Решение от 13.1.2026 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 101/2022 г.

наказателно дело №*0224310200101 по описа за 2022 година С наказателно постановление №0800/16.12.2021 г. на д-р РСФ – Директора на ОБДХ Л, са наложени на К. П. К. ЕГН ••••••••••, от с. С, общ. Л, ул. „С Р" №*, глоби в размер на 300 (триста) лева на основание чл.420а, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейности и 300 (триста) лева на основание чл.449а, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, за това, че на 13.09.2021 г. около 10.00 часа комисия в състав д-р Е. К. Е., главен инспектор отдел „Здравеопазване на животните" при ОДБХ -Л, д-р Т. В.-Д. с главен инспектор отдел „Здравеопазване на животните", С. Х. - младши полицейски инспектор при РУ на МВР Л и М. М. - кметски наместник на с. С, общ. Л са извършили проверка на място в с. С, общ. Л, ул. „С Р" №* , във връзка със сигнал, подаден от РУ на МВР Л за нерегламентирано отглеждане на прасета на посочения адрес. При проверката се констатира, че лицето К. П. К. отглежда два броя свине без поставена официална идентификация с видимо тегло съответно 60-70кг и 80-90кг, в обект, който не е регистриран по реда на чл. 137 от Закон за ветеринарномедицинската дейност. Посочено е, че нарушенията са описани в Констативен протокол № 11002-13092101 от 13.09.2021г., който е неразделна част от административнонаказателната преписка по издаване на настоящото наказателно постановление, с което са нарушени разпоредбите на: Чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закон за ветеринарномедицинската дейност (Обн., ДВ, бр. 87 от 1.11.2005 г., в сила от 1.05.2006 г.) Чл. 449а, ал. 1 от Закон за ветеринарномедицинската дейност (Обн., ДВ, бр. 87 от 1.11.2005 г., в сила от 1.05.2006 г.) Посочено е, че АУАН № 0000000056/13.09.2021 г. е съставен в присъствието на свидетеля - Т. В.-Д. с ЕГН ••••••••••, главен инспектор отдел „Здравеопазване на животните" с адрес: гр. Л. ул. „Р К" №•• и на нарушителя К. П. К., на когото актът е предявен и връчен лично за подпис на 13.09.2021 г. Посочено е, че срещу АУАН №0000000056/13.09.2021г в срока по чл. 44, ал, 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) не е постъпило писмено възражение от страна на нарушителя, а в раздел „Обяснения или възражения на нарушителя" в АУАН е написано саморъчно „Ще предоставя по-късно", но такива не са предоставени. Посочено е, че при съставянето и връчването на АУАН № 0000000056/13.09.2021 г не са допуснати процесуални нарушения или нарушения на материалния закон, които да нарушават или ограничават правото на защита на нарушителя, поради което не са налице основания за прекратяване на образуваното административнонаказателно производство. Посочено е, че след преценка на всички представени доказателства в тяхната съвкупност, приемам за установено от фактическа и правна страна, че лицето К. П. К., ЕГН •••••••••• отглежда селскостопански животни без официална идентификация в животновъден обект, който не е регистриран по реда на чл. 137 от Закон за ветеринарномедицинската дейност, установено при извършена проверка на дата 13.09.2021г. в с. С, общ. Л, с което виновно е извършило нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закон за ветеринарномедицинската дейност и чл. 449а, ал. 1 от Закон за ветеринарномедицинската дейност. Посочено е, че при извършване на преценка за наличието или липсата на основание за прилагане на института на маловажността по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се има предвид, че нарушението на разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 1 и по чл. 449а, ал. 1 от Закон за ветеринарномедицинската дейност не изисква настъпването на вредоносни последици, поради което смятам, че нарушението няма белезите на маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Посочено е, че от нарушенията са засегнати обществените отношения, свързани със здравеопазването на животните и не се установява изключително ниска степен на обществена опасност, която да доведе до извод за незаконосъобразност на наложеното наказание. Посочено е, че предвид изложеното, и обстоятелството, че нарушенията по чл. 139, ал. 1, т. 1 и по чл. 449а, ал. 1 от Закон за ветеринарномедицинската дейност са извършени за първи път, административните наказания по чл. 420а, ал. 1 и по чл. 449а, ал. 1 от Закон за ветеринарномедицинската дейност следва да бъде определено в предвидения от закона минимален размер. Посочено е, че с оглед гореизложеното и на основание чл. 27 и чл. 53 от ЗАНН и 420а, ал.1 и чл. 449а, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност с оглед дадените му правомощия по чл. 472, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, налага на жалбоподателя посочените по – горе наказания. Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят К. П. К., който го обжалва в срок и излага, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че възразява срещу така направените констатации в акта и наказателното постановление. Оспорва факта, че проверяваният адрес, на който уж са намерени прасетата е соченият в акта за установяване на административно нарушение. Сочи, че посоченият адрес с. С, общ. Л, ул. „С Р" №* е моят адрес по лична карта, като самите животни са открити в друг имот, на няколко къщи от неговия. Сочи, че условията и реда за идентификацията на животните са регулирани в Наредба № 61 от 9 май 2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на европейския съюз. Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от тази наредба средствата за идентификация са поставят преди животните да напуснат животновъдния обект, в който са родени. Излага, че е идентична и нормата на чл. 27, ал. 4 във вр. с ал. 1 от Наредбата, съгласно които норми, свинете се идентифицират чрез индивидуални средства за идентификация - ушни марки ( ал. 1) и се идентифицират възможно най-бързо след раждането, но при всички случаи преди да напуснат животновъдния обект, в който са родени ( ал. 4). Сочи, че никъде в законодателството не е посочен изричен срок, в който да се маркират свинете. Напротив, посочената по-горе наредба определя срок за идентификация възможно най-бързо след раждането, но при всички случаи преди да напуснат животновъдния обект, в който са родени. Сочи, че никъде в АУАН или НП не е посочено на каква възраст са откритите животни, които отглежда, нито дали са родени в проверявания обект. Сочи, че в този случай задължението за маркирането им е императивно само при напускане на обекта, което намира за съществено нарушение на материалния закон при съставянето на АУАН, което ограничава правото му да се защити пълноценно пред съда. Оспорва правната квалификация на така установените нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закон за ветеринарномедицинската дейност и чл. 449а, ал. 1 от Закон за ветеринарномедицинската дейност. Сочи, че квалификацията на извършеното нарушение по чл. 139, ал.1, т. 1 ЗВД е неправилна, а описаното от фактическа страна деяние е несъставомерно. Излага, че съгласно чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗВД се забранява отглеждането на животни, на които не е извършена официална идентификация, и/или на животни, по отношение на които не са изпълнени мерките по програмите по чл. 46з, 46и и чл. 118, ал. 1. ЗВД. Излага, че в разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗВД се съдържат няколко забрани - за отглеждане на неидентифицирани животни, за отглеждане на животно, за което не са изпълнение мерките по програмите по чл. 46з, 46и и по чл. 118, ал. 1 от ЗВД. Отглеждането на животно при неспазване на която и да е от забраните е забранено под страх от административно наказателна отговорност с разпоредбата на чл. 420а ал. 1 от ЗВД - който наруши забрани по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗВД се наказва. Излага, че нарушаването на повече от една забрана се извършва винаги, чрез действието по отглеждане на животно, въпреки че не е идентифицирано и/или за него не са изпълнение мерките по посочените програми, въведени със закона, което означава, че с едно изпълнително деяние в идеална съвкупност ще се осъществяват повече от един състав на административно нарушение. Излага, че по силата на чл. 18 от ЗАНН за всяко отделно деяние ще следва да се наложи и отделно административно наказание. Излага, че в настоящия случай е отправено обвинение за нарушаване на две забрани по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗВД са наложено едно административно наказание, като е допуснато и смесване на двата отделни състава по чл. 420а ал. 1 от ЗВД. Излага, че обстоятелството, че животното не е идентифицирано не сочи на неспазване на задължението за изпълнение на мерките по съответните програми. Излага, че в АУАН и в НП не е посочено коя мярка от Националната програма за профилактика, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози не е изпълнена. Излага, че в АУАН и НП липсват обективни признаци от фактическия състав на нарушенията по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗВМД, а именно - не е посочено какво точно е нарушението, извършено от него - животните са без идентификация или по отношение на същите не са изпълнение програмите по чл. 46з, 46и и чл. 118, ал. 1, заради което счита, че наказателното постановление № 0800/ 16.12.2021 г. нарушава чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 18 от ЗАНН. Излага, че липсата на пълно, ясно и точно описание на нарушението нарушава законово изискване за наличие на съществени реквизити и възпрепятства да упражня правото си на защита. Излага, че освен АУАН, като собственик на свинете му е издадено Предписание № 0000876/13.09.2021 г. да се регистрира животновъден обект, да се идентифицират наличните животни, да се сключи договор за ветеринарномедицинско обслужване и да се организира вземане на кръвни проби за АЧС със срок на изпълнение 27.09.2021 г., както и че бил издаден Акт за възбрана №0000000197/13.09.2021 г., с който на основание чл. 117, ал. 1, т. 7 се възбранявало движението и клането на 2 бр. неидентифицирани прасета. Излага, че това нарушава принципа поп bis in idem, като за едно и същи нарушение срещу него са предприети няколко административни мерки. По отношение на наложената на основание чл. 449а, ал. 1 от ЗВД санкция намира, че е неправилно приложена административнонаказателна разпоредба вместо материално правна разпоредба. Сочи, че задължението за регистрация на животновъден обект се намира в чл. 51, ал. 1, предл. второ от ЗВД и че според цитираната разпоредба, животновъдните обекти подлежат на регистрация по реда на чл. 137 от ЗВД. Излага, че в АУАН и НП посочване на разпоредбата на чл. 137 от ЗВМД, нито към нея има препращане. Излага, че било недопустимо чрез тълкуване да се разбере каква е била волята на наказващия орган. Намира, че при преценката за налагане санкциите следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Сочи, че преценката за наличие на маловажен случай се извършва по законосъобразност и попада в обхвата на съдебния контрол, в този смисъл е ТР№ 1 от 12.12.2007 г. на ВКС и че маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение, с оглед липсата или незначителните вредни последици или с оглед на други обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. Сочи, че още на същия ден подал в ОДБХ -Л Заявление за регистрация на животновъден обект с вх. № ЗЖ-2078/13/09.2021 г. и предприел мерки за изпълнение на предписанието и че към момента обектът му е регистриран като лично стопанство с капацитет 3 бр. прасета и 50 бр. птици с Удостоверение за регистрация № 1700/21.09.2021 г., с което предписанието е изпълнено, а възбраната е свалена. Сочи, че няма никакви предходни нарушения административни нарушения по Закона за ветеринарномедицинската дейност, за които да е наказан с влезли в сила НП. Поради изложеното моли съда да приеме, че обстоятелствата по извършване на описаното в НП № 0800/ 16.12.2021 г., административно нарушение разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените нарушения от този вид, поради което са налице и предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. С протокол за избор на съдия-докладчик от 08.04.2025 г. делото е преразпределено на съдия Йорданка Вутова, предвид на това, че предходният съдия-докладчик Галя М.а е освободена от длъжност, считано от 01.04.2025 година, към който момент въпреки, че делото е било обявено за приключено, не е бил постановен съдебен акт. С оглед разпоредбата на чл.258, ал.2 от НПК, делото е разгледано отначало. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и моли съда да отмени обжалваното НП на посочените в жалбата основания. АНО – Директора на ОБДХ Л, редовно призован се представлява от адв. Н., която моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното НП. Сочи, че видно от събраните по делото писмени доказателства, както и от гласни такива - показанията на присъствалите на проверката, било установено, че същата е инициирана по повод постъпила в РП Л жалба от страна на А Р с твърдения в нея за наличие на животни в наследствена вила, притежавана от него в с. С. Сочи, че проверката е извършена съвместно с представител на инспектор от ОБДХ, служител на РУ МВР Л, кметския наместник на с. С и в присъствие на жалбоподателя А Р, както и на г-н К. К.. Сочи, че в самата жалба се посочва, че тези животни са на К. К. и че на място било установено, че в посочения имот в с. С, на ул. „С Р“ №*, са заварени две животни, които са без идентификация. Сочи, че посоченият имот не е регистриран като животновъден обект и че със съставения акт, на място е съставен и КП, предписание е дадено на нарушителя, като същият е предприел действия за регистрация на животновъден обект и в дадения с предписанието срок, такъв е регистриран. Сочи, че е издаден АУАН и съответно НП, тъй като административнонаказващият орган е приел, че са безспорно доказани посочените две деяния. Сочи, че за двете нарушения е определена глоба в минимален размер от 300 лева, която законът предвижда, като са съобразени последващите действия. Поради изложеното, моли съда да потвърди НП като вземе предвид писмените бележки, представени от нея при предходното разглеждане на делото. От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите д-р Е. К. Е., д-р Т. Н. В.- Д., М. М. и С. Х., от становището на жалбоподателя и становището на процесуалният представител на АНО и представените от същия писмени бележки, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: На 13.09.2021 година бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия №0000000056 от св. д-р Е. К. Е. в присъствието на св. д-р Т. В.-Д. срещу жалбоподателя К. К., за това, че 13.09.2021 г. около 10.00 часа в с. С, общ. Л по сигнал от РУ Л, относно подадена жалба за нерегламентирано отглеждане на свине се извърши проверка на адрес ул. „С Р" №* и се констатира отглеждане на два броя свине без идентификатори в обект, който не е регистриран по реда на чл. 137 от Закон за ветеринарномедицинската дейност. Установи се, че свинете са собственост на К. П. К., който сам потвърди същото, с което са нарушени разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 1 и чл. 449а, ал. 1 от Закон за ветеринарномедицинската дейност. С АУАН не са иззети като доказателства. В АУАН в графа възражения е вписано „Ще предоставя по - късно”. В АУАН е направен следния опис на писмени материали: 1. Констативен протокол №11002-13.09.2021 г.;2. Предписание №0000876/13.09.2021 г.; 3. Акт за възбрана №0000000197. При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима. От правна страна, съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган. В разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗВМД е предвидено, че се Забранява: отглеждането на животни, на които не е извършена официална идентификация, и/или на животни, по отношение на които не са изпълнени мерките по програмите по чл. 46з, 46и и чл. 118, ал. 1; В настоящия случай не се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е собственик на имота, в който са били намери двете животни при извършената проверка, или че е негов ползвател, както и че именно той е отглеждал намерените в имота 2 брая свине, които са били без поставена официална идентификация. В съдебно заседание и актосъставителят и свидетеля по акта заявяваха, че обстоятелството, че именно жалбоподателят е отглеждал посочените два броя свине, им е станало известно, след като в хода на извършената от тях проверка, последния сам им потвърдил, че намерените на адрес с. С, ул. „С Р“ №*, два броя свине са негови. Други доказателства събрани по делото, че тези животни са собственост на жалбоподателя, и че именно той ги е отглеждал в проверения имот, за който в хода на съдебното следствие бяха събрани категорични доказателства, че е собственост на трето лице, и че жалбоподателя не е негов ползвател, не бяха събрани по делото. Втората посочена за нарушена разпоредба, тази на чл. 449а, ал.1 от ЗВМД регламентира, че Който отглежда селскостопански животни в нерегистриран по реда на чл. 137 животновъден обект, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 3000 лв. Безспорно в хода на делото се установи, както е посочено и по – горе, че имота, на който са били намерени посочени в акта и НП 2 броя свине, не е собственост на жалбоподателя, както и че същия не е негов ползвател. Във връзка с изложеното, съдът приема, че не е доказано извършването на нарушенията от страна на жалбоподателя, поради което приема, че на същия неправилно са наложени наказания за двете нарушения - по чл. 139, ал. 1, т. 1 и по чл. 449а, ал. 1 от Закон за ветеринарномедицинската дейност, което е основание за отмяна на наказателното постановление като неправилно. Известно е от наказателноправната доктрина, че реализирането на наказателна отговорност не може да се основава единствено на самопризнанията на привлеченото към нея лице, а същите следва да се подкрепят и от други доказателства, събрани по съответния ред. Този императивен постулат неизменно важи и при реализирането на административнонаказателната отговорност. Още повече, доказателства в тази насока по тук обсъждания случай са необходими, тъй като към отговорност е привлечено физическо лице, поради което въпросът за вината също следва да се изследва. Такива обаче, липсват. С оглед на гореизложеното съдът намира, че НП следва да се отмени изцяло като незаконосъобразно. Разноски по делото не са претендирани от жалбоподателя. С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалният представител на АНО да бъдат присъдени на последния направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 300.00 лева, като неоснователно. Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът