Решение № 531 от 17.10.2024 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 538/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК Образувано е по въззивна жалба на ДП „НКЖИ“, чрез поделение „Сигнализация и телекомуникации“ гр. София, подадена чрез юк З., против решение № 221/20.03.2024г. по гр.д. № 673/2022г. на ГОРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „БДЖ- Товарни превози“ ЕООД гр. София, чрез „Поделение за товарни превози“ гр. Г. Оряховица сумата от 6 494, 78 лв., предявена като частичен иск от 116 536, 55 лв. с ДДС, представляваща общ размер на платени такси за услуга за ползване на ел. уреди на ответника за периода от м. юли 2020г. до м. септември 2023г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.04.2022г. до окончателното й изплащане. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Възразява се срещу извода на районния съд, че ищецът не може да бъде захранен от друг доставчик на ел. енергия, като се оспорва автентичността на представените от него откази на лицензираните оператори, както и тяхната доказателствена стойност към исковия период. Изтъква се, че жалбоподателят прави допълнителни разходи във връзка доставката на ел. енергия на ищеца, включително за поддържане на ел. уредбите, за отчитане на вторичните електромери, за осчетоводяване на отчетените количества и др. подобни, за покриването на които с утвърдени от жалбоподателя Общи условия е въведено начисляването на такса за ползване на ел. уредбите му. Оспорва се извода на съда, че ищецът не е приел същите, като се изтъква, че той е уведомен за тях и неоснователно отказва да плати въведената такса ползване. С тези доводи се иска от ВТОС да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендират се разноски. В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата, като неоснователна и недоказана. Възразява, че въпросните такси са въведени едностранно от жалбоподателя, без постигната договорка между страните по наемното правоотношение, доколкото приетите от него ОУ не го обвързват и не създават основание за начисляване и плащане на същите. Оспорва жалбоподателят да има право на начислява на ищеца по делото като наемател на негови обекти такса покриваща твърдените от него разходи по доставка на ел. енергия и поддържане на ел. уредбите му. В тази връзка се сочи, че липсва основание за ищеца да заплаща едностранно и напълно произволно определената от жалбоподателя такса, тъй като за нейната дължимост липсва уговорка между страните по договора за наем, поради което платената от него искова сума следва да му се върне като недължимо получена. По тези съображения се иска от въззивния съд да остави без уважение подадена жалба и да потвърди решението на ГОРС като правилно. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. При проверка за неговата правилност въззивният съд приема за установено следното: Ищецът „БДЖ- Товарни превози“ ЕООД гр. София, чрез „ПТП“ гр. Г. Оряховица е предявил иск с правно основание чл. 55 ал. 1 т. 1 ЗЗД за осъждане на ответника ДП „НКЖИ“, чрез секция „Сигнализация и телекомуникации“ гр. Г. Оряховица да му върне сумата от 6 494, 78 лв., представляваща общ размер на начислените такси за достъп и ползване на ел. уредби за периода от м. юли 2020г. до м. октомври 2020г. вкл. по фактури № 3400/30.09.2020г., № 3416/30.09.2020г., № 3449/26.10.2020г. и № 4216/31.12.2020г., като получена без основание, която сума е предявена като частичен иск от цялото вземане в размер на 116 536, 55 лв. с ДДС начислени такси за периода от м. юли 2020г. до м. септември 2023г. /допуснато от районния съд увеличение на пълния размер на паричното вземане/. Ищецът твърди, че страните по делото са сключили договор № 2702/16.07.2008г. за достъп и използване на железопътна инфраструктура - публична държавна собственост, по силата на който като наемател ползва помещения и площи, предоставените му от наемодателя - ответник, находящи се в жп гари и други сгради в гаровите райони, съгласно двустранно подписан протокол, които подробно са изброени в исковата молба. Ищецът уточнява, че за ползването на отдадените под наем обекти заплаща наем по цени съгласно допълнително споразумение от 12.10.2011г., както и разходи за консумирана ел. енергия в тях и в собствени сгради и съоръжения, отчитана с двустранно подписани протоколи, по показания на вторични електромери. Допълва, че в част от сградите – жп гара Плевен, ГАЦ на жп гара Варна и в сградата на бившето ЖП Управление гр. Г. Оряховица е невъзможно отделянето на ел. потреблението, поради което в тях консумираната ел. енергия се заплаща въз основа на съразмерно разпределяне на процентите ползвана площ. Ищецът твърди, че от м. юли 2020г. ответникът е започнал да начислява в месечните фактури за ел. енергия такса за ползване на електрическата му уредба при единична цена от 0, 045 лв. с ДДС съгласно Общи условия – ред за присъединяване, цени и условия за предоставяне на услугата „достъп до ел. уредби на ДП „НКЖИ“ и ползването им за ел. захранване“ /ОУ/. Посочва, че е оспорил дължимостта на тази едностранно начислена такса, която за първоначалния исков период е възлизала на 65 743, 50 лв., но поради необходимост от ел. захранване е заплатил същата с платежно нареждане от 17.11.2021г. Ищецът оспорва издадените от ответника ОУ да го обвързват, тъй като не ги е приел, а и същият не е лицензиран оператор на ел. разпределителна мрежа, извън случаите на разпределение на тягова ел. енергия по разпределителната мрежа на жп транспорта. Ищецът възразява срещу дължимостта на заплатените от него такси, тъй като по съществото си представляват заплащане на допълнителна наемна цена, поради това, че в наетите сгради и площи има изградени ел. инсталации, което ползване не следва да се заплаща отделно от уговорения наем. Относно тази част от начислените такси за достъп и ползване на ел. уредби за захранване на собствени на ищеца обекти, последният изтъква, че по силата на закона – чл. 117 ал. 8 ЗЕ заплащането на същите не е възложено на потребителя, а следва да се урежда с договор между собственика на ел. уредбите и оператора на ел. разпределителната мрежа по цени на КЕВР. Допълва, че въвеждането на таксата от ответника е продиктувано от желанието му да покрие увеличаващите му се разходи за поддържане на ел. уредбата си, с оглед новия начин за ценообразуване въведен от ЕРП Север през м. юли 2020г. По изложените съображения ищецът смята, че не съществува законово или договорно основание, което дава право на ответника да начислява и изисква от него плащане на такса за достъп и ползване на собствените му ел. уредби, поради което процесната сума от 6 494, 78 лв. като част от общо недължимата сума в размер на 116 536, 55 лв. с ДДС начислена за периода от м. юли 2020г. до м. септември 2023г. се явява платена при начална липса на основание и следва да му се върне. С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Признава, че ищецът по силата на процесния договор № 2702/16.07.2008г. е наемател на посочените в исковата молба обекти, ел. захранването на които се осъществява от собствени на ответника ел. уредби и съоражения средно и ниско напрежение. Изтъква, че консумираната от ищеца в наетите помещения ел. енергия се отчита от вторични електромери, монтирани след СТИ на ответника, които са поставени според законовите изисквания на границата на собственост. Ответникът признава, че с представените от ищеца фактури са му начислени за плащане оспорените такси за достъп и ползване на ел. уредби, като уточнява, че същите са въведени, за да се покрият минималните му разходи по отчитане на вторичните електромери, тяхната техническа експлоатация и издаването на фактурите. Ответникът отрича таксата да е въведена едностранно от него, тъй като ищецът е уведомен с писма от 26.11.2020г. и от 29.01.2021г. за условията и цените, по които същата ще се начислява, поради неизпълнение на задължението му по чл. 17 т. 4 от договора от 2008г. да предприеме незабавни действия за пресъединяване към ЕРМ на съответния лицензиран оператор. Допълва, че начисляването на таксите е предвидено в създадени от него ОУ, които са публично известни и с които ищецът е запознат, доколкото е страна по договори за ползване на ел. уредбите на ДП „НКЖИ“ за други негови собствени обекти, различни от процесните. Ответникът посочва, че по тези договори ищецът не е възразил срещу начисляването на спорните такси и ги заплаща без никакви възражения. Оспорва, че по процесния договор задълженията на ищеца се свеждат единствено до заплащане на разходи за консумирана от него ел. енергия, отчетена от вторичните електромери. Ответникът изтъква, че съгласно клаузата на чл. 17 т. 5 от него ищецът се е съгласил да заплаща ел. енергията по цени и начин определени от наемодателя. Оспорва начина, по който ищецът тълкува нормата на чл. 117 ал. 8 ЗЕ и се изтъква, че същият още от 2008г. е следвало да предприеме действие да стане клиент на оператора на ЕРМ и да му се доставя електричество чрез ел. уредбите на ответника. Възразява се срещу твърденията на ищеца защо през м. юли 2020г. е започнало начисляването на оспорените такси. С тези доводи се моли за отхвърляне на иска. При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна: С договор № 2702/16.07.2008г. страните по делото са уредили взаимоотношенията си във връзка с достъпа и използването на железопътна инфраструктура – публична държавна собственост, които се осъществяват в съответствие с разпоредбите на ЗЖТ и Наредба № 41/27.06.2001г. Ответникът като управител на железопътната инфраструктура се е задължил да предостави на ищеца в качеството му на превозвач услуги за обслужване и поддръжка, допълнителни и съпътстващи услуги съгласно Приложение към чл. 7 ал. 1 и чл. 17 ал. 2 от Наредба № 41 срещу задължението на последния да заплаща уговорените в чл. 3 такси и цени за ползвани услуги /чл. 17 т. 2.3/. Според чл. 7 ал. 1 от договора част от включените в това приложение услуги са използване на сгради /части от сгради, помещения в сгради/ и други съоръжения в пътнически гари, както и използването на товарно – разтоварни площадки и терминали, необходими за осъществяване дейността на ищеца. Същият е поел задължение, освен дължимите за услугите такси, да заплаща на ответника и разходите за консумативи /ел. енергия, топлоенергия и вода/ в посочените обекти, отчетени от уредите на наемодателя или на база двустранно подписани протоколи при липса на измервателни уреди. Според чл. 17 т. 4 ищецът е поел задължение да предприеме съответните действия ползваните от него обекти, предмет на договора или собствените му обекти, които се захранват с електричество от ел. уредби и съоръжения на ответника, да бъдат присъединени към ЕРМ на съответния оператор по предвидения за това нормативен ред. При наличие на писмено становище от оператора на ЕРМ за невъзможност за подобно присъединяване или при писмено съгласие от негова страна захранването да продължи от съоръженията на ответника до момента, в който стане възможно присъединяването към мрежата му, обектите ще останат да се захранват от ел. уредбите на жп инфраструктурата /чл. 17 т. 4.2/. Ищецът се е съгласил да заплаща консумираната ел. енергия в горепосочените обекти по цени и начин определение от ответника, както и да поема част от стойността на ел. енергията, консумирана за общи нужди в сградите, където са разположени тези обекти – чл. 17 т. 5 и т. 5.1 от договора. С допълнително споразумение към процесния договор, подписано между страните на 12.10.2011г., същите са приели нов размер на наемната цена за кв. метър открита и закрита площ, която ищецът следва да заплаща, при използване на сгради и други съоръжения в пътнически гари. По делото не е спорно, че през 2016г. ответникът е приел и одобрил ОУ за реда за присъединяване, цени и условия за предоставяне на услугата „достъп до ел. уредбите на ДП „НКЖИ“ и ползването им за ел. захранване“ /ОУ/. В същите е предвидено, че тази услуга се предоставя по силата на сключен договор с ползвателя на съоръженията и ОУ ще са неразделна част от договорното съдържание. Според чл. 7, раздел III на ОУ ползвателят заплаща ежемесечно стойността на отчетената от СТИ ел. енергия по крайни цени, които изпълнителя по договора за достъп плаща на доставчика си, както и сумата от 0, 045 лв. с ДДС – цена на предоставената услуга достъп до ел. уредби и ползването им за ел. захранване за всеки консумиран и отчетен от СТИ на ползвателя киловат/час ел. енергия. Липсва спор между страните, че ответникът в издадените след м. август 2020г. фактури е започнал да начислява към стойността на консумираната от ищеца ел. енергия в процесните обекти и такса за ползване на ел. уредби на НКЖИ. Така в процесния период за м. юли 2020г. на ползвателя е начислена такса за плащане в размер на 1 434, 60 лв. с ДДС /фактура № 3400/30.09.2020г. и кредитно известие към нея с № 6530/30.09.2021г./, за м. август 2020г. – такса в размер на 1634, 46 лв. с ДДС /фактура № 3416/30.09.2020г. и кредитно известие към нея с № 6531/30.09.2021г./, за м. септември 2020г. – такса в размер на 1515, 79 лв. с ДДС /фактура № 3449/26.10.2020г. и кредитно известие към нея с № 6546/13.10.2021г./, за м. октомври 2020г. – такса в размер на 1909, 93 лв. с ДДС /фактура № 4216/31.12.2020г. и кредитно известие към нея с № 6547/13.10.2021г./ или общо сумата от 6494, 78 лв. Между страните не е спорно, че ищецът е заплатил тази сума на ответника с платежно нареждане № 735/17.11.2021г. /лист 291-294 от том I/, въпреки че е оспорил нейната дължимост /разменена между тях кореспонденция/. По делото са приобщени множество други писмени доказателства и са разпитани свидетели, които не са необходими за изясняване на релевантните към предмета на спора факти, поради което не се обсъждат от настоящата инстанция. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Уважаването на предявения иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пред. 1 ЗЗД за връщане на даденото, поради начална липса на основание изисква ищецът да докаже единствено и само факта на извършване на престацията респ. на получаването й от ответника. За да отблъсне исковата претенция, в тежест на последния е да докаже пълно и главно валиден юридически факт за получаване респ. задържане на получената имуществена облага. В случая по делото е безспорно установено, че с платената от ищеца на ответника сума от 458 584, 63 лв. с платежно нареждане № 735/17.11.2021г. са погасени фактурираните му в периода м. юли 2020г. – м. октомври 2020г. такси за ползване на ел. уредби на НКЖИ в общ размер на 6494, 78 лв. по фактури № 3400/30.09.2020г., № 3416/30.09.2020г., № 3449/26.10.2020г. и № 4216/31.12.2020г. Спорен по делото е въпроса дали към момента на плащане ответникът е имал основание да получи респ. впоследствие да задържи процесната сума като цена на услугата достъп до ел. уредбите на НКЖИ и ползването им за ел. захранване. Спора е правен и не е по фактите. Понастоящем от събраните по делото доказателства се установи, че страните са обвързани от валиден писмен договор от 2008г., сключен на основание чл. 33 ал. 1 ЗЖТ, с който същите уреждат взаимоотношенията си във връзка с достъпа и използването на железопътната инфраструктура, която по силата на закона ответника управлява – чл. 9 ал. 3 ЗЖТ. Съгласно § 1 т. 1 от ДР на ЗЖТ част от обектите на жп инфраструктурата са терените и сградите, служещи за осигуряване на контрол по поддържането на тази структура, терените и сградите в жп гарите, в които се осъществява дейността по управление движението на влаковете, приемните сгради в тях и др. подобни. С процесния договор страните са уговорили възможността ищеца да полза такъв вид инфраструктура - части от сгради, помещения в сгради и други съоръжения в пътнически гари, както и използването на товарно – разтоварни площадки и терминали, необходими за осъществяване на дейността му като превозвач срещу дължима от него наемна цена, определена по допълнителното споразумение от 12.10.2011г. Във връзка с ползването на тези обекти ищецът е поел задължение да заплаща консумираната от него ел. енергия отчетена от уредите на ответника или на база двустранно подписани протоколи, при липса на такива по цени и начин определени от управителя на жп инфраструктурата, както и да поема част от стойността на ел. енергия, консумирана за общи нужди в сградите, където са разположени тези обекти. Сключеният в границите на чл. 9 ЗЗД договор обвързва страните със силата на закон, съгласно чл. 20а ал. 1 ЗЗД и изисква от всяка страна да изпълнява поетите с него задължение по начина указан в чл. 63 ал. 1 ЗЗД. Постигнатите по договора уговорки са задължителни за страните, докато не бъдат изменени или отменени по взаимно съгласие или на основания, предвидени в закона /арг. чл. 20а ал. 2 ЗЗД/. От така постигнатите между страните договорености прецени в съответствие с правилата за тълкуване на договорите по чл. 20 ЗЗД не може да се направи извод, че с процесния договор ищецът е поел задължение да заплаща на ответника цена на услугата достъп до неговите ел. уредби и съоръжения. Съпоставката на клаузите на чл. 7 ал. 1 т. 1 и чл. 17 т. 5 от договора сочи, че превозвачът по договора се е съгласил да заплаща консумираната от него ел. енергия в наетите обекти, отчетена от уредите на ответника. Следователно по процесния договор ищецът е длъжен да заплаща единствено реално потребената от него ел. енергия, за отчитането на която в наетите от него помещения и площи са монтирани вторични електромери, след СТИ на ответника. Клаузата на чл. 17 т. 5 от договора не дава право на наемодателя – ответник да въвежда едностранно и без съгласието на ищеца допълнителни компоненти към цената на ползваната от него ел. енергия в наетите обекти. Представените по делото Общи условия – ред за присъединяване, цени и условия за предоставяне на услугата „достъп до ел. уредби на ДП „НКЖИ“ и ползването им за ел. захранване“ /ОУ/, в който е предвидено заплащането на процесната такса, не са приложими към процесния договор и не обвързват ищеца. От една страна договор № 2702/16.07.2008г. не е сключен при ОУ по см. на чл. 298 ал. 1 ТЗ, а и въпросните ОУ са приети през 2016г., след подписването му, поради което не може да станат част от договорното съдържание и да са задължителни за ищеца, освен ако не ги приеме писмено. По делото нито се твърди, нито се доказва тяхното писмено приемане след одобряването им от ответника. Обстоятелството, че ищецът е уведомен за тях и че по други договори между страните тези ОУ са част от договорното съдържание не води до приложението им към процесния договор. Всяка валидно възникнала облигационна връзка съществува самостоятелно и има това съдържание, което страните конкретно са уговорили по нея. От друга страна знанието за наличието на тези ОУ не е достатъчно, за да обвърже с тях ищеца, доколкото те са част от договорното съдържание на договор за предоставяне на услугата „достъп до ел. уредбите на НКЖИ и ползването им за ел.захранване, какъвто процесният договор от 2008г. не е. Последният има съвсем различен предмет и с него не е уговорено предоставянето на тази услуга, за да са относими към него обсъжданите ОУ. Съгласно чл. 30 от него договорът може да бъде изменян и допълван само със съгласието на двете страни изразено писмено. Обстоятелството, че ответникът е уведомил писмено ищеца за цената и начина, по който ще се начислява процесната такса не е достатъчно, за да се приеме, че е постигнато съгласие между страните за допълване на договора от 2008г. по см. на чл. 30 от него. От разменената между страните кореспонденция е видно, че ищецът се е противопоставил на начисляването на процесната такса, но дори и да не е възразил срещу нея, както твърди ответника, само по себе си това не е достатъчно за изменение на договорното съдържание. За това е необходимо същият да има недвусмислена воля за приемане на задължението да плаща тези такси, която следва да е изразена писмено, доколкото писмения вид е предвиден като форма на действителност на договора, съгласно чл. 33 ал. 1 ЗЖТ. Неизпълнението на поетото от ищеца задължение по чл. 17 т. 4 от договора за предприемане на действия за присъединяване на процесните обекти към ЕРМ на съответния лицензиран оператор също не може да обоснове наличието на основание за заплащане на въпросните такси. От една страна по делото са представени доказателства от ЕРП Север за отказ да присъедини ползваните от ищеца обекти, а от друга - неизпълнението на това задължение не е скрепено с договорна санкция, имаща за последица начисляването на такса за достъп до ел. уредбите на ответника. По тези съображения настоящият състав на ВТОС намира, че ответната страна не доказа по делото наличие на основание, което да й дава право да получи и задържи процесната сума, платена като общ размер на начислени такси за достъп до ел. уредбите на НКЖИ за периода м. юли 2020г. – м. октомври 2020г. Нито към момента на сключване на договора от 2008г., нито впоследствие ищецът е изразявал воля за поемане на задължение да заплаща цената на тази услуга. Нито в законов, нито в подзаконов нормативен акт е предвидено нейното заплащане от превозвача по договора по чл. 33 ал. 1 ЗЖТ. Задължението за заплащането й се явява едностранно въведено от ответника, в нарушение на чл. 20а ал. 2 ЗЗД и факта на плащане на исковата сума не може да служи като признание за наличието на подобно задължение, както смята жалбоподателя. В тази връзка процесната сума се явява недължимо платена от ищеца за услуга, за която страните не са постигнали съгласие, поради което същата е дадена при начална липса на основание и следва да бъде върната от ответника. Мотивиран от горното настоящият състав на ВТРС намира, че предявения частичен иск за връщане на сумата от 6494, 78 лв. – начислени такси за достъп до ел. уредбите на ответника за процесния период се явява основателен и доказан и следва да се уважи. Доколкото при частична претенция предмет на спора е само тази част от паричното вземане, която е предявена по делото и обективните предели на СПН обхващат само признатия размер на спорното материално право, неправилно предприетото от районния съд изменение на пълния размер на паричното вземане, част от което е заявената по делото сума, не се отразява върху правилността на обжалвания акт. В тази връзка, след като ГОРС е достигнал до същия краен резултат, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. При този изхода на делото претенцията на въззивника за разноски се явява неоснователна. Право на разноски пред настоящата инстанция, с оглед резултата от въззивното обжалване, има въззиваемата страна, която е представлявана от юрисконсулт. В съответствие с чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ал. 1 ЗПрП вр. чл. 25 ал. 1 НЗПрП на същата следва да се присъди юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 лв. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд