Решение № 257 от 11.11.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 316/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е след като с решение № 65/06.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3669/2023 г., IV г.о., на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК (поради констатирано от ЕСПЧ допуснато от националния съд нарушение по чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС в решение от 08.12.2022 г., станало окончателно на 12.01.2023 г., по дело Н. и други срещу България /жалба № 48806/11/), е отменено влязлото в законна сила решение № 15/12.02.2010 г. на Апелативен съд - Велико Търново по възз. гр. д. № 703/2009 г., с което е потвърдено решение № 124/02.10.2009 г. по гр.д. № 1060/2007 г. по описа на ОС – Велико Търново, с което са уважени искове по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./. Делото е върнато за разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Велико Търново. При връщане на делото в Апелативен съд – Велико Търново, е констатирано, че са налични само постановените крайни съдебни актове по гр. д. № 1060/2007 г. по описа на ОС – Велико Търново, възз. гр. д. № 703/2009 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново и гр. д. № 661/2010 г. по описа на ВКС, като делата са унищожени, на основание чл. 65, ал.1 ПАС, поради изтичане на срока за съхранението им /в. гр. д. № 91/2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново/. За целите на въззивното производство са проведени процедури по чл. 94 ПАС, вследствие на които възз. гр. д. № 703/2009 г. по описа на АС – Велико Търново и гр. д. № 1060/2007 г. по описа на ОС – Велико Търново, са възстановени и приложени по настоящото дело. С решение № 124/02.10.2009 г. по гр. д. № 1060/2007 г. по описа на ОС – Велико Търново са отнети в полза на Държавата следните недвижими имоти, собственост, съответно на З. А. Н., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес гр.Горна Оряховица, •••••••••••• /първият имот/ и на А. З. А., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес гр.Горна Оряховица, •••••••••••• /вторият имот/, а именно: 1/.недвижим имот, придобит с нотариален акт № 198, т.2, нот. д. № 804/1990г. на Горнооряховски нотариус, находящ се в гр. Горна Оряховица, кв. „Гарата”, •••••••••••, а именно: дворно място от 410 кв.м. цялото, заедно с построената в него жилищна сграда - къща, изба, подобрения и трайни насаждения, представляващо парцел XII-431, в квартал 41 по плана на гр. Горна Оряховица, кв. „Гарата”, при граници: ••••••••••, М. С. З., Й. Н. Й. и П. П.; 2./ недвижим имот, придобит с нотариален акт № 12, т.4, нот. д. № 985/1994г. на Горнооряховски нотариус, находящ се в гр. Горна Оряховица, кв. „Гарата”, •••••••••, а именно: ½ /една втора/ идеална част от дворно място, цялото от около 380 кв.м., представляващо съгласно скица № 433/13.05.1994г. на Община Горна Оряховица парцел IV-1538 и 1539, в кв.41 по плана на гр. Горна Оряховица, заедно със западната половина от построената в това дворно място къща-близнак, масивна, на дървен гредоред, с разгъната площ от 76 кв.м., съгласно удостоверение № 2745/16.05.1994г. на Община Горна Оряховица, изба от 32 кв.м. и гараж от 20 кв.м. Присъдени са разноски. В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство З. А. Н. и А. З. А., чрез процесуалния им представител, против горепосоченото решение, като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано. Излагат се съображения, че не са налице предпоставки на ЗОПДИППД /отм./ за отнемане на имуществото. Оспорва се наличието на причинно – следствена връзка между имуществото и престъпната дейност на първия ответник. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност по чл.11 ЗОПДИППД /отм./. Твърди се, че имотите били единствено семейно жилище съответно на всеки от ответниците. Прави се искане, на основание чл.271, ал.1 ГПК, въззивният съд да отмени обжалваното решение изцяло и да отхвърли исковете. Претендират се разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор (възражение) от другата страна – КУИППД (сега КОНПИ), с който се оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Излагат се подробни доводи, че първоинстанционното решение е правилно и като такова, се моли, да бъде потвърдено. В открито съдебно заседание въззивниците З. А. Н. и А. З. А. се явяват лично и заявяват, че поддържат подадената въззивна жалба. В този смисъл е и депозираното от процесуалния им представител становище по делото, с което се прави искане и за присъждане на разноски. В открито съдебно заседание процесуалните представители на въззиваемата страна КОНПИ оспорват въззивната жалба, като излагат съображения за основателност на предявените искове. Претендират разноски. Правят възражение по чл. 78, ал.5 ГПК. Подробни съображения по съществото на делото и по – конкретно за наличие на причинно – следствена връзка между придобитото имущество, предмет на отнемане и извършени от З. Н. престъпления, развиват в депозирана писмена защита. В открито съдебно заседание прокурор при А. - Велико Търново /чл.30, ал.1 от ЗОПДИППД /отм.//, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и предлага първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършената служебна проверка, съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Предвид горното, съдът пристъпи към проверка на правилността на решението съобразно правомощията си. Пред първоинстанционния съд са били предявени искове с правно основание чл.28 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД – отм./, предявени от КУИППД (сега КОНПИ) против З. А. Н. и А. З. А., за отнемане в полза в полза на Държавата на следните недвижими имоти: 1/. собствения на З. А. Н. недвижим имот, придобит с нотариален акт № 198, т.2, нот. д. № 804/1990г. на Горнооряховски нотариус, находящ се в чертите на гр. Горна Оряховица, кв. „Гарата”, •••••••••••, а именно: дворно място от 410 кв.м. цялото, заедно с построената в него жилищна сграда - къща, изба, подобрения и трайни насаждения, представляващо парцел XII- 431, в квартал 41 по плана на гр. Горна Оряховица, кв. „Гарата”, при граници: ••••••••••, М. С. З., Й. Н. Й. и П. П.; 2./ собствения на А. З. А. недвижим имот, придобит с нотариален акт № 12, т.4, нот. д. № 985/1994г. на Горнооряховски нотариус, находящ се в чертите на гр. Горна Оряховица, кв. „Гарата”, •••••••••, а именно: ½ /една втора/ идеална част от дворно място, цялото от около 380 кв.м., което е оформено съгласно скица № 433/13.05.1994г. на Община Горна Оряховица в парцел IV- 1538 и 1539, в кв.41 по плана на гр.Горна Оряховица, заедно със западната половина от построената в това дворно място къща-близнак, масивна, на дървен гредоред, с разгъната площ от 76 кв.м., съгласно удостоверение № 2745/16.05.1994г. на Община Горна Оряховица, изба от 32 кв.м. и гараж от 20 кв.м. Посочената цена на исковете е 196 900 лева. Ищецът в първоинстанционното производство Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност /КУИППД/ - сега КОНПИ, твърди в сезиращото си съда мотивирано искане, че ответникът З. А. Н. е бил осъден за извършване на престъпление по чл.210, ал.1, т.2 във вр. с чл.209 от НК, което попадало в обхвата на чл.3, ал.1, т.8 от ЗОПДИППД /отм/. В хода на извършената проверка КУИППД установила, че З. А. Н. живеел на съпружески начала с А.ка Т. Т., от което съжителство имали две деца А. З. А., с ЕГН: •••••••••• и Н. З. А., ЕГН: ••••••••••, всички с постоянен адрес: гр. Горна Оряховица, ••••••••••. От писмо, изх. № 37-00-34/25.06.2007 г. на Община Горна Оряховица било видно, че имало отразени четири промени на името на първия ответник от З. А. Н. на З. А. Н. и обратно. Ответниците не притежавали дялове от капитал на търговски дружества и не били регистрирани като ЕТ. Нямало подадени декларации по чл.41 и чл.43 от ЗОДФЛ от З. А. Н.. За същия нямало данни и за регистрирани трудови договори, за наличен осигурителен стаж и банкови сметки. Установено било още, че през проверявания период 1990 – 1996г. вкл. З. А. Н. придобил, чрез договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт №198, т.2, нот. д. № 804/1990 г. на Горнооряховски нотариус, недвижим имот, намиращ се в гр. Горна Оряховица, кв.“Гарата“, ••••••••••••: дворно място от 480 кв.м. цялото, заедно с построената в него жилищна сграда - къща, изба, подобрения и трайни насаждения, представляващ парцел XII-431, в квартал 41 по плана на гр. Горна Оряховица, срещу цена от 7970 лв., или това били 56, 92 минимални работни заплати /МРЗ/. Пазарната оценка на имота към 12.06.2007г. била 165100 лева. Вторият ответник А. З. А., с ЕГН •••••••••• /тогава малолетен/, действащ чрез баща си З. А. и майка си А.ка Т., като негови законни представители, закупил с нотариален акт № 12, т.ІV, нот. д. № 985/1994 г. на Горнооряховски нотариус, ½ идеална част от дворно място в гр.Горна Оряховица, кв. „Гарата", •••••••••, цялото от около 380 кв.м., при граници: П. А., В. Е., С. М. С. и ул."Цветарска", съставляващо парцел IV-1538, 1539, в кв.41 по плана на Горна Оряховица, заедно със западната половина от построената в това дворно място къща-близнак, масивна, на дървен гредоред, с разгъната площ от 76 кв.м., състояща се от три стаи, кухня и два коридора, изба от 32 кв.м. и гараж от 20 кв.м. с пропаднал покрив и таван, срещу цена от 71 285 лв., равняваща се на 45, 55 МРЗ. Пазарната оценка на имота към 12.06.2007г. била 31800 лева. Твърди, се тази сделка попадала в хипотезата на чл.9 ЗОПДИППД /отм./. В мотивираното искане на Комисията са посочени и придобити от З. Н. движими вещи – туристическо ремарке и два мотопеда, за които не е направено искане за отнемане. Комисията твърди още, че с декларация по чл.17 ЗОПДИППД /отм./ З. Н. декларирал посочените два недвижими имота и МПС, както и посочил че същите били придобити с лични средства и спестявания, получени през 1992г., а именно: 320000 лева от ЕТ „Шаки“ гр.Горна Оряховица и доходи от дейност по 35 ПМС, без посочени период, размер и без документ за получените доходи. Ищецът твърди също така, че за периода от 1982г. до 2007г. необходимите парични средства за издръжка били в размер на 1151, 56 МРЗ. В същото време ответниците нямали приходи за проверявания период, а извършили разходи за придобиване на движимото и недвижимо имущество, както и за издръжка, общо в размер на сумата, равняваща се на 2111, 79 МРЗ. Нямало данни за законни доходи на лицето З. А. Н. за проверявания период, откъдето се явявала разлика между разходи и приходи повече от 60000 лева или повече от 2111, 79 МРЗ, което представлявало „значителна стойност” по смисъла на §2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./ и се равнявало на 400 МРЗ, а към датата на подаване на исковата молба в съда тази „значителна стойност” над 60000 лева се изразявала в над 2111, 79 МРЗ. С оглед горното, според КУИППД /сега КОНПИ/ били налице всички предпоставки на чл. 4 ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане на гореописаните два недвижими имоти, придобити от престъпна дейност. Ответниците в първоинстанционното производство З. А. Н., ЕГН •••••••••• и синът му А. З. А., ЕГН ••••••••••, оспорват исковата молба. Не оспорват осъждането на първия ответник, но твърдят, че от извършеното престъпление З. Н. не бил получил никаква имотна облага, за да придобие каквото и да било имущество. Позовават се на чл.1, ал.2 ЗОПДИППД /отм./, съгласно който на отнемане подлежи само имущество, придобито в резултат на определена престъпна дейност, а не всяко имущество, придобито от лицето ответник. Твърдят, че в случая липсвало причинно - следствена връзка между престъпна дейност и придобиването на имущество на значителна стойност. Имуществото било придобито много преди осъждането на ответника - 27.04.2000г. Позовават се на давност, с твърдение за неправилно определен период на проверка. Съпоставянето на имуществото и доходите през различните периоди на базата на МРЗ било неправилно. Двете процесни жилища били построени от ответниците с техния личен труд и с помощта на техни приятели. З. Н. реализирал доходи от законно установена стопанска дейност, като липсата на подадени данъчни декларации била само административно нарушение. Освен това, имотите били единствени жилища на ответниците и на това основание също не подлежали на отнемане. Окръжна прокуратура - Велико Търново е взела становище за основателност на предявените искове. Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното: Видно от приетите от първоинстанционния съд, като писмени доказателства по делото, решение № 122/22.05.2007 г. и решение № 265/17.10.2007г. на КУИППД /сега КОНПИ/, Комисията е образувала производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу З. А. Н., въз основа на уведомление на РПУ - Горна Оряховица за започнало наказателно производство срещу това лице, осъдено в влязло в законна сила споразумение по НОХД № 472/2000г. по описа на Районен съд – Димитровград за извършено престъпление по чл.210 ал.1 т.2 във връзка с чл.209 ал.1 от НК. Посоченият период на проверка в горните решения и в сезиращото съда мотивирано искане на Комисията е 1990 г. – 2006 г. вкл., а датата на вземане на решение за внасяне в съда на мотивираното искане е 22.05.2007г.. По делото не е спорно, и от приетите от първоинстанционния съд писмени доказателства /обвинителен акт, протокол по НОХД №472/2000г./ се установява, че ответникът З. А. Н. /понастоящем с фамилно име Н./, ЕГН ••••••••••, е осъден с влязло в законна сила на 12.03.2001г. споразумение по НОХД № 472/2000г. по описа на Районен съд – Димитровград, за това, че на 27.04.2000г. в гр.Димитровград, след като се сговорил предварително с неизвестен извършител, с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили заблуждение у П. Н. П. от гр. Стара Загора и по този начин му причинили имотна вреда в размер на 3476, 50 лева – престъпление по чл.210, ал.1, т.2, във връзка с чл.209, ал.1 от НК и във връзка с чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години. От приетата от настоящия съдебен състав, като писмено доказателство по делото, актуална справка за съдимост на З. А. Н., се установява, че освен гореописаното осъждане, за което лицето е реабилитирано по право, той е осъден и с влязла в законна сила на 13.07.2007г. присъда от 08.02.2007г. по НОХД № 1089/2006г. на Районен съд - Горна Оряховица, за извършено престъпление по чл.209 ал.2, вр.ал.1 НК и със споразумение, одобрено с протоколно определение № 25/01.08.2024г. по НОХД № 150/2024г. на Районен съд - Павликени за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1 НК. Тези две осъждания са извън проверявания период. От приетите от първоинстанционния съд справки от НБД „Население“ от 26.03.2007г. и от 22.06.2007г., издадени от Община Горна Оряховица, се установяват следните неспорни по делото факти: фамилното име на първия ответник З. А. е променяно четири пъти от Н. на Н. и обратно, като понастоящем имената на лицето са З. А. Н., той е неженен, но живее на съпружески начала с А.ка Т. Т. на адрес гр. Горна Оряховица, •••••••••., от което съжителство имат две деца – А. З. А., ЕГН •••••••••• и Н. З. А., ЕГН ••••••••••. От справка, изх. № 8031/20.03.2007 г. на ТД на НАП - Велико Търново, е видно, че за периода, считано от 1982г. до датата на издаване на същата, няма подавани декларации по чл.41 и чл.43 от ЗОДФЛ от ответниците, няма регистрирани трудови договори, няма данни за осигурителен доход, няма декларирани банкови сметки, не са регистрирани като ЕТ. Не е спорно, че ответниците не притежават и дялове от капитала от дружества. За периода от 11.03.2005 г. до 16.06.2005г. са налични данни за осигуряване на З. А. Н. от Строително – търговска кантора – Горна Оряховица, като негов работодател /л.303 от гр.д. № 1060/2007г., том 2/. За проверявания период ответниците са придобили следните недвижими имоти: Видно от нотариален акт № 198, т. ІІ, нот.д. № 804/1990 от 28.05.1990г. на нотариусът при Горнооряховския районен съд (л.287 от гр.д. № 1060/2007г., том 2), З. А. Н. е придобил, чрез договор за покупко - продажба недвижим имот, намиращ се в чертите на гр. Горна Оряховица, кв.”Гарата”, •••••••••••, а именно: дворно място от 410 кв.м. цялото, заедно с построената в него жилищна сграда – къща, изба, подобрения и трайни насаждения, съставляващо парцел ХІІ-431, в кв.41 по плана на гр.Горна Оряховица, кв.”Гарата”, при граници: •••••••••••, М. С. З., Й. Н. Й. и П. П., срещу цена от 7970 лева, заплатена от купувача изцяло и в брой. С нотариален акт № 12, т. ІV, нот.дело.№985/1994г. от 25.05.1994 г. на Горнооряховския нотариус (л.288 от гр.д. № 1060/2007г., том 2) вторият ответник А. З. Н., тогава малолетен, чрез законните си представители и родители З. А. Н. и А.ка Т. Т., е закупил недвижим имот, намиращ се в гр.Горна Оряховица, кв.”Гарата”, ••••••••• – една втора идеална част от дворно място цялото от около 380 кв.м., с граници: П. А., В. Е., С. М. С. и ••••••••, което е оформено съгласно скица №433/13.05.1994г. на Община гр.Горна Оряховица в парцел ІV-1538 и 1539, в кв.41, по плана на гр.Горна Оряховица; заедно със западната половина от построената в това дворно място къща-близнак, масивна, на дървен гредоред, със застроена площ от 76 кв.м., състояща се от три стаи, кухня и два коридора съгласно удостоверение №745/16.05.1994г. на Община гр.Горна Оряховица; изба от 32 кв.м. и гараж от 20 кв.м., с пропаднал покрив, срещу продажната цена от 71285 лева, изплатена изцяло и в брой към дата на нотариално изповядване на сделката. От първоинстанционния съд са събрани доказателства и за придобити от първия ответник през проверявания период на едно туристическо ремарке и два мотопеда, които не са предмет на искането за отнемане в полза на държавата. По делото е представена декларация по чл.17 от ЗОПДИППД /отм./ вх. №1036/11.09.2007г., с която З. А. Н., декларирал гореописаните два недвижими имота и МПС, както и посочил, че същите са придобити с лични средства и спестявания, получени през 1992г., а именно: 320000 лева от ЕТ „Шаки“ - гр.Горна Оряховица и доходи от дейност по 35- то ПМС. Представена е декларация от Й. П. Ш. от 30.08.2007г. (л.342 от гр.д. № 1060/2007г., том 2), с което е удостоверила, че към ЕТ „Шаки“ - гр.Горна Оряховица, собственост на съпруга й К. Ш., е работил като сътрудник З. А. Н., през 1992 г., като едноличният търговец е заличен след смъртта на съпруга й през 1993г., като документите от счетоводството не са запазени. Видно от удостоверение за актуално състояние, издадено от ОС - Велико Търново, ЕТ „Шаки“ е с едноличен собственик К. Г. Ш., заличен на 30.12.1993г. поради смъртта на Ш.. Представена е и декларация от о.з. полковник М. А. Д. от 24.07.2007г. (л. 343 от гр.д. № 1060/2007г., том 2), с която е декларирал в качеството на заместник – началник „Снабдяване“ към Поделение 64 210 в гр. София, че за нуждите на поделението от фирма ЕТ „Шаки“, чрез З. А. Н., е получил стоманени въжета на стойност 320 000 лева, заплатена по банков път през 1992г. Поделението било ликвидирано и не можело да представи издадената фактура за стоката. Представено е и удостоверение за регистрация в оригинал (л.181 от гр.д. № 1060/2007г., том 1), издадено от ОбНС – Стражица на 24.03.1989 г., за регистриране на З. А. Н., на основание 35- то ПМС от 05.06.1987г., допълнено с 38 ПМС, за упражняване на занаятчийска дейност – железароковач, направа на вили, столове и ножове. Представена е и спестовна книжка от 16.05.1989 г. на З. А. Н., издадена от ДСК, също в оригинал. В служебна бележка от 27.09.2007 г., издадена от изпълнителния директор на „Горна Оряховица - МС“АД (л. 371 от гр.д. № 1060/2007г., том 2), е посочено, че по поръчка на З. А. Н. са му предадени около 300 – 320 броя стоменени въжета, които са продадени от него на други фирми, като тъй като сделката е била извършена преди повече от 15 години, не се пазят счетоводни документи за нея. Представена е и служебна бележка от „Коопром“ ЕООД, в уверение на това, че З. А. Н. е работил в дружеството през конкретно посочени месеци през 1986 и 1987 г. По делото не е спорно, че след закупуване на гореописаните два недвижими имота са били извършени редица ремонтни и довършителни работи и са направени подобрения в тях, констатирани и от вещите лица по допуснатите съдебни експертизи по делото. От първоначалното заключение на съдебно - техническата експертиза на вещото лице Мария Драганова се установява, че в имота на •••••••••••• по работни проекти от 1996г. и по – конкретно през 1996/1997г. е изградена нова двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 131, 60 кв.м. и разгъната застроена площ 313, 80 кв.м. на мястото на дотогава съществуващата стара, а оградите, вратите и гаража – през 2005/2006г..Вещото лице е определило, че стойността на имота към датата на придобиването му е 28.05.1990г. е 7970 лева, а към м.09.2008г.– 155 450 лева /включително земята, сградата и подобренията/. Относно имота на ••••••••• вещото лице е посочило, че сградата е масивна, на гредоред, с ограждащи стени от тухли и частични стоманобетонови елементи; дърване покривна конструкция с керемиди; външна пръскана мазилка и вътрешна гладка мазилка. Извършени ремонти на покрива частично и на подовата настилка също частично. На западната фасада на жилищната сграда е изграден гараж от 20 кв.м., масивен, със стоманобетонови елементи. През 2005г. в южната част на имота е построен навес от 18 кв.м. – тип барбекю – ограден от три стени. Също тогава са изградени лятна мивка и дворна чешма. Направени са и бетонови настилки около къщата. Вещото лице е определило общата стойност на този имот към момента на придобиването му - 25.05.1994г., на 125 900 лева, а към м.09.2008г.– 30 500 лева /включваща земята, сградата и подобренията/. Според допълнителното заключение на съдебно – техническата експертиза към месец 05.2007г. пазарната стойност на имота, намиращ се на •••••••••••• е 148 900 лева, а на втория жилищен имот, намиращ се на ••••••••• – в размер на сумата 28 390 лева. От заключението /първоначално и допълнителни/ на съдебно - икономическата експертиза на вещото лице Р. Б. се установява, че необходимата издръжка за първия ответник и неговото семейство от 1983г. до 2007г. вкл. е в размер на 1453, 68 МРЗ. В допълнително заключение в.л. Р. Б. съобразно поставените й от ищеца задачи дава стойността в МРЗ на грубия строеж, на материалите за грубия строеж към момента на завършването му; на материалите за грубия строеж половин година преди завършването му; на материалите за грубия строеж към момента на получаване на строителна виза; на извършените работи след грубия строеж, възстановителната стойност на огради и врати; материали за огради и врати към 31.12.2005г.; възстановителна стойност на гараж; материали за гараж към 31.12.2005г.; както и справедливата пазарна стойност на имота на ••••••••••• към 01.05.2007г., която вещото лице определя на 822, 2 броя МРЗ. Относно имота на •••••••• №41 вещото лице в това същото допълнително заключение дава също в МРЗ възстановителната стойност на настилки и теракот към 31.12.2005г.; материали за настилка и теракот към 31.12.2005г.; възстановителна стойност на навес-барбекю; материали за навес-барбекю; както и посочва като справедлива пазарна стойност на този имот към 01.05.2007г. в размер на 157, 7 броя МРЗ. Съдът кредитира обсъдените по - горе заключения на съдебните експертиза, като пълни, ясни, компетентно изготвени и съответни на останалите събрани доказателства по делото. Допуснати и изслушвани са и съдебно – оценителни експертизи на моторните превозни средства и на движими вещи в жилищата. От показанията на свидетелите А. И. П., А.ка Я. /майка на първия ответник и баба на втория ответник/, Б. Б., И. Т., И. З. П., Й. С. Й., К. Т. К., Р. Я. Т. /баба по майчина линия на втория ответник/, Р. В. К., С. А. М., Т. Д. Т. /дядо по майчина линия на втория ответник/, Т. С. Л., Я. Г. Б., по еднопосочен и взаимодопълващ се начин се установява, че З. А. Н. е ковач, заварчик, на много хора правил неща от железа и построяването на новата му къща на мястото на старата било извършено с помощта на свидетелите, които участвали с труд безвъзмездно, тъй като били приятели със З. и тъй като той също им е вършил услуги, а св. П., който бил строител, бил главен изпълнител на къщата на ••••••••••• – извършил целият груб строеж, без зидане, кофраж, покрива и арматура. Влагали се в къщата основно материали „втора ръка“, бетонът изливали на ръка, баластрата извозвали с конски каруци и т.н., като свидетелите с роднинска връзка казват, че и финансово с каквото можели също помагали. В продължение на години била строена тази къща. Съдът кредитира показанията на тези свидетели като пълни и житейски логични, кореспондиращи помежду си, съответни на събраните писмени доказателства /удостоверение за регистрация на първия ответник, като упражняващ дейност като железароковач/, като по делото не са събрани други, които да ги оборват или поставят под съмнение тяхната достоверност. Показанията на свидетелите с роднинска връзка са преценени през призмата на чл. 172 ГПК за възможна заинтересованост. Доводът на първоинстанционния съд за некредитиране на тези показания поради това, че извършените от свидетелите строително - монтажни работи, като обем и стойност, не отговаряли на посочените от тях услуги, извършени им от ответника, не се възприема от настоящата инстанция, тъй като противоречи на житейската логика и опитните правила. Взаимопомощта е основа на всяко приятелство и то не се основава на еквивалентност на насрещни престации на приятелите. По делото не е спорно, че е бил представен и договор за заем за предоставена от А. М. на З. Н. парична сума в размер на 10000 долара и 5000 марки, оспорен от Комисията, като разпитан като свидетел А. М. е установил неговата автентичност. Свидетелски показания за предаването на сумата, доколкото тя е елемент от сключването на този реален договор за недопустими, на основание чл. 164, ал.1, т.3 ГПК. По делото свидетелски показания са дали и М. А. Д. /заместник – началник „Снабдяване“ към Поделение 64 210/ и С. Й. С. /изпълнителен директор на „Горна Оряховица – МС“ АД/, с които потвърждават съставените от тях служебни бележки, депозирани по делото и описани по – горе, като и двамата свидетели разказват, че З. Н. е закупувал и препродавал стоманени въжета. Същите намират основа в събраните писмени доказателства и взаимно се допълват, поради което съдът им дава вяра. При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното: За да възникне потестативното право на Държавата за отнемане на незаконно придобито имущество по ЗОПДИППД /отм./, е необходимо да се налице следните материалноправни предпоставки: 1) да се установи, че лицето е придобило имущество на значителна стойност - над 60 000 лв. (чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ вр. § 1, т. 2 от ДР на закона); 2) влязла в сила осъдителна присъда, с която проверяваното лице да е признато за виновно в извършването на престъпление от посочените в чл. 3, ал. 1, т. 1-25 ЗОПДИППД /отм./ (чл. 3 вр. чл. 4 от закона); 3) връзка (пряка или косвена) между придобиването на това имущество и престъпната дейност по чл. 3. ал. 1 от закона (чл. 3, чл. 4 от Закона, Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014 г. по тълк. д. № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС). В случая първата и втората предпоставка са налице и не са спорни между страните. Ответникът З. А. Н. е осъден с влязло в сила на 12.03.2001 г. споразумение за извършено на 27.04.2020г. престъпление по чл.210, ал.1, т.2 във вр. с чл.209 от НК, което попада в обхвата на чл.3, ал.1, т.8 от ЗОПДИППД /отм/. Придобитото имущество за проверявания период е над 60 000 лева, установимо от заключенията на съдебните експертизи, като по отношение на втория ответник А. З. А. /син на първия и малолетен към датата на сделката за придобиване на имота/ е осъществена хипотезата на чл.9 ЗОПДИППД /отм./. Спорът пред настоящата съдебна инстанция е сведен до наличието на връзка между придобитото имущество и извършеното от първия ответник З. А. Н. престъпление. Именно поради констатирано от ЕСПЧ допуснато от националния съд нарушение по чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС в решение от 08.12.2022 г., станало окончателно на 12.01.2023 г., по дело Н. и други срещу България /жалба № 48806/11/), с решение № 65/06.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3669/2023 г., IV г.о., делото е върнато на Апелативен съд – Велико Търново за ново разглеждане за изследване налице ли е причинно – следствена връзка между имуществото, чието отнемане се иска и извършеното от З. А. Н. престъпление. В производството по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ съдът не може да отнема имущество с неустановен произход, щом не са налице данни, свързващи придобитото с вече установена по надлежния ред престъпна дейност. Законът не е изобщо за отнемане на незаконно имущество или в частност на такова с неустановен произход, а именно на имущество, придобито от престъпна дейност - арг. чл. 1, ал. 2, заглавие глава втора. В чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ изрично е записано изискването придобитото да е свързано с престъпната дейност на лицата, т.е., тази, посочена в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./. Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014 г. по тълк. д. № 7/2013 г., ОСГК на ВКС придобиването на имуществото от извършителя на престъплението може да е пряко или косвено /опосредено/ от престъпната дейност, но във всички случаи връзката между причината /престъпното деяние/ и следствието /придобиването на имущество/ трябва да бъде установена, или основателно да може да се предположи. Предположението /разбирано като вероятност, възможност/ е основателно, когато от осъществяването на твърдените факти, с оглед сочената зависимост между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзката между причината и следствието. Заключението за връзката се прави въз основа на преценка за вида и характера на престъплението, респ. броя на престъпленията, придобивният способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки. Относно момента, към който се установява дали имуществото е придобито от престъпната дейност, в Тълкувателното решение е разяснено, че отговорът зависи от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с облагодетелстването на извършителя, както и от начина на придобиване. Преценката за доходите на извършителя и евентуално на неговото семейство, разходите, съответно влагането на средства от законен източник в конкретното придобиване, се извършва също към момент, който се определя от горните обстоятелства. Между престъпната дейност и имуществото е налице пряка връзка, когато то е пряко придобито от престъплението. В случая липсва такава – касае се за едно осъждане за престъпление по чл. 210, ал.1, т. 2 във връзка с чл. 209, ал.1 НК /измама/, извършено много по – късно (2000 г.) след датата на придобиване на двата недвижими имоти (1990 г. и 1994г.), като вредите от това престъпление са възстановени в хода на наказателното производство. Т.е. вследствие същото не е извлечена никаква материална облага. Не следва да се вземат предвид престъпления, чието извършване не попада в периода на проверката, дори и при спазен срок по чл. 11 ЗОПДИППД /отм./ (решение № 50221 от 8.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4789/2021 г., III г. о.). Косвена е връзката, когато придобиването на имуществото е непряко от конкретното престъпление, опосредено чрез други действия, например с една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни сделки. При преценката за връзката между конкретното престъпно деяние и придобитото имущество, следва да се изхожда не само от произхода на средствата, вложени към момента на юридическото придобиване, а и от това дали притежанието на съответното имуществено благо е опосредено от установеното престъпление. В тази връзка, когато периодът на придобиване на имущество предхожда престъпната дейност, какъвто е настоящият случай и е включен в периода по чл. 11 ЗОПДИППД (отм.), косвената връзка може логично да се предположи само, ако придобитото имущество е създало условия за извършеното престъпление. Тази връзка следва да произтича от онези условия, които го способстват (подпомагат да бъде извършено). За обоснованото предположение, че връзка има, е необходимо условията да са проявени и логически да е възможно да се свържат с придобитото имущество, за което няма законен източник, или с резултата от придобиването на точно такова имущество. Условия за извършеното престъпление са онези факти, които са обективно проявени и са способствали (създали са предпоставки) за престъпната дейност по влязлата в сила осъдителна присъда за престъплението, посочено в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ (решение № 168/ 21.12.2017 г. на ВКС по гр.д. № 5172/ 2016 г., III г.о., решение №100/16.07.2018 г. на ВКС по гр. дело № 4162/2017 г., III г.о.). В решение № 230 / 21.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4371/2017 г., IV г.о., е посочено, че когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът следва да изгради изводите си за това налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото, въз основа на конкретиката на случая, фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност. Съгласно решение № 131 / 28.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5364/2023 г., IV г. о., съдът следва да обоснове съществуването на причинно-следствена връзка с престъпната дейност, а отнемането на имущество, придобито преди да извърши предикатното престъпление, единствено поради установеното несъответствие между законните доходи и разходите на проверяваните лица, е в нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС. Изхождайки от тези правни разрешения и подвеждайки под тях установените по делото факти, при изложението на фактическата обстановка по делото, настоящият състав намира, че макар в случая безспорно да е налице санкционирано от закона като престъпление поведение, не са налице никакви други данни, въз основа на които да се изведе изискуемата от закона косвена връзка между престъпната дейност и придобиването на имущество или основателно да се предположи такава. Тази връзка не може да бъде произволна. От една страна, характерът на извършеното от З. Н. еднократно престъпление не е от естество, от което може да се изведе логическа връзка между придобитото имущество и престъплението, тъй като от него не могат да се генерират значителни облаги, които да предхождат извършването на инкриминираното деяние. Цените на имотите са платени изцяло и в брой, т.е. и тук не може да се търси някаква връзка на плоскостта на предвиденото в чл. 3 ЗОПДИППД /отм./. От друга страна, по делото се установи, че З. А. Н. е реализирал доходи, като е бил регистриран като лице, осъществяващо занаятчийска дейност – железароковач, направа на вили, столове и ножове, както и че е закупувал и продавал стоманени въжета, като това, че по делото не са установени размерите на реализираните доходи от тези дейности и че не са декларирани, не означава, че същите следва да бъдат приравнени на „0“ или че са незаконни, както се домогва да установи Комисията. Установени са и спестявания на лицето. По делото също така се установи, че в един голям обем изграждането на новата къща на З. Н. е било постигнато, чрез безвъзмезден и доброволен труд на приятели. Така че по делото не са установени факти и не са събрани доказателства, от които да се предположи връзка между придобиването на двамата недвижими имота и извършеното близо десет години по – късно престъпление. Доводите на Комисията, че наличното имущество на проверяваните лица подлежи на отнемане, ако не е доказан законен източник на средствата за придобиването му преди началото на престъпната дейност, за която е постановена осъдителната присъда, не могат да бъдат споделени. Предвидената в чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ възможност да се направи обосновано предположение, че наличното имущество на проверяваните лица е във връзка с установена престъпна дейност назад във времето, означава логически да се достигне до извод за причинно-следствена връзка между получената имуществена облага и конкретната престъпна дейност, т. е. придобитото е във връзка с фактическите обстоятелства, въз основа на които е постановена влязла в сила присъда. При липсата на установена такава между наличното имущество и осъществената престъпната дейност не може да се приеме, че са налице материалноправните предпоставки за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Неустановяването на законен източник в придобиването на имуществото, не замества основателното предположение по смисъла на приложимия закон за връзка с конкретната престъпна дейност, а само освобождава Комисията - ищец от тежестта да я установи по несъмнен начин /решение № 108 от 27.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2460/2020г. на III г.о./. В случая, при липсата на причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност на З. Н., гражданската конфискация би представлявала необоснована намеса в правото на мирно ползване на неговите притежания по смисъла на чл. 1 от Протокол 1 на ЕКЗПЧОС. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за уважаване на искането по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ на КОНПИ. Поради несъвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове от КОНПИ. Относно разноските: Комисията не дължи държавна такса в производство, образувано по нейно искане с основание чл. 28 ЗОПДИППД /отм./, пред всички инстанции ( по арг. и от § 5 ПЗР ЗОПДНПИ) /решение № 215 от 12.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 432/2017 г., IV г. о./. С оглед изхода на делото обаче, КОНПИ следва да бъде осъдена да заплати направените от З. А. Н. и А. З. А. разноски. Доказателства за направени такива са налични само по настоящото производство и по гр.д. № 3699/2023 г. на ВКС (чл. 294, ал.2 ГПК), както следва: З. А. Н. е заплатил за процесуално представителство по настоящото дело сумата в размер на 5 400 лева (л. 31 от настоящото дело), както и сумата в размер на 5 400 лева за процесуално представителство по гр. д. № 3669/2023 г. на ВКС (л.7 от делото на ВКС). А. З. А. е заплатил за процесуално представителство по настоящото дело сумата в размер на 5 400 лева (л. 32 от настоящото дело), както и сумата в размер на 5 400 лева за процесуално представителство по гр.д. № 3669/2023 г. на ВКС, както и държавна такса в размер на 1000 лева (л.6 и л. 39 (списък по чл. 81 ГПК) от делото на ВКС и л. 134 от гр.д. 1060/2007г. – разписка). КОНПИ е релевирала възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК досежно адвокатските възнаграждения на процесуалните представители на З. А. Н. и А. З. А. пред настоящата инстанция и пред ВКС в производството по отмяна по чл. 307 ГПК, които настоящият съдебен състав следва да разгледа /арг. чл. 294, ал.2 ГПК/. Същите са основателни, с оглед правната и фактическа сложност на делото, по поставения за разрешаване въпрос в настоящото производство и в това пред ВКС по реда на чл. 307 ГПК, е налице произнасяне на ЕСПЧ и има утвърдена съдебна практика, и двете производства са се развили в едно открито съдебно заседание, поради което всеки един от горепосочените адвокатски хонорари следва да бъде намален от сумата 5 400 лева на сумата от 2 000 лева. Предвид това, КОНПИ следва да бъде осъдена да заплати: на З. А. Н. сумата в размер на 2000 лева – разноски за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция и сумата в размер на 2000 лева – разноски за процесуално представителство по гр.д. № 3669/2023 г. по описа на ВКС. А. З. А. сумата в размер на 2000 лева – разноски за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция и сумата в размер на 3000 лева (2000 лева възнаграждение за един адвокат и 1000 лева за ДТ) - разноски по гр.д. № 3669/2023 г. по описа на ВКС. Водим от горното, съдът