Решение № 48 от 2.3.2026 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 423/2025 г.

гражданско дело № 20252000500423 по описа за 2025 година Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК. С решение № 99/20.06.2025 година, постановено по гражд. дело № 435/2023 година по описа на Окръжен съд - Ямбол, поправено с решение № 136/18.09.2025 година: 1) е осъдено „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Г. М. Д.“ № 1, представлявано от изпълнителните директори Калоян Митков Костадинов и Тони Йонков Веков, начин на представляване: заедно от поне двама изпълнителни директори, да заплати на всеки от ищците И. И. Д. с ЕГН ••••••••••, К. И. Д. с ЕГН ••••••••••, И. И. Д. с ЕГН •••••••••• и Н. К. Д. с ЕГН ••••••••••, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сума в размер от по 56 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на К. Н. Д., ЕГН ••••••••••, починала на 10.05.2022 година при ПТП, причинено виновно от водача на застраховано при „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, МПС марка „Мазда“, модел „ЦХ5“ с рег. № ••• по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от 24.06.2022 година до окончателното им изплащане, като са отхвърлени исковете за неимуществени вреди, предявени от всеки от ищците И. И. Д. с ЕГН ••••••••••, К. И. Д. с ЕГН ••••••••••, И. И. Д. с ЕГН •••••••••• и Н. К. Д. с ЕГН •••••••••• за разликата над сумата 56 000 лева до предявения размер от 200 000 лева, както и искането за присъждане на законна лихва за забава върху сумите за периода от 10.05.2022 година до 24.06.2022 година; 2) са отхвърлени предявените от К. И. Д., ЕГН •••••••••• и Х. И. Д., ЕГН ••••••••••, двамата малолетни, действащи чрез своя баща и законен представител И. И. Д., ЕГН ••••••••••, против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД, искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на всеки от тях сумата от по 200 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на К. Н. Д., ЕГН ••••••••••, починала на 10.05.2022 година при ПТП, причинено виновно от водача на застраховано при ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, МПС марка „Мазда“, модел „ЦХ5“ с рег. № ••• по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от 10.05.2022 година до окончателното им изплащане; 3) присъдени са разноски. Постъпила е въззивна жалба от И. И. Д. с ЕГН ••••••••••, К. И. Д. с ЕГН ••••••••••, И. И. Д. с ЕГН ••••••••••, Н. К. Д. с ЕГН ••••••••••, К. И. Д. с ЕГН ••••••••••, действаща чрез своя баща и законен представител И. И. Д. и Х. И. Д. с ЕГН ••••••••••, действащ чрез своя баща и законен представител И. И. Д., всички чрез адв. С. Ч. - СмАК, Адвокатско дружество „Ч., Петкова и И.“, с адрес за връчване: град София, ул. „Три уши“ № 8, ет. 4, срещу горепосоченото решение в частта, в която са отхвърлени исковете за обезщетяване на неимуществените вреди на И. И. Д., К. И. Д., И. И. Д. и Н. К. Д. за разликата над присъдените размери на обезщетенията до размера на сумата от по 200 000 лева, т.е. претендират допълнително присъждане на сумата от по 144 000 лева за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане, както и в частта, с която са отхвърлени предявените искове от К. И. Д. и Х. И. Д., действащи чрез своя баща и законен представител И. И. Д., за присъждане на обезщетение за търпените от тях неимуществени вреди в размер на по 200 000 лева за всеки от тях, ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане. Изразява се позиция за неправилност и необоснованост на решението в обжалваните му части, поради неправилна преценка от страна на първоинстанционния съд на характера на преживените от увредените лица негативни емоции и страдания вследствие смъртта на К. Н. Д. - партньор, майка и баба на въззивниците. Подробно се описват близките отношения в семейството на въззивниците и се сочи, че всички те са живели заедно, в разбирателство и взаимна материална и морална подкрепа. Твърди се, че починалата е гледала изцяло внуците си от бебета, тъй като баща им е ходел в чужбина на работа, а майка им ги е оставила на грижите на баба им. Изтъква се, че според приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза И., К., И. и Н. са преживели остра стресова реакция. Твърди се, че и до момента семейството изпитва силен стрес. Семейният партньор на починалата ходи на гробищата по няколко пъти на ден и се налага децата да го търсят, внучката К. започнала да получава рани по цялото тяло и да й пада косата, а синът Н. не можел с дни да стане от леглото и все още преживява момента, в който видял майка си мъртва на асфалта. Твърди се влошено здравословно съС.ие на дъщерята К.. Малките деца често споменавали баба си и гледали клипове на телефона. Поддържа се наличието на особено близки връзки на малолетните К. и Х. с баба им, която замествала биологичната им майка. Препраща се към констатациите на социалния доклад и приетата по делото СПЕ - наличието на тревожност и страх да останат сами, нарушено социално функциониране и соматични проблеми. Инвокира се несправедливост и несъобразяване с чл. 52 от ЗЗД, събрания по делото доказателствен материал и съдебната практика. Според въззивниците, не са отчетени и действащите застрахователни лимити и тяхната актуализация, при преценка на нарастващата в страната инфлация. Възразява се срещу завишения, според страната, процент на принос от страна на починалата, възлизащ на 60 % и се настоява, че отсъства съпричиняване или то следва да е в размер на 30 %. Поддържа се правомерност на поведението на пострадалата и липса на нарушение на правилата за движение по пътищата. Претендира се липса на безспорни доказателства, че К. Д. е можела да възприеме приближаващото превозно средство и да съобрази поведението си с него. Твърди се липса на реакция от страна на водача на автомобила. Сочат се изводите на в.л. Бохосян в изготвената АТЕ и показанията на вещите лица по тройната САТЕ, че в района на ПТП няма изграден надлез, прелез или подлез за безопасно пресичане. По отношение осигурения от работодателя служебен транспорт се сочи, че същият е дал изрично разрешение на починалата да си тръгне по-рано от работа, тъй като имала рожден ден. Инвокира се практика на СЕС. Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част. Претендират се разноски, включително адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с начислен ДДС. Въззивната жалба е надлежно администрирана и връчена на страните по делото, като в срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от „ЗАД ДаллБогг Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, чрез адв. Д. С. - САК, с адрес за връчване: град София, бул. „Г. М. Д.“ № 1, в който се развиват съображения за нейната неоснователност, респективно за законосъобразност и правилност на обжалваното с нея съдебно решение. Поддържа се, че поведението на починалата е самонадеяно и граничи с проявена груба небрежност. Изтъква се, че същата е пресичала пътна магистрала, както и наличието на надлез, отстоящ на 300 м от произшествието, където скоростта на превозните средства е била по-ограничена. Твърди се рязко и внезапно пресичане на пътното платно, на бърз ход, напълно необезопасено и без да се огледа. Изтъква се липсата на знак за намерението на пешеходката да пресече и техническата невъзможност на водача да реагира. Твърди се липса на доказателства за неимуществени вреди на внуците, както и че те не живеят заедно в общо домакинство с починалата. Сочи се, че същите са в кръга на далечните роднини, на които само по изключение се присъждат обезщетения. Инвокира се обичайната картина на скръб и липса на изключителен, над обичайния, интензитет на морални страдания. Обосновава се справедливост на присъденото обезщетение преди отчитане на съпричиняването. Прави се възражение за неуместен подход, тенденциозност и изопаченост на оплакванията във въззивната жалба. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната му част. Претендират се разноски във въззивната инстанция. Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното: При съобразяване на изразените от страните в хода на производството становища, включително и поддържаното от тях в депозираната въззивна жалба, сложила началото на настоящото производство и отговора на същата, съдът намира, че по делото не е спорно, а и в тази насока са събраните писмени доказателства, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на лицето Й.Ц. И., който е управлявал лек автомобил марка „Мазда“ с ДК № •••. На 10.05.2022 година, около 16.50 часа, той се е движил с посочения автомобил в посока изток-запад (от град Бургас към град София) със скорост на движение от около 113 км/ч и опасна зона за спиране от около 106 м. По същото това време, на посоченото място, при км. 278, в близост до бензиностанция „ОМВ“ пешеходката К. Н. Д. е предприела пресичане на платното за движение от град Бургас към град София. Водачът на автомобила е реагирал и е предприел спиране, когато автомобилът се е намирал на около 31 метра преди мястото на удара. Настъпил е удар, като мястото на същия между пострадалата и лекия автомобил се е намирал изцяло в лявата активна лента за движение на АМ „Тракия“. Към момента на удара пострадала е била с лявата част към лявата челна част на автомобила. След удара лекият автомобил „Мазда“ е продължил движението си напред и надясно, като се е установил изцяло в дясната активна лента, насочен северозападно с предната си част. След удара тялото на пострадалата се е отхвърлило напред, изпаднало е върху терена, плъзгало се е и се е търкаляло по него, като се е установило изцяло в лявата активна лента на магистралата. При реакция на водача на автомобила към момента на навлизане на пострадалата на платното за движение (в лента за престрояване към бензиностанцията) или към момента на навлизането и в дясната активна лента на АМ „Тракия“ чрез предприемане на аварийно спиране процесното пътнотранспортно произшествие (ПТП) е нямало да настъпи; лекият автомобил е щял да се установи преди мястото на удара. Именно закъснялата реакция на водача на автомобила за предприемане на аварийно спиране е една от техническите причини за настъпване на ПТП. Същият е разполагал с достатъчно време за техническа реакция да предотврати настъпването на ПТП както към момента на навлизане на пострадалата на платното за движение, така и към момента на навлизане на последната в дясната активна лента на пътя. Горното сочи, че водачът на лекия автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДП. Неговото поведение именно е довело до настъпване на 10.05.2022 година на ПТП и е причина за смъртта на К. Н. Д. - майка на част от ищците, баба на двама от тях и съжител с ищеца И. Д.. Налице са елементите на приложимата правна норма, а именно противоправно действие, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, както и вина. Последната се предполага до доказване на противното, каквото доказване в настоящия процес не е проведено. При наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, увредените от деликта лица могат да претендират обезщетение пряко от застрахователя при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Наличието на такъв в случая е обстоятелство, което също не е спорно. От представените по делото доказателства се установява, че ищците са депозирали пред застрахователя претенция за определяне и изплащане на обезщетение за вреди, но същият не е определил и съответно не им е изплатил суми за такова. Това именно обуславя и правния интерес на ищците от предявяване на настоящите искови претенции. Ищците, в исковата молба, сложила началото на производството по делото, твърдят да са от кръга на лицата, легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своята майка, баба, съответно лице, с което починалата е била във фактическо съпружеско съжителство. Сочат, че са понесли такива в заявения в исковата молба и търсен в настоящото производство размер за всеки един от тях. Неимуществените вреди се обезщетяват съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост. При определяне размера на обезщетението, съдът взема предвид характера и степента на уврежданията, прогнозата за тяхното възстановяване, развитие на посттравматични заболявания, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, икономическата конюнктура, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Понятието неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, общоизвестно намиращи отражение не само върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време. Като се вземат предвид всички посочени по-горе обстоятелства от значение за прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, който легален термин е изпълнен с морално съдържание и се вземе предвид, че той не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни, обективно настъпили обстоятелства, като размерът му не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, съдът намира, че обезщетението за претърпените от ищците И. Д., К. Д., И. Д. и Н. Д. неимуществени вреди правилно е определено от окръжния съд на сумата от по 140 000 лева. При определяне на размера на същото първоинстанционният съд е съобразил критериите от значение в тази насока - възрастта на починалата, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, степента на родствена близост между нея и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на отношенията между пострадалата и търсещите обезщетение, положението и в обществото, а също така и конкретните икономически условия към правнорелевантния момент. Настоящата инстанция изцяло споделя изложените в обжалваното решение в тази насока мотиви, към които на основание чл. 272 от ГПК препраща. Следва да се посочи, че ангажираните по делото гласни доказателства също са обсъдени и взети предвид при определяне на справедливия размер обезщетение. От тях се установяват претърпените от посочените по-горе четирима ищци душевни болки и страдания по повод напълно внезапната смърт на К. Д., която към датата на произшествието е била на 45 години, трудово ангажирана, активна. Установени са също така и типичните добри отношения между родител и дете, характеризиращи се с взаимна обич, уважение, взаимопомощ, както и значителните при загубата на родител у тримата ищци преживявания от негативния регистър /емоционална лабилност, тъга и потиснатост/. Ищците и починалата К. Д., освен това, са споделяли общо домакинство, като създадената и съществуваща между тях емоционална връзка е била силна. В естеството на така очертаните близки отношения, отличаващи се с топлота, взаимност и подкрепа, следва да се вземе предвид и отчете, че ищците са загубили своята майка, съответно лицето, с което ищецът И. Д. е живял на съпружески начала в резултат на внезапно и неестествено настъпване на смъртта му. Нелепата смърт на К. Д. им е причинила интензивни душевни болки и страдания, като те тежко са понесли загубата и, настъпила по неочакван и болезнен начин. Тук е необходимо е да бъде взето предвид и това, че емоционалната травма, която преживяват лицата от кръга на най-близките на починалата може да се определи като дълбока и продължителна във времето, още повече, че както вече бе посочено по-горе се касае в случая за ненавременна смърт и за налична между тях дълбока, трайна и пълноценна връзка. Всички те са били подкрепяни от К. Д. и са разчитали на нейната помощ. Същевременно, следва да се отчете и обстоятелството, че обсъдената по-горе връзка между ищците - нейни деца, съответно съжителствалият с нея И. Д. е изпълнена със съдържание, характерно за този вид отношения и не се отличава с изключителност или такива особености, които да следва да бъдат взети предвид именно в този аспект. Чувствата на тъга, отчаяние и безнадеждност следва да бъдат определени като съС.ие, което е неминуемо при загуба от вида на тази на ищците и при налична близост и разбирателство. Наред с това следва да бъде взето предвид посоченото от вещото лице по извършената съдебно-психиатрична експертиза, което в депозираното и прието заключение е посочило, че съжителят на починалото лице и неговите деца са преживяли остра стресова реакция, която по своята същност е остро, драматично и краткотрайно съС.ие, с последащо душевно разстройство, което в случая се дефинира като реакция спрямо загубата на близък. СъС.ието на остра стресова реакция обикновено продължава от няколко часа до дни в случаите, при които загубата е невъзвратима; тогава симптомите (страх, тревожност, гняв, отчаяние, потиснатост, депресия, безпомощност) обикновено започват да затихват след около 3 дни. Реакцията спрямо загубата на близък е нормалпсихологична по своята същност и в случая няма данни за абнормно съС.ие по форма, съдържание и време. По медицински данни нормалната реакция спрямо загубата на близък обикновено е с продължителност до шест месеца. При ищците емоционалната компонента на възникналите съС.ия с течение на времето се е балансирала и е придобила съС.ие на един печален по своята същност спомен. При тях възстановяването е пълно, като от клинична гледна точка същото може да бъде окачествено като оздравяване. По делото липсват доказателства някой от тях да е търсил специализирана медицинска помощ, съответно да са му били предписани и той да е приемал медикаменти във връзка с психичното му съС.ие. Като се вземат предвид и данните, касаещи конкретните икономически условия в страната /съгласно официално оповестените данни на НСИ, годишният общ доход за 2022 година средно на лице е в размер на 9 008 лева; общият паричен разход е 8 389 лева; минималната месечна работна заплата 710 лева, а преди 1 април 2022 година заплатата е била 650 лева/, то съдът намира, че определеното обезщетение е в размер, достатъчен за компенсацията на причинените на ищците болки и страдания. С него е отчетен в пълна степен интензитета на засягане на личната сфера на същите, като е постигнат справедлив баланс между претърпените вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда, респективно спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без обезщетението да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на И. Д., К. Д., И. Д. и Н. Д.. Така казаното сочи на неоснователност на заявените във въззивната жалба на тези ищци оплаквания за определяне на дължимото им обезщетение в занижен размер. При това положение и за определяне размера на дължимото на тези ищци за претърпените от тях неимуществени вреди обезщетение следва преди всичко да се отговори допринесла ли е пострадала К. Д. за настъпването на вредоносния резултат, което обстоятелство да бъде взето съответно предвид от съда в тази насока. С нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на дължимото обезщетение за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, когато пострадалият е допринесъл за увреждането. Приложението на това правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Принос за настъпване на увреждането ще е налице във всички случаи, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпване на вредите, или е допринесло за механизма на увреждането. В т. 7 от ППВС №17/1963 година е акцентирано върху предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане - допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряка причинната връзка между поведението му и настъпИ. вредоносен резултат. Ответникът е въвел в процеса възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, което е обосновано с твърдения, че пострадалата е предприела рязко и косо, внезапно пресичане на магистралата на забранено за това място, при отчитане, че магистралата не е предназначена за движение на пешеходци; пресичала е, като е бягала и се е появила рязко и внезапно на пътното платно, с което е поставила водача на лекия автомобил в невъзможност да реагира; не е съобразила посоката, скоростта и отС.ието на лекия автомобил; не се е огледала за преминаващи автомобили, въпреки, че е имала зрителен контакт с процесния лек автомобил; могла е и е била длъжна да предотврати произшествието; разполагала е с осигурен от работодателя и сигурен служебен транспорт за напускане на работното място, от който не се е възползвала; разполагала е с безопасен начин за преминаване, от който не се е възползвала - в близост до мястото на ПТП има прелез/надлез за безопасно пресичане; поставила се е сама в риск. Вещите лица по допуснатата и извършена повторна тройна съдебна авто-техническа експертиза в депозираното заключение са посочили, че пострадала е пресичала платното за движение от дясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила, косо под ъгъл около 70-80 градуса. Скоростта и преди настъпване на ПТП и към момента на удара е била около 5.5 км/ч. Към момента на навлизане в платното за движение тя се е намирала вън от опасната зона за спиране на лекия автомобил. Същата е имала техническа възможност да пропусне процесния лек автомобил. Освен това, към момента на навлизане от нейна страна в платното за движение, лекият автомобил е бил във видимата и зона и вляво от нея, като не е имало намалена и/или ограничена видимост. От техническа гледна точка е неправилно пресичането на платното за движение на магистралата от пешеходци. Другата, освен посочената по-горе в текста на настоящия съдебен акт техническа причина за настъпването на ПТП е навлизането на пострадала на платното за движение на АМ „Тракия“ при наличие на движещо се по него и в опасна близост МПС. От събраните и обсъдени по-горе доказателства несъмнено се установява, че пострадалата Д. с поведението си е съпричинила вредоносния резултат - същата е предприела пресичане на магистрала в нарушение на нормата на чл. 55, ал. 1 от ЗДП и чл. 121, т. 1 от ППЗДП, не е съобразила поведението си с приближаващото МПС, а е имала възможност, което съставлява нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДП, при навлизането и на пътното платно същата е имала неограничена видимост към автомобила и техническа възможност да го пропусне, не е използвала осигурения и предложен и в деня на ПТП няколкократно служебен превоз, не е използвала изградения на разС.ие от 300 метра по направление (западно) от мястото на удара надлез (път) за преминаване на автомобили. Горното сочи на извода, че са налице такива действия на пострадалата, с които тя обективно е способствала за вредоносния резултат, като е създала условия за тяхното настъпване и в този смисъл са налице предпоставките за приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Водачът на процесния автомобил е допуснал нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДП, като при възникнала опасност за движението не е предприел аварийно спиране. При съобразяване на изцяло нормативните критерии, регламентирани в цитираната разпоредба, за установяване на конкретния казуален принос на делинквента и пострадалия в единния съпричинителен процес на обстоятелствата и явленията в обективната действителност се налага извода, че в казуалната връзка приносът на К. Д. за настъпване на вредите надделява и следва поради това да се определи на 60%, какъвто процент правилно и обосновано след анализ на доказателствата по делото от значение в тази насока е определил и окръжният съд. При горните изводи, на ищците се следва обезщетение в посочения от окръжния съд размер, а именно от по 56 000 лева, след прилагане по отношение на приетия за справедлив размер такова на установения процент на съпричиняване. Върху така определените размери обезщетение в тяхна полза следва да бъде присъдена и законната лихва от датата на заявяване на извънсъдебната претенция за изплащане на застрахователно обезщетение - 24.06.2022 година до окончателното плащане. Основателността на главната заявена претенция обуславя и тази на акцесорната за лихва върху главницата предвид наличието на всички елементи на приложимата правна норма. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на окръжния съд в тази насока както относно дължимостта, така и относно началния момент, поради което препраща и в тази част към тях на основание чл. 272 от ГПК. По отношение на претенциите на К. И. Д. и Х. И. Д., съдът съобрази следното: Според т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 година на ВКС по тълк. дело № 1/2016 година, ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 година и ППВС № 5/24.11.1969 година, както и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в съответния установен по делото случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите му е посочено, че най-близките на починалия се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Както е изяснено, обаче в същите, правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно - то може да бъде упражнено, ако претендиращият обезщетение докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно нормативните правила, уредени в чл. 52 от ЗЗД. В тълкувателно решение № 1/2018 година на ОСНГТК е прието, че макар и братята и сестрите да са част от най-близкия родствен и семеен кръг, поради което връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, при смъртта на някой от тях, причинена от деликт, за преживелия близък се поражда субективно право да получи заместващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди само по изключение, а именно когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/1961 година и № 5/69 година на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. С термина „изключителност“ се означава обстоятелство, което се е осъществило извън обичайното, типичното проявление на фактите и явленията в обективната действителност. В този смисъл, изключението се свързва с отклонение от типичното, често повтарящото се, извън обичайната социална, емоционална и духовна среда, в която човек се ражда, развива се и получава духовна, морална и материална подкрепа. Следователно, духовната връзка между починалия и родственика (в конкретния случай между баба и внуци) трябва да е изградена и да се развива в по-дълбока, по-трайна и в по-голяма степен от общоприетата за морала на съвременното българско общество емоционална привързаност, така че скръбта от трагичната кончина на близък родственик значително да превишава интензитета на естествената горест, чувство за безпомощност и трагична непрежалимост. В обратната ситуация - когато преживелият родственик е в съС.ие в един сравнително кратък период от време да се отдели от естественото съС.ие на скръб и тъга, то изживените болки и страдания при трагичната кончина на неговия близък не биха се отличавали с изключително висок интензитет, в какъвто смисъл са дадените тълкувателни разяснения на ВКС. Предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън очертания кръг в ППВС № 4/1961 година и ППВС № 5/1969 година и критериите за съществуваща трайна и дълбока емоционална връзка между претендиращия обезщетение и починалия са намерили, както бе посочено погоре, разрешение в задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Според тълкувателното решение възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна и дълбоко емоционална такава по смисъла на тълкувателното решение, са различни за всеки конкретен случай, като следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните доказателства. В конкретния случай може да се заключи, че между децата и тяхната баба са били изградени отношения на взаимна обич и привързаност. Те са общували поС.но, тъй като са живели в едно домакинство. Пострадалата е подпомагала активно своя син и техен баща при упражняването от негова страна на предоставените му родителски права предвид дезинтересирането на майката от децата и напускането на семейството и дома, в който те са били отглеждани. Вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза е установило и при децата нормална реакция спрямо загубата на близък, която при тях е по-специфична, тъй като те не могат да осмислят загубата на нещо или някой като житейска категория. Същото е установило, освен това, че К., която към датата на произшествието е била на 5 години и 3 месеца има ясен спомен за баба си и отношенията си си нея, преживяванията от които сочат на установена емоционална привързаност. Такава връзка, макар и не в такава степен е налична и при Х., който към онзи момент е бил на 3 години. Експертът е установил, че децата са имали безпокойство, страх да останат сами, желание да бъдат до обекта на своята привързаност, затова са имали соматични проблеми, но като цяло при тях не се е формирало в тесен смисъл заболяване от типа на разстройство с тревога от раздяла в детството, фобийнотревожно разстройство в детството или разстройство със социална тревожност в детството. Експертът не е отчел данни за болестни преживявания, съответно да се е налагало децата да посещават психиатрични служби, не са им били изписвани специфични медикаменти, не са посещавали психологични консултации. Естествено е децата да са изпитвали посочените по-горе чувства, но за да възникне в техния патримониум правото на заместващо обезщетение за причинените им неимуществени вреди, следва да се установят превишаващи по интензитет (над обичайните) негативни емоционални преживявания. По делото, от събраните доказателства, не се установяват такива превишаващи нормалните, обичайните болки и страдания при кончината на много близък родственик. Поради това именно следва да бъде отречена материалната легитимация на тези двама ищци за търсене на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба. Следва да се отбележи, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд се е придържал към цитираното тълкувателно решение и не се е отклонил от задължителните постановки на същото. Обсъдени са от него събраните доказателства, направена е преценка на установените факти и обстоятелства и въз основа на тях е изведен извод за съществувала между малолетните ищци и тяхната баба обичайна връзка между двама родственици, която не се отличава с дълбока и изключителна близост, и за съответна на нея незавишена степен на болки и страдания на ищците вследствие смъртта на баба им. Съдът е обсъдил и съобразил както събраните гласни доказателства, така и заключението на вещото лице по допуснатата психиатрична експертиза, което, както бе посочено по-горе, не е констатирало заболяване при тях и липса поради това на получаване на специализирано лечение наложено от кончината на баба им. Съдът е акцентирал на липсата на доказана особено близка духовна и емоционална връзка с починалата, обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за кръга на правоимащите съгласно ППВС 4/1961 година и ППВС 5/1969 година лица, като е съобразил и възрастта на децата и произтичащите от нея особености на човешката психика. В константната съдебна практика е застъпено именно горното становище и по-специално, че правото на братята/сестрите и на баба/дядо и внуци да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на техен родственик се признава само по изключение. Присъждането на обезщетение винаги е обусловено от провеждане на пълно и главно доказване на критериите, възприети в ТР №1 от 21.06.2018 година на ОСНГТК на ВКС, а именно на наличието на особено близка емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от обичайната привързаност между посочените лица и на проявление на неимуществени вреди в правната сфера на малолетните ищци, чиито интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за съответната връзка болки и страдания. Предвид съвпадането на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено. По разноските на страните пред настоящата въззивна инстанция: С оглед изхода по жалбата, на ищците не се следват разноски. Не следва да бъде определяно и съответно присъждано и възнаграждение на ангажирания от тях адвокат, уговорено като платимо при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Това е така, тъй като за уважаване на искане от вида на посоченото е достатъчно правна помощ по делото да е осъществена безплатно и да има изявление в тази посока по делото, да липсват данни, които да опровергават това обстоятелство и последното - да е налице отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 от ГПК /определение № 515 от 2.10.2015 година на ВКС по ч. т. д. № 2340/2015 година, I т. о., определение № 60338 от 7.10.2021 година на ВКС по ч. т. д. № 1226/2021 година, I т. о./. В случая липсва последната предпоставка, а именно не може да бъде ангажирана отговорността на ответника за разноски, тъй като жалбата на ищците е изцяло отхвърлена. На ответника, независимо от изхода на настоящото производство, в което жалбата на ищците е счетена за неоснователна, разноски също не следва да се присъждат. Съдът не присъжда търсеното юрисконсултско възнаграждение, тъй като юрисконсулт не е участвал в нито една фаза от производството по делото. Същевременно, доказателства за уговорено и платено адвокатско възнаграждение на ангажирания по делото един адвокат липсват представени. Мотивиран от горното и по изложените съображения, Бургаският апелативен съд