Решение № 58 от 7.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 15749/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „,,•••''“ ЕООД (с предишно наименование „,,•••''“ ЕООД), ЕИК: ,,•••'', представлявано от управителя Р.Р.К., чрез адв. К. П.-САК против издаден срещу посоченото дружество електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба/имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия Г №77527 (№0077527), издаден от СДВР, с който на жалбоподателя на основание чл.182, ал.1, т.2 от КЗ е наложено административно наказание – глоба/имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от КЗ. С жалбата се претендира, че в обжалвания ЕФ липсва описание на нарушението или даденото описание е дотолкова неясно, че не дава възможност на жалбоподателя да разбере в извършване на какво точно нарушение е обвинен. В тази връзка в жалбата е посочено, че ЕФ съдържа обстоятелства, сочещи на две различни нарушения, при това на два различни нормативни акта, доколкото първо се говори за скоростта на движение на автомобила, което евентуално би могло да означава, че е налице нарушение на Закона за движение по пътищата, а след това изведнъж, без връзка с предишните изречения се приема, че е извършено нарушение на Кодекса за застраховането. В същото време, АНО е посочил като нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от КЗ, която по никакъв начин не съответства на фактическото описание на деянието, а урежда встъпителните и дялови вноски на членкооператорите. Сочи се, че не става ясно и това какъв вид административно наказание е наложено, а именно глоба или имуществена санкция, а също и дали санкцията е наложена на юридическо или физическо лице. При така дадената правна рамка и описание на деянието в обжалвания ЕФ, се счита, че е налице абсолютна неяснота относно санкционирания субект, доколкото в същия е посочено, че Р.К. като законен представител на ЮЛ, което е собственик на МПС, е извършил нарушение на КЗ. Освен това, е обърнато внимание на факта, че в обжалвания ЕФ не е посочен и вида на задължителната застраховка, която е следвало да се сключи за процесното МПС, а само е посочено, че „собственикът не е сключил задължителна застрахо“. Предвид изложеното се моли за отмяна на обжалвания ЕФ и за присъждане на сторените от жалбоподателя деловодни разноски. За съдебното заседание, насрочено по делото, дружествотожалбоподател се представлява по пълномощие от адв. К. П.-САК, която поддържа жалбата и въз основа на изложените в нея съображения моли за отмяна на обжалвания ЕФ, като незаконосъобразен и неправилен. Допълнително посочва, че видно от връчения на жалбоподателя ЕФ и този, представен от АНО, е налице разминаване по отношение на правната квалификация на нарушението, като във връчения на жалбоподателя е посочена за нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от КЗ, а в този представен от АНО – е коригирана правната квалификация. Претендира разноски, като представя списък на същите, ведно с договор за правна помощ. Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебното заседание, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което административнонаказателната преписка е изпратена на съда е направено възражение за прекомерност на претендираните от страна на жалбоподателя разноски. Съдът, като съобрази становищата на страните и събрания и проверен по делото доказателствен материал, намери за установено следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА На 31.07.2025 г., в 13:42 ч., в гр. София, по бул. „Александър Малинов“ до бл.№602 с посока ул. „Самара“ към Околовръстен път, с Автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ CORDON M2 с № MD1195, било установено и заснето управление на МПС марка/модел „,,•••''“, с рег. №,,•••''. Автомобилът е бил регистриран в Република България, не е бил спрян от движение и по отношение на него към онзи момент не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Обстоятелството какъв вид застраховка не е била сключена не е било отразено в електронния фиш. Поради горното, на собственика на когото е регистрирано МПС: Р.Р.К., в качеството на законен представител на „,,•••''“ ЕООД, с ЕИК: ,,•••'', бил издаден електронен фиш Серия Г № 77527 от СДВР. С него на основание чл.182, ал.1, т.2 от КЗ и за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от КЗ е наложена глоба/имуществена санкция в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева. Издаденият електронен фиш бил връчен на Р.Р.К., в качеството на законен представител на „,,•••''“ ЕООД, с ЕИК: ,,•••'', на 15.10.2025 г., като във връчения фиш било посочено, че е издаден на осн. чл.182, ал.1, т.2 от КЗ, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от КЗ. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА Съдът възприе изложената фактическата обстановка по делото въз основа на събраните по реда на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК доказателства и по-конкретно: От справка за собственост на МПС (л. 11) се установи, че собственик на заснетото с АТСС МПС, действително е дружеството- жалбоподател, а именно „,,•••''“ ЕООД ( със сегашно наименование „,,•••''“ ЕООД), ЕИК: ,,•••''. Видно от заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. на министъра на вътрешните работи (л. 12), обжалваният ЕФ е издаден съобразно утвърдените форма, ред и образец. От писмените доказателства, представляващи документи, издадени от Български метрологичен институт (л. 13 - 14) и от представения превод от хърватски език на решение за одобрение на типа уред за измерване (л. 15-16), АТСС, с който е заснето нарушението, е било одобрено и технически годно (валидно) да заснема нарушения. От електронната справка в Гаранционен фонд (л. 21) съдът достигна до извод, че към 31.07.2025 г., когато е заснето нарушението, за управляваното МПС марка/модел „,,•••''“, с рег. №,,•••'' не е имало сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”. От справка - разпечатка от АИС АНД (л. 19) и разписка за връчване към оригинала на фиша, връчен на жалбоподателя /л.41/ съдът установи, че ЕФ е издаден на 31.07.2025 г. и е връчен на жалбоподателя на 15.10.2025 г. От приложените фотоснимки (л. 10) съдът установи, че на посочените в електронния фиш време, място, МПС, чийто собственик е санкциониран е управлявано по пътната мрежа на страната. Съдът дава вяра на описаните писмени доказателства, доколкото същите, ценени заедно и поотделно, са непротиворечиви и водят до единен извод за фактическата обстановка по делото. Вярно е и твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че е налице разминава между съдържанието на ЕФ, представен от АНО /л.9/ и ЕФ, който е бил връчен на жалбоподателя и представен в оригинал от адв. П., в съдебното заседание, проведено по делото на 09.12.2025 г., приложен като л.41 от делото. ОТ ПРАВНА СТРАНА При разглеждане на дела по оспорени електронни фишове, районният съд е винаги инстанция по същество, предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността на оспорения акт, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 314, ал. 1 от НПК. Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от правнолегитимирана страна - санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Поради това съдът намира, че същата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения: Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ въвежда задължение да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите всяко лице, притежаващо МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Неизпълнението на това задължение от юридическо лице се санкционира от нормата на чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ с глоба в размер на 2000 лв. В ал. 4 на чл. 638 от КЗ е предвидено, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. Настоящата съдебна инстанция намира, че следва да се съгласи с направеното от жалбоподателя възражение относно пълната неяснота при описание на извършеното нарушение. В обстоятелствената част на издадения електронен фиш е описано нарушение, свързано със спазване на максимално допустимата скорост за движение по пътищата. В същото време се съдържа и описание на извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, а именно, че собственикът не е сключил задължителна застраховка /без да е уточнен видът на същата/. Съдът намира, че по този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото е налице неяснота относно обстоятелствата, свързани с извършеното нарушение. Като допълнение към тази неяснота се явява и фактът, че в словесното описание на нарушението в ЕФ, същото не е дописано, като е посочено, че „собственикът не е сключил задължителна застрахо“, без да става ясно за каква застраховка става въпрос. Предвид изложеното, съдът намира, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя и правото на същия да разбере в какво именно е обвинен. Предвид на това, съдът счита, че издаденият електронен фиш следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Отделно от това, следва да се посочи, че действително са налице и всички останали пороци на обжалвания акт, изтъкнати в жалбата и от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание, които водят до тотално опорочаване на производството по издаване на обжалвания ЕФ. В случая съдът констатира съществено разминаване между връчения на жалбоподателя електронен фиш (наличен в оригинал на лист 41 от делото) и представеният по административнонаказателната преписка – л.9 от делото. При сравняване на двата ЕФ е видно, че в представения на съда от СДВР екземпляр като наказано лице фигурира изрично юридическото лице ",,•••'' ЕООД, а не Р.Р.К., в качеството на законен представител на ",,•••'' ЕООД, както е посочено в този, който е връчен на Кръстев. Освен това, в представения от СДВР фиш е посочено, че същият е издаден за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ, като изрично е посочено, че се налага имуществена санкция в размер на 2000 лева, а в този, който е бил връчен на Кръстев, в качеството на законен представител на ",,•••'' ЕООД е посочено, че е издаден за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от КЗ и на основание чл.182, ал.1, т.2 от КЗ, като не е посочен ясно видът на административното наказание, а същият е посочен като: глоба/имуществена санкция. В случая е изключително притеснителен фактът, че е оформен и приложен към административно наказателната преписка документ, който очевидно е бил преправен, след запознаване с аргументите, изложени в жалбата, като са преправени именно неясната индивидуализация на субекта на нарушението, вида на предвиденото наказание, както и правната квалификация на деянието и основанието за налагане на административното наказание. Доколкото и без ползване на специални знания из областта на техниката може да се установи, че съдържанието на документа, представен на вниманието на съда от СДВР с преписката, е недопустимо променено след неговото генериране и връчване на жалбоподателя, което няма как да бъде изпълнено без намесата на човешки фактор (действие, причините за което и неговото авторство съдът в настоящото производство няма да коментира в допълнителни детайли, доколкото не е предмет на изследване в рамките на повдигнатия правен спор, а може да бъде такъв на друг вид производство), този съд обсъжда за нуждите на административнонаказатателния процес единствено електронният фиш, връчен на жалбоподателя. Следва да се приеме, че именно с него му е предявено административното обвинение (това е смисълът на изискуемото от ЗАНН връчване на санкционния акт) и спрямо него той е реализирал правото си на защита. В този контекст е налице тотално несъответствие между описаната в обжалвания ЕФ фактическа обстановка и дадената му правна квалификация, като нарушение на чл.21, ал.1 от КЗ. В случая не може да се коментира техническа грешка, тъй като пороците на съдържанието са твърде очевидни. Следва да се отбележи, че в специалната процедура по издаване на атакувания санкционен акт нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН не намира приложение, още повече че тя касае правомощията единствено на наказващия орган. При констатация на неправилна или неясна индивидуализация на нарушителя, както и други пороци, каквито са налични в настоящия случй, издателят на фиша е следвало да прекрати производството по същия и да пристъпи към съставянето на нов фиш, ако не са изтекли съответните срокове за това, който именно да връчи на нарушителя, а не да манипулира по недопустим начин съдържанието на вече компрометирания акт. Съдържанието на окончателния правоохранителен акт, такова, каквото е предявено на нарушителя с връчването на акта, е единственото указание за това, каква е действителната воля на решаващия орган, как са формирани неговите изводи по фактите и приложимия закон и дали съответстват на реално установимата от доказателствения материал фактическа обстановка. Именно с него се очертават окончателно параметрите на претендираната отговорност. А с оглед на изложените по-горе съображения, процесният акт е издаден при допуснати множество съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, поради което подлежи на отмяна. ПО РАЗНОСКИТЕ С оглед изхода на делото съдът намира, че искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателно. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. По делото жалбоподателят е бил представляван от упълномощен процесуален представител - адв. К. П.-САК. Видно от представения договор за правна защита и съдействие (л.47), жалбоподателят е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 /петстотин/ лв., които са били заплатени в брой при подписване на договора. Досежно размера на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото от насрещната страна е направено възражение за прекомерност, съдът следва да се произнесе и по този въпрос: Делото не представлява фактическа и правна сложност, приключило е в рамките на едно съдебно заседание, с оглед на което настоящият съдебен състав намира, че за оказаната правна помощ, изразила се в изготвяне и депозиране на жалба и процесуално представителство в едно съдебно заседание, в хода на което не са разпитвани свидетели, справедливото възнаграждение се равнява на сумата от 400 /четиристотин/ лева и до този размер следва да се намали размерът на претендираното адвокатско възнаграждение. Същият съответства на минималното адвокатско възнаграждение по чл. 18, ал. 2, вр. ал. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и следва да се възложи в равностойност в евро, съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България. С оглед на гореизложеното, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 129-ти състав,