Решение № 16254 от 18.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 44566/2025 г.

дело № 20251110144566 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК. Образувано е по искова молба от „ЕСО“ ЕАД срещу „АТГ" ООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответното дружество да заплати в полза на ищеца сума в размер на 13 311,37 лв., представляваща остатък от начислени неустойки (след извършеното прихващане с гаранцията за изпълнение) с протокол за неустойка ••••••••••• г., издаден на основание Договор № ••••••••••/29.04.2021 г., с предмет „Доставка на хидравлични инструменти" и сума в размер на 4 410,42 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 13 311,37 лв., за периода от 22.02.2023 г. до 26.08.2025 г. датата на предявяване на настоящата искова молба, ведно със законна лихва върху главницата от датата на исковата до окончателното плащане. Ищецът „ЕСО“ ЕАД твърди, че е енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ), което осъществява дейността „пренос на електрическа енергия” въз основа на Лицензия № ••••••18.12.•••3 г. Поддържа се, че в резултат на проведена обществена поръчка по реда на ЗОП и на основание чл. 112 от ЗОП между ЕСО ЕАД и „АТГ" ООД е сключен Договор № ••••••••••/29.04.2021 г., с предмет „Доставка на хидравлични инструменти". Договорът бил със срок на действие 3 години за продължително и периодично изпълнение на заявените от възложителя поръчки за доставки. Поради виновно и съществено неизпълнение на задълженията по горецитираният договор от страна на изпълнителя „АТГ" ООД, същият бил развален от страна на възложителя ЕСО ЕАД, на основание чл. 87 и сл. от ЗЗД, считано от 01.02.2023 г. занапред. На изпълнителя, с писмо, изх. № •••••••••/07.12.2022 г., бил даден 7 - дневен срок за доброволно изпълнение на неизпълнените до този момент поръчки, след изтичането на който, при неизпълнение от страна на „АТГ" ООД, ЕСО ЕАД, ще счита договора за развален, с всички произтичащи от това и предвидени в договора и закона последици - усвояване на гаранцията, начисляване на неустойки и т.н. Към датата на цитираното по-горе предизвестие, към изпълнителя „АТГ" ООД били направени три отделни поръчки за доставка на стоки, неизпълнени в срока по договора: поръчки № ••••••••/16.06.22г., № ••••••••••/22.07.22 г. и № •••••••••/22.07.22 г. И при трите поръчки било налице забавено изпълнение с повече от 30 (тридесет) календарни дни, като по първата поръчка крайната дата за доставка изтекла на 15.08.2022 г., а на последните две - на 20.09.2022 г. Срокът за доставка на всяка отделна поръчка бил до 60 (шестдесет) календарни дни, съгласно чл. 2.2. от договор № ••••••••••••••••••/29.04.2021 г. Съгласно чл. 11.4.1. от цитирания по-горе договор, когато изпълнителят не достави поръчаната стока за период по-дълъг от 30 (тридесет) календарни дни, след изтичане на срока по чл. 2.2. от същия договор, по причини, за които той отговаря, е налице виновно неизпълнение на съществено задължение на изпълнителя. В предоставеният му с писмо, изх. № •••••••••/07.12.2022 г., 7-мо дневен срок, изпълнителят не е изпълнил доброволно цитираните по- горе поръчки, но е входирал молба вх. № •••••••••••••/09.12.2022 г. за среща с представители на ЕСО ЕАД, за обсъждане на възможността за промяна на част от параметрите на договора, предвид измененията в икономическата обстановка. С писмо изх. № ••••••••••/14.12.2022 г., възложителят предоставил изпълнителя възможност за среща и удължил срока за доброволно изпълнение от страна на „АТГ" ООД, даден му с писмо изх. № •••••••••/07.12.2022 г., до края на м. декември 2022 г. С писмо изх. •••••••••/06.01.2023 г., възложителят ЕСО ЕАД, удължил даденият на изпълнителя срок за доброволно изпълнение до края на месец януари 2023 г. С писмо изх. № ••••••••••••••/25.01.2023 г., възложителят информирал изпълнителя, че не са налице приети по нормативен ред индекси за актуализиране на цените по договори за доставки, сключени по реда на ЗОП. С цитираното писмо, ЕСО ЕАД напомнил на „АТГ" ООД, че направените поръчки за доставки № ••••••••/16.06.22г., № ••••••••••/22.07.22 г. и № •••••••••/22.07.22 г., все още не са изпълнени, въпреки определеният по реда на чл. 87 и сл. от 3ЗД, подходящ срок за доброволно изпълнение с писма изх. № ••••••••••••/7.12.2022 г., изх. № •••••••• -••••••/14.12.2022 г. и изх. № •••••••/06.01.2023 г., който срок изтичал в края на месец януари 2023 г. Възложителят указал на „АТГ" ООД, че след безрезултатно изтичане на даденият срок, договор № •••••••••/29.04.2021 г. с предмет: „Доставка на хидравлични инструменти“ ще бъде счетен за развален, считано от 01.02.2023 г., при условията и последиците на чл.87 от ЗЗД-усвояване на гаранцията за изпълнение, начисляване на неустойки и т.н. В предоставеният му срок за доброволно изпълнение, „АТГ" ООД не е изпълнил направените до момента поръчки за доставки по договор № ••••••••••/29.04.2021 г., цитирани по- горе и същият е бил развален от възложителя, считано от 01.02.2023 г. занапред. За поръчките, неизпълнени в срок, на изпълнителя били начислени неустойки в общ размер на 16 331,37 лв., съгласно чл. 10.1 от договора. С писмо изх. № ••••••••/10.02.2023 г., получено от изпълнителя на 13.02.2023 г. възложителят ЕСО ЕАД, приложено изпратил на „АТГ" ООД, протокол за неустойки №•• /31.01.2023 г., като го приканил в срока, посочен в чл. 10.3 от договора (7 дневен срок от получаване на уведомлението) да преведе сумата за неустойките по горецитирания протокол в размер на 16 331,37 лв., по една от банковите сметки на ЕСО ЕАД, достъпни на интернет страницата на дружеството. В даденият му срок за доброволно изпълнение по чл. 10.3 от договора, който изтекъл на 20.02.2023 г., изпълнителят не превел общо дължимата сума в размер на 16 331,37 лв., по протокол за неустойка №•• /31.01.2023 г. След извършено от страна на ЕСО ЕАД извънсъдебно прихващане, останала дължима сума за неустойки (остатък по протокол за неустойки №•• /31.01.2023 г.,) в размер на 13 311,37 лв. (тринадесет хиляди триста и единадесет лв. и 37 ст.). Предвид горното, моли, за уважаване на предявените искове и за осъждането на ответното дружество да заплати в полза на ищеца посочените суми. Претендира разноски. Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва договорът да е с периодично и продължително изпълнение, касаело се за самостоятелни доставки. Оспорва да е развален договора по вина на изпълнителя. Дружеството - ответник многократно уведомявало ищеца за възникнали обстоятелства, които затрудняват и/или са създавали пречки за осъществяване и изпълняване на поръчаните доставки. По този начин и въз основа на горните обстоятелства, ответното дружество, в изпълнение на задълженията си по пункт 8.2.2.2. от договора от 2021 г., отправило съответно писмено уведомление и предложение за преодоляване на пречките за доставка на посочените •••••••• (H..), както и за уреждане на последиците от обективно настъпилото увеличение на стойността на основните стоки, предмет на поръчките от страна на възложителя. Оспорва да му е бил даден подходящ срок. Прави възражение и за нищожност на уговорената неустойка. Моли за отхвърляне на исковата претенция на „ЕСО" ЕАД, като напълно неоснователна. В условията на евентуалност, моли да бъде намален размера на претендираната неустойка до размера на внесената по сметка на ищеца парична гаранция, която е била прихваната и ползвана от ищеца. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна следното: По осъдителния иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Основателността на предявения осъдителен иск се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: валиден договор № ••••••••••/29.04.2021 г. за обществена поръчка, наличие на валидна уговорка за неустойка в договора, в случая за неизпълнение на задължението за доставка на хидравлични инструменти, както и какъв е размерът на дължимата неустойка, разваляне на договора по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, което предполага установяване на следните факти 1) неизпълнение на договора от страна на ответника на посочените в исковата молба задължения; 2) неизпълнението да се дължи на причина, за която ответникът отговаря; 3) неизпълнението да е от такъв характер, че да доведе до възникване на правото на разваляне на договора и 4) че ищецът надлежно е упражнил това право, като е дал на длъжника подходящ срок за изпълнение. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си за доставка на хидравлични инструменти, поради което не дължи претендираната неустойка. Съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД „Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват”. Следователно вземането за неустойка възниква при следните предпоставки: съществуване на договорно задължение, неговото неизпълнение, наличието в договора на уговорка за неустойка при съответния вид неизпълнение на задължението. В правилото на чл. 20 ЗЗД е предвидено, че при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността. Договорът за обществена поръчка е регламентиран със специални правила в Закона за обществените поръчки /чл. 112-119 от ЗОП/, като съгласно чл. 112, ал. 1 и чл. 183 от ЗОП този договор е формален – сключва се в писмена форма. На специалните формални изисквания се подчиняват и правоотношенията между страните, свързани с изпълнението на договорните отношения, тяхното прекратяване, включително и изменение на договорното правоотношение. Случаите, в които могат да бъдат изменяни сключени договори за обществена поръчка, са уредени в чл. 116, ал. 1 от ЗОП, а специална възможност за изменение на цената по договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, при която съществено са се увеличили цените на основни стоки, материали и услуги, които формират стойността на договора, е предвидена в чл. 117а от ЗОП. Тази специална възможност обаче е подчинена на изискването за писмена форма – т. е. – изисква се съвпадение на насрещните волеизявления на страните, обективирано в писмена форма – или допълнително споразумение за изменение на договора за обществена поръчка, каквото допълнително споразумение в случая, няма спор, че липсва. Извод за необходимост и задължителност на писмената форма на двустранно съгласие между страните за изменение цената по договор за обществена поръчка, се съдържа в самата нормативна уредба, предвид това, че разпоредбата на чл. 116, ал. 7 от ЗОП предвижда: Всички документи, свързани с изменения на договори за обществени поръчки и рамкови споразумения се публикуват в платформата по чл. 39а, ал. 1 от ЗОП в срок от 30 дни от изменението. Предходното изречение се прилага и при изменения по реда на чл. 117а. Нещо повече – законът предвижда обявление за изменение на договор за обществена поръчка, което действие е приравнено по правно значение на обявлението за възлагане на обществена поръчка – чл. 36, ал. 1 от ЗОП, във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 6 от ЗОП; разпоредбата на чл. 185, т. 2 от ЗОП предвижда задължение за възложителя да изпрати за публикуване обявление по образец в срок 30 дни от: подписване на допълнителното споразумение – за изменение на договор по чл. 116, ал. 1. Няма как да се изпълни изискването за публикуване в специалната платформа на изменение на цената по договор за обществена поръчка, ако това изменение не е писмено изразена воля на страните. Изменението на цената на договора за обществена поръчка е правна възможност, която зависи от решението на страните по договора. Освен това законът – чл. 184 от ЗОП, изрично предвижда изменение на договор за обществена поръчка в прерогативите на възложителя - възложителят може да изменя договор за обществена поръчка при условията на чл. 116. Цената е елемент от съдържанието на договора, по който страните са постигнали съгласие и който може да бъде изменен само тогава, когато страните постигнат ново съгласие. Разпоредбите на чл. 117а ЗОП и чл. 116 от ЗОП уреждат предпоставките и условията, при които е допустимо страните да изменят първоначалното споразумението относно цената на договора за обществена поръчка, а с оглед на изменението на чл. 117а ЗОП (в сила от 22.12.2023 г.) и при наличие на финансов ресурс, с който възложителят следва да разполага. По делото не е спорно, а и от представените доказателства се установява, че на 29.04.2021г. между „ЕСО” ЕАД, като възложител и „АТГ“ ООД, като изпълнител, на основание чл. 112, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и Решение № ••••••• от 31.03.2021 г. за определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет „Доставка на хидравлични инструменти“, е сключен Договор № •••••••••• /29.04.2021 г. с предмет доставка на хидравлични инструменти чрез извършването на отделни доставки, заявявани от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ по реда на чл. 1.2 и чл. 1.3 от договора, наричани за краткост „стока” или „стоки”, съгласно изискванията и в съответствие с Техническата спецификация на възложителя, Техническото предложение и Ценовото предложение на изпълнителя, представляващи Приложения № 1, 2 и 3 и съставляващи неразделна част от договора. По силата на чл.1.2. от договора възложителят има право да изпраща поръчки за доставка по чл. 1.1 до изпълнителя по факс и/или електронна поща на посочен от изпълнителя електронен адрес: •••••••••••••••.bg и лице за контакт М.Д.. Всяка поръчка за доставка, направена от възложителя по начините, определени в настоящия член, се смята за надлежно направена от възложителя и приета и потвърдена от изпълнителя за изпълнение. Страните предвиждат, с оглед информираност изпълнителят да потвърждава изрично всяка поръчка за доставка. Във всяка поръчката за доставка по чл.1.2 възложителят вписвал количествата и видовете стоки, с посочване на SAP номер на конкретните стоки, съгласно Списък - Приложение №* към настоящия договор, мястото на доставка на стоките съгласно чл. 2.6. и Приложение №* към договора, както и всички данни необходими за точното изпълнение на поръчката.“ Срокът на действие на договора бил три години, считано от датата на регистриране в деловодната система на Възложителя. Срокът за доставка на стоките за всяка поръчка бил 60 календарни дни, считано от датата на потвърждаване на изпратената поръчка. За дата на изпълнение се считала датата на приемо-предавателния протокол. Съгласно чл. 4 от Договора, при подписване на договора, изпълнителят представял на възложителя гаранция за изпълнение в размер на 3 020,00 лева, представляващи 2 % от прогнозната стойност на обществената поръчка, която обезпечавала изпълнението на всички задължения по доставка на стоките в срок, включително и гаранционния срок на стоките, както други задължения по договора, със срок на валидност не по-кратък от 30 дни след изтичане на гаранционния срок. Съгласно чл. 10 от договора, в случай на забава на изпълнителя при изпълнение на сроковете по договора, изпълнителят дължал на възложителя неустойка в размер на 0,5% (нула цяло и пет процента) на ден върху общата цена на не доставените количества стоки в срока по чл. 2.2, определена по единични цени, съгласно Ценовото предложение на Изпълнителя, но не повече от 40 % (четиридесет процента) от прогнозната стойност на поръчката. Санкцията за забава не освобождавала изпълнителя от неговото задължение да завърши изпълнението на поръчката, както и от другите му задължения и отговорности по настоящия договор. 10.4. При настъпване на вреди за Възложителя по-големи от договорените неустойки, той има право да претендира обезщетение за тях пред компетентния български съд. 10.5. В случай че Възложителят не изпълни задължението си да извърши плащанията в сроковете, определени в този договор, той дължи обезщетение на Изпълнителя в размер на законната лихва за периода на закъснение.“ 11.4. „За целите на този договор страните ще считат за виновно неизпълнение на съществено задължение на Изпълнителя всеки от следните случаи: 11.4.1. Когато Изпълнителят не достави поръчана стока за период по-дълъг от 30 (тридесет) календарни дни след датата на изтичане на срока по чл. 2.2. по причини, за които отговаря; 11.4.2. Изпълнителят е допуснал отклонение от условията за изпълнение на обществената поръчка/Техническите спецификации и/или Техническото предложение, включително и при не представянето на документи, доказващи произхода на стоките, доставяни в изпълнение на този договор.“ В случая в сключения между страните договор № ••••••••••/29.04.2021 г. е уговорено забавеното изпълнение на поръчките по договора да се обезщети чрез неустойка в размер на 0, 5% на ден върху общата цена на недоставените количества стоки, но не повече от 40% от прогнозната стойност на договора. Чрез института на неустойката страните в договорната връзка предварително определят обема и границите на имуществената отговорност на неизправната страна, произтичаща на договорно основание. Ето защо в доктрината и практиката се приема, че неустойката има обезпечителна функция (чрез индиректен натиск, който се упражнява над длъжника, последният е стимулиран да изпълни точно под угрозата да плати неустойка); обезщетителна функция – да обезвреди кредитора за вредите от неизпълнението и наказателна функция, при която с оглед размера на уговорената неустойката, обезщетителната функция се превръща в санкционна и страната не може да иска нейната намаляване. В Решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/•••1 г., на ВКС, ІІ т. о., е прието, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка. Неустойката може да бъде уговорена за различни проявни форми на неизпълнението. Тя може да е компенсаторна (при пълно или частично неизпълнение), мораторна (при забавено изпълнение), както и неустойка за лошо изпълнение. Смисълът на уговорената от страните неустойката е да обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се установяват. За да прецени дали така уговорената неустойка противоречи на добрите нрави или не, в какъвто смисъл е наведено възражение от ответника, съдът съобрази следното: Кога уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, е изяснено в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.•••0 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които има същата правна последица като противоречието със закона – нищожност на договора, поради което при предявен иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно за съответствието на уговорката за неустойка с добрите нрави като абсолютна предпоставка за нейната действителност. Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи, един от които е принципът на справедливостта. Според този принцип в гражданските правоотношения се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните субекти. При преценката за нарушаване на принципа на справедливостта правоприлагащият орган изхожда от законодателството, своето правосъзнание и обстоятелствата в конкретния случай. При изследване валидността на уговорената клауза за неустойка, преценена към пораждане на задължението, съдът намира, че същата не противоречи на добрите нрави, тъй като уговореният размер от 0,5 % на ден от стойността на недоставените количества стоки в уговорения срок не нарушава принципа на справедливост – в този смисъл Решение № 4 от 25.02.2009 г. по т. д. № 395/2008 г., на ВКС, І т. о. Формулировката на клаузата е ясна и тя дава възможност неустойката да бъде начислена именно върху неизпълнената част от задължението, а не върху пълната стойност, т. е. размерът на неустойката по този начин е съобразен с това дали неизпълнението във времево отношение на задължението на изпълнителя по договора е съществено или за незначителна негова част. Наред с това в договора е предвиден и краен предел на същата, а именно – 40% от прогнозната стойност на договора. Прогнозната стойност на поръчката е 148 764,39 лв., без ДДС. Четиридесет процента от тази стойност е 59 505,76 лв., без ДДС. Определянето на максималния размер на неустойката в зависимост от прогнозната стойност на договора също не води до недействителност на неустойката. В случая неустойката обезпечава изпълнението на непарично задължение на изпълнителя за доставка на хидравлични устройства. Прогнозната стойност на поръчката е 148 764,39 лв. Четиридесет процента от тази стойност е 59 505,76 лв. /максимална стойност на неустойката/. В протокол за неустойка №••/31.01.2023г. са отразени неустойки, общо в размер на 16 331,37 лв., по поръчки както следва : 12 064,00 лв. х 0,5% х 169 дни = 10 194,08 лв. 3 995,00 лв. х 0,5% х 133 дни = 2 656,68 лв. 5 234,00 лв. х 0,5% х 133 дни = 3 480,61 лв. Всичко възлиза на 16 331,34 лв. / 8 350,10 евро. „ЕСО“ ЕАД е енергийно предприятие по смисъла на §1, т.24 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, което осъществява дейността „пренос на електрическа енергия“ въз основа на Лицензия № •••••••••/18.12.•••3 г. Електроенергийната система осигурява достъп до електричество на потребителите и бизнеса и е предпоставката за нормалното функциониране на социалния и икономическия живот в страната. По тази причини неизпълнението на задължение за доставяне на устройства, част от тази система, са от естеството си да причинят вреди не само за ответника, но и за потребителите и бизнеса. В тази връзка вредите, които биха настъпили от неизпълнението на това задължение, не биха могли нито да се предвидят, нито да се оценят към момента на сключване на договора, но тези вреди са реално осъществими, като и размерът им би могъл да бъде голям. Липсата на възможност към момента на сключване на договора да бъдат предвидени и оценени вредите, обаче, само по себе си не прави клаузата за неустойка нищожна. Разбира се въпросът за съотношението на размера на неустойката и очакваните вреди има отношение към действителността на неустойката, което се възприема и в практиката на ВКС – така Решение № 31 от 22.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 865/2020 г., I т. о., ТК. В случая обаче този критерий е неприложим, тъй като към сключване на договора нито вредите от неизпълнението на процесното задължение, нито техният размер биха могли да се изчислят. Ето защо, като съобрази конкретните уговорки относно вида на задължението и на неизпълнението, начина и базата за начисляването на неустойката, при преценка на съотношението между размера на неустойката и очакваните от неизпълнението на задължението вреди, както и размерът на уговорената неустойка, с определен краен предел, съдът намира, че неустойката не излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и не са накърнени добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради което не е нищожна на това основание. Предвид изложеното, съдът намира, че възражението за нищожност на неустоечната клауза по чл. 10.1 от договор № ••••••••••/29.04.2021 г. е неоснователно. По следващото възражение на ответника, че договор № ••••••••••/29.04.2021 г. не е такъв с продължително и периодично изпълнение, поради което и не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен договор, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне, ако такава е била уговорена, съобразно постановките на Тълкувателно решение № 7/•••3 г. на ОСГТК на ВКС. При договорите с периодично или продължително действие, през всеки период от време и двете страни по правоотношението престират и за тях възникват относително самостоятелни задължения с отделни падежи, които имат общ правопораждащ факт, но не представляват части от едно цяло вземане. Процесният договор е сключен по реда на Закона за обществените поръчки, като съгласно разпоредбите на ЗОП договорът за обществена поръчка е възмезден писмен договор, сключен по реда на закона между един или повече възложители и един или повече изпълнители, с предмет доставки на хидравлични инструменти. С оглед клаузите на сключения между страните договор и видно от чл.1.1 очертаващ предмета му, поетите по него задължения, изпълнителят и възложителят дължат доставяне и плащане на хидравлични инструменти по поръчка на възложителя за целия срок на действие на договора, т.е. касае се до задължение, чийто падеж настъпва през предварително определени периоди от време, обусловени от поръчките на възложителя. По силата на сключения договор за срок от 3 години ответникът следва да доставя по заявка на ищеца стоки в ориентировъчни количества по техническа спецификация и единични цени съгласно ценовото предложение (неразделна част от договора). Един от съществените белези на периодичното задължение е предварителната определеност на отделните падежи. В чл.2.2 страните са уговорили, че изпълнението следва да бъде направено в срок до 60 календарни дни, считано от изпращане на отделната поръчка за доставка, респ. уговорени са отделни падежа през предварително определени периоди /ТР № 3/2011 г. на ВКС-ОСГТК/. "Периодично" е това изпълнение, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Задължения с продължително изпълнение са тези, при които длъжникът трябва непрекъснато в течение на определено време да извършва или да не извършва определени еднакви действия. С оглед на това и процесният договор може да бъде определен като такъв за продължително изпълнение, при която на изпълнителя се възлага извършване многократно за определен период от време на една и съща по вид дейност, доставка на хидравлични инструменти по заявка до изтичане на срока на действие на договора, т.е. налице е непрекъснато изпълнение за целия срок на действие на договора на еднакви дейности. Тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем. поне едната от престациите се извършва с еднократно действие, макар насрещната да е за продължително изпълнение. Поради изложеното с оглед уговорките между страните в процесния договор, същият безспорно е такъв за продължително и периодично изпълнение, поради което се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Двустранен договор, който е за продължително или периодично изпълнение, подлежи на разваляне за в бъдеще и уговорената между страните неустойка за забава се дължи – в случай на неточно, вкл. забавено изпълнение, обусловило развалянето. Спорно е по делото дали ищецът надлежно е упражнил правото си на разваляне на договора за доставка на хидравлични инструменти. Потестативното право по чл. 87, ал. 1 ЗЗД се упражнява от изправната по договора страна с едностранно изявление, упражняването на което изисква предупреждение, което от своя страна следва да съдържа две изявления - искане за изпълнение в подходящ срок и изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок. От доказателствата по делото се установява отправянето на уведомление от ищеца до ответника за разваляне на процесния договор, което е достигнало до последния. Това обстоятелство не е и спорно по делото. Страните спорят дали е било налице виновно неизпълнение на договора от ответника и дали е бил даден подходящ срок за изпълнение от кредитора. В чл.11.4. е предвидено, че за целите на този договор страните ще считат за виновно неизпълнение на съществено задължение на изпълнителя всеки от следните случаи: 11.4.1. когато изпълнителят не достави поръчана стока за период по-дълъг от 30 (тридесет) календарни дни след датата на изтичане на срока по чл. 2.2. по причини, за които отговаря; 11.4.2. изпълнителят е допуснал отклонение от условията за изпълнение на обществената поръчка/Техническите спецификации и/или Техническото предложение, включително и при не представянето на документи, доказващи произхода на стоките, доставяни в изпълнение на този договор. В настоящия случай, по делото не е спорно, че ответникът не е изпълнил поръчки № ••••••••/16.06.22г., № ••••••••••/22.07.22 г. и № •••••••••/22.07.22 г., което се потвърждава и от приетото по делото заключение на ССчЕ. Ответникът твърди наличие на основание за неизпълнението, дължащо се на причина, за която той не отговаря. С оглед законоустановената цел на обществените поръчки, включително да осигуряват ефективност при разходването на средства, свързани с определени секторни дейности и да се гарантира законосъобразно разходване на публичния финансов ресурс (възлагане въз основа на икономически най-изгодната оферта), съгласно чл. 1, ал. 1, вр. чл. 70, ал. 1, вр. чл. 177 ЗОП, в ЗОП е установена относителна неизменност на договорите за обществени поръчки, като хипотезите, при които изменение е допустимо са изрично предвидени в чл. 116 и сл. ЗОП. По този начин се предотвратява възможността чрез изменения в договорните клаузи да се постигне заобикаляне на правилата за избор на най-подходящия изпълнител на съответната поръчка, чрез последващо създаване на привилегировано положение за спечелилия при различни условия правен субект. Когато параметрите на възлагателната процедура не се засягат съществено от изменението в договора за обществена поръчка и са обусловени обективно от обстоятелства, независещи от волята на страните по договора, то такова изменение е допустимо в предвидените самостоятелни хипотези. Свободата на договаряне дава възможност на страните свободно да определят както съдържанието на сключения между тях договор, така и последващите му изменения, ако това не противоречи на императивни правни норми. По отношение на договори, сключени след проведена процедура по обществена поръчка (какъвто е процесният), тази свобода на договора е силно ограничена както по отношение на първоначалното съдържанието на догорите, така и относно възможността за последващото им изменение. Съображенията за налагане на този рестриктивен режим са свързани с необходимостта от сигурност при разходването на публични средства. От ангажираните по делото доказателства се установи, че след проведена обществена поръчка на 29.04.2021 г. между страните е сключен договор за доставка на хидравлични инструменти. По силата на сключения договор за срок от 3 години ищецът следва да доставя по заявка на ответника стоки в ориентировъчно количество и номенклатура, съгласно технически спецификации и единични цени съгласно ценовото предложение (неразделна част от договора). Посочването на приблизително количество стоки има за цел както да осигури, че изпълнителят е в състояние да достави това максималното количество стоки, така и да не обвързва изпълнителят с поръчката на максималния брой устройства, а само на толкова от колкото има необходимост (така Определение № 257/20.04.2021 г. по т. д. № 1885/2020 г. на ВКС, I т. о). От разпита на свидетеля Д.К. се установява, че работи като търговски представител на ответника и е запознат с търговските взаимоотношения с ищеца. Особеното по договора за доставка на оборудване било това, че периодично получавали поръчки по имейл и ги обработвали като имали 60 дневен срок за изпълнение. Количествата и стойностите били прогнозни, защото можело да има поръчки, но можело и да няма. Инструментите се изработвали в Германия, по техническа спецификация зададена в договора с ЕСО. Количествата се уточнявали при всяка поръчка. Някои поръчки вървели гладко, по други мало закъснение от по няколко дни и тогава получавали протокол за неустойка за съответното просрочие и си удържали сумата. При една от поръчките в процеса на договора нещата станали трудни заради „Ковид“ пандемията, войната в У и производителят не можел да се ангажира със срок за доставка. Многократно правили опити за контакт с представители на ищеца за промяна на клаузите на договора. В някои случаи получавали отсрочка, в други отказвали да изменят договора. Така се наложило да внасят по-скъпи вложки, да просрочват доставки и да работят на загуба. Имали три недовършени поръчки и трябвало да платят неустойки, защото нямало да има повече поръчки и да си удържат от тях. Производителите в кореспонденцията си до ответника посочили, че за следващи поръчки цените се увеличават от 10 % на 25 % и сроковете от 4 седмици ставали 8-10 седмици. Имало една поръчка с неприети върнати от възложителя вложки. Тя била преди трите поръчки предмет на настоящото дело. Ответното дружество знаело, че ако поръча пак ще е в неизпълнение и ще дължи неустойка, но искали предоговаряне на цените и сроковете по договора. От ищцовото дружество не приели офертата за предоговаряне и такова нямало между страните. В случая от представените доказателства се установява, че основанието на което ответното дружество е направило искане за предоговаряне на цената и сроковете е чл. 116, ал. 1, т.3 ЗОП, която предвижда "поради обстоятелства, които при полагане на дължимата грижа възложителят не е могъл да предвиди, е възникнала необходимост от изменение, което не води до промяна на предмета на договора или рамковото споразумение". Изложено е, че това са обстоятелства, които страните не са могли да предвидят при сключването на договора. Следва да се отбележи, че "непредвидени обстоятелства" по смисъла на пар. 27 от ДР на ЗОП не са основание за прекратяване на договора, а за изменение по чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗОП. "Непредвидените обстоятелства" "правят невъзможно изпълнението при договорените условия", поради което обуславят неговото изменение, за да може да се продължи изпълнението на договора. Значителното повишаване на цената на вложките не води до невъзможност за изпълнение, защото изпълнението е било възможно, макар и крайно обременително за изпълнителя. Значителното оскъпяване на дължимата от изпълнителя престация е непредвидено обстоятелство, независещо от волята му, но от обективна страна не е пречка за изпълнение. Този факт не е основание за прекратяване, а е основание по чл. 117а ЗОП за изменение на цената по договора. Съгласно допълнителните разпоредби на ЗОП "Непредвидени обстоятелства" са обстоятелства, които са възникнали след сключването на договора, не са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа, не са резултат от действие или бездействие на страните, но правят невъзможно изпълнението при договорените условия. Имайки предвид специфичната дейност, която извършва ответното дружество и грижата, която следва да полага при извършването й, а именно тази на добрия търговец, същото би могло да предвиди всички изложени във въпросното писмо обстоятелства. Освен това, ако подробно се изследват всички основания, с които ответникът е аргументирал необходимостта от предоговаряне на цената, настоящият съдебен състав достига до извода, че Ковид пандемията, също не може да се приеме, че е непредвидимо обстоятелство, доколкото процесният договор е сключен през април 2021 г., т. е. след установена вече такава пандемия в световен мащаб и ограничени в резултат на това пътувания; третото сочено основание съдът също счита, че не представлява непредвидимо обстоятелство. В съвкупност сочените от ответника основания за изменение на цената по договора, настоящият съдебен състав счита, че не представляват непредвидено и непредвидимо обстоятелство, възникнало след сключването на договора за обществена поръчка, причиняващо прекомерна обременителност на изпълнението на длъжника. Въпросните настъпили промени са в границите на нормалния стопански риск на участниците в оборота, които ответното дружество като професионалист в тази област и при полагане на дължимата грижа /тази на добрия търговец/ е следвало да предвиди към момента на сключване на договора. Ответникът е бил длъжен да изпълни своите задължения по процесния договор до крайния срок и да иска по извънсъдебен ред изменение на размера на дължимата му цена, а при отказ от страна на възложителя би имал право по съдебен ред с иск по чл. 117а ЗОП да иска изменение на цената след индексация поради инфлация и присъждане на по-висока стойност, която да го възмезди за значителното оскъпяване на неговата престация. Съдът приема, че договорът за обществена поръчка /също и приватизационният договор и концесионният договор/ е особен вид договор, който няма характер на търговска сделка, защото се сключва инцидентно, а не по занятие и постоянно, поради което за него не се прилага правилото на чл. 307 ТЗ / в подобен смисъл решение № 60 от 01.07.2009 г. по т. д. № 564/2008 г. на І т. о на ВКС/. В нормата на чл. 120 ЗОП е предвидено, че за всички неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за обществени поръчки се прилагат разпоредбите на ТЗ и на ЗЗД. Доколкото в нормите на чл. 116 -118 ЗОП са предвидени специални правила относно изменението и прекратяването на договора за обществена поръчка, който няма характер на "търговска сделка", съдът приема, че правилото на чл. 307 ТЗ е неприложимо по отношение на този вид договор. Настъпилото през действие на договора съществено и значително изменение в икономическите условия, което представлява "стопанска непоносимост" по смисъла на чл. 307 ТЗ, не подлежи на установяване инцидентно в настоящия процес чрез възражение, а може да се въведе като предмет на делото само по исков ред - чрез специален конститутивен иск /решение № 183 от 21.11.2018 г. по т. д. № 542/•••8 г. на ВКС, I т. о. и решение № 185 от 16.03.2007 г. по т. д. № 672/2006 г., на ВКС, I т. о. /, след което съдът може да внесе изменение в договорната връзка и то занапред. В конкретния случай от данните по делото е видно, че преди предявяване на иска, вкл. и в настоящото производство такава претенция не е предявена. Дори и да бе предявена, както бе посочено, това би довело до изменение на договора занапред. Не е налице "обективна невъзможност" по чл. 81 ЗЗД, респ. "непреодолима сила" по смисъла на чл. 306, ал. 1, вр. с ал. 5 ТЗ, защото изпълнението на задълженията по договора е било възможно, доколкото дължимата престация от обективна страна е реално осъществима, макар и изпълнението на задължението на изпълнителя да го ощетява поради драстичното оскъпяване на закупуваната от него продукция. При тези обстоятелства съдът намира, че не са налице факти, които да освобождават изпълнителя от отговорност за неизпълнение на задълженията му. Потестативното право да се развали договор поради неизпълнение се упражнява с едностранно волеизявление, като възниква при наличие на неизпълнение по двустранен договор. Съгласно установената практика на ВКС, в чл. 87, ал. 1 ЗЗД са уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че договорът се разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление до длъжника. Тази норма е диспозитивна и страните по договора са свободни и могат да се отклонят като уговорят други условия и начин на разваляне. Когато развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника. За да настъпи ефекта на разваляне на договора следва да е налице неизпълнение и неизпълнената част от задължението не е незначителна с оглед на интереса на кредитора (чл. 87, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД).От изслушаната по делото ССчЕ се установява, че стойността на трите недоставени поръчки е общо в размер на 21 293.00 лв., по поръчки, както следва: поръчка за доставка № •••••••• /16.06.2022 г. 12 064,00 лв./6 168,23 евро; поръчка за доставка № •••••••••• /22.07.2022 г. 3 995,00 лв. / 2 042,61 евро; поръчка за доставка № ••••••••• / 22.07.2022 г. 5 234,00 лв. / 2 676,10 евро или общо 21 293.00 лв. / 10 886,94 евро. Съгласно чл.10.1. от договора, в случай на забава на Изпълнителя при изпълнение на сроковете по договора, Изпълнителят дължи на Възложителя неустойка в размер на 0,5% на ден върху общата цена на недоставените количества стоки в срока по чл. 2.2, определена по единични цени, съгласно Ценовото предложение на Изпълнителя, но не повече от 40 % от прогнозната стойност на поръчката. Прогнозната стойност на поръчката е 148 764,39 лв. Четиридесет процента от тази стойност е 59 505,76 лв. / максимална стойност на неустойката/. В протокол за неустойка №••/31.01.2023 г. са отразени неустойки, общо в размер на 16 331,37 лв., по поръчки както следва : 12 064,00 лв. х 0,5% х 169 дни = 10 194,08 лв.; 3 995,00 лв. х 0,5% х 133 дни = 2 656,68 лв.; 5 234,00 лв. х 0,5% х 133 дни = 3 480,61 лв. Всичко общо е в размер на 16 331,34 лв. / 8 350,10 евро. Изчислението по стоки е представено в Таблица № 5, стр. 10. Изчислената неустойка е в размер на 16 331,34 лв. / 8 350,10 евро. Съгласно чл. 4.1. от договора, при подписване на договора, Изпълнителят представя на Възложителя гаранция за изпълнение в размер на 3 020,00 лв., представляващи 2 % от прогнозната стойност на обществената поръчка. Съгласно представено преводно нареждане / потвърждение за плащане, л.59/, изпълнителят представя гаранция за изпълнение с превод на сумата 3 020,00 лв. на дата 23.04.2021 г. След извършеното прихващане на начислените неустойки със сумата за гаранция в размер на 3 020,00 лв., остатъкът от начислените неустойки е в размер 13 311,37 лв. / 6 806,00 евро. Обезщетението за забава, в размер на законната лихва върху дължимия остатък от начислените неустойки по протокол за неустойка №••/31.01.2023г., за периода от 22.02.2023г. до 26.08.2025 г. е в размер на 4 410,42 лв. / 2 255,01 евро. Следва да се допълни и че преценката за възникване потестативното право за разваляне на договор следва да държи сметка и на установените в закона цели и указанията, дадени с Постановление № 3 от 29.03.1973 г., постановено по гр. д. № 2/1973 г. на Пленума на ВС, а именно, че при допуснато неизпълнение на договорно задължение се допуска неговото разваляне само в случаите, когато неизпълнението е толкова съществено, че прави невъзможно постигането на договорения резултат. Това следва от правилото по чл. 87, ал. 4 ЗЗД (неизпълнената от длъжника част от задължението трябва да бъде значителна с оглед на интереса на кредитора, като въз основа на обективни като се извърши сравнение между изпълнената и неизпълнената част от задължението, а не субективното отношение на кредитора).Съгласно практиката на ВКС (решение № 139/17.07.2019 г. по гр. д. №*375/•••8 г. на III-то гр. отд. на ВКС и цитираната там практика), по аргумент от разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗЗД, незначителна и по смисъла на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД е такава част от неизпълненото задължение за заплащане на цената при продажба и на недвижим имот, която не надхвърля 1/5 (20 %) от цялата му договорена цена. В Решение № 60 от 3.06.•••9 г. на ВКС по т. д. № 1892/•••8 г., II т. о., ТК се приема, че преценката дали частичното неизпълнение е незначително в сравнение с интересите на кредитора следва да се извърши не с оглед субективното отношение на последния към интереса му и към неизпълнената част от задължението на длъжника, а от обективните дадености. Прилагането на чл. 87, ал. 4 ЗЗД винаги изисква преценка за съотношението между изпълнена и неизпълнена част от задължението, но която да е в пряка зависимост от вида на договора и характера на задължението. По аналогия следва да се съобрази изричната уредба на чл. 206, ал. 1 ЗЗД, относима към продажбата на изплащане, при която частичното неизпълнение е съществено за кредиторовия интерес, когато неплатените вноски надвишават 1/5 от цената на вещта. Неизпълнение над 20% от дължимата престация при този вид договори се възприема за съществено. Стандарт при оценка на неизпълнението трябва да е общата стойност на дължимата престация. В настоящия случай прогнозната стойност на поръчката е 148 764,39 лв., без ДДС. Стойността на трите недоставени поръчки е общо в размер на 21 293.00 лв. От представената от ищеца в първото по делото открито съдебно заседание подробна справка за счетоводни продажби, неоспорена от ответника се установява изпълнение по процесния договор за поръчка на стойност 30 403.54 лева. Предвид позоваването на развалянето на договора от ищеца, считано от 01.02.2023 г. и след като изтичането на срока на договора през 2024 г., както и предвидената от страните прогнозна стойност на поръчката в размер на 148 764,39 лв., съдът намира, че неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора и не може да породи право на разваля за същия. На следващо място, ищецът не се позова на разпоредбата на чл.87, ал.2 ЗЗД, която предвижда, че кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време, поради което и съдът не я коментира. Ето защо, ищецът не доказа предпоставките за възникване на потестативното право на едностранно разваляне на договора поради допуснато неточно изпълнение от страна на ответника във времево отношение. Поради неоснователност на главния иск по чл.92 ЗЗД, като неоснователен следва да се отхвърли и акцесорният иск по чл.86 ЗЗД. По разноските: При този изход на спора право на разноски има ответникът – чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът е направил разноски за адвокатски хонорар за настоящото производство в размер на 1200 евро, за които разходи са представени доказателства, че са реално извършени. Ръководен от гореизложеното, съдът