Решение № 76 от 10.4.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 120/2024 г.
Апелативен съд10.04.2024 г.докладчик Кирил Градев Стоянов
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 84 от 24.01.2024г., постановено от Окръжен съд – Бургас по гр.д.№ 2096/2023г. по описа на ОС – Бургас. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: _______________________ 1._______________________ 2._______________________
Мотиви
РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Бургас, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Кирил Гр. Стоянов Членове: Радостина К., Калиманова Даниела, Д. Михова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20242000500120 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе в предвид следното: Депозирана е жалба от М. Минчева Т., ЕГН ••••••••••, от гр.Бургас против Решение постановено по гр.д. № 2096/2023г. и разпределението, извършено от ДСИ по изп.дело № 34/2023г. Според съда разпределението е правилно и в процеса на извършване на проданта ДСИ не е допуснал никакви нарушения на закона. Решението се оспорва като неправилно и грешно. Жалбоподателят сочи, че като участник в публичната продан има право на предпочтително удовлетворяване, а именно - възможността да закупи вещта на най-високо предложената цена. Действително тази възможност е била дадена на страната веднъж – след отваряне на наддавателните предложения е изразила съгласието си да закупи имота по най-високо предложената цена. След което ДСИ е предложил да се мине към устно наддаване при положение, че участниците са били само трима и единия – И. И. отказала да участва. При пристъпване към устни наддавания реално С. Я. наддава над своето предложение. След направеното предложение от С.Я. при устното наддаване ДСИ отново отказва да обяви жалбоподателя за купувач, защото според органа момента е минал. Изявлението на страната не е било отразено в протокола. Жалбоподателката сочи, че е била принудена да наддава, защото иначе е щяла да загуби имота си. Чл.505 ал.2 от ГПК във вр. с чл.354 от ГПК предвижда съделител да може да изкупи имота по най-високо предложената цена. Тази най-висока цена може да бъде при отварянето на писмените наддавателни предложения, а ако се премине към устно наддаване - по предложената устно най-висока цена. В хипотезата на чл.493 т.2 от ГПК най- високата цена е тази предложена от наддавача, обявен за купувач по реда на чл.493 т.2 от ГПК по следващото по ред предложение с най-висока цена. Целта на разпоредбата на чл.354 от ГПК е от една страна делбения иот да остане в патримониума на лице, което е било участник в делбената съсобственост, а от друга страна – се гарантира правото на останалите съделители да получат справедлива пазарна цена при осрбряване на неподеляемия съсобствен имот, от която получена сума всеки съделител ще получи част съответстващо на правото му на собственост. Страната сочи, че в това е логиката на правото на предпочитане, което всъщност е предимството при възлагане. Моли се за отМ. решението на въззивния съд и да се постанови ново решение, с което да се отменят действията на ДСИ, както и разпределението на сумите по изп.д. № 34/2023г. по описа на РС – Поморие като жалбоподателката бъде призната за собственик по най-високо предложената цена в размер на 66 700.99 лв.
След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:
На 28.09.2023г. се е състояла публична продан при ДСИ – РС – Поморие на имот, в който жалбоподателката е съделител. Жалбоподателката М. Т. е участвала в нея чрез упълномощен представител. На проданта са се явили трима наддавачи. При отварянето ДСИ е обявил за най-висока предложена цена – около 66 000 лв. – от другите лица. Едното от лицата заявило че се отказва от устното наддаване. Тогава ДСИ обяснил, че М. Т. може да закупи имота по най-високо предложената цена, при което тя е заявила, че ще се възползва от това си право. Тогава обаче ДСИ попитал дали се предлага устно по-висока цена. Постъпило е възражение от страна на Т. – че не следва да се пристъпва към устно наддаване, а следва тя да бъде обявена за купувач. Независимо от това ДСИ пристъпил към устно наддаване. Другия наддавач предложил цена с един задатък по-висока. Т. отново заявила, че иска да бъде обявена за купувач по новата цена, но и било отказано поради преминаването към устно наддаване. Продължило наддаването при което Т. спечелила имота за 88 044.99 лв.
Т. е обжалвала действията на ДСИ до окръжния съд. Същата в качеството си на съделител на имота сочи, че има право имота да и бъде възложен по най-високата предложена цена – тази, която първоначално е била предложена при първоначалните наддавателни предложения. А при преминаване към устно наддаване – предложената устно цена. В хипотезата на чл.493 т.2 от ГПК най-високата цена е тази предложена от наддавача обявен за купувач по реда на чл.493 т.2 от ГПК по следващото по ред предложение с най-висока цена. Жалбоподателката сочи, че ДСИ на няколко пъти е нарушил правилата – вместо да я обяви за купувач преминава към устно наддаване, при устното наддаване отново вместо при първото наддаване да я обяви за купувач отново продължава наддаването. В протокола не било отразено повторното искане за обявяване за купувач. Претендира от съда да се отмени разпореждането за разпределение на сумите по изп.д. № 34/2023г. и да бъде призната за собственик по първоначалната цена от 66 000 лв.
ДСИ е представил протокола от проданта, от който се установява изложеното. Видно от същия за спечелил публичната продан е обявена М. Т. с предложение от 88 044.99 лв.. Същата е обявена и за купувач. ДСИ в обясненията си сочи, че М. Т. е била обявена за купувач на основание чл.354 във вр. с чл.505 от ГПК. Отразено е че това право е било упражнено при отварянето на наддавателните предложея, но при заявено желание на един от наддавачите се е преминало към устно наддаване. ДСИ сочи, че целта на публичната продан е не само да се осребри обща вещ и получената сума да се разпредели между съделителите но и ликвидацията на съсобствеността да се извърши по действителната стойност на вещта. Постигнатата цена при наддавателната процедура се приема за реална пазарна цена на имота. По този начин се гарантира правото на останалите съделители да получат справедлива пазарна цена при осребряването на неподеляемия съсобствен имот, от която получена сума всеки съделител ще получи част, съобразно квотата си по съдебното решение.
Окръжният съд се е произнесъл с решение № 84/24.01.2024г. постановено по гр.д. № 2096/23г. по описа на съда. Посочено е че се касае за имот изнесен на публична продан от РС – Поморие- дворно място с площ от 656 кв.м ведно с построената в него масивна жилищна сграда с идентификатор 35033.501.997.1 с площ от 36 кв.м., паянтова жилищна сграда с площ от 30 кв.м паянтова салма с площ от 30 кв.м., втора паянтова салма с площ от 56 кв.м и селскостопанска сграда с площ от 12 кв.м. С решението за делба са определени и дяловете на съсобствениците – като М. Т. има признат дял в този съсобствен имот 4/10 ид.ч.
За проданта е било образувано изп.д. № 34/2023г. на ДСИ – Поморие. С разпореждане от 21.04.2023г. ДСИ определя пазарна стойност на имота в размер на 66 700 лв. и на основание чл.485 ал.4 от ГПК определя начална цена от която да започне наддаването на първата публична продан в размер на 53 360 лв. /80% от пазарната стойност/ ДСИ е насрочил публичната продан при начална цена 53 360 лв. и задатък 5 336 лв. На 29.08.2023г. е проведена проданта. Отворени са наддавателните предложения и е обявена най-високата цена – на С. Я. – 66 700.99 лв. На осн. чл.505 от ГПК на М. Т. е предложен за закупуване имота по най-високата цена, на което Т. е изразила съгласието си. С. Я. междувременно е направила устно предложение за наддаване за цена увеличена с един задатък. Т. също е наддавала докато се стигне цена 88 044.99 лв., предложена от Т., при което Я. се отказва от участие. Отразено е съгласието на Т. да закупи имота по най-високата цена при наддавателните предложения, които са били отворени, както и възражението и да се премине към устно наддаване. На 30.08.2023г. ДСИ извършва разпределение на сумата от 88 044.99 лв. Съдът е прецени жалбата на М. Т. за допустима, но неоснователна. Съдът е посочил, че разпределение по чл.460 от ГПК се извършва тогава когато събраната сума не е достатъчна да удовлетвори вземанията на всички взискатели. Самото разпределение не представлява изпълнително действие, а междинен акт с който набраните средства се насочват към взискателите Редът за удовлетворение се определя от чл.136 от ЗЗД, а степента на удовлетворяване – по чл.136 ал.3 от ЗЗД за съразмерно удовлетворяване на вземания от еднакъв ред. При недостиг на средства се удовлетворяват само първите по ред притезания. Едва когато сумата е достатъчна, за да покрие привилегированите притезания, се преминава към пълно или частично удовлетворяване на хирографарните кредитори при условията на съразмерност по чл.133 от ЗЗД. В процесния случай опакванията в жалбата са за неправилно приложение на чл.505 ал.2 във вр. с чл.354 ал.1 и във вр. с чл.493 т.2 от ГПК.
Съдът е посочил, че когато на публична продан се изнася неподеляем имот, всеки от съделителите може да го изкупи по чл.505 ал.2 от ГПК, а именно – ако при съставянето на протокола по чл.492 ал.1 от ГПК заяви, че желае да изкупи имота по най – високата предложена цена. Според чл.492 ал.2 от ГПК ако при обявяването на купувача някой от явилите се наддавачи устно предложи цена по-висока с един задатък съдебният изпълнител отразява предложението в протокола и след като наддавачът го подпише съдебният изпълнител пита три пъти има ли желаещи да предложат по-висока цена с размера на още един задатък. Ако постъпи предложение, то се отразява в протокола и наддавачът го подписва. След изчерпване на предложенията за купувач на имота се обявява този наддавач, който е предложил най-висока цена. В процесния случай процедурата по наддаване на публичната продан се смесва с делбеното производство, което е особено исково производство и съдържа специални правила, едно от които е привилегиятана съделителите да изкупят имота, изнесен на публична продан по реда на чл.354 от ГПК. Публичната продан се извършва съобразно правилата за принудително изпълнение върху недвижими вещи по чл.483 и сл. от ГПК като целта е всеки съделител да получи такава част от сумата, получена от продажбата на имота, която съответства на участието му в съсобствеността. Всеки от съделителите може да участва в наддаването и да изкупи имота при условията на чл.505 ал.2 от ГПК. Действията на съдебния изпълнител по наддаването и извършването на публичната продан като цяло обаче не подлежат на самостоятелно обжалване. Тези действия не подлежат на проверка и в производството по обжалване на разпределението. Оплакванията че наддаването не е извършено надлежно могат да бъдат направени и разгледани евентуално в производството по чл.435 ал.3 от ГПК в процедурата по обжалване постановленията за възлагане. В конкретния случай тези оплаквания не могат да обосноват извод за незаконосъобразно извършено разпределение. В производството по чл.463 от ГПК съдът дължи служебно произнасяне за присъединените по право кредитори, които трябва да бъдат включени в разпределението. В конкретния случай е безспорно, че сумата получена при публичната продан на имота е разпределена между съделители в съответствие с дяловете им, които са имали в съсобствения имот. При това положение съдът е заключил, че разпределението е извършено законосъобразно. Поради така изложените съображения съдът е оставил без уважение жалбата на М. Т.. Извършената от Бургаския апелативен съд служебна проверка по чл.267 във вр. с чл.262 от ГПК констатира, че жалбата на М. Т. редовна, подадена е от страна с право на жалба в рамките на предвидения от закона преклузивен срок и пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция – следователно – същата е допустима и следва да бъде разгледана.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното: Обжалват се действията на ДСИ по извършване на публична продан и разпределение № 1397/30.06.2023г., съответно – за нарушения на действия на съдебния изпълнител, регламентирани в чл.435 ал.3 от ГПК, чл.460, чл.505 ал.2 във вр. с чл.354 ал.1 от ГПК и чл.493 т.2 от ГПК.
Жалбоподателката прави оплакване за нарушение при наддаването от страна на ДСИ – т.е. – наддаването не е било извършено надлежно. Видно от изложението на фактическата обстановка първата фаза на наддаването е приключила с установяване на най-високо предложената цена – тази на Станка Янева – 66 700.99 лв. Жалбоподателката съгласно разпоредбата на чл.505 ал.2 от ГПК е заявила желанието си за изкупуване на имота по тази цена. В съответствие с правилото на чл.492 ал.2 от ГПК обаче е било направено устно наддавателно предложение от наддавача Ст.Янева и наддаването преминава във втората фаза. В крайна сметка Жалбоподателката Т. печели наддаването с цена от 88 044.99 лв. Само при липсата на устно наддавателно предложение процедурата би приключила съобразно желанието на жалбоподателката Т.. При направено устно наддавателно предложение съдебният изпълнител не може да прекрати наддаването, а е длъжен да продължи процедурата съобразно регламента на ал.2 на чл.492 ГПК. В случая най-високата предложена цена е от самата жалбоподателка. Логиката на наддавателната процедура е постигане на максимално висока цена, за да бъде осребрено имуществото, предмет на проданта по начин, удовлетворяващ максимално кредиторите. Съобразно проведената процедура регламента на наддаването не е бил нарушен, не може да се приеме, че има закононарушение от страна на ДСИ при наддавателните предложения. Процедурата е проведена съобразно регламента на чл.492 от ГПК като в процесния случай са налице и двете фази на наддавателната процедура - писмени предложения и устни наддавателни предложения до достигане на цената 88 044.99 лв. Извода, който може да бъде обоснован е, че наддаването е било извършено законосъобразно и не са извършени нарушения от страна на ДСИ, каквито оплаквания се правят от жалбоподателката.
Обжалването на разпределението в процесния случай съобразно съдържанието на жалбата е тясно обвързано с процеса на наддаване. Обжалването на разпределението не е обжалване на същинско разпределение. Тя не изразява недоволство от начина на разпределение на сумите от страна на съдебния изпълнител. Оплакването на жалбоподателката съдържа искане на разпределение да бъде подложена сумата от 66 700.99 лв., по която да и бъде възложен имота като наддавателната процедура бъде приключена с приемането от нейна страна да изкупи имота по най-високата цена според писмените предложения. В тази фаза обаче процедурата съобразно текста на разпоредбата на чл.492 ал.2 от ГПК не е приключена. Би се считала за приключена при липса на устни наддавателни предложения. Най-високата цена закона предвижда по приключена процедура. В процесния случай наддавач, предложил най-висока цена и наддавач – съсобственик съвпадат – т.е. - наддавачът – съсобственик е предложил най-висока цена и при това положение отпада необходимостта да бъде предложено на съсобственика дали ще изкупи имота на тази цена. Неоснователно е искането на жалбоподателката разпределението да се извършва на сумата 66 700.99 лв. Тя е най-високата предложена цена, но по писмените предложения – в първата фаза на наддаването. Крайната цена е 88 044.99 лв. Това оплакване не може да обоснове извод за незаконосъобразно разпределение от страна на съдебния изпълнител.
Съобразно гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, споделя същите изводи до каквито е стигнал и окръжния съд и поради това обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По гореизложеното, Апелативен съд – Бургас