на „Регионална дирекция по горите“- гр.Пазарджик ,с което на жалбоподателя И. Н. П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 153,39 евро(300 лева) – за административно нарушение на чл. 257, ал.1, т.1,пр.1 от Закона за горите,за извършено нарушение по чл.257,ал.1,т.1 във вр. с чл.19,ал.2,т.2 от ЗГР. В жалбата се твърди,че атакуваното НП е незаконосъобразно при съображения, че санкционираното лице не е извършило вмененото му нарушение нито от обективна, нито от субективна страна. Твърди се и за нарушение на процесуалните правила, а именно ,че при издаването на съответното НП и АУАН не са спазени нормите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН. Моли за отмяна на постановлението, а алтернативно да се приеме ,че се касае за маловажен случай. Претендира се присъжздане на сторените по делото разноски. В писмено становище административно наказващия орган счита жалбата за неоснователна, при твърдения, че е установено виновно извършване на санкционираното деяние,както и че няма основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН . Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и обосновано.Ангажирани са доказателства. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 16.12.2025 година в гр.Батак на И. Н. П. е съставен АУАН НОО №001255, бланка 330/17.12.2025година“ от С. Г. заемаща длъжност-главен горски инспектор при РДГ, и в присъствието на свидетелите:И. К. и Р. П.,за това че И. П. в качеството му на длъжностно лице-„старши лесничей ТСУ при Широка поляна„,вписан в публичен регистър ИАГ,притежаващ удостоверение за правоспособност № 5292/25 по чл.257,ал.1,предл.1,т.1от ЗГ не е изпълнил задълженията и контролните си правомощия във вр.с чл.190,ал.2,т.2,предл.първо от ЗГ в периода от 20.02.2025 година до 05.12.2025 година не е следил за спазването на правилата за сеч и е допуснал складирането на добита дървесина извън посочените в технологичен план № 2 одобрен на 17.02.2025 година на места в отдел 233,подотдел „а“ в обхвата на ТПДЛС Широка поляна.Като период на извършване на нарушението е посочено от 20.02.2025 година до 05.12.2025 година и място гр.Батак,ПТДЛС Широка поляна „отдел 233,подотдел „а“,с което виновно е нарушил чл.257,ал.2,предл.1,т.1 от ЗГ във вр. с чл.190,ал.2,т.2,предл.1 от ЗГ.Актът е връчен на нарушителя на 6.12.2025 година при отказ,който е удостоверен с имена и подпис на свидетеля А Н. А.. Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП № 330 от 097.01.2026 година,с което на И. Н. П. е наложено административно наказание глоба в размер на153.39 евро (300 лева) на основание чл.257,ал.1,т.1,чл.275,ал.1,т.2 от ЗГ за нарушение описано по идентичен начин ,а именно:в качеството си на длъжностно лице по чл.257,ал.1,т.1,предл.1 от ЗГ,вписан в публичен регистър на ИАГ и притежаващ удостоверение за лесовъдска практика № 5292/25.01- 2012 година не е изпълнило задълженията и контролните си правомощия във вр.с чл.190,ал.2,.2,предл.1 от ЗГ като в землището на гр.Батак в района на ТПДЛС“Широка поляна“за спазване правилата за сеч,като е допуснал складирането на добитата дървесина на места извън посочените в одобрения на 17.02.2025 година технологичен план 2 места .Нарушението е извършено в периода от 20.02.2025 година до 05.12.2025 година ,а мястото на извършване на нарушението е местност „Мързована“ отдел 233,подотдел „а“ в ТПДЛС Широка поляна ,землището на гр.Батак. В административно наказателната преписка се съдържа Допълнително споразумение № в-36-2268 от 01.09.2022 година към трудов договор № 4/29.06.2011 година; длъжностна характеристика и технологичен план № 2,от които се установява, че считано от 01.09.2022 година работникът/служителят И. Н. П. преминава от длъжност „Помощник лесничей“ на длъжност „старши лесничей“ в ТП ДЛС „Широка поляна „ към ЮЦДП.В длъжностната характеристика за длъжност „старши лесничей“ към ТП ДЛС“Широка поляна“е разписано йерархическото място на длъжността в структурата на ТП ДЛС“Широка поляна“ ;областта на дейност и възложените трудови задължения касаещи длъжността „Старши лесничей“. Видно от доказателството технологичен план № 2 , утвърден на 17.02.2025 година за добив на дървесина в отдел 233“а“ на ТП ДЛС“Широка поляна“е посочена схемата за добива на дървесина с изрично отбелязване на мястото предназначено за временен склад. Като писмено доказателство по делото е приобщен оригинал на документ „Рапорт“ с вх.В-36-737 от 17.03.2025 година с издател Р. С. А.. Разпитаната в с.з. на 20.02.2026 година свидетелка С. Г. сочи,че в качеството си на гл.горски инспектор при РДГ-Пазарджик участвала в извършване на проверка ,която започнала в началото на декември 2025 година и продължила няколко дни ,а на 05.12.2025 година съставили Констативен протокол ,в който описА. всичките си констатации.Проверката била по документи и на терен.Заяви още ,че съставила АУАН на лицето И. П. за това,че по време на проверката се констатирало складиране на дървен материал на нерегламентирани места за складиране,т.е места които не били обозначени в така наречения технологичен план.В процесния случай И. П. заемал длъжност „старши лесничей“в ДЛС „Широка поляна“ като задължението му по длъжност е да контролира извършването на сечта-дА. се сече правомерно, дА. не се допуска незаконна сеч,както и да контролира складирането на отсечената дървесина. Към момента на съставяне на Акта, разполагала с всички документи, свързани с това за какво отговаря П., но конкретна заповед с описание за кой район пряко отговаря П., не им била представена. Проверяващите приели, че П. отговаря за района, тъй като видяли негови подписи по цялата документация. Позволителното за сеч на този участък е издадено на горски стражар, чието име по спомени на свидетелката е А., като неговите задължения са същите като задълженията на старши лесничея – да контролира сечта, да контролира работниците, които я извършват. Н а това лице според свидетелката също бил съставен АУАН.Мястото за складиране на добитата дървесина било отразено в Технологичния план ,като същият можело да се промени когато нещо се случи,като например: „пътят се е изровил и не може да се стигне до точка и пр“. При такава ситуация задължение на горския стражар е да уведоми старши лесничея и да се вземе решение дА. ще бъде пуснато ново позволително или не.Свидетелката не знае дА. И. П. според заеманата длъжност има право да промени технологичния план. В процесния случай в АУАН съставен на П. е посочила, че не е спазен точно този технологичен план № 2.Свидетелката като проверяваща не е видяла рапорт от съответното лице до директора на ДЛС „Широка Поляна“, в който рапорт да се уведомява директора за това, че има необходимост да се разреши отварянето на още един временен склад, за да може по-лесно да работят работниците и да се складира материала. По отношение на съставения от нея АУАН на П. си спомня ,че същият не е подписван от него в качеството му на нарушител.Отказът му да разпише акта е бил удостоверен с имена и подпис на свидетел. Свидетелят И. Д. К. в показанията си сочи ,че работи в ЮЦДП – гр. Смолян като участвал в извършване на проверка на 2 насаждения на територията на ДЛС„Широка Поляна“. Проверката била през м. декември 2025 година и проверявА. подотдел 233а.Установили административен пропуск, изразяващ се в това, че на място открили складирана дървесина,което място обаче не било указано в технологичен план.Към момента на съставяне на АУАН, изискали от нарушителя и от ръководството на Стопанството, длъжностна характеристика, копие от допълнително трудово споразумение, но заповедта с която се определял състава на охранителенния участък от горско стопанство не им се представила, с обяснение,че най-вероятно съществува, но не могат да я намерят. П. им казал, че упражнява дейността си в горскотехнически участък „Широка Поляна“ като проверявания отдел попадал там. Според свидетеля в един горско-технически участък попадали няколко охранителни участъка. Най големият участък е горско- технически ,но има и по-малки охранителни участъци, на които има назначен по охрана горски стражар. Всеки охранителен участък е разделен на отдели и подотдели, съгласно горската карта. Горско-стопанския участък е най големия участък. За този участък, че отговаря лицето П. не са видели писмените документи,а го установили по устни данни на лицето П. и по сведение на ръководството на стопанството ,че това е компетентния служител за този участък.Според свидетеля към момента на съставянето на акт нарушителят П. отказал да го подпише ,което обстоятелство било удостоверено с едни свидетел.Тъй като съставили АУАН и на горския стражар за посочения охранителен участък последният им представил рапорт за промяна.Според свидетеля по действащото законодателство предложение за промяна на технологичния план има право да подаде лицето ,за което е отнасял този план ,а директорът е този който има право да одобри промяната или не като утвърждаването на промяната можело да извърши и лицето издало позволителното за сеч.По спомени на свидетеля на И. П. бил съставен АУАН в административната сграда на Ловно Стопанство „Широка Поляна“. П. не присъствал на целия процес по съставяне на акта като влязъл в момента на записване на личните му данни от документа му за самоличност.Според свидетеля П. присъствал на проверката на терена, както и при съставяне на констативния протокол ,който разписал с особено мнение. СВ. П. в показанията си сочи,че работи в ЮЦДП – гр.Смолян и присъствал на проверка ,през месец декември 2025 година в ДЛС „Широка Поляна“.Проверката приключила с протокол и се отнасяла за отдел 233. КонстатирА. маркирана сеч.Проверяващите били разделени на две групи като едната измервала пъните ,а другата измервала останА.те дървета на корен, т.е тези които не са отсечени. Констатирани били различни нарушения ,а едно от тях било ,че имало складирана дървесина , която по технологичния план не трябвало да е на това място. Съставен бил АУАН за неосъществен контрол от страна на старши лесничея на участъка.Според свидетеля АУАН е съставен в административната сграда на ДЛС „Широка Поляна“ като при писането на акта нарушителят П. не присъствал.Извикан бил след написване на акта ,за да се запознае с него ,но П. отказал да го подпише. По делото са разпитани като свидетели :Р. С. А. и и П. Г. Д.. В показанията си св.А. сочи,че работи в ДЛС „Широка Поляна“ на длъжност „горски стражар“и е колега с И. П.,който заема длъжност „старши лесничей“. Според свидетеля документът наименова рапорт от 17.03.2025 г., входиран в ДЛС „Широка Поляна“ с № В-36-737/17.03.2025 е съставен от него и разписан от него. Върху този документ има положена резолюция на директора на „Широка Поляна“, в която резолюция директорът е разпоредил да се докладва на главния инженер г-н А. и до старшия лесничей г-н П.- да извършат теренна проверка и при необходимост да бъде променен технологичния план.Заявява,че е запознат с тази резолюция ,но няма информация за последвА.те действия от главния инженер г-н А. ,който е компетентен да извърши промяна на технологичния план. По спомени на свидетеля същият констатирал необходимостта от промяна на технологичния план в деня преди подаване на рапорта. Процедурата, която е установена в „Широка Поляна“ е следната: писмените документи се предават в Отдел „Човешки Ресурси“ на „Широка Поляна“,която процедура в случая е била спазен от свидетеля.Документите се обработвА. от отдела.В процесния случай при подаване на рапорт от св.А. служителят в отдел „ЧР“ поставил пред А. вх.номер върху него.След това документът се представял на директора ,и след неговите действия се връщал в канцеларията на „Широка Поляна“.Документът се пазел в съответните досиета. СВ. Д. в показанията си сочи ,че работи в ДЛС „Широка Поляна“ на длъжност „ТРО – технически ръководител обект“ от около шест години и познава И. П., с който са колеги. Свидетелят присъствал на проверката през миналата година,в която участвА. и представители на ЮЦДП. В тази проверка задачата на свидетеля била да описва останА.те дървета, които б или маркирани, но неотсечени в отдел 233“а“. Свидетелят зави,че позволителното за сеч за отдел 233а било издадено на горския стражар А. като задължение на ТРО е да контролира извозването на добития дървен материал .За този отдел 233а,б и л колегата им М. А.. Когато А. писал рапорта за промяна на технологичния план, свидетелят бил в канцеларията на „Широка Поляна“ и разбрал за рапорта,но дА. е бил предаден свидителят не знае.Според Д. когато се налагало да правят нов временен склад-който не е отразен в техническия план, това се извършвало о т горския стражар, на когото е издадено позволително за сеч.С него следва да има и съответен началник -дА. главния инженер, дА. началник участък, и се взема решение,за което се уведомява директорът,ч р е з рапорт. Според свидетеля право да извърши промяната и м а горският стражар и началник-участъка,но качването в системата е право на заместник-директорът и главният инженер. Горският стражар пуска рапорт до директора, той издавал нареждане някой да провери като на място трябвало да присъстват горският стражар(на който е издадено позволителното за сеч) и някой от началниците - може да е главния инженер, може да е зам.-директора, може да е началник-участък, който е свободен. Началник-участък за този отдел 233а е И. П.. След посещение на място от горския стражар, на който е издадено позволителното за сеч и лице от ръководството, те следва да изготвят рапорт до директора за промяната като свидетелят не знае какви са следващите действия. Описаната фактическа обстановка се доказва от всички събрани по делото доказателства,които обсъдени поотделно и в съвкупност не си противоречат и съдът им дава вяра и ги кредитира. Съдът счита жалбата за процесуално допустима, като подадена в законноустановения срок по чл. 59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване административен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: В производството от административно-наказателен характер е съществено да се установи:спазена ли е процедурата по съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение;съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити;актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно е оформено предявяването;компетентността на актосъставителя;имА. извършено деяние,което да представлява административно нарушение по смисъла на закона;дА. това деяние е извършено от лицето,посочено в акта като нарушител и дА. е извършено виновно(умишлено или непредпазливо);НП издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание,реквизити и срокове.Когато се установи,че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения издаденото НП следва да се отмени изцяло като незаконосъобразно,без съдът да разглежда спора по същество. В процесния случай съдът приема,че НП е издадено от компетентен за това орган с оглед на Заповед РД49-171 от 23.05.2024 година на Министъра на земеделието и храните,а АУАН е съставен от лице ,което е оправомощено за това по силата на чл.274 от ЗГ ,предвид заеманата от него длъжност и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН и НП за издадени за това ,че И. Н. П. в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.257,ал.1,т.1 от ЗГ-старши лесничей ТСУ - Широка поляна не е изпълнил задълженията и контролните си пълномощия във вр. с чл.190,ал.2,т.2 ,предл.първо от ЗГ като е допуснал складиране на добитата дървесина на места извън посочените в технологичен план. Не е спорно по делото,че жалбоподателят П. е назначен с трудов договор в ТП ДЛС „Широка поляна“ на длъжност „Старши лесничей“ . Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ според настоящият състав е неизпълнение или несвоевременно изпълнение на задължения или контролни правомощия, възложени по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Съгласно чл. 190, ал. 1 от ЗГ функциите по опазване на горските територии, независимо от тяхната собственост, се възлагат на лица с лесовъдско образование, а съгласно чл. 190, ал. 2, т. 1 от ЗГ лицата по ал. 1 са длъжни опазват поверените им горски територии от незаконни ползвания и увреждания. В чл. 190, ал. 2 от ЗГ е въведено задължение за лицето по чл. 190, ал. 1 от ЗГ да опазва поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания. Тоест, самият Закон за горите регламентира функциите и отговорността на лицето по чл. 190, ал. 1 от ЗГ . Настоящият състав счита, обаче, че жалбоподателят не е субект на нарушението по чл. 190, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗГ в конкретния случай.В случая по делото не се представи заповед , с която е очертана територията, в която жалбоподателят следва да осъществява контрол съобразно длъжността си и длъжностната си характеристика. В производството не е установено по безспорен начин, че посоченият отдел е поверен именно на контрола на жалбоподателя П..Действително съгласно чл. 190, ал. 1 от ЗГ -функциите по опазване на горските територии, независимо от тяхната собственост, се възлагат на лица с лесовъдско образование, които според т. 1 на ал. 2 от закона опазват поверените им горски територии от незаконни ползвания и увреждания, н о по делото е ост а н а недоказано твърдението, че именно жалбоподателят П. е следвало да извършва контрол точно в този подотдел. Разпоредбата очертава задълженията на горските служители по принцип, като ответникът следва да докаже, че на И. П. са възложени охраната и контролът точно на този подотдел, което да обоснове факта, че именно той е субект на административното нарушение. В съдебното производството пред първата инстанция важат правилата на НПК и съобразно тях тежестта на доказване лежи изцяло върху административнонаказващия орган и той следва да установи с всички възможни, относими и допустими доказателства и доказателствени средства факта на извършване на административното нарушение и вината на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. В настоящият случай според настоящия състав незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателна отговорност на жолбопадателя ,поради което наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. При този резултат по делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК вр. чл. чл.63д, ал. 1 от ЗАНН, в тежест на наказващия орган следва да се възложат сторените от жалбоподателя разноски по делото в размер на 333 евро за адвокатски хонорар, която сума е изплатена в брой от жалбоподателя на 20.01.2026г., според представения по делото Договор за правна защита и съдействие Мотивиран от гореизложеното, и на основание чл.63,ал.1 във вр. с ал.3, т.1, т.2 от ЗАНН,Пещерският районен съд