Решение № 559 от 16.11.2023 г. на Районен съд - Плевен по дело № 1525/2023 г.

Производството е по чл.59 от ЗАНН. Постъпила е жалба от „••••“ АД, ЕИК ••••8, чрез изпълнителните ••••и П.К.Н. и Л.Т.Ч., със седалище и адрес на управление: гр. •••• против НП №15-2300103/23.05.2023г. на •••• на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Плевен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ в качеството му на работодател му е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл. 16, ал. 1, т.1 от КТ. Недоволен от издаденото наказателно постановление останал жалбоподателят, който го обжалва в срок. В жалбата се иска отмяна изцяло на НП като незаконосъобразно, като излага подробни съображения в тази насока. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. В.В., който моли съда да отмени наказателното постановление. Административнонаказващият орган •••• на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Плевен, редовно призован, се представлява от юрк. П.Ч.. Пледира за правилност и законосъобразност на НП и моли съда да го потвърди. В срока даден от съда за представяне на писмени бележки процесуалния представител на жалбоподателя адв. М.М., моли да бъде уважена жалбата като основателна и съответно да бъде отменено НП като незаконосъобразно, поради подробно изложени в жалбата мотиви. Процесуалният представител на административно-наказващият орган, юрк. П.Ч. в дадения от съда срок представя писмени бележки, като оспорва депозираната жалба от „••••“, като счита жалбата за неоснователна, недоказана и необоснована, а издаденото Наказателно постановление за правилно и законосъобразно. Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съдът, като прецени доказателствата поотделно и в съвкупност намира за установено следното: При извършена проверка на място на 09.03.2023г. и 10.03.2023г. по повод станал на 09.03.2023г. трудов инцидент със смъртен изход с лицето Т.М.Д., в обект: база ••••, стопанисван от „••••“ АД със седалище и адрес на управление гр. ••••, ЕИК: ••••8, представлявано от П.К.Н. и Л.Т.Ч. и при извършена документална проверка в периода 09.03.2023г. – 10.04.2023г. в офиса на Дирекция „ИТ“ със седалище Плевен се констатира нарушаване разпоредбите на трудовото законодателство по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а именно: „••••“ АД, в качеството си на работодател не е оценил риска за здравето и безопасността на работещите на работно място „•••••“ и работно място „••••“ към Дирекция „Добив на нефт и газ“ при извършване на пропарване на автоцистерна за превоз на опасни товари с паро-подгряваща установка. На 09.03.2023г. около 09.40 часа пострадалият Т.М.Д. на длъжност „•••••“ и „•••••“ в „••••“ АД е извършвал пропарване на автоцистерна за превоз на суров нефт с рег. № •••• с паро-подгряваща установка на площадка на сектор „••••“ в база ••••. Нарушение на чл. 16, ал. 1, т.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във връзка с чл.3, т.1 от Наредба №5 от 11.05.1999г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска. В резултат на констатираното нарушение бил съставен АУАН № 15-2300103/10.04.2023г. С обжалваното Наказателно постановление № 15-2300103/23.05.2023г., издадено въз основа на АУАН № 15-2300103/10.04.2023г., жалбоподателят е санкциониран на основание чл.413, ал.2 от Кодекса на труда (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., бр. 108 от 2008 г., бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) - Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването на химични вещества и смеси и организацията на работните места. Видно от разпоредбата на чл. 3, т.1 от Наредба №5 от 11.05.1999 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска - Оценяването на риска обхваща работните процеси. Съгласно пар.1, т.1 от ДР на КТ "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели – Г. И. Д. - актосъставител и Д. И. Ц. - свидетел при извършваната проверка и съставянето на акта. По искане на жалбоподателя, съдът е допуснал до разпит като свидетел М.Н.. Констатациите в АУАН се потвърждават и от приложените писмени доказателства - АУАН № 15-2300103/10.04.2023 г.; заверено копие на длъжностна характеристика за длъжността „••••“ на Дирекция „Инспекция по труда“; заверено копие от обратна разписка от 12.06.2023г. за получаване на НП № 15-2300103/23.05.2023г.; заверено копие на пълномощно с рег. № 1587/13.03.2023г.; заверено копие на Карти за оценка на риска; заверено копие на възражение с вх.№23039905/19.04.2023г.; заверено копие от Протокол от проведено обучение на длъжностните лица, които определени да провеждат инструктажите от 31.03.2022г.; заверено копие от Протокол за резултатите от проведено обучение от 25.01.2019г.; заверено копие от Протокол за резултати от проведено обучение от 06.03.2017г.; заверено копие от Заповед №240/28.10.2021г.; заверено копие на трудов договор; заверено копие от Допълнително споразумение от 27.04.2021г. към трудовия договор; заверено копие от Методика за оценка на риска; заверено копие от Програма за оценяване на риска; заверено копие от Карта за оценка на риска за длъжност ••••; заверено копие от Карта за оценка на риска за Организатор – ТИР •••• група; заверени страници от Книгите за инструктаж 4 бр.; заверено копие от Инструкцията за здраве и безопасност при работа на шофьор- тампонажник при сектор РИС и ТИР – ИЗБР 56-12; заверено копие от Разпореждане №32931 от 25.04.2023г. на Териториално поделение на НОИ – София град; Удостоверение за Актуално състояние на дружеството. От материалите по делото се установява, че Т.Д. е бил работник в „••••“. От разпита на свидетелката Г. Д. се установява, че инцидента е станал на 09.03.2023г. и след получаване на сигнал, заедно с колегата й Д. Ц. се посетили мястото на злополуката. Изискали документи свързани с установяване на причините довели до злополуката. Единият от документите, който е бил предоставен е оценка на риска за работно място „••••“ и „организатор тампонажник и идентификационни работи“, като установили, че с предоставената оценка на риска не са обхванати всички аспекти на трудовата дейност, като не е оценен риска точно за извършване на дейността пропарване на автоцистерна с пара, тъй като трудовият инцидент е станал при извършване на пропарка на автоцистерна за суров нефт. Установява се, че лицето започнало да извършва дейността, впоследствие се покачва на автоцистерната, вдига люка на автоцистерната, когато същата е под налягане. При самото отваряне на люка, самото налягане го изхвърлило и лицето пада от автоцистерната, и впоследствие почива в Бърза помощ. Установява се, че работниците са имали съмнение за теч в автоцистерната и поради тази причина най-вероятно е подадено повече налягане, за да избие и да се види откъде е теча. В своите показания свидетелката твърди, че за всяко едно действие, което извършва всеки един работник би следвало да бъде оценен риска, като по принцип оценка на риска на всяко едно работно място се прави като се обхване всичко в една трудова дейност за дадена длъжност. Видно от показанията на свидетелката Д. е, че тази дейност има риск, който трябва да бъде описан, какъвто и да е риска, той просто е трябвало да бъде идентифициран, както и съгласно Наредба №5 за оценката на риска – работодателят трябва да обхване всяко едно работно оборудване, което се използва от работник, организацията на работа също. От разпита на свидетеля Д. И. Ц. се установява, че същият е присъствал при констатиране на нарушението и съставянето на акта. След получено обаждане в „Инспекцията по труда“ за трудова злополука в „••••“ на 09.03.2023г., посетили мястото на същата дата и установили, че пострадалият е извършвал пропарване на цистерна с цел да се установят течове от цистерната. Същите са взели писмени обяснения от присъстващите на злополуката. На място в обекта в същият ден, когато е станала трудовата злополука проверяващите са поискали за проверка документи относно действията, които е извършвал пострадалият и след това са поискали документи за проверка, които са им били предоставени в „Инспекцията по труда“. От двете проверки е установено, че за длъжностите, които е изпълнявал пострадалият, а именно – ••••• и шофьор автоцистерна специализиран транспорт, работодателят не е оценил всички рискове, всички аспекти на рискове свързани с неговата дейност, по-специално с действията, които той е извършвал, дейността която той е извършвал при получаване на трудовата злополука, тоест пропарването на автоцистерна, чрез подвижна парова установка. Свидетелят в своите показания твърди, че ако е била налична методика за извършване на дейността е можело да разбере дали тази длъжност правилно е работила. От разпита на свидетелката М.Н. се установява, че работи в „••••“, като орган по безопасност и здраве при работа. Установява се, че пострадалото лице е започнал работа през 2007г. в „••••“, като •••••, а през 2021г. му е вменена и допълнителна функция – •••••, като същият е бил •••• на шофьорите тампонажници, бил е определен като такъв, защото е бил най- добрият измежду тях, най-подготвен и с най-дългогодишен стаж. Видно от показанията на свидетелката Н., че рисковете при работа на шофьор специален автомобил тампонажник са установени с изготвяне на оценка на риска, като същите разполагат с карта за оценка на риска на работното място на •••••, както и че оценката на риска е направена по реда и начина, който е определен в Наредба №5 за изготвяне на оценка на професионалния риск. Свидетелката описва начина и реда по който се определя и оценява риска, събира се информация за работните процеси, за работното оборудване. Свидетелката Н. твърди, че загиналото лице е определен, упълномощен от работодателя с писмена поименна заповед да провежда инструктажите на група ТИР, на които той е ••••, следователно той е бил запознат с тази Инструкция №56-10, в която е посочена основната превантивна мярка за избягване на рисковете при работа, а именно – изключване на инсталацията, преди да се предприемат, каквито и да е други действия за отстраняване на неизправности. В своите показания Н. твърди, че работникът не е трябвало да се качва върху цистерната, защото докато траело пропарването е трябвало да наблюдава подвижната парова установка как работи, не е трябвало да се отдалечава от нея, като така е било написано в инструкцията за безопасност и здраве №87-12. От показанията на свидетелката Н. се установява, че пострадалото лице е „обучен да провежда инструктажите, защото никой друг по-добре от него не познава естеството на работа.“ При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал.2 от КТ (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., бр. 108 от 2008 г., бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Същественото при производството от административно-наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на АУАН; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител и дали е извършено виновно /умишлено или непредпазливо/; наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове, както и компетентността на административно наказващия орган. За процесуални предпоставки при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление съдът следи служебно. В преценката си дали да издаде НП, административно-наказващият орган се основава на фактическите констатации, в конкретния случай въз основа на събраните доказателства и материали. С оглед така изложеното, съдът е длъжен, разглеждайки делото да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение, извършено ли е от лицето сочено като извършител, както и обстоятелствата, при които е извършено. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – •••• на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен. Съдът намира, че не са налице основания за прекратяване на административно-наказателното производство. Налагането на административно наказание без да е доказан съставът на съответното административно нарушение което се претендира, е в пряко противоречие с принципа на законоустановеност на основанията за ангажиране на административно-наказателна отговорност визирано в чл. 6 от ЗАНН. За обезпечаването на правото на защита на нарушителя не е необходимо актосъставителят, респективно административно-наказващият орган да описват детайлно в съставените от тях актове всички конкретни дължими от субекта по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ действия по оценка на рисковете за безопасността и здравето на работещите, подробно регламентирани в Наредба № 5/1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска (за краткост - Наредба № 5). Изпълнителното деяние по чл. 413, ал. 2 от КТ се осъществява с неизпълнение на задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, изразяващо се в нарушаване на разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ за оценка на рисковете за безопасността и здравето на работещите. Цитираната санкционна разпоредба регламентира бланкетен административно-наказателен състав, доколкото в нея не са описани конкретните задължения на работодателя, чието неизпълнение се явява основание за ангажиране на административно-наказателната му отговорност. От това следва, че за да е налице нарушение по посочения законов текст, е необходимо работодателят да не е изпълнил конкретно задължение, вменено му със ЗЗБУТ или подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В случая наказващият орган е приел, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗЗБУТ, при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването на химични вещества и смеси и организацията на работните места, което означава, че за да се приеме, че не е осъществен такъв ефективен контрол, е необходимо да е налице неизпълнение от страна на работодателя на конкретно нормативно задължение, свързано с осигуряване условия за безопасно престиране на работна сила от страна на работниците и служителите. В настоящия казус наказващият орган е приел, че липсата на осъществен контрол се състои в това, че дружеството не е спазило правилата за здравословни и безопасни условия на труд и не е изпълнил задължението си да осигури ефективен контрол за извършване на работата, възложена на работника. Впрочем прави впечатление, че липсва какъвто и да е анализ на предприетото от дружеството-жалбоподател по отношение безопасността на работата. Не са посочени конкретните дейности, които работодателят следва да извърши, за да се счита, че е създадена нужната организация по осигуряване на ефективен контрол, нито нарушенията които са допуснати в организацията на работа и оценката на риска за здравето и безопасността на работещите на посочената длъжност. Видно от събраните писмени и гласни доказателства е, че лицето Т.М.Д. е работил като „•••••“ и „•••••“, за които има изготвена оценка на риска от работодателя в съответствие с Наредба №5/1999г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска. Работодателят е спазил основните принципи на превенция при работа съгласно чл.4 от ЗЗБУТ. Оценката на риска в предприятието е колективна работа и затова при нейното изработване са участвали – органа по безопасност и здраве, Служба по трудова медицина, както и работещи лица в дружеството. В изготвената оценка на риска са оценени работните процеси във връзка с чл.3, т.1 от Наредба №5 за работещите на работно място „•••••“ и на работно място „•••••“. В процеса на извършване на оценката на риска в дружеството не са идентифизирани опасности при процеса пропарване, въз основа на които да се определи степента на риска, защото при процеса пропарване рисковете са избегнати, тъй като пропарването протича вътре в инсталационната система и работникът няма конакт с парата, нито има друга работа носеща риск докато инсталацията е включена. При възникване на аварийни ситуации мярката, с която се предотвратява риска при работа е инсталацията да се спре и налягането да се понижи до атмосферното, което е уточнено в т.41 от Инструкция по здраве и безопасност при работа 56-12 на „шофьор – тампонажник при сектор РИС и ТИР“ при работа с паро-подгряваща установка, с която пострадалото лице е запознат и инструктиран. Видно от гласните доказателства по делото, че шофьорът-тампонажник не е следвало да се качва на цистерната по време на пропарването, а пострадалото лице Т.Д. самоволно е предприел това действие, както и отваряне на люка на автоцистерната. Видно от Протокол за резултатите от проведено обучение по тема: Ежегодно обучението на длъжностните лица, които ръководят и управляват трудовия процес, на органите по безопасност и здраве при работа и на длъжностните лица, които провеждат инструктажите съгласно изискванията на чл.6, ал.1 от Наредба РД – 07 – 2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, съгласно т.1 от Годишната програма за обучение на персонала през 2022г. Не следва да бъде правена оценка на риск, за дейност чието извършване е забранено или поне не е залегнала, като част от служебните задължения за заеманата длъжност „•••••“ и „•••••“. Работодателят не може да обхвана в своите предписания и указания към работещите всички действия, които те биха решили да извършват. Случайното деяние на починалия Т.Д. не е повод за търсене на административно-наказателна отговорност на дружеството работодател при условие, че не е констатирано изрично извършено нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд. С оглед изложеното съдът намира, че на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, наказателно постановление №15-2300103/23.05.2023г. на •••• на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Плевен, следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски районен съд