Решение № 90 от 5.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 9681/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК. С решение № 20035806 от 13.05.2022 г., постановено по гр. д. № 52243/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 171 състав, е прогласен за недействителен по отношение на П. Х. К. и Е. Х. К. до размера на 1/2 идеална част за всеки от ищците по иска, предявен от тях в качеството им на наследници на С.В. К., с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД, срещу Д. К. К. на договор за прехвърляне на 1/2 идеална част от недвижим имот: апартамент № 1, представляващ самостоятелен обект с идентификатор: 68134.513.469.1.3. по ККР, с предназначение жилище, апартамент, на едно нива, с адрес на имота: гр. С., район „••••, на първия етаж от източната част на сградата, със застроена площ от 40, 75 кв.м., състоящ се от: входно антре, стая, кухненски бокс, столова, тоалетна с душ, гардероб и тераса, която е с квадратура 5, 54 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата по схема на АГКК: на същия етаж: няма, под обекта: няма, и над обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.513.469.1.2., заедно с избено помещение №2, по одобрения архитектурен проект с площ от 10, 64 кв.м., при съседи: от изток – двор, от запад- избено помещение и коридор, от север – коридор, от юг – двор и отгоре – апартамент на първи етаж, заедно с прилежащите му 57% идеални части от 1/5 идеална част от правото на собственост върху дворното място, срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между С.В. К., действаща чрез пълномощника си Д. К. К., и Д. К. К., обективиран в нотариален акт №55/27.10.2017 г., дело № 544/2017 г. на нотариус В.М., с рег. №053 и нотариален акт №127, дело №609/2017 г. на нотариус В. М., рег. №053, за поправка на явна фактическа грешка в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане №55/27.10.2017 г., дело № 544/2017 г. на нотариус В.М.. Ответницата е осъдена да заплати на ищците, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от по 288, 95 лв. – разноски по делото, а на адв. Г. Г. М. – 1 246, 40 лв. – адвокатско възнаграждение. Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответницата Д. К. К., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Съгласно представеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа С. К. е упълномощила жалбоподателката да я представлява пред нотариус с район на действие СРС във връзка с изготвяне и подписване на договор за издръжка и гледане, като прехвърли на себе си този имот. Счита, че пълномощното е изготвено и подписано по надлежния ред с отбелязване, че удостоверяването на подписа на С.В. К. е извършено извън кантората и поради старост вместо подпис упълномощителката е положила отпечатък от палеца на дясната ръка. В чл.580 ГПК вр. с чл.590 ГПК е регламентирано съдържанието на нотариалния акт, като в т.1 е предвидено той да съдържа годината, месеца, деня, а когато е необходимо – часа и мястото на издаването му. Това изискване е поставено, за да не бъдат извършвани нотариални действия, когато нотариусът не е имал право да извърши, което води до тяхната нищожност. Не е налице въведено императивно изискване да бъдат посочени населеното място и точния адрес, където е извършено нотариалната действие, поради което липсата на такива реквизити в пълномощното не влече нищожност на едностранната сделка поради липса на форма. Поддържа, че необходимостта от посочване на час и място на издаване на пълномощното е обусловена от действителността, в която е извършено нотариалното действие по удостоверяването, когато уважителни причини пречат за явяването на участниците в удостоверяването лица в нотариалната канцелария или налагат незабавно извършване на нотариалното действие. В случая упълномощителката С. К. е живяла в Хоспис „Н.“, където са направени нотариалните удостоверявания. Този факт не е оспорен и счита, че е ноторно известен. Неговото неотразяване в пълномощното не води до нищожност на същото. Към момента на нотариалното действие по удостоверяване здравословното състояние на упълновощителката съгласно събраните писмени и гласни доказателства по делото е установено пряко представката на чл.573, ал.3 ГПК – че е била налице необходимост заверката да бъде извършена извън канцеларията на нотариуса. Счита, че ангажираните по делото доказателства еднозначно удостоверяват, че нотариалните удостоверявания са направени в гр. С., Хоспис „Н.“, където е живяла преди да почине прехвърлителката. По този начин е спазено изискването на чл.573, ал.1 ГПК. При проведения разпит на нотариус В.М. същият подробно е дал показания за всички обстоятелства и факти, свързани с изготвянето и удостоверяването на датата, съдържанието и подписа на процесното пълномощно. В хода на първоинстанционното производство никоя от страните не е оспорила тези нотариални действия, тяхната валидност и действие. Процесното пълномощно е вписано в специалния регистър на нотариус В.М. и е съхранявано по надлежния ред. Моли съда да отмени обжалваното решени е ида отхвърли предявените искове. Претендира сторените по делото разноски. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищците П. Х. К. и Е. Х. К., с който я оспорват. Излагат съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Поддържат, че правилно решаващият съд е приел, че пълномощното, издадено в полза на ответницата, е нищожно поради липса на форма, поради което договорът за издръжка и гледане се явява сключен без представителна власт и законосъобразно е прогласен за нищожен.в случай, че съдът приеме главния иск за неоснователен, то поддържа предявеният в условията на евентуалност иск за разваляне на сключени договор за издръжка и гледане. Твърдението на жалбоподателката, че нотариалното удостоверяване е извършено в Хоспис „Н.“, не е съпътствано от съответното отбелязване в пълномощното на това обстоятелство. Не би могло да се приеме, че това обстоятелство е ноторно известно, тъй като не е известно на цялото общество. Твърдят, че никога не са знаели къде е съставено процесното пълномощно. Мястото на извършената нотариална заверка не е удостоверено в пълномощното, в което е посочено, че е подписано извън кантората. Счита, че този факт не подлежи на установяване със свидетелски показания, защото нотариалните удостоверявания са писмени и строго формални и не би следвало посредством гласни доказателства да се установява факт, за който законът изисква специален документ. Излага съображения, че старостта не представлява уважителна причина или друго обстоятелство, предполагащо необходимост за незабавно извършване на нотариалното действие.по делото не е установено наличие на уважителна причина или обстоятелство, предполагащо незабавно извършване на нотариалното действие извън канцеларията. Решаващият съд не е обсъдил заявеното и друго основание за нищожност на нотариалното действие – сериозно разминаване между съдържанието на пълномощното и нотариалния акт, с който са уговорени клаузите на алеаторния договор, както и липсата на форма – чл.579, ал.2 ГПК изисква при подписване с отбелязване на отпечатък от десния палец да е налице неграмотност или недъгавост, а не старост. Макар да е поставен отпечатък върху пълномощното, който своевременно са оспорили, липсва изписване на трите имена на лицето, поради което считат, че пълномощното не е подписан. В пълномощното липсва воля за прехвърляне на имота за издръжка досега, но това фигурира в нотариалния акт. В пълномощното липсва воля гледането да се извършва чрез трето лице, а такова задължение е поето в нотариалния акт. Поддържа, че когато договорът за издръжка и гледане се сключва чрез пълномощник, в пълномощното трябва много точно да е изразена волята на упълномощителя и това съдържание на волята трябва да бъде възпроизведено много точно, ясно и недвусмислено в самата сделка, което в случая не е налице. Тези възражения не са обсъдени от решаващия съд. Неправилно решаващият съд е приел, че искът за нищожност поради липса на воля на упълномощителя е трябвало да бъде предявен като конститутивен по чл.31 ЗЗД, какъвто не е бил предявен. В исковата молба и становището по отговора на исковата молба изрично са заявили, че С. К. не е могла да разбира свойството и значението на пълномощните и да изгради правно валидна воля относно съдържанието ми, поради което считат, че сделката е нищожна. Поддържат, че са предявили иск с правно основание чл.31 ЗЗД. В условията на евентуалност поддържа, че ответницата не е доказала изпълнение на задълженията си за издръжка и гледане, поради което договорът подлежи на разваляне. Ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижа, дължи се цялата необходима издръжка и необходими грижи. Неизпълнението от страна на приобретателия – пълно или частично, забавено или неточно, винаги съставлява основание за разваляне на договора. Предвид събраните по делото доказателства относно изтеглените суми от сметката на С. К. и ангажираните свидетелски показания, счита, че е доказано по делото, че от постъпването си в Хоспис „Н.“ заплащането на престоя и лечението й е било извършвано с нейни средства. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: СРС е сезиран със субективно и обективно съединени искове съответно с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД, а в условията на евентуалност - чл.87, ал.3 ЗЗД. Ищците твърдят, че е нищожна поради липса на съгласие – липса на воля у прехвърлителката С.В. К., сделката, обективирана в нотариален акт, вписан в АВ-Служба по вписванията-С., акт № 111, т. СLXII, д. № 51373/2017 г., вх. Рег. № 71593/27.10.2017 г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, относно апартамент № 1, представляващ самостоятелен обект с идентификатор: 68134.513.469.1.3. по ККР, с предназначение жилище, апартамент, на едно нива, с адрес на имота: гр. С., район „••••, на първия етаж от източната част на сградата, със застроена площ от 40, 75 кв.м., състоящ се от: входно антре, стая, кухненски бокс, столова, тоалетна с душ, гардероб и тераса, която е с квадратура 5, 54 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата по схема на АГКК: на същия етаж: няма, под обекта: няма, и над обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.513.469.1.2., заедно с избено помещение №2, по одобрения архитектурен проект с площ от 10, 64 кв.м., при съседи: от изток – двор, от запад- избено помещение и коридор, от север – коридор, от юг – двор и отгоре – апартамент на първи етаж, заедно с прилежащите му 57% идеални части от 1/5 идеална част от правото на собственост върху дворното място, представляващо УПИ VI-3, кв.29, по плана на гр. С., м. „ГГЦ- Зона В-17“, с площ от 524 кв. м., представляващ ПИ с идентификатор 68134.513.469, която сделка е поправена с нотариален акт за поправка на фактическа грешка, вписан в АВ-Служба по вписванията-С., акт № 133, т. СLXХХ, д. № 56666/2017 г. вх. Рег. № 78824/22.11.2017 г., с който се поправя акта до 1/2 ид. ч. от имота, сключен между С.В. К., действаща чрез пълномощника си Д. К. К., и Д. К. К.. Тази искова претенция е предявена като главна. В условията на евентуалност е предявен иск за разваляне на горепосочения договор поради неизпълнение. Ищците твърдят, че са племенници и наследници по закон на С.В. К., която е починала в Хоспис „Н.“ на 28.04-.2018 г. поради остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Приживе тя е притежавала няколко недвижими имота, които били прехвърлени на ответницата срещу гледане и издръжка. Твърдят, че С.В. К. никога не е давала съгласие за сключване на такава сделка, както и оспорва наличието на валидно упълномощаване на сключване на сделката. Оспорват авторството на представеното в нотариалното производство пълномощно. Оспорват С. К. да е давала права на ответницата да договаря сама със себе си, както и да прави правно-валидни изявления относно полагането на издръжка и грижа за минал период от време, прехвърлянето на недвижимия имот срещу минала и настояща издръжка и грижа, включително с начина, посочен в нотариалния акт, както и полагане на грижа и издръжка чрез трето лице. Твърдят, че ответницата не е притежавала пълномощно от С. К., което да й дава право да сключи договор за издръжка и гледане със себе си и с това съдържание. Прехвърлителката е имала достатъчно средства приживе и не се е нуждаела от издръжка и гледане. Същата била високообразован и ерудиран човек, професор и преподавател в Техническия университет, с добри доходи от преподавателската си дейност и от пенсията си. Имала собствени недвижими имот, които отдавала под наем. Тя нямала други близки освен ищците. В случай, че съдът приеме, че договорът е валиден, то поддържа, че ответницата не е полагала грижи и издръжка за минал период от време, както и не е полагала такива след сключване на договора до нейната смърт. Твърдят, че са се грижили за С. К., заедно със съседите й, като ответницата не е полагала грижи за нея.. в края на 2012 г. С. К. постъпила в болница „Св. Е.“ със сърдечни проблеми. През 2013 г. имала лезии в белите дробове, чернодробна метастаза от невроендокринен карцином. През 2017 г. тя се обездвижила. След постъпването й в Хоспис „Е.“ счупила тазобедрена става. Служители в хосписа помолили тя да го напусне, тъй като ответницата я е посещавала с нотариус. След напускане на Хоспис „Е.“ С. К. била настанена в Хоспис „Н.“. Твърдят, че ответницата не е полагала грижи и не я е гледала нито лично, нито чрез трето лице. Такива не са били полагани и преди сключване на договора. Ответницата не е осигурявала никаква част от издръжката на прехвърлителя на имота за храната му, за отоплението, за електричеството, за ежедневните консумативи, както и за обслужването при болест и немощ. Молят съда да постанови решение, с което да признае за нищожна поради липса на съгласие – липса на воля у прехвърлителкта С.В. К., оспорената сделка, а в условията на евентуалност, ако съдът установи, че сделката е действителна, да развали сключения договор поради неизпълнението му от ответницата. С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата оспорва предявените искове. Твърди, че е втора братовчедка на С.К. – бащата на последната и майката на ответницата били първи братовчеди. Сближили се след като починал съпругът на С. К. през 2007 г. до този момента се срещали като роднини по различни поводи. Бащата на ищците живял при нея и тя се грижила за него до смъртта му. През 2010 г. С. К. започнала да боледува по – често и по – продължително. Ответницата я придружавала при постъпването й през м.11.2012 г. в болница „Св. Е.“, както и при постъпването й в болница „С.мед“. С ЕР на ТЕЛК от 03.02.2014 г. С. К. била преосвидетелствана със 100 % инвалидност. От тогава ответницата била до нея и винаги, когато я е молила за помощ й съдействала. Грижела се за нея във връзка с ходенето й на медицински прегледи, закупуването на лекарствата, приготвянето на храната й, почистването на дома й. имала нужда ответницата да я придружава и по време на разходките й извън дома й. ответницата се грижела за С. К.. Тя имала средства, за да покрива нуждите си, а когато не й достигали, ответницата й помагала. Не поддържала връзка с ищците, тъй като считала, че те са изоставили баща си в най-трудния за него период от живота му. През м.06.2015 г. постъпила в Александровска болница, където я диганостицирали с вторично злокачествено заболяване. Подложила се на химиотерапия, значително отслабнала и значително се нуждаела от медицински грижи. През м.02.2016 г. постъпила за лечение в белодробната болница „Св. С.“, като след изписването й се върнала в дома си. Всеки ден се чували по телефона, както и всеки ден ходела при нея, тъй като имала нужда от ежедневна грижа относно прехваната и хигиената, както и от човешко присъствие. Ответницата полагала грижи за С. К., която вече била много болен и физически немощен човек. На 07.07.2017 г. я настанила за месец в Хоспис „Е.“. Разходите там били по – големи от получаваната то нея пенсия, поради което били поети от ответницата. С. била доволна от полаганите грижи. Ежедневно се чували по телефона, както и посещавала хосписа. На 26.08.2017 г. преместила С. К. в Хоспис „Н. 8“, тъй като имала нужда от постоянни медицински грижи, свързани с нейното заболяване. Ответницата сключила договора с хосписа. Всички разходи, свързани с такси, консумативи, лекарства и др. се покривали от нейната пенсия и от личните средства на ответницата. Постоянно поддържала връзка с персонала в хосписа, чували се с нея по няколко пъти на ден, ходела два пъти седмично при нея, а при нужда – и по-често. На 13.09.2017 г. нотариус от гр. С. посетил С. К. в Хоспис „Н. 8“, защото тя пожелала да й изготви и подпише пълномощно, с което да прехвърли собствения си апартамент, находяща са на ул. „•••• I№ 110, заради издръжката и гледането, полагани до момента и срещу задължението да я гледа и издържа, осигурявайки й спокоен живот, какъвто е имала до сега, докато е жива. Съгласила се това задължение на ответницата да се изпълнява и чрез трето лице. Поради напредналата й възраст положила пръстов отпечатък от палеца по подписа в пълномощното. С. К. запазила за себе си пожизнено вещно право на ползване върху имота. До нейната смърт на 28.04.2018 г. С. К. живеела в Хоспис „Н. 8“. Ответницата се чувала с нея ежедневно, била при нея всеки ден. Специалните медицински грижи, грижите за храненето, за хигиената й са били поето от служителите в хосписа. Всички битови сметки заплащала ответниците, както и разходите за погребението й. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разонски. Във връзка с депозирания по делото писмен отговор на исковата молба ищците са депозирали молба – становище, в която заявяват, че оспорват твърдението на ответницата, че от 2010 г. се е грижила за С. К.. За периода 2010 г. – 2015 г. тя не е имала нужда от грижа и издръжка, както й е нямала нужда от средства, тъй като е получавала заплата, наем, пенсия и е имала достатъчно спестени средства. Оспорват твърдението на ответницата, че е полагала грижи и е давала издръжка за С. К.. С. К. не е могла д изразява правно валидна воля към датата на изготвяне на пълномощните – 13.09.2017 г., а ако е могла, то те не отразяват действителната й воля, тъй като не се съдържа изявление за това каква грижа и издръжка е извършвана от ответницата, от каква грижа и издръжка се нуждае занапред, респ. ответницата не би могла да изрази волята на С. К. по отношение на тези обстоятелства в нотариалния акт. В договора и пълномощните не е предвидена грижа и издръжка чрез трето лице. Твърдят, че ответницата се е грижила за други лица, поради което не е можела да полага грижи и издръжка за С. К.. Оспорват удостовереното от нотариус В.М., че поради старост С. К. не е могла да положи подпис, като е отправено искане за откриване на производство по оспорване в тази част на нотариалното удостоверяване. С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане № 55, том рег. № 13742, дело № 544/2017 г. от 27.10.2017 г., съставен от нотариус В.М., вписан под № 053 в регистъра на НК, с район на действие СРС, С.В. К., действаща чрез пълномощника си Д. К. К., е прехвърлила на Д. К. К. заради издръжката и гледането, полагани досега, както и срещу задължението да я гледа и издържа, като й осигури спокоен живот, какъвто е водила досега, докато е жива, включително и чрез трето лице, собствения си недвижим имот, а именно: апартамент № 1, представляващ по ККР, одобрени със заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.513.469.1.3, находящ се на ул. „•••• № 110, на първи жилищен етаж, в източната част на сграда, описан по – горе. Прехвърлителката си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху прехвърления имот. С нотариален акт за поправка на явна фактическа грешка в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане № 127, том рег. № 15018, дело № 609/2017 г. от 22.11.2017 г., съставен от нотариус В.М., вписан под № 053 в регистъра на НК, с район на действие СРС, е допусната поправка в горепосочения нотариален акт, като на страница първа, на ред 20 отгоре-надолу вместо „собствения си недвижим имот“, да се чете: собствената си 1/2 ид. ч. от следния недвижим имот. На страница трета, след последния ред отгоре- надолу се добавя и да се чете текста: 19) нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 98, том № -А, рег. № 19489, дело № 70 от 25.112011 г. на Р.Б., нотариус с рег. № 273 на НК, който акт е вписан в АВ с акт № 102, том СХХVIII, дело № 27736/2011 г. и който акт е развален с решението, описано под № 9 по – горе. По делото е представено оспореното пълномощно, с което С.В. К., като собственик на недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. С., на ул. „•••• № 110, първи етаж, разположен в източната част на сградата, описан по – горе, е упълномощила Д. К. К., да я представлява пред нотариус с район на действие СРС, като от нейно име и за нейна сметка прехвърли на себе си, действайки при условията на чл.38 ЗЗД, горепосочения недвижим имот, заради грижите, положени от Д. К. К. към нея до този момент, както и срещу поемане от нейна страна на задължение да се грижи за нея и да я издържа и занапред, като в изпълнение на това подпише нотариален акт за прехвърляне на имота, при условията на запазено в нейна полза пожизнено и безвъзмездно право на ползване. Да я представлява във връзка с това пълномощно пред органите на съответната данъчна администрация, пред отделите „Общински приходи“, като подаде заявление за издаване на данъчна оценка за имота, както и да получи готовото удостоверение. Да я представлява пред администрациите на СО, отделите ЕСГРАОН, пред АГКК, пред всички администрации, чиято дейност по издаване на документи касае прехвърлянето на имота. Да я подписва и представлява навсякъде, където е необходимо, във връзка с горните правомощия. Посочено е, че пълномощното е безсрочно и всички права следва да се тълкуват изцяло в полза на упълномощената. Положен е подпис и отпечатък от палец. Върху гърба на пълномощното е направена забележка, че удостоверяването на подписа на С.В. К. е извършено извън кантората. Поради старост, вместо подпис упълномощителката е подложила отпечатък от палеца на дясната ръка. Пълномощното е съставено на 13.09.2017 г., като е удостоверено подписването и съдържанието му. Изготвена е и декларация за гражданско и гражданско състояние по чл.25, ал.7 ЗННД, от 13.09.2017 г., като е положен подпис и отпечатък от палец. След изявлението е вписана забележка със същото като горепосоченото съдържание. Нотариално е удостоверен положения подпис от нотариус В.М. на 13.09.2017 г. По същия начин е съставена и декларация по чл.264, ал.1 ДОПК. Видно от представеното удостоверение за наследници № 353 от 08.05.2018 г. С.В. К. е починала на 28.04.2018 г. Семейното й положение е неомъжена. Нейни наследници по закон са ищците, които са деца на нейния брат Х.В. К.. От представеното ЕР на ТЕК от 03.02.2014 г. се установява, че С.В. К. е преосвидетелствана и след преглед е определена 100 % степен на увреждане, с ползване на чужда помощ. Водещата диагноза е: вторично злокачествено новообразувание на други неуточнени храносмилателни органи. На 07.07.2017 г. е сключен договор за настаняване в дом за възрастни хора „Е.“, сключен между Д. К. К. - възложител и ДЗЗД „ММ 2014“ и „БЕТ ММ“ ЕООД - изпълнител, по силата на който изпълнителят се е съгласил срещу възнаграждение за настани за срок от 1 месец или 10 дни, считано от датата на настаняване на възрастния, като предостави обгрижване на С.В. К. Възрастният ще бъде настанен на 07.07.2017 г. Договореното възнаграждение за месец е в размер на 650 – 800 лв. за един месец или за 10 дни възнаграждението е в размер на 400 лв. На 26.08.2017 г. е сключен договор за социални услуги между Хоспис „Н. 8“ – изпълнител и Д. К. К. – възложител, по силата на който изпълнителят се е задължил да предоставя уговорените социални услуги срещу заплащане на месечна такса в размер на 1 150 лв. Договорът е сключен без определен срок. От показанията на разпитания пред СРС свидетел В..Г..И. се установява, че познавал С. К. от около 15 години във връзка с притежавани от нея земеделски земи в гр. Пещера и необходимост да се водят дела. Свидетелят бил адвокат в гр. Пещера. Тези производства се водели в периода 2005 г. – 2007 г. Участвал и в други производства относно имота на ул. „•••• I“. Сближили се, С. К. го посещавала на гости. Видял я за последно през 2017 г., когато синът на свидетеля през м.04. държал предварителен приемен изпит за Техническия университет. Закарал я в Пазарджик, за да види как сина на свидетеля решава задачи. Тя го наблюдавала с безпомощен поглед и казвала, че работи добре, без да се намеси или да покаже как да реши задачите. Придвижвала се самостоятелно, но била много слаба. Оплаквала се, че забравя. Свидетелят знаел, че С. е имала нужда от издръжка и грижи. Първоначално за нея се грижела Г., на която била прехвърлила апартамента на ул. „•••• I“. След това водела дело за разваляне на договора след това за нея се грижела И. срещу заплащане – платила 20 000 лв. С. търсела някой, който да се грижи за нея. Около нея имало хора, които да я гледат. Свидетелят не знаел дали Д. се е грижела за С.. Преустановил контактите си с нея през м.07.2017 г. След това не отговаряла по телефона. Последната жена, която свидетелят знае, че е гледала С., била от Перник и се представяла като нейна приятелка. От показанията на свидетелката И. Г.а С. се установява, че познавала С. К. от края на 2013 г. по повод обаждане на нейна бивша клиентка. Тогава била действащ адвокат. Установила контакт с нея по повод завеждане на дело за разваляне на договор за издръжка и гледане. Към 2013 г. С. била болна от онкологично заболяване. Нямала сили да ходи по адвокатски кантори, свидетелската я посещавала. След това също я посещавала често. – веднъж, два пъти месечно. Споделила с Д., че С. има нужда от компетентни грижи и трябва да бъде настанена в хоспис, за да бъде постоянно обгрижена. Свидетелката посещавала С. и в хосписите, в които била настанена – първоначално в кв. „Лозенец“, а впоследствие в Хоспис „Н.“. С. разчитала само на Д.. При падане С. счупила шиен прешлен. Тогава купувачите на имота не се отзовали, отзовала се Д.. С. споделяла със свидетелката, че Д. я води по лекари, на химиотерапия, наемала таксита, купувала й лекарства. Разчитала за всичко само на нея. Между двете имало някаква роднинска връзка. Свидетелката попитала защо не е прехвърлила имота на Д., която се грижела за нея и тя отговорила, че тя не искала, тъй като имало да се грижи за други хора. С. споделила със свидетелката, че на всяка цена искала да агитира Д. да приеме и само тя да я наследи. Разчитала само на нея по всяко време. С. плащала на жена, която да стои при нея. Свидетелката посъветвала С. да прехвърли имота на Д. и тя била съгласна, само да отидат при нея в хосписа. Свидетелката виждала, че Д. носи храна и облекло на С., чистела дома й, купувала лекарства, ходела на свиждане в болницата, присъствала на химиотерапии. Д. отговаряла за всички нужди на С.. При всяко посещение в С. свидетелката се обаждала на С. К.. Не винаги Д. била при нея. С. й споделяла нещата, за които е дала показания. Свидетелката е заварвала Д. да чисти, да купува лекарства, да носи храна. 7-8 пъти е виждала Д. да носи храна на С. преди да влезе в хоспис. Не е виждала кога Д. е придружавала С. на химиотерапии. Свидетелката виждала Д. два пъти да чисти. Виждала как готви. Не знае друга жена да е чистела дома на С.. От показанията на разпитаната свидетелка С.С.Л. се установява, че познавала С. К., която била братовчедка на приятелката й Д.. През 2005 г. – 2006 г. ходели с Д. и съпруга й да помагат на С.. Д. я водела на различни изследвания през 2014 г. – 2015 г. Преди да стане безпомощна С., Д. ходела по – рядко при нея. След като починал съпругът на Д., тя ходела със сина си, за да я транспортират. Свидетелката била влизала в дома на С., но не присъствала на домакински дейности. Посещавала я във втория хоспис, в който била настанена. Веднъж-два пъти платила сметките там, защото Д. била в командировка и трябвало да се плати в срок. Не знаела чии били парите за таксата за хосписа. Преди 15 години С. предложила на Д. да й прехвърли имот, но тя отказала. Когато Д. разбрала, че С. е в безпомощно състояние, тя намерила жена, която да се грижи за нея. Свидетелката не е виждала тази жена, както и не знаела кой е плащал на нея. Настанили я в първия хоспис, защото нямало кой да се грижи за нея. Д. се грижела за свекъра си, който починал през 2019 г. От показанията на свидетелката Е.М.М. се установява, че знаела, че С. К. е постъпила в хоспис за период около 1 месец. Била на 80 години. Постъпила с медицинска документация за деменция в начална форма и съпътстващи заболявания, включително онкологично. С. паднала в стаята, при което счупила тазобедрена става. Никой не я закарал на образна диагностика дали е налице пукване или счупване на ставата. Свидетелката работила като медицински психолог. На моменти С. била объркана. В рамките на едномесечния престой в хосписа впечатленията на свидетелката били, че деменцията на С. се задълбочавала – не осъзнавала къде се намира, била объркана за време и място. Посещавали я много хора. Пред тях не била с критично поведение. Споделяла, че иска да дари на Техническия университет един апартамент. Предупредила жената, която я настанила, да напуснат хосписа. Такива хора с некритично поведение ставали жертва и не искала това да се случи в хосписа. Имало хора, които свидетелката смята за недобросъвестни посетители. След като уведомили Д. за травмата и необходимостта от образно изследване, нямало реакция от нейна страна. С. имала нужда и от консултация с психиатър. Пред СРС е разпитан като свидетел нотариус В.М.. От показанията му се установява, че преди няколко години ходил в Хоспис „Н.“ при една възрастна жена. Тази жена не била негова клиентка. Там го завела негова позната поради старост или болест упълномощителят положил отпечатък от палеца на дясната ръка. Винаги упоменавал преди щемпела дали удостоверяването е извършено извън кантората както и поради болест или недъгавост упълномощителят положи отпечатък от палеца на дясната или лявата ръка. Жената по – скоро била немощна. Не си спомнял имена. След предявяване на процесното пълномощно свидетелят е заявил, че подписът на упълномощител е на С.. Като видели, че не била в състояние да изпише подпис и три имена, поставили отпечатък. Свидетелят бил при С. К. няколко пъти. От Д. знаел, че С. била подала молба в данъчната служба да не се издават данъчни оценки. Затова се наложило да завери тази декларация, в която декорирала, че отменя своето искане да не се издава данъчна оценка.. свидетелят е виждал С. два пъти в хосписа, но тя не е посещавала кантората му. С. била физически много слаба, лежала. След като провели разговор за какво е там, тя се съгласили. Д. я вдигнала, за да седне, да се облегне и да се подпише. Пълномощното било предварително готово по искане на Д.. С. била в много добро състояние за възрастен човек, настанен в хоспис. С. разказала за научната си кариера, за брат си, за историята на семейството си. Споделила, че Д. била единствената, която се грижела за нея- от старост не можела да си изпише името. Преценил, че не е в състояние да се подпише, поради което бил поставен отпечатък. От експертното заключение на вещото лице д-р А.М. по изслушаната пред СРС съдебно-медицинска експертиза се установява, че в периода 2016 г. – 2017 г. на С. К. са поставени следните диагнози: злокачествено заболяване с неизвестно първично огнище (най-вероятно в белите дробове), с метастази в черния дроб, белия дроб и съмнения за такива в панкреаса, състояние след полихимиотерапия, бронхиектазна болест в тласък, пулмофиброза, ревматоиден артрит, ИБС-ритъмна форма, състояние след ТБК, предсързно мъждене и трептене; хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчост; първична глаукома, полипи на дебелото черво, пертрохантерна фрактура на дясна бедрена кост, ертрозни именения на големия фемуларен трохантер и ведата на ацетабулувм в ляво. В амбулатерон лист № 125/08.01.2018 г. е поставена диагноза: предсърдно мъждене и трептене и рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – умерено тежък. По повод основното си заболяване съгласно ЕР на ТЕЛ от 03.02.2014 г. и установено 100 % степен на вреждане с чужда помощ – пожизнено. Въз основа на медицинските документи вещото лице е достигнало до категоричен извод, че при посочените диагнози С. К. се е нуждаела от специално лечение, а по отношение счупванията – и от грижи в ежедневното си обслужване. При консултациите с лекар и при престоя в болница са й изписвани лекарства за съответните болести, но няма данни дали тези медикаменти са давани и дали са положени грижи за пациентката. При изслушването му вещото лице е пояснило естеството на поставените диагнози и предписаната терапия. От показанията на свидетелката М.Д.Б. се установява, че е контактувала със С. К. много години, докато била неин наемател – от 2009 г. Виждала я всеки месец във връзка с плащане на наема. Разбрала след подаден сигнал в полицията, че се намирала в хоспис. След това прекратила договора за наем. Д. искала да плаща наема на нея. Платила два наема на Д. преди да освободи жилището. То се намирало в ж. к- ••••. С. имала различни здравословни проблеми, но в края на познанството им имала признаци на сериозно забравяне – в рамките на едно нейно посещение тя разказвала едно и също нещо няколко пъти. Понякога се обаждала на свидетелката 2 седмици преди датата за плащане на наема. Често й се обаждала, за са ходи да пазарува. Това се случвало доста пъти. С. К. сама се грижила за себе си, била пенсионер. Споделяла, че понякога идвали студенти от ТУ, за да им помага. Апартаментът, в който живеела С., бил в ужасяващо състояние – изключително мръсно и неприветливо. Личало си, че не се полагат никакви грижи за това място. С. била немощна и не можела да се справи сама. Споменавала на свидетелката, че нейната съседка често й пазарувала. С. никога не била споменавала за Д.. Никога не е срещала хора в апартамента на С.. Посетила я в хосписа в кв. „Хладилника“, „Е.“ и там видяла Д.. В хосписа С. не можела да става, а дотогава винаги се придвижвала сама. Разбрала от медицинската сестра, че си е счупила ключица, защото ставала през нощта, искала да си тръгне. Не знае дали С. я познала – не се обърнала към нея по име, както правила обикновено. Отишла втори път в хосписа. Казала на свидетелката, че Д. е при нея и тя не се качила. Търсила я по телефона, но той бил изключен. От показанията на разпитания свидетел Ч.М.К. – син на ответницата, се установява, че имал контакти със С. К. от студентските му години – 2001 г. Помагала му по механика. Знаел за заболяванията й. През 2005 г. имала операция на очите, като майка му и баща му й помагали. След това сама ходела до поликлиниката. След 2015 г. здравето й се влошило. Всяка вечер се чували с майка му. Ходели при нея. Защото поликлиниката била наблизо, ходела сама там. През м.10.2017 г. С. прехвърлила имот на майка му. Била настанена в Хоспис „Е.“, тъй като трудно се обслужвала сама, нямало кой да й помага. Майка му не можела да се грижи прякоза нея и затова я настанили в хоспис по инициатива на майка му. След падане в този хоспис, била настанена в друг – Хоспис „Н.“, до 8 поликлиника. Там полагали медицински грижи, правили изследвания. Средствата на С. не били достатъчни за таксите в хосписа. Свидетелят също давал пари. Пенсията и наема били 1 200 лв. Имали разходи и за лекарства, за консултация със специалист. Много добре се грижили за нея. С. била трудно подвижна. Нямала абсолютно никакви проблеми с паметта. Майка му отговаряла за пенсията на С., която се получавала по банков път, имала банкова карта. Имали много близки отношения. Към края на 2016 г. имало нужда от периодични, ежедневни грижи. Налагало се всяка седмица или на две седмици веднъж да я посещават и се виждало, че трудно се обслужвала сама. От заключението на вещото лице д-р М.Щ.К. по изслушаната пред СРС съдебно-психиатрична експертиза се установява, че за исковия период С. К. е била с диагноза: съдова деменция, рецидивиращо депресивно разстройство – умерено тежък депресивен период. Вещото лице приема, че наличието на изразен дементенсиндром и депресивна симптоматика, която вероятно е хронично протичаща, са довели до тежко разстройство на висшите корови функции на С. К., което е дало основание вещото лице да приеме, че към исковия период тя не е притежавала психичната годност да разбира свойството и значението на извършените от нея действия. Когнитивното снижание е установено през м.05.2017 г. в параметрите на лек дементен синдром, което предполага, че деструктивните промени на мозъка са зачестими не по – късно от 2016 г. Вещото лице приема, цче ендогенното психично заболяване – рецидивиращо депресивно разстройство, е диагностицирано години преди посещенията в Александровска болница, по повод на което е провеждала антидепресивна терапия. Няколко години. Когнитивните промени при дентния процес са прогресиращи и не търпят обратно развитие. Те са с неблагоприятна прогноза. Рецидивиращото депресивно разстройство е заболяване, което протича с депресивни епизоди с пълноценни или частични ремисии, но част от болните, най-вече в напреднала възраст, могат да останат трайно депресивни. Вещото лице приема, че психичната симптоматика, респ. когнитивните нарушения при С. К. са били прогресиращи. Лекия дементен синдром, диагностициран през м.05.2017 г., се е задълбочил поради прогресивното му развитие. През есента на 2017 г. в амбулаторен лист от м.11. е отразено становище за претърпян мозъчно-съдов инцидент, с последици – зрителни смущения и психични проблеми – фобии, мании, тревожност, затруднена ориентация за време и място. През м.05.2018 г. е установен тежък дементен синдром с тотална дезориентация, брадипсихия, невъзможен словесен контакт и неспособност за абстрактно мислене. С. К. е провела полихимиотерапия за онкологичното заболяване и е приемала медикаменти за другите диагностицирани соматични заболявания. По отношение на здепресивната симптоматика е приемала антидепресивна терапия – антидепресант и невролептик, а за подобряване на мозъчните функции – ноотропил (пирамер), интервенозно. При изслушването му вещото лице е пояснило, че едно лице, колкото и да е изтощено от соматични заболявания, би могло да се подпише, независимо от качеството на подписа. Счита, че психичното състояние на С. К. е било тежко, влошено и затова тя е поставила пръстов отпечатък вместо подпис. Счита, че тя категорично не е разбирала свойството и значението на действията си към момента на съставяне на пълномощното. При изготвяне на експертното заключение вещото лице е ползвало ангажираните по делото медицински документи. Смята, че С. Караптерова не е притежавала дееспособност към момента на изготвяне на пълномощното. Тя не е могла адекватно да оцени случващото се с нея При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена служебна проверка съдът установи, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК, т.2, договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. Като е съобразил дадените разяснения, решаващият съд е дал вярна правна квалификация на правата, претендирани от ищеца. Релевираните от жалбоподателката оплаквания за първи път в устните състезания относно допуснати от решаващия съд процесуални нарушения, свързани различна правна квалификация, дадена с доклада на делото и посочена в обжалваното решение, се явяват преклудирани, на основание чл.266, ал.1 ГПК. Същевременно въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото – ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.2. Ето защо не следва да се обсъжда по същество възражението на жалбоподателя относно дадената от решаващия съд правна квалификация с изготвения по реда на чл.146 ГПК доклад на делото. Правно релевантно за спора е обстоятелството, че с обжалваното решение съдът е разгледал заявените от ищците факти, които е подвел под относимата материалноправна норма. Жалбоподателката поддържа, че неправилно решаващият съд е приел, че пълномощното от С. К. не отговаря на изискванията за форма за действителност, тъй като не е посочено мястото на извършване на нотариалното удостоверяване. На основание чл.576 ГПК нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл.569, чл.570, ал.1, чл.573, ал.1, чл.574 и чл.575), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 578, ал. 4 (относно личното явяване на участващите лица), чл.579, чл.580, т.1, т.3, т.4 и т.6, чл.582, чл.583 и чл.589, ал.2. В случая решаващият съд е свързал нищожността на нотариалното действие с нарушение изискванията на чл.580, т.1 ГПК. Съгласно изискването на чл.590, ал.1, изр.2 ГПК при удостоверяване на подпис върху частен документ се прилага на чл.580 ГПК за издаване на нотариален акт. В съдържанието на нотариалния акт, на основание чл.580, т.1 ГПК, следва да се включва годината, месеца, деня, а когато е необходимо - и часа и мястото на издаването. По спорния въпрос е формирана последователна съдебна практика, обективирана в решение № 217/21.01.2020 г., постановено по гр. д. № 582/2009 г. на ВКС, ГК, III ГО, решение № 103 от 06.06.2011 г. по гр. д. № 876/2010 г. на ВКС, ГК, II ГО; решение № 50213 от 29.11.2022 г. по гр. д. № 4157/2021 г. на ВКС, ГК, III ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др., съгласно която с нормата на чл.580, т.1 ГПК се има предвид съответното населено място и точния адрес, където е извършено действието. Тази потребност е изтъкната като необходима не при удостоверяване, извършвано след лично явяване на лицето в нотариалната кантора по общото правило на чл.578, ал.4 ГПК, а при неговото изключение, визирано в чл.573, ал.3 ГПК, когато уважителни причини препятстват явяването на лицето или налагат незабавното извършване на нотариалното действие. Това се изисква, с оглед проверка доколко нотариалното действие е извършено в съдебния район на нотариуса - чл.573, ал.1 ГПК и доколко нотариусът е имал право да извършва действието - чл.576 ГПК, като неспазването му влече нищожност на съответното действие. Ако нотариално удостоверяване на подпис и съдържание на пълномощно е извършено извън кантората на нотариуса, необходимо условие е да бъде посочено населеното място (или и общината), където е извършено удостоверяването. Посочването на населеното място, без точния адрес, в пълномощното е достатъчно, за да се установи, че действието е извършено в района на действие на нотариуса. В случая разглежданото изискване не е спазено, доколкото в подписаното извън кантората на нотариуса пълномощно не е посочено мястото на издаването му. Този пропуск на нотариуса не може да бъде преодолян посредством показанията му, събрани в спорния съдебен процес, тъй като в случая се касае за порок в изискванията за форма, неспазването на които има за правна последица нищожност на нотариалното действие. Разглежданият реквизит следва да бъде изрично удостоверен от нотариуса, като не е предвидена в закона възможност посредством последващи изявления на нотариуса да се санира пропускът му. По изложените съображения въззивният съд счита, че релевираните от жалбоподателя оплаквания се явяват неоснователни. Ето защо нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието на разглежданото пълномощно се явява нищожно поради нарушаване изискванията за форма – чл.580, т.1 ГПК вр. с чл.590, ал.1, изр.2 ГПК, което има за последица нищожност на овластителната едностранна сделка. Същевременно, на основание чл.37 ЗЗД, упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно. По изложените съображения въззивният съд счита, че предявеният главен иск се явява основателен. Ответниците по жалбата поддържат наличието на още едно основание за нищожност на нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието на разглежданото пълномощно, на основание чл.576 ГПК вр. с чл.579, ал.2 ГПК – не е предвидено нотариалното удостоверяване на подписа върху документ, подписан с отпечатък от десен палец, да се извършва поради старост. Доколкото се касае за правен довод, спрямо него не е налице преклузия, поради което следва да се разгледа по същество. Отделно от това съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/2020 г. от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Разяснено е също така, че императивните норми, уреждащи нищожността на сделките, не могат да бъдат дерогирани по волята на страните, които са ги сключили. В оспореното пълномощно е налице отбелязване от нотариуса, че удостоверяването на подписа на С.В. К. е извършено извън кантората и поради старост, вместо подпис, упълномощителката полага отпечатък от палеца на дясната ръка. На основание чл.579, ал.2 ГПК, когато някое от участващите лица не може да подпише поради неграмотност или недъгавост, прилага се чл.189 ГПК, като актът не се приподписва от свидетели. Препращането към чл.189 ГПК е само за начина на удостоверяване на изразената и обективирана в документа волята - посредством полагане на отпечатък от десния палец, вместо подпис. Съгласно формираната трайна съдебна практика недъгавостта по смисъла на закона включва всякакъв вид заболявания, които имат за последица някакъв вид недъг, т. е. някакво трайно увреждане на здравето. Когато това увреждане е свързано с невъзможност да се положи подпис, като израз на волеизявление, законодателят е предвидил потвърждението на изразената воля да стане с отпечатък от десния палец. Това е свързано с уникалността на дактилоскопските линии, които правят всеки пръстов отпечатък строго индивидуален и представляват идентифициращ белег в много по-висока степен от идентифициращите белези на почерка и подписа. Такова физическо увреждане може да е вродено или придобито, в резултата на което лицето изобщо не може да положи подпис или да положи идентифицируем такъв, т. е. правно релевантно е всяко трайно увреждане на здравето, имащо за последица невъзможността да се положи подпис (решение № 234 от 17.12.2013 г. по гр. д. № 4057/2013 г. на ВКС, ГК, II ГО; решение № 313 от 22.06.2011 г. по гр. д. № 1409/2010 г. на ВКС, ГК, IVГО; определение № 1191/04.11.2011 г. по гр. д. № 625/2011 г. на ВКС, ГК, III ГО; решение № 75 от 15.06.2017 г. по гр. д. № 2750/2016 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др.) В разглеждания случай нотариусът не е удостоверил наличието на някакъв вид недъг на упълномощителката, което е препятствало същата да положи подпис, а като основание за полагане на отпечатък от десния палец е посочено старост. Същевременно такова основание не е регламентирано в нормата на чл.579, ал.2 ГПК. Действително е налице възможност да се ангажират доказателства в спорния исков процес относно конкретното проявление на констатирания от нотариуса недъг на упълномощителя, но не е налице процесуална възможност да се установи различно от посоченото от нотариуса основание за полагане на отпечатък от десния палец на упълномощителя – да се опровергае удостовереното от нотариуса обстоятелство. Ето защо посредством проведения разпит на нотариус В.М. не се валидира извършеното нотариално удостоверяване на причината, поради която лицето не може да положи подпис върху пълномощното. С оглед на това доводът на ответниците по жалбата се явява основателен. В писмения отговор на въззивната жалба се релевира оплакване, че нотариусът не е посочил уважителна причина по смисъла на чл.573, ал.3 ГПК, нотариалното действие да се извърши извън нотариланата кантора. За валидността и действието на нотариалното удостоверяване е без значение дали е посочена конкретна уважителна причина или не, тъй като нарушението на чл.576, ал.3 ГПК не е регламентирано в нормата на чл.576 ГПК като основание за нищожност на нотариалното удостоверяване. Тези основания са изчерпателно изброени и не подлежат на разширително тълкуване (решение № 50213 от 29.11.2022 г. по гр. д. № 4157/2021 г. на ВКС, ГК, III ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК). Ето защо това възражение на ответниците по жалбата е неоснователно. След като се установи нищожност на едностранната овластителна сделка, на основание чл.26, ал.2 ЗЗД вр. с чл.44 ЗЗД, която не е произвела целения правен ефект и съответно основателност на исковата претенция по чл.42, ал.2 ЗЗД, без значение за валидността и действието на оспорения договор са доводите на ищците относно излизане извън пределите на даденото пълномощно при сключване на договора. С оглед на това правилно с обжалваното решение тези доводи не са обсъдени. Същите следва да се обсъдят само, ако се установи валидно упълномощаване на ответницата да представлява в нотариалното производство С. К., което в случая не е налице. Ответниците по жалбата поддържат, че неправилно решаващият съд е приел, че по делото не е предявен иск с правно основание чл.31 ЗЗД – за унищожаване на оспорената сделка поради неразбиране на свойството и значението на постъпките от тяхната наследодателка. В исковата молба са предявени две искови претенции от всеки един от ищците – за висяща недействителност по чл.42, ал.2 ЗЗД - поради липса на надлежно упълномощаване на ответницата да сключи оспорения договор, а в условията на евентуалност – за разваляне на този договор, на основание чл.87, ал.3 ГПК - поради неизпълнението му от ответницата. Отделно от това в случай, че е предявена такава искова претенция, по която липсва произнасяне от решаващия съд, на разположение на ищците е предвидената в нормата на чл.250 ГПК възможност да поискат допълване на постановеното съдебно решение, от която същите не са се възползвали. В случая доводите за унищожаемост на едностранната овластителна сделка поради несъзнавано отсъствие на воля са заявени от ищците след депозиране на писмения отговор на исковата молба, представяне на оспореното пълномощно и заявяване на възраженията от ответницата. Следва да се приеме, че оспорването (възражението), е своевременно заявено от ищците, тъй като претендиращият спорното материално право не е длъжен да изчерпи основанията, от които го извежда, доколкото при отхвърляне на предявения иск той може да предяви с нов иск материално право със същото съдържание, но на друго основание. Така заявеното възражение е във връзка със защитата на ответницата. Ето защо се налага изводът, че възражението на ищците за унищожаемост на оспорената овластителна сделка и сключения въз основа на нея договор е част от спорния предмет. Не би могло да се приеме, че са били налице предпоставките на чл.214, ал.1 ГПК за изменение на предявения иск чрез прибавяне на ново основание, тъй като направените оспорванията от ищците с депозираната молба след размяната на съдебните книжа, е свързана с предявяване на нов иск - едновременно изменение на основанието и петитума на иска, което би нарушило изискванията на посочената норма. Правото да се унищожи договор може да се упражни както с иск, така и с възражение (мотивите на ТР № 5 от 30.05.2022 г. по тълк. д. № 5/2020 г., ОСГТК на ВКС, решение № 59/24.07.2013 г. по гр. д. № 392/2012 г. на ВКС, IV ГО; решение № 380 от 15.10.2012 г. по гр. д. № 1015/2011 г. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и др.), както е сторено в случая. За да бъде разгледано по същество обаче това възражение, следва да се установи, че оспорената сделка е валидна. В случая това изискване не е налице. Ето защо не следва да се разглежда по същество възражението за унищожаемост на овластителната едностранна сделка и сключения въз основа на нея договор. Също така съгласно чл.31, ал.2, пр.1 ЗЗД, за да бъде искано унищожение от наследниците след смъртта на лицето, трябва преди смъртта да е поискано поставянето му под запрещение, каквито твърдения не са заявени и съответно доказателства не са ангажирани. По изложените съображения въззивният съд счита, че предявеният главен иск е основателен. Доколкото не се е сбъднало въденото от ищците вътрешно процесуално условие за разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск – отхвърляне на главния иск, то не са налице предпоставките да разглеждането му по същество. Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди. По разноските по производството: При този изход на делото и доколкото процесуалният представител на ответниците по жалбата им е оказал безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. Вр. с чл.78, ал.3 ГПК в полза на адв. Г. М. следва да се присъди сумата то 1 246, 40 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Воден от гореизложеното, съдът