Решение № 1574 от 26.6.2026 г. на Административен съд - Добрич по дело № 194/2026 г.

Производството по делото е по чл. 98, ал. 6 от КСО във връзка с чл. 145 от АПК. Образувано е по жалба на Д-р Л. П. - председател на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ - Добрич срещу Експертно решение № 91168/46 от 16.03.2026 г. на НЕЛК, Психични, Вътрешни и ССЗ, с което е определен пожизнен срок на чуждата помощ на С. Г. И. с [ЕГН] - лице под [възраст] възраст с аутистично разстройство. Твърди се, че оспореният акт е недействителен, постановен при противоречие с материалноправните разпоредби и е необоснован. По отношение на детето С. Г. И. с [ЕГН] от [населено място] с Експертно решение № 92144/237 от 10.12.2025 г. на ТЕЛК към „МБАЛ“ АД [населено място] са определени: степен на увреждане - 85 %, с датата на инвалидизиране – 20.12.2019 г., срок на определения процент ВСУ – пожизнен, и чужда помощ със срок – пожизнен. По повод на обжалване на това решение с Експертно решение № 91168/46 от 16.03.2026 г. НЕЛК потвърждава акта на ТЕЛК. Жалбоподателят твърди, че оценките на функционалния дефицит при детския аутизъм са различни, т.к. оценката на трайно намалената работоспособност се извършва на лица в трудоспособна възраст, както и ни лица, придобили права на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, които упражняват трудова дейност и не са им определили вид и степен на увреждане, а на лица до [възраст] възраст и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, се определя вид и степен на увреждане. След навършване на [възраст] възраст оценката на трайно намалената работоспособност за релевантния функционален дефицит се определя по ч. 2 „Психични болести“, р. 5 „Аутистично разстройство, при лица навършили 16 години “ от НМЕ. Според жалбоподателя в тази насока е и разпоредбата на чл. 69, ал. 6 от НМЕ, където срокът, за който се определя чуждата помощ, може да бъде същият или по-кратък от срока на намалената работоспособност/степен на увреждане в зависимост от увреждането и неговата динамика, но не по-малко от 6 месеца. При тези аргументи се иска решението в атакуваната част да се отмени. Ответникът НЕЛК чрез юрисконсулт Е. Д. счита жалбата за неоснователна и недоказана, а оспореното решение за правилен и законосъобразен индивидуален административен акт. Излага доводи, че при дефинитивни състояния нормативната база предвижда възможност освидетелстваният да не се явява на редовни контролни прегледи през определен интервал от време, като процентът нетрудоспособност и правото на чужда помощ да се считат за пожизнено установени. Възразява срещу твърдението в жалбата за законорегламентиран срок на чуждата помощ до [възраст] възраст в сочената хипотеза на закона. При тези мотиви заявява, че правилно срокът на чуждата помощ е определен като пожизнен. Заинтересованата страна С. Г. И. чрез процесуалния представител адв. Ф. Ш. оспорва жалбата като неоснователна. Намира оспорения акт за постановен от компетентен орган, в изискуемата по закон писмена форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Обосновава позицията си срещу жалбата, като релевира заключението на екипно съвещание след изследване, свързано с необходимостта от осигуряване на подкрепа от личен асистент поради адаптацията и нуждата от контрол над поведението на детето. Добавя, че случаят се отнася до заболяването „детски аутизъм“, което е по отправна точка „Генерализирани разстройства на развитието на лица до 16 години. Същевременно се от представените епикризи от психиатричен преглед на С. Г. И., становища и протоколи от психолози, се подчертава, че детето не може да се обслужва самостоятелно според възрастта си, има значителни затруднения в комуникацията, поведението и адаптация, което състояние изисква постоянен надзор и грижа. По тази причина според ответника, органите на медицинската експертиза, в случая Специализиран състав по Психични, Вътрешни и ССЗ към НЕЛК е обосновал заключението, че за освидетелстваното лице са определени 85 % ВСУ, със срок “пожизнен”. Тезата на заинтересованото лице е, че посоченото заболяване на детето обуславя приложение на т.2.2 от Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане към Приложение № 1 към чл.63, ал. 1 от НМЕ и на чл. 69, ал. 4 от НМЕ относно определяне на срок “пожизнен” при преосвидетелстване при дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване, като акцентира, че волята на законодателя е да преустанови периодичното преосвидетелстване на определени групи лица и за конкретни заболявания, посочени в отправните точки, за които периодичното освидетелстване е безпредметно, при положение че не може да настъпи позитивна еволюция във времето. При тези аргументи иска съдът да отхвърли жалбата. Заинтересованата страна ТЕЛК при МБАЛ - Монтана редовно призована, не се явява в съдебно заседание, не изразява становище по спора. Заинтересованата страна Агенция за хора с увреждания - София редовно призована, не се явява в съдебно заседание, не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна ТП на НОИ Добрич редовно призована, не се явява в съдебно заседание, не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“ - Добрич редовно призована, не се явява в съдебно заседание, не изразява становище по делото. Административен съд-Добрич, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка за законосъобразността на обжалваните административни актове, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок и от активно процесуалноправно легитимирано лице. Разгледана по същество, тя е и основателна по следните съображения: С оспореното експертно решение е оставено в сила Експертно решение на ТЕЛК към МБАЛ – Монтана № 92144/237 от 10.12.2025 г., с което са определени срокове на степен на увреждане и потребност от чужда помощ на малолетното дете С. Г. И., страдащо от детски аутизъм, пожизнени. Страните не спорят относно релевантната фактическата обстановка. Съществува несъгласие относно срока на определената чужда помощ. С. Г. И. е дете на [възраст] възраст, страдащо от дефинитивно заболяване – детски аутизъм, за което е определена степен на увреждане 85%, пожизнено. Не е отчетена възможност за пълно или частично възстановяване. С оглед степента на увреждане на детето е определена потребност от чужда помощ. Като се ръководи от нормата на чл. 69, ал. 6 от НМЕ, органът е дефинирам пожизнен срок на чуждата помощ. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Оспореното решение е издадено от материалнокомпетентен орган, в необходимата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Съобразно чл. 69, ал. 6 от НМЕ срокът, за който е определена чуждата помощ, може да бъде същият или по-кратък от срока на намалената работоспособност (степен на увреждане) в зависимост от увреждането и неговата динамика, но за не по-малко от 6 месеца. Алинея 1 на нормата визира, че срокът на инвалидността е от една до три години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване, като при дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване, какъвто е процесния случай, се определя пожизнен срок на инвалидността. От друга страна, раздел V от част II към Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 на НМЕ, наименуван Аутистично разстройство при лица, навършили 16 години, е специален раздел към Психични заболявания, послужили за отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждането. При граматическото и логическото тълкуване на нормите се достига до извод, че законодателят прави разлика и подлага на различен режим освидетелстването на деца до 16 години и другите лица: лицата в трудоспособна възраст; такива, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, които упражняват трудова дейност и не са им определени вида и степента на увреждането; лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО.(чл. 2 от НМЕ) В този смисъл съдът възприема довода на председателя на медицинската комисия относно отсъствието на възможност за определяне спрямо малолетното дете до 16 – годишна възраст на срок на предоставяне на чужда помощ – пожизнен. По изложените аргументи оспореното решение като неправилно се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Обстоятелството, че естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда налага изпращането на преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона Жалбоподателят не претендира разноски. Водим от горното, както и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Добрич, втори състав,