Решение № 108 от 2.3.2026 г. на Районен съд - Ямбол по дело № 137/2026 г.

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано по подадена молба от Е. Й. П. от гр. Я., срещу И. Й. Д. от гр. Я.– неин син. В нея се твърдят обстоятелства за извършено домашно насилие по смисъла на закона от ответника спрямо молителката. Твърди се, че от месец февруари 2025 г. до 06.01.2026 г. последната му е била назначена за личен асистент. Освен назначената терапия ответникът взима и наркотици и става агресивен. На 13.01.2026 г. е излязъл от апартамента на баща си, употребил наркотик, поради което молителката се е прибрала у дома си, незнаейки какви последствия да очаква. На следващия ден го е посетила в жилището му и е останала при него. На 15.01.2026 г. синът й е бил агресивен, гневен. Грабнал е дистанционното на климатика и я е замерил с него. Заплашвал я е и я е обиждал. Молителката многократно е търсила защита по ЗЗДН в предходните години.. Поради това иска, съдът да издаде заповед за незабавна защита. В с.з. молителката поддържа молбата и иска, съдът да забрани на сина й да я приближава за шест месеца. Ответникът не възразява срещу това искане. Признава, че е имало случай, в който е казал на майка си, че ще я удари, но не го е направил. Било е миналата година. Не знае защо се е уплашила. Заявява, че докато му е била асистент, всеки път го е агресирала. Тръшнал е веднъж дистанционното, защото тя е готвила само за себе си, а ответникът е стоял гладен. Не я е замервал с дистанционното. Сочи, че сега не взима наркотици, като при лечението си в психиатрична клиника е бил изследван и не е установена такава употреба към онзи момент. Ответникът е безработен. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното: Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.2009 г. от 15.01.2026 г., ответникът е син на молителката. Последната е представила Експертно решение на ТЕЛК от 07.02.2023 г., според което И. Й. Д. страда от параноидна физофрения, комбинирана с употреба на ПАВ. В Декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН от молителката, съдържаща изявление, че й е известна наказателната отговорност по чл. 313 от НК за невярно деклариране, са изложени твърдените в молбата факти. Сочи се, че ответникът-син на молителката- е упражнил описаното домашно насилие. По делото са представени Справки за съдимост от 15.01.2026 на Бюро за съдимост при ЯРС, от които е видно, че молителката не е осъждана. Ответникът е осъждан за кражби и опит за кражба в периода 2015-2019 г. Направена е справка и за наложени мерки по Закона за защита от домашно насилие, от която е видно, че такива са постановени срещу ответника по четири гр.дела, последното ••/2023 г. на ЯРС, за упражнено физическо и психическо насилие над Е. Й. П.. В изпратеното писмо от 21.01.2026 г. на „ДКЦ 1-Я.“ ЕООД-гр.Я. не се съдържат данни, страните да се водят на психиатричен отчет. Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи: Молбата е допустима, като подадена в тримесечния срок по чл. 10 ал.1 от ЗЗДН, а по същество е основателна. Съгласно чл. 2 ал. 1, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. В случая се касае за извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от закона-психическо насилие и опит за физическо такова от страна на ответника, упражнено спрямо лице, с което се намира в родствена връзка- на което е низходящ (чл.3 т.5). Поради това пострадалата има право на защита по ЗЗДН. Упражняването на насилие се установява от представената декларация по чл. 9 ал.3 от закона, която е достатъчно доказателство за него съгласно чл.13 ал.3. Поведението на ответника, за което той частично признава, се отличава с агресивност, липса на самоконтрол, поради което е в състояние да предизвика страх у молителката за живота и здравето. Поради това съдът счита, че следва да се предприемат мерки за защита, а именно: уредените в чл. 5 ал.1 т.1, 3 и 4, като срокът по т. 3 и 4 следва да се определи до 6 месеца, предвид данните, очертаващи агресивен профил на извършителя и средно ниво на риска съобразно методиката за оценка на риска по чл. 15 ал.4 от ЗЗДН (приложение №5 към чл. 74 от ППЗЗДН). В случая има, както няколко производства по ЗЗДН, така и предходни осъждания на ответника, данни за употреба на наркотици, заплаха за телесна повреда, безработица на извършителя. Мерките имат за цел защита на пострадалите чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие спрямо него, както и мотивиране на самия извършител към въздържане от такива действия -от всякакъв вид насилие. Съгласно чл.5 ал.2 мерките по ал. 1, т. 2 - 5 се налагат за срок от три до 18 месеца при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 и 19. В случая следва да се приспадне срокът на действие на заповедта за незабавна защита, определен в чл. 19 ал.2- до издаването на заповед за защита. При този изход на делото на основание чл. 11 ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да заплати ДТ в размер на 25 лв. или 12,78 евро. Ето защо ЯРС