Решение № 512 от 22.12.2025 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 1673/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора против наказателно постановление № 24-2500095 от 23.05.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Стара Загора.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Сочат се съображения в тази връзка. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател чрез адв. П. Д. заявява, че поддържа подадената жалба, като излага и допълнителни аргументи за незаконосъобразност. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание, чрез ст. юрисконсулт Т.М. взема становище по възраженията, изложени в жалбата и в хода на съдебните прения. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.

С обжалваното наказателно постановление № 24-2500095 от 23.05.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Стара Загора на нарушителя „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора на основание чл. 77, ал. 3, вр. с ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 8 000 лева за нарушение на чл. 13, ал. 1 ЗТМТМ, а именно: при извършена проверка на 01.04.2025г., 14.04.2025г. и 24.04.2025г. по документи в Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора е установено, че „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора, в качеството си на работодател е наел на работа на 16.12.2024г. с трудов договор № 00000189/16.12.2024г. в гр. Стара Загора чужденеца - гражданин на трета държава - Република Турция М.Е.Г., дата на раждане •••г., като шофьор на товарен автомобил - 12 и повече тона, за който няма данни да е законно пребиваващ на територията на Република България.

Горното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № 24-2500095 от 24.04.2025г., съставен от гл. инспектор при Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Стара Загора.

От приложеното към жалбата извлечение от търговския регистър е видно, че управител на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ЕООД, гр. Стара Загора е М.К.. С призовка по чл. 45, ал. 1 АПК „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр.

Стара Загора е призовано да представи в срок следните документи: 1. трудови досиета на посочените в призовката работници/служители; 2. командировъчни заповеди от м. януари 2025г. до момента; 3. разплащателни ведомости от м. януари 2025г. до момента; 4. Отчетни форми; 5. Инструктажни книги; 6. Печат. Призовката е връчена на пълномощника Л. П.. В призовката лицето М.Е.Г. фигурира.

От представеното в хода на административнонаказателното производство нотариално заверено пълномощно е видно, че М.К. в качеството си на управител на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора е упълномощил Л. П. П. - т. 9 да представлява дружеството пред всички общински и държавни органи на територията на Република България с право да подава и получава документи, свързани с дейността на дружеството /писма, актове, лицензии, разрешения, заявления и др./, като го подписва, където и когато е необходимо в качеството му на управител и представляващ „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, както и да представлява дружеството пред всички останали държавни, общински и частни учреждения, организации и фирми, нотариуси и служби по вписванията, както и навсякъде другаде, където е необходимо във връзка с дейността на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД.

От протокол за извършена проверка № ПР2513608/24.04.2025г. на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора е видно, че по отношение на М.Е.Г. не са вписани констатации.

По отношение на лицето М.Е.Г. са представени следните документи:

• трудов договор № 00000189/16.12.2024г., сключен между „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора като работодател и М.Е.Г., с ЛНЧ: ••• - като работник. В трудовия договор изрично е посочено, че работникът е постъпил на работа на 17.12.2024г., като шофьор на товарен автомобил над 12 тона - международни превози. Последният е подписал трудовия договор, удостоверявайки по този начин, че е запознат както със съдържанието му, така и с правилника за вътрешния трудов ред и вътрешните правила за работната заплата; че е получил екземпляр от трудовия договор и длъжностната характеристика на 16.12.2024г., както и че е постъпил на работа на 17.12.2024г.

• справка за приети и отхвърлени уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ с вх.

№ 30Е001576917/16.12.2024г., от която е видно, че трудовият договор между „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора и М.Е.Г. е надлежно вписан в регистъра на заетостта, воден от Националната агенция по приходите;

• удостоверение № 2407724052214412/16.12.2024г., издадено от ТД на НАП, гр. Пловдив, от което е видно, че М.Е.Г. е вписан в регистъра на НАП;

• длъжностна характеристика на длъжността: международен шофьор на товарен автомобил, от която е видно, че същата е била връчена на 16.12.2024г., лично на М.Е.Г. - срещу подпис;

• служебна бележка № 189/16.12.2024г., от която е видно, че Б.М. - мениджър му е провел начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на 16-18.12.2024г.;

• пълномощно от 16.12.2024г. /на английски език/, по силата на което М.К. - управител на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД е упълномощил М.Е.Г. да управлява на територията на Република България и извън нейните граници превозни средства, собственост на дружеството.

• писмо УРИ 537700-1121/07.04.2025г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора, от което е видно, че М.Е.Г. е роден на •••г. в Република Турция, като не фигурира в масивите на МВР;

• СУМПС, издадено на 11.02.2022г. от Република Турция на М.Е.Г., със срок на валидност 11.02.2032г., от което е видно, че може да управлява МПС категория М, В1, В, С1, С, D1, BE, C1E, CE, D1E, F;

• карта за предварителен медицински преглед от 16.12.2024г. на М.Е.Г.;

• паспорт № U23248301, издаден на 25.02.2020г. от Република Турция;

• от приложената към писмо УРИ 537700-1193/14.04.2025г. по описа на ОД на МВР -Стара Загора справка за задграничните пътувания на М.Е.Г. е видно, че същият е с турско гражданство, има разрешение за пребиваване в Испания № Е 27294615, както и че няма данни за негови пътувания, осъществени в периода от 01.01.2024г. до 11.04.2025г.

• писмо с изх. № 10-10-2380 #1/29.04.2025г. на Агенция по заетостта, от което е видно, че няма данни от „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД да са постъпвали заявления за предоставяне на разрешение за достъп до пазара на труда на граждани от трети държави, както и няма данни да са подавани декларации за осъществяване на краткосрочна заетост по реда на ЗТМТМ на лицата, посочени в списъка, сред които е и М.Е.Г.. - писма УРИ 292000-5050/24.03.2025г., УРИ 292000-5391/31.03.2025г. и УРИ 292000-7384/05.05.2025г., УРИ 29200-10574/27.06.2025г., всички по писа на ОД на МВР - Кърджали, от които е видно, че за лицата ••• не са издавани единни разрешения за пребиваване и работа по реда на ЗЧРБ и чл. 15, ал. 1 ЗТМТМ;

• на съда е служебно известно, че неколкократно са извършвани проверки на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, но до настоящия момент не са съставяни АУАН и НП във връзка с работника М.Е.Г., освен тези, предмет на настоящото разглеждане.

• писмо 328200-24753/07.10.2025г. на ГД „Гранична полиция“, в което е разяснен реда за извършване на граничните проверки.

• представено е наказателно постановление № 24-2300064/07.04.2023г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора, с което на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора на основание чл. 77, ал. 2 ЗТМТМ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 4 000 лв. за извършено нарушение на чл. 13, ал. 1 ЗТМТМ, което е потвърдено с решение № 949/12.03.2025г. по КАНД № 60/2025г. по описа на Административен съд - Стара Загора.

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото са разпитани в качеството на свидетели: Б. Б. Г. - актосъставител и Й. Х. Й. - свидетел при установяване на нарушението и при съставянето на акта. От техните показания се установява фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, като хронология на събиране на описаните по-горе писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и се подкрепят от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства.

При извършената цялостна служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи неговата отмяна.

И АУАН, и НП са издадени от компетентните органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.

На първо място, несъстоятелни са възраженията направени в тази връзка от страна на жалбоподателя, а именно че административнонаказателното производство е било образувано в негово отсъствие.

Поканата по чл. 45, ал. 1 КТ за представяне на документи е била връчена на Л. П.. В нейно присъствие е съставен и АУАН и й е връчен.

От представеното в хода на административнонаказателното производство нотариално заверено пълномощно е видно, че М.К. в качеството си на управител на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора е упълномощил Л. П. П. - т. 9 да представлява дружеството пред всички общински и държавни органи на територията на Република България с право да подава и получава документи, свързани с дейността на дружеството /писма, актове, лицензии, разрешения, заявления и др./, като го подписва, където и когато е необходимо в качеството му на управител и представляващ „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, както и да представлява дружеството пред всички останали държавни, общински и частни учреждения, организации и фирми, нотариуси и служби по вписванията, както и навсякъде другаде, където е необходимо във връзка с дейността на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД. Освен това, в самото пълномощно изрично е посочено, че изброяването на дадените на упълномощения права не е изчерпателно и не ограничава извършването на всички останали възможни правни действия, извън изброените.

В тази връзка следва да се отбележи също така, че няма законово задължение за контролните органи да търсят и уведомяват единствено и само вписания в търговския регистър управител на съответното проверявано дружество. Тяхно задължение е да уведомяват юридическото лице, а то може да действа както чрез вписания в търговския регистър управител, така и чрез упълномощени лица.

На второ място, основателни са възраженията на жалбоподателя, че в АУАН не е посочено дали свидетелят по акта Й. Х. Й. е свидетел при установяване на нарушението и/или при съставянето и връчването на акта.

Това нарушение обаче не е от кръга на съществените, тъй като в хода на настоящото съдебно следствие бе установено, че Й. Х. Й. е свидетел при установяване на нарушението и при съставяне и връчване на АУАН.

На трето място, основателни са възраженията на жалбоподателя, че в АУАН не са посочени единния граждански номер и точният адреси на свидетеля по акта Й. Х. Й.. Това нарушение също не е от кръга на съществените, тъй като това обстоятелство по никакъв начин не е ограничило правото на защита на нарушителя. Й. е установен в хода на настоящото съдебно следствие и е разпитан като свидетел във връзка с констатираните от него факти и обстоятелства по време на проверката. По този начин са охранени правата на нарушителя в пълна степен.

На четвърто място, съдът намира, че не е допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН.

След като е издал обжалваното наказателно постановление, очевидно наказващият орган е приел, че съставеният АУАН е законосъобразен и обоснован. Към административнонаказателната преписка не са приложени възражения, които наказващия орган да е бил длъжен да обсъди преди да издаде наказателното постановление.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е осъществил състава на чл. 13, ал. 1 ЗТМТМ.

От обективна страна, на 16.12.2024г. „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора, в качеството си на работодател е наел на работа с трудов договор № 00000189/16.12.2024г. в гр. Стара Загора чужденеца - гражданин на трета държава - Република Турция М.Е.Г., дата на раждане •••г., като шофьор на товарен автомобил - 12 и повече тона, за който няма данни да е законно пребиваващ на територията на Република България.

От субективна страна, съдът намира, че в случая се касае за безвиновна отговорност на юридическо лице, поради което и не може да се обсъжда въпросът за вината му, тъй като същата представлява субективно отношение на нарушителя към извършеното административно нарушение.

По делото има данни, че по отношение на М.Е.Г. е издадено разрешение за пребиваване в Испания № Е 27294615. Същото следва да се съобрази в светЛ.та на разпоредбата на чл. 13 от Регламент (ЕО) № 562/2006, в частта на чл. 5 параграф 4, в който чрез дерогация от параграф 1 в чл. 5 е регламентирано следното: „на граждани на трети страни, които не отговарят на условията, посочени в параграф 1, но притежават разрешение за пребиваване или виза за повторно влизане, издадени от някоя от държавите-членки, или и двата документа в случаите, когато това се изисква, се разрешава влизане на териториите на другите държави-членки за транзитно преминаване с цел достигане територията на тази държава- членка, която е издала разрешението за пребиваване или визата за повторно влизане, освен ако имената им не са включени в националния списък на лицата, на които не се разрешава влизане или транзитно преминаване в държавата-членка, чиято външна граница лицата се стремят да преминат.“ Поради това и представеното разрешение за пребиваване дава право на преминаване през територията на Република България, но не дава право на достъп до пазара на труда в страната, респективно да се сключи трудов договор. Това разрешение за пребиваване също така не може да замести липсата на надлежно издадено от българските компетентни органи разрешение за пребиваване на територията на България по реда предвиден в ЗЧРБ.

Това разрешение не може да се приравни и на гражданство на ЕС, за да обуслови и надлежно пребиваване на лицето в България.

Следователно единствения извод, е че лицето е незаконно пребиваващ на територията на Република България, поради липса на изрично издадено разрешение от органите на МВР.

Съгласно § 1, т. 14. от ДР на ЗТМТМ, „ незаконно пребиваващ“ е лице по смисъла на § 1, т. 3б от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България, т. е. всеки чужденец - гражданин на трета държава, който се намира на територията на Република България и не отговаря или е престанал да отговаря на условията за престой или пребиваване. Дали едно лице отговаря на условията за престой, се преценява в производството, което следва да започне по молба на чуждия гражданин, който да посочи и основанията на които прави искането си за пребиваване.

В случая доколкото няма данни лицето да е имало издадено разрешение за пребиваване на територията на страната, а и не се твърди такова, то обосновано е прието от наказващия орган, че е изпълнен фактическия състав на чл. 13, ал. 1 от ЗТМТМ.

В този смисъл е и съдебната практика - решение № 949/12.03.2025г. по КАНД № 60/2025г. по описа на Административен съд - Стара Загора В допълнение следва да се посочи, че след присъединяването на Република България към Шенгенското споразумение през 2024г., се промени и реда на извършваните гранични проверки, особено, когато става въпрос за границите, вътрешни на страните-членки на това споразумение. Това обяснява и липсата на отразявания за влизането и излизането от и на територията на Република България от страна на М.Е.Г., който притежава разрешение за пребиваване в Испания № Е 27294615 и е възможно да е влязъл в Република България през някоя от вътрешните граници.

В тази връзка съдът намира за несъстоятелни възраженията на жалбоподателя по отношение недоказаността на датата и мястото на извършване на нарушението.

Освен това, съдът намира за несъстоятелни възраженията на жалбоподателя, че липсват доказателства за това М.Е.Г. да е бил нает действително на работа.

В случая работодателят „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора е представил: трудов договор № 00000189/16.12.2024г., сключен между него и М.Е.Г., подписан от последния; справка за приети и отхвърлени уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ; длъжностна характеристика на длъжността: международен шофьор на товарен автомобил, връчена на 16.12.2024г. лично на М.Е.Г. - срещу подпис; служебна бележка № 189/16.12.2024г. за проведен на М.Е.Г. начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, отново подписана от него, както и пълномощно от 16.12.2024г. /на английски език/, по силата на което М.К. - управител на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД е упълномощил М.Е.Г. да управлява на територията на Република България и извън нейните граници превозни средства, собственост на дружеството.

Всички тези документи на практика представляват признание на неизгодните за работодателя факти, а именно че М.Е.Г. е бил нает на работа от него.

С оглед пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи също, че действително към административнонаказателната преписка е приложен протокол от проверка, в който са описани административни нарушения, допуснати от „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора, различни от това, което е предмет на настоящото разглеждане.

Това обстоятелство обаче не сочи на неяснота на административнонаказателното производство, а по-скоро пълнота на същото относно хода на самата проверка. Тук е мястото да се посочи, че към преписката са приложени и други доказателства, които касаят трети лица, а не само такива, които се отнасят до М.Е.Г.. Същевременно, съдът намира, че доколкото в АУАН и в НП при описване на нарушението не е посочено, че то е извършено при условията на повторност и не е цитирано влязлото в сила на 12.03.2025г. наказателно постановление № 24-2300064/07.04.2023г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора, приложено към административнонаказателната преписка, то е недопустимо на дружеството- жалбоподател да бъде вменено извършването на нарушението по квалифицирания състав на чл. 77, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 13, ал. 1 ЗТМТМ.

При това положение, съдът намира че на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като бъде приложен закон за по-леко наказуемото нарушение, като административното нарушение следва да бъде преквалифицирано от такова по чл. 77, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 13, ал. 1 ЗТМТМ в административно нарушение по чл. 77, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 13, ал. 1 ЗТМТМ, а размерът на наложеното наказание имуществена санкция следва да бъде намален от 8000 (осем хиляди) лева на 3000 (три хиляди) лева.

Съдът намира, че с оглед конкретиката на настоящия казус, не може да се приеме наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 НК.

Макар и формално, нарушението не може да бъде квалифицирано като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, като се има предвид, че по делото има данни, че същото е било установено по отношение на повече от едно лице, както и че за „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора то не е за първи път.

С така определеното наказание съдът намира, че би бил спазен принципът за пропорционалност, визиран в чл. 5, §4 от ДФЕС. В случая следва да се има предвид, че става въпрос за регулиране на отношенията, при които граждани на трети държави получават достъп до пазара на труда в Европейския съюз, поради което и стриктното спазване на установените правила гарантира безпроблемното функциониране на основните стълбове на Европейския съюз и правата на гражданите му.

С оглед изхода на делото и направените от страните искания за присъждане на разноски, след като съобрази фактическата и правна сложност на делото и размера на наложеното административно наказание, съдът намира, че Дирекция „Инспекция по труда - Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на дружеството-жалбоподател сумата от 225 лв., представляваща направените от него в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от жалбата.

Съответно „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция по труда - Стара Загора сумата от 62, 50 лв., представляваща направените разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от жалбата.

Водим от горните мотиви, съдът