Решение № 344 от 21.11.2024 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 294/2024 г.

Окръжен съд - Стара Загора21.11.2024 г.докладчик Николай Илиев Уруков

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА решение № 296 от 01.04.2024г. постановено по гр.дело № 4834/2023г. по описа на Районен съд С.З., като правилно и законосъобразно. ОСЪЖДА ОБЩИНА С.З., ЕИК ••••••, с адрес: гр.С.З., бул.“••••••••, представлявана от кмета на общината, да заплати на Р. Г. П., от гр.С.З., ул.“••••••, ЕГН •••••••••• направените разноски по делото пред въззивната инстанция, съразмерно с уважената част от въззивната жалба в размер на 800, 00лв. /осемстотин лева/. Присъдените суми могат да бъдат внесени по банкова сметка на ищеца: IBAN: BG69BUIN•••••••••. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Мотиви

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК. Производството е образувано по въззивна жалба от Община С.З., чрез юриск.Д. В., против Решение № 296 от 01.04.2024г. постановено по гр.дело № 4834/2023г. по описа на Районен съд С.З.. Въззивникът обжалва първоинстанционното решение. Намира същото за неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че съдът не е събрал доказателства относно причинно-следствената връзка между настъпилите върху автомобила повреди и поведение на служители на Община С.З., на които тя е възложила работа. Сочи, че в мотивите на обжалвания съдебен акт е описан инцидент от 04.11.2023 г. причинен от паднал клон на дърво върху автомобил, собственост на въззиваемия. Установено е, че инцидентът се е случил в резултат на буря, влошени климатични условия и е паднало дърво върху собствения на въззиваемия автомобил. Твърди, че приложените към исковата молба снимки не са датирани, т.е. не следва да се приема наличие на причинно следствена връзка между състоянието на някое от близките до мястото на паркиране на автомобила дървета и състоянието на автомобила на въззиваемия. Върху автомобила на въззиваемия били поставени клони от дърво и камъни и полиетилен и други предмети. Счита, че камъните и другите предмети не са паднали върху автомобила в резултат на буря или действие или бездействие на Община С.З. или негови служители. На следващо място твърди, че не се сочат и не са събрани доказателства за наличие на причинно следствената връзка между състоянието на автомобила и претърпените вреди, както и не се сочи и не са събрани доказателства за установяване на механизма на настъпване на претендираните щети. Твърди, че не са събрани доказателства и за установяване на размера на действително претърпените вреди, както и че за въззиваемия е настъпила щета. Счита, че не са налице всички елементи на фактическият състав на непозволено увреждане и съответно основания за ангажиране на деликтната отговорност на Община С.З. Моли съда да отмени постановеното решение в частта, в която е уважен иска на Р. Г. П. против Община С.З., както и да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените против Община С.З. искове.. Претендира присъждане на разноски в размер на минималния определен в закона. Доказателствени искания не са направени. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна Р. Г. П. от гр. С.З., чрез пълномощника си адв.М. Х. от АК – С.З., в който изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а постановеното решение е правилно и законосъобразно. Намира доводите изложени в жалбата за неоснователни, като излага подробни съображения по оплакванията в нея. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на направените във въззивната инстанция разноски. Доказателствени искания не са направени. Въззивникът Община С.З., чрез юриск.Д. В., редовно и своевременно призовани, явява се лично юрисконсулт В., по делото като същата моли да бъде отменено Решение под № 296 от 01.04.2024г. постановено по гр.дело с № 4834/2024г. по описа на Районен съд С.З. и да се уважи изцяло жалбата им, като се отхвърли и предявения иск с исковата молба на ищеца и въззиваем П.. Въззиваемият Р. П., явява се заедно с пълномощника си адв. М. Х., редовно и своевременно призовани, и молят жалбата да се остави без уважение и да се потвърди Решението на РС- С.З.. Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното: Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД на РБ. Съдът счита, че така предявения иск по смисъла на чл. 49, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД е процесуално допустим, тъй като въззиваемият П. по безспорен начин претендира за качеството си на „увреден“ по смисъла на ЗЗД. В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: Видно от приетите като писмени доказателства копия на Свидетелство за регистрация на МПС Част II №010796131; Удостоверение за техническа изправност на ППС Протокол №31663559, Разрешение №1910/1 от 09.04.2023г.; Застрахователна полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ №BG/02/123000581288; Международна карта за автомобилна застраховка №BV386222, ищецът е собственик на лек автомобил марка Ауди, модел 80, рег. № СТ1153 СР. От приетите като писмени доказателства копия на Електронно съобщение - отговор, възпроизведено на хартиен носител 04.11.2023г; електронно писмо - сигнал, възпроизведено на хартиен носител от 04.11.2023г.; електронно писмо - покана, възпроизведено на хартиен носител от 06.11.2023г.; електронно писмо - отговор от 27.11.2023г., 16.39ч.; електронно писмо - отговор от 27.11.2023г. - 16.40ч., електронно писмо - молба от 13.11.2023г.; електронно писмо - отговор от 14.11.2023г., се установява, че ищецът е подавал многократно сигнал до ответника за инцидент, настъпил на 04.11.2023г., при който собственият му лек автомобил е бил увреден от паднал клон на дърво в общински поземлен имот, като от документите не се установява да е получил отговор от ответната община. За изясняване на фактите по делото пред първостепенния съд са били допуснати и събирането на съответните гласни доказателства. От показанията на свидетеля Н.И.Т. се установява, че същият е съсед на ищеца на адрес гр.С.З., ул.“••••••. Пред блока имало паркинг, като свидетелят също имал два автомобила, паркирани там. На 04.11.2023г. около 11, 00ч. имало буря. Свидетелят си бил вкъщи и наблюдавал паркинга през прозореца на жилището си. Имало много силен вятър и свидетелят видял, как от много голямо дърво се отчупили два клона и ударили два автомобила, паркирани под дървото. След като бурята преминала свидетелят слязъл до паркинга и видял, че единият автомобил е на ищеца - Ауди 80, червено на цвят, а другият ударен от клоните автомобил, бил бус, червен, паркиран до автомобила на ищеца. Клонът на дървото ударил тавана на автомобила на ищеца, като нанесъл щети и на предна дясна врата, предно стъкло, изметнати врати на купето. Свидетелят позвънил на домофона на апартамента на ищеца, отговорила съпругата му, която уведомила ищеца. Ищецът дошъл след около 15 минути със сина си и започнал да сигнализира в полиция и пожарна. Клонът бил доста голям и паднал от голяма височина - поне от 15 метра. Ако не бил паднал частично върху буса, целият автомобил на ищеца е щял да бъде смачкан. Свидетелят се прибрал, но отново посетил паркинга в около 14, 00ч. и видял, че ищецът още е там. От покрива на блока били паднали и ламарини. Клонът, паднал върху автомобила бил изгнил и сух, бил много тежък. От показанията на свидетеля Т.С.Г. се установява, че същият работи при ищеца като помощник-нотариус и го познава от около 12 години. Знае, че ищецът има автомобил „Ауди 80“, над 30-годишен, който бил много добре поддържан. Ищецът притежавал този автомобил от около 20 години, като за него тя имала сантиментална стойност. Ползвал я постоянно, за пътувания в страната и в чужбина, ходел с нея на лечение и рехабилитация. На 04.11.2023г. - събота, свидетелят и ищецът били на работа. Те работели и в събота от 09, 00ч. до 15, 00ч. След 11, 00ч. ищецът получил обаждане, че върху автомобила му са паднали два клона. Тогава имало силна буря. Ищецът силно се разтревожил. В кантората бил и синът му Георги. Ищецът и синът му отишли веднага до паркинга на автомобила да видят, какво е станало. Автомобилът бил паркиран пред блока, в който живеел ищецът в гр.С.З., на ул.“••••••. По-късно ищецът се обадил на свидетеля и му казал, че автомобилът е сериозно пострадал - стъкла пукнати, ударен таван, ударени калници, странични врати. Ищецът се опитвал дълго време да се свърже с горещия телефон на общината, но никой не се отзовавал. След време пак се обадил и обяснил, че все още никой не е реагирал на сигналите му. Не се върнал на работа същия ден. След този инцидент ищецът бил силно разтревожен, афектиран, притеснен. Получавал силно главоболие, вдигал високо кръвно налягане. Това продължило няколко седмици. Няколко пъти се налагало да затварят кантората, тъй като ищецът не можел да изпълнява задълженията си поради силно главоболие. Притеснявал се да не се случи отново нещо с автомобила, не можел да спи. Чувствал явна заплаха и несигурност за живота си и този на близките си. Представял си, че ако в момента на инцидента били в колата, са щели да загинат. Автомобилът бил ремонтиран в продължение на около 40 дни. През това време ищецът многократно обсъждал ремонта с автосервиза. Имало специфични неща, например разпъването на тавана, които отнемали повече време. Ищецът имал още един автомобил, който не бил достатъчен за осигуряване нуждите на семейството му. Съдът правилно е кредитирал с доверие показанията на свидетелите. Свидетелят Н.И.Т. е очевидец на инцидента, непосредствено е възприел механизма на увреждането и няма данни за евентуална заинтересованост от изхода на делото. Свидетелят Т.С.Г. от друга страна споделя свои непосредствени впечатления от последващите действия на ищеца и емоционалното му състояние вследствие на инцидента. Показанията на свидетелите кореспондират с останалите доказателства по делото. За установяване на механизма на увреждането и размера на имуществените вреди съдът е назначил и съдебно-автотехническа експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда като добросъвестно и компетентно. Съгласно заключението на вещото лице, вследствие на инцидента, при който върху автомобила на ищеца са паднали два клона от дърво, са били увредени следните части на автомобила: челно стъкло, предно дясно странично стъкло, таван, предна дясна врата, заден ляв калник, задна лява колонка, рамка над леви врати, облицовка на таван, предна дясна колонка, заден десен калник. Тъй като автомобилът е стар - на 34 години, нови резервни части за него не се предлагат. Намират се части втора употреба, които обаче са на различни места в страната и изисква време и допълнителни разходи за транспорт осигуряването на тези части. Без да се взема предвид цената на транспорта, нито допълнителното време за снабдяване с резервни части, вещото лице е изчислило, че ремонтът на автомобила отнема не по-малко от 54, 2 часа, което се равнява на седем работни дни. Общият размер на разходите, необходими за части, материали и труд за възстановяване на автомобила по пазарни цени към месец ноември 2023г. е бил 1479, 92лв. с ДДС. Към момента на огледа на автомобила от вещото лице, автомобилът е бил напълно отремонтиран. На пазара на автомобили под наем не се предлагал толкова стар автомобил. Най-старият автомобил, който вещото лице е установило да се предлага под наем, се предлага на цена 22, 00лв. на ден. При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна следното: Предявен е иск по чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД за причинени имуществени и неимуществени вреди. За основателността на този иск в тежест на ищеца е да докаже фактическия състав на непозволено увреждане, а именно, че в резултат на неизвършено почистване /противоправно бездействие/ на сухи клони на дървета и поддържане на озеленени площи - общинска собственост, по отношение на което Общината има задължение за почистване и поддържане, е настъпило увреждането, в резултат на което са нанесени имуществени и неимуществени вреди на ищеца - разходите по ремонта на автомобила, емоционални страдания, страх, несигурност, безсъние, главоболие, вследствие на инцидента. От събрания по делото доказателствен материал, както и ноторно известно на съда е, че на процесната дата - 04.11.2023г. около 11, 00ч. в гр.С.З. е имало буря с много силен вятър и дъжд. Видно от приетото като писмено доказателство копие на извадка от електронната система на Агенция по геодезия картография и кадастър; Справка за субект на БУЛСТАТ - извадка от Регистър БУЛСТАТ на Агенция по вписванията, ответникът е собственик на поземления имот, на който е построен жилищния блок и се намира паркинга за живущите на ул.“••••••. По силата на приращението съгласно чл.92 ЗС собственост на общината са и насажденията върху улицата. Съгласно чл.61, ал.1 ЗУТ в териториите на общините се устройват озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. Според чл.61, ал.1 от ЗУТ основа на зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване. Разпоредбата на чл.61, ал.4 ЗУТ предвижда, че посочените озеленени площи - собственост на държавата и общините, са публична собственост. Съгласно чл.11 от Закона за общинската собственост, имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл.10 от същия закон, в структурата на общинската администрация и администрацията на района се създават звена за изпълнение на функциите и задачите по този закон. Съгласно чл.19, ал.1, т.3 от Наредба №1/10.03.1993г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, издадена от министъра на териториалното развитие и строителството /обн., ДВ. Бр.26 от 30.03.1993г./, общинската дълготрайна декоративна растителност може да се отсича или изкоренява въз основа на писмено разрешение от кмета на общината, когато дърветата са изсъхнали, вкл. и тогава когато състоянието на дървото застрашава безопасността на движението или сигурността на гражданите, сградите и благоустройствените фондове. Задължението за осигуряване на сигурна и безопасна градска среда се носи от общината, която по силата на посочената по-горе наредба е длъжна да обследва градската растителност и при вероятна опасност да вземе адекватни мерки. Съгласно чл.3 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Община С.З., кметът на Община С.З. ръководи, координира цялостната дейност по опазване, изграждане и поддържане на зелената система на Община С.З.. Чл.4, ал.2 от същата Наредба предвижда, че оправомощени длъжностни лица от звено „Озеленяване и комунални дейности” изпълняват дейностите по поддържане на озеленените площи за широко обществено ползване, за което съставят ежемесечна справка за извършените дейности, осъществяват мероприятията по отсичане на изсъхнали дървета или клони на дървета - общинска собственост във връзка със сигнали и жалби на граждани, организации и юридически лица и изпълняват бюджета по дейност „Озеленяване” и организират провеждането на необходимите мероприятия. Според чл.4, ал.3 от същата наредба, лицата по ал.1 и ал.2 могат да изпълняват и други функции, свързани с дейността по планиране, опазване, изграждане и поддържане на зелената система на Община С.З.. Разпоредбата на чл.49 ЗЗД предвижда, че този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл.49 ЗЗД на възложителя на работа е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия. В случая в изпълнение на чл.61 - 63 ЗУТ и Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Община С.З. ответникът е възложил на свои длъжностни лица поддръжката и опазването на зелената система в гр.С.З., в която система се включва и дървото, увредило автомобила на ищеца. Длъжностните лица от звено „Озеленяване и комунални дейности” са били длъжни да изпълняват дейностите по поддържане на озеленените площи за широко обществено ползване и да осъществяват мероприятията по отсичане на изсъхнали дървета или клони на дървета - общинска собственост. Посоченото задължение не е било изпълнено своевременно от отговорните длъжностни лица и това противоправно бездействие е довело до падането на два клона от дърво на 04.11.2023 г. около 11, 00ч. в гр.С.З., на ул. „••••••, при което са нанесени вреди на МПС, собственост на ищеца. От заключението на автотехническата експертиза установява по категоричен и безспорен начин, че щетите по процесния автомобил са в причинно-следствена връзка с механизма на увреждането, описан в исковата молба. По тези съображения, съдът намира, че на основание чл.49 ЗЗД ответникът е страна по санкционното правоотношение, възникнало именно в резултат на противоправното бездействие на отговорните длъжностни лица от Община С.З., по силата на което дължи и репарирането на причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в неблагоприятно изменение в имуществената сфера на ищеца. Безспорно се установи от заключението на вещото лице, че ищецът е извършил разходи за ремонт на автомобила в размер на 1479, 92лв. Макар вещото лице да е обяснило в с.з., че в тази цена не са включени разходите по намирането и доставянето на резервните части на автомобила, то ищецът не представи доказателства за размера на тези разходи. Поради тази причина съдът намира за доказани разходите за ремонта на автомобила в размер на установените от вещото лице, а именно 1479, 92лв. Съдът намира, че ищецът е претърпял вреди от невъзможността да ползва собствения си лек автомобил за времето на извършването на ремонта. Тези вреди следва да се изчислят в размера на дължимия наем за подобен автомобил. Макар вещото лице да е изчислило, че ремонтът на автомобила може да се изпълни за седем работни дни, реално той е бил изпълнен за повече време, тъй като е имало нужда от технологично време за снабдяване с резервните части, което време вещото лице няма как да изчисли. Съгласно показанията на свидетеля Т.С.Г. ремонтът е продължил около 40 дни, като за този период ищецът е бил в невъзможност да ползва автомобила си. Наемът на подобен автомобил е в размер на 22, 00лв. на ден, като за 40 дни наемът възлиза на 880, 00лв. Ищецът претендира сумата от 500, 00лв., като с оглед на диспозитивното начало съдът следва да уважи иска за сумата от 500, 00лв. Така общо обезщетението за имуществени вреди, което ответникът следва да заплати на ищеца възлиза на 1979, 92лв. С решението си по делото, първоинстанционният съд е уважил частично първия иск на въззиваемия П., както и изцяло втория обективно съединен иск за претърпените от въззиваемия неимуществени вреди в размер на сумата от 2000 лева, като е приел, че е налице непозволено увреждане по смисъла на чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД и по конкретно че е налице надлежно възлагане от страна на въззивника и ответник Община С.З., както съответно и задължението за упражняването на дължимия контрол по отношение на фирмите, поддържащи зелените площи на територията на Община С.З. съобразно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ЗЗД. Настоящата инстанция намира, че въззивникът не е посочил никакви доказателства за надлежно събиране пред въззивния съд. Основните аргументи в жалбата са, че не са установени вредите и че не е налице причинна връзка между уврежданията и бездействието на Община С.З.. В първоинстанционното производство делото е било изцяло изяснено от фактическа страна. Били са събрани всички доказателства. Била е назначена експертиза, която е направила обективна и цялостна оценка на причинените вреди. Същата не е била оспорена от ответника-въззивник. Въззивната жалба не влага нищо различно от съображенията изложени в отговора на исковата молба. Относно механизма на причиняване на вредите на първоинстанционното производство е бил разпитан свидетел- очевидец. Същият е наблюдавал бурята и падането на клоните върху автомобила на въззиваемия Р. П.: „Видях много силен вятър, съответно видях счупване на огромен клон от много голямо дърво, може би беше около 25-30м. Клоните, мисля че бяха два, паднаха и удариха два автомобила, паркирани под дървото. Изчаках бурята да премине, слязох долу и видях, че едната кола беше на съседа ми. Ауди 80, червено и червен бус бяха колите под клона. Клонът беше ударил буса и тавана на колата на Р.. Ударът беше в предна дясна врата, предно стъкло, бяха се изметнали вратите, отидох и му звъннах по домофона, жена му вдигна, слязохме долу и се помъчихме да сложим найлон.“ Според съображенията във въззивната жалба не бил такъв механизмът от вредите, тъй като били поставени полиетилен и други предмети върху капака на автомобила. Много ясно се обяснява от свидетеля-очевидец това положение: „....слязохме долу и се помъчихме да сложим найлон.“ Това е така, защото е ясно, че са били счупени стъклата на автомобила. Според другите неоснователни аргументи от жалбата Община С.З. не била отговорна за вредите, „макар и отговорна за поддържането на зелената система в градската среда“, защото не била в състоянието „да предотврати екстремните метеорологични условия, които обективно са били налице по времето на инцидента, описан в обстоятелствената част на исковата молба.“ Съдът следва да вземе предвид, че ответникът не оспори и продължава да не оспорва описаните в исковата молба обстоятелства. В срока на отговора не се е позовал и на форс-мажорни обстоятелства, ако това има предвид с „екстремните метеорологични условия, които обективно са били налице по времето на инцидента.“ Съдът следва да обърне внимание, че и да въззивника изложеното в исковата молба е обективната истина. Относно това дали Общината отговаря за вреди причинени от дървета практиката на съдилищата е безпротиворечива. Твърдението на ответника би било правилно в случай, че установи, че е спазил всички изисквания на закона относно изпълнението на задълженията си по поддържането им в безопасен вид на озеленените площи и декоративната растителност, но само и единствено поради въздействието на непреодолима сила, нещастното събитие е осъществено. Вредоносният резултат при непозволено увреждане обаче не може да бъде следствие от случайно събитие, когато той се предхожда от виновно поведение и безотговорно бездействие от страна на жалбоподателя- така решение под № 204/10.03.2010 год. по гр.д.№ 4284/2008 год. на BKC, IV г.о. От показанията на свидетеля Табанджов става ясно: „Клона паднал върху автомобила беше изключително изгнил и сух, бяхме до него защото го повдигахме, много тежък беше. Определено беше изгнил, видях го…“. Съгласно чл. 61, ал. 4 от ЗУТ, озеленените площи са общинска собственост. Поземленият имот на който расте дървото също е Общински - видно от приложената карта от АГКК. Следователно Община С.З. е собственик и лице, което осъществява непосредствен надзор и контрол над зелената система в гр. С.З.. Това обстоятелство се доказва и от Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Община С.З. /приета с решение № 1196/25.10.2017г. на Общински съвет — С.З./. В този смисъл ответната община следва да отговаря за всички вреди, произлезли от собствената й зелена система /в частност дървета/. Ако Община С.З. се беше погрижила за дървото и беше отстранила изгнилите, сухи и кухи клони, то пострадалият не би претърпял изложените вреди. Тези вреди са в пряка и непосредствена последица от бездействието на Община С.З. и съответно тя дължи тяхното обезщетяване. Въззивната инстанция намира, че отговорността по специалната разпоредба на чл. 49 от ЗЗД е за чуждите противоправни действия или бездействия. Тази отговорност възниква когато има вреди, тези вреди са причинени от лице /деликвент/, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа /възложител/, и вредите са причинени при или по повод изпълнение на работата. Същото се отнася и когато възложителят „бездейства и не упражнява необходимия надзор над лицата, които са задължени да поддържат тези „Зелени площи“ на територията на Общината. Тази отговорност има обезпечително- гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Необходимо е също така да са налице елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, уредено в основния състав на непозволеното увреждане, визиран в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД - противоправно деяние от страна на изпълнителя на възложената работа, настъпилите вреди у пострадалия, причинна връзка между деянието и вредата, както и субективно отношение към вредата - вина, за която важи оборимата презумпция на чл. 45, ал.2 ЗЗД. Всяко действие или съответно бездействие, с което се нарушава публичнопозитивната забрана да не се вреди другиму, е противоправно. Не е необходимо действието или бездействието да противоречат на конкретна правна норма, при положение, че е нарушен посочения принцип. За такова бездействие, настоящият съдебен състав намира, че се явява именно липсата на упражняването на необходимия надзор над лицата, които са задължени да поддържат тези „Зелени площи“ на територията на Община С.З.. Вредата следва да се окачестви като неблагоприятното въздействие върху имуществените и неимуществените права на пострадалия. В настоящия случай предмет на изследване представляват както претърпените от ищеца явни имуществени вреди, така и наличните и доказани по категоричен начин и неимуществените вреди, каквито претендира ищецът и въззиваем П.. Неимуществените вреди могат да се изразяват в морални, нравствени, емоционални, психически, психологически терзания и болки, притеснение, безсъние на личността; болките и страданията върху целостта на организма и здравето на увредения; и др подобни. От събраните гласни доказателства - показанията на св. Стайков се установява, че в посочения период - 25.02.2016 г. до 22.02.2021 г., ищецът действително е претърпял негативни емоции и преживявания, които следва да се окачествят като неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Що се отнася до причинно-следствената връзка между деяние и вреда, съдът намира и следното: Причинната връзка е зависимостта, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствието на конкретното действие или бездействие на деликвента. За да бъде поставена вредата в причинно- следствена връзка, следва да се установи, че деянието е единственото основание за настъпване на същата, така че ако мислено се премахне деянието, да се достигне до единственото логично заключение, че вредата не би настъпила. Причинно-следствената връзка не се предполага, а подлежи на обосноваване, в условията на пълно главно доказване, което е в тежест на ищеца. От показанията на свидетеля Т.С.Г. се установява, че същият работи при ищеца като помощник-нотариус и го познава от около 12 години. Знае, че ищецът има автомобил „Ауди 80“, над 30-годишен, който бил много добре поддържан. Ищецът притежавал този автомобил от около 20 години, като за него тя имала сантиментална стойност. Ползвал я постоянно, за пътувания в страната и в чужбина, ходел с нея на лечение и рехабилитация. На 04.11.2023г. - събота, свидетелят и ищецът били на работа. Те работели и в събота от 09, 00ч. до 15, 00ч. След 11, 00ч. ищецът получил обаждане, че върху автомобила му са паднали два клона. Тогава имало силна буря. Ищецът силно се разтревожил и притеснил. В тази насока твърденията на въззивника са изцяло неоснователни и необосновани и поради следното: В своето решение, първоинстанционният съд е посочил и подробно обсъдил събраните в производството пред него доказателства, както и наведените от страните доводи. В решението ясно и подробно е описана както установената от съда фактическа обстановка, както и приложимите правни норми, като съдът е изложил и своите правни изводи съобразно императивните изисквания на чл.235, ал.2 от ГПК. С оглед на съвкупната преценка на целия доказателствен материал по делото въззивният съд счита, че и пред двете съдебни инстанции не се установиха и доказаха визираните във въззивната жалба оплаквания, че демонстрираното явно бездействие от страна на въззивника е довело именно до настъпването на процесните вреди в правната сфера на въззиваемия по делото Р. П.. Въззивният съд намира, в заключение, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това. На основание чл.78, ал.3 във връзка с чл.273 и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените от последния разноски по делото и пред въззивната инстанция, именно с оглед изхода на делото, и предвид направеното искане от въззиваемия и ответник и пред въззивния съд, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, като съдът намира, че тези разноски са в размер на 800 лева, съобразно представения Договор за правна помощ на адв. М. Х., депозиран към писмения отговор на въззивната жалба /на лист 16 от въззивното дело/. На основание чл.280, ал.2 от ГПК, тъй като цената на иска е 5000 лева, която цена е посочена от въззиваемия и ищец по делото, то и настоящото въззивно съдебно Решение не подлежи на касационно обжалване съобразно чл.280, ал.3, т.1, предл.1 от ГПК. Водим от горното, съдът

Цитирани разпоредби

26